Държавен вестник, брой 82 от 16.X

Чл. 1. (1) Наредбата урежда реда за получаване на санитарни разрешения и за извършване на хигиенен контрол върху вноса на хранителни и питейни продукти, полуфабрикати, готови храни и подправки, добавки към хранителни и питейни продукти, опаковки за хранителни продукти и материали, от които се произвеждат, наричани по-нататък "хранителни стоки".

(2) Вносът на хранителните продукти и суровини от животински произход се урежда със Закона за ветеринарното дело.

(3) Показателите и изискванията за допустими добавки и вредни за здравето замърсители в хранителните продукти и суровини от животински произход се съгласуват предварително от заявителя (купувача) с Министерството на народното здраве (МНЗ).

(4) Хранителните стоки по ал. 1 се договарят и внасят след получаване на санитарно разрешение от МНЗ.

Чл. 2. (1) Санитарни разрешения за внос на хранителни стоки по чл. 1, ал. 1 се издават от Дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" (ДЗПДСК) при МНЗ по искане на заявителя (купувача) преди сключването на договора.

(2) Заявителят (купувачът) предава на външнотърговската организация (ВТО) - вносител, издадено санитарно разрешение заедно със спецификацията и другите необходими документи, свързани с вноса на стоката.

(3) Външнотърговската организация вписва номера и датата на санитарното разрешително в молбата за внос, подавана до Министерството на външната търговия (МВТ).

Чл. 3. (1) За получаване на санитарно разрешение заявителят (купувачът) представя в МНЗ:

1. данни, документи и мостри съгласно Наредба № 5190 относно реда за издаване на разрешения от Държавната санитарна инспекция за производство и търговия със стоки, имащи значение за здравето на населението (ДВ, бр. 85 от 1966 г.);

2. стандарта на съответната хранителна стока, действуващ в Народна република България или в страната-производител, а при липса на стандарт - документ за основните показатели;

3. методите за анализиране;

4. данни за вида на пестицидите и другите химични средства, използувани при добиването и преработването на хранителните стоки, за опаковъчния материал, ако той не е от синтетична материя и съответните документи от здравните органи на страната-износител, разрешаващи употребата им.

(2) Всички документи по ал. 1 се представят в превод на български език.

Чл. 4. (1) Ако няма издадено санитарно разрешение:

1. не се издава разрешение за внос на хранителни стоки от МВТ;

2. не се сключва от вносителя договор с чуждестранния доставчик;

3. не се дава отклонение от действуващите стандартизационни документи от Главното управление по стандартизация при Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП) при внос на хранителни стоки;

4. не се отпускат кредити от Външнотърговската банка за внос на хранителни стоки.

(2) В нареждането за внос на хранителни стоки, изпращано от ВТО-вносител до съответния митнически пункт, ВТО вписва номера и датата на издаденото санитарно разрешение.

(3) При невписване номера на разрешението за внос в международните превозни документи за внасяни в страната хранителни стоки митническите органи изпълняват процедурата по Наредба № 7 за митнически контрол върху стоките, внасяни и изнасяни от юридическите лице (ДВ, бр. 70 от 1981 г.). Един екземпляр от съставения констативен протокол се изпраща от митницата на ДЗПДСК при МНЗ.

Чл. 5. (1) Договорите за внос на хранителни стоки по чл. 1, ал. 1 трябва да съдържат задължително и следните елементи:

1. хигиенните норми и изисквания, определени по реда на чл. 3, ал. 1;

2. здравен сертификат или документ от компетентните органи на страната-износител, удостоверяващ, че в хранителната стока няма вредни или опасни за здравето на човека химични, биологични, физически и механични фактори;

3. гаранционен срок или срок на трайност на хранителните стоки при точно посочени условия на съхраняване;

4. начина за вземане на проби и методи за анализирането им.

(2) Показателите и техните стойности и изисквания за хранителните стоки, отразени в договора за внос, не могат да бъдат по-ниски от предвидените в българските стандартизационни документи, а когато няма такива документи - от изискванията на МНЗ.

(3) Внос на хранителни стоки, чието качество не съответствува на изискванията на българските стандартизационни документи, но които отговарят на здравно-хигиенните норми и изисквания, се допуска с разрешение на Главното управление по стандартизация (ДКНТП).

(4) Опаковката, етикетировката и маркировката на вносните хранителни стоки трябва да отговарят на здравно-хигиенните изисквания, посочени в санитарното разрешение.

Чл. 6. (1) Внесените хранителни стоки се смятат за редовно приети и се пускат за реализиране само след извършване на санитарна експертиза.

(2) Санитарната експертиза се извършва от органите на държавния санитарен контрол.

(3) Внесените хранителни стоки се подлагат на санитарна експертиза на граничния пункт или на друго място в страната по искане на заявителя (купувача) със съгласието на МНЗ. Когато на граничния пункт няма условия за съхраняване на внасяната стока, допуска се, след вземането на проби по съответния ред до приключването на санитарната експертиза, със съгласие на органите не МНЗ хранителните стоки да се оставят на отговорно пазене в склад на организацията-заявител (купувач).

(4) Заявителят (купувачът) осигурява необходимите работници и средства за манипулиране на партидите и вземане на пробите.

Чл. 7. (1) Не по-късно от три дни преди пристигането на хранителните стоки на граничния пункт заявителят (купувачът) уведомява съответната хигиенно-епидемиологично инспекция (ХЕИ) и представя всички документи за извършване на санитарната експертиза, посочени от ХЕИ или МНЗ.

(2) Съобщението (уведомителното писмо) трябва да съдържа:

1. наименованието и количеството на хранителната стока;

2. вида на опаковката;

3. наименованието и страната на чуждата фирма-доставчик;

4. номера и датата на санитарното разрешение;

5. номера и датата на външнотърговския договор;

6. вида, наименованието и номера на превозното средство;

7. мястото и датата на пристигане;

8. предназначението на хранителната стока;

9. главния потребител.

Чл. 8. Когато санитарната експертиза се извършва във вътрешността на страната, организацията, в чиито складове е доставена хранителната стока, трябва да вземе всички необходими мерки за нейното правилно съхраняване, включително карантиниране, при условията на отговорно пазене и да не допусне каквото и да е реализиране до получаване на официален документ от ХЕИ или МНЗ, с който да се удостоверява, че стоката е годна за консумиране - пряко или чрез преработване.

Чл. 9. (1) Продължителността на извършване на санитарната експертиза и на обявяване на резултатите не може да бъде по-голяма от нормално необходимото време за анализите по прилаганите методи, плюс 72 часа за изпращане на пробите в лабораторията, издаване на лабораторен протокол и хигиенно заключение за хранителната стока.

(2) За всяка партида се дава заключение за годността й за хранителни цели.

(3) Когато внесените хранителни стоки не отговарят на хигиенните изисквания, копия от хигиенното заключение и от протоколите се изпращат на органите на Главното управление по стандартизация при ДКНТП.

(4) Министерството на народното здраве може да определя и специален режим за ускорена санитарна експертиза.

Чл. 10. При установяване на негодни или условно годни хранителни стоки органите на държавния санитарен контрол определят условията, сроковете и мястото за карантиниране, обеззаразяване, превозване, съхраняване, реализиране, преработване или унищожаване (бракуване).

Чл. 11. Заявителят (купувачът) заплаща всички разходи, свързани с извършването на санитарната експертиза на хранителните стоки, по реда на Наредба № 2472 за определяне размера и начина на събиране на таксите, заплащане на труда и организиране работата на групите за лабораторни и други услуги към хигиенно-епидемиологичните институти и техните клонове (обн., ДВ, бр. 47 от 1966 г.; изм. и доп., бр. 9 от 1967 г., бр. 9 и 67 от 1968 г., бр. 70 от 1969 г. и бр. 10 от 1980 г.).