НАРЕДБА № 1 ЗА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА
НАРЕДБА № 1 ЗА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ 1995 Г.
Обн. ДВ. бр.73 от 18 Август 1995г., отм. ДВ. бр.84 от 22 Юли 1998г.
Отменена с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 4 от 7 юли 1998 г. за оценка на въздействието върху околната среда - ДВ, бр. 84 от 22 юли 1998 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се определят редът и условията за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на проектите, обектите и дейностите, определени с чл. 20 и § 9 на Закона за опазване на околната среда.
Чл. 2. (1) Предмет на ОВОС са:
1. националните и регионалните инвестиционни програми за развитие;
2. териториалноустройствените и общите градоустройствени планове и техните изменения;
3. застроителните и регулационни планове и техните изменения, с които се предвижда промяна на функционалното предназначение на застрояването с производства и дейности, посочени в приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда, както и застроителните решения, свързани с промяна на функционалното предназначение на земята в земеделския и горския фонд с производства и дейности, посочени в приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда;
4. проектите за нови обекти и проектите за разширение или преустройство с промяна на функционалното предназначение на обектите, посочени в приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда;
5. обектите в експлоатация, посочени в приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда;
6. обектите, подлежащи на приватизация или реституция.
(2) По мотивирано предложение на компетентните органи на ОВОС могат да бъдат подлагани други обекти и дейности извън посочените в ал. 1.
Чл. 3. (1) Оценката на въздействието върху околната среда по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 3 се възлага от лицето или органа, финансиращ съответната програма, териториалноустройствен или градоустройствен план.
(2) Оценката на въздействието върху околната среда по чл. 2, ал. 1, т. 4 се възлага от инвеститора на проекта.
(3) Оценката на въздействието върху околната среда по чл. 2, ал. 1, т. 5 се възлага от собственика или ползвателя на обекта. Оценката се извършва:
1. по мотивирано предписание на компетентните органи:
а) периодично - по списък, утвърждаван ежегодно от министъра на околната среда, като за големи обекти замърсители оценка се прави поне веднъж на 5 години;
б) при установяване от контролни органи по околната среда на системно нарушаване на нормативната уредба по околната среда;
2. по обосновано предложение на заинтересувани физически или юридически лица до компетентните органи;
3. по желание на собственика или ползвателя на обекта.
(4) Оценката на въздействието върху околната среда по чл. 2, ал. 1, т. 6 се възлага от собственика на обекта или от органа, извършващ приватизацията.
Чл. 4. (1) Оценката за въздействието върху околната среда се възлага на независими експерти, които:
1. имат професионална компетентност, удостоверена при условия и по ред, определени от министъра на околната среда;
2. подписват декларация, че:
а) нямат никаква връзка на зависимост с лица, органи, дружества или предприятия, които са инвеститори, проектанти, собственици или ползватели на обекта;
б) не са участвали в изработването на програмата, плана или проекта и не са пряко заинтересувани от реализацията на плана, проекта или от извършването на дейността;
в) не са постоянни или щатни членове на експертен съвет за приемане на ОВОС.
(2) Възложителят на ОВОС осигурява необходимата информация за извършването на оценката.
(3) Измерванията и лабораторните анализи, необходими за ОВОС, се извършват от лабораториите, включени в списък, одобрен от министъра на околната среда.
(4) Разходите по извършването на ОВОС са за сметка на възложителя на ОВОС.
Глава втора.
ПРОЦЕДУРИ ПО ОВОС
Чл. 5. (1) Конкретната процедура по ОВОС за всяка национална или регионална инвестиционна програма за развитие се определя в зависимост от вида, характера, спецификата, обхвата и предназначението на програмата от министъра на околната среда съгласувано с министъра на териториалното развитие и строителството, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и хранителната промишленост.
(2) Оценката за въздействието върху околната среда по чл. 2, ал. 1, т. 2 се изработва като част на териториалноустройствения или общия градоустройствен план, като:
1. за обществено обсъждане се смята извършването на обществената оценка на териториалноустройствения или общия градоустройствен план, а когато не се предвижда обществена оценка - съгласуването на съответния план;
2. решението по ОВОС по чл. 23б на Закона за опазване на околната среда изразява съгласуване от компетентния орган по околната среда на съответния териториалноустройствен или общ градоустройствен план.
(3) Оценката за въздействието върху околната среда на застроителните и регулационни планове се извършва в следната последователност:
1. изработване на доклад за ОВОС едновременно с изработване на предварителния проект на плана;
2. обществено обсъждане на доклада за ОВОС едновременно с извършването на обществената оценка на застроителния и регулационен план, а когато не се предвижда обществена оценка - едновременно с процедурата на обявяване на плана;
3. допълване на доклада за ОВОС с отчитане на резултатите от общественото обсъждане и съобразно настъпилите промени на решенията в окончателния проект на плана;
4. вземане на решение по доклада за ОВОС.
(4) Оценката на въздействие върху околната среда по чл. 2, ал. 1 на проектите по т. 4 и застроителните решения по т. 3 се извършва в следната последователност:
1. изработване на предварителен доклад за ОВОС на проекта в първоначалната фаза на проектиране, респективно изработване на окончателен доклад за ОВОС на проекта - при еднофазно проектиране;
2. обществено обсъждане на предварителния доклад, респективно на окончателния доклад за ОВОС (при еднофазно проектиране);
3. вземане на решение по предварителния доклад за ОВОС;
4. изработване на окончателен доклад за ОВОС на проекта, във фазата на проектиране, въз основа на която се издава разрешението за строеж;
5.обществено обсъждане на окончателния доклад за ОВОС - за проектите, за които не е извършвано обществено обсъждане на предварителния доклад за ОВОС;
6. вземане на решение по окончателния доклад за ОВОС.
(5) Оценката на въздействие върху околната среда на обекти в експлоатация се извършва в следната последователност:
1. изработване на доклад за ОВОС;
2. обществено обсъждане на доклада за ОВОС;
3. вземане на решение по доклада за ОВОС.
(6) Оценката на въздействие върху околната среда на обектите, подлежащи на приватизация или реституция, се извършва, както следва:
1. изработване от орган на Министерството на околната среда на становище с данни за състоянието на околната среда до момента на приватизацията, респективно на реституцията на обекта, с което се определя и необходимостта от изработване на доклад за ОВОС;
2. изработване на доклад за ОВОС за случаите по т. 1:
а) съгласно процедурата по ал. 4 - за обекти в строеж или за които се предвижда разширение или преустройство след приватизацията, респективно реституцията им;
б) съгласно процедурата по ал. 5 - за обекти, които не променят предназначението си след приватизацията, респективно реституцията, и със становището по т. 1 е установено системно нарушаване на нормативната уредба по околната среда.
(7) Оценката на въздействие върху околната среда на проекти за обекти, които имат особено значение за задоволяване на жизненоважни потребности на населението на страната или на част от нея, което налага спешното им изграждане, се извършва, както следва:
1. изработване на експертно становище от независими експерти по обхвата на предварителния доклад за ОВОС;
2. одобряване на експертното становище от министъра на околната среда въз основа на решение на Висшия експертен екологичен съвет на Министерството на околната среда;
3. изработване на окончателен доклад за ОВОС;
4. обществено обсъждане на доклада за ОВОС;
5. вземане на решение по доклада за ОВОС.
(8) Оценката на въздействие върху околната среда за проекти с трансгранично замърсяване се извършва съгласно изискванията на тази наредба и на Конвенцията за оценка на въздействие върху околната среда в трансграничен аспект.
Глава трета.
ДОКУМЕНТАЦИЯ ПО ОВОС
Чл. 6. (1) Резултатите от ОВОС се оформят във:
1. доклад съобразно изискванията на министъра на околната среда съгласувано с министъра на териториалното развитие и строителството, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и хранителната промишленост - за всяка отделна програма в зависимост от нейния вид, характер, специфика, обхват и предназначение;
2. самостоятелно обособена част на териториалноустройствения или общия градоустройствен план;
3. доклад съобразно изискванията на приложение № 1 - за ОВОС на застроителните и регулационни планове;
4.предварителен и/или окончателен доклад съобразно изискванията на приложение № 2 - за ОВОС на проектите по приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда и при процедурите за промяна на функционалното предназначение на земя от земеделския и горския фонд;
5. доклад съобразно изискванията на приложение № 3 - за ОВОС на обекти в експлоатация.
(2) С предварителния доклад за ОВОС се извършва обща оценка на въздействието върху околната среда, в която равностойно се разглеждат възможните алтернативи за реализиране на проектите, когато такива се предвиждат и се определят ограничителните параметри за следващите фази на проектиране.
(3) Предварителен доклад се изисква задължително в следните случаи:
1. при процедури за промяна на функционалното предназначение на земеделски земи и процедури по изключване и предоставяне на земи и гори от горския фонд.
2. на проекти за етапно изграждане и държавно приемане на обекти с цел определяне на общото въздействие върху околната среда на целия обект.
(4) С окончателния доклад за ОВОС се оценяват технологичните и екологичните характеристики на проекта, конкретизират се мерките за осигуряване на допустимото въздействие върху околната среда, като се съобразяват с ограничителните параметри на предварителния доклад.
Чл. 7. (1) Обхватът на доклада за ОВОС на обекти в експлоатация се определя писмено от компетентния орган, който издава решението по ОВОС. Докладът може да включва оценка на всички или само на някои от компонентите на околната среда, засегнати от дейността на обекта.
(2) С доклада за ОВОС на обекти в експлоатация се извършва анализ и оценка на причиняваните от производствената дейност въздействия върху околната среда, на съответствията и на отклоненията от нормативната уредба по околната среда и мерките за решаване на екологичните проблеми.
Чл. 8. Възложителят на ОВОС и независимите експерти могат да провеждат консултации относно изискванията към доклада с компетентния орган, който издава решението по ОВОС.
Чл. 9. За вземане на решение по ОВОС възложителят задължително представя на компетентния орган:
1. най-малко три екземпляра на доклада за ОВОС;
2. най-малко три екземпляра на нетехническо (обяснително) резюме за резултатите от ОВОС за обектите със сложни или специфични технологични решения;
3. списък на използваните в доклада за ОВОС методики с посочване на източника, в който са публикувани;
4. копия от сертификатите за професионална компетентност и писмените декларации по чл. 4, ал. 1, т. 2 на независимите експерти, изработили доклада за ОВОС;
5. други документи, които по преценка на компетентния орган са необходими за вземане на решението по ОВОС.
Чл. 10. При наличие на държавна, служебна или друга защитена от закона тайна възложителят на ОВОС я представя на компетентния орган като отделно приложение към доклада за ОВОС.
Глава четвърта.
ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОВОС
Чл. 11. (1) Общественото обсъждане на резултатите от ОВОС се организира съвместно от общинските органи и компетентния орган, който издава решението по ОВОС.
(2) В общественото обсъждане участват представители на местната администрация, на държавните и обществените организации, обществеността и заинтересуваните физически и юридически лица.
(3) Общественото обсъждане на доклада за ОВОС се извършва в следния ред:
1. след представяне на документацията по ОВОС по чл. 9 възложителят на ОВОС предоставя на общината доклада за ОВОС и допълващите го материали (планове, чертежи, таблици и др.);
2. организаторите на ОВОС по ал. 1 определят мястото, датата и часа за провеждане на общественото обсъждане, както и мястото и времето за обществен достъп до документацията и ги обявяват чрез национални и местни средства за масово осведомяване или по друг подходящ начин не по-късно от един месец преди срещата за общественото обсъждане;
3. срещата за общественото обсъждане се ръководи от представител на компетентния орган, който издава решението по ОВОС. За общественото обсъждане се води протокол, към който се прилагат всички писмени становища, представени на общественото обсъждане;
4. организаторите на ОВОС предоставят копие от материалите с резултатите от общественото обсъждане на възложителя на ОВОС;
5. възложителят на ОВОС възлага допълването на доклада за ОВОС в съответствие с бележките и препоръките от протокола и писмените становища.
Чл. 12. Разходите по общественото обсъждане се поемат от организаторите на ОВОС.
Глава пета.
РЕШЕНИЕ ПО ОВОС
Чл. 13. (1) Решението по ОВОС се взема, както следва:
1. от Министерството на околната среда:
а) за националните и регионалните инвестиционни програми за развитие;
б) за териториалноустройствените, общите градоустройствени и застроителните и регулационни планове, които се приемат от Върховния съвет по териториално и селищно устройство, строителство и архитектура при Министерството на териториалното развитие и строителството;
в) за проектите и обектите, посочени в приложение № 1 на Закона за опазване на околната среда;
г) за плановете за управление или устройствените проекти на защитени територии и за проектите за строителство или други дейности в защитените територии;
2. от Министерството на околната среда - за проектите и обектите, посочени в приложение № 2 на Закона за опазване на околната среда, които:
а) имат обхват на въздействие върху околната среда върху територия, контролирана от повече от една районна инспекция по околната среда;
б) са със съоръжения и/или инсталации с общ обем на отпадъчни газове от организирани източници над 60 000 куб.м на час или изпускащи в атмосферата серни окиси, азотни окиси или неметанови органични съединения над 10 000 т годишно или въглероден двуокис над 300 000 т годишно;
в) заустват във водоприемник отпадъчни водни количества над 30 литра в секунда;
г) са депа за депониране на опасни отпадъци над 20 т на ден или над 5000 т годишно;
д) са претоварни станции или приемателни пунктове за опасни отпадъци и опасни вещества, на които се обработват количества над 750 кг на час или над 1500 т годишно;
е) са инсталации за термично обезвреждане на битови отпадъци с капацитет над 750 кг на час или над 1500 т годишно;
ж) исканата площ за промяна предназначението на земята е над 300 дка или същата попада в две или повече области;
3. от районната инспекция по околната среда:
а) за териториалноустройствените, общите градоустройствени и застроителните и регулационни планове, които се приемат от съветите за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура при общините;
б) за останалите проекти и обекти, посочени в приложение № 2 на Закона за опазване на околната среда.
Чл. 14. (1) Компетентният орган взема решение по предварителния доклад за ОВОС, както следва:
1. разрешава преминаване в следваща фаза на проектиране и изработване на окончателен доклад;
2. разрешава реализирането на проекта в случаите, когато прецени, че не е необходим окончателен доклад и при доказано незначително въздействие върху околната среда;
3. връща доклада за доработване при констатирани съществени пропуски и недостатъчно обосновани алтернативни решения;
4. не разрешава реализирането на проекта, когато не са спазени изисквания на нормативната уредба по околната среда.
(2) Компетентният орган взема решение по окончателния доклад за ОВОС, както следва:
1. разрешава реализирането на програмата, плана или проекта, когато са спазени изискванията на нормативната уредба по околната среда;
2. връща доклада за доработване, когато в него не се съдържа ясна оценка, въз основа на която компетентният орган може да вземе решение;
3. не разрешава реализирането на програмата, плана или проекта, когато не са спазени изискванията на нормативната уредба по околната среда.
(3) Компетентният орган взема решение по доклада за ОВОС на обектите в експлоатация, както следва:
1. разрешава по-нататъшната производствена дейност при доказани въздействия, допустими с нормативната уредба по околната среда;
2. разрешава производствената дейност при определени условия и за определен срок от време за случаите, когато не са гарантирани мерките за предотвратяване или отстраняване на последиците от отрицателните въздействия върху околната среда;
3. спира временно производствените дейности или части от тях при доказано нарушаване на нормативната уредба по околната среда;
4. прекратява производствените дейности или части от тях, когато причиняват неотстраними вреди за околната среда и човешкото здраве.
(4) В решението по ОВОС се посочват мотивите за издаването му и се описват условията, по изпълнението на които компетентният орган ще провежда контрол.
(5) Положителното решение по ал. 1, т. 1 и 2 е основание за преминаване в следваща фаза на проектиране, за избор на площадки или трасета за обектите, за издаване на решение за промяна на функционалното предназначение на земята или за одобряване на проектите при доказано незначително въздействие върху околната среда.
(6) Положителното решение по ал. 2, т. 1 е основание за одобряване на националните и регионалните програми за развитие, териториалноустройствените и градоустройствените планове или проектите, както и за издаване на разрешения за строеж и на разрешения за ползване на строежите.
(7) Положителното решение по ал. 3, т. 1 и 2 е основание за разрешаване на по-нататъшната дейност на обектите в експлоатация.
(8) Решението по ОВОС се взема в тримесечен срок от внасянето на доклада за ОВОС. В срока не се включва времетраенето на общественото обсъждане и отразяване на резултатите от него.
(9) Решението по ОВОС се съобщава писмено на възложителя на ОВОС и се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин в 14-дневен срок от постановяването му.
(10) Копия от решението се предоставят на заинтересуваните физически и юридически лица и за открит обществен достъп.
(11) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението пред съответния окръжен съд при условията и по реда на Закона за административното производство в 14-дневен срок от съобщението по ал. 9 за местните проекти и в 30-дневен срок - за проектите с национално значение.
Чл. 15. (1) Решението по ОВОС се издава от:
1. министъра на околната среда - на основание решенията на Висшия експертен екологичен съвет при Министерството на околната среда;
2. директора на районната инспекция по околната среда - на основание решенията на Експертния екологичен съвет при съответната инспекция по околната среда.
(2) В експертните екологични съвети участват представители на съответната общинска администрация, Министерството на териториалното развитие и строителството, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и хранителната промишленост и техните поделения по места.
Чл. 16. (1) Решението по ОВОС е валидно за срок една година.
(2) Когато в срока за валидност на решението по ОВОС не се одобри съответната програма, териториалноустройствен или градоустройствен план или не започне строителство на обекта, възложителят прави постъпки пред компетентния орган за удължаване срока на валидност на решението по ОВОС.
Глава шеста.
КОНТРОЛ ПО РЕШЕНИЕТО
Чл. 17. (1) Компетентните органи провеждат контрол по изпълнение на условията от решението по ОВОС по време на строителството и експлоатацията на обекта.
(2) Компетентните органи провеждат контрол относно:
1. потвърждаването на прогнозираното въздействие на обекта върху околната среда;
2. прилагането на плана за действие при аварийни ситуации и залпови замърсявания;
3. реализирането на плана за собствен мониторинг на въздействията на обекта върху околната среда.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Оценка на въздействието върху околната среда" е процес за установяване, анализиране, оценка и вземане на решение за възможните последствия от програми, проекти, обекти и дейности и техните практически алтернативи по отношение на риска за човешкото здраве и опазването на околната среда съобразно действащата в страната нормативна уредба по околната среда.
2. "Нормативна уредба по околната среда" са:
а) законите,нормативните актове, хигиенните, техническите и други норми и стандарти, които определят допустими въздействия върху компонентите на околната среда и техните параметри и са свързани с опазването на живота и здравето на хората;
б) утвърдените от министъра на околната среда методики, прилагани при изработването на доклада за ОВОС, както и прилаганите неутвърдени, но официално публикувани методики, при условие, че не се отхвърлят от експертните екологични съвети.
3. "Компетентни органи" са: определените с чл. 27 на Закона за опазване на околната среда органи, които трябва да предприемат дължимите по закона, тази наредба или други нормативни актове действия и дейности по опазване на околната среда, както следва:
а) на територията на една община - органите на районната инспекция по околната среда или общинските органи;
б) на територията на няколко общини в обхвата на една районна инспекция по околната среда - органите на съответната районна инспекция;
в) на територията на няколко общини в обхвата на различни районни инспекции по околната среда и за обектите и дейностите по чл. 23г - министърът на околната среда или определен от него заместник-министър.
4. "Разширение" е изграждане на нов подобект на територията на съществуващ обект и всяко пристрояване или надстрояване на съществуваща сграда, които представляват обект или в които се предвиждат дейности, включени в приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда.
5. "Преустройство" е всяка промяна на предназначението на обект или отделни помещения, както и реконструкция или модернизация на съществуващ обект, които се извършват в обект или чрез които се създава нов обект или условия за извършване на дейности, включени в приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 22 от Закона за опазване на околната среда и отменя Наредба № 1 от 1992 г. за оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 10 от 1993 г.).
§ 3. Наредбата не отменя необходимостта от съгласуване и разрешаване на обекти и дейности, които се изискват по силата на други нормативни актове.
§ 4. "Временните обекти" по смисъла на чл. 120 ППЗТСУ подлежат на ОВОС, когато са включени в списъците на приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда.
§ 5. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на околната среда съгласувано с министъра на териториалното развитие и строителството, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и хранителната промишленост.
Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т. 3
Обхват и съдържание на доклада за ОВОС на застроителните и регулационните планове
1. Обща информация: наименование на плана, адрес на възложителя, лице за контакти - адрес и телефон и автори на доклада за ОВОС.
2. Анотация на плана: прилага се копие на застроителния и регулационен план в подходящ мащаб и се прави кратка характеристика на плана.
3. Описание и анализ на компонентите на околната среда, които се очаква да бъдат обект на въздействие от предвижданията на плана, в т.ч.:
3.1. Състояние на атмосферния въздух:
а) кратка характеристика на релефните, климатичните и метеорологичните фактори, които влияят върху състоянието на атмосферния въздух за конкретната територия, обект на плана;
б) посочване на съществуващите източници на наднормено замърсяване и количество на замърсяващите вещества по вид и състав;
в) състояние и териториален обхват на зоните с наднормено замърсен въздух и определяне на съществуващите фонови концентрации и нива.
3.2. Състояние на повърхностните и подземните води:
а) кратка характеристика на хидрогеоложките и хидроложките условия и фактори, влияещи върху състоянието и режима на повърхностните и подземните води;
б) категории на повърхностните водни течения и водоеми с описание на наднормените замърсявания на водите;
в) количествена и качествена характеристика на водоизточниците и водоприемниците, които ще бъдат съществено засегнати от предвижданията на плана.
3.3. Състояние на геоложката основа и почвата:
а) характеристика на геоложката основа на териториите със свлачища, срутища, морска или речна абразия и неблагоприятни техногенни процеси;
б) характеристика на нарушените терени (ерозирани, преовлажнени, засолени, вкислени, унищожени от стопански дейности и замърсени с вредни вещества и отпадъци);
в) характеристика на състоянието на почвата на териториите, заети със земеделски земи.
3.4. Кратка характеристика на релефа и състояние на ландшафта, които ще бъдат съществено засегнати от предвижданията на плана.
3.5. Състояние на растителния и животинския свят и на защитените територии, които ще бъдат съществено засегнати от предвижданията на плана:
а) характеристика на растителността, на местообитанията на редки и застрашени от изчезване растителни видове и на озеленените площи;
б) характеристика на доминантните видове животни и на местообитанията на редки и застрашени от изчезване животински видове;
в) характеристика на защитените природни територии.
3.6. Състояние на санитарно-хигиенните условия на околната среда:
а) определяне и характеристика на зоните с източници на наднормено шумово замърсяване;
б) определяне и характеристика на зоните под влияние на източници на наднормени вредни лъчения и на топлинно и радиационно излъчване;
в) характеристика на териториите, върху които се извършва депониране на отпадъците;
г) характеристика на изградеността на техническата инфраструктура.
3.7. Състояние на културното наследство - наличие на исторически, археологически и архитектурни паметници.
4. Прогноза за предполагаемото въздействие върху околната среда: съдържа прогнозни оценки, които обхващат очакваните изменения в състоянието на отделните компоненти на околната среда в териториалния обхват на тяхното въздействие от предвижданията на застроителния и регулационен план, както и прогнозна комплексна оценка на екологичното състояние на територията от реализирането на плана:
4.1. Амосферен въздух:
а) влияние на предвиденото със застроителния и регулационен план функционално предназначение на териториите и застрояване върху релефните,климатичните и метеорологичните фактори и състоянието на атмосферния въздух в сравнение с влиянието на съществуващото функционално предназначение на териториите и тяхното застрояване и в сравнение с функционалното предназначение на териториите и тяхното застрояване по предвижданията на действащия застроителен и регулационен план;
б) очаквано влияние на източниците на замърсяване на атмосферния въздух от предвидените с проектоплана големи обекти - замърсители, като при наличие на взаимодействащи си вредни вещества се отчита тяхното комплексно въздействие;
в) устройствени мероприятия за ограничаване или премахване на наднорменото замърсяване на атмосферния въздух в зоните със съществуващо наднормено и високо фоново замърсяване.
4.2. Повърхностни и подземни води:
а) прогнозна оценка на въздействието върху водните течения, водоемите и подземните води, засегнати от предвижданията на проектоплана;
б) прогнозна оценка на очакваното изменение от предвижданията на проектоплана върху хидрогеоложките и хидроложките условия, влияещи върху състоянието и режима на повърхностните и подземните води;
в) устройствени мероприятия за ограничаване и премахване на наднормените замърсявания на водните течения, водоемите и подземните води.
4.3. Геоложка основа, релеф и почви:
а) прогнозна оценка на въздействието на предвижданията на проектоплана върху геоложката основа, релефа и почвите;
б) устройствени мероприятия за ограничаване или преустановяване действието на съществуващи свлачища, срутища, морска или речна абразия и неблагоприятните техногенни процеси, както и определяне на условията, при които се допуска използването на такива територии;
в) устройствени мероприятия за възстановяване и рационално ползване на нарушените терени.
4.4. Ландшафт:
а) прогнозна оценка на съществените въздействия на предвижданията на проектоплана върху ландшафта;
б) устройствени мероприятия за ограничаване на отрицателното въздействие върху ландшафта от реализирането на проектоплана.
4.5. Растителен и животински свят и защитени природни територии:
а) прогнозна оценка на въздействието на предвижданията на проектоплана върху растителността и животинския свят, съществуващите озеленени площи и местообитанията на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове в сравнение със съществуващото състояние на територията и в сравнение с предвижданията на действащия застроителен и регулационен план;
б) прогнозна оценка на въздействието на предвижданията на проектоплана върху защитените природни територии;
в) устройствени мероприятия за опазване на съществуващата растителност, животинския свят и защитените природни територии.
4.6. Санитарно-хигиенни условия на околната среда:
а) оценка на предвидените с проектоплана хигиенни отстояния между източниците на вредност и конкретните обекти, подлежащи на здравна защита (жилищни, здравни, детски, учебни или обществени сгради, терени за отдих и спорт и други аналогични), а когато е извън жилищната зона - разстояния между източника на вредност и границата на жилищната зона на населеното място;
б) прогнозна оценка за определяне на зоните на влияние и въздействието от предвидените с проектоплана обекти, източници на вредни въздействия, с отчитане на съществуващите фонови концентрации и нива;
в) устройствени мероприятия за ограничаване или премахване на зоните с източници на наднормено шумово замърсяване или наднормени вредни лъчения, топлинно и радиационно излъчване.
4.7. Културно наследство - устройствени мероприятия за ограничаване на отрицателното въздействие върху историческите, археологическите и архитектурните паметници от реализирането на проектоплана.
4.8. Прогноза за общите екологични параметри на територията в резултат на реализирането на проектоплана: репродуктивна способност на средата по отношение на основните елементи (кислород, вода и биомаса), допустима плътност и интензивност на застрояване, озеленяване на територията и допустима степен на нарушаване на екологичното равновесие. Прогнозната оценка се извършва по утвърдени от министъра на околната среда или официално публикувани методики.
5. Препоръки за възможните начини за реализиране на застроителния и регулационен план с оглед намаляване на въздействието върху околната среда: посочват се екологичните ограничения, алтернативи и изисквания към прилагането на устройствения план.
6. Заключение: съдържа предложение на авторите на ОВОС за приемане или отхвърляне на проектоплана, а при необходимост се определят и условията, при които планът може да бъде приложен.
Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 4
Обхват и съдържание на доклада за ОВОС за проекти
Увод: цел и необходимост от проекта; основание за извършване на ОВОС (при изготвяне на окончателен доклад се представя решението по предварителния доклад, ако има такова); автори на доклада.
1. Обща информация:
1.1. Име на проекта, адрес на инвеститора, лице за контакти - адрес и телефон.
1.2. Списък на физическите и юридическите лица, които могат да бъдат засегнати от реализирането на проекта.
1.3. Местоположение - карта, схема или описание на района.
2. Анотация на проекта:
2.1. Характеристика на технологичните процеси (технологична схема).
2.2. Етапи за реализиране на проекта.
2.3. Стойност на проекта.
3. Описание и анализ на компонентите на околната среда, които се очаква да бъдат обект на въздействие от реализирането на проекта:
3.1. Състояние на атмосферния въздух:
а) кратка характеристика на климатичните и метеорологичните фактори, влияещи върху състоянието на атмосферния въздух;
б) замърсяване на приземния слой на атмосферата и териториален обхват на зоните със замърсен въздух.
3.2. Състояние на повърхностните и подземните води:
а) хидрогеоложки и хидроложки условия и фактори, влияещи върху състоянието и режима на повърхностните и подземните води;
б) количествена и качествена характеристика на водните ресурси на територията на обекта и категория на водоприемниците;
в) характеристика на водоизточниците и водопотреблението за обекта.
3.3. Състояние на геоложката основа, релефа и почвите:
а) характеристика на геоложката основа, релефа и почвите;
б) нарушени земи (ерозирани, преовлажнени, засолени, вкислени, унищожени от стопански дейности и замърсени с вредни вещества и отпадъци) на територията на обекта и в граничещите с него земи.
3.4. Състояние на растителния и животинския свят и защитените природни територии:
а) характеристика на растителността - на доминантните и застрашените растителни видове;
б) характеристика на фауната - на доминантните и застрашените видове животни;
в) характеристика на защитените природни територии.
3.5. Състояние на ландшафта: кратка характеристика на типовете ландшафти в разглеждания район според ландшафтно-типологичната схема на страната.
3.6. Състояние на санитарно-хигиенните условия на околната среда:
а) хигиенни отстояния между източника на вредност и конкретните обекти, подлежащи на здравна защита (жилищни, здравни, детски, учебни или обществени сгради, терени за отдих и спорт и други аналогични), а когато е извън жилищната зона - разстояния между източника на вредност и границата на жилищната зона на населеното място;
б) зони с акустичен дискомфорт и източници на шумово натоварване;
в) зони под влияние на източници на вредни лъчения, топлинно и радиационно излъчване;
г) стари депа за отпадъци;
д) характеристика на социалната инфраструктура.
3.7. Състояние на културното наследство - наличие на исторически, археологически и архитектурни паметници.
4. Прогноза за предполагаемото въздействие върху околната среда: съдържа количествени и качествени характеристики за предполагаемите въздействия от проекта върху:
4.1. Атмосферния въздух:
а) количество на замърсяващите вещества по вид от предвидените в проекта източници на замърсяване;
б) изменения в състоянието на атмосферния въздух от реализирането на проекта.
4.2. Повърхностните и подземните води:
а) източници на замърсяване, предвидени в проекта - количество и качество на отпадъчните води, методи за пречистването им;
б) изменения в режима на водните течения вследствие предвидените с проекта водоползване, корекции на реки, хидротехнически съоръжения и др., както и тяхното влияние върху режима на подземните води и общото състояние на водните екосистеми.
4.3. Геоложката основа, релефа и почвите:
а) изменения на геоложката основа и релефа от реализирането на проекта;
б) нарушаване или промяна на категорията земя в зависимост от степента на замърсяване или увреждане на почвата; промяна на почвеното плодородие.
4.4. Растителния, животинския свят и защитените природни територии: изменения в състоянието им в резултат от реализирането на проекта.
4.5. Ландшафта:
а) оценка на възможностите на ландшафта за осъществяване на целите на проекта;
б) нарушение върху ландшафта според чувствителността на типовете ландшафти.
4.6. Санитарно-хигиенните условия на околната среда:
а) изменения на санитарно-хигиенните условия от реализирането на проекта;
б) засегнато население - оценка на здравния риск за населението по отношение на замърсяването на жизнената среда с вредни вещества, шум, вибрации и други излъчвания;
в) характеристика на образуваните отпадъци, начините на обезвреждането им;
г) характеристика на използваните опаковки.
4.7. Културното наследство - степен на въздействие на историческите, археологическите и архитектурните паметници. Въздействието на проекта се оценява по компонентите на околната среда и техните параметри въз основа на следните критерии:
а) териториален обхват - в зависимост от радиуса на въздействието;
б) степен на въздействие (при отчитане на съществуващото фоново замърсяване) - в проценти спрямо допустимата норма;
в) продължителност - краткотрайно, дълготрайно;
г) честота - ниска, висока, периодично, постоянно;
д) възможност за въстановяване - да/не;
е) кумулативни и комбинирани въздействия.
Прогнозната оценка се извършва по утвърдени от министъра на околната среда или официално публикувани методики.
5. Алтернативни решения (за местоположение, технологични възможности, капацитет на проекта): анализ на алтернативите по отношение на въздействието им върху околната среда в случаите, когато се предвиждат с проекта. Стойностна оценка на различните варианти. Алтернативните решения се изясняват в предварителния доклад за ОВОС.
6. Мерки за намаляване на отрицателните последици: посочват се мероприятията, които би трябвало да се предвидят, разработят или изпълнят като условия за разрешаването на обекта.
7. Оценка на планирани действия при аварийни ситуации и залпови замърсявания: изготвя се въз основа на аварийния план, представен от инвеститора, и съдържа:
7.1. Оценка за степента на риска от аварийни и залпови изпускания на замърсяващи вещества.
7.2. Мерки и средства за предотвратяване, ограничаване и отстраняване (ликвидиране) на аварийни изпускания на замърсяващи вещества.
8. План за собствен мониторинг: изясняват се средствата за наблюдение и контрол на емитираните от обекта вредни вещества; организиране при необходимост и на мониторинг на околната среда в характерни пунктове с оглед ограничаване и предотвратяване на вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда.
9. Заключение: съдържа препоръки на авторите на ОВОС за приемане или отхвърляне на проекта и ограничителните параметри, които следва да се съблюдават при строителството и експлоатацията на обекта.
Приложение № 3 към чл. 6, ал. 1, т. 5
Обхват и съдържание на доклада за ОВОС за обекти в експлоатация
Увод: основание и цел за извършване на ОВОС; автори на доклада.
1. Обща информация:
1.1. Име, адрес и ръководител на обекта, лице за контакти - телефон; адресите на собствените или наети сгради или други недвижими имоти, извън границите на обследвания обект.
1.2. Сегашен собственик или ползвател на обследвания обект. Кратка история на обекта.
1.3. Обща площ на територията на обекта, общ брой и обща застроена площ на сградите, скица на узаконената площадка или генерален план на обекта в мащаб от 1:500 до 1:2000.
1.4. Карта, схема или описание на района, върху който въздейства обследваният обект.
1.5. Местоположение: вид на терена (населено място или извънселищна територия, промишлена зона, курортна зона, земеделски земи или горски фонд); съседни предприятия или други обекти и характеристика на техните производства и дейности; отстояния между източника на вредност и конкретните обекти, подлежащи на здравна защита (жилищни, здравни, детски, учебни или обществени сгради, терени за отдих и спорт и други аналогични), а когато е извън жилищната зона - разстояние между източника на вредност и границата на жилищната зона на населеното място; състояние на захранващата и обслужващата инфраструктура на обекта.
2. Характеристика на обекта:
2.1. Кратка характеристика на основните технологични процеси и съоръжения (технологична схема); различия спрямо първоначалния проект на обекта.
2.2. Основни суровини и материали по вид и обем.
2.3. Основни енергийни източници (вид и характеристика на горивата).
2.4. Източници на водоснабдяване. Баланс на водопотреблението.
2.5. Вид и обем на произвежданата продукция.
2.6. Списък, описание и характеристика на крайните и страничните продукти, произвеждани или складирани в обекта.
2.7. Списък и описание на опаковките, ползвани в обекта.
2.8. Състояние на наличната складова база, ниво на организация и контрол на рисковете за околната среда.
2.9. Ефективност на енергоползването.
3. Преглед на управлението на околната среда:
3.1. Структура на управлението на околната среда.
3.2. Нормативни изисквания за опазване на околната среда, касаещи дейността.
3.3. Разрешителни, лицензии и решения по ОВОС.
3.4. Такси, глоби, санкции и други плащания по околната среда.
3.5. Вид и стойност на инвестициите за околната среда.
3.6. Годишни разходи за опазване на околната среда.
3.7. Постъпили жалби, оплаквания, сигнали за замърсявания от експлоатацията на обекта. Данни за здравното състояние на населението в района на обекта.
3.8. Промишлени аварии и инциденти:
а) описание на минали аварийни замърсявания на околната среда;
б) планове за бързо реагиране, сигурност и безопасност.
4. Характеристика на замърсителите и оценка на последствията от експлоатацията на обекта върху околната среда:
4.1.Атмосферен въздух:
а) състояние на атмосферния въздух - климатични и метеорологични фактори; оценка на качеството на въздуха;
б) източници на атмосферното замърсяване (вкл. потенциални източници):
организирани - количество на отпадъчни газове (куб.м/ч); емисии на замърсяващи вещества по вид и състав (мг/н.куб.м или т/год. - измерени или изчислени емисии); оценка на разсейването;
неорганизирани - технически изисквания за ограничаване на емисиите;
наличие на озоноразрушаващи вещества - вид и количество;
неприятни миризми - граници на разпространение;
в) състояние и работа на пречиствателните съоръжения и съоръженията за наблюдение и контрол (вид на съоръжението, техническо и технологично състояние, изисквания за експлоатация, ефект на пречистване);
г) оценка на влиянието на замърсяването на въздуха върху околната среда и здравето на хората.
4.2. Води:
а) състояние на повърхностните и подземните води; хидроложки и хидрогеоложки условия; количествена и качествена характеристика на водните ресурси; категория на водоприемника;
б) източници на замърсяване: количество и качество на отпадъчните води по потоци; вид и състояние на канализационната система; количество отпадъчни води за оборотно използване; количество и качество на заустваните във водоприемника отпадъчни води, място на заустване;
в) състояние и работа на пречиствателните съоръжения и съоръженията за наблюдение и контрол;
г) количество, състав и третиране на утайките от пречиствателните съоръжения;
д) оценка на влиянието на замърсяването на водите върху околната среда и здравето на хората.
4.3. Отпадъци:
а) отпадъци от производствения процес:
произход, вид, характеристика, количество;
технологичен регламент за третиране, сепариране, отделяне, рециклиране, предаване навън;
технологичен регламент за превозване, съхраняване, преработване и крайно обезвреждане;
отчетност и контрол при образуването и третирането им;
опаковка и етикетиране;
узаконяване на съоръженията за опасни отпадъци, лицензиране по Постановление № 153 на Министерски съвет от 1993 г. за събиране, превозване, съхраняване и обезвреждане на опасни отпадъци (ДВ, бр. 79 от 1993 г.);
б) налични в обекта стари отпадъци и негодни или с изтекъл срок за ползване материали:
произход, вид, характеристика, количество;
опаковка, етикетиране;
начин за съхраняване и контрол;
в) състояние на съоръженията и депата за отпадъци;
г) оценка на влиянието на замърсяването от отпадъците върху околната среда и здравето на хората.
4.4. Токсични и други опасни вещества:
а) токсични вещества - източници, вид, количество, класификация, токсикологична характеристика, биологична токсичност, биоакумулация, отдалечени ефекти, продължителност на експозицията и прагови дози;
б) други опасни вещества - източници, вид, количество, класификация и характеристика;
в) оценка на влиянието на замърсяването с опасни и токсични вещества върху околната среда и здравето на хората.
4.5. Вредни физични фактори:
а) източници на шум, вибрации, вредни лъчения (характеристики и параметри); хигиенно-защитна зона около източниците на вредни лъчения;
б) радиоактивни замърсявания.
4.6. Почви:
а) размер на нарушени и замърсени терени (в дка) в границите на действащия обект и прилежащите територии:
нарушени терени от техногенни обекти;
замърсени терени с промишлени, строителни и други отпадъци;
замърсени терени с токсични, органични и неорганични вещества и вредни аерозоли; от поливни води и от залпови замърсявания;
б) оценка на степента на замърсеност на засегнатите земи (нива спрямо ПДК); промяна на почвеното плодородие;
в) оценка на настъпили физически деградационни процеси на почвите; ерозия, уплътняване, заблатяване, преовлажняване, свлачища и др.
4.7. Растителен и животински свят, защитени територии:
а) изменение на видовия състав, плътността, структурата, възпроизводството, производителността, устойчивостта и санитарното състояние;
б) промяна на естествените условия на местообитанията;
в) нарушения на режима на защитените територии.
Оценката се извършва спрямо предишно или фоново състояние съгласно нормативната уредба по околната среда.
5. Анализ на съответствията и отклоненията от нормативните изисквания и определяне на потенциалния риск за околната среда и здравето на хората от експлоатацията на обекта.
6. Мерки за решаване на екологичните проблеми:
6.1. Ограничителни параметри, които следва да се съблюдават при експлоатацията на обекта.
6.2. Краткосрочни и дългосрочни програми за привеждане в съответствие с нормативните разпоредби и необходими бъдещи изследвания.
6.3. Препоръки за усъвършенстване на управлението на околната среда. 6.4. Мерки за наблюдение и контрол на замърсяването (мониторинг).
7. Заключение: съдържа препоръки на авторите на ОВОС за продължаване или спиране на производствените дейности при определени условия.
