Държавен вестник, брой 35 от 24.IV

Чл. 36. (1) Осигуряването на безопасно и безаварийно функциониране на котлите е задължение на техните собственици. Те трябва да осигурят необходимия брой и с нужната квалификация обслужващ, поддържащ и ръководен персонал и писмено да определят техните права, задължения, отговорности и взаимоотношения, произтичащи от изискванията на тази наредба, нормативните актове за техническия надзор и инструкциите на котлите.

(2) Броят на обслужващия котлите персонал се определя в проекта или от органите за технически надзор.

(3) Един огняр или машинист може да обслужва повече от един котел, когато котлите са автоматизирани, управлението им е обединено в едно табло, което има уреди, даващи всички необходими данни и показатели за работата на котлите, и ако от работното му място има възможност да се наблюдават техните нивопоказатели или наблюдението е осигурено от обучен помощен персонал.

Чл. 37. (1) Обслужването на котлите се възлага на лица, които са навършили 18 години, притежават правоспособност съгласно Наредба № 1 за правоспособността и обучението на огняри и машинисти на парни и водогрейни котли (ДВ, бр. 26 от 1979 г.) и медицински освидетелствани, че са годни за тази професия.

(2) Когато правоспособността на лицата е придобита преди влизане в сила на наредбата по ал. 1 не може да бъде уредена от нея, видът и параметрите на котлите, които могат да обслужват тези лица, се определят от органите за технически надзор съобразно условията, при които е придобита правоспособността.

(3) Обслужването на котли, работещи с газово гориво, се извършва от лицата по ал. 1, които са преминали обучение за безопасна и безаварийна работа с газови съоръжения и са положили успешно изпит съгласно изискванията на Наредба № 21 от 1990 г. за устройство и безопасна експлоатация на газови съоръжения и инсталации (необнародвана), утвърдена със Заповед № 193 на председателя на Комитета по качеството от 26.IV.1990 г. (ДВ, бр. 57 от 1990 г).

Чл. 38. (1) Огнярите и машинистите на котли подлежат на медицински прегледи, както следва:

1. преди започване на работа по професията;

2. на възраст до 50 години - на всеки 10 години, а на възраст над 50 години - на всеки 5 години.

(2) Не се допускат да обслужват котли лица, които не са преминали посочените в ал. 1 прегледи и нямат медицинско свидетелство, че са годни за професията.

Чл. 39. Собственикът на котли е длъжен да организира обучение на огнярите и машинистите и изпит за проверка на знанията им, както следва:

1. при първоначално постъпване на работа;

2. при преминаване на работа от един тип котел на друг;

3. ежегодно за опресняване на знанията им - не по-малко от 8 учебни часа.

Чл. 40. Огнярите и машинистите са длъжни да носят със себе си свидетелството за правоспособност по време на обслужване на котлите.

Чл. 41. (1) Собственикът писмено определя отговорно лице за безопасна работа на котлите и другите съоръжения в котелната централа. Отговорното лице трябва да познава добре изискванията на тази наредба и БДС за котли и да извършва контрол за спазването им. Неговите разпореждания са задължителни за персонала на котелната централа.

(2) Отговорно лице за безопасната работа на котлите е прекият производствен ръководител (началникът на котелната централа или цех), а в негово отсъствие или ако няма такава длъжност - сменният ръководител или друго лице от състава на кадрите с най-висока квалификация и опит.

Чл. 42. (1) Органите за технически надзор извършват проверка на знанията по техника на безопасността за съответния вид котли на преките производствени ръководители и на отговорните лица за безопасната работа на котлите преди назначаването им на съответната длъжност и периодично - най-малко веднъж на две години.

(2) При допускане на груби нарушения на изискванията за безопасност и на производствените инструкции длъжностните лица, допуснали нарушенията, се подлагат на проверочни изпити от органите за технически надзор.

(3) Органите за технически надзор разпореждат с писмено предписание недопускане или отстраняване от работното им място на тези от посочените в ал. 1 и 2 лица, които при проверката или на проверочните изпити покажат незадоволителни знания.

Чл. 43. Собственикът на котлите изработва производствена инструкция за работата в котелната централа въз основа на инструкциите на производителя на котлите, указанията в проекта и съобразно особеностите на конкретната котелна централа, която се връчва срещу подпис на персонала за изпълнение и която трябва да съдържа най-малко следното:

1. общи изисквания (на наредби, БДС, инструкции и др.);

2. общи задължения на персонала;

3. ред за пускане и спиране на котела и спомагателните съоръжения и обслужване по време на работа;

4. обслужване, проверка и контрол на нивопоказателите, уредите, средствата за безопасност и автоматиката, захранващите устройства и др.;

5. действия при аварийни спирания на котлите и при възникване на аварии или злополуки.

Чл. 44. Собственикът на котли извършва контрол на състоянието на метала на елементите на котлите, изработени от нелегирани стомани, които работят при температура 400*С и повече, и на елементите, изработени от легирани стомани и работещи при температура 450*С и повече, съгласно одобрена от органите за технически надзор инструкция.

Чл. 45. (1) Нивото на водата в парните котли трябва да бъде под постоянно наблюдение от определено лице от обслужващия персонал. Забранява се да се възлагат на огняра (машиниста), който контролира нивото на водата в котела, задължения, невключени в производствената инструкция.

(2) Забранява се да се оставя котел без постоянно наблюдение от обслужващия персонал до прекратяване на горенето и отстраняване на горивото от пещта, а при котли със зидария - и до пълно понижаване на налягането в котела до атмосферното налягане.

Чл. 46. За обслужване на котли с височина над 2 m се монтират стълби и площадки, съответстващи на изискванията на БДС 9869-72. Площадки и стълби на машини и съоръжения. Изисквания по техника на безопасността.

Чл. 47. (1) Котлите се монтират в сгради, отделени от другите сгради, и в помещения с леки негорими покриви. Допуска се, ако това е предвидено в конструкторската документация, котлите да се монтират в котелни централи от полуоткрит тип - в райони с изчислителна температура на външния въздух не по-ниска от -30*С и в котелни централи от открит тип - в райони с изчислителна температура на външния въздух не по-ниска от -20*С, а котлите утилизатори - на открито в райони с изчислителна температура на външния въздух не по-ниска от -35*C. За изчислителна температура на външния въздух се приема средната температура на въздуха през най-студената петдневка на годината за района, в който се монтират котлите, по данни на метеорологичната служба.

(2) При монтиране на котлите в централи от открит или полуоткрит тип в проекта се предвиждат мерки против въздействие на валежите върху облицовката (зидарията) на котлите и против замръзване на водата в тръбопроводите, арматурата и елементите на котлите по време на работа и при спиране. Всички измерителни уреди, устройства за регулиране и управление на работата на котлите, захранващите устройства, съоръженията за водоподготовка (без деараторите) и работните места на обслужващия персонал трябва да се намират в помещения с положителни температури. Около котлите се поставят ограждения срещу преминаването на външни лица.

(3) В сградите на котелните централи се допуска изграждането на служебни помещения и работилници за ремонт на съоръженията на централата, които да са отделени от котелното помещение с пожарозащитни стени и да не са разположени над котлите. Вратите в пожарозащитните стени се отварят към котелното помещение.

(4) За сгради и помещения, в които са монтирани котли с газово гориво или с газово запалване, се спазват изискванията на Наредба № 21 от 1990 г. за устройството и безопасната експлоатация на газови съоръжения и инсталации.

Чл. 48. (1) В котелното помещение трябва да има часовник и съобщителна връзка с ръководството на предприятието или със собственика на котела и с производствените места за потребление на парата, а котлите утилизатори - и с мястото, където е монтиран източникът на топлината.

(2) В котелното помещение е забранено да се съхраняват материали и предмети и да се допускат лица, чиято работа не е свързана с безопасното функциониране на котлите. Котелното помещение трябва да е добре осветено и чисто, а изходите му да са свободни.

Чл. 49. В котелната централа се води сменен дневник, чиято форма се съгласува с органите за технически надзор, в който се:

1. записват резултатите от проверките на техническото състояние на котлите, котелните съоръжения, нивопоказателите, предпазните клапани, захранващите устройства, средствата за автоматика, измерителните уреди, а така също времето и продължителността на продухванията на котлите и други данни, посочени от ръководството на предприятието, собственика на котлите или органите за технически надзор;

2. записва и подписва от обслужващия персонал предаването на котлите и спомагателните съоръжения от смяна на смяна, което трябва да става след проверка на техническото им състояние;

3. записват разпорежданията на прекия производствен ръководител или на заместващото го лице за пускане и спиране на котлите, а така също и други негови разпореждания от важен характер;

4. подписва ежедневно прекият производствен ръководител или неговият заместник, че е извършил проверка на записите в сменния дневник.

Чл. 50. Собственикът на котли е длъжен да ремонтира и поддържа в такова състояние котела и неговите съоръжения, което да съответства на изискванията на тази наредба, БДС за котли и на изискванията на документацията на производителя на котела.

Чл. 51. В котелните централи се води ремонтен дневник, в който обслужващият персонал записва заявките за извършване на ремонт или отстраняване на повреда. Записват се и всички почиствания и промивки на нагревните повърхности. Ремонтният дневник се проверява и подписва ежедневно от отговорното техническо лице за безопасната работа на котлите.

Чл. 52. Сведенията за извършените ремонтни работи, след които е извършен преглед от органите за технически надзор, включително и данните за използваните материали, тръби, други полуфабрикати и за заварките, се вписват в ревизионната книга на котела независимо от другите съставени документи.

Чл. 53. Средствата за измерване на котлите подлежат на държавно изпитване и проверка по реда на Наредба № 4 на Комитета по стандартизация, сертификация и метрология за държавно изпитване и държавна проверка на средства за измерване (ДВ, бр. 71 от 1991 г.).

Чл. 54. (1) Собственикът на котли най-малко веднъж на 6 месеца прави проверка на работните манометри на котлите с помощта на контролен манометър. Допуска се при липса на контролен манометър проверката да се извърши с проверен работен манометър с еднаква скала и клас на точност с тези на проверяваните манометри. Резултатите от проверките се записват в отделен дневник.

(2) Обслужващият персонал най-малко веднъж на смяна проверява изправното действие на манометрите на котела с помощта на триходовите кранове. При изключване на манометъра от пространството с налягане стрелката му трябва да заеме нулево положение.

Чл. 55. (1) Проверката за изправното действие на нивопоказателите с пряко действие се извършва чрез тяхното продухване, както следва:

1. за котли с работно налягане до 1,6 МРа включително - най-малко два пъти на смяна;

2. за котли с работно налягане над 1,6 МРа до 4,0 МРа включително - най-малко два пъти в денонощие;

3. за котли с работно налягане над 4,0 МРа - в срокове, определени в производствената инструкция.

(2) Проверката за изправното действие на нивопоказателите с непряко действие се извършва по ред и в срокове, посочени в производствената инструкция. Най-малко веднъж на смяна техните показания се съпоставят с показанията на нивопоказателите с пряко действие.

Чл. 56. (1) Проверката за изправното действие на предпазните клапани с пряко действие се извършва чрез тяхното продухване.Това се прави при всяко пускане на котела в работа, а по време на работа, както следва:

1. за котли с работно налягане до 1,6 МРа включително - най-малко веднъж на смяна;

2. за котли с работно налягане над 1,6 МРа до 4,0 МРа включително - най-малко веднъж на денонощие;

3. за котли с работно налягане над 4,0 МРа - в срокове, определени в производствената инструкция.

(2) Проверката за изправното действие на импулсните предпазни клапани се прави по ред и в срокове, определени в производствената инструкция.

(3) Проверката на изправното действие на предпазните клапани на котли с работно налягане над 1,6 МРа се извършва в присъствието на отговорното лице за безопасната работа на котлите.

Чл. 57. Изправността на резервните захранващи с вода устройства се проверява чрез краткотрайното им пускане в действие, както следва:

1. за котли с работно налягане до 1,6 МРа включително - най-малко веднъж на смяна;

2. за котли с работно налягане над 1,6 МРа до 4,0 МРа включително - най-малко веднъж на денонощие;

3. за котли с работно налягане над 4,0 МРа - в срокове, определени в производствената инструкция.

Чл. 58. Проверките за изправното действие на защитите, сигнализациите и блокировките се извършват в съответствие с техническата документация на съответните уреди, а ако няма такава - съгласно производствената инструкция, изработена от собственика на котлите.

Чл. 59. Датата, часът и резултатите от проверките, извършени съгласно чл. 54, ал. 2, чл. 55, 56, 57 и 58, се вписват в сменния дневник на котелната централа.

Чл. 60. (1) Изискванията към воднохимичния режим на промишлените котли и към качеството на захранващата вода, котловата вода и парата на котлите с налягане до 8,0 МРа се определят от БДС 15207-81. Техника на безопасността. Котли парни. Изисквания към качеството на захранващата вода, котловата вода и пара за котли с налягане до 8 МРа, а за котли с по-високо налягане - съгласно техническата спецификация на производителя или паспорта на котела.

(2) Качеството на водата за захранване и допълване на водогрейните котли трябва да отговаря на следните изисквания:

1. съдържание на разтворен кислород - не повече от 50 mg/kg;

2. обща твърдост - не повече от 50 mgekv/kg;

3. съдържание на диспергирани вещества - не повече от 5 mg/kg;

4. рН - от 8,0 до 9,5;

5. съдържание на свободен въгледвуокис - не се допуска.

(3) На обработка на водата с цел изпълнение на изискванията на ал. 1 и 2 подлежат котли с номинална топлинна мощност 0,51MW и по-голяма.

Чл. 61. Воднохимичният режим и химичният контрол трябва да осигуряват:

1. получаване на чиста пара;

2. недопускане на отложения на соли върху нагревните повърхности на котела;

3. предотвратяването на всякакъв вид корозия по металните повърхности на котела от страната на флуида;

4. добро техническо състояние и изправност на водоподготвителните инсталации.

Чл. 62. (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1996 г.)

Чл. 63. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Поддържането на воднохимичния режим и обслужването на водоподготвителната инсталация се извършват по инструкция, изработена от собственика на котлите.

Чл. 64. Обслужването на водоподготвителни инсталации и химичният контрол на котли с обща топлинна мощност над 4,7MW се извършват от лица с не по-ниско от средно образование и притежаващи квалификация по химическа специалност.

Чл. 65. (1) В котелната централа се води дневник за водоподготовката и воднохимичния режим, в който лаборантите вписват резултатите от анализите на водата и парата, режима на продухването на котлите и извършените операции по обслужването на инсталацията.

(2) При всяко спиране на котела за ремонт, но не по-рядко от веднъж в годината се проверява състоянието на вътрешните нагревни повърхности на котела и в дневника се записват видът и дебелината на накипа, на утайката, наличието на корозия или други нарушения на нагревните повърхности.

(3) Дневникът се проверява и подписва ежедневно от отговорното лице за безопасната работа на котлите.

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Допустимата дебелина на накипа върху нагревните повърхности се определя от производителя на котлите. Когато такава дебелина не е определена, собственикът на котлите спира тяхното функциониране при достигане на дебелина на накипа 0,5 mm.

Чл. 84. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Конструкцията на котела осигурява възможност за преглед, обслужване и ремонт, за пълно отделяне на водата и утайките, за отстраняване на въздуха от котелните елементи, в които се образуват въздушни възглавници, и за оборудването му с необходимите уреди и съоръжения съгласно тази наредба.

Чл. 85. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Заварчиците на елементите, работещи под налягане, трябва да имат най-висока степен на правоспособност, определена с нормативен акт.

Чл. 86. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Качеството на заварените съединения на котлите се оценява чрез радиограми съгласно БДС 13060-86 "Контрол без разрушаване. Класификация на дефектността на заварени съединения при радиографичен контрол", като допустимият клас на дефектност на заварените съединения е:

1. трети клас - за барабани и други елементи, работещи под налягане, на котли с работно налягане до 2,5 МРа вкл. и паропроизводителност до 25 t/h вкл. или топлинна мощност до 18 МW вкл., като дефекти от вида "Da" със степени над 15 и дефекти от вида "Db" със степени над 12 не се допускат;

2. втори клас - за барабани и други елементи, работещи под налягане, на котли с показатели, по-високи от посочените в т. 1, а така също за пламъчни тръби с огневи камери независимо от налягането, при което работят.

Чл. 87. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) На котлите с камерно изгаряне на прахообразно, газообразно или течно гориво или с шахтна пещ за изгаряне на дървесни стърготини, талаш или други дребни производствени отпадъци се монтират взривопредпазни клапи.

(2) Допуска се взривопредпазни клапи да не се монтират на котли с надналягане, на едноходови котли без допълнителни съпротивления по пътя на димните газове и на котли с паропроизводителност над 60 t/h.

(3) Взривопредпазните клапи се разполагат в горната част на облицовката на пещта, на последния газоход на котела, економайзера и пепелоуловителя. Те се монтират на места, изключващи възможността от нараняване на обслужващия персонал, и се снабдяват с отвеждащи канали или с предпазни щитове откъм страната на възможно намиращи се хора.

Чл. 88. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Общото сечение на взривопредпазните клапи в горната част на пещта на котлите с паропроизводителност над 10 до 60 t/h е не по-малко от 0,2 m2. На всеки от посочените в чл. 87, ал. 3 газоходи се монтират две или повече взривопредпазни клапи с общо сечение не по-малко от 0,4 m2.

Чл. 89. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Размерите и броят на взривопредпазните клапи на котлите с паропроизводителност до 10 t/h се определят с проекта.

Чл. 90. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) В горната част на шибъра на газохода на котли с газово гориво се оставя отвор с диаметър не по-малък от 50 mm.

Чл. 91. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) На всеки котел-утилизатор се монтира спирателно устройство за бързо изключване на подаването на газ към котела. Когато спирателното устройство е извън котелното помещение, управлението му се извършва дистанционно от работното място на апаратчика на котела.

(2) Допуска се да не се монтира спирателното устройство по ал. 1, когато техническата схема не допуска изключване на котела-утилизатор от технологичния агрегат, а за спирането на котела се предвижда спиране на агрегата, подаващ горещите газове.

Чл. 92. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Газопроводите към котлите-утилизатори се съоръжават с предпазни устройства с тръби, отвеждащи газовете в безопасни за хора места.

Чл. 93. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) На всеки парен котел се монтират най-малко два предпазни клапана, единият от които е контролен. На котли с паропроизводителност до 100 кg/h вкл. се допуска монтиране на един предпазен клапан.

Чл. 94. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) Предпазните клапани на котлите са с лост и тежести или пружинни или импулсни. Спомагателният клапан в импулсните предпазни клапани е с пряко действие.

(2) Диаметърът на проходното сечение на пружинните предпазни клапани и на предпазните клапани с лост и тежести е не по-малък от 20 mm. Допуска се диаметър на проходното сечение не по-малък от 15 mm за предпазни клапани на котли с паропроизводителност до 0,2 t/h и работно налягане до 0,8 МРа в случай, че предпазните клапани са повече от един.

Чл. 95. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) При наличие към котела на неизключваем паропрегревател част от предпазните клапани с пропускателна способност не по-малка от 50 на сто от общата пропускателна способност на всички клапани се монтира на изходния колектор на паропрегревателя.

(2) Предпазните клапани на изключваем паропрегревател се монтират на изходящата камера или на неизключваемата част на изходния колектор.

Чл. 96. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) На парните котли с налягане над 4,0 МРа, с изключение на котлите-утилизатори, се монтират импулсни предпазни клапани или друг тип предпазни клапани, разрешени от ДИТН. Клапаните се монтират на изходния колектор на неизключваемия паропрегревател или на паропровода преди главния спирателен орган. При барабанните котли част от предпазните клапани с пропускателна способност не по-малка от 50 на сто от общата пропускателна способност на всички клапани получават импулс от барабана на котела.

(2) На блокови инсталации с предпазни клапани, монтирани на паропровода до турбината, се допуска за импулсите на всички клапани да се използва прегрята пара, като за не по-малко от 50 на сто от клапаните се подава и допълнителен електрически импулс от контактен манометър, включен към барабана на котела.

Чл. 97. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) На енергийните блокове с междинно прегряване на парата, след цилиндъра за високо налягане на турбината, се монтират предпазни клапани с пропускателна способност не по-малка от максималното количество пара, постъпващо в междинния паропрегревател.

(2) При наличието на спирателна арматура след цилиндъра за високо налягане, монтирана след предпазния клапан, на паропрегревателя се монтират допълнителни предпазни клапани. Тези клапани се изчисляват за общата пропускателна способност на паропроводите, свързващи системата на междинния паропрегревател с източници на по-високо налягане, незащитени със свои предпазни клапани на входа на паропрегревателя, като при това се отчитат и преливанията на пара, които могат да възникнат при повреждането на тръбите за високо налягане на паровите и газовите топлообменници за регулиране на температурата на парата.

Чл. 98. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) На правотокови парни котли, в които първата по хода на водата част от нагревната повърхност се изключва със спирателен орган от останалата нагревна повърхност по време на запалването или спирането на котела, необходимостта от монтиране, броят и размерите на предпазните клапани за първата част се определят с проекта.

Чл. 99. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) На всеки водогреен котел се монтират най-малко два предпазни клапана.

Чл. 100. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) На изключваеми от водата економайзери се монтират най-малко два предпазни клапана с диаметри на проходното сечение не по-малки от 32 mm, единият от които се монтира на входа на водата в економайзера след спирателния орган, а другият - на изхода от економайзера преди спирателния орган.

Чл. 101. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) При регулиране на предпазни клапани с пряко действие, монтирани на барабана, или импулсни клапани с вземане на импулс от барабана за работно налягане се приема налягането в барабана на котела.

(2) При регулиране на предпазни клапани с пряко действие, монтирани на изходния колектор на паропрегревателя, или импулсни клапани с вземане на импулси след паропрегревателя за работно налягане се приема налягането в изходния колектор на паропрегревателя или в паропровода.

Чл. 102. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Предпазният клапан с пряко действие, монтиран на изходния колектор на паропрегревателя, или импулсният клапан с вземане на импулси зад паропрегревателя е контролен.

Чл. 103. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Към барабаните на парните котли се монтират нивопоказатели за постоянно наблюдаване на положението на нивото на водата в барабана. Допуска се да не се монтират нивопоказатели на правотокови и други котли, конструкцията на които не изисква контрол на нивото на водата.

Чл. 104. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) На котли с няколко горни последователно включени барабана се монтират най-малко два нивопоказателя на барабана, на който се води постоянно наблюдение за нивото на водата, и по един нивопоказател на останалите барабани.

(2) На котли с няколко горни барабана, включени в паралелни системи на циркулация - съединени по вода и пара, се монтират най-малко по един нивопоказател на всеки барабан.

Чл. 105. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) На водогрейните котли се монтират манометри на входа на водата в котела и на изхода на водата от котела, преди спирателния орган, на смукателните и нагнетателните тръбопроводи на циркулационните помпи и на тръбопроводите за захранваща вода и допълване на отоплителната инсталация.

Чл. 106. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Котелната арматура има трайна маркировка, указваща:

1. наименованието или търговския знак на производителя;

2. условния диаметър и условното или работното налягане и температура на флуида;

3. направлението на потока на флуида;

4. посоката на въртене при отваряне и затваряне.

Чл. 107. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Арматурата се присъединява към котела и тръбопроводите чрез фланци или заваряване. Допуска се присъединяване чрез резба на арматура с условен диаметър до 25 mm към котли и тръбопроводи с налягане не по-високо от 1,6 МРа.

Чл. 108. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Спирателният орган на изходящата към потребителя пара на котли с паропроизводителност 4 t/h и по-голяма се управлява дистанционно от работното място на огняра или машиниста.

Чл. 109. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) Условният диаметър на изпускателните тръбопроводи на котлите с паропроизводителност 2 t/h и по-голяма е не по-малък от 50 mm, когато са присъединени към долни барабани и калници, и не по-малък от 20 mm, когато са присъединени към долни колектори и камери.

(2) На всеки изпускателен тръбопровод на котлите с налягане над 6,0 МРа в максимална близост до барабана или камерата се монтират по два стоманени спирателни органа, като между тях и котела не се допускат други разглобяеми съединения, освен фланцовите към котела и спирателните органи.

(3) На котлите с налягане 4,0 Мра и по-високо се монтират управляеми от мястото на машиниста устройства за аварийно изпускане на водата от горния барабан при неговото препълване над допустимото ниво. Устройствата не трябва да допускат изпускане на водата под най-ниското допустимо ниво.

Чл. 110. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Продухвателните тръбопроводи на котлите с налягане до 14 МРа имат условен диаметър не по-малък от 20 mm, а котлите с налягане 14 МРа и по-голямо - не по-малък от 10 mm.

Чл. 111. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) Всеки котел има самостоятелен тръбопровод за периодично продухване, съединен самостоятелно или с общ тръбопровод с атмосферата или с резервоар, работещ без налягане. Допуска се използването на резервоар, работещ под налягане, при условие, че е снабден с два предпазни клапана.

(2) Устройствата за непрекъснато продухване на котела и продухване на колекторите или камерите имат отделни продухвателни тръбопроводи.

Чл. 112. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) На всички участъци на паропроводите, които могат да се изключват от спирателните органи, се монтират дренажни устройства за отвеждане на кондензата. На всеки дренажен тръбопровод се поставя спирателен орган, а при налягане, по-високо от 0,8 МРа - по два спирателни органа или един спирателен и един регулиращ вентил.

Чл. 113. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) В местата на котела, в които е възможно събирането на въздух, а така също за отстраняване на въздуха при пълнене на котела се монтират устройства за обезвъздушаване. Ако въздухът от економайзера може да се отстрани чрез водоотвеждащите тръби, монтирането на обезвъздушително устройство не е задължително.

(2) Не се допуска монтирането на обезвъздушителни устройства на щуцери за отделяне на пара.

Чл. 114. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) На захранващите тръбопроводи на всеки парен котел с непрекъснато захранване с вода се монтира регулираща арматура. При захранване на котела чрез регулиращ вентил на захранващия тръбопровод и автоматично регулиране на захранването управлението на захранващата арматура се извършва дистанционно от работното място на машиниста (огняра).

Чл. 115. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Котлите с паропроизводителност 4 t/h и по-голяма, със слоев начин за изгаряне на горивото, а при друг начин на изгаряне - само при наличие на барабани, обгрявани от горещи газове, се захранват с вода по два независими един от друг тръбопровода. Допуска се наличието на един захранващ тръбопровод между регулатора на захранването и котела.

Чл. 116. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Всеки правотоков котел има самостоятелно захранващо устройство.

Чл. 117. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) За допълване на водогрейни котли с естествена циркулация в котелното помещение се монтират най-малко две помпи, а на водогрейни котли с принудителна циркулация - най-малко две допълващи и две циркулационни помпи. Налягането и дебитът на помпите се избират така, че при излизане на най-мощната помпа от работа останалите да осигуряват нормална работа на котлите.

(2) Допуска се използването на промишлен водопровод вместо едната от общото количество допълващи помпи, ако налягането във водопровода в мястото на присъединяването му към котелната инсталация превишава статичното и динамичното налягане на инсталацията най-малко с 0,15 МРа.

Чл. 118. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Помпите на водогрейните котли с топлопроизводителност 4 Gcal/h и по-голяма имат два независими източника на електрическо захранване.

Чл. 119. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Между машиниста (огняра) и персонала, обслужващ захранващите устройства, монтирани извън котелното помещение, се установява аудиовръзка.

Чл. 120. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) Изпускателните тръби на парен КВОТ се присъединяват към горния му барабан на височина не по-голяма от 1/3 от диаметъра на барабана, измерено от долната му образуваща.

(2) Конструкцията на КВОТ и изпускателните му тръбопроводи осигуряват безпрепятствено гравитачно изпускане и отстраняване на топлоносителя от котела. Изпуснатият от котела и инсталацията топлоносител се съхранява в резервоар, монтиран извън котелната централа.

Чл. 121. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Течностните котли се съоръжават с устройства за периодично отделяне на газообразните продукти от разлагането на топлоносителя.

Чл. 122. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) На входа и изхода на КВОТ се монтира спирателна арматура, а на изпускателния тръбопровод, на разстояние не по-голямо от 1 m, се монтират два спирателни вентила.

Чл. 123. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Спирателната арматура, която се обслужва по време на аварии, се монтира на безопасно място или се използва арматура с дистанционно управление.

Чл. 124. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Пред спирателните органи на главния изходящ тръбопровод на котела се монтират показващ и регистриращ термометри, а на захранващия тръбопровод - показващ термометър.

Чл. 125. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) На КВОТ се монтират не по-малко от два предпазни клапана с диаметър на най-малкото проходно сечение не по-малък от 25 mm и не по-голям от 150 mm.

(2) Парите на топлоносителя се отвеждат от предпазните клапани в кондензационни устройства, съединени с атмосферата, с максимално противоналягане 0,02 МРа.

Чл. 126. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Течностните КВОТ с принудителна циркулация се снабдяват с най-малко две циркулационни помпи, едната от които е резервна. Помпите се захранват от два независими източника на енергия.

Чл. 127. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) На всеки течностен котел се монтира тръбопровод за рециркулация с автоматично устройство за поддържане на постоянна скорост на топлоносителя в котела при частично или пълно изключване на консуматора.

Чл. 128. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) На котлите се монтират устройства за попълване на загубите на циркулиращия в инсталацията топлоносител.

Чл. 129. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Парните КВОТ с принудително подаване на топлоносителя и течностните КВОТ се снабдяват с автоматични устройства, прекъсващи подаването на гориво при изключване на електрозахранването, а при наличие на два независими източника за захранване на помпите - с устройства, превключващи от единия източник на захранване на другия.

Чл. 130. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) Високотемпературните органически топлоносители се подлагат периодично на регенерация, като периодичността на регенерация и методиката за определяне на степента на разлагане на топлоносителя се записват в производствената инструкция по чл. 43. Съдържанието на продукти от разлагането на топлоносителя не трябва да превишава 10% .

(2) Нагревните повърхности на КВОТ се почистват от смолисти отлагания в срокове, посочени в производствената инструкция, но не по-рядко от 8000 часа работа на котела.

Чл. 131. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) Разстоянието между външните стени на котелните помещения и най-близките сгради и помещения е не по-малко от 8 m.

(2) Допуска се намаляване на посоченото в ал. 1 разстояние между котелни и производствени помещения и сгради, когато същите са отделени с пожарозащитна стена с граница на пожароустойчивост не по-малка от 5 часа, оразмерена срещу разрушаване от взривната вълна при евентуална експлозия на котела. Вратите в пожарозащитната стена се отварят към котелното помещение.

(3) Допуска се котли и турбоагрегати на електроцентрали да се монтират в общи помещения.

Чл. 132. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Помещения над котли не се допускат.

Чл. 133. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) Допуска се в производствени помещения, а също над и под тях да се монтират:

1. правотокови парни котли с паропроизводителност на всеки един не по-голяма от 4 t/h;

2. котли, които удовлетворяват условието (t - 100) V < 100 за всеки котел, където t е температурата на наситената пара в оС при работно налягане, а V е водният обем на котела в m3;

3. водогрейни котли без барабани с топлопроизводителност на всеки не по-голяма от 2910 кVV;

4. котли-утилизатори;

5. парни и течностни котли с високотемпературни органически топлоносители, удовлетворяващи условието V (ip - is) < 20300, където ip е енталпията на течността при работна температура в кj/kg, is - енталпията на течността, съответстваща на температурата на наситените пари на топлоносителя при атмосферно налягане, а V - пълният обем на котела в литри.

(2) Котлите по ал. 1 изцяло се отделят от производственото помещение с посочената в чл. 131, ал. 2 стена и с хоризонтални (подови и тавански) конструкции с гаранция на пожароустойчивост 2 часа и 30 минути.

Чл. 134. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) В производствени помещения, допрени до жилищни или обществени сгради и отделени от тях с носещи стени, се допуска монтиране на котли, удовлетворяващи условието (t - 100) V < 5, където t е температурата на наситената пара при работно налягане в оС, а V - водният обем на котела в m3.

Чл. 135. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) Всеки етаж на котелното помещение е с не по-малко от два изхода, разположени на противоположни стени на помещението. Допуска се етажът да има един изход в следните случаи:

1. ако площта му е до 200 m3 и има авариен изход към външна пожарна стълба;

2. при едноетажно котелно помещение с дължина по фронта на котлите не по-голяма от 12 m.

(2) Изходните врати от котелното помещение се отварят навън и нямат ключалки от страната на котелното помещение.

Чл. 136. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) В котелната централа се осигурява аварийно електрическо осветление, захранвано от независим източник, за следните места:

1. фронтът на котлите и всички проходи;

2. таблата за управление;

3. нивопоказателните и измерителните уреди;

4. пепелните (сгуроизвозните) помещения;

5. площадките на вентилаторите, резервоарите и деаераторите;

6. стълбите и площадките на котлите;

7. помпеното помещение.

(2) За котелни централи с площ на етажите до 250 m2 се допуска за аварийно осветление да се използват преносими електрически фенери.

(3) Осветителните тела, разположение на височина до 2,5 m от нивото на пода или площадката, се захранват с електрически ток с напрежение до 36 V.

Чл. 137. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Не се допуска монтиране на котли, чието основно, резервно или разпалващо гориво е втечнен въглеводороден газ, в помещения с ниво на пода, по-ниско от нивото на околния терен.

Чл. 138. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) Разстоянието от фронта на котлите или изпъкналите части на пещите до противостоящите им стени на котелните помещения е не по-малко от 3 m, като за котли на газово или на течно гориво разстоянието от изпъкналите части на горелките до стените е не по-малко от 1 m, а за котли с механизирани пещи разстоянието от изпъкналите части на пещите до противостоящите им стени е не по-малко от 2m.

(2) Разстоянието от фронта на котлите с паропроизводство до 2 t/h или с топлопроизводителност до 1460 кW или от изпъкналите части на пещите им до стените на котелното помещение може да бъде намалено до 2 m в следните случаи:

1. ако пещта с ръчно подхвърляне на горивото се обслужва откъм фронта и дължината й е до 1 m;

2. ако пещта не се обслужва откъм фронта.

Чл. 139. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) Разстоянието между надлъжните оси на срещуположно монтираните котли е не по-малко от 1,5 m.

(2) Разстоянието между фронтовете на срещуположно монтираните котли или изпъкналите им части е:

1. за котли с механизирани пещи - не по-малко от 4 m;

2. за котли с газово или течно гориво - не по-малко от 4 m, като разстоянието между изпъкналите части на горелките е не по-малко от 2 m;

3. за котли с пещи с ръчно подхвърляне на твърдото гориво - не по-малко от 5 m.

Чл. 140. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Пред фронта на котлите се допуска разполагане на помпи, табла за управление и твърдо гориво, необходимо за работа на котлите за една смяна, като широчината на свободните проходи по дължина на фронта е не по-малка от 1,5 m.

Чл. 141. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) При монтиране на котли, за които е необходимо странично обслужване на пещта или на котела, широчината на страничния проход между тях, а така сьщо между крайните котли и стените на котелното помещение е не по-малка:

1. за котли с паропроизводителност до 4 t/h или с топлопроизводителност до 2910 кW - от 1,5 m;

2. за котлите, непосочени в т. 1 - от 2 m.

(2) При монтиране на котли, за които не е необходимо странично обслужване, се оставят проходи между тях, между крайните котли и стените на котелното помещение, както и разстояние между котлите и задната стена на котелното помещение. Широчината на проходите и разстоянието между котлите и задната стена на помещението са не по-малки от 1 m.

(3) Широчината на прохода между отделни излизащи извън зидарията части на котлите, а също между тези части и изпъкващи части на сградата (колоните) е не по-малка от 0,8 m.

Чл. 142. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) Разстоянието от най-високо разположените части на котли, при които не е необходимо да се преминава над тях, до най-ниско разположените части на покрива на котелното помещение е не по-малко от 0,7 m.

(2) Разстоянието от пода на най-горната площадка на котела до най-ниско разположените над нея части на покрива на котелното помещение е не по-малко от 2 m.

Чл. 143. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) (1) За обслужване на котлите и съоръженията им с височина над 2 m се монтират постоянни стълби и площадки, съответстващи на изискванията на БДС 9869 - 72 "Площадки и стълби на машини и съоръжения. Изисквания по техника на безопасността".

(2) Площадките с дължина над 5 m имат не по-малко от две стълби или два изхода, разположени на противоположните им краища.

(3) Стълбите на котлите с височина над 3 m са наклонени.

(4) Широчината на свободния проход на площадките е не по-малка от 0,6 m.

(5) Разстоянието от пода на площадките или на котелното помещение до средата на нивопоказателите с пряко действие е от 0,6 m до 1,8 m.

Чл. 144. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) При височина от работната площадка на машиниста (огняра) до най-горната площадка на котлите над 20 m в котелната централа се монтира товаропътнически асансьор.

Чл. 145. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Разполагане на разходен разширителен съд с високотемпературен органически топлоносител над котли не се допуска.

Чл. 146. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Проходните коридори за периодично преглеждане и ремонтиране на механизмите на пепелоотделянето имат два изхода и напречно сечение с височина не по-малка от 1,9 m и широчина не по-малка от 1 m.

Чл. 147. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) При ръчно извозване на вагонетките под затворите на сгурните и пепелните бункери се оставя проход с височина не по-малка от 1,9 m. При механизирано извозване на вагонетките височината на прохода е най-малко с 0,5 m по-голяма от височината на вагонетката.

Чл. 148. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Широчината на прохода на пепелното (сгурното) помещение е не по-малка от широчината на вагонетката, увеличена с по 0,7 m от всяка нейна страна. Допуска се намаление на посоченото разстояние до 0,4 m в проходи между колоните от фундамента на котлите.