Държавен вестник, брой 30 от 9.IV

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Предназначението на териториите в строителните граници се определя с общите и подробните градоустройствени планове съгласно чл. 36, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Промяна на предназначението на териториите се извършва само чрез изменение на действащия план.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) За територии без градоустройствени планове за предназначение се счита наличното ползване, доколкото то не противоречи на забрани, установени със закон или друг нормативен акт, и може да се промени само чрез градоустройствен план.

Чл. 4. (1) Според преобладаващото си предназначение и застрояване териториите на населените места се обособяват в устройствени зони.

(2) Границите на устройствените зони се определят с общите и подробните градоустройствени планове.

(3) Когато с градоустройствен план не са обособени устройствени зони, техният обхват и граници се определят със заповед на министъра на териториалното развитие и строителството по предложение на общинския съвет.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Към определените по ал. 3 устройствени зони могат да се създават правила и нормативи при условията и по реда на чл. 2 или специфични правила и нормативи при условията и по реда на чл. 2а.

(5) Заповедта по ал. 3 е със срок на действие до изработването и одобряването на нов градоустройствен план или актуализирането на действащия, но не повече от три години.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) (1) По общия начин на ползване, както и според преобладаващото си предназначение и застрояване устройствените зони се определят с градоустройствените планове като:

1. жилищни, означени като (Ж);

2. производствено-складови, означени като (П);

3. за отдих, означени като (О);

4. смесени, означени като (С).

(2) Освен зоните по ал. 1 градоустройствените планове определят територии:

1. за обществено обслужване и делови дейности;

2. за озеленени площи, паркове и градини;

3. за спорт и атракции;

4. с културно-историческо наследство;

5. за движение и транспорт;

6. за инженерно-техническа инфраструктура и комунално обслужване;

7. със специално предназначение;

8. с друго предназначение.

Чл. 6. Със застроителен и регулационен план в устройствените зони се обособяват квартали и парцели за застрояване и квартали и парцели за други нужди без застрояване.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Кварталите се обособяват с уличнорегулационни линии, като парцелите за застрояване в тях се нормират поотделно или общо за целия квартал по отношение на:

1. предназначение и допустимост на дейности и видове строежи;

2. начин на застрояване;

3. характер на застрояване (етажност);

4. граници и линии на застрояване;

5. плътност на застрояване;

6. интензивност на застрояване;

7. свободна незастроена дворна площ;

8. задължително озеленена дворна площ.

(2) Когато конкретен парцел не е изрично нормиран, то за него важат всички общи норми за квартала според ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Когато кварталът е нормиран с градоустройствен план, за парцелите за застрояване са допустими по-ниски стойности от предвидените за съответната зона в чл. 16 или най-много равни на предвидените.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Когато кварталите не са нормирани с градоустройствен план, парцелите за застрояване се нормират съгласно общите норми за съответната зона по тази наредба.

Чл. 8. (1) Границите на парцелите се очертават с регулационни линии, които са:

1. уличнорегулационни - линиите, които определят границата на парцела с прилежащата улица (лице на парцела);

2. вътрешни регулационни - линиите, които определят границата със съседните парцели (странични и към дъното на парцела).

(2) Парцелите имат задължително лице (изход) към улица.

(3) (Нова - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Парцелите за спорт и атракции в парковете и градините могат да имат лице (изход) и към алейната мрежа.

Чл. 9. (1) Плътност на застрояването (Пл) е отношението на сбора от застроените площи на основното и допълващото застрояване спрямо площта на парцела, изразено в процент.

(2) Застроена площ е площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж, включително площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания.

(3) В застроената площ на приземно ниво не се включват тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина до 1,2 м от средното ниво на прилежащия терен.

(4) Разликата между застроена площ и площта на парцела е свободната дворна площ. За такава площ се считат и откритите тераси върху подземния етаж, ако са устроени за ползване, както и озеленените площи по чл. 20, ал. 2.

Чл. 10. (1) Интензивност на застрояване (Кинт) на парцела е отношението на разгънатата застроена площ (сбор от застроената площ на всички етажи на основното и допълващо застрояване на и над терена) към площта на парцела, изразено в абсолютно число.

(2) В разгънатата застроена площ по ал. 1 се включват и застроените площи в подпокривното пространство на сградите, когато са предвидени за жилища, ателиета и кабинети.

(3) В застроената площ на надземните етажи се включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите за индивидуално ползване.

Чл. 44. (1) Сградите на основното и допълващото застрояване, над и под терена, се изграждат според предназначението на териториите, определено в подробен градоустройствен план.

(2) Сградите на основното застрояване по предназначение са:

1. жилищни;

2. обслужващи;

3. производствени;

4. със смесено предназначение;

5. вилни.

(3) Сградите и постройките на допълващото застрояване по предназначение са:

1. летни кухни, складове и други битови или домакински помещения;

2. гаражи на лични превозни средства;

3. гаражи на товарни коли и селскостопански инвентар;

4. за селскостопански дейности (отглеждане на домашни животни, производство и съхраняване на растителна и животинска продукция и други);

5. (Доп. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) за други стопански и обслужващи дейности (самостоятелни или допълващи дейностите в основното застрояване);

6. за нужди на инженерните системи (трансформаторни постове, винкеселови, вентилационни и други уредби и съоръжения).

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1996 г.) (1) В жилищните сгради могат да се изграждат:

1. (Доп. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) жилища - в етажите и подпокривното пространство, ако това не противоречи на установения с подробния градоустройствен план брой на етажите.;

2. гаражи - в приземния етаж или под терена;

3. ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност - в етажите и подпокривното пространство.

4. (Нова - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) трафопостове в приземния стаж или под терена.

(2) Обекти за стопански дейности се изграждат в приземния и следващия го етаж (мецанин), съобразени със санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и със самостоятелен вход.

(3) В съществуваща жилищна сграда - етажна собственост, не се допуска преустройството и промяна на предназначението на жилищно помещение в кабинет за здравни нужди, за офис и за други дейности, свързани с достъп на външни лица в сградата, освен ако е на първия етаж или в мецанина. Изключение от това правило може да се допусне само въз основа на решение на общото събрание на собствениците, взето съгласно Правилника за управлението, реда и надзора на етажната собственост.

(4) Съществуващо жилище на приземния етаж на жилищна сграда може да се преустрои за магазин или за други обслужващи дейности при спазване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите изисквания за разрешаване на преустройства, като се представи конструктивен проект и ако се осигури самостоятелен подход извън входа и общите помещения на жилищните етажи.

Чл. 46. В сградите със смесено предназначение помещенията и обектите за нежилищни нужди се разполагат под жилищните обекти.

Чл. 47. Във вилни сгради могат да се изграждат гаражи в приземния етаж или под терена и ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност в етажите и подпокривните пространства.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Застрояването се извършва във:

1. дворищнорегулационни парцели за жилищни и вилки сгради;

2. парцели за комплексно застрояване на жилищни, обслужващи и други сгради;

3. парцели за обслужващи сгради, производствени сгради и сгради със смесено предназначение;

4. парцели за спортни и атракционни обекти и съоръжения.

Чл. 49. (1) Начинът на застрояване е разположението на сградите на основното и допълващото застрояване.

(2) Застрояването в парцелите е свободно или свързано.

(3) Свободно е застрояването, при което сградите в парцелите се разполагат на разстояние от регулационните линии към съседните парцели, както и на северна странична регулационна линия при тесни парцели по улици с посока север - юг и полупосоките до 45 градуса.

(4) Свързано е застрояването, при което сградите в два или повече съседни парцела по лицето на квартала се разполагат долепени една до друга. Свързаното застрояване в съседни парцели може да се осъществи чрез долепване на сградите на основното застрояване или на сградите на допълващото застрояване.

(5) В кварталите със свързано застрояване по всички страни на квартала се оставят проходи за достъп до вътрешното квартално пространство и за проветряване. Проходите са със светли размери - широчина най-малко 3,2 м и височина най-малко 2,5 м.

Чл. 50. Комплексно е застрояването, при което се изграждат групи от жилищни и обслужващи сгради като смесена форма на свободно и свързано застрояване.

Чл. 51. (1) Застрояването в парцелите се определя със строителни линии (граници и линии на застрояване), установени с подробния градоустройствен план.

(2) Граница на застрояване е строителна линия в парцела, до която на терена може да се разполагат сградите на основното застрояване.

(3) Линия на застрояване е строителна линия в парцела, по която задължително се разполагат сградите на основното застрояване.

Чл. 52. (1) Строителните линии в парцела са външни и вътрешни.

(2) Външната строителна линия е линията към улицата. Тя може да съвпада с уличната регулационна линия или да е на разстояние от нея навътре в парцела.

(3) Вътрешна строителна линия е линията към съседни парцели или към съседни строежи. Вътрешните строителни линии са странични и към дъното на парцела.

Чл. 53. (1) Външната граница или линия на застрояване на жилищни сгради към улиците от първостепенната мрежа се установява на разстояние от уличната регулационна линия, както следва:

1. по улици от I клас (скоростни градски магистрали) - най-малко на 15 м;

2. по улици от II клас (градски магистрали) - най-малко на 5 м;

3. по улици от III клас (районни артерии) - най-малко на 3 м.

(2) Когато към улиците по т. 2 и 3 има локални платна, външната граница или линия на застрояване може да съвпада с уличната регулационна линия.

(3) Допуска се разстоянията по ал. 1 да се намаляват в случаите, когато заварени сгради се запазват и се включват в системата на застрояването от подробния градоустройствен план, като строителната линия на новите сгради се определя от тази на заварените.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1996 г.) (1) Строителните линии на ъгловите парцели се определят по правилата на всяка една от улиците.

(2) В ъгловите парцели, когато линиите на застрояване съвпадат с уличните регулационни линии и по двете улици, в зоната на кръстовището линията на застрояване трябва да отстъпи от пресечната точка на уличните регулационни линии на парцела най-малко на 2 м.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Плътността и интензивността на застрояване в ъгловите парцели със свързано застрояване не се ограничава от нормата на чл. 16.

Чл. 55. (1) Дълбочина на основното застрояване за сгради е разстоянието от външната строителна линия до срещуположната вътрешна строителна линия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) С подробния градоустройствен план може да се определи различна дълбочина на застрояване за приземния етаж (с височина, установена от същия план) и отделно - за основното застрояване над приземния етаж, като се спазват нормативите за плътност и интензивност на застрояване и за отстояния между сградите.

Чл. 55а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Дълбочината на застрояване не се ограничава, ако са спазени пределно допустимите нормативи за плътност, интензивност на застрояване, озеленена площ и за разстояния до регулационни линии и между сгради, при условията на чл. 63а в следните случаи:

1. при свободно застрояване;

2. при свързано застрояване само в два парцела.

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) В жилищните зони със свързано застрояване дълбочината на сградите на основното застрояване над приземния етаж е най-много 16 м.

(2) Изключение от правилото по ал. 1 се допуска само когато парцелът има дълбочина повече от 30 м и лице не по-малко от 20 м.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Дълбочината на оградите по чл. 44, ал. 2, т. 2, 3 и 4 не се ограничава при спазване на санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания.

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1996 г.) (1) Характерът на застрояването се определя в зависимост от етажността на сградите на основното застрояване, както следва:

1. малкоетажно - от 1 до 3 етажа включително;

2. средноетажно - 4 и 5 етажа;

3. многоетажно - 6 и повече етажа.

(2) Характерът на застрояването се определя с общ или подробен градоустройствен план.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Приземният стаж се включва в броя на етажите по ал. 1. В броя на етажите се включва и таванският стаж в подпокривното пространство, когато светлата височина на над зида, който е по фасадната плоскост, е по-голяма или равна на 1,5 м.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Полуподземният стаж, чийто таван е до 1,5 м над котата на средното прилежащо тротоарно ниво, и подземните етажи не се включват в броя на етажите по ал. 1. В броя на етажите по ал. 1 не се включват етажите в подпокривното пространство, когато светлата височина на над зида, който е по фасадната плоскост, е по-малка от 1,5 м, както и терасовидни етажи, при спазване на изискванията на чл. 10, ал. 2 и чл. 59, ал. 3.

(5) Във вилни зони застрояването е малкоетажно - до 2 етажа.

Чл. 57а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) В подробните градоустройствени планове броят на етажите в жилищните сгради се означава с арабско число. Когато се предвижда приземен стаж за магазини, гаражи или за други нежилищни нужди, същият се означава съответно с буквите "М", "Г" или "М/Г"

Чл. 58. (1) Етажността на жилищните сгради се ограничава:

1. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) в градовете София, Благоевград, Бургас, Варна, Враца, Добрич, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Сливен, Стара Загора, Хасково и Шумен - до 7 етажа включително;

2. в останалите градове - до 4 етажа включително;

3. в селата - до 3 етажа включително.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) За съобразяване с установения характер на застрояването в централните градски части и територии с многоетажно и средноетажно застрояване етажността на сградите за градовете по т. 1 на ал. 1 се допуска да се увеличава до 9 етажа включително, а за градовете по т. 2 на ал. 1 - до 6 етажа включително.

Чл. 59. (1) Височината на сградата (Н) се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до пресечената линия с покривната плоскост - при сграда със стрехи; до горната повърхност на корниза - при сгради без стрехи; до най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корниз и без стрехи.

(2) Височината на сградата се определя с архитектурния проект или с кварталнозастроителен и силуетен план, когато се изисква такъв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Във височината на сградата не се включва тавански или терасовиден етаж, ако остава зад равнината, проведена под 45 градуса спрямо хоризонта от линията на пресичане на фасадната плоскост с горния край на корниза или стрехата, а при сгради без корнизи и без стрехи - от най-високата точка на ограждащите стени. При ползването на тази възможност котата на билото не може да превишава с повече от 4,5 м котата на корниза.

(4) При наклон на покривната плоскост по-голям от 45 градуса към височината на сградата (Н) се добавя и височината на надвишението над равнината, проведена под 45 градуса.

Чл. 81. (1) Жилищната сграда е сграда, предназначена за постоянно обитаване от домакинства, или сграда, в която най-малко 1/2 от нейната разгъната застроена площ се заема от жилища.

(2) Жилищните сгради са:

1. къщи - сгради с до 6 жилища и до 3 жилищни етажа;

2. жилищни блокове (многоетажни сгради) - жилищни сгради с повече от 6 жилища или с повече от 3 жилищни етажа;

3. вили - сгради във вилни зони, позволяващи както временно, така и постоянно жилищно обитаване.

Чл. 82. (1) Жилищните сгради и жилищата се проектират в съответствие с тази наредба, стандартизационните документи, нормите за проектиране на строителни конструкции и инсталации на сгради, Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми (обн., ДВ, бр. 58 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 33 от 1994 г.), Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда и другите хигиенни норми, поставящи изисквания към жилищните сгради, жилищата и другите обекти, които се предвиждат в жилищните сгради.

(2) Жилищните сгради и жилищата се проектират съобразно настоящите и бъдещите нужди на обитателите в зависимост от желанието им, от техния състав (пол, брой, възраст), местните климатични условия, националните традиции, както и в съответствие с предвижданията и определенията на действащия подробен градоустройствен план.

Чл. 83. (1) Жилищните сгради включват жилища с осигурен самостоятелен достъп и с най-малко по едно складово помещение за всяко жилище, което може да се намира във или извън жилището.

(2) Жилищните сгради могат да включват и:

1. комуникации в хоризонтално и вертикално направление (входно пространство, стълбища, асансьори), помещения за общо ползване от обитателите на сградата, в т. ч. за битови, културни, спортни и други спомагателни и обслужващи дейности (зали за събрания, детски занимални, помещения за детски колички и велосипеди, портиерски помещения или портиерски жилища, скривалища и убежища, помещения за битови отпадъци, за вторични суровини и за инвентар за почистване на сградата, перални, сушилни, помещения за мотопеди и мотоциклети и др.) и отворени пространства (тераси, балкони и лоджии);

2. придадени към жилища или самостоятелни ателиета, стаи за научна, творческа, занаятчийска или друга индивидуална трудова дейност;

3. гаражи и общи паркинги;

4. самостоятелни помещения или обекти за осъществяване на трудова и друга стопанска, обслужваща или обществена дейност, допустими съгласно чл. 45.

(3) В помещенията за общо ползване от обитателите, свързани със събиране на хора, и в помещенията по т. 2 и 4 от ал. 2 не се допускат дейности и източници на шум, вибрации и отделяне на вредни вещества над пределно допустимите хигиенни норми и неприятни миризми. Местоположението и отстоянието им от жилищните помещения трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда.

Чл. 84. (1) Видовете етажи в жилищната сграда, както и площите и обемите за тяхното изчисляване се определят по БДС 163.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.)

Чл. 85. (1) (Отм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.)

(2) Външни обезопасени стълби се допускат към тераси, къщи, вили и при реконструкция на жилищни сгради.

(3) Стълбищата се проектират с пряко странично естествено осветление. Отворите за естественото осветление трябва да бъдат с големина най-малко 1/10 от площта на стълбището.

(4) В малкоетажни и средноетажни жилищни сгради се допускат и стълбища с пряко горно осветление.

Чл. 86. (1) Входното преддверие на жилищната сграда се проектира като част от стълбището или като самостоятелно обособено помещение, свързано с него.

(2) Входните врати на сградата се проектират със светла широчина най-малко 1 м.

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Отворите на вратите и прозорците на жилищната ограда трябва да осигуряват безпрепятствено осъществяване на функциите на сградата и на жилищата в нея и да отговарят на хигиенните изисквания и на изискванията за безопасност.

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) В подпокривното пространство на жилищните огради могат да се проектират жилища, ателиета и складови помещения, както и стаи за ползване от обитателите на жилищата за творческа, научна и друга дейност. Към ателиетата се предвижда самостоятелен санитарен възел (тоалетна с мивка). За стайте за творческа, научна и друга дейност не се изисква санитарен възел.

Чл. 89. (1) Складови помещения могат да се проектират в подпокривното пространство и в подземните, полуподземните и инсталационните етажи, както и в жилищата.

(2) Складови помещения в приземния етаж се допускат, когато теренните и геоложките особености не позволяват проектиране на подземни етажи.

Чл. 90. (Отм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.)

Чл. 91. Помещението за битови отпадъци и вторични суровини се проектира в полуподземния или приземния етаж, като се осигурява пряк достъп до него към прилежащия на сградата терен.

Чл. 92. (1) В жилищните сгради се предвиждат асансьори, като за сгради с 6 и повече етажа и за сгради, в които се проектират жилища за инвалиди, асансьорите са задължителни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Броят, видът и основните размери на шахтите, вратите и машинните помещения на асансьорите се предвиждат съгласно действащите Норми за избор на асансьори при проектиране на жилищни, административни сгради, хотели и общежития (ДВ, бр. 10 от 1986 г.).

Чл. 93. (1) Жилището се проектира като група помещения и покрити и открити пространства, обединени териториално и функционално, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели.

(2) В жилището се предвиждат:

1. жилищни помещения (помещения с основно предназначение) - дневни, спални, детски стаи и столови;

2. помещения със спомагателно и обслужващо предназначение:

а) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) за подготовка на храна - кухни и кухни-столови;

б) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) за санитарно-хигиенно обслужване - бани, тоалетни и бани-тоалетни;

в) за домакински дейности (пране, сушене и гладене);

г) складови помещения - дрешници и килери;

3. комуникационни площи - входни и изолационни преддверия, коридори, вестибюли и вътрешни стълби;

4. отворени пространства (балкони, лоджии и тераси) и др.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Всяко жилище трябва да има най-малко по едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. Допустимо е кухнята или кухненският бокс да бъдат свързани пространствено с дневната.

(4) (Нова - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) При определянето на жилищата като едностайни, двустайни, тристайни и др. не се смятат за стаи и не участват в определяне броя на стайте: кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите помещения - бани, клозети, преддверия, килери, складове и други спомагателни и обслужващи помещения.

Чл. 93а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Най-малките допустими светли площи в жилищата са:

1. дневна - 15 кв.м;

2. спалня за един обитател - 7,5 кв.м;

3. спалня за двама обитатели - 12,5 кв.м;

4. кухня-бокс - 4,5 кв.м;

5. кухня със зона за хранене - 7,0 кв.м.

Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Отклоненията от правилата и нормите на чл. 96, 101 и чл. 104, ал. 3 се допускат в следните случаи:

1. при надстрояване и пристрояване на заварени сгради;

2. при реконструкция на сгради или части от сгради;

3. при разделяне (делба) на заварени жилища.

(2) Отклоненията се допускат с разрешение на главния архитект на общината (района) въз основа на заключение на архитектурно-градоустройствената комисия.

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1996 г.) (1) В жилищата по правило се проектират самостоятелни баня и тоалетна.

(2) Допуска се в едностайни и двустайни жилища, при вили и при реконструкция или разделяне на жилищата банята и тоалетната да се обединяват в общо помещение.

(3) В тристайни и по-големи жилища се препоръчва втора тоалетна, разположена в банята или самостоятелна.

(4) Санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.)

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) В жилищата задължително се предвиждат комини в дневните и кухните.

Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Стаите и кухните трябва да имат пряко странично осветление, като площта на отворите е най-малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните, детските стаи, кабинетите и кухните.

(2) Подпрозоречната височина в помещенията на жилището трябва да бъде най-малко 0,85 м. По-малка височина се допуска, ако прозоречните отвори са обезопасени или пред помещението има тераса, балкон или лоджия.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Допускат се непряко осветени преходни дневни (вестибюли), както и помещения със спомагателно предназначение. Непряко осветени кухни-столови се допускат при реконструкция и разделяне на жилища. Допуска се кухненски бокс с непряко осветление при задължително осигуряване на принудителна вентилация.

Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1996 г.) (1) Помещенията в жилището трябва да имат осигурено проветряване чрез прозоречни отвори и балконски врати и вентилационни канали (шахти).

(2) Допуска се непряко проветряване на помещения със спомагателно и обслужващо предназначение, преходни дневни и преходни столови. Непряко проветряване на кухни-столови се допуска при реконструкция и разделяне на жилища.

Чл. 99. (1) Светлата височина на жилищните помещения трябва да бъде най-малко 2,5 м. Отклонения до 10 на сто се допускат при реконструирането на съществуващи жилища, както и за част от жилищните помещения във вили, мезонети и еднофамилни жилища.

(2) Жилищните помещения, ателиетата, стаите за научна, творческа и друга дейност, изградени в подпокривното пространство на сграда, трябва да имат светла височина най-малко 2,3 м за 50 на сто от площта си.

(3) Помещенията към откритите пространства със спомагателно предназначение могат да имат и по-малки от посочените в ал. 1 и 2 светли височини, като в местата за преминаване се допуска най-малко 1,9 м.

Чл. 100. Не се допуска разполагане на спални непосредствено до асансьорни шахти, сметопроводни и винкеселови уредби и други помещения или пространства с източници на шум и вибрации, по-големи от пределно допустимите хигиенни норми.

Чл. 101. (1) Входните преддверия в жилищата се проектират с минимална широчина 1,3 м.

(2) Изолационните преддверия и коридорите се проектират с минимална широчина 0,9 м.

Чл. 102. Когато жилището се проектира на повече от 1 етаж, помещенията или пространствата в него се свързват с вътрешна стълба.

Чл. 103. Балконите, лоджиите и терасите се обезопасяват с парапет. Парапетът трябва да изключва възможност за преминаване през отворите му на малки деца. Височината на парапета, мерена от вътрешна страна от готов под, е, както следва:

1. най-малко 1,05 м - за жилища, разположени до осмия етаж;

2. най-малко 1,2 м - за жилища, разположени на деветия или по-горните етажи.

Чл. 104. (1) С проекта се определя разположението на неподвижното обзавеждане на жилището, както и на санитарните прибори в помещенията.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Фронтът за неподвижно кухненско обзавеждане трябва да бъде най-малко 2,9 м.

Чл. 105. (1) Строителните конструкции на жилищните сгради се изчисляват съгласно изискванията на нормите за проектиране на строителни конструкции.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.)

Чл. 106. Строителните конструкции и елементи на жилищните сгради трябва да удовлетворяват следните изисквания:

1. да осигуряват необходимата топлоизолация при оптимални експлоатационни разходи за отопляване и охлаждане на жилищата и жилищната среда;

2. да са устойчиви срещу проникване на атмосферна влага и на влага от санитарните и другите помещения на жилищната сграда;

3. да осигуряват необходимата звукоизолация на жилищните помещения;

4. да притежават необходимата пожароустойчивост съгласно Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми;

5. да не създават условия за нещастни случаи, причинени от:

а) падане от високи над 1,5 м необезопасени места;

б) падане в необезопасени шахти и други отвори;

в) падане на хоризонтални участъци вследствие на прагове в необичайни места или от проектирани единични стъпала;

г) удари от ниско разположени корнизи, греди, врати и др., както и удари в остъклени врати;

д) падане вследствие на прекалено хлъзгави или неподходящи подови настилки;

6. да не се отделят в процеса на строителството и експлоатацията вредни вещества над пределно допустимите хигиенни норми, както и да не поглъщат и отделят неприятни миризми.

Чл. 107. (1) Жилищните сгради се съоръжават със:

1. водопроводна инсталация за студена и топла вода;

2. канализационна инсталация;

3. електрическа инсталация.

(2) Инсталациите в ал. 1 се проектират съгласно нормите за проектиране на съответните видове инсталации.

Чл. 108. Когато с директно проветряване не могат да се осигурят хигиенните норми за кратността на обмяната на въздуха, в помещенията на жилищата се проектира вентилационна или климатична инсталация по Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации.

Чл. 109. Мълниезащитни инсталации се проектират, когато същите се изискват от Нормите за проектиране на мълниезащита на сгради и външни съоръжения.

Чл. 110. Телефонни, колективни радио-телевизионни и други уредби и инсталации се проектират съобразно действащите за тях нормативни документи и когато се изискват със заданието за проектиране.

Чл. 111. (1) Инсталационното съоръжаване на жилищните сгради трябва да осигурява безопасност, сигурност и дълготрайност при експлоатацията на жилищната сграда и икономия на енергия.

(2) Инсталациите и устройствата в жилищната сграда не трябва да създават смущаващ шум и вибрации и да не отделят вредни изпарения, други вещества и неприятни миризми.

Чл. 112. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Допълващото застрояване със сгради и постройки по чл. 44, ал. 3 се разрешава съобразно режима на ползване и застрояване за съответната устройствена зона, утвърден с подробния градоустройствен план, при спазване на санитарно-хигиенните изисквания и противопожарните строително-технически норми.

(2) Сградите и постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или свързано в зоната на отстоянията между сградите на основното застрояване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Сградите и постройките по ал. 1 са едноетажни, като височината им се определя съгласно тази наредба и действащите нормативи за съответния вид обекти.

Чл. 113. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Сгради и постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и магазини, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или навътре от нея, пред сгради на основното застрояване. Тези обекти може да се изграждат на вътрешна регулационна линия, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени в съседния парцел сгради, както и ако начинът на застрояване в зоната допуска свързано разположение на сградите и постройките на допълващото застрояване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) При свободно разполагане сградите и постройките на допълващото застрояване трябва да са на разстояние от вътрешните регулационни линии най-малко 3 м или най-малко 1,5 м от южна, югозападна и югоизточна регулационна линия към съседния парцел (при отклонение от южната посока до 45 градуса), ако са с височина до 2,5 м.

(3) При полуподземно изграждане с превишение до 1,2 м над прилежащия терен свободно разположените сгради могат да са на разстояние до 1,5 м от вътрешната регулационна линия.

Чл. 114. Сградите и постройките на допълващото застрояване могат да се разполагат на вътрешната регулационна линия, без да се спазват други изисквания, при следните случаи:

1. когато има денивелация на терена с разлика между нивата на съседните парцели, която дава възможност да се покрие височината на сградата на допълващото застрояване с допустимо превишение до 0,5 м над нивото на терена в съседния парцел;

2. когато регулационната линия на парцела се покрива със строителна граница на населеното място.

Чл. 115. (1) (Отм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.)

(2) Във вилните зони стопански постройки за отглеждане на домашни животни могат да се изграждат само съобразно единен за зоната режим на ползване и застрояване на парцелите, приет от общинския съвет.

Чл. 116. Стопански постройки не могат да се разполагат на калканна стена на жилищна сграда в съседен парцел.

Чл. 117. (Доп. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Стопанските постройки в селата се изграждат с височина до 5,5 м над прилежащия терен и до 8,5 м до най-високата част на покрива. В рамките на тези височини се допуска обособяването на второ ниво за складови нужди.

Чл. 118. Второстепенните постройки в жилищната зона са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешна регулационна линия, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м.

Чл. 119. (1) Летни кухни и беседки могат да се разполагат свързано или свободно без изисквания за отстояния от сгради на основното застрояване.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Басейни, кладенци, чешми, попивни ями и временни клозети се изграждат в парцела съобразно техническите и санитарно-хигиенните изисквания на разстояние, не по-малка от 3 м от регулационните линии.

Чл. 120. (1) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) Гаражите и паркингите (открити или покрити) се изграждат към всеки жилищен, обществен или производствен обект и се предвиждат с подробен градоустройствен план или при условията на чл. 116, ал. 2 ППЗТСУ.

(2) За нови сгради необходимите места за гариране и паркиране задължително се осигуряват в границите на парцела съгласно Нормите за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на населените места.

Чл. 121. Паркинги и гаражи се изграждат:

1. самостоятелно в парцел с предназначение за гариране и паркиране на моторни превозни средства;

2. във или към сграда с друго предназначение (жилищна, обслужваща, производствена, вилна);

3. в самостоятелна сграда на допълващото застрояване в парцела.

Чл. 122. (1) Входове и изходи на паркинги и гаражи се разполагат на улици от второстепенната улична мрежа.

(2) Входовете и изходите на паркинги и гаражи за повече от 50 коли могат да се разполагат на улици от главната улична мрежа при условията на Нормите за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните мрежи в населените места.

Чл. 123. (1) Паркингите и гаражите трябва да отговарят на архитектурно-градоустройствените и санитарно-хигиенните изисквания и да се изграждат при спазване изискванията на противопожарните строителни норми.

(2) При определяне на месторазположението, характера и големината на паркингите и гаражите се спазват следните изисквания:

1. проходите под сграда, предназначени за моторни превозни средства и рампи към подземни гаражи, се разполагат в регулационните граници на парцела;

2. подземните гаражи се вентилират (при необходимост механично) чрез вентилационни канали, извеждащи замърсения въздух над покрива на сградите на основното застрояване;

3. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) изграждането на подземни гаражи извън застроената площ на жилищните сгради се допуска при съобразяване изискванията за минимална озеленена площ за съответната устройствена зона.

Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) (1) Парцелите могат да се ограждат към улицата и към съседните парцели.

(2) Видът, формата и височината на оградите се определят от техническата служба на общината съобразно характера на населеното място, теренните особености и предназначението на парцела.

(3) Допустимо е оградите да бъдат с височина до 2,2 м над прилежащия терен. При денивелация на терена между съседни парцели височината на оградата се отчита спрямо котата на по-ниския прилежащ терен.

(4) Към улицата плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6 м.

(5) Изключения от изискванията по ал. 3 и 4 могат да се допускат съобразно предназначението на парцела и с оглед осигуряване на архитектурно единство въз основа на индивидуален архитектурен проект.

(6) Плътни огради по вътрешни регулационни линии се допускат, ако разстоянието от оградата до жилище в първия надземен стаж на сграда в съседния парцел е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата.