Държавен вестник, брой 49 от 7.VI

Чл. 3. (1) "Означаване" по смисъла на тази наредба е вписване на различен брой индикации върху етикетировката или в документите, посочени в чл. 4.

(2) Индикациите биват:

1. задължителни - определените от наредбата индикации за отделна стока, които трябва да фигурират задължително върху етикетировката или в документа. При липса на една от задължителните индикации се приема, че стоката не е означена;

2. разрешени (факултативни) - индикациите за отделна стока, които не са задължителни, но могат да фигурират върху етикетировката или документа само при условие, че:

а) са разрешени изрично от наредбата;

б) са разрешени от компетентен държавен орган при условията и по реда на наредбата.

(3) При вписване на индикация с невярно съдържание или на индикация, която не е разрешена от наредбата, се приема, че е налице действие, целящо да заблуди потребителя.

Чл. 4. Правилата за означаване по чл. 1, т. 1 обхващат всички индикации:

1. върху етикетировката;

2. в дневниците по чл. 13 от Наредбата за реда и условията за производство на вино, спирт и спиртни напитки и за търговията с тях, водени от производителя;

3. в търговските документи;

4. в официални документи, за които това е предвидено в нормативни актове, различни от митническите документи и удостоверенията за износ/внос;

5. в рекламата - в рамките, определени от действащите нормативни актове и от наредбата;

6. в документа, съпровождащ транспорта на стоката;

7. в други документи, съдържащи информация по чл. 2, в т. ч. за стоки, държани с цел продажба или пуснати в стокооборот.

Чл. 5. (1) "Етикетировка" по смисъла на наредбата е съвкупността от индикации и други знаци, илюстрации или търговски марки, характеризиращи стоката, които фигурират или са залепени върху съда, вкл. върху пособието за затваряне или върху висящ предмет, прикрепен към съда.

(2) Не са етикетировка по ал. 1 знаците или марките:

1. предвидени в нормативните актове, свързани с данъчното облагане;

2. указващи производителя на съда и обема на съда;

3. използвани за контрол на напълването или бутилирането;

4. използвани за идентификация на продукта чрез шифров код и/или чрез машинно четим символ;

5. указващи цената на стоката;

6. на органите за контрол на качеството.

Чл. 6. Задължителните индикации:

1. се групират в едно визуално поле - върху един или повече етикети, залепени върху съда, или директно върху съда, освен задължителната индикация относно вносителя на стоката, която може да бъде поставена отделно и вън от визуалното поле;

2. се представят с ясни, четливи, незаличими и достатъчно големи букви, които се открояват добре от фона и се отличават ясно от другите написани или нарисувани индикации.

Чл. 7. Разрешените индикации могат да бъдат:

1. поставени заедно със задължителните върху един и същ етикет или върху допълнителни етикети;

2. отпечатани директно върху съда.

Чл. 8. (1) Етикетировка не е задължителна за:

1. плодовете, превозвани от лозето или овощната градина до мястото за винификация (преработка);

2. стоките в наливно състояние, превозвани в цистерни от производствения обект до друга производствена инсталация или до депозитни или търговски складове или магазини, в които се съхраняват или продават в същото състояние;

3. виното и ракиите за семейна консумация, които са произведени по установения ред.

(2) Стоките по ал. 1 се означават, както следва:

1. плодовете по т. 1 - в документа, съпровождащ транспорта, и в търговския документ, а при приемането - в дневник № 1 на производителя;

2. стоките в наливно състояние по т. 2 - в документа, съпровождащ транспорта, и в търговския документ, а при приемането - в дневник № 2 на производителя и върху етикет (табела) на съда, с който производственият или търговският обект ги е приел. Етикетът (табелата) съдържа всички задължителни индикации.

Чл. 9. (1) Върху етикетировката на стоките по чл. 1 се вписват следните задължителни индикации:

1. наименованието на вида на стоката;

2. страната на произхода на стоката;

3. името, гражданският статут и седалището на бутилиращото предприятие, когато стоката е бутилирана или налята в съдове с вместимост 60 л и по-малко;

4. името, гражданският статут и седалището на изпращача, когато стоката е налята в съдове с вместимост над 60 литра;

5. обемът на стоката;

6. действителният алкохолен градус на стоката, с изключение на:

а) гроздовата мъст и концентрираната гроздова мъст, за които тази индикация се заменя с индикация на показателя "плътност";

б) оцета, за който тази индикация се заменя с индикация на показателя "обща киселинност";

7. за стоките от внос - името, гражданският статут и седалището на вносителя и на изпращача, ако те не са едно и също лице;

8. (попр. - ДВ, бр. 49 от 1996 г.) номерът на лиценза на производителя на стоката, когато тя е произведена, бутилирана или налята в съдове в Република България и предлагана за продажба или консумация на нейната територия, който е постоянен за всяко лицензирано лице;

9. идентификационният знак на производствената партида;

10. типът на пенливото или газираното вино по отношение на захарното му съдържание.

(2) Индикациите по ал. 1 отговарят на условията по чл. 11-16.

Чл. 10. (1) Върху етикетировката на стоките по чл. 1 могат да се вписват следните разрешени индикации:

1. категорията на стоката;

2. цветът на стоката;

3. търговската марка;

4. сортът (сортовете) на плода или плодовете, от който е добита стоката;

5. адресът на дистрибутора и/или на търговеца на дребно;

6. типът на виното по отношение на захарното му съдържание;

7. препоръки за ползване на стоката;

8. медали и отличия;

10. индикацията за произход на стоката с име на географска единица, по-малка от територията на страната на произхода;

11. традиционно използвани производствени методи и манипулации, в т. ч. в лозарството или овощарството;

12. информация за историята на стоката, на производственото предприятие или на физически или юридически лица или група от лица, участвали в търговския оборот на стоката;

13. името, гражданският статут и седалището на предприятието, което е изляло стоката в съда, в случаите по чл. 9, т. 4;

14. името, гражданският статут и седалището на стопанската единица, произвела плода и извършила винификацията (ферментацията) и/или дестилацията;

15. справка за отглеждането и стареенето на стоката;

16. знак "е", с който се обозначава посоченият точен обем или тегло на стоката без отклонения.

(2) Индикациите по ал. 1 могат да се вписват върху етикетировката само ако отговарят на условията по чл. 17 - 29.

Чл. 11. (1) Индикациите относно вида на стоката по чл. 9, ал. 1, т. 1 са:

1. за вината: "вино"; "десертно вино"; пенливо вино"; пенливо вино с добавка са СО2"; газирано вино" или "вино с добавка на СО2"; ароматизирано вино", в т. ч. "пелин"; "вермут", "нискоалкохолно вино";

2. за напитките, които могат да бъдат означавани като "вино" съгласно § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за виното (ДВ, бр. 54 от 1978 г.) - "вино", като се добави наименованието на плода, от който е приготвена напитката (например: "малиново вино", "вино от касис" и др.);

3. за полуфабрикатите: "полуфабрикат", като се добави наименованието на стоката, за чието производство е предназначен (например: "полуфабрикат за оцет", "полуфабрикат за пенливо вино", "полуфабрикат за бренди" и др.);

4. за напитките и продуктите по смисъла на Закона за виното: "гроздов сок"; "гроздова мъст"; "концентрирана гроздова мъст" или "гроздов концентрат"; "ракия", "бренди" или "напитка", като се добави наименованието на плода или растението, от което е добита ; "винено бренди"; "мистел"; "дифузно вино" или "пикет"; "винен дестилат"; "плодов дестилат" или "дестилат", като се добави наименованието на плода, от който е добит; "винен оцет"; "плодов оцет" или "оцет", като се добави наименованието на плода, от който е добит; "ароматизиран винен оцет"; "ароматизиран оцет", като се добави наименованието на плода или растението, с което е ароматизиран;

5. за спиртните напитки: "спиртна напитка" или "зърнена спиртна напитка", като се добави наименованието на зърнената култура, от която е добита; "ликьор"; "хвойнова напитка"; "джин"; "уиски"; "водка"; "ром"; "ромова ракия"; "мастика"; "плодова ракия", както и/или "аперитив", при условията на чл. 22, ал. 3.

(2) Индикациите по ал. 1, т. 5 отговарят на дефинициите, посочени в приложение № 1.

(3) Министърът на земеделието и хранителната промишленост със заповед разрешава допълване на индикация по ал. 1, т. 5 с характерни особености на суровината, начина и мястото на производството на спиртната напитка. В заповедта се определят условията, на които трябва да отговаря спиртната напитка, за да може да носи допълнената индикация.

(4) Смесените с етилов алкохол ракии (бренди), винено бренди, ром и уиски задължително носят към индикацията по ал. 1, т. 4 и 5 и допълнителната индикация "с добавен алкохол" или "блендид". Когато добавеният алкохол надвишава 30% обемни от алкохолното съдържание на напитката, тя не може да се означава като "ракия", "бренди", "винено бренди", "ром" или "уиски".

Чл. 12. "Страна на произход на стоката" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 е:

1. за виното, напитките и продуктите от грозде или вино, за напитките, които могат да бъдат означавани като "вино", за полуфабрикатите по чл. 12, ал. 1, т. 3, за винените и плодовите ракии (бренди) - държавата, на чиято територия е добита суровината, от която стоката е произведена изключително;

2. за останалите стоки - страната, в която стоката е била произведена или е претърпяла съществена преработка.

Чл. 13. Индикацията относно обема на стоката по чл. 9, ал. 1, т. 5 се прави в хектолитри (hl), литри (l), сантилитри (сl) или милилитри (ml) и се изразява с число, придружено от използваната мярка или от нейния символ.

Чл. 14. Индикацията по чл. 9, ал. 1, т. 6 относно:

1. действителния алкохолен градус - се изразява в единица или в половин единица от обемния процент съобразно следния пример: "алк. 9,5% об."; допустимо е отклонение (толеранс) в плюс или в минус от обявения в индикацията действителен алкохолен градус:

а) за вината, с изключение на посочените в букви "б" и "в", и за частично ферментиралата гроздова мъст - 0,5% обемни;

б) за пенливите, газираните, ароматизираните (в т. ч. вермута) и десертните вина - 0,8% обемни;

в) за нискоалкохолните вина и за останалите стоки - 0,3% обемни;

2. плътността:

а) на гроздовата мъст - се изразява с числото на обемната й маса като цяло число и две цифри след него, като отклонение в плюс не се допуска;

б) на концентрираната гроздова мъст - се изразява с числото на процента на рефрактометричния й индекс;

3. общото киселинно съдържание на оцета се изразява като "оцетна киселина" със съответното число, следвано от символа "%"; то не може да бъде по-ниско от 6 на сто.

Чл. 15. (1) Индикацията на идентификационния знак на производствената партида е латинската буква "L", придружена от цифри и/или букви, определени от производителя, с цел да бъде точно идентифицирана производствената партида. "Производствена партида" по смисъла на наредбата представлява съвкупността от единици от еднородна стока с еднакви качествени характеристики, произведени, бутилирани или налети и опаковани при практически еднакви условия.

(2) При констатирано нарушение на здравно-хигиенните норми или при нарушение, увреждащо интересите на потребителя в една единица от стоката от производствената партида, последиците от изтеглянето от търговски оборот на цялото й количество са за сметка на производителя.

(3) Министърът на земеделието и хранителната промишленост със заповед определя реда за означаване на продукцията с латинската буква "L".

Чл. 16. Индикациите за типа на пенливото или газираното вино съобразно захарното му съдържание по чл. 9, ал. 1, т. 10 са: "брют", "сухо", "полусухо", "полусладко" и "сладко" и отговарят на условията по чл. 11 от Закона за виното.

Чл. 17. (1) Право на индикация на категория по чл. 10, ал. 1, т. 1 имат:

1. вината, напитките и продуктите от грозде или вино с контролирано наименование за произход, ако това право е добито при спазване на Наредбата за условията, на които трябва да отговарят вината с контролирано наименование за произход, и реда за тяхното утвърждаване (ДВ, бр. 36 от 1978 г.);

2. вината, напитките и продуктите от грозде или вино от деклариран географски район (с наименование за произход), ако отговарят на изискванията на Закона за виното, на нормативните актове по прилагането му и на наредбата и ако това право им е признато изрично със заключение на дегустационна комисия по чл. 25, ал. 1 от Закона за виното;

3. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) други вина, напитки и продукти от грозде или вино, произведени от препоръчани от министъра на промишлеността сортове грозде и ако това право им е признато изрично със заключение на дегустационна комисия по чл. 25, ал. 1 от Закона за виното.

(2) Индикациите за категория са:

1. "качествено", към което се прибавя наименованието на вида на стоката по ал. 1, т. 3;

2. "с контролирано наименование за произход", което се предхожда от наименованието на вида на стоката по ал. 1, т. 1;

3. "от деклариран географски район" или "с наименование за произход", което се предхожда от наименованието на вида на стоката по ал. 1, т. 2 и се придружава от името на района или местността.

(3) При означаването на всички останали вина, годни за пряка консумация, освен тези по ал. 2, към индикацията "вино" може да се добави думата "трапезно".

(4) Министърът на земеделието и хранителната промишленост издава списък на препоръчаните сортове грозде за лозаро-винарски райони и местности, които могат да се използват като суровина за производство на стоки, с категория съобразно целта и принципите на чл. 1 и 2 от Закона за виното.

(5) Министърът на земеделието и хранителната промишленост със заповед, издадена въз основа на заключение на дегустационна комисия по чл. 25, ал. 1 от Закона за виното, може да отнеме категорията, когато стоката е загубила свои характерни свойства и особености и може да накърни престижа на категорията.

(6) Вносните вина, напитките и продуктите от грозде или вино и спиртните напитки могат да носят индикация за категория само ако тази индикация:

1. отговаря на условията на наредбата и/или на международен договор, по който Република България е страна;

2. е разрешена с изричен текст от законодателството на страната на производителя и отговаря на условията на това законодателство.

Чл. 18. (1) Цветът на стоката трябва да бъде резултат само от прилагането на разрешени енологични практики и обработки от Наредба № 13 от 1995 г. за разрешените енологични практики и обработки (ДВ, бр. 64 от 1995 г.).

(2) Индикациите относно цвета на виното съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 са: "бяло", "розово" ("розе") или "червено". Те могат да се добавят към индикацията на вида на виното съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 (например: "Бял вермут") и/или към индикацията на страната на произхода съгласно чл. 12, т. 1 (например: "Българско червено вино"), и/или към индикацията на произхода или наименованието за произход (например: "Карабунарско червено вино"; "Розе от Южния бряг"), и/или към разрешената индикация на сорта грозде (например: "Червено памидово вино"; "Бяло вино от памид").

Чл. 19. (1) Търговските марки, които могат да фигурират върху етикетировката съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3, отговарят на изискванията на Закона за търговските марки и промишлените образци (обн., ДВ, бр. 95 от 1967 г.; изм., бр. 55 от 1975 г.) и на наредбата.

(2) Не могат да се използват като марки на стоките по чл. 1 думи, части от думи, знаци или илюстрации, които съдържат неверни сведения или противоречат на обществения интерес и които:

1. са погрешни или могат да създадат заблуда у потребителя относно:

а) вида на стоката, дори и когато са използвани в превод или са придружени от думи, като "вид", "тип", "фасон" и други подобни;

б) свойства на стоката, като естество, композиция, алкохолен градус, цвят, произход, категория, сорт на плода, година на реколтата или обем на съда;

в) идентичност и качества на физическите или юридическите лица или група от лица, които участват или са участвали в изработката, бутилирането или в търговския оборот на стоката;

2. са име на географски район или местност;

3. са понятие или име от българската история или фолклор и се използват за означаване на вносни стоки.

(3) Търговска марка, която възпроизвежда наименование за произход, не поражда правни последици.

(4) Ако илюстрацията на марката създава представа за определен географски район или местност, тя може да се използва само в случай, че условията на наредбата позволяват стоката да се означава с наименование за произход или с индикация за произход, свързани с този географски район или местност.

(5) Към регистрирана търговска марка може да се добави буквата "R", заобиколена с окръжност.

(6) Знакът - приложение № 2, може да се използва само за означаване на вина с контролирано наименование за произход от всички производители на тези вина.

(7) Търговски марки, добили широка известност, завоювали пазари и използвани непрекъснато и ефективно повече от 10 години, могат да бъдат означавани върху етикетировката от техните собственици или от лицата, които са сключили договор за лицензия с тях, до изтичане на срока на защитата им. Тези марки не могат да бъдат противопоставяни на употребата на имената на географските единици като наименование или индикация за произход, посочени в приложение № 3.

Чл. 20. (1) Вината, продуктите от грозде или вино и плодовите спиртни напитки могат да се означават с наименованието на сорта (сортовете) на плода или плодовете, от които е добита стоката, или на негов синоним само ако сортът е разрешен (вписан) в сортовата листа на страната от Държавната сортова комисия при условията и по реда на Правилника за Държавната сортова комисия и сортоизпитването (ДВ, бр. 41 от 1981 г.).

(2) Вината от внос могат да се означават с наименованието на сорта (сортовете) грозде, от което са добити, или на негов синоним само ако това е разрешено от законодателството на страната на произхода на стоката.

(3) Стока по ал. 1 може да носи наименование на сорт, при условие, че 85 на сто от плодовете, от които е произведена, са от този сорт и качествата на сорта определят характера й, както и че участващите сортове са разрешени по смисъла на ал. 1 и 2. Когато участието на друг сорт надвишава 15 на сто и качествата на двата сорта определят характера на стоката, се означават и двата сорта.

(4) Означаването на три или повече сорта се допуска при условията на ал. 1, 2 и 3 само ако виното притежава самостоятелна търговска марка и е означено с нея.

(5) Вината, произведени от грозде от директни сортове, могат да се употребяват от лицата, които притежават лиценз за производство, само за производството на гроздова ракия или винен спирт. Тези вина, както и вината, смесени с тях, не могат да бъдат продавани за консумация.

Чл. 21. Индикациите относно типа на виното по отношение на захарното му съдържание са: "сухо", "полусухо", "полусладко" и "сладко" съобразно условията на чл. 7 от Закона за виното.

Чл. 22. (1) Препоръки за ползване на стоката съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 могат да се вписват върху етикетировката при условие, че:

1. се отнасят за стоки, предназначени за пряка консумация;

2. са насочени към потребителя;

3. отговарят на условията на наредбата.

(2) Препоръките по ал. 1 се отнасят до:

1. ястията, с които се препоръчва да се сервира стоката;

2. начина на сервиране;

3. информация за начина на приготвянето на стоката;

4. начина на съхраняване на стоката;

5. информация за съдържащите се ароматни и/или вкусови добавки, оцветители и други инградиенти, характеризиращи стоката;

6. рецепти за коктейли.

(3) Когато препоръката по ал. 2, т. 2 е спиртната напитка да се сервира преди хранене, тя може да се изрази с индикацията "аперитив". Тази индикация може да замени само индикацията "спиртна напитка".

Чл. 23. (1) В етикетировката може да се вписва индикация на годината на реколтата съгласно чл. 10, ал. 1, т. 8 само ако тази индикация е придружена от наименование за произход и при условие, че съгласно наредбата стоката има право да бъде означавана с тази индикация и 100 на сто от гроздето или плодовете, от които е произведена стоката, са добити в посочената година на реколтата.

(2) Годините на производство на гроздето, от което са произведени тиражният и експедиционният ликьор, вложени при производството на пенливо вино, не определят годината на реколтата на пенливото вино.

(3) Към индикацията "вино" по чл. 11, ал. 1, т. 1 може да се добави индикацията "ново" само при условие, че:

1. виното е произведено изцяло от грозде, добито от една реколта, най-малко 30 на сто от него е винифицирано чрез въглекисела мацерация и е бутилирано до края на годината на реколтата;

2. върху етикетировката е вписана и индикацията "срок за продажба - 01.03. ... г." (вписва се годината, следваща годината на производството и бутилирането на виното).

(4) След изтичането на срока по ал. 3 виното не може да се означава и представя като "ново".

Чл. 24. (1) Върху етикетировката могат да фигурират сведения и знаци за медали и отличия съгласно чл. 10, ал. 1, т. 9 само при условие, че:

1. виното:

а) е от хомогенна партида, но не по-малка от 1000 литра;

б) е бутилирано в съдове с обем, ненадвишаващ 2 л, които са етикетирани съгласно разпоредбите на наредбата и в етикетировката им има индикации за географския район на произхода му и за годината на реколтата на плода, от който е произведено; по изключение виното може да се държи в съдове с по-голям обем преди пускането му за консумация, но само ако е означен общият обем - предмет на отличието, идентификацията на съдовете е прецизно доказана и автентичността на виното е гарантирана от условията на конкурса по т. 2;

2. отличието е дадено на състезание с вина от същата категория, произведени в сходни условия и само в рамките на конкурс, правилата на който са официално признати от компетентния орган на държавата, на чиято територия е проведен конкурсът;

3. отличието е признато с документ, издаден от Международната служба за лозата и виното (О.I.V.) или от министъра на земеделието и хранителната промишленост при условия и по ред, определени от него.

(2) Правилата на конкурса изискват да се:

1. осигурява достъп на всички заинтересувани;

2. гарантира обективност, като процедурата му изключва дискриминация между вината от различни категории и от различни географски райони;

3. състави жури от квалифицирани лица, които чрез анонимна дегустация по отношение на производителя класират пробите съобразно качествата им по приета за целта система на цифрови оценки;

4. предвиждат ограничен брой отличия;

5. осигури контрол на всички операции на конкурса от орган или организация, признати от министъра на земеделието и хранителната промишленост.

(3) Правилата по ал. 2 се прилагат и за останалите стоки.

Чл. 25. (1) Вината, продуктите от грозде или вино и плодовите спиртни напитки могат да носят индикация за произхода съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 при условие, че:

1. суровината, от която е произведена стоката, е добита изцяло в географския район или местност, чието име е използвано в индикацията;

2. името на географския район или местност по т. 1 фигурират в списъка - приложение № 3.

(2) Министърът на земеделието и хранителната промишленост изменя и попълва списъка на приложение № 3.

(3) Вносните стоки по ал. 1 не могат да носят географските имена, фигуриращи в списъка по приложение № 3.

(4) При означаването на вината, които носят индикация за произход, може да се употребява думата "регионално" вместо "трапезно".

(5) Индикацията за произхода на стоката по чл. 10, ал. 1, т. 10 не е индикация на категорията й.

Чл. 26. (1) Справките по чл. 10, ал. 1, т. 11, 12 и 15 не могат да бъдат означавани върху същата част на етикета, в която фигурират задължителните индикации, а могат да фигурират само или върху:

1. част от етикета, ясно отделена от частта му, върху която фигурират задължителните индикации;

2. един или повече допълнителни етикета, или върху висящ предмет, завързан за съда.

(2) Изключение от правилото по ла. 1 се допуска само за:

1. краткото сведение "Фирмата (дружеството, кооперацията) е основана през ...... година";

2. индикацията "Колекционно" ("Резерв") или "Колекционно/Резерв".

(3) Индикацията по ал. 2, т. 2 може да се използва само за означаване на вина, притежаващи право на индикация на категория по смисъла на чл. 17, ал. 1, и при условия, определени със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост.

(4) Не може да се използва индикацията по ал. 2, т. 2 при означаване на вносно вино, което е старяло (отлежало) извън територията на Република България.

Чл. 27. (1) Използването на индикация относно стопанството, което е произвело плода, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 14 се разрешава само при условие, че:

1. гроздето (плодът), от което е произведена стоката, е добито от лозя или градини, разположени на територията на това стопанство и е отгледано в него;

2. винификацията и/или дестилацията са извършени в това стопанство;

3. стоката е бутилирана в съдове с обем до 2 л в това стопанство.

(2) Индикациите, съдържащи думи, като "Замък", "Стопанство", "Манастир" и други подобни индикации, като "Гроздето е отгледано от ...", които могат да създадат представа за лозе (овощна градина), в които е отгледано (добито) гроздето (плодът), могат да се използват само при условията на ал. 1.

Чл. 28. Бутилиращото предприятие или експедиторът може да вписва в етикетировката разрешената индикация по чл. 10, ал. 1, т. 12 относно името или гражданския статут на физически или юридически лица или групи от лица, които участват в търговския оборот на стоката, само при условие, че тези лица са дали писмено съгласие за това.

Чл. 29. Индикацията по чл. 10, ал. 1, т. 16 - знакът "е", може да се използва само ако амбалажът на стоката отговаря на изискванията, посочени в наредба, издадена от председател на Комитета по стандартизация и метрология.

Чл. 30. Върху етикетировката и другите документи по чл. 3 могат да се вписват индикации относно автентичността, произхода, категорията или извършени производствени манипулации само ако те отговарят на вписванията в дневниците по чл. 4, т. 2.

Чл. 31. (1) Търговските документи (поръчка, договор, фактура, спецификация) съдържат всички индикации по чл. 9, както и онези от индикациите по чл. 10, ал. 1, т. 1, 4, 8, 10 и 11, които се предвижда да бъдат използвани при бъдещата етикетировка на стоката като краен продукт.

(2) Върху бъдеща етикетировка на стоката не могат да се вписват индикации, посочени в ал. 1, които не отговарят на индикациите, вписани в търговския документ, или които не са вписани в него.

Чл. 32. Означаването на стоките в рекламните материали по чл. 4, т. 5 и в документите по чл. 4, т. 7 може да се извършва само с индикации, които отговарят на условията на наредбата.

Чл. 33. Правилата за означаване на стоките в документ, съпровождащ транспорта им, и случаите, в които този документ може да замести търговски документ по чл. 31, се уреждат в наредба за превоза на лозаро-винарската продукция и спиртните напитки.