Държавен вестник, брой 30 от 8.IV

Чл. 1. С тази наредба се определят редът и условията, при които търговските банки предоставят нови кредити на държавните предприятия, фирми и търговски дружества, чиито задължения към държавата са отписани съгласно сключените договори по чл. 12, ал. 1 от Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31.ХII.1990 г. (ДВ, бр. 110 от 1993 г.), наричани по-нататък за краткост "предприятията по чл. 1".

Чл. 2. Предприятията по чл. 1, по отношение на които тази наредба се прилага, се определят въз основа на списък, изготвен и публикуван от Министерството на финансите.

Чл. 3. (1) Търговските банки могат да предоставят кредити на предприятията по чл. 1 само след анализ на изготвените и одобрените по реда на чл. 11 от Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31.ХII.1990 г., програми за финансово оздравяване и преструктуриране в допълнение на прилаганите от тях процедури за оценка на кредитния риск.

(2) Търговските банки не отпускат нови кредити на предприятия по чл. 1, от които имат възникнали след 31.ХII.1990 г. вземания, класифицирани като несъбираеми (безнадеждни) или съмнителни - група Б, по смисъла на Наредба № 9 на Българската народна банка от 1993 г. за класифициране на кредитите и образуване на задължителните специални резерви (законови провизии) от банките (ДВ, бр. 64 от 1993 г.), наричана за краткост "Наредба № 9".

Чл. 4. (1) При анализа на програмата за финансово оздравяване и преструктуриране на предприятие по чл. 1 търговската банка взема предвид:

1. неговото текущо икономическо, технологично и финансово състояние;

2. перспективите му за финансово укрепване и функциониране в пазарни условия;

3. ефективността на включените в програмата мерки за неговото финансово оздравяване и преструктуриране.

(2) За да се извърши анализът по ал. 1, предприятието е длъжно да представи на търговската банка:

1. годишни счетоводни отчети за последните три години;

2. отчети за движението на основните парични потоци - вземания, задължения, кредити, запаси и други по преценка на банката;

3. справка за всички задължения към държавата и банките;

4. счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите за изминалия период от текущата година;

5. разчет за текущата година;

6. прогнозен разчет за периода, в рамките на който ще се погасява исканият кредит.

Чл. 5. (1) Предприятието по чл. 1 представя на търговската банка план за делова дейност (бизнесплан), който съдържа най-малко следните раздели:

1. организационно-управленска характеристика на предприятието;

2. пазарни позиции;

3. финансово състояние;

4. необходимост от финансиране;

5. прогнозни финансови резултати;

6. проектни планове за амортизация на дълга;

7. възможни обезпечения и гаранции.

(2) За да се установи реалистичността на плана за делова дейност, банките могат да изискват той да бъде съпроводен със становище на неутрални експерти, включително на съответното отраслово министерство.

(3) Бизнеспланът трябва да съдържа разчети за себестойност, рентабилност и цени на кредитираната продукция и услуги.

Чл. 6. При поискване от търговската банка предприятието по чл. 1 и предоставя копия от сключените търговски договори за реализация на неговата продукция в страната или в чужбина, в които са посочени сроковете, продажната цена и начинът на плащане.

Чл. 7. (1) За обезпечаване на кредитите, отпуснати по реда на тази наредба, предприятията по чл. 1 представят реално обезпечение.

(2) Когато като обезпечение се учредява залог върху вещи, те трябва да са предадени в държане на банката или да са под неин контрол.

Чл. 8. Отпуснатите по реда на тази наредба кредити се приемат за среднорисков актив на търговската банка по смисъла на Наредба № 8 на Българската народна банка от 1993 г. за капиталовата адекватност на банките (обн., ДВ, бр. 39 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 19 от 1994 г.), наричана за краткост "Наредба № 8".

Чл. 9. (1) Търговските банки преценяват възможността за отпускане на общ договорен кредит на траншове, като продължаването на кредитирането се свързва с постигането на определени резултати (критерии за поведение), които характеризират финансовото и икономическото състояние на предприятието по чл. 1 и произтичат от разработената програма за неговото финансово оздравяване и преструктуриране.

(2) Основното разделяне на траншовете е тримесечно, като на същите периоди се извършва преглед на изпълнението на критериите за поведение на кредитополучателя и се приема решение относно продължаването на неговото кредитиране.

(3) Ако въпреки установените отклонения от предвидените критерии за поведение се постигне договореност между търговската банка и кредитополучателя, предварително определените стойности на критериите за поведение могат да се коригират и кредитирането да продължи.

(4) В случаите на ал. 1, когато не се постигне договореност между търговската банка и кредитополучателя, по-нататъшното кредитиране се прекратява, независимо дали отпуснатите вече траншове се обслужват или не.

Чл. 10. (1) Търговските банки могат да сключват нови договори с предприятие по чл. 1, чието кредитиране е прекратено при условията на чл. 9, ал. 4, след анализ на промените във финансовото и икономическото му състояние, настъпили след приемането на решението за спиране на предишния кредит.

(2) Отпускането на кредити по ал. 1 става задължително на траншове по реда на чл. 9, ал. 1 и 2.

(3) Разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и 4 се прилагат и за кредитите, отпуснати по реда на този член.

Чл. 11. Отпуснатите кредити по чл. 9, ал. 3 и чл. 10 се класифицират от търговските банки като съмнителни вземания - група А, по смисъла на Наредба № 9 и като високорискови активи по смисъла на Наредба № 8.