Държавен вестник, брой 36 от 26.IV

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за:

1. лицензиране на производителите на вино, спирт и спиртни напитки;

2. регистриране на пунктовете за извършване на услугата "дестилация на ферментирали плодови материали", предназначени за производство на ракия;

3. производство на вина и ракии за семейна консумация;

4. лицензиране на търговците и обектите, в които се извършва търговия с вино, спирт и спиртни напитки.

Чл. 2. (1) Тази наредба се прилага за:

1. вино;

2. напитки, които могат да бъдат означавани като вино съгласно § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за виното (ДВ, бр. 54 от 1978 г.);

3. напитки и продукти по смисъла на § 3 и 4 от допълнителните разпоредби на Закона за виното;

4. спирт и спиртни напитки.

(2) Тази наредба не се прилага за напитки с алкохолно съдържание, по-ниско от 4% обемни, и за пиво.

Чл. 3. (1) Производството на стоките по чл. 2 с цел продажба се извършва от търговци, на които е издаден лиценз за производство по наредбата.

(2) Лицензът за производство по ал. 1 се издава от министъра на промишлеността и се вписва в регистър на Главната инспекция по лицензиране и контрол на производството на вино, спирт и спиртни напитки към Министерството на промишлеността, наричана по-нататък "Главната инспекция".

(3) Лицензът за производство по ал. 1 се издава на търговци, които могат да осигурят условията за производство, предвидени в тази наредба и в други нормативни актове, на една или повече от стоките по чл. 2.

(4) Лиценз за производство не се издава на лицата, чийто лиценз е бил отнет или е установено, че са произвеждали без лиценз.

Чл. 4. Заявлението за издаване на лиценз за производство се подава в Главната инспекция, придружено от:

1. документ за съгласуване от управление "Държавен санитарен контрол и организация на хигиенно-епидемиологичната служба" при Министерството на здравеопазването, както следва:

а) за вината, напитките и продуктите от грозде или вино - БДС, при спазване на изискванията на Закона за виното, Наредба № 13 от 1995 г. за разрешените енологични практики и обработки (ДВ, бр. 64 от 1995 г.) и Наредбата за означаване и търговско представяне на лозаро-винарската продукция и спиртните напитки;

б) за спирта и спиртните напитки - "техническа спецификация" на производителя за всеки конкретен асортимент по смисъла на БДС ЕN 45020, чието спазване е задължително условие съгласно наредбата. Техническата спецификация се съгласува, след като Главната инспекция нанесе заверка върху нея, че напитката отговаря на изискванията на Наредбата за означаване и търговско представяне на лозаро-винарската продукция и спиртните напитки;

в) за отделни асортименти от стоките по буква "а" - технически спецификации, съгласувани по искане на заявителя, както по действащ БДС, така и за случаите, когато няма стандартизационен документ;

2. санитарно разрешително от регионалната хигиенно-епидемиологична служба за въвеждане в редовна експлоатация на обекта по чл. 280 от Кодекса на труда и чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве, утвърден с Постановление № 23 на Министерския съвет от 1974 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 1974 г.; изм., бр. 99 от 1980 г., бр. 101 от 1989 г., бр. 76 и 101 от 1990 г., бр. 81 от 1991 г., бр. 4 и 93 от 1992 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 66 и 100 от 1995 г.);

3. заверено копие от решението или удостоверението от съда за съдебната регистрация на заявителя;

4. справка от техническата служба към общината, на чиято територия е производственият обект или склад, съдържаща адреса на обекта, парцела, квартала и планоснимачния номер или други описателни данни, когато имотът е извън регулация, както и пълно описание на всяко помещение от обекта с квадратура и на съдовете и съоръженията в дворното място;

5. разрешение за ползване на обекта, издадено от районната инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол, съгласно Наредба № 6 от 1993 г. за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България (обн., ДВ, бр. 28 от 1993 г.; доп., бр. 73 от 1993 г.);

6. решение на компетентния орган по оценка на въздействието върху околната среда в случаите, когато се изисква съгласно Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1992 г., бр. 31 от 1995 г.) и Наредба № 1 от 1995 г. за оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 73 от 1995 г.);

7. разрешение от териториалната служба за противопожарна охрана;

8. данни за основанието, на което се държи обектът;

9. декларация от заявителя по образец, утвърден от министъра на промишлеността;

10. лични молби-декларации от правоспособните специалисти със специалностите, определени от министъра на промишлеността, които могат да водят производствения процес и да правят вписвания в дневниците по чл. 13, по образец, утвърден от същия министър. Молбата-декларация се придружава от фотокопие от дипломата на специалиста. Главната инспекция може да изиска личното явяване на специалиста или нотариална заверка на молбата-декларация.

Чл. 5. Лицензът по чл. 3, ал. 1 се издава в срок до един месец от подаване на документите по чл. 4. Отказът за издаване на лиценз се мотивира писмено и за него се уведомява заявителят. Отказът за издаване на лиценз се обжалва по реда на Закона за административното производство (обн., ДВ, бр. 90 от 1979 г.; изм., бр. 9 от 1983 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 25 и 61 от 1991 г., бр. 19 от 1992 г., бр. 65 и 70 от 1995 г.).

Чл. 6. (1) Лицензът за производство е със срок на действие 1 година.

(2) Действието на лицензионното право за срока по ал. 1 се продължава със заверка на Главната инспекция след заплащане на таксата по Тарифата за таксите за издаване на лиценз по чл. 3 от Наредбата за условията и реда за производство на вино, спирт и спиртни напитки и за търговията с тях.

Чл. 7. (1) Лицензопритежателят упражнява правата си, вписани в лиценза за производство, при условията, посочени в чл. 8.

(2) Правата по лиценза не могат да се прехвърлят и преотстъпват.

(3) При промяна на статута, адреса или управителя на лицензираното лице, на специалисти, които имат право да водят производствения процес, на помещенията, на вида или асортимента на продукцията, както и на други условия за производството, съхраняването и означаването й, вписани в лиценза за производство, лицензопритежателят е длъжен да поиска изменение или допълнение на лиценза за производство с писмено заявление до Главната инспекция, придружено от необходимите документи, в 7-дневен срок от настъпване на промяната.

(4) Измененията и допълненията по ал. 3 не променят сроковете по чл. 6.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) Лицензопритежателят осигурява:

1. условия за отделяне на производството по видове и асортименти с цел гарантирано запазване на тяхната автентичност, категория и произход;

2. водене на дневниците по чл. 13 съобразно изискванията на наредбата и инструкциите на министъра на промишлеността по прилагането й;

3. достъп на длъжностните лица от Главната инспекция до всички административни, производствени и складови помещения, както и до документацията, свързана с автентичността, категорията и произхода на продукцията и нейното означаване и търговско представяне;

4. спазване на санитарно-хигиенните, градоустройствено-строителните, противопожарните и екологичните правила и норми, стандартизационните документи и съгласуваните по реда на наредбата технически спецификации;

5. недопускане на действия, които могат да доведат купувача или потребителя до заблуда в автентичността, категорията или произхода на стоката;

6. недопускане внасянето на територията на производствения обект на етикети или опаковки, с които друг производител означава или представя продукцията си или които се отнасят за продукция, която не е вписана в лиценза за производство;

7. недопускане в производствените и складовите помещения наличието на продукция, суровини и материали, които:

а) подлежат на вписване в дневниците по чл. 13, но не са били вписани в тях или са вписани невярно;

б) не са разрешени и годни за влагане в производството на продукцията - предмет на лицензното право;

в) могат да се използват за фалшифициране на естеството, цвета или други съществени показатели на стоката;

8. спазване на бандеролния режим и необходимите технически средства за измерване на употребения спирт и дестилат.

Чл. 9. Когато по време на действие на лицензното право по чл. 3, ал. 1 някое от основанията за придобиването му отпадне или лицензопритежателят не е в състояние да осигури някое от условията за упражняване на това право, той незабавно уведомява Главната инспекция за това.

Чл. 10. Когато компетентен орган вследствие на констатирано нарушение спре или прекрати права, свързани с издаването или действието на лиценза по чл. 3, ал. 1, той уведомява Главната инспекция за това.

Чл. 11. При констатиране на нарушения на наредбата министърът на промишлеността може:

1. да спре действието на лиценза:

а) за определен срок, не по-малък от 1 месец;

б) за срок до извършване на предписано действие или до приключване на съдебен спор;

2. да измени лиценза, като отнеме част от лицензното право;

3. да отнеме правото на нарушителя да води производствения процес и да прави вписвания в дневниците по чл. 13 за срок от 1 месец до 2 години, а за нарушение, посочено в чл. 12, ал. 2 - за срок от 2 години;

4. да отнеме лиценза.

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) Лицензът за производство се отнема със заповед на министъра на промишлеността.

(2) Лицензът се отнема задължително при:

1. използване на етикетировка, опаковка или означение, което може да заблуди купувача или потребителя относно името на производителя, вносителя, изпращача или участник в търговския оборот;

2. производство в помещения, които не са вписани в лиценза за производство;

3. подправяне на стоката със съставки, вредни за здравето, или по начин, който може да заблуди потребителя в автентичността на стоката или в нейни определящи показатели;

4. недопускане на служителите на Главната инспекция и придружаващите ги служебни лица в помещения, посочени в лиценза за производство; непредставяне на дневниците по чл. 13 или на документи за доказване на категорията и произхода на продукцията, суровините и материалите, производствената документация и други документи, необходими при проверката; създаване на пречки при вземането на проби и изследването на стоките, машините, оборудването, суровините и материалите и другите обекти на контрол; даването на неверни сведения и данни на служителите на Главната инспекция;

5. неотстраняване в срок на причините, поради които действието на лиценза за производство е било спряно.

Чл. 13. (1) Лицензопритежателят осигурява водене на съответните дневници по образците, утвърдени от министъра на промишлеността.

(2) Дневниците се номерират и се заверяват от Главната инспекция.

(3) Вписвания в дневниците могат да правят само правоспособните лица, посочени в лиценза за производство, а в дневник № 6 - материалноотговорното лице. Лицензопритежателят осигурява вписване в дневниците на необходимите данни, позволяващи определянето и следенето на автентичността, произхода и категорията на стоките по чл. 2, ал. 1.

(4) Дневниците представляват официални документи за доказване на:

1. автентичността, произхода и категорията на:

а) влизащите за преработка суровини и материали, посочени от министъра на промишлеността;

б) крайната за производителя продукция;

2. изискващите се производствени манипулации, посочени в образеца на съответния дневник.

(5) Дневници се водят поотделно за всички обекти и подобекти, вписани в лиценза.

(6) Вписванията в дневниците отразяват точно документите, въз основа на които са направени, и се извършват по неизличим начин ясно, четливо, с професионална добросъвестност и при спазване инструкциите на министъра на промишлеността.

(7) Означаването и търговското представяне на крайната за производителя продукция, в т. ч. и в търговските и транспортните документи, се извършва на базата на пълно съответствие с вписванията в дневниците. Не се допуска употреба на индикация на произхода или наименование за произход, ако в дневниците липсват данни за това.

(8) Дневниците се приключват ежегодно на 31 август след пълна инвентаризация на продукцията. Ако при инвентаризацията се установят разлики между вписаната и наличната продукция, те се отбелязват в приключения дневник. Приключените дневници се съхраняват от лицензопритежателя в срок 5 години.

(9) Наличната продукция към 1 септември след инвентаризацията по ал. 8 се вписва в нов дневник.

(10) Когато продуктът е променил естеството си вследствие на трансформация, която не се дължи на производствена манипулация, и в случай на ферментация на гроздова мъст в дневника се вписват количеството и естеството на продукта, получен след тази трансформация.

(11) Приетата суровина за преработка, извършените производствени манипулации, вложените суровини и материали и излизането на крайната за производителя продукция се вписват в дневниците в деня на извършването им.

(12) Дневниците не могат да се изнасят от територията на производствения обект освен при писмено разрешение на Главната инспекция.

Чл. 14. (1) Услугата "дестилация на ферментирали плодови материали", предназначени за производство на ракия от гражданите от техни суровини, се извършва от физически и юридически лица в пунктове, които отговарят на установените санитарно-хигиенни и противопожарни норми, регистрирани последователно във:

1. общината по местонахождението на пункта;

2. данъчната служба (бюро) по местонахождението на пункта.

(2) Заявлението за регистрация по ал. 1, т. 1 се подава до кмета на общината, придружено от:

1. санитарно разрешително от регионалната хигиенно-епидемиологична служба за въвеждане в редовна експлоатация на обекта по чл. 280 от Кодекса на труда и чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве;

2. разрешение от териториалната служба за противопожарна охрана.

(3) Кметът на общината вписва пункта в специален регистър и издава на заявителя удостоверение, което съдържа регистрационния номер и адреса на пункта, описание на неговите уреди и съоръжения, името на регистрираното лице и името на определения от него отговорник на пункта, както и евентуални условия и срокове за работата на пункта, ако такива са определени в разрешенията по ал. 2.

(4) Регистрацията по ал. 1, т. 2 се извършва след представяне на удостоверението по ал. 3.

Чл. 15. Регистрираното лице по чл. 14 няма право:

1. да извършва услугата по ал. 1 на друго място освен в посочения в удостоверението по ал. 4 пункт;

2. да извършва услугата по ал. 1 от други суровини освен от тези, приети от клиента;

3. да продава или да предлага за консумация от продукта на дестилацията; патоките, които клиентите са отказали да получат, може да ги продава само на производители, лицензирани по чл. 3, ал. 1, при условия и по ред, определени от министъра на финансите;

4. да прехвърля и преотстъпва правата си на други лица.

Чл. 16. Отговорникът на пункта:

1. осигурява наличието в пункта на спиртомер, заверен от Комитета по стандартизация и метрология, таблица за установяване на алкохолния градус и подходяща стъклена или метална мензура;

2. съхранява в пункта удостоверението по чл. 14, ал. 3;

3. попълва за всяка услуга производствен лист по образец, утвърден от министъра на финансите;

4. води и съхранява в пункта следните книги, предварително заверени, прошнуровани и прономеровани от данъчната служба (бюро):

а) книга за заприходяване на патоките; в книгата се вписват обемът и алкохолният градус на патоките в присъствието на клиента, отказал се от тях, както и обемът и алкохолният градус на продадените на лицензирани производители по чл. 3, ал. 1 патоки преди изнасянето им от пункта;

б) книга - партида за клиентите, в която се записват произведените количества дестилат по литри и градуси и общото количество произведени алкохолни градуси с натрупване за годината за всяко семейство;

в) книга за вписване на констатациите на контролните органи при извършени от тях проверки;

5. да разрешава изнасянето на произведения дестилат от пункта само след съставянето и подписването на производствения лист по т. 3.

Чл. 17. Физически лица, които произвеждат в домовете си вина и ракии за семейна консумация, ги декларират по ред, установен от Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 2 от 1994 г.; изм., бр. 58 и 70 от 1995 г.).

Чл. 18. (1) Производителите на грозде и други плодове, отгледани и добити от тях или от членове на техните семейства, могат да ползват при производството на вина от тези плодове услугите на производители, притежаващи лиценз по чл. 3, ал. 1, при условия и по ред, определени от министъра на финансите. Цената на договора между тях се определя на базата на извършените практики и обработки, посочени в Наредба № 13 от 1995 г. за разрешените енологични практики и обработки.

(2) Изпълнителят на практиките и обработките по ал. 1:

1. ги вписва в дневниците по чл. 13, ал. 1 съобразно документите, представени от поръчващия;

2. означава във фактурата извършените практики и обработки, както и вида, типа и произхода на виното или ракията, ако вписването по т. 1 дава право за това.

Чл. 19. Лицензираните производители по чл. 3, ал. 1 могат да продават вино и ракия на производителите на грозде и други плодове, отгледани или добити от тях или от членове на техните семейства, срещу продадени им от последните грозде или плодове. Ако между тях не е уговорено друго:

1. физическото лице, продало гроздето, е длъжно да се яви в склада на производителя и да получи виното най-късно до 31 март след датата на договора;

2. виното трябва да отговаря на сортовия състав на гроздето и да е произведено от грозде от същата реколта;

3. виното трябва да отговаря на изискванията на Закона за виното и на нормативните актове по прилагането му;

4. ракията трябва да отговаря на дефинициите за гроздова ракия по § 3 от допълнителните разпоредби на Закона за виното или за плодова ракия по т. 2, буква "и" от приложение № 1 към чл. 11, ал. 2 от Наредбата за означаване и търговско представяне на лозаро-винарската продукция и спиртните напитки.

Чл. 20. (1) При митническото оформяне на вноса на стоките по чл. 2, ал. 1 (тарифни позиции 22.04, 22.05, 22.06, 22.07, 22.08 и 330210100 от Митническата тарифа на Република България, приета с Постановление № 237 на Министерския съвет от 1995 г. (ДВ, бр. 109 от 1995 г.) се представят и:

1. санитарно разрешително за внос, издадено от управление "Държавен санитарен контрол и управление на хигиенно-епидемиологичната служба" при Министерството на здравеопазването по реда на Наредба № 27 от 1995 г. за вноса на стоки, имащи значение за здравето на населението (ДВ, бр. 75 от 1995 г.);

2. разрешение, издадено от Главната инспекция, за спазване изискванията на Наредбата за означаване и търговско представяне на лозаро-винарската продукция и спиртните напитки и на тази наредба по образец, при условия и по ред, определени от министъра промишлеността.

(2) Алинея 1 се прилага при внос по всички основни и специфични митнически режими.

Чл. 21. (1) Всяка внесена партида от стоките по чл. 20, ал. 1 се придружава от:

1. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) атестация, издадена от официален орган на страната на произхода на стоката, и анализен бюлетин, издаден от лаборатория, признати от Комитета по стандартизация и метрология; атестацията и анализният бюлетин се съставят върху един формуляр по образец, при условия и по ред, определени от министъра на промишлеността;

2. преносително свидетелство, издадено от Главното управление на данъчната администрация, по образец, при условия и по ред, определени от министъра на финансите.

(2) Атестацията по ал. 1, т. 1 е доказателство за автентичността, произхода и категорията на стоката. Атестацията удостоверява:

1. годността на стоката за пряка консумация;

2. съдържанието на вредни или опасни фактори за здравето на човека;

3. за вината - освен данните по т. 1 и 2 и:

а) съдържанието на вина и продукти, получени от директни сортове лози и хибриди от тях или от други сортове лози, непринадлежащи към вида "Културна лоза" (Vitis Vinifera);

б) спазването при производството им на изискванията на Наредба № 13 от 1995 г. за разрешените енологични практики и обработки.

(3) В склада стоката се придружава от оригиналните документи по ал. 1 или от придружителния документ по ал. 4, т. 5, или от официални преписи от тях.

(4) Атестацията и анализният бюлетин по ал. 1 не се изискват в случаите на внос на:

1. вино в съдове с вместимост 2 л или по-малко при общо количество на доставката (доставките), непревишаващо 60 л;

2. вино в съдове с вместимост 4 л или по-малко, произхождащо или внасяно от страна, чийто годишен износ за Република България за годината, предхождаща вноса, е по-малък от 1000 хектолитра;

3. вино за научноизследователски цели при максимално общо количество, непревишаващо 1 хектолитър;

4. вино, предназначено за панаири или специализирани изложби, при съответствие с изискванията на специфичния митнически режим за изложбени експонати и ако виното е в съдове с вместимост 2 л или по-малко;

5. вино с произход от Европейската общност; при внос на вино от Европейската общност, вкл. вино в обхвата на Споразумението под формата на размяна на писма между Република България и Европейските общности за взаимно определяне на тарифни квоти за някои вина, за които се изисква "придружаващ документ" (accompaning document) съгласно Наредбата на Комисията на ЕИО № 2238/93 от 23 юли 1993 г. (ОJL 200.10.08.93).

(5) Митническото освобождаване на стоките по чл. 20, ал. 1 се допуска при условията на ал. 1, 2, 3 и 4.

(6) Главно управление "Митници" изпраща ежемесечно, до 5-о число на следващия месец, на Главната инспекция по едно копие от атестацията и преносителното свидетелство по ал. 1 или от придружаващия документ по ал. 4, т. 5 за освободените сделки.

Чл. 22. (1) Търговията на дребно с вино, спирт и спиртни напитки се извършва в стационарни търговски обекти, във вагон-ресторанти, кораби и самолети, за които е издаден лиценз на търговеца за търговия с вино, спирт и спиртни напитки от кмета на общината по местонахождението на обекта или мястото на регистрация на превозното средство.

(2) Забранена е:

1. амбулантната търговия с вино, спирт и спиртни напитки;

2. търговията с вино, спирт и спиртни напитки в обекти на територията на детски градини и училища.

(3) Когато в една сграда или общо помещение има два или повече самостоятелно обособени обекта за търговия и/или за хранене, всеки от тях подлежи на отделно лицензиране.

Чл. 23. Заявлението за издаване на лиценз за търговия на дребно с вино, спирт и спиртни напитки се подава до кмета на общината по местонахождението на обекта и се придружава от:

1. оригинал или заверен препис на документ за съдебна регистрация в случаите, когато тя е предвидена със закон;

2. документ за данъчна регистрация по реда на Закона за данъчното производство (ДВ, бр. 61 от 1993 г.);

3. удостоверение от териториалното данъчно управление за дължими държавни вземания;

4. санитарно разрешително от регионалната хигиенно-епидемиологична служба за въвеждане в редовна експлоатация на обекта по чл. 280 от Кодекса на труда и чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве;

5. други документи, изисквани за осъществяването на търговска дейност на територията на съответната община, ако такива са определени с акт на общинския съвет.

Чл. 24. (1) Търговски и депозитни складове и други подходящи помещения могат да се използват за търговия на едро и свързаните с нея складиране, съхраняване и лагеруване на вино, спирт и спиртни напитки, ако за това е издаден лиценз на търговеца от кмета на общината по местонахождението на обекта при условията и по реда, предвидени за обектите по чл. 22.

(2) Складовите и депозитните помещения на лицензираните производители на вино, спирт и спиртни напитки по реда на наредбата, в които се съхранява произведената от тях готова продукция и които са вписани в лиценза за производство, не се считат за "търговски и депозитни" складове по смисъла на ал. 1.

Чл. 25. (1) Кметът на общината издава лиценз за търговия с вино, спирт и спиртни напитки в съответния търговски обект в едномесечен срок от постъпване на заявлението по чл. 23.

(2) Лицензът по ал. 1 не се издава на търговци, на които лицензът е бил отнет или е установено, че са търгували без лиценз.

(3) Лицензните права са със срок на действие 1 година.

(4) Действието на лицензното право се продължава за срока по ал. 3 след заплащане на таксата по чл. 41, т. 8 от Тарифата за местните такси по Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 45 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 64 от 1976 г., бр. 73 от 1979 г., бр. 78 от 1980 г., бр. 17 и 68 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г., бр. 78 от 1984 г., бр. 48 от 1985 г., бр. 2 от 1986 г., бр. 19 и 62 от 1988 г., бр. 23 от 1989 г., бр. 33, 34 и 46 от 1990 г., бр. 19 от 1991 г., бр. 1, 16, 50 и 60 от 1993 г., бр. 2 от 1994 г.; Решение № 5 на Върховния съд от 25 януари 1994 г. (необнародвано); изм. и доп., ДВ, бр. 18, 31, 56 и 61 от 1994 г., бр. 30, 110 и 111 от 1995 г.).

(5) Лицензните права не могат да се прехвърлят или преотстъпват на трети лица.

Чл. 26. Търговските обекти по чл. 22 и 24, получили лиценз за търговия с вино, спирт и спиртни напитки, се вписват в специален регистър, който се води в съответната община от длъжностно лице, определено със заповед на кмета.

Чл. 27. Лицензопритежателят е длъжен:

1. да представя продукцията по начин, който изключва заблуда у купувача или крайния потребител относно произхода, автентичността и категорията на стоката, да спазва изискванията на Наредбата за означаване и търговско представяне на лозаро-винарската продукция и спиртните напитки, както и да допуска на работа щандисти, бармани и сервитьори, запознати и спазващи същата наредба;

2. да приема и държи в обекта само стоки, закупени или приети на консигнация от лицензирани производители или лицензирани търговци по реда на наредбата или от вносители, но само при условие, че стоката се приема директно от внос в обекта срещу издадена от тях данъчна фактура, в която са вписани всички задължителни индикации на стоката съгласно Наредбата за означаване и търговско представяне на лозаро-винарската продукция и спиртните напитки;

3. да държи на разположение в обекта търговските фактури за наличната стока, както и документите по чл. 21, когато стоката е приета директно от внос в неговия обект;

4. (Нова - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) да държи на разположение в търговския си обект оригинал или препис, заверен нотариално или от издателя на документ за съответствие на продаваните в обекта вина и спиртни напитки от местно производство с изискванията на съответните стандарти или технически спецификации за тяхното производство;

5. (Предишна т. 4 - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) да не продава или сервира за консумация стоките по чл. 2 на лица, ненавършили 18-годишна възраст.

Чл. 28. (1) Кметът на общината може да откаже издаването на лиценз или да отнеме лиценза на лица, които предлагат за продажба или за консумация вино, спирт и спиртни напитки в нарушение на изискванията на наредбата или на санитарно-хигиенните изисквания.

(2) Отнемането на лиценз и отказът за издаването на лиценз се мотивира и се съобщава на лицето писмено.

(3) Отнемането на лиценз и отказът за издаване на лиценз се обжалват по реда на Закона за административното производство.

Чл. 29. (1) Кметът на общината отнема лиценза при:

1. неизпълнение на задължение по чл. 27, т. 2, 3 и 4;

2. сервиране на оводнени или фалшифицирани по друг начин вина и спиртни напитки от отворени в заведението опаковки;

3. продажба на бутилирани вина и спиртни напитки без бандерол.

(2) При нарушение, извършено от щандист, барман, сервитьор или друго лице, което представя стоките по чл. 2, или при нарушение на санитарно-хигиенните изисквания действието на лиценза се спира до отстраняване от работа в обекта на виновното лице или до изпълнение на задълженията, предписани от компетентните органи.

Чл. 30. Областният управител отменя лиценза, издаден от кмета на общината, когато той е незаконосъобразен.

Чл. 31. (1) Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява, както следва:

1. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) от министъра на промишлеността - за изпълнението на задълженията на производителите, на които е издаден лиценз за производство по чл. 3, ал. 1, освен онези задължения, чийто контрол е в рамките на компетентността на други ведомства;

2. от кмета на общината по местонахождението на обекта - за изпълнението на задълженията на регистрираните лица по глава трета и на притежателите на лицензи за търговия по чл. 25, освен онези задължения, чийто контрол е в рамките на компетентността на други ведомства;

3. (Нова - ДВ, бр. 25 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 3 юли 1999 г.) от Комисията по търговия и защита на потребителите - за изпълнението на задълженията на лицензираните по реда на наредбата производители и търговци във връзка с търговията с вино и спиртни напитки;

4. (Предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) от ръководителите на съответните ведомства съобразно компетентността на ведомствените контролни органи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) За осъществяване на контролната дейност по ал. 1 министърът на промишлеността, другите компетентни държавни органи и кметовете на общините могат да привличат извънщатни сътрудници с висше или средно образование по специалности, определени с акт на министъра на промишлеността.

Чл. 32. При извършване на контрола контролните органи по чл. 31 имат право:

1. на свободен достъп в контролираните обекти;

2. да изискват необходимите документи;

3. да вземат проби и мостри за лабораторни изследвания;

4. да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания.

Чл. 33. Контролните органи са длъжни:

1. да установяват точно фактите и да отразяват обективно резултатите от проверките;

2. да дават заключения по възраженията във връзка с констатираните нарушения;

3. да опазват служебната, производствената и търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението й.

Чл. 34. При доказани нарушения на тази наредба или на Наредбата за означаване и търговско представяне на лозаро-винарската продукция и спиртните напитки разноските по лабораторните изследвания на проби и мостри и по извършената експертиза са за сметка на нарушителите.

Чл. 35. (1) За нарушения на чл. 7, ал. 3, чл. 8, 9, 13, 15, 16, 17 и 27 нарушителите се наказват по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г. и бр. 12 от 1996 г.).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) За нарушения по ал. 1 от юридически лица се налага имуществена санкция по чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания в размер от 500 000 до 5 000 000 лв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) За извършените проверки контролните органи съставят констативен протокол.

(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) За извършените административни нарушения се съставят актове по реда, установен от Закона за административните нарушения и наказания.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) Наказателните постановления се издават от държавните органи, на които е възложено изпълнението на наредбата, или от определени от тях лица, както и от кметовете на общините.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) Установяването на нарушенията, издаването, изпълнението и обжалването на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(7) (Нова - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) При повторно нарушение наказващият орган налага имуществена санкция в размер от 1 000 000 до 10 000 000 лв.