Държавен вестник, брой 68 от 1.VIII

Чл. 1. С тази наредба се уреждат ветеринарномедицинските изисквания при пасищното отглеждане на свинете, както и профилактичните, противоепизоотичните и противопаразитните мерки срещу заразните и паразитни болести по тях.

Чл. 2. Отглеждането на свине при пасищни условия се разрешава само за източнобалканската порода, нейните кръстоски и други породи в районите на Източна Стара планина и Странджа.

Чл. 3. Селищата и районите, в които могат да бъдат отглеждани свинете при пасищни условия, се определят със заповед на областния управител по предложение на епизоотичните комисии към общините.

Чл. 4. Собствениците на свине всяка година регистрират в общините (кметствата) броя на отглежданите нерези, свине, прасета за разплод и угояване, както и настъпилите промени с тях през годината.

Чл. 5. Разрешение за пасищно отглеждане на свине се издава от кмета на общината въз основа на писмена молба, подадена от стопанина.

Чл. 6. В разрешението се посочват:

1. пасищният терен, определен след съгласуване с държавен ветеринарен лекар и ръководителя на държавното лесничейство или стопанина на терена;

2. границите на пасищния терен и начините на ползването му.

Чл. 7. Собствениците на свине ги предоставят на държавния ветеринарен лекар за поставяне на индивидуална ушна марка.

Чл. 8. (1) Писмено разрешение за пасищно отглеждане на свине се издава всяка година и се заверява от държавен ветеринарен лекар всяко тримесечие.

(2) Незаверено писмено разрешение се счита за невалидно и се отнема от ветеринарните органи.

(3) В случаите на ал. 2 животните се поставят под карантина до изясняване на здравословното им състояние.

(4) Писменото разрешение е лично и не може да бъде преотстъпено на друго лице.

Чл. 9. Забранява се:

1. свободното пасищно отглеждане на свине без писмено разрешение или с разрешение, незаверено по реда на чл. 8, ал. 1, както и без задължителните профилактични имунизации, диагностични изследвания и противопаразитни третирания на животните;

2. пасищно отглеждане на свине извън определените с писменото разрешение терени;

3. пашата на свине в райони, намиращи се на разстояние, по-малко от 2,5 км от екарисажи, кланици, месопреработвателни заведения, животински гробища, сметоразтоварища и свинекомплекси;

4. пашата на свине в райони, намиращи се на разстояние, по-малко от 2,5 км от държавната граница, както и зоната на граничните заграждения;

5. пускането на свине по улиците на населените места и на сметоразтоварища;

6. транспортирането и движението на свине от едно населено място в друго без ветеринарен преглед и разрешение от държавен ветеринарен лекар;

7. изхранването на свине с нестерилизирани кухненски и кланични отпадъци, трупове и други непреработени термично животински суровини.

Чл. 10. (1) В дворното място на стопаните или на определения терен за пасище могат да се изграждат постройки с одобрение на общината (кметството) и съгласие на собственика.

(2) Постройките, временни или постоянни, отговарят на условията за затворено отглеждане на свине и за достъпно и лесно провеждане на профилактични, противоепизоотични и лечебни мероприятия.

Чл. 11. При покупко-продажба на свине стопаните предварително уведомяват държавния ветеринарен лекар за извършване на клиничен преглед, профилактични третирания, диагностични изследвания и за издаване на ветеринарно свидетелство.

Чл. 12. (1) При покупка новият собственик изисква от продавача ветеринарно свидетелство за здравословното състояние на свинете.

(2) Новият собственик не по-късно от два дни след покупката уведомява държавния ветеринарен лекар, като му предоставя и ветеринарно свидетелство за здравословното състояние на свинете.

(3) Ветеринарният лекар извършва преглед на животните и проверка на документите не по-късно от 24 часа от уведомяването.

Чл. 13. Новозакупените свине се поставят под карантина 30 дни.

Чл. 14. По време на карантината се извършват прегледи, диагностични изследвания, профилактични третирания и имунизации от държавния ветеринарен лекар.

Чл. 15. Новородените прасета, навършили 2 месеца, подлежат на регистрация по чл. 4, профилактични третирания и маркиране по чл. 7.

Чл. 16. Клане на свине, отглеждани по реда на тази наредба, се извършва в определени от Националната ветеринарномедицинска служба кланици под контрола на държавен ветеринарен лекар.

Чл. 17. (1) При заболяване или смърт на свине стопаните незабавно уведомяват държавния ветеринарен лекар.

(2) Болните животни се изолират, а умрелите се запазват до идването на държавния ветеринарен лекар.

(3) Държавният ветеринарен лекар извършва епизоотологично проучване и клиничен преглед.

(4) При установяване на заразно заболяване стопанинът незабавно уведомява главния епизоотолог на регионалната ветеринарномедицинска служба.

Чл. 18. Умрелите и закупените без ветеринарно свидетелство и ветеринарен преглед свине не се обезщетяват.

Чл. 19. Убитите с профилактична и диагностична цел и умрелите от заразни болести свине се обезщетяват при условията и по реда на Закона за ветеринарното дело.

Чл. 20. Стопаните на свине при провеждане на профилактични мероприятия срещу заразните и паразитни болести осигуряват условия за бързото им и правилно провеждане и спазват указанията на ветеринарния лекар.

Чл. 21. (1) Общините съдействат по всяко време на ветеринарните органи за провеждането на имунопрофилактичните и противоепизоотичните мерки при пасищното отглеждане на свине.

(2) Общините изпълняват разпорежданията на държавните ветеринарни органи, свързани със здравеопазването на свинете.

Чл. 22. Преди излизане на паша на свинете се извършват имунизации срещу класическа чума и червенка, диагностични изследвания за туберкулоза и бруцелоза, както и паразитологични изследвания и обезпаразитяване от външни и вътрешни паразити.

Чл. 23. Всички имунизации срещу заразни болести се извършват по схеми, одобрени от Националната ветеринарномедицинска служба.

Чл. 24. (1) При съмнение или при установяване на заразно заболяване държавният ветеринарен лекар взема материали от животното и ги изпраща за лабораторни изследвания.

(2) Болните животни се изолират, а цялото стадо се поставя под възбрана по реда на Наредбата за общите мерки за борба срещу заразните болести.

Чл. 25. Развъдната дейност се извършва след предварително двукратно изследване за бруцелоза на мъжките разплодници и на свинете за заплождане не по-късно от 30 дни след последното изследване.