Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 62 от 23.VII

НАРЕДБА ЗА ЕДИННИТЕ ДЪРЖАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТИТЕ "МЕДИЦИНА", "СТОМАТОЛОГИЯ" И "ФАРМАЦИЯ"

 

НАРЕДБА ЗА ЕДИННИТЕ ДЪРЖАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТИТЕ "МЕДИЦИНА", "СТОМАТОЛОГИЯ" И "ФАРМАЦИЯ"

ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 128 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 1995 Г.

Обн. ДВ. бр.59 от 30 Юни 1995г., отм. ДВ. бр.112 от 27 Декември 1995г., изм. ДВ. бр.62 от 23 Юли 1996г.

Раздел I.
Общи положения

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят единните държавни изисквания, в съответствие с които следва да се организира подготовката на специалисти с висше образование по специалностите "Медицина", "Стоматология" и "Фармация".

(2) Висши училища, които не отговарят на държавните изисквания, определени с тази наредба, не могат да приемат студенти и да организират обучение за придобиване на професионална квалификация "лекар", "стоматолог" и "фармацевт".


Раздел II.
Единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Медицина"

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1996 г.) Висше образование по специалността "Медицина" на образователно-квалификационна степен "магистър" се придобива в медицински факултет на висше медицинско училище.


Чл. 3. (1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини се провеждат от хабилитирани в съответната научна област преподаватели, които провеждат и семестриалните изпити.

(2) Лекционните курсове на не по-малко от 70 на сто от задължителните дисциплини, включени в учебния план, се преподават от хабилитирани лица в трудово правоотношение със съответното висше медицинско училище.


Чл. 4. Студенти в медицинските факултети се приемат чрез писмени конкурсни изпити по биология и химия, които се провеждат в рамките на обявената кандидатстудентска сесия.


Чл. 5. Обучението по специалността "Медицина" е с продължителност не по-малко от 6 години и включва единен образователен минимум за теоретическа и практическа подготовка.


Чл. 6. (1) Теоретическата подготовка се осъществява чрез задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.

(2) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум са:

1. Биология100 ч.

2. Физика100 ч.

3. Химия100 ч.

4. Латински език с медицински термини 60 ч.

5. Анатомия320 ч.

6. Цитология, хистология90 ч.

7. Биофизика56 ч.

8. Биохимия180 ч.

9. Физиология190 ч.

10. Социална медицина с медицинска етика 120 ч.

11. Микробиология130 ч.

12. Медицинска генетика50 ч.

13. Патофизиология100 ч.

14. Фармакология с клинична фармакология 150 ч.

15. Патоанатомия и цитопатология210 ч.

16. Пропедевтика на вътрешните болести 240 ч.

17. Обща и оперативна хирургия160 ч.

18. Физиотерапия и рехабилитация45 ч.

19. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1996 г.)

Рентгенология, радиология100 ч.

20. Ушни, носни и гърлени болести80 ч.

21. Хигиена, екология и професионални

заболявания150 ч.

22. Очни болести70 ч.

23. Нервни болести120 ч.

24. Акушерство и гинекология200 ч.

25. Дерматология и венерология90 ч.

26. Психиатрия75 ч.

27. Вътрешни болести и терапия,

клинична лаборатория

и имунология600 ч.

28. Хирургически болести270 ч.

29. Ортопедия и травматология80 ч.

30. Педиатрия210 ч.

31. Епидемиология, инфекциозни

болести, медицинска паразитология

и тропическа медицина150 ч.

32. Съдебна медицина, деонтология75 ч.

33. Урология45 ч.

34. Анестезиология и реанимация60 ч.

35. Медицина на бедствените ситуации 45 ч.


Чл. 7. Практическата подготовка се осъществява, както следва:

1. клиничен стаж след шестия семестър с продължителност не по-малко от 24 работни дни - 150 часа;

2. клиничен стаж след осмия семестър с продължителност не по-малко от 24 работни дни - 150 часа;

3. преддипломен стаж след приключване на десетия семестър - 310 календарни дни, или 1320 часа.


Чл. 8. Практическата подготовка на студентите се организира от висшите медицински училища и се провежда в институтски болници или в държавни и общински болници чрез договаряне.


Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1996 г.) Обучението задължително завършва с държавни изпити по вътрешни болести; хирургически болести; акушерство и гинекология; детски болести; хигиена, инфекциозни болести и епидемиология и социална медицина.


Чл. 10. (1) Всеки държавен изпит се полага пред държавна изпитна комисия. Нейният състав не може да бъде по-малък от трима хабилитирани преподаватели по съответната основна дисциплина.

(2) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора.


Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1996 г.) Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план, в който са отразени изискванията на тази наредба, получават диплома за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" с призната професионална квалификация "лекар".

(2) Специализация по определена медицинска специалност лекарите придобиват по ред, определен от министъра на здравеопазването.


Раздел III.
Единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Стоматология"

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1996 г.) Висше образование по специалността "Стоматология" на образователно-квалификационна степен "магистър" се придобива в стоматологичен факултет на висше медицинско училище.


Чл. 13. (1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини се провеждат от хабилитирани в съответната научна област преподаватели, които провеждат и семестриалните изпити.

(2) Лекционните курсове на не по-малко от 80 на сто от задължителните дисциплини, включени в учебния план, се преподават от хабилитирани лица в трудово правоотношение със съответното висше медицинско училище.


Чл. 14. Студенти в стоматологичните факултети се приемат чрез писмени конкурсни изпити по биология и химия, които се провеждат в рамките на обявената кандидатстудентска сесия.


Чл. 15. Обучението по специалността "Стоматология" е с продължителност не по-малко от 5 години и включва единен образователен минимум за теоретическа и практическа подготовка.


Чл. 16. (1) Теоретическата подготовка се осъществява чрез задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.

(2) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум са:

1. Физика75 ч.

2. Биофизика30 ч.

3. Химия75 ч.

4. Биохимия120 ч.

5. Биология105 ч.

6. Латински език60 ч.

7. Анатомия и хистология300 ч.

8. Паталогоанатомия120 ч.

9. Физиология150 ч.

10. Патофизиология75 ч.

11. Микробиология90 ч.

12. Фармакология100 ч.

13. Хирургически болести75 ч.

14. Медицина на бедствените ситуации 30 ч.

15. Професионални болести30 ч.

16. СМОСЗ50 ч.

17. Рентгенология45 ч.

18. Ушни, носни и гърлени болести30 ч.

19. Хигиена и епидемиология60 ч.

20. Вътрешни болести120 ч.

21. Детски и инфекциозни болести60 ч.

22. Акушерство30 ч.

23. Съдебна медицина30 ч.

24. Кожни и венерически болести45 ч.

25. Неврология и психиатрия30 ч.

26. Очни болести30 ч.

27. Материалознание60 ч.

28. Пропедевтика на протетичната

стоматология315 ч.

29. Клиника по протетичната

стоматология390 ч.

30. Ортодонтия225 ч.

31. Пропедевтика на детската

стоматология60 ч.

32. Клиника на детската стоматология

профилактика285 ч.

33. Пропедевтика на терапевтичната

стоматология180 ч.

34. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1996 г.)

Клиника на терапевтичната

стоматология и физиотерапия.

Ендодонтия. Парадонтология и

заболявания на устната лигавица 525 ч.

35. Пропедевтика на хирургическата

стоматология150 ч.

36. Клиника на хирургическата

стоматология и лицево-челюстна

хирургия360 ч.


Чл. 17. Практическата подготовка се осъществява, както следва:

1. учебна практика след втория, четвъртия и шестия семестър по 24 работни дни - не по-малко от 430 часа;

2. преддипломен стаж след приключване на десетия семестър - 180 календарни дни, или не по-малко от 780 часа.


Чл. 18. Практическата подготовка на студентите се организира от висшите медицински училища и се провежда в институтските болници или в държавни и общински болници и поликлиники чрез договаряне.


Чл. 19. Обучението задължително завършва с държавни изпити по ортопедична стоматология; терапевтична стоматология; хирургическа стоматология; детска стоматология; ортодонтия.


Чл. 20. (1) Всеки държавен изпит се полага пред държавна изпитна комисия. Нейният състав не може да бъде по-малък от трима хабилитирани преподаватели по съответната основна дисциплина.

(2) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора.


Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1996 г.) Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план, в който са отразени изискванията по тази наредба, получават диплома за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" с призната професионална квалификация "стоматолог".

(2) Специализация по определена стоматологическа специалност се придобива по ред, определен от министъра на здравеопазването.


Раздел IV.
Единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Фармация"

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1996 г.) Висше образование по специалността "Фармация" на образователно-квалификационна степен "магистър" се придобива във фармацевтичен факултет на висше медицинско училище.


Чл. 23. (1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини се провеждат от хабилитирани в съответната научна област преподаватели, които провеждат и семестриалните изпити.

(2) Лекционните курсове на не по-малко от 80 на сто от задължителните дисциплини, включени в учебния план, се преподават от хабилитирани лица в трудово правоотношение с договор в съответното висше медицинско училище.


Чл. 24. Студенти във фармацевтичен факултет се приемат чрез писмени конкурсни изпити по биология и химия, които се провеждат в рамките на кандидатстудентската сесия.


Чл. 25. Обучението по специалността "Фармация" е с продължителност не по-малко от 5 години и включва единен образователен минимум за теоретическа и практическа подготовка.


Чл. 26. (1) Теоретическата подготовка се осъществява чрез задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.

(2) Задължителните учебни дисциплини и минималният хорариум са:

1. Латински език60 ч.

2. Висша математика75 ч.

3. Приложна математика45 ч.

4. Математическо моделиране

и компютърна техника30 ч.

5. Физика и биофизика150 ч.

6. Обща и неорганична химия165 ч.

7. Органична химия270 ч.

8. Аналитична химия240 ч.

9. Физикохимия с колоидна химия180 ч.

10. Основи на биологията105 ч.

11. Анатомия на човека45 ч.

12. Физиология на човека120 ч.

13. Микробиология и вирусология120 ч.

14. Биохимия и клинична химия135 ч.

15. Патоанатомия и патофизиология60 ч.

16. Основи на клиничната медицина90 ч.

17. Медицинска генетика30 ч.

18. Фармакология и токсикология240 ч.

19. Фармацевтична ботаника150 ч.

20. Фармакогнозия210 ч.

21. Фармацевтична химия225 ч.

22. Фармацевтичен анализ225 ч.

23. Технология на лекарствените

средства I и II част300 ч.

24. Технология на лекарствените

средства III част255 ч.

25. Хигиена и екология30 ч.

26. Броматология60 ч.

27. Медицинска техника и

инструментариум45 ч.

28. Социална фармация и

фармацевтично законодателство 150 ч.


Чл. 27. Практическата подготовка се осъществява, както следва:

1. учебни практики след втория, четвъртия и шестия семестър - не по-малко от 550 часа;

2. преддипломен стаж след приключване на осмия семестър - 180 календарни дни, или не по-малко от 780 часа.


Чл. 28. Практическата подготовка на студентите се организира от висшето медицинско училище и се провежда в аптеки, научни лаборатории и производствени предприятия чрез договаряне.


Чл. 29. Обучението задължително завършва с държавни изпити или със защита на дипломна работа. Държавни изпити се полагат по технология на лекарствените средства с биофармация; фармакогнозия; фармакология; фармацевтична химия - фармацевтичен анализ; фармацевтично законодателство и социална фармация.


Чл. 30. (1) Всеки държавен изпит или защита на дипломна работа се полага пред държавна изпитна комисия. Нейният състав не може да бъде по-малък от трима хабилитирани преподаватели по съответната основна дисциплина.

(2) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора.


Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1996 г.) Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план, в който са отразени изискванията на тази наредба, получават диплома за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" с призната професионална квалификация "фармацевт".

(2) Специализация по определена фармацевтична специалност се придобива по ред, определен от Министерството на здравеопазването.


Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. Висши училища, приели студенти преди влизането в сила на тази наредба, могат да продължат обучението им при условие, че осигурят спазването на изискванията по чл. 9, 10, 19, 20, 29 и 30.


§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1996 г.) Тази наредба се издава на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г.)


Промени настройката на бисквитките