Държавен вестник, брой 90 от 24.X

Отменена с § 2 от заключителните разпоредби на Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение - ДВ, бр. 90 от 24 октомври 1996 г.

Чл. 1. Земеделските земи се категоризират в 10 бонитетни категории според качеството на почвите, климатичните условия, характеристиките на релефа и пригодността им за отглеждане на земеделски култури при условията и по реда, посочени в наредбата.

Чл. 2. (1) Собственикът на земята следва да поиска определяне на категорията на тази част от земеделската земя, чието предназначение ще се променя.

(2) Инвеститорът на обект, представляващ държавна или общинска нужда, също следва да поиска определяне на категорията на земеделската земя, върху която ще се изгражда обектът.

(3) Промяна на предназначението на земеделските земи е извършването върху тях на дейности, с които те загубват характера си на земеделски земи съгласно чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Чл. 3. (1) Искането за определяне на категорията на земеделската земя, предназначението на която ще се променя, се отправя до съответната регионална служба на управление "Земя и земеползване" към Министерството на земеделието по местонахождението на имота.

(2) Към искането по ал. 1 се прилагат:

1. актът или друг документ за собственост върху земята;

2. протоколът на комисията за определяне на приблизителните площадки или трасета за обекта;

3. скицата на площадките (трасетата);

4. удостоверението за поливност на земята.

Чл. 4. (1) Категорията на земеделските земи по тази наредба се определя с акт по образец - приложение № 1.

(2) Актът по ал. 1 се издава от регионалната служба на управление "Земя и земеползване" след съгласуване със съответната общинска поземлена комисия.

(3) Към акта за обектите, представляващи държавни или общински нужди, се прилага копие от почвената карта в М (мащаб) 1:10 000, която е използвана при прилагането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за съответното землище. Върху картата се нанася площадката (трасето) на обекта.

(4) Актът по ал. 1 се връчва на собственика (инвеститора) по реда на Гражданския процесуален кодекс. Копие от акта се изпраща за сведение на общинската поземлена комисия.

Чл. 5. (1) Земеделските земи при промяна на тяхното предназначение се обединяват съгласно средния бонитетен бал в пет бонитетни групи (с интервал от 20 бала) и некатегоризирана земя, както следва:

1. първа група категории - земи с бал над 81;

2. втора група категории - земи с бал от 61 до 80;

3. трета група категории - земи с бал от 41 до 60;

4. четвърта група категории - земи с бал от 21 до 40;

5. пета група категории - земи с бал до 20;

6. шеста група категории - некатегоризирани земи.

(2) В акта задължително се записва категорията на земята, определена по чл. 1, и съответната група категория, към която тя се приравнява по реда на предходната алинея.

Чл. 6. (1) В случай, че на дадена земя не е извършено категоризиране, но тя не е застроена и почвеният и профил и хумусният и пласт не са нарушени, категорията и се определя чрез експертиза.

(2) Категорията на земи, представляващи черни пътища, и на земи, затрупани със строителни и други отпадъци при запазен почвен профил, се определя съобразно категорията на прилежащите земеделски земи.

Чл. 7. Като некатегоризирана се определя земя, застроена със сгради и съоръжения и заета от открити рудници, кариери, насипища, хвостохранилища, сметища и други депа за отпадъци, водни площи (реки, езера, язовири, блата, мочурища) или представляваща пясъци, чакъли, скали, сипеи, оврази и дерета, както и площи с отнет хумусен пласт.

Чл. 8. (1) Размерът на вноските по чл. 15 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата се определя въз основа на групите категории, посочени в ал. 1 на чл. 5.

(2) Когато земята е поливна, размерът на вноските по чл. 15 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата се определя по предходната група категории, посочени в ал. 1 на чл. 5.

Чл. 9. (1) Актът по ал. 1 на чл. 4 може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред министъра на земеделието чрез съответната регионална служба на управление "Земя и земеползване".

(2) Собственикът на земята или инвеститорът на обекта, който обжалва акта, внася експертизна такса на декар в размер 10 на сто от минималната работна заплата по сметка на Министерството на земеделието, открита с Постановление № 106 на Министерския съвет от 1993 г. за откриване на извънбюджетна приходно-разходна сметка към Министерството на земеделието за внасяне на дължимите суми от наем на земите от Държавния поземлен фонд (ДВ, бр. 51 от 1993 г.). Към жалбата по ал. 1 се прилага документът за внесената такса.

Чл. 10. (1) Регионалната служба изпраща жалбата в 14-дневен срок в управление "Земя и земеползване" към Министерството на земеделието.

(2) Към жалбата се прилагат актът, по който се възразява, протоколът за определяне на площадката (трасето), копието от почвената карта, удостоверението за поливност и бордерото за внесената такса.

Чл. 11. (1) Министърът на земеделието в едномесечен срок от получаване на жалбата издава заповед, с която назначава експертиза. Срокът за извършване на експертизата не може да бъде по-дълъг от един месец.

(2) За резултата от експертизата по ал. 1 се съставя акт по образец - приложение № 2, в който се отразяват констатациите на експертите и се предлага запазване на първоначално установената категория или промяна на категорията на земята.

(3) При извършването на експертизата се поканват специалист от регионалната служба на управление "Земя и земеползване" и представител на страната, поискала експертизата. В случай, че те не се явят, експертизата се извършва в тяхно отсъствие, като това се отразява в акта.

Чл. 12. (1) Министърът на земеделието въз основа заключението на експертите се произнася по жалбата, като я оставя без уважение или отменя обжалвания акт. В последния случай той одобрява акта от експертизата, който не подлежи на обжалване.

(2) Актът от експертизата се изпраща на заинтересуваните лица.

(3) В случай, че в резултат на експертизата министърът на земеделието утвърди промяна на категорията, експертизната такса се възстановява на вносителя.

Чл. 13. (1) Министърът на земеделието по своя инициатива или по искане на Комисията за земята при Министерството на земеделието може да възложи служебна експертиза, когато има съмнение, че категорията на земята е понижена или повишена, в случай че актът не е бил обжалван по реда на чл. 9 и не е издаден нов акт по чл. 12.

(2) Разходите за експертизата в случая по ал. 1 са за сметка на управление "Земя и земеползване" към Министерството на земеделието.