Държавен вестник, брой 84 от 14.X

Отменено основание. Виж § 1, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 78 на Министерския съвет от 9 май 2000 г. за приемане на Устройствен правилник на Агенцията за бежанците при Министерския съвет, с която се отменя Постановление № 208 на Министерския съвет от 4 октомври 1994 г. за приемане на Наредба за предоставяне и регламентиране статута на бежанците - ДВ, бр. 40 от 16 май 2000 г., в сила от 16 май 2000 г.

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за предоставяне статут на бежанец, както и правата и задълженията му съгласно изискванията на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г.

Чл. 2. (1) Статут на бежанец се предоставя от директора на Националното бюро за териториалното убежище и бежанците при Министерския съвет, наричано по-нататък "Националното бюро".

(2) Административно-правният статут на бежанец в Република България не може да бъде по-неблагоприятен от административно-правния статут на постоянно пребиваващ чужденец.

Чл. 3. Не се предоставя статут на бежанец на чужденец:

1. за когото има сериозни основания да се счита, че е извършил деяние, което съгласно националните закони и международните договори, по които Република България е страна, е определено като военно престъпление, престъпление против мира или човечеството или друго тежко престъпление;

2. който извършва или подстрекава към действия против целите и принципите на ООН;

3. който с действията си е поставил в опасност сигурността или обществения ред на Република България;

4. който е влязъл в страната не по установения от закона ред и не се яви в срок до 48 часа, за да подаде заявление в Националното бюро или в друг компетентен орган по тази наредба, освен в случаите, когато закъснението се дължи на независещи от чужденеца причини.

Чл. 4. Може да не бъде предоставен статут на бежанец на чужденец:

1. който е гражданин на две или повече държави, когато по отношение на една от тях не са налице условията на чл. 1, буква "А" от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.;

2. който има предоставен статут на бежанец в друга държава, в която по отношение на него не са налице условията на чл. 1, буква "А" от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.;

3. който се ползва от закрилата или помощта на друг орган или институция на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар за бежанците;

4. който, преди да влезе в Република България, за да се установи като бежанец, е преминал през друга държава - страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. или по Протокола за статута на бежанците от 1967 г., представляваща първоприемаща страна, в която по отношение на бежанеца не са налице условията на чл. 1, буква "А" от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.;

5. който има валидно разрешение за пребиваване в друга държава, в която по отношение на него не са налице условията на чл. 3;

6. чийто съпруг или съпруга е гражданин на друга държава или има разрешение за пребиваване, или е с предоставен статут на бежанец в държава, в която по отношение на чужденеца не са налице условията на чл. 1, буква "А" от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и няма официален отказ от компетентните органи на тази страна за трайното му установяване в нея.

Чл. 5. Молба за предоставяне статут на бежанец се подава в дипломатическо или консулско представителство на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт (наричан по-нататък "граничен пункт"), в Националното бюро, в регистрационен център за бежанци (наричан по-нататък "регистрационен център") или в паспортно-визовите служби на регионалните дирекции на вътрешните работи.

Чл. 6. (1) Органите по чл. 5, при условие че не установят някое от основанията по чл. 3 и 4, задържат задграничния паспорт или заместващия го документ за пътуване в чужбина и издават документ за самоличност с валидност 48 часа, който дава право на чужденеца да се придвижи безплатно с държавния железопътен или автобусен транспорт до съответния регистрационен център.

(2) Молбата и документите на чужденеца се изпращат незабавно в Националното бюро. В придружителното писмо органът, приел молбата, отразява обстоятелствата при подаването и.

(3) Когато органите, приемащи молбата, установят някое от обстоятелствата по чл. 3 и 4, те незабавно уведомяват Националното бюро, без да предприемат действия по експулсирането или връщането на чужденеца в страната, от която пристига, до получаване на отговор от бюрото.

Чл. 7. (1) Дипломатическите и консулските представителства издават документа по чл. 6, ал. 1 с валидност до 30 дни и входна виза след съгласуване с Националното бюро.

(2) Чужденецът е длъжен в срока на валидност на документа по ал. 1 да влезе в Република България и да се яви в съответния регистрационен център най-късно 48 часа след влизането в страната.

Чл. 8. (1) Процедурата за предоставяне статут на бежанец се открива от датата на регистрирането на чужденеца в регистрационния център.

(2) Директорът или упълномощени от него длъжностни лица вземат предварително решение за откриване на процедура или за отказ само в случаите по чл. 6, ал. 3 и когато молбата е приета от дипломатическо или консулско представителство.

(3) Решението по ал. 2 се съобщава на заинтересуваните органи до 24 часа от получаване на съобщението в Националното бюро, а на съответното дипломатическо или консулско представителство - до 30 дни от получаването на молбата в Националното бюро.

(4) Непроизнасянето в сроковете, определени в ал. 3, се счита като мълчалив отказ за откриване на процедура.

Чл. 9. (1) Чужденецът задължително се настанява в регистрационен център.

(2) В регистрационния център чужденецът се регистрира, снема се неговата самоличност и всички идентифициращи белези, открива се лично дело, подлага се на медицински преглед и изследвания и се продължава срокът на валидност на документа, издаден по чл. 6, ал. 1.

(3) Служители от Националното бюро провеждат интервю с чужденеца, данните от което се отразяват в анкетен лист. Попълненият анкетен лист, подписан от чужденеца, заедно със справката от специалиста, провел интервюто, се прилага към личното дело.

(4) В регистрационния център чужденецът се подлага на медицински преглед и изследвания, като остава под медицинско наблюдение и изолация, докато станат известни резултатите от тях. При необходимост той може да бъде настанен за лечение в болнично заведение.

Чл. 10. (1) След извършване на действията в регистрационния център чужденецът се настанява в приемателен център за бежанци (наричан по-нататък "приемателен център").

(2) Когато чужденецът разполага с достатъчно средства, може да му бъде разрешено да отседне за своя сметка на територията на населеното място, където се намира регистрационният център.

Чл. 11. В срок до 1 месец след откриване на процедурата за предоставяне статут на бежанец се изготвя доклад, който се изпраща в Националното бюро заедно с личното дело на чужденеца. В доклада се изразява мнение относно предоставяне или отказване статут на бежанец.

Чл. 12. (1) В Националното бюро в срок до 1 месец от датата на получаването на доклада се проучват събраните материали по делото и случаят се съгласува със заинтересуваните ведомства.

(2) Въз основа на действията по ал. 1 се:

1. изготвя предложение до директора на Националното бюро с мнение за предоставяне или отказ за предоставяне статут на бежанец;

2. изготвя предложение за прекратяване на процедурата за предоставяне статут на бежанец;

3. връща преписката в регистрационния или приемателния център за допълнително изясняване на факти и обстоятелства.

Чл. 13. (1) Директорът на Националното бюро предоставя статут на бежанец при условията на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., на Протокола за статута на бежанците от 1967 г. и на тази наредба. В решението той посочва населените места, в които бежанецът се установява по собствен избор.

(2) Населените места по ал. 1 се утвърждават от Междуведомствената комисия по чл. 4 от Постановление № 207 на Министерския съвет от 1992 г. за създаване на Национално бюро за териториалното убежище и бежанците (обн., ДВ, бр. 90 от 1992 г.; доп., бр. 82 от 1993 г.).

(3) Директорът на Националното бюро отказва предоставянето на статут на бежанец:

1. в случаите по чл. 3;

2. когато чужденецът не сътрудничи на длъжностните лица от Националното бюро в хода на процедурата за получаване статут на бежанец или представя невярна информация и противоречиви данни;

3. когато чужденецът нарушава задълженията си по тази наредба;

4. когато чужденецът след откриване на процедурата за предоставяне статут на бежанец извърши тежко престъпление или две или повече правонарушения.

Чл. 14. Директорът на Националното бюро може да прекрати процедурата по предоставяне статут на бежанец, когато чужденецът:

1. писмено оттегли своето заявление;

2. доброволно се върне в държавата, в която е бил преследван, или поиска да отиде в друга страна;

3. може да се върне в държавата, на която е гражданин, или ако е без гражданство - в държавата, където е било постоянното му местопребиваване, поради това, че причините за преследването му вече не съществуват;

4. получи българско гражданство или придобие гражданство на друга държава;

5. когато се установят обстоятелства по чл. 4 и по чл. 13, ал. 3.

Чл. 15. В срок до 48 часа от уведомяването на чужденеца за предоставения му статут на бежанец той е длъжен да се яви за адресна регистрация в съответната паспортно-визова служба на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 16. Директорът на Националното бюро прекратява статута на бежанец, когато:

1. бежанецът писмено заяви, че се отказва от предоставения му статут;

2. са налице основанията по чл. 4 или чл. 14, т. 2, 3 или 4.

Чл. 17. Директорът на Националното бюро отнема статута на бежанец, когато:

1. решението, с което е предоставен статутът на бежанец, е било постановено въз основа на неверни данни, съобщени от бежанеца по време на процедурата;

2. се установят данни за извършени деяния по чл. 3;

3. бежанецът извърши тежко престъпление или системно извършва други правонарушения.

Чл. 18. Чужденец, на когото е отказано да му бъде предоставен или е отнет статутът на бежанец, се уведомява писмено и ако не съществуват други основания по Закона за пребиваване на чужденците в Република България, се поканва да напусне страната в 7-дневен срок от връчване на уведомителното писмо.

Чл. 19. (1) Директорът на Националното бюро по изключение в изпълнение на директивите на Изпълнителния комитет на Върховния комисариат за бежанците при ООН за подпомагане на бедстващо население може да предоставя на чужденци хуманитарен статут, подобен на статута на бежанец, за определен срок до 1 година, когато не са налице основанията на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и на Протокола за статута на бежанците от 1967 г.

(2) Статутът по ал. 1 може да бъде продължаван за срок до 1 година, ако не са отпаднали причините за неговото предоставяне. Той се счита за прекратен, ако не бъде продължен след изтичането на срока, за който е предоставен.

Чл. 20. (1) Всеки чужденец, по отношение на когото са налице основанията по чл. 1, буква "А" от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., може да подаде молба за предоставяне статут на бежанец.

(2) Всеки чужденец има право на преводач, регистриран в Националното бюро, и на посочен от него свидетел - български гражданин, който да присъства на всички етапи от процедурата, а при необходимост - и в съда, както и да търси съдействие от представителя на Върховния комисар за бежанците при ООН в Република България.

Чл. 21. (1) По време на процедурата чужденецът има право:

1. на подслон и храна;

2. на социална и медицинска помощ, в това число на преглед и лечение в болнични заведения, при условията и по реда за български граждани;

3. да продължи обучението си за придобиване на средно образование при условията и по реда за български граждани.

(2) Органите по труда могат по изключение и след писмено предложение на директора на Националното бюро да разрешават на чужденците, подали молби за предоставяне статут на бежанец, да упражняват временно платена работа по трудов или граждански договор, когато процедурата по предоставяне статут на бежанец продължи повече от 3 месеца.

Чл. 22. По време на процедурата за предоставяне статут на бежанец чужденецът е длъжен:

1. да изпълнява разпорежданията на компетентните органи;

2. да спазва правилника за вътрешния ред в регистрационните и приемателните центрове;

3. да бъде на разположение на компетентните органи, ако не е настанен в приемателен център; при промяна на адреса в срок до 24 часа да уведоми регистрационния център по новото си местопребиваване или Националното бюро;

4. да сътрудничи активно за изясняване на неговия случай, като съобщава достоверна и пълна информация.

Чл. 23. Чужденец, на когото е предоставен статут на бежанец, има правата и задълженията по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и по Протокола за статута на бежанците от 1967 г.

Чл. 24. (1) Лице, получило статут на бежанец, има право на документ за самоличност и на документ за задгранично пътуване.

(2) Документите по ал. 1 се издават от Националното бюро.

Чл. 25. (1) Документът за самоличност на бежанец се издава със срок на валидност 1 година. Този срок може да бъде продължаван с по 1 година. След изтичане на 3 години от датата на предоставяне на статута документът за самоличност се издава със срок на валидност 5 години.

(2) В населените места, където няма поделения на Националното бюро, срокът на документите за самоличност може да бъде продължаван от паспортно-визовата служба на Министерството на вътрешните работи след съгласуване с Националното бюро.

Чл. 26. (1) Документът за задгранично пътуване се издава съгласно приложението към Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. със срок на валидност до 2 години, но не повече от срока на валидност на документа за самоличност. Той дава право на притежателя му да излиза и да се завръща в Република България в срока на неговата валидност при условията и по реда за български граждани.

(2) Българските дипломатически и консулски представителства могат да продължават срока на валидност на документа по ал. 1 след съгласуване с Националното бюро.

Чл. 27. До изтичането на 3 години от предоставянето на статут на бежанец чужденецът може да промени населеното място, към което е бил насочен, след уведомяване на директора на Националното бюро.

Чл. 28. Чужденец с открита процедура за предоставяне статут на бежанец, както и чужденец с предоставен статут на бежанец е длъжен да се регистрира адресно и да съхранява и представя за проверка документите си за самоличност и за задгранично пътуване при условията и по реда на Закона за пребиваване на чужденците в Република България и правилника за неговото прилагане (ДВ, бр. 11 от 1990 г.).

Чл. 29. (1) Чужденец с предоставен статут на бежанец има право след разрешение от директора на Националното бюро да се събере със семейството си на територията на Република България.

(2) Входните визи на членовете на семейството на чужденеца се издават от българските дипломатически или консулски представителства след получаване на съобщение от Националното бюро.

Чл. 30. Членовете на семейството, придружаващи чужденеца, на когото е открита процедура за предоставяне статут на бежанец или на когото е предоставен статут на бежанец, имат неговите права и задължения.

Чл. 31. Чужденците, на които е предоставен хуманитарен статут, подобен на статута на бежанец, имат правото на временна платена работа по трудов или граждански договор, правата на бежанците по отношение на социалното подпомагане и осигуряване, образование и лечение, правото на документ за задгранично пътуване, както и всички задължения на бежанците по тази наредба.

Чл. 32. Отказът по чл. 8, ал. 2, както и решенията по чл. 13, ал. 3, чл. 14, 16 и 17 се съобщават писмено на чужденеца и на упълномощения представител на Върховния комисариат за бежанците при ООН, в случай че е поискал това.

Чл. 33. Решенията на директора на Националното бюро по чл. 13, ал. 3 и чл. 17 могат да бъдат обжалвани по съдебен ред.