Държавен вестник, брой 80 от 20.VIII

Чл. 4. (1) В районния съд има:

1. административен секретар;

2. секретар-протоколист;

3. секретар съдебноизпълнителна служба;

4. (изм. - ДВ, бр. 12 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 68 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.)

5. съдебен деловодител;

6. съдебен архивар;

7. разносвач на призовки и съдебни книжа (призовкар);

8. помощен персонал.

(2) В големите районни съдилища със заповед на председателя на районния съд може да се назначат завеждащи служби към наказателно, гражданско и бракоразводно отделение, бюро съдимост и съдебни статистици.

Чл. 5. (1) В окръжния съд има:

1. административен секретар;

2. секретар-протоколист;

3. съдебен деловодител;

4. съдебен архивар;

5. съдебен статистик;

6. разносвач на призовки и съдебни книжа (призовкар);

7. помощен персонал.

(2) В големите окръжни съдилища със заповед на председателя на окръжния съд може да се назначат завеждащи служби към гражданско, търговско, наказателно и административно отделение, "Търговски регистър" и бюро "Призовки".

Чл. 6. (Отм. - ДВ, бр. 80 от 2002 г.)

Чл. 7. Във военния съд има:

1. административен секретар;

2. завеждащ служба съд;

3. секретар-протоколист;

4. съдебен деловодител;

5. съдебен архивар;

6. разносвач на призовки и съдебни книжа (призовкар);

7. помощен персонал.

Чл. 8. (1) В апелативния съд има:

1. административен секретар;

2. секретар-протоколист;

3. съдебен деловодител;

4. съдебен архивар;

5. помощен персонал.

(2) Във военно-апелативния съд има и завеждащ служба съд.

Чл. 9. (1) Административният секретар:

1. организира, ръководи и контролира работата в канцеларията и помощните звена на съда;

2. води списък на личния състав на съда;

3. за всеки служител в съда образува служебно дело, в което подрежда книжата във връзка с назначаването, промените в трудовото правоотношение, командировките, отпуските, дисциплинарните наказания и др.;

4. когато няма касиер, извършва финансово-счетоводната работа на съда;

5. води книга за съдебните заседатели и по нареждане на председателя на съда ги свиква на сесия;

6. съхранява в касата на съда по нареждане на председателя и по искане на страните документи, представени като доказателства;

7. изпраща заедно с делото в по-горния съд и предадените за пазене в касата документи;

8. извършва и други действия, възложени му от председателя на съда.

(2) Административният секретар е и домакин на съда, ако няма назначен такъв.

(3) Административният секретар съхранява веществените доказателства - ценности и документи, и участва в комисия по проверка и унищожаване на веществените доказателства всяка година през януари.

Чл. 10. (1) Всички книжа, по които се образуват дела, и книжата, подлежащи на таксуване по Закона за държавните такси, се приемат от административния секретар на съда.

(2) Административният секретар отбелязва върху тях датата на постъпването им, събраната такса и се подписва.

(3) Получените книжа по ал. 1 се предават същия ден на председателя или заместник-председателя на съда.

Чл. 11. Всички книжа, изходящи от районните, окръжните, военните и апелативните съдилища, се подписват от председателя на съда или от негов заместник и от административния секретар с изключение на призовките, съобщенията и писмата за тяхното изпращане, които се подписват само от административния секретар или от натоварен от председателя на съда служител.

Чл. 12. (1) Административният секретар подрежда в канцеларски дела и съхранява постъпващите книжа, които не се образуват в съдебни дела или не се отнасят до образувани дела, а така също и изходящите книжа, които не са във връзка с образувани дела, както следва:

1. № 1. Заповеди във връзка с административната дейност на съда, списъците за личния състав и материалите във връзка с личния състав;

2. № 2. Планове за работата на съда, статистически сведения и отчети;

3. № 3. Писма и окръжни на Министерството на правосъдието и актовете за съдебни и финансови ревизии;

4. № 4. Материали по избора на съдебните заседатели, създаването на секции, дейността и квалификацията на съдебните заседатели;

5. № 5. Кореспонденция с Министерството на правосъдието;

6. № 6. Постановления на Пленума на Върховния съд и тълкувателни решения на общите събрания на колегиите на Върховния касационен съд и на общото събрание на Върховния административен съд;

7. № 7. Протоколи за общите събрания на съдиите и записки за констатирани неправилности при разглеждане на делата и обобщаване на съдебната практика;

8. № 8. Поверителни книжа;

9. № 9. Други книжа, включително преписите от писмата, с които се изпращат дела по подсъдност в други съдилища или по подведомственост на други органи, както и документите, издадени от ПТТ станции за получените от тях пратки.

(2) Във военните съдилища завеждащият служба съд води канцеларските дела, предвидени в наставленията по секретната работа и деловодството на Българската армия.

Чл. 13. (1) Всяко полугодие се извършва проверка за наличността на делата в съдебното деловодство.

(2) За делата, които липсват, се уведомява Министерството на правосъдието.

Чл. 14. (1) Ако някое дело бъде изгубено или унищожено преди изтичане на срока за пазенето му, по нареждане на председателя на съда то се възстановява. За целта се съставя акт от административния секретар и се използват всички книжа, отнасящи се до делото, които се намират в съда, в други учреждения и в страните.

(2) Когато делото е изгубено или унищожено в първата инстанция, преди да е издадено решение по него, разпитаните свидетели и вещи лица могат да бъдат разпитани наново, ако не е възможно да се възстановят съответните протоколи.

(3) След като се приключи събирането на материалите и се съставят проектите за възстановяваните книжа, съдът в открито заседание с призоваване на страните се произнася по възстановяването с определение, което подлежи на обжалване по общия ред.

(4) Когато е изгубено или унищожено дело, което е било приложено към друго дело, делото, което е било приложено, се възстановява от съда, в който е било образувано, след като му се изпрати препис от акта, съставен от съответния друг съд, установяващ изгубването или унищожаването.

(5) По реда на предходните алинеи се възстановяват и изгубени или унищожени съдебни актове.

(6) Когато несвършено наказателно дело от общ характер не може да се възстанови, съдът с определение предлага на органите на предварителното производство да проведат ново разследване.

(7) Когато делото не е възстановено поради това, че събраните материали са недостатъчни, и бъде заведено отново, не се събират повторно държавни такси.

Чл. 15. Секретар-протоколистът:

1. съставя протоколи за откритите и разпоредителните заседания;

2. води книгите за откритите, закритите и разпоредителните заседания; 3. грижи се за изпълнение разпорежданията на съда, постановени в откритите, закритите и разпоредителните заседания;

4. съставя документи за изплащане на определените суми за разноски и възнаграждения на експерти, свидетели и др.;

5. съставя списък на лицата за призоваване в съда;

6. най-малко три дни преди заседанието проверява редовността по призоваването на лицата и взема мерки за отстраняване на пропуските;

7. изготвя обявления за реда и часовете за разглеждане на делата, които поставя пред съдебната зала и на информационното табло;

8. в срока за изготвяне на протокола предава обявените за решаване дела на съдията-докладчик, а отложените и прекратени дела срещу подпис и дата - на съдебния деловодител;

9. изготвя призовките по отложените и отсрочените дела;

10. вписва глобите, наложени от съда, веднага след заседанието в книгата за глобите. За вписването прави бележка отстрани на определението, с което е наложена глобата, при отмяната на която отбелязва обстоятелството в книгата за глобите;

11. изготвя протоколите за съдебните поръчки;

12. извършва и други действия, указани в тази наредба или възложени му от председателя на съда.

Чл. 16. (1) Насрочените дела в открито заседание се вписват в срочната книга най-късно един ден преди заседанието.

(2) В срочната книга се вписват: съставът на съда, докладчикът, прокурорът и резултатът от разглеждането на делото. Когато делото е отложено, спряно или прекратено, вписва се причината за това, а когато делото е решено, вписват се датата и накратко съдържанието на съдебния акт.

(3) Срочната книга се попълва от секретаря на състава, а резултатът от делото - от съдията-докладчик.

(4) Приемането и предаването на делата след приключване на съдебното заседание от секретар-протоколиста на докладчика и от докладчика в деловодството се извършват срещу подпис и дата в книгите за откритите, закритите и разпоредителните заседания.

Чл. 17. (1) Протоколите се изготвят в самото заседание, освен в изключителни случаи, когато това е свързано със значителни трудности.

(2) Протоколите се съставят под диктовката на председателя на състава.

(3) Пледоариите се отразяват в съществената им част.

(4) В протокола се отбелязва кога е започнало и завършило заседанието и датата на изготвяне на протокола.

(5) Ако разглеждането на делото е започнало след обявеното време, в протокола се отбелязва причината за закъснението.

Чл. 18. (1) Секретар-протоколистът изпраща въпросния лист за разпит на свидетели по съдебна поръчка на делегирания съд. Този лист следва да бъде представен и подписан от страната, която го представя, проверен и приподписан от съдията-докладчик по делото.

(2) Поръчката се изпраща, след като в определения срок страната представи въпросник и доказателства, че е внесла необходимите разноски за изпълнение на делегацията.

(3) При необходимост и въз основа на определение на съда се изпраща и делото на делегирания съд.

(4) Делегиращият съд насрочва съдебните поръчки за разглеждане от районните съдилища в провинцията за петък, а от районния съд в София - за сряда и петък, като уведомява страните за датата и часа на изпълнението.

Чл. 19. (1) Съдебният деловодител води:

1. входящ и изходящ регистър;

2. азбучен указател за образуваните граждански, фирмени, наказателни и административни дела;

3. описна книга за образуваните дела - поотделно за граждански, фирмени, наказателни и административни;

4. книга за изпратените съдебни поръчки;

5. книга за получените съдебни поръчки;

6. книга за изпълнение на присъдите;

7. книга за глобите и присъдените на държавата суми;

8. книга за веществените доказателства;

9. архивна книга за предаване на свършените дела от съдебното деловодство в архивата;

10. наръчници за получаване и връщане на призовките;

11. книга за постъпилите предложения, сигнали, жалби и молби;

12. разносна книга;

13. регистри за юридически лица и еднолични търговци;

14. библиотечна книга;

15. книга за непълнолетните;

16. дневник за изготвените формуляри - образец, "съобщение за прекратен граждански брак";

17. книга за постъпилите молби за отмяна на влезли в сила решения по чл. 231 ГПК.

18. спомагателни наръчници за изготвяне на статистическите отчети.

(2) Във военните съдилища книгите по ал. 1, т. 4 - 7, 13, 15, 16 и 17 може да не се водят.

(3) Постъпващите книжа, които не се образуват в съдебни дела или не се отнасят до образувани съдебни дела, както и изходящите книжа, които не са във връзка с образувани съдебни дела, се подреждат в следните канцеларски дела:

1. материали по оставени без движение наказателни и граждански дела и преписки;

2. материали по унищожаване на архивата и подбора на книжа, които се предават на държавен архивен фонд;

3. запазени документи от унищожени дела;

4. други книжа, включително и преписите от писмата, с които се изпращат дела по подсъдност в други съдилища, както и документите, издадени от ПТТ станции за получени от тях пратки. Тези документи се подреждат в общо канцеларско дело или в две или повече канцеларски дела по отделни въпроси.

(4) Канцеларските дела по т. 2 и 3 на ал. 3 се пазят в архивата.

(5) Всички книги се номерират, прошнуроват, подпечатват и заверяват с подписа на председателя на съда.

(6) Съдилищата ползват канцеларски материали, утвърдени по вид, размери и цвят със заповед на министъра на правосъдието.

Чл. 20. Постъпващите в съдебното деловодство книжа се образуват в дела, преписки и съдебни поръчки или се прилагат към канцеларски дела.

Чл. 21. (1) По обвинителни актове се образуват наказателни дела от общ характер, а по тъжбите на частни тъжители - наказателни дела от частен характер.

(2) По жалби против наказателни постановления, по преписките по УБДХ, ЗДВП и по чл. 454 НПК се образуват дела от административно-наказателен характер.

(3) По частните жалби по НПК, по жалбите срещу мярката за неотклонение задържане под стража, по молби за реабилитация, по предложенията за прилагане принудителни медицински мерки и по производствата във връзка с изпълнение на наказанията се образуват частни наказателни дела.

(4) По всички молби и жалби от гражданскоправен характер, които се разглеждат в открито или закрито заседание и се издава решение, се образуват граждански дела.

(5) По жалби срещу индивидуални административни актове по Закона за административното производство се образуват административни дела.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 1997 г.) По частните жалби по ГПК, жалбите против отказите на нотариус или на съдия по вписванията или действията на съдия-изпълнител, както и молбите за обезпечаване на доказателствата, за обезпечаване на бъдещ иск и за производства по открити наследства (запечатване и опис) и за издаване заповед за връщане на ненавършило пълнолетие дете на родителите му се образуват частно-граждански дела.

(7) По молби за тълкуване на решенията (чл. 194 ГПК), за издаване дубликат от изгубен, унищожен или откраднат изпълнителен лист (чл. 248 ГПК), както и по чл. 191, ал. 2 и чл. 288, ал. 7 ГПК се образуват частно-граждански дела, ако първоначалното дело е унищожено или изгубено.

(8) По молби за определяне на общо наказание по влезли в сила присъди не се образуват дела, а молбите се прилагат и се разглеждат по делото, по което е постановена последната присъда.

(9) По предложенията за преглед по реда на надзора на актовете по дела от административно-наказателен характер се образуват надзорни производства.

Чл. 22. По жалбите и протестите пред втората инстанция срещу решения и присъди се образуват второинстанционни дела от същия характер, от какъвто е характерът на делото, по което е издаден съдебният акт.

Чл. 23. По искане за регистриране на юридически лица и на еднолични търговци се образува фирмено дело. Към него се прилагат по реда на тяхното постъпване и исканията за вписване на обстоятелства след вписването на юридическото лице и на едноличния търговец, за изменение, заличаване, допълване или поправка на вписани обстоятелства и други книжа.

Чл. 24. (1) Във входящия регистър се вписват само постъпили книжа, които не се образуват в съдебни дела, както и книжата, чието подаване е свързано със срок. На тези книжа се отбелязва и входящият номер.

(2) Във входящия регистър не се вписват книжа, постъпили по повод на писма, които са заведени в изходящия регистър, а се прави само отбелязване в същия за датата на постъпването им.

(3) На получените по пощата книжа се запазва пликът с марките и клеймото.

(4) При кореспонденция, отнасяща се до един и същ въпрос, във входящия регистър се вписва само първото писмо, а за датата на постъпване на последващите книжа се прави отбелязване в предвидената графа на регистъра.

Чл. 25. (1) В изходящия регистър се вписват само книжата, които не се издават по образувани съдебни дела, преписки или съдебни поръчки, нито по повод постъпили книжа, вписани във входящия регистър. Писмата, с които се изпращат съдебните дела, преписки или съдебни поръчки в други съдилища или учреждения, се вписват винаги в изходящия регистър.

(2) Върху изходящите книжа по ал. 1 се поставят номерът на съответното канцеларско дело, изходящият номер и датата.

(3) Номерацията във входящия и изходящия регистър се води по години.

(4) Изходящи книжа по образувани съдебни дела, фирмени дела и съдебни поръчки не се регистрират във входящия регистър. Върху тях се поставя номерът на делото или съдебната поръчка и датата на издаване на книжата.

Чл. 26. (1) От изходящите книжа се оставят преписи, които се прилагат към съответните съдебни или канцеларски дела, преписки и съдебни поръчки.

(2) На преписите се отбелязват имената на лицата, подписали изходящия документ, и номерът, под който са изведени.

Чл. 27. (1) Образуваните дела се вписват в описната книга и в азбучния указател, който се води отделно за наказателните, за гражданските, за фирмените и за административните дела.

(2) В азбучния указател на наказателните дела се вписват и делата от административно-наказателен характер, надзорните производства по чл. 21, ал. 9, делата по УБДХ и по Закона за движението по пътищата, по молбите за реабилитация, по производствата във връзка с изпълнение на наказанията, по предложенията за прилагане на принудителни медицински мерки и по частните жалби по НПК.

(3) В азбучния указател за гражданските дела се вписват и административните дела.

(4) Азбучният указател се води:

1. за първоинстанционните наказателни дела - по имената на подсъдимите;

2. за първоинстанционните граждански дела - по имената на ищците;

3. за фирмените дела - по фирмата или наименованието на търговеца или юридическото лице, за които вписването се отнася, а за едноличните търговци - и по трите им имена;

4. по делата за реабилитация и по производствата във връзка с изпълнение на наказанията - по имената на осъдените;

5. по производствата за прилагане на принудителни медицински мерки - по имената на лицата, по отношение на които се иска прилагането на тези мерки;

6. по делата за дребно хулиганство - по имената на нарушителите.

(5) Делата по финансови начети, гражданските дела, заведени от прокурора, и делата за несъстоятелност, се вписват в азбучния указател и по имената на ответниците.

(6) Второинстанционните и другите дела, образувани по жалби, се вписват в азбучника по имената на жалбоподателите.

(7) В съдилищата с малко дела може да се води обща описна книга и общ азбучен указател, но при отделна номерация за делата от наказателен и граждански характер.

(8) Когато в азбучника се вписват имената на няколко лица, вписването се извършва за всяко от тях поотделно.

Чл. 28. (1) Книжата по образуваните съдебни и фирмени дела, преписки и съдебни поръчки се поставят в папки, оформени по утвърден от министъра на правосъдието образец.

(2) На кориците на папките се отбелязват: наименованието на съда, характерът и номерът на делото, предметът на делото, страните, датата на образуване и свършване.

(3) Върху кориците на взетите на специален отчет дела се отбелязва съкратено с едър шрифт техният вид (бързо производство, непълнолетни, трудово, арестантско, несъстоятелност и др.).

Чл. 29. (1) Всички книжа, които постъпват или се съставят по делото, се пришиват последователно по начин да бъде осигурено свободното четене на текста, датата, резолюцията и се номерират.

(2) Към съдебните дела се пришиват дознанията, следствените дела и преписките на несъдебни органи. Жалбата и книжата в производството пред по-горните инстанции се пришиват последователно към първоинстанционното дело.

(3) Книжата се подшиват в канцеларски дела, след като въпросът, за който се отнасят, бъде решен. Чакащите отговор писма се подшиват след получаване на отговора.

(4) Книжата в канцеларските дела, отнасящи се до материали по оставени без движение наказателни и граждански дела и преписки, се подшиват след приключване на делата.

Чл. 30. (1) Несвършените съдебни дела се пазят в шкафове, наредени в групи и връзки по датите, за които са насрочени.

(2) Свършените дела се държат в отделни връзки.

(3) Свършените, но непредадени в архивата дела, се подреждат според реда на образуването и характера им, като делата, по които има да се работи, се държат отделно.

(4) Канцеларските дела се пазят в шкафове и се нареждат последователно по реда на поредните им номера.

(5) Делата, взети на специален отчет, се държат отделно.

(6) След приключване на работното време шкафовете и помещенията се заключват.

Чл. 31. (1) Когато делото се изнася от стаята, където се пази, във водения наръчник се отбелязва къде е дадено.

(2) За изпратените другаде дела за послужване, за разглеждане от второинстанционния съд и др. се оставят копия от писмата, които се държат в отделна папка, и след връщане на делата се прилагат към тях.

(3) За изпратено дело във Върховния касационен съд, Върховния административен съд или в Главна прокуратура се оставя копие от писмото, което се държи в отделна папка, и след връщането на делото се прилага към него.

Чл. 32. Не се допуска да се правят никакви бележки, знаци и подчертавания в книжата по делата.

Чл. 33. (1) Делата с изключение на фирмените се дават за справки само на страните и на техните представители.

(2) Справки по делата се дават веднага. Документи, веществени доказателства и др. се издават на правоимащите в деня на постъпване на молбата или най-късно на следващия ден.

(3) Следи се делата да не се изнасят от канцеларията и да не се вземат от тях документи.

Чл. 34. (1) Представените по делото писмени доказателства се връщат на страната преди свършване на делото във всички инстанции само със съгласието на другата страна.

(2) По преценка на съда на страната се връщат оригинални документи, след като в делото се оставят заверени преписи или фотокопия от тях.

Чл. 35. (1) На страните се дават преписи от документи, представени като доказателства, само когато те не могат да се снабдят с такива от местата, които са ги издали, или когато това ще бъде свързано със значителни трудности. Не се издават удостоверения, възпроизвеждащи съдържанието на такива документи.

(2) На страните се дават преписи или извлечения от останалите книжа, както и удостоверения за извършваните по делото действия.

(3) Неучастващите по делото лица могат да получат преписи, извлечения и удостоверения, след като удостоверят, че са им нужни по друго дело или пред друго учреждение, предприятие или организация.

Чл. 36. (1) Несвършените дела не се прилагат към други дела.

(2) По разпореждане на съда свършените дела се прилагат към други дела, когато:

1. трябва да се реши въпрос за пресъдено нещо;

2. делото се води между същите страни и документите към свършеното дело са толкова многобройни и обширни, че е целесъобразно да се приложи самото дело;

3. се иска изменение на присъдената издръжка или на мерките за упражняване на родителските права.

(3) Без разрешение на Министерството на правосъдието, освен по искане на прокурорите и следователите, не може да се изпращат делата на други несъдебни учреждения. Насрочените дела се изпращат след съдебното заседание, освен ако могат да бъдат върнати най-малко седем дни преди него.

(4) С разрешение на председателя на съда се изпращат за послужване на общините делата, образувани по жалби срещу дворищнорегулационните планове.

(5) Съдебният деловодител следи и отговаря за своевременното връщане на делата след послужване.

Чл. 37. Призовките по новообразуваните дела се изпращат най-късно на следващия ден от насрочването им. Обозначава се: кой съд и състав ги е издал, трите имена на призованото лице, точният адрес (блок, вход, етаж, апартамент), в какво качество е призовано, по кое дело, предметът на иска, кога и къде трябва да се яви, а в случаите по чл. 114 ГПК се уведомява страната по кои въпроси ще бъде разпитана.

Чл. 38. (1) Изпращането на призовки се отбелязва на списъка на призованите лица, а на съобщенията - отстрани на съдебния акт или резолюцията, по силата на които се изпращат.

(2) При призоваването по телефон, с телекс или с телеграма се отбелязват на списъка времето и часът на телефонния разговор или на изпращането на телекса и телеграмата, както и името и качеството на лицето, когато уведомяването става чрез лицата, посочени в чл. 46, ал. 2,чл. 48 и 49 ГПК. Служителят, извършил призоваването по телефон или с телекс, удостоверява писмено това, а призоваването с телеграма - с известие за доставянето й.

Чл. 39. Когато се призовават затворници или арестанти, както и служещи във войската или полицията, призовките се изпращат за връчване до съответния началник или командир с отделно писмо, подписано от председателя на съда, в което се указва необходимо ли е личното явяване на призования или не.

Чл. 40. Върнатите призовки и съобщения се преглеждат, а неправилно връчените, както и невръчените се предават на докладчика или на председателя на съда.

Чл. 41. Препис от календарния месечен план за насрочените дела се изпраща на прокурора.

Чл. 42. (1) По делегациите на други съдилища (за събиране на доказателства) се образуват съдебни поръчки.

(2) Когато при изпълнение на поръчката се окаже, че лицето, което трябва да се разпита по делегация живее в друг район, съдебната поръчка се изпраща на съда по местоживеенето на лицето, като това се съобщава на делегиращия съд.

Чл. 43. Съдебните поръчки от български до чуждестранни съдилища за оказване правна помощ чрез извършване на отделни процесуални действия, като връчване на книжа, разпит на свидетели, обвиняеми, страни и други лица, извършване на експертизи, съдебни огледи и обиски, изземване и предаване на веществени доказателства и др., се изпращат до Министерството на правосъдието, освен ако с договор за правна помощ или конвенция, по която Република България е страна, е определен друг ред.

Чл. 44. (1) Молбата за оказване на правна помощ, отправена от български до чуждестранен съд, съдържа:

1. наименование и седалище на молещия съд в Република България;

2. наименование и седалище на замоления съд в чуждата държава;

3. имената на страните, обвиняемите, подсъдимите и други лица, по отношение на които ще се извършват процесуални действия,тяхното гражданство и адреси;

4. съдържание на поръчката, а по наказателни дела - описание на фактическите обстоятелства на извършеното престъпление и неговата правна квалификация, както и реда и начина на извършване на процесуалните действия;

5. подпис и служебен печат.

(2) По молби за връчване на съдебни и други книжа наред с изискванията по т. 1 - 3 на ал. 1 се прави описание на книжата с посочване на реда и начина на връчването им.

(3) По молби за разпит на свидетели, обвиняеми, страни и други лица, както и за извършване на експертизи в поръчката се посочват обстоятелствата за разпит и предметът на експертизата.

Чл. 45. (1) За български граждани, работещи в дипломатическите, консулските и други представителства и органи на Република България, не се изготвят съдебни поръчки за разпит от чуждестранния съд. Ако явяването им е необходимо лично пред българския съд, те се призовават за време, съвпадащо с командировка, отпуск или завръщането им в България.

(2) По дела с важен държавен или обществен интерес може да се постанови явяването на свидетел и преди, и след времето, посочено в ал. 1, като за тази цел се иска съдействието на ръководителя на учреждението или организацията, където работи свидетелят.

Чл. 46. Съдебните поръчки по насрочените дела за европейските страни се изпращат най-малко четири месеца преди датата, определена за разглеждане на делото, а за страните вън от Европа - най-малко шест месеца преди тази дата.

Чл. 47. (1) По исканията на чуждестранните съдилища за събиране на доказателства и за връчване на съдебни книжа се образуват съдебни поръчки.

(2) Когато лицето, на което следва да се връчат съдебните книжа, не се намери на посочения адрес, съдът го издирва чрез органите на МВР.

Чл. 48. Когато съдебната поръчка или искането на чуждестранния съд не се отнасят за съда, на който са изпратени, те се изпращат на съответния компетентен български съд, като за това се уведомява Министерството на правосъдието.

Чл. 49. Ако съдебната поръчка на чуждестранния съд не може да бъде изпълнена, тя се връща заедно с всички приложени книжа на молещия чуждестранен съд, като се прилага протоколът за обстоятелствата, попречили на изпълнението.

Чл. 50. След изпълнение на съдебната поръчка на чуждестранния съд се изпращат протоколът и книжата, удостоверяващи извършените процесуални действия.

Чл. 51. Връчването на съдебните книжа се удостоверява чрез полагане на подпис и печат върху изпратената от чуждия съд разписка и с протокол, като се отбелязва какво е връчено, на кого, датата и името на длъжностното лице, извършило връчването.

Чл. 52. (1) Молбите за правна помощ и книжата по съдебните поръчки на български до чуждестранен съд се придружават с превод на езика на съответната държава.

(2) Преводите по съдебните поръчки от и до български съдилища се извършват чрез Министерството на правосъдието срещу заплащане на съответните такси.

Чл. 53. Съдебните поръчки на чуждестранните съдилища се изпълняват в едномесечен срок от получаването им в съда.

Чл. 54. Разпоредбите за международните съдебни поръчки се прилагат, доколкото не е предвидено друго в договор със съответната държава.

Чл. 55. (1) Протестът и жалбата се изпращат на по-горния съд заедно с делата най-късно до три дни след изтичане срока за обжалване. Разписката за връчване на препис от жалба по гражданско дело се изпраща на по-горния съд допълнително, след връщането й.

(2) За делата, изпратени на по-горната инстанция, се води списък, в който след връщането им се отбелязва резултатът от обжалването или протестирането.

(3) Разгледаните от по-горната инстанция дела се връщат в окръжния (районния) съд в тридневен срок от изготвяне на съдебния акт заедно с делото на апелативния (окръжния) съд.

(4) Ако осъденият е задържан под стража, делото се връща на окръжния (районния) съд, чиято присъда е обжалвана или протестирана, не по-късно от 24 часа от изготвянето на съдебния акт.

(5) По-горната съдебна инстанция веднага разпорежда писмено на началника на затвора (поправителния дом) да бъдат освободени задържаните подсъдими, които са оправдани, осъдени условно или са изтърпели наложеното им наказание. Когато задържаният присъства в залата, той незабавно се освобождава, освен ако се задържа и на друго основание. Съдът уведомява за това началника на затвора или на поправителния дом писмено чрез конвоиращия.

Чл. 56. Преписката с обжалвания акт се връща на органа, който я е изпратил, заедно с уведомление за резултата по делото. Когато постановлението е изменено, в писмото се съобщава в какъв смисъл е направено изменението (размерът на глобата, обезщетението и др.).

Чл. 57. (1) Препис от присъдата, с която подсъдимият е оправдан или освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказанието, както и препис от определението за прекратяване на наказателното производство се изпращат на съответните органи в тридневен срок за връщане на иззетите документи, ценности и други предмети. Когато е отменена мярка за обезпечаване, препис от присъдата или от определението се изпраща незабавно на съответните органи.

(2) Когато подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, с изключение на конфискация и глоба, най-късно три дни след влизане на присъдата в сила препис от нея с мотивите се изпраща на съответния прокурор за изпълнение. Когато с една присъда са осъдени няколко лица и са наложени различни по вид наказания, изпращат се толкова преписи от присъдата, колкото са осъдените лица и колкото са различните по вид наказания и по един екземпляр повече. Когато е наложено наказание лишаване от свобода, се изпраща и препис от свидетелството за съдимост.

Чл. 58. (1) Когато е наложено смъртно наказание, присъдата заедно с делото се изпраща незабавно на президента на Република България.

(2) В случай че президентът не замени смъртното наказание, след връщане на делото в съда препис от присъдата се изпраща на прокурора за изпълнение.

(3) Когато смъртното наказание е заменено с лишаване от свобода, прилага се чл. 57, ал. 2.

Чл. 59. Когато подсъдимият е предаден на обществено поръчителство, препис от присъдата се изпраща на ръководството по местоработата му или на ръководството на съответната обществена организация.

Чл. 60. (1) Когато изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66 НК, ако съдът е възложил полагането на възпитателни грижи, препис от присъдата се изпраща на ръководството по месторабота на осъдения или на ръководството на съответната обществена организация или на лицето, натоварено с възпитателни грижи, и на районния съд по местоживеенето на лицето за изпълнение на мерките, предвидени в чл. 6 от Закона за изпълнение на наказанията. За непълнолетни препис от присъдата се изпраща на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) Когато условно осъденият по време на изпитателния срок не работи и не учи или престане да работи или учи, районният съд по местоживеенето, който упражнява възпитателни грижи, изпраща препис от присъдата на съответната община с оглед на мерките по чл. 67, ал. 4 НК и на прокурора.

Чл. 61. (1) Когато непълнолетен е настанен в трудово-възпитателно училище по реда на чл. 61 и чл. 64, ал. 1 НК, препис от присъдата или определението заедно с мотивите се изпращат на прокурора. Заедно с преписа се изпращат и преписи от характеристиката от детската педагогическа стая, медицинското удостоверение относно психиатричното изследване на осъдения и свидетелството от последния завършен клас.

(2) Когато отложи изпълнението на наказанието спрямо непълнолетния, съдът уведомява съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за организиране на необходимите възпитателни грижи.

(3) Когато съдът определи възпитателна мярка, изпраща препис от присъдата на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Чл. 62. Препис от присъдите срещу военнослужещи на срочна служба, осъдени от общите съдилища на лишаване от свобода или обществено порицание за престъпления, извършени от тях като граждански лица, се изпращат за изпълнение на военната прокуратура, в района на която е поделението им.

Чл. 63. На прокурора се изпращат преписи от определенията по чл. 433 НПК за настаняване на принудително лечение, от определенията по чл. 30 НПК, с които се определя общо наказание по няколко присъди, и от определенията за отменяне на предсрочно или условно предсрочно освобождаване.

Чл. 64. Когато с една присъда са осъдени повече от едно лица и само някои от тях са подали жалби пред втората инстанция, съдът изпраща на прокурора за изпълнение присъдата по отношение на лицата, които не са обжалвали присъдата, след което изпраща делото и жалбите във втората инстанция.

Чл. 65. (1) Всички писма и книжа по привеждане в изпълнение на присъдите се проверяват и резолират от председателя на съда или негов заместник.

(2) Всички действия по привеждане в изпълнение на присъдите се отразяват в книгата за изпълнение на присъдите, която се проверява ежемесечно от председателя на съда, който отбелязва в нея датата на проверката, и от административния секретар.

Чл. 66. (1) Едновременно с изпращане на присъдата за изпълнение се съставя и бюлетин за съдимост съгласно Наредбата за организацията и работата на бюрата за съдимост (ДВ, бр. 57 от 1986 г.) и карта за обвиняемо лице, която се изпраща в Националния статистически институт (НСИ) към Министерския съвет.

(2) Кореспонденцията по изпълнение на присъдата се прилага към самото дело.

(3) С влизане на присъдата или на определението за прекратяване на производството в сила съдията-докладчик във военния съд съставя статистически карти за делото и за осъдения, които се изпращат за обработка в съответните статистически центрове на МО.

Чл. 67. В седемдневен срок съдът съобщава и на районното управление "Социално осигуряване" по местожителство на осъдения на лишаване от свобода пенсионер, че той е лишен от свобода за срок повече от един месец.

Чл. 68. Препис от решението за настаняване на задължително лечение по чл. 36 или на принудително лечение по чл. 59 от Закона за народното здраве се изпраща за изпълнение на главния лекар на съответното здравно заведение.

Чл. 69. (1) Издадените в полза на държавата изпълнителни листове се изпращат на съдия-изпълнителя, респективно на финансовите органи при общините, съгласно чл. 1, т. 2 от Закона за събиране на държавните вземания, а изпълнителните листове, издадени въз основа на решения и присъди по актове за начет - на контролната служба, изпратила акта в съда.

(2) В изпълнителния лист се вписват трите имена на длъжника и адресът му, а когато са известни - и местожителството, местоработата и единният му граждански номер.

Чл. 70. (1) Когато със съдебния акт е потвърдено или изменено постановление на несъдебен орган и е присъдена глоба, обезщетение или парична конфискация, изпълнителният лист се издава служебно и се изпраща на съдията-изпълнител или на финансовите органи при общините, съответно при кметствата - съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания, като едновременно с това се уведомява за изпращането на листа органът, който е изпратил постановлението в съда.

(2) Когато е потвърдено или изменено наказателно постановление за нарушаване Кодекса на труда срещу длъжностни лица, не се издават изпълнителни листове, а се изпращат преписи от решенията заедно с обжалваната преписка на органа, който е издал постановлението, за да се удържи глобата от трудовото възнаграждение на нарушителя.

Чл. 71. Съдия-изпълнителят уведомява съда за номера на образуваното изпълнително дело.

Чл. 72. Изпълнителните листове по влезли в сила съдебни актове в полза на граждани се издават по тяхна молба.

Чл. 73. (1) В седемдневен срок от влизане в сила на съдебния акт, с който се конфискуват или отнемат в полза на държавата движими или недвижими имоти, се изпраща препис-извлечение от него на служба "Държавни имоти" при съответната община или кметство или на Столичната голяма община съгласно чл. 60 от Наредбата за държавните имоти (ДВ, бр.79 от 1975 г.). Заедно с преписа от съдебния акт се изпраща и протоколът за възбрана, когато е наложена такава.

(2) Препис от влязлата в сила присъда срещу чужди граждани, с която е наложена конфискация или глоба, се изпраща незабавно и на съответните митнически органи.

Чл. 74. По влезлите в сила решения относно изменение в гражданското състояние - развод и унищожаване на брака, допускане и прекратяване на осиновяване, установяване на произход, поставяне под запрещение, лишаване от родителски права и др., се изпращат съобщения до съответната община или кметство.

Чл. 75. След влизане в сила на решенията по бракоразводните дела се изготвя съобщение за прекратен граждански брак образец ЕСГРАОН - ТДС - № 2 ПБ и се изпраща на НСИ, респ. териториалните статистически бюра.

Чл. 76. Когато някоя страна по делото дължи държавна такса, съдът още при гледане на делото я поканва да внесе дължимата сума. Ако тя не стори това, съдът издава изпълнителен лист.

Чл. 77. (1) При изпращане на препис от присъдата за изпълнение, издаване на изпълнителен лист, бюлетин за съдимост, карта за обвиняемо лице и при извършване на други действия въз основа на съдебния акт се прави съответна датирана бележка за това върху самия акт, която се приподписва от служителя, извършил тези действия.

(2) Когато документите по ал. 1 се предават в същото населено място, това може да се извърши срещу подпис върху самия съдебен акт, като се написват трите имена и длъжността на лицето, което ги е получило.

(3) Ако е нужно при изпълнението на съдебния акт да се направят много вписвания върху него, те може да се нанесат върху отделен лист (справка), който се подрежда непосредствено след съдебния акт и се номерира.

Чл. 78. (1) Когато лицето, против което е издаден служебно изпълнителен лист, има към делото лични суми или гаранция, съдилищата прихващат направо сумата или гаранцията и издават изпълнителен лист само за разликата между присъдената и дължимата сума. Прихванатата сума се внася в местния клон на БНБ по съответния параграф на държавния бюджет, когато се касае до вземания в полза на бюджетните учреждения, а когато се касае до вземания на държавни предприятия, кооперации и други обществени организации - по тяхната сметка. В случай че присъдената сума е по-малка от сумата по гаранционното удостоверение, гаранцията се освобождава само за разликата, което изрично се отбелязва на гърба на банковото удостоверение.

(2) Ако лицето по ал. 1 има към делото други ценности и влогови книжки, съдът с изпращането на изпълнителния лист уведомява съдебния изпълнител или финансов орган при общините, съответно при кметствата, за това. В този случай ценностите и влоговите книжки не се връщат, докато осъденият не представи доказателства, че е изплатил присъдената сума.

Чл. 79. (1) Веществените доказателства, които постъпват в съда, се регистрират в книгата за веществените доказателства.

(2) Веществените доказателства с изключение на ценностите и документите се предават на определен от председателя на съда служител. Предаването на доказателствата се удостоверява с подпис в книгата за веществените доказателства.

(3) В книгата веществените доказателства се описват подробно, като се означават видът, марката, фабричният номер, броят, метражът, теглото им и тяхната износеност, когато това е от значение. При нужда описването може да стане с помощта на вещо лице.

(4) Документите се запечатват в пликове, а на останалите веществени доказателства се прикачва картон. На плика или на картона се отбелязват номерът и годината на делото и номерът, под който вещественото доказателство е регистрирано в книгата за веществените доказателства.

(5) Ценностите се предават за пазене в Държавната спестовна каса или в Българската народна банка.

(6) Парите, които не са необходими като конкретно веществено доказателство, се вписват в касовата книга и се внасят в ДСК по депозитната сметка на съда съгласно Правилника за финансовата и счетоводната отчетност на съдебните учреждения (ДВ, бр. 91 от 1958 г.).

(7) Огнестрелно оръжие, взривни вещества и силно действащи отровни и упойващи вещества се предават на съхранение в съответното поделение на МВР, за което се съставя подробен протокол.

(8) При сменяване на длъжностните лица веществените доказателства се предават и приемат с протокол, съставен в книгата за веществените доказателства, който се подписва от тях и от председателя на съда.

Чл. 80. (1) Номерът, под който вещественото доказателство е вписано в книгата, се отбелязва върху корицата на делото.

(2) Когато веществени доказателства или документи бъдат взети във връзка с разглеждане на дела, те се връщат на служителя, комуто са предадени за пазене, веднага след като нуждата от тях отпадне.

(3) Веществените доказателства се изпращат само ако бъдат поискани от по-горния съд.

Чл. 81. (1) Веществените доказателства се проверяват всяка година през януари от назначена от председателя на съда комисия, състояща се от съдия, административния секретар и един служител.

(2) Комисията проверява налице ли са всички веществени доказателства, съхраняват ли се правилно, изпълнени ли са разпоредбите на чл. 82 - 84 и има ли доказателства, по отношение на които съдът не е издал разпореждане при постановяване на съдебния акт. Протоколът за проверката се вписва в книгата за веществените доказателства.

(3) Използването на веществените доказателства за каквито и да било служебни или други цели е забранено.

Чл. 82. (1) Конфискуваните и отнетите в полза на държавата парични суми се внасят в приход на републиканския бюджет.

(2) Конфискуваните и отнетите в полза на държавата валутни ценности се предават на Българската външнотърговска банка за изкупуване с изключение на злато, сребро, платина в монети, на слитъци и в суров вид, които се предават на Българската народна банка съгласно чл. 62, ал. 1 и 2 от Наредбата за държавните имоти.

(3) С движимите вещи, паричните суми в левове и в чуждестранна валута, конфискувани или отнети в полза на държавата въз основа на Закона за митниците, Закона за горите, Закона за ловното стопанство, Закона за рибното стопанство и Закона за съобщенията, се постъпва според разпоредбите на съответните нормативни актове.

Чл. 83. (1) Веществените доказателства, за които е постановено да се върнат на собственика им, се предават срещу подпис в книгата за веществените доказателства, като се отбелязва номерът на паспорта му и на коя дата е издаден.

(2) Ако собственикът не потърси тези вещи в шестмесечен срок от съобщението, с тях се постъпва по реда на чл. 198, т. 6 от Закона за съдебната власт.

(3) Когато собственик на подлежащи на връщане веществени доказателства е чуждестранно лице, уведомява се посолството на съответната държава и ако те не бъдат потърсени в едногодишен срок от уведомлението, с тях се постъпва по реда на ал. 2.

(4) Ако вещите подлежат на бърза развала и не могат да се върнат на собствениците им, те се предават на съответните предприятия, учреждения и организации за ползване според предназначението им или се продават и получената сума се внася в Държавната спестовна каса за пазене.

Чл. 84. (1) Унищожаването на веществените доказателства, които са без стойност и за които е постановено това, се отбелязва в книгата за веществените доказателства.

(2) Ако вещите са изгубили стойността си след постъпването им в съда поради недобро съхраняване или друга причина, комисията по чл. 81 съставя протокол за това, който се представя на председателя на съда. Председателят разпорежда да се търси съответна отговорност от виновното длъжностно лице. Ако за такива вещи в присъдата не е постановено да бъдат унищожени, унищожаването става по решение на същата комисия, одобрено от председателя на съда.