Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 88 от 8.X

НАРЕДБА № 41 ОТ 1995 Г. ЗА ЕДИННИТЕ ПРАВИЛА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД

 

НАРЕДБА № 41 ОТ 1995 Г. ЗА ЕДИННИТЕ ПРАВИЛА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД

Издадена от министъра на здравеопазването

Обн. ДВ. бр.100 от 14 Ноември 1995г., отм. ДВ. бр.88 от 8 Октомври 1999г.

Отменена с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване - ДВ, бр. 88 от 8 октомври 1999 г., в сила от 9 януари 2000 г.


Раздел I.
Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се определят единните правила за осигуряване на здравословни условия на труд на работещите във всички отрасли и дейности, както и задълженията на работодателите и работниците за тяхното спазване.


Чл. 2. Правилата и изискванията за осигуряване на здравословни условия на труд сa посочени в приложението.


Чл. 3. (1) Всеки работодател съгласувано с регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция утвърждава правила за осигуряване на здравословни условия на труд в отделните производства, както и работни инструкции за безопасна работа с машините и съоръженията и работните места, създаващи риск за здравето на работниците.

(2) Правилата по ал. 1 се обявяват по подходящ начин на работниците и служителите.


Раздел II.
Задължения на работодателите

Чл. 4. Работодателят предприема необходимите мерки за осигуряване на здравословни условия на труд за:

1. предотвратяване на риска за здравето;

2. оценка на риска, който не може да бъде предотвратен;

3. ограничаване на риска при източника на възникването му;

4. приспособяване на работните условия към индивида по отношение на устройството на работните места, оборудването и технологиите, с оглед на ограничаване неблагоприятното въздействие върху здравето;

5. адаптиране на технологичните процеси, машини, съоръжения към съответното равнище на техническия прогрес;

6. замяна на опасните вещества и материали с по-малко опасни или безопасни;

7. използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;

8. предоставяне на работниците на необходимите инструкции за осигуряване на здравословен труд на конкретните работни места и дейности и съответно обозначаване на рисковите работни места и източниците на вредни фактори.


Чл. 5. В съответствие с вида на дейностите в предприятието работодателят възлага на специалисти да извършат оценка на:

1. риска за здравето при избора на материали, оборудване, технологии и използването им, както и на обзавеждането на работните места;

2. условията на труд съгласно Наредба № 1 за установяване на данни за безопасните и здравословни условия на труд (обн., ДВ, бр. 32 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 69 от 1993 г.);

3. режима на труд и почивка и ергономична оценка на работните места;

4. здравното състояние на работниците и служителите чрез извършването на периодични медицински прегледи на работещите при повишен риск за здравето със системен контрол на специфичните показатели за въздействие на вредни фактори съгласно Наредба № 3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците (обн., ДВ, бр. 16 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 65 от 1991 г. и бр. 102 от 1994 г.).


Чл. 6. При възлагане на определена работа работодателят е длъжен да отчита възможните рискове за здравето на работниците и да организира тяхната защита.


Чл. 7. Работодателят осигурява достъп до работни места, помещения и дейности, свързани с риск за здравето, само на лица, които предварително са инструктирани за начините на предпазване.


Чл. 8. Когато едно работно помещение, технологично оборудване или работно място се използва от няколко предприятия, работодателите съвместно осигуряват здравословни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване от тези рискове.


Чл. 9. Работодателят предоставя писмена информация на работниците и служителите или на определени от тях техни представители за състоянието на условията на труд, мерките, които се предприемат за подобряването им, и анализите на резултатите от периодичните медицински прегледи.


Чл. 10. (1) Работодателят осигурява на всеки работник или служител необходимото за неговата длъжност обучение по правилата за осигуряване на здравословни условия на труд:

1. при постъпване на работа;

2. преместване или промяна на задълженията;

3. въвеждане на ново оборудване или промяна на съществуващото.

(2) Работодателят осигурява на всички временно наети работници или служители провеждане на инструктаж по отношение на предпазването от здравните рискове, свързани с изпълняваните от тях дейности. Това изискване се отнася и до лицата, които работят по срочни трудови договори, по граждански договори или под каквато и да е форма работят в предприятието.

(3) Работодателят осигурява обучение по хигиена на труда на представителите на работниците или служителите, които защитават интересите им по въпросите на здравословните условия на труд.


Раздел III.
Задължения на работниците

Чл. 11. Всеки работник или служител се грижи за собственото здраве и за здравето на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.


Чл. 12. Работниците и служителите в съответствие с тяхната квалификация и дадените им инструкции:

1. правилно използват машините, апаратите, инструментите, опасните вещества, транспортните средства и другото производствено оборудване;

2. правилно използват дадените им лични предпазни средства и специално работно облекло;

3. правилно използват средствата за колективна защита и не ги отстраняват или изменят самоволно;

4. незабавно информират работодателя или съответните длъжностни лица по охрана на труда за всяка ситуация при работа, която може да представлява непосредствена опасност за тяхното здраве и за всички неизправности в средствата за колективна защита;

5. съдействат на работодателя и на съответните му длъжностни лица по охрана на труда при изпълнението на мероприятията за осигуряване на здравословни условия на труд и предписанията, дадени от контролните органи.


Допълнителни разпоредби

§ 1. "Здравословни условия на труд" по смисъла на тази наредба означава такива параметри на работната среда и трудовия процес (механични, физични, химични, биологични, психологични и организационни), които отговарят на санитарно-хигиенните норми и изисквания и създават условия за запазване на здравето на работниците и производителността на труда.


Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. (1) Собствениците на предприятия и обекти, въведени в експлоатация преди влизането в сила на тази наредба, следва да ги приведат в съответствие с изискванията й до 1 януари 1998 г.

(2) Реконструкцията, разширението и модернизацията на съществуващите предприятия, обекти и работни места се извършват в съответствие с изискванията на тази наредба.


§ 3. В срок до 31 декември 1996 г. работодателите съгласувано с органите на държавния санитарен контрол утвърждават изменения в своите правила за осигуряване на здравословни условия на труд в съответствие с изискванията на тази наредба.


§ 4. Тази наредба се издава на основание чл. 276, ал. 2 от Кодекса на труда и отменя Санитарните правила за организацията на производствените процеси и за санитарно-хигиенните изисквания спрямо машините и техническите съоръжения (Изв., бр. 99 от 1962 г.) и Правила и изисквания за поддържане на санитарното състояние на промишлените предприятия (ДВ, бр. 25 от 1971 г.).


Приложение към чл. 2


Правила и изисквания за осигуряване

на здравословни условия на труд


А. Изисквания към разположението на площадките и генералния план

1. Местоположението на площадките на предприятията се определя с териториалноустройствените и градоустройствените планове, като за утвърдените производствени зони или територии и съставянето на генералния план се спазват изискванията на Норми за проектиране на генерални планове на промишлени предприятия (Бюлетин по строителство и архитектура (БСА), кн. 3 от 1988 г.).

2. При избора на площадка задължително се осигуряват минималните хигиенно-защитни зони до обектите, подлежащи на здравна защита, съгласно Наредба № 7 на МЗ от 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (обн., ДВ, бр. 46 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 46 от 1994 г.), като се взема под внимание и посоката на преобладаващите ветрове, както и особеностите на релефа и климата.

3. Свободните площадки на предприятията се озеленяват с тревни площи, подходящи дървесни и храстови растения съобразно санитарнозащитните и декоративните им свойства и устойчивостта им спрямо действието на съответните вредни вещества, като максимално се запазва съществуващата растителност.

4. Озеленените площи се оразмеряват най-малко по 3 кв.м на 1 работник или служител от най-многочислената смяна при осигуряване на показателя плътност на застрояване съгласно Наредбата за необходимата земя за строителните обекти (ДВ, бр. 102 от 1982 г.).

5. В надветрената част на промишлените площадки се предвиждат зони за краткотраен отдих на работниците, разположени надветрено по отношение на производствата, отделящи вредности в атмосферния въздух.

6. Минималната санитарнозащитна зона при пречиствателните станции за отпадни води да се съобразява с изискванията на приложение 8 към чл. 126 на Норми за проектиране на канализационни системи (БСА, кн. 10 от 1989 г.).

7. За всички проекти на промишлени предприятия се извършва предварителна оценка на въздействието им върху околната среда.


Б. Изисквания към производствени сгради, машини и съоръжения


1. Промишлените предприятия се проектират съгласно изискванията на Норми за проектиране на производствени сгради на промишлени предприятия (БСА, кн. 4 от 1988 г.).

2. С композиционното решение се осигуряват най-благоприятни условия за реализиране на факторите, характеризиращи социалната ефективност и спазване на санитарно-хигиенните изисквания:

а) безопасна работа на производствените машини и съоръжения, достъп за обслужване, ремонт, модернизация и обновление на технологичното оборудване;

б) нормите за комфорт и хигиенните изисквания по отношение на микроклимата въз основа на енергийните характеристики и композицията на сградите, оптималните отопляеми обекти и избягване на въздушни течения;

в) чистота на въздуха и постигане на хигиенните норми чрез проветряване и аерация на производствените сгради, избягване на големи циркулационни зони между сградите, непроветрявани зони в помещенията и натрупване на прах и вредни вещества над допустимите хигиенни норми;

г) естествено и изкуствено осветление в съответствие на категорията зрителна работа и избягване на засенчването;

д) недопускане на наднормен шум, вибрации и вредни електромагнитни полета и лъчения или ограничаването и локализирането им;

е) условия на труд и санитарно-битово обслужване съгласно действащите норми и в съответствие с категорията на производствената дейност.

3. В отделни сгради и помещения се изолират:

а) технологични процеси с повишена запрашаемост като: трошене, пресяване, смесване на материали, отделящи прах и други вредни вещества;

б) машини и съоръжения за производство на силно токсични вещества в боксове с работни места извън тях;

в) стационарни лаборатории за радиационна дефектоскопия с отделни помещения за: операторна, фотолаборатория, стая за разчитане на рентгенографиите, складово помещение, хранилище и санитарен пропуск;

г) производствени процеси, при които периодично или внезапно се създават големи концентрации на вредни газове и пари;

д) производствени процеси с високи нива шум, изолирани в противошумни камери с работни места извън тях;

е) лаборатории за рентгено-структурен анализ с отделни помещения за апаратна, фотолаборатория, стая за подготовка на проби и командно помещение;

ж) генератори, създаващи електромагнитни полета с високи, ултрависоки и свръхвисоки честоти;

з) мокри производствени процеси с разливане на вода и водни разтвори (мокри апретури, перални и др.);

и) помещения с източници с инфрачервена радиация, прегряващ микроклимат и лазери.

4. За поддържане на личната хигиена на работниците се устройват санитарно-битови помещения съгласно "Норми за проектиране на обслужващи сгради и помещения към промишлените предприятия" (БСА, кн. 7 от 1982 г.) - гардеробни за лично и работно облекло, бани, умивални, тоалетни, помещения за отмора, помещения и съоръжения за затопляне и охлаждане на работниците, респирабилни зали, помещения за изпиране и химическо чистене на работно облекло, за обезпрашаване, сушене и обезвреждане на работно облекло и обувки, стаи за лична хигиена на жените и за почивка на бременните, които трябва да отговарят на следните изисквания:

а) да са разположени близо и да имат удобна връзка с работните помещения и да не изискват преминаване на работниците през помещения с производствени вредности;

б) между санитарно-битовите помещения и работните места да е осигурена топла връзка, задължителна за производства с отделяне на топлина (лъчиста и конвекционна), с използване на вода, при съвместно действие на прах и влага, при йонизиращи лъчения, при преработка на хранителни, стерилни материали или такива, изискващи особена чистота на производството.


В. Изисквания към системите за водоснабдяване и канализация


1. В производствените предприятия се изграждат водоснабдителна и канализационна мрежа, отговарящи на изискванията на:

а) Норми за проектиране на водоснабдителни системи (БСА, кн. 1, 2, 3 от 1987 г.);

б) Норми за проектиране на канализационни системи (БСА, кн. 9, 10 от 1989 г.);

в) Норми за проектиране на ВК инсталации в сгради (БСА, кн. 5, 6 от 1986 г.; доп. и изм., БСА, кн. 1 от 1993 г.).

2. Броят и видът на санитарните прибори се определя съгласно Норми за проектиране на производствени сгради на промишлени предприятия, технологичното и архитектурното задание.

3. За питейно-битовите нужди на работниците се осигурява вода с качества, отговарящи на изискванията на БДС 2823 - 83. Вода за пиене.

4. В производствените и обслужващи сгради се осигурява на разстояние до 75 м от най-отдалеченото работно място питейна фонтанка, комплектована със спирателни вентили.

5. Питейните фонтанки се предвиждат на височина 0,90 м от пода до излаза на водната струя.

6. Стенни водопроводни вентили с накрайници за маркучи се монтират във:

а) гардероби към производствените предприятия, чиито производства предизвикват замърсяване на облеклото и тялото на работниците;

б) тоалетни с три или повече клозетни клекала;

в) умивални помещения с пет и повече умивалника;

г) душови помещения с три и повече душове.

7. Там, където има разливане на вода с оглед измиване на пода на помещенията, се предвиждат сифони.

8. Качествата на водата за производствени нужди се определят съгласно изискванията на технологичните процеси.

9. Инсталацията за вода, захранваща се от водопроводната мрежа на населеното място, не се свързва с инсталацията за вода, захранваща се от местен или собствен водоизточник.

10. В случай, че на площадката се ползва вода от собствен водоизточник за питейно-битово водоснабдяване, то тя е необходимо да отговаря на изискванията по показателите на БДС 2823 - 83. Вода за пиене. За целта се извършват необходимите пълни едногодишни изследвания на физико-химичните, бактериологичните, хидробиологичните и радиологичните качества на водоизточника.

11. Производствените отпадъчни води, съдържащи отровни и други вредни отпадъци, се отвеждат със самостоятелна канализационна инсталация и при необходимост се обезвреждат преди вливането им в уличната канализация или съответния приемник на отпадъчни води съгласно установените изисквания на Министерството на околната среда.

12. Пречиствателните съоръжения на площадката на промишлените предприятия се поддържат в изправност с оглед да не се допуска замърсяване както на съответния приемник за отпадъчни води, така и на почвата.


Г. Изисквания към системите за отопление, вентилация, климатизация и пречистване на обработения въздух


1. Във всички работни помещения се предвижда отопление - централно или локално, осигуряващо нормираните изчислителни температури, съобразени с категорията труд съгласно БДС 14776 - 87. Работни места в производствени помещения. Санитарно-хигиенни норми за температура, относителна влажност, скорост на въздуха и топлинно облъчване и Норми за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации (БСА, кн. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г.).

2. При работа на открито или в неотоплени помещения се предвиждат стаи за периодично затопляне.

3. При всички случаи на производствена дейност, при която продължително време се получава прегряване, се предвиждат стаи или кътове с нормален микроклимат и условия за рационално охлаждане.

4. Производствените и спомагателните помещения без отделяне на вредности се проветряват с естествена или механична вентилация, осигуряваща минимално еднократен въздухообмен по време на работа през отоплителния период. През летния период в производствените помещения се предвижда вентилация съобразно изискванията на БДС 14776.

5. При производства с отделяне на вредни газове, пари и прах от неорганизирани източници, се предвижда механична общообменна вентилация, осигуряваща разреждане на вредностите под пределно допустимите концентрации (ПДК) на вредни вещества в работната среда.

6. В местата на организирано отделяне на газове, пари и прах от технологичните съоръжения се предвижда местна смукателна вентилационна инсталация.

7. Местните смукателни инсталации, обслужващи съоръжения, които отделят силно токсични газове и прах, и общообменните вентилационни инсталации в работни помещения от категория А и Б на производство се инсталират така, че да се включват автоматично заедно с технологичното оборудване и да блокират включването му при неизправност на вентилацията.

8. Във взриво- и пожароопасни помещения и при производства, където са възможни бързи отделяния на силно токсични газове и пари, се предвижда автоматично задействаща се аварийна вентилационна инсталация, свързана с газоанализатори.

9. При производства с отделяне на токсични вещества, болестотворни микроорганизми, рязко изразени неприятни миризми, възможни резки увеличения на взривните и лесно запалимите вещества вентилационната система се устройва без рециркулация на въздуха.

10. Отработеният въздух след местната смукателна вентилация подлежи на пречистване, когато надвишава емисионните норми и когато замърсява производствената площадка с вредни вещества повече от 30% от ПДК за работна среда съгласно чл. 146, ал. 3 от Норми за проектиране на отоплителни вентилационни и климатични инсталации (БСА, кн. 7 от 1986 г.).

11. Отработен въздух, замърсен с миризми, се обезмирисява преди изпускане в атмосферата.

12. Прахо- и газопречиствателните инсталации се устройват съгласно изискванията на Инструкция № 1 за експлоатация на прахоуловителни и газопречиствателни уредби (ДВ, бр. 61 от 1977 г.).

13. За осигуряване на надеждна експлоатация на вентилационните и прахоуловителните инсталации се изработват инструкции за експлоатация и се осигурява абонаментна поддръжка от сервиз или от технически подготвени лица в предприятието, на които се зачисляват инсталациите.

14. Вентилационните и пречиствателните инсталации се поддържат в изправност и се води дневник за тяхната работа от поддържащия персонал. За всички вентилационни и пречиствателни съоръжения се изготвя паспорт след тяхното официално приемане и въвеждане в експлоатация. В паспорта се нанасят всички изменения в съоръженията, както и резултатите от техническите и хигиенни изпитания.

15. Редът за експлоатация и поддържане на вентилационните, отоплителните и пречиствателните инсталации във всяко предприятие се определя със специално разработени инструкции за тази цел. Инструкциите съдържат схеми на инсталациите, указания за тяхната настройка и регулиране за различните сезони на годината, указания за поддръжка и почистване и планови основни ремонти.

16. Новомонтираните и претърпелите основен ремонт вентилационни и пречиствателни инсталации се въвеждат в експлоатация след провеждане на технически и хигиенни изпитания за установяване на тяхната ефективност.


Д. Изисквания към производственото осветление


1. Осветлението на производствените и спомагателни помещения и площадки се устройва така, че да отговаря на изискванията на БДС 1786 - 84. Осветление. Естествено и изкуствено и на отрасловите нормали и нормативни документи.

2. Изискванията към осветлението на подземни обекти, на жп гари, летища, пристанища и др. се регламентират в съответните отраслови нормали или фирмени правила за осигуряване на здравословни условия на труд.

3. Когато за нуждите на съответния отрасъл, ведомство, предприятие или фирма има утвърдени от органите на държавния санитарен контрол конкретни (отраслови, фирмени) норми за осветление, изискванията на тези норми се прилагат с предимство спрямо изискванията на по-общите нормативни документи.

4. За конкретни помещения, дейности, машини и съоръжения или работни места, при които се поставят специални изисквания към осветлението, се прилагат специално разработени за тях норми.

5. При съществени различия в изискванията към осветлението на близко разположени работни места се реализират изискванията за преобладаващия вид работни места, а за работните места с по-строги изисквания се прилага смесено (естествено и изкуствено) осветление или система комбинирано (общо и местно) изкуствено осветление.

6. Когато по обективни причини през светлата част на денонощието не може да се осигури изискваното естествено осветление, се прилагат изискванията за смесено осветление.

7. При насрещно засенчване от сгради или съоръжения нормите за естествено осветление се отнасят за най-долния етаж.

8. Допуска се разделяне на помещенията на две зони:

а) зона със странично (прозоречно) осветление, разположена край фасадни стени;

б) зона с горно осветление.

Оценката на осветлението се извършва поотделно за всяка зона.

9. Производствените съоръжения и готовата продукция се разполагат така, че да не закриват светлинните отвори както отвътре, така и отвън сградата.

10. За защита от силно слънчево греене през летния сезон се монтират защитни устройства (щори и сенници) или специални слънцезащитни стъкла и покрития на прозоречните стъкла. Светлинните отвори се проектират без горно зенитно осветление, при което се получава пряко слънчево облъчване на работните места.

11. Устройствата за естествено осветление се подбират с оглед осигуряването на постоянно действие при дадена външна осветеност.

12. Светлопропускащите материали се почистват периодично съобразно степента на замърсяване, но най-малко:

а) два пъти годишно при незначително отделяне на прах в помещенията - до 1 мг/куб.м;

б) три пъти годишно за помещения с концентрации на прах до 5 мг/куб.м;

в) четири пъти годишно (всеки сезон) за помещения с концентрации на прах над 5 мг/куб.м.

13. За удобен достъп до осветителните отвори както отвътре, така и отвън, по цялата дължина на фасадата се предвиждат специални съоръжения.

14. Устройствата за естествено осветление се поддържат в изправност. Своевременно се извършва подмяна на стъкла, а прозрачните стъклопласти се подменят минимум на десет години.

15. За всички помещения и работни места, където няма естествено осветление, се осигурява изкуствено осветление.

16. Качествените показатели за изкуственото осветление се поддържат в съответствие с изискванията на БДС 1786 - 84.

17. За изкуствено осветление се използват газоразрядни лампи. В случай на доказана нецелесъобразност от приложението на газоразрядни лампи се допуска използване на лампи с нажежаема жичка.

18. Естественото и изкуственото осветление се поддържа съгласно изискванията на БДС 1786 - 84 или по специфичните нормативни документи.

19. При повреди светлинните източници се подменят незабавно с такива от същия тип.

20. За контрол върху показателите на изкуственото осветление се извършват периодични измервания.


Е. Изисквания към производствения микро-климат


1. Производствените процеси, съпроводени с голямо отделяне на конвекционна и лъчиста топлина, се организират по принцип като непрекъснати или сепарирани в отделни помещения и се автоматизират, а по възможност се снабдяват и с дистанционно управление и наблюдение.

2. Всички производствени източници на топлина (агрегати за разтопяване на метал, термични и сушилни камери, варилни агрегати, фурни, пещи за изгаряне и др.), както и всички видове машини и съоръжения, характеризиращи се с отделяне на топлина, се оборудват с устройства, ограничаващи разпространението на отделяната топлина към работните места. Ако това не е възможно, се предвиждат технически решения за вентилация, които да компенсират вредното въздействие на прекомерното нагряване.

3. Повърхностната температура на технологичните съоръжения, отделящи топлина, се поддържа до 55 С. Когато технологията не позволява спазването на това изискване, се изграждат защитни съоръжения, възпрепятстващи допира до горещата повърхност.

4. Нагретите материали в процеса на термичната и механичната им обработка подлежат на максимално възможно изолиране с ограждения или бързо изнасяне от производствените помещения. Манипулирането с тях се извършва по дистанционен начин извън зоната на големите топлинни натоварвания.

5. Машини и съоръжения, които са източници на значително топлинно натоварване, се разполагат само на един ред. Когато по технологични съображения се налага многоредово разположение, то се извършва на подстанции - най-малко на 3 м над пода. В многокорабните производствени сгради горещите процеси и оборудването се разполагат в средните пространства с оглед външният въздух да прониква в тях през страничните работни пространства без значителни топлинни товари.

6. Работните отвори на нагревателните пещи и сушилни се затварят с врати и завеси, които имат топлоизолационна покривка или се охлаждат чрез водни инсталации, като нагряването на външната повърхност при закрити врати не бива да бъде повече от 35 С.

7. Работните отвори на нагревателните пещи се оборудват с устройства и ефективни приспособления за защита от облъчване (водни и парни завеси, прозрачни екрани и др.).

8. Пещите се обслужват механизирано, като се дава предпочитание на средствата за дистанционно управление.

9. Ремонтът (студен или горещ) на нагрята металургична пещ се извършва след 48-ия час. По време на ремонтните операции работниците се осигуряват с всички необходими защитни средства против топлинно облъчване.

10. Нагревателните и сушилните пещи се поддържат добре херметизирани за предотвратяване изпускането на горещи газове.

11. Отделящите се горещи газове се засмукват с местна аспирация особено в участъците за пълнене и изпразване на съоръженията.

12. При пещи и сушилни, работещи с газ, се предвиждат приспособления за автоматично изключване на газа при спиране работата на вентилационната система.

13. За охлаждане на силно нагрети материали и изделия се предвиждат и проектират специални помещения и места извън работните зони. Когато това е технологично невъзможно, се осигуряват мерки за отстраняване на отделената топлина.

14. Топлите цехове се оборудват с вентилационни съоръжения на базата на организирана естествена вентилация (аерация), а на работните места с най-голямо топлинно натоварване се монтират въздушни душове.

15. През преходния и студения период на годината в работните помещения се осигурява отопление, което поддържа състоянието на микроклимата в съответствие с БДС 14776 - 87.


16. В производства, характеризиращи се с голямо влагоотделяне и относително ниски температури на въздушната среда, се осигуряват обезмъглителни вентилационни инсталации.

17. В случаите, когато е невъзможно по технологичен път или чрез осигуряване на съответни санитарно-технически средства да се постигнат санитарните норми за производствен микроклимат, се прилагат задължителни рационални режими на труд и почивка, съгласувани със съответната ХЕИ.

18. В горещите цехове се обзавеждат стаи за периодичен отдих, които се оборудват със съоръжения за радиационно охлаждане.

19. На работниците се осигурява рационален питеен и хранителен режим с оглед компенсиране на големите загуби на организма на течности и минерални соли.

20. За индивидуално предпазване от интензивното топлинно излъчване задължително се използват лични предпазни средства (очила, специално работно облекло и обувки).

21. При ниски температури, висока влажност, голяма скорост на движение на въздуха и при работа на открито се прилагат рационални режими на труд и почивка, съгласувано с ХЕИ.

22. При работа на открито през студения период на работниците се осигуряват подходящо студозащитно работно облекло с добри топлоизолационни свойства и помещения за периодичен огрев и възможност за приготвяне на топли напитки.

23. Работата на открито при температура на външния въздух под минус 10 С се преустановява.


Ж. Правила за намаляване на производствения шум


1. При конструирането на машини и избора на технологии се дава предпочитание на тези, които генерират по-малко шум, като се спазват изискванията на хигиенните норми.

2. Производствено оборудване и инструменти, създаващи шум, се конструират в съответствие със санитарните норми.

3. Производствените машини, съоръжения и инструменти се снабдяват с паспорт, в който има указания за параметрите на шума.

4. При реконструкцията и модернизацията на производствените сгради се планират съответните архитектурно-строителни решения за недопускане разпространението на шума от шумни цехове и отдели в съседни работни помещения, етажи и в близката околност.

5. При шумните процеси там, където технологията го позволява, се използва дистанционно автоматично управление.

6. В случаите, когато не може да се намали шумът в самите източници, се използват екрани, звукоизолиращи кожуси, ограждения и покрития, звукоизолиращи кабини за наблюдение или дистанционно управление, заглушители за аеродинамични шумове.

7. При високи наднормени нива на шума се извършва акустична обработка на работните помещения със звукопоглъщащи тела и облицовки на стените и таваните.

8. Най-малко веднъж в годината се извършва проверка на шумовите характеристики на експлоатираните машини и съоръжения по работни места. Машините и съоръженията, които показват увеличение на шума, се спират временно от експлоатация за извършване на ремонт.

9. В случаите, когато е невъзможно по технологичен път или чрез осигуряване на съответни санитарно-технически средства да се постигнат хигиенните норми за шум, се разработват рационални режими на труд и почивка, намаляващи експозицията и вредното му въздействие.

10. В шумните производства се обзавеждат безшумни стаи за периодичен отдих на работниците с ниво на шума не повече от 50 дБ(А).

11. При периодична работа в условията на шум над хигиенните норми, когато са приложени всички изисквания за намаляване нивото на шума или ограничаване продължителността на експозицията, работниците ползват антифони (външни или вътрешни).


З. Правила за предотвратяване на вредното въздействие на производствените вибрации


1. При въвеждане в производството на машини, съоръжения и ръчни инструменти се дава предпочитание на тези, които генерират по-малко вибрации, като се спазват изискванията на хигиенните норми.

2. Производствените машини, съоръжения и ръчни инструменти се снабдяват с паспорт, в който има данни за параметрите на вибрациите.

3. Един път годишно, както и след всеки ремонт се извършва проверка и измерване на вибрационните характеристики на оборудване, което генерира вибрации.

4. При изграждане на нови промишлени сгради или при реконструкция и модернизация на съществуващите се провеждат необходимите архитектурно-строителни мероприятия за предотвратяване разпространението на вибрациите по пода на работното помещение и цялата сграда. Вибриращите машини и съоръжения се монтират в едноетажни сгради или в краен случай на първите етажи на производствените сгради, като се осигури правилното им фундаментиране и демпфиране.

5. Частите на вибриращото оборудване, които са в контакт с ръцете на работниците, се изработват с ергономична форма, осигуряваща оптимално мускулно напрежение. Силата на натиска, прилагана от оператора, се предвижда да бъде под 200 N, а силата на хващане - под 50 N. Коефициентът на топлоотдаване в местата на контакт на ръцете с вибриращите инструменти-2 -2 -1 се предвижда да бъде под 5.10 .W .К .

6. В случаите, когато не могат да се намалят вибрациите на самия източник, се осигуряват мерки за ограничаване на разпространението им чрез виброизолация и вибропоглъщане - чрез пружини и гумени амортизатори, подложки, динамични виброгасители и местни инерционни гасители, демпфиращи устройства и др.

7. Оборудването, създаващо общи вибрации, се конструира и изработва в комплекс с виброизолатори, проектирани за типови условия на съоръженията или по задание на потребителя.

8. Машини, при които се използва полезният ефект на вибрациите, се конструират и използват така, че работниците да не стоят по време на работа на вибриращите повърхности.

9. При наличие на интензивни вибрации на всеки 45 - 50 минути работа се осигурява почивка от 10 до 15 минути.

10. При работа с вибриращо оборудване, ангажиращо горните крайници, производствената дейност се извършва в отоплени помещения с температура на въздуха не по-ниска от 16 С, влажност 40 - 60 % и скорост на движение на въздуха не повече от 0,3 м/сек. При работа през студения период на годината в неотоплени помещения или на открито при средни дневни температури, по-ниски от +10 С, се предвиждат специални помещения за периодично затопляне с температури на въздуха над 22 С, относителна влажност 40 - 60% и скорост на движение на въздуха не по-висока от 0,3 м/сек.

11. За профилактика на вибрационната болест в съответните обекти се осигуряват условия за физиопрофилактични мероприятия - хидропроцедури, масаж, гимнастика.

12. Работниците, които работят в контакт с вибрации, ползват лични предпазни средства - виброизолиращи ръкавици, обувки, килимчета.


И. Правила за намаляване разпространението на нейонизиращи лъчения в работната среда


I. Електростатично поле

1. Производствените процеси, машини и съоръжения, които са източник на електростатично поле, се конструират и експлоатират така, че интензитетът на електростатичното поле в работната среда да не превишава 25 кВ/м.

2. За защита от вредното действие на електростатичното поле се спазват следните изисквания:

а) електростатично заземяване на металните и електростатичнопроводимите части на машините и съоръженията;

б) използване на неутрализатори или йонизатори на въздушната среда;

г) намаляване на специфичните обемни и повърхностни съпротивления на материалите чрез въвеждане на антистатични добавки, електропроводящи пълнители, антистатични бои, препарати и др.;

д) поддържане на висока относителна влажност в работната среда;

е) оптимизиране на технологичните процеси чрез намаляване скоростите на транспортиране на течности, използване на релаксионни електростатично заредени резервоари, намаляването на турболентността на движение на течни диелектрици;

ж) използване на предупредителна сигнализация или блокировка;

з) използване на средства за индивидуална и колективна защита - подови настилки, облекла и обувки.

II. Постоянно магнитно поле

Производствените процеси, машини и съоръжения, които са източник на постоянно магнитно поле, се конструират и използват така, че магнитната индукция в производствени условия да не превишава 60 мТ (еквивалентно на 600 Gs), осреднено по време в течение на работния ден, а максималната стойност на магнитната индукция да не превишава 2 Т, независимо от времето на облъчване.

III. Нискочестотни електрични и магнитни полета (с честота от 0 Hz до 60 kHz)

1. За запазване здравето на работещите в условия на електрично поле с промишлена честота се спазват изискванията на БДС 12.1.002 - 78.

2. Източниците на нискочестотни електрични и магнитни полета се конструират и монтират така, че максималнодопустимата стойност на интензитета на електричното поле да не превишава следните стойности:

а) при честоти от 0 до 100 Hz - E max = 25 kV/m; 6 б) при честоти от 100 Hz до 4 kHz - E max = 2,5.10 /f, V/m, където f е честотата в Hz;

в) при честоти от 4 kHz до 60 kHz - Emax - 625 V/m.

3. Максималнодопустимата стойност на плътността на потока на магнитното поле трябва да отговаря на следната зависимост:

B max = 60/f, mT, където f е честота в Hz.

4. За лица, работещи с имплантирани кардиостимулатори, максималнодопустимата магнитна индукция трябва бъде под следните стойности:

а) B max = 0,1 mT при f = 50 Hz;

б) B max = 1,0 mT при f < 6 Hz.

5. За намаляване интензитета на електричните и магнитните полета от нискочестотния обхват се прилагат екрани от плътен или мрежест проводящ материал, предназначени за колективна или индивидуална защита.

6. За защита от електрични полета с промишлена честота в места и проходи, където преминават хора и транспортни средства, се използват постоянни екрани във вид на козирки, навеси или прегради.

7. Извън действието на постоянните екрани се използват временни или преносими екраниращи средства във вид на навеси, палатки и прегради.


8. Защитните метални екрани се заземяват.

9. Изискванията за безопасна работа в условия на сложни модулирани електромагнитни лъчения се определят по указание на Националния център по хигиена.

IV. Радиочестотни и микровълнови електромагнитни лъчения (честоти от 60 kHz до 300 GHz)

1. При работа в условия на електромагнитни лъчения от радиочестотния и микровълновия обхват се спазват хигиенните норми съгласно БДС 14525 - 90 и БДС 17137 - 90.

2. Работните места в условия на електромагнитни полета в честотния обхват от 10 MHz до 300 MHz се устройват така, че интензитетът на магнитното поле да не надвишава 0,16 A/m.

3. Всички апарати, машини и съоръжения, които са източник на електромагнитни лъчения, се оборудват със защитни екрани, осигуряващи намаляването на излъчената енергия до стойностите на хигиенните норми.

4. При защитно екраниране на излъчващите съоръжения се спазват следните изисквания:

а) излъчващите елементи задължително се екранират поотделно, като генераторът се екранира с общ екран;

б) работният елемент (индуктор, кондензатор) може да бъде в общ екран с генератора, ако технологичният процес позволява това; в противен случай се извършва поотделно екраниране на фидерните линии и работния елемент, като генераторът отново се екранира с общ екран;

в) при честоти на излъчваното електромагнитно поле под 10 kHz се използват екрани от желязна ламарина, а при честоти над 10 кHz - всякакви магнитни и немагнитни проводящи материали (желязо, алуминий, мед и др.);

г) екранирането може да се извърши с плътен материал или с метална мрежа като конкретните изисквания към ефективността на екраните се определят по изчислителен път.

V. Оптични лазерни лъчения

1. Работата с лазерни лъчения се извършва в съответствие с хигиенните норми и изисквания съгласно Наредба № 8 на МНЗ от 1986 г. (ДВ, бр. 92 от 1986 г.) и Наредба № 9 на МНЗ от 1986 г. (ДВ, бр. 95 от 1986 г.).

2. За всяка лазерна система се разработва паспорт с изискванията за безопасност.

3. За спазването на изискванията по хигиената и безопасността на труда при работа с лазерни системи се определя отговорно длъжностно лице.

4. За пряко обслужване на лазерните устройства се допускат само лица със специална квалификация и с положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

5. Лицата, които обслужват лазери и лазерни системи, преминават курсове за безопасна работа в условия на лазерни лъчения един път на две години и при всяка промяна на условията или подмяна на лазерните системи.


К. Правила за ограничаване вредното влияние на производствения прах


1. При използване на прахообразни суровини и материали се осигуряват методи и средства за предотвратяване на прахоотделянето чрез съответно третиране.

2. При проектиране и разработване на нови технологии и модернизиране на действащите, биологично агресивните прахове се заменят с по-безвредни.

3. При избора на ново оборудване се дава предимство на безпрахови и безотпадъчни технологии.

4. При мокро обезпрашаване се прилагат средства и методи за повишаване на мокрещата способност на водата.

5. При обработка на изделия, които могат да отделят прах, се избягва използването на абразивни методи.

6. Работните места, които са свързани с отделяне на прах, трябва да бъдат рационално и ефективно вентилирани.


7. Концентрациите на праха в работната среда се поддържат във възможно най-ниските стойности в рамките на ПДК.

8. При работа в аварийни ситуации с повишено прахоотделяне, при почистване на работните места, смяна на филтрите на промишлените пречиствателни инсталации, разрушаване на прахоотделящи материали се ползват ефективни лични предпазни средства - противопрахови маски, очила, работно облекло, ръкавици.

9. За борба с вторичното прахово замърсяване се предвиждат необходимите хигиенни мероприятия: асфалтиране, оросяване и рекултивиране на вътрешнозаводските терени и депа за твърди отпадъци, използване на вакуумни устройства за почистване на работното място или мокро почистване. При почистването не се прилага сухо измитане, изчеткване, изтупване и почистване със сгъстен въздух.

10. При пясъкоструйните работи се използват само разрешени от МЗ материали.

11. Прахообразните материали се съхраняват в защитени от въздушните течения складове.

12. Прахообразните материали се транспортират в устойчиви опаковки.

13. Транспортът и товаро-разтоварните работи на прахообразните материали се извършва със затворени шнекове и по пневматичен път. Въздухът от аспирационните съоръжения се обезпрашва преди изхвърлянето му в околната среда.

14. Насипването на прахообразни материали в опаковки се извършва машинно при минимална височина на свободното падане на материалите и при наличие на местноизсмукваща вентилация, без да се използва подаване на материала с помощта на сгъстен въздух.

15. Пътят за транспортиране на материали, подлежащи на смилане, пресоване и други прахообразуващи процеси, максимално се съкращава.

16. Машини и съоръжения, отделящи прах, се разполагат в самостоятелни помещения, като се търсят технически решения за дистанционно наблюдение и управление.

17. Машините и съоръженията, отделящи прах, се пускат в експлоатация само когато са капсуловани, херметизирани или снабдени с ефективни обезпрашителни устройства.

18. При съоръжения за раздробяване и разтрошаване на материали и други дейности, свързани с отделяне на прах, се предвиждат начини за предотвратяване на разпрашаването с използване на водно омокряне, водни завеси, водни патрони, мокър начин на обогатяване (флотиране).

19. Прахообразните материали се пресяват на закрито.

20. При сеене за разделяне на фракции на ситата се монтират плътни обвивки с възможност за свързване към аспирационно устройство.

21. Бункерите за насипване на прахообразните материали се снабдяват с приспособления, сигнализиращи нивото на насипния материал или степента на изпразването им.

22. Транспортните съоръжения за прахоотделящите материали се капсуловат и се снабдяват с аспирационни устройства с дебит, недопускащ отделянето на прах в производствените помещения. Височината на пресипките трябва да бъде минимална.

23. Транспортните ленти се конструират достатъчно широки, за да не пада материал от тях. На мястото на обръщане на лентата се монтират приспособления за изстъргване на полепналия материал.

24. Бункерите се снабдяват с приспособления против натрупване и задръстване на материала в тях (бъркачки, вибратори, аератори) така, че да се осигурява свободно изсипване на материала.


25. При изпразването на силози и бункери, съдържащи прахообразни материали в насипно състояние, се използват дозиращи устройства, изключващи неравномерното постъпване на материала, свличане или свободно падане, свързани с отделяне на прах.

26. За предотвратяване на прахообразуването при свободно падане на материалите или подаването им чрез транспортни ленти се използват промеждутъчни наклонени площадки така, че височината на свободното падане да не е по-голяма от 1 метър.

27. Местата за подаване на прахоотделящи материали в пещи, сушилни, генератори и други апарати и местата за изваждане на продуктите от тях трябва да са напълно затворени и снабдени с механични питатели за равномерно постъпване на материала. Местата на подаването напълно се херметизират и се оборудват с местна аспирация.

28. В паспортите на апарати и машини, работещи с отделяне на прах, които имат вградени аспирационни уредби (обувни машини, мелници, дървообработващи машини, шлайфове и др.) се вписват данни за обема на засмуквания от тях въздух.

29. Аспирационните системи се свързват с устройства за автоматично блокиране на пусковите механизми на машините и техническите съоръжения.

30. Местните смукателни вентилационни устройства се монтират така, че да улавят праха възможно най-близко до мястото на образуването му, без да допускат преминаването му през зоната на дишането.

31. Скоростта на въздуха на входа на местната вентилационна система се проектира да бъде не по-малка от 1 м/сек.

32. При рециркулация на въздух съдържанието на праха в рециркулационната струя се допуска да бъде в границите на 10% от ПДК за работна среда.

33. В работни помещения с прахоотделяне се избягва използването на нагнетателна общообменна вентилация.


Л. Правила за предотвратяване на вредното въздействие на токсичните вещества


1. При избор на технологии се извършва предварителна оценка на риска от въздействие на токсични вещества върху работниците и се отдава предпочитание на технологиите с по-малка степен на риск.

2. Опасните вещества (експлозивни, възпламеняващи се, корозивни, окислители, токсични, канцерогенни, мутагенни, алергенни или дразнещи) се заменят с по-малко опасни. Съдържанието на примеси в суровините, които в процеса на производството могат да доведат до отделяне на вредни вещества във въздуха на работната среда, се ограничава.

3. За всеки цех или производствено поделение се води картотека за използваните опасни вещества, тяхната токсикологична характеристика (информационни листове за безопасно приложение) и количество.

4. Производствените процеси, при които се използват опасни вещества, по възможност се организират като непрекъсваеми, максимално механизирани и автоматизирани. При невъзможност за предотвратяване на непосредствения контакт на работниците с токсични вещества се въвежда дистанционно управление и наблюдение.

5. Технологичните съоръжения се конструират и поддържат максимално херметизирани, за да не позволяват попадане на вредни вещества в работните помещения (във въздуха, разливане или разпиляване по пода, течове и др.), и се изработват от подходящ материал или се облицоват срещу аргесивното действие на веществата, които са в тях (корозия, разтваряне, дифузия и др.).

6. На технологичните съоръжения се извършва периодичен профилактичен технически преглед и ремонт с оглед поддържане на тяхното безопасно състояние.


7. Отделянето на вредни вещества във въздуха от открити повърхности (галванични вани, вани за почистване, съдове с разтворители, масла, прясно боядисани или лакирани повърхности и др.) се ограничава чрез монтиране на бордови аспирационни системи, капаци, изолиране в отделни помещения, използване на пенители или промяна в организацията на технологичните процеси и др.

8. Отпадните продукти регулярно се отстраняват от работното място и се съхраняват правилно.

9. Готовата продукция, отделяща вредни вещества във въздуха на работната среда, своевременно се изнася от работните помещения.

10. При невъзможност за предотвратяване отделянето на вредни вещества в работната среда се вземат технически и санитарно-технически мерки (екраниране, воден душ, местна и обща аспирация и други системи за очистване на въздуха) за осигуряване поддържането на възможно най-ниски концентрации във въздуха в границите на ПДК.

11. Вентилационните системи се снабдяват с пречиствателни устройства за предотвратяване замърсяването на други части от работното помещение. При използването на опасни вещества вентилационните системи се проектират без рециркулация на въздуха.

12. При краткотраен контакт на работниците с вредни вещества, който не може да бъде предотвратен, се осигурява ползването на съответните лични предпазни средства (маски, очила, ръкавици, кремове и др.), защитно работно облекло и обувки.

13. При опасност от възникване на токсични концентрации на вредни вещества се монтират автоматични газ-анализаторни и газ-сигнализаторни системи, свързани с включване на аварийната вентилация и алармена инсталация.

14. Формирането на вторични източници на замърсяване на работната среда се предотвратява чрез редовно почистване на външните повърхности на технологичното оборудване и производствените помещения.

15. Суровините и готовата продукция се складират в специални непроизводствени помещения, отговарящи на специфичните изисквания за съхранение на отделните вещества.

16. Токсичните и/или агресивните течни и втечнени вещества се транспортират и складират в специални съдове с необходимата здравина и устойчивост на химично въздействие. Когато се използват стъклени съдове, се предвиждат мерки за предпазването им от счупване.

17. Транспортирането, складирането и съхраняването на суровините, спомагателните материали и готовата продукция се съобразява със специфичните правила за предотвратяване на взривове, самозапалване, несъвместимост или отделяне на токсични вещества. Складирането им се извършва по възможност в съдовете, в които са транспортирани.

18. При необходимост от прехвърляне на опасни вещества се спазват следните изисквания към приемните съдове:

а) да бъдат по-големи по обем от транспортните съдове, за да се избегне необходимостта от превключване към други съдове;

б) да са снабдени с индикаторни устройства за следене на напълването им (нивомери, автоматично затварящи се клени, сигнализация и др.);

в) да са снабдени със системи за пречистване на излизащия от тях въздух, в който се съдържат токсични вещества, и за изхвърлянето му на необходимата височина.

19. Токсичните и/или агресивните течни и втечнени вещества се прехвърлят с вакуумпомпи или сгъстени газове (въздух, инертни газове) в зависимост от спецификата на веществата.


20. Начинът на транспортирането на токсични или агресивни вещества до работните помещения се определя в зависимост от количеството и агрегатното им състояние:

а) посредством вакуумпневматична транспортна система;

б) по система от тръбопроводи от устойчиви материали с фланцеви съединения, които не допускат течове, както и с устройства за отвеждане на статичното електричество;

в) при малък разход на течни вещества (до 1 т на смяна) се допуска доставянето им в бидони, варели или други подходящи съдове. Доставката на агресивни течности в стъклени съдове се допуска в количество до 100 кг.

21. При наличие на контакт на работниците с токсични вещества се извършва периодичен контрол на:

а) концентрациите на вредни вещества във въздуха на работната среда;

б) съдържанието на вредни вещества в биологичните течности на работниците и специфичните показатели за тяхното въздействие.

22. Честотата на изследванията по т. 21 се определя в зависимост от степента на въздействието съгласувано с ХЕИ.


М. Основни принципи за оптимизиране на трудовата дейност


1. Работният процес се организира по такъв начин, че да предотвратява или ограничава всяко неблагоприятно въздействие, произтичащо от характера на трудовата дейност и работното място, и да осигурява оптимални условия на труд, висока работоспособност, ефективност и удовлетвореност.

2. Организацията на труда и работните задачи се планират и извършват в съответствие с нормите за физическо натоварване на работниците.

3. При организирането на трудовия процес се предотвратява продължителното статично мускулно напрежение за поддържане на работна поза, товари, уреди и инструменти и преодоляване на съпротивлението им за извършване на бързи, еднообразни повторими движения.

4. Трудовата дейност се извършва при оптималната организация на работната поза, която изисква:

а) работещите да имат възможност за избор между седящата и правостоящата поза, като седящата поза да се предпочита пред стоящата, освен ако последната не е наложена от работния процес;

б) работната поза да не води до умора при продължително мускулно усилие;

в) да има осигурена възможност за промяна на работните пози.

5. Работните движения се организират по оптимален начин, който изисква:

а) движенията на ръцете да се извършват последователно, симетрично, в противоположна посока и да са балансирани;

б) ръцете да се разтоварват от всички дейности, които могат да бъдат извършвани с други части на тялото;

в) когато работата позволява, да се извършват движения от най-ниска степен - с участие предимно на пръстите и китката на ръцете;

г) да се предпочитат кръговите и непрекъснатите движения пред линейните, зигзагообразните и движенията с внезапна промяна на посоката.

6. Режимът на труд и почивка, включващ продължителност на работния ден и работната седмица, продължителност и редуване на регламентираните почивки в рамките на работния ден, организация на сменни режими на работа, се организира в зависимост от характера на трудовото натоварване и условията на труд и осигурява висока работоспособност и съхраняване здравето на работещите.

7. Продължителността, разпределението и видът на почивките по време на работа се определят в зависимост от характера, тежестта и напрежението на труда, както от условията и организацията на трудовата дейност. Почивките (активни, полупасивни и пасивни) се провеждат в специално обзаведени помещения и/или спортни площадки.

8. Сменната и нощната работа се организира по оптимален начин, като:

а) нощните смени се редуцират до възможния минимум;

б) бързовъртящите се сменни режими да се предпочитат пред бавновъртящите;

в) ранното започване на сутрешната смяна се избягва, а междусменните почивки са най-малко 1/2 час;

г) продължителността на смяната да зависи от характера на трудовото натоварване и условията на труд;

д) за сменните работници се осигурява подходящо хранене и подпомагане при изпълнението на семейните и социалните им ангажименти.


9. Свързаните с трудовата дейност психосоциални фактори (недостатъчно или прекалено високо трудово натоварване, монотонност, малка възможност за контрол върху изпълняваните задачи, ограничена възможност за социални контакти на работното място, социална подкрепа от прекия ръководител, недостатъчна мотивация за труд и постижение, психологичен микроклимат) се контролират и подобряват чрез прилагане на съответни за вида труд профилактични програми за:

а) намаляване на психичното напрежение и стреса по време на работа, включващи осигуряване на ергономични условия на работа;

б) правилна организация на задачите, подобряване на комуникацията в организацията;

в) професионален подбор и подготовка на кадрите;

г) повишаване на индивидуалните способности на работещите за справяне с потенциалните стресогенни фактори и др.

10. За оценка на тежестта и напрежението на труда, организацията на работната поза и ергономичните характеристики на работното място, оптимизиране режима на труд и почивка и др. се извършват периодични трудово-физиологични и психологични изследвания. Тяхната честота се определя от характера и спецификата на трудовата дейност съгласувано с ХЕИ.


Н. Изисквания за рационална организация на работното място


1. Организацията, размерите и подреждането на работното място се съобразяват с хигиенните, физиологичните и ергономичните изисквания за осигуряване на нормално протичане на работния процес и за отстраняване или намаляване до минимум на здравния риск при изпълнение на трудовата задача.

2. Елементите на работното място включват: технологично оборудване (машини и съоръжения); спомагателно техническо оборудване (инструменти и приспособления), органи за управление, сигнали и индикаторни устройства, работна мебел, технически средства за безопасност, подемно-транспортно оборудване, както и материалите, които са предмет на трудовата дейност.

3. Размерите, конструкцията, разположението и елементите на работната мебел се определят в съответствие с антропометричните характеристики на работещите, вида на изпълняваната задача и с изискванията за безопасност на труда, ергономията и промишлената естетика (БДС 14877 - 79; БДС 15591 - 82; БДС 15592 - 82; БДС 16348 - 85; БДС 10705 - 79; БДС 14386 - 77).

4. Машините, механизмите и оборудването се конструират и монтират съгласно ергономичните изисквания по отношение на размери, разположение, форма, цветово кодиране, органи на управление, индикаторни устройства и др. Те се снабдяват с всички необходими специални елементи, осигуряващи безопасността на труда и с ясни и четливи инструкции за работа, позволяващи на оператора да разчете необходимата информация за безопасна работа от обичайното му работно положение (БДС 31.0.09 - 89; БДС 15897 - 84; БДС 15850 - 83).

5. Ръчните инструменти се конструират така, че да осигуряват безвредни и удобни манипулации при конкретните трудови условия, при най-малък разход на енергия от страна на човека и ефективно и качествено изпълнение на технологичните операции.

6. Размерите, разположението и подреждането на органите за управление и индикаторните устройства на пултовете за управление се определят така, че да осигуряват удобство при работа и съответна ергономична поза, бързо, надеждно и точно възприемане на необходимата информация.

7. Органите на управление максимално да съответстват на предназначението си и да улесняват дейността на човека. Техният брой, разположение, форма, размери, направление, съпротивление, контактна повърхност, цветово оформление и кодиране се определят съгласно ергономичните изисквания от БДС/ISO 6385 - 94; БДС 12247 - 76; БДС 12716 - 76; БДС 21752 - 76.

8. Цветовото оформление на работното място се съобразява с архитектурните особености на работното помещение, характера на трудовия процес и факторите на работната среда.


Промени настройката на бисквитките