Държавен вестник, брой 6 от 19.I

Материята е преуредена - виж Закона за гарантиране на влоговете в банките (ДВ, бр. 49 от 29 април 1998 г.).

Съгласно § 5 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон средствата, набрани по реда на Наредба № 1 от 1995 г. за гарантиране на влоговете в банките, преминават към създадения с този закон Фонд за гарантиране на влоговете в банките. Встъпителните вноски, направени по реда на наредбата, са встъпителни вноски по смисъла на чл. 15 от закона.

ПРЕДМЕТ

Чл. 1. С тази наредба се уреждат създаването и действието на системата за гарантиране на влоговете на физически лица в банките, размерите, до които тези влогове са гарантирани, както и условията и редът за изплащане на влогове до гарантирания размер.

ОБХВАТ НА СИСТЕМАТА

Чл. 2. (1) Системата за гарантиране на влоговете обхваща всички банки, които са получили по установения в закона ред разрешение да приемат пари от други лица на влог.

(2) Банките, лицензирани след влизането на тази наредба в сила, се приемат за включени в системата за гарантиране на влоговете от датата на вписването им в търговския регистър.

(3) Всяка банка, получила разрешение да приема пари от други лица на влог, е длъжна да прави парична вноска във фонда за гарантиране на влоговете по чл. 7.

(4) Банки по смисъла на тази наредба са и клоновете на чуждестранни банки.

ОБЕКТ НА ЗАЩИТА

Чл. 3. (1) Системата за гарантиране на влоговете се отнася само за влогове на физически лица.

(2) Под влог по смисъла на тази наредба се разбират парични средства по банкова сметка независимо от нейния вид, открита на името на едно или повече лица, които парични средства банката е длъжна съгласно приложимите законови и договорни условия да плати обратно на титуляра на сметката.

(3) Не са влогове по смисъла на тази наредба паричните средства по ал. 2 за времето, през което те служат като обезпечение.

РАЗМЕРИ НА ГАРАНЦИЯТА

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) В случаите, когато банката не е в състояние да изплати задълженията си към вложителите, системата чрез набраните средства в създадения за целта фонд гарантира изплащането на суми по влоговете на един вложител в една банка независимо от валутата, в която се водят, и от броя и размера им, в размер общо до 250 лв.

(2) В посочените суми по ал. 1 се включват и начислените лихви към датата на вземане на решението по чл. 18, ал. 1.

(3) При влогове в чуждестранна валута на вложителя се гарантира изплащането на левовата равностойност в размерите по ал. 1.

(4) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в резултат от извършени от титуляра разпоредителни действия с влога след вземане на решението по чл. 18, ал. 1.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ

Чл. 5. (1) В случаите на чл. 4, ал. 1 не се изплащат в гарантираните размери влоговете в банката:

1. на лицата, които са сключили договор за влог при по-благоприятни лихвени условия в сравнение с обявените от банката условия по чл. 33 от Закона за банките и кредитното дело (ЗБКД), прилагани по влогове, сключени по същото време, за същия срок и в същия размер;

2. на лицата, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 5 на сто от гласовете в общото събрание на акционерите на банката;

3. на членовете на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на банката, на прокуристите и членовете на органите й за вътрешен контрол;

4. на проверителите - дипломираните експерт-счетоводители, избрани или назначени по установения в закона ред да заверят годишния счетоводен отчет на банката;

5. на съпрузите и роднините по права линия до трета степен включително на лицата по т. 2, 3 и 4;

6. открити на името на еднолични търговци;

7. за които банката е представила обезпечение.

(2) Обстоятелствата, обуславящи изключенията по ал. 1, се установяват към датата на вземане на решението по чл. 18, ал. 1.

УСТАНОВЯВАНЕ РАЗМЕРА НА ВЛОГОВЕТЕ

Чл. 6. (1) Общият размер на задължението на банката към един вложител се определя, като влоговете му, включително начислените върху тях лихви към датата на вземане на решението по чл. 18, ал. 1, се събират. Левовата равностойност на задължението в чуждестранна валута се изчислява по централния курс на Българската народна банка за съответната валута, по който е установен размерът на премийната вноска на банката за последната година.

(2) В случаите, когато банката има вземане към вложителя, размерът на сумата по ал. 1 се намалява със сумата на неговото задължение към нея.

(3) При съвместен (общ) влог, при който титуляри на вземането са повече от едно лице, частта на всяко от тях се взема предвид при установяване общия размер на влоговете му в банката. Ако в договора за влог не е указано друго, приема се, че частите на вложителите са равни.

(4) При договор за влог в полза на трето лице право да получи плащане от фонда има лицето, в чиято полза е направен влогът (бенефициентът), освен ако договорът предвижда друго. При повече от едно лице бенефициент се прилагат правилата за съвместния влог.

(5) При преобразуване на две или повече банки чрез сливане или вливане притежаваните от физически лица влогове в тези банки преди преобразуването се изчисляват за целите на покритието по гаранцията за всяка банка поотделно до изтичането на 6-месечния срок по чл. 263, ал. 1 от Търговския закон.

ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ

Чл. 7. (1) В предвидените в чл. 18, ал. 1 случаи влоговете се изплащат до гарантираните размери от набраните средства във фонда за гарантиране на влоговете.

(2) Средствата на фонда се държат по сметка в Българската народна банка и се управляват от управителния съвет на фонда.

(3) Източници за набиране на средства за фонда са:

1. първоначалните (встъпителните) вноски от банките;

2. годишните премийни вноски на банките;

3. доходите от инвестиране на набраните във фонда средства;

4. получените от фонда суми от имуществото на банката в случаите на суброгация по чл. 20;

5. други източници (заеми, дарения, чуждестранна помощ и пр.).

УПРАВЛЕНИЕ НА ФОНДА

Чл. 8. (1) Фондът за гарантиране на влоговете се управлява от управителен съвет.

(2) Управителният съвет следи за постьпленията вьв фонда и за управлението на средствата.

(3) Управителният сьвет се сьстои от председател и четирима членове.Председателят и двама от членовете се определят от управителя на Българската народна банка измежду нейните служители, а останалите членове се посочват от Асоциацията на търговските банки. Мандатът на управителния съвет е 2 години.

(4) Фондът се представлява от неговия председател.

(5) Председателят и другите членове на управителния съвет не получават възнаграждение за работата си. Извършените от тях разходи при изпълнение на функциите им се заплащат за сметка на фонда.

(6) Решенията на управителния съвет се вземат с обикновено мнозинство. При равенство на гласовете решаващ е гласът на председателя на съвета.

(7) Управителният съвет на фонда приема правилник за дейността си в срок до 3 месеца от влизане на наредбата в сила.

(8) Българската народна банка осъществява контрол върху дейността на управителния съвет на фонда.

(9) В срок до 31 март на всяка година управителният съвет на фонда представя на Българската народна банка годишен отчет за приходите и разходите, заверен от един или двама проверители, определени от управителя на Българската народна банка.

ПЕРСОНАЛ НА ФОНДА

Чл. 9. (1) В случаите, когато за фонда се поражда задължение за плащане на обхванати от системата влогове, управителният съвет на фонда може да назначи от 3 до 9 души персонал, които да оказват техническа помощ за документалното удостоверяване на вземанията и изплащане на гарантираните суми по влоговете. Възнаграждението на тези лица се определя от управителния съвет и е за сметка на доходите от инвестирането на средствата по фонда.

(2) Извън случаите на ал. 1 текущото обслужване във връзка с дейността на фонда се извършва от служители на Българската народна банка, определени от подуправител на Българската народна банка.

ПЪРВОНАЧАЛНИ (ВСТЪПИТЕЛНИ) ВНОСКИ НА БАНКИТЕ

Чл. 10. (1) Всяка банка, обхваната от системата за гарантиране на влоговете, е длъжна в срок до 30 дни от влизането в сила на тази наредба да направи еднократна първоначална (встъпителна) вноска във фонда в размер 1 на сто от общата сума на влоговете на физически лица към датата на влизането в сила на наредбата, но не по-малко от 1 на сто от регистрирания си капитал, съответно от минимално изисквания за дейността й капитал, ако размерът на регистрирания капитал е по-нисък. Левовата равностойност на влоговете в чуждестранна валута се установява според централния курс на Българската народна банка за съответната валута към деня на влизането на наредбата в сила.

(2) В случаите по ал. 1 първоначалната (встъпителната) вноска на клон на чуждестранна банка не може да бъде по-малка от 1 на сто от минимално изисквания капитал за банка с право да извършва банкови сделки само на територията на страната.

(3) Лицензираната след учредяването на фонда банка е длъжна да направи първоначална (встъпителна) вноска в срок до 30 дни от датата на вписването си в търговския регистър.

(4) При неплащане от банката в установения срок на първоначалната (встъпителната) вноска фондът начислява за срока на забавата лихва върху дължимата сума в размер на законната лихва.

(5) Направените от банките първоначални (встъпителни) вноски се отчитат като разход.

ГОДИШНИ ПРЕМИЙНИ ВНОСКИ НА БАНКИТЕ

Чл. 11. (1) Банките правят годишни премийни вноски във фонда в размер 0,4 на сто от общия размер на сумите по влоговете на физически лица към 31 декември на предходната година. Левовата равностойност на влоговете в чуждестранна валута се определя по централния курс на Българската народна банка за съответната валута към същата дата.

(2) Размерът на дължимата премийна вноска от новолицензирана през отчетната година банка се изчислява пропорционално на времето от включването й в системата за гарантиране на влоговете до края на отчетната година, като дните на годината се вземат за 360.

(3) Когато банката е допуснала нарушения по чл. 21, 22, 23, 25, 26, 28, 29 или 41 ЗБКД и издадените за тяхното прилагане нормативни актове, управителният съвет на фонда по предложение на Управителния съвет на Българската народна банка увеличава размера на дължимата от банката годишна премийна вноска до 1 на сто.

(4) В случаите по ал. 3 управителният съвет на фонда уведомява банката за увеличението на премийната вноска най-малко един месец преди края на отчетната година.

(5) Банките превеждат дължимата премийна вноска в срок, определен от управителния съвет на фонда, но не по-късно от 31 март на годината, следваща отчетната.

(6) При неплащане на вноската в определения срок се прилага разпоредбата на чл. 10, ал. 4.

(7) Направените от банките годишни премийни вноски се отчитат като разход.

АВАНСОВО ПЛАЩАНЕ НА ГОДИШНАТА ПРЕМИЙНА ВНОСКА

Чл. 12. (1) Когато набраните средства във фонда не са достатъчни, за да се изплатят гарантирани от системата влогове, банките са длъжни в посочени от управителния съвет на фонда срокове да преведат авансово годишни премийни вноски, като за база се взема последният ден на предходния месец. Левовата равностойност на влоговете в чуждестранна валута се определя по централния курс на Българската народна банка за съответната валута към същата дата.

(2) Изплатената авансово сума се приспада от дължимата от банката годишна премийна вноска, като надвнесеното се връща.

НЕВЪЗСТАНОВЯЕМОСТ НА ВНОСКИТЕ

Чл. 13. Направените от банките вноски не подлежат на възстановяване, включително и при прекратяване на банката.

УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ЗАЕМИ ОТ ФОНДА

Чл. 14. Ако средствата във фонда не са достатъчни, за да изпълни задълженията си, управителният съвет на фонда може да покрива недостига със заемни средства.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА ПЛАЩАНЕ НА ПРЕМИЙНИ ВНОСКИ

Чл. 15. (1) Когато натрупаните средства във фонда надхвърлят 5 на сто от общия размер на влоговете на физически лица във всички банки, управителният съвет на фонда може да вземе решение да се преустанови плащането на премийни вноски.

(2) Плащането се възобновява, когато средствата във фонда паднат под посочения в ал. 1 размер.

(3) Решението за преустановяване плащането на премийни вноски в случаите на ал. 1 не се прилага спрямо банки, които нарушават изискванията на чл. 21, 23, 25, 26, 28, 29 или 41 ЗБКД и на това основание спрямо тях е приложена мярка по чл. 56 ЗБКД, ако нарушението е продължило повече от 6 месеца през отчетната година.

СЪБИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ФОНДА

Чл. 16. (1) Българската народна банка е длъжна при поискване да предоставя на управителния съвет на фонда притежаваната от нея информация относно размера на влоговете в банките за изчисляване на дължимите от банките вноски.

(2) Управителният съвет на фонда може да иска от банките само данни, които са необходими за осъществяване на неговата дейност и с които Българската народна банка не разполага.

(3) Управителният съвет на фонда може да използва получените от него данни само за изпълнение на възложените му задачи.

(4) Членовете на управителния съвет и другите лица, работещи за фонда, не могат да разгласяват банковата и търговската тайна, която са узнали при изпълнение на служебните си задължения, освен в установените в закон случаи.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ВЪВ ФОНДА

Чл. 17. (1) Средствата от фонда могат да се използват само за изплащане на суми по влогове до гарантираните от системата размери в предвидените от наредбата случаи, на главницата и лихвите по взетите от фонда заеми, както и в случаите на чл. 8, ал. 5 и чл. 9, ал. 1.

(2) Средствата по фонда могат да се инвестират само в краткосрочни държавни ценни книжа или да се държат на депозит в Българската народна банка.

УСЛОВИЯ ЗА ПЛАЩАНЕ НА СУМИ ПО ВЛОГОВЕ ОТ ФОНДА

Чл. 18. (1) Набраните средства във фонда за гарантиране на влоговете могат да се използват за изплащане на задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните от системата размери, когато:

1. банката не може да изплаща задълженията си към вложителите, Управителният съвет на Българската народна банка е установил това състояние и поради това на основание чл. 56, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 19 ЗБКД й е отнел разрешението (лицензията) да извършва банкови сделки;

2. ако това е допустимо според действащото законодателство, съдът е обявил банката в несъстоятелност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 1996 г.) В срок до 30 дни от датата на влизане в сила на решението по чл. 18, ал. 1 назначеният ликвидатор или синдик е длъжен да представи на управителния съвет на фонда в писмена форма данни за лицата, обхванати от системата за гарантиране на влоговете, общия размер на влоговете на всеки от тях, вкл. начислените лихви към датата на вземане на решенията по т. 1 и 2 на ал. 1, както и документи, удостоверяващи тези обстоятелства.

(3) В срок до 7 дни от получаването на сведенията и документите по ал. 2 управителният съвет на фонда е длъжен да публикува в най-малко 2 централни всекидневника информация относно деня, от който вложителите на банката могат да предявят вземанията си, наименованието на банката, посредством която ще се извършват съответните плащания от фонда, адресите на клоновете или представителствата, където вземанията могат да се предявят, и документите, които следва да се представят от титулярите на вземането, за получаване на дължимите от фонда суми.

ПЛАЩАНЕ

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 1996 г.) Плащанията от фонда следва да се извършат в срок не по-дълъг от 3 месеца от датата на влизане в сила на решението по чл. 18, ал. 1.

(2) Ако вложителите не предявят вземанията си към фонда в срок до 3 месеца от обявения начален ден на плащане по чл. 18, ал. 3, фондът се освобождава от задължението си, като превежда за пазене дължимите от него суми по сметка на името на вложителя в банка, определена от Управителния съвет на Българската народна банка.

(3) С размера на изплатените по реда на ал. 1 и 2 суми на вложителите се намалява размерът на задължението на съответната банка към тях.

(4) Управителният съвет на фонда уведомява периодично ликвидатора или синдика за размера на платените на всеки вложител суми от фонда.

(5) За вземанията си над полученото от фонда вложителите се удовлетворяват от имуществото на банката в съответствие с действащото законодателство.

СУБРОГАЦИЯ

Чл. 20. Фондът встъпва в правата на вложителите до размера на погасените задължения на банката към тях.

ОГРАНИЧЕНИЯ НА РЕКЛАМИТЕ

Чл. 21. Банките, обхванати от системата за гарантиране на влоговете, не могат да рекламират гарантиране на влоговете в размери над установените в тази наредба.