НАРЕДБА ЗА ЕДИННИТЕ ДЪРЖАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА "ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА" НА ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН "МАГИСТЪР" С ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ "ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР"
НАРЕДБА ЗА ЕДИННИТЕ ДЪРЖАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА "ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА" НА ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН "МАГИСТЪР" С ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ "ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР"
Обн. ДВ. бр.52 от 18 Юни 1996г., отм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г.
Отменена с § 5 от заключителните разпоредби на Постановление № 223 на Министерския съвет от 21 октомври 2005 г. за изменение и допълнение на Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Ветеринарна медицина" - ДВ, бр. 87 от 1 ноември 2005 г.
Чл. 1. Висше образование по специалността "Ветеринарна медицина" на образователно-квалификационна степен "магистър" се придобива във висши училища, създадени по ред, определен със закон.
Чл. 2. Студенти по специалността "Ветеринарна медицина" се приемат чрез писмен конкурсен изпит по биология. Конкурсните работи се оценяват по шестобалната система.
Чл. 3. Обучението по специалността "Ветеринарна медицина" се осъществява в редовна форма и е с продължителност 5 години и 6 месеца, съответстващи на 11 семестъра, с общ минимален хорариум 4500 часа.
Чл. 4. (1) Обучението по специалността "Ветеринарна медицина" включва задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.
(2) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум са:
1. Медицинска химия 60 ч.
2. Медицинска ботаника 45 ч.
3. Цистология, хистология и ембриология 180 ч.
4. Анатомия на домашните животни 210 ч.
5. Латински език 60 ч.
6. Радиобиология 60 ч.
7. Медицинска физика с основи на биофизиката 60 ч.
8. Ветеринарномедицинска генетика и развъждане
на селскостопанските животни 90 ч.
9. Биохимия 120 ч.
10. Ветеринарномедицинска физиология 165 ч.
11. Хранене на домашните животни с диететика 120 ч.
12. Частно животновъдство 90 ч.
13. Ветеринарномедицинска микробиология и
вирусология 180 ч.
14. Патологична физиология 120 ч.
15. Патологична анатомия с патоморфология 210 ч.
16. Фармакология, токсикология и обща терапия 150 ч.
17. Пропедевтика с клинико-лабораторна
диагностика 120 ч.
18. Хирургия (обща, оперативна и специална) 270 ч.
19. Зоохигиена и екология на животновъдството 90 ч.
20. Топографска анатомия 60 ч.
21. Вътрешни незаразни болести и клинична
токсикология 270 ч.
22. Акушерство, гинекология, андрология и
изкуствено осеменяване 240 ч.
23. Паразитология и инвазионни болести 165 ч.
24. Епизоотология и инфекциозни болести 255 ч.
25. Рентгенология и физиотерапия 60 ч.
26. Болести на дребни и декоративни животни 60 ч.
27. Биология и болести по пчелите, рибите,
бубите и дивеча 90 ч.
28. Ветеринарно-санитарна експертиза и
технология на продуктите от животински
произход 210 ч.
29. Организация и управление на ветеринарното
дело 60 ч.
30. Съдебна ветеринарномедицинска експертиза
и деонтология 60 ч.
Общо: 3930 ч.
Чл. 5. (1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели, които провеждат и семестриалните изпити. По решение на академичния съвет до 20 на сто от лекционните курсове могат да бъдат възлагани на лица с научна степен.
(2) Не по-малко от 70 на сто от хабилитираните преподаватели по ал. 1 са на основна работа в съответното висше училище.
Чл. 6. (1) Практическата подготовка се осъществява, както следва:
1. практика по животновъдство - до седми семестър с продължителност не по-малко от 3 седмици - 90 ч.;
2. клиничен стаж след осми семестър с продължителност не по-малко от 4 седмици - 150 ч.;
3. преддипломен стаж след приключване на десети семестър - 24 седмици, или 720 ч.
(2) Практическата подготовка на студентите се организира от висшето училище със съдействието на Националната ветеринарномедицинска служба и се провежда в самостоятелно обособени факултетски клиники и лаборатории, в Националната и в регионалните ветеринарномедицински служби, в частни ветеринарномедицински клиники и амбулатории, в държавни и частни месо- и млекопреработващи предприятия.
Чл. 7. (1) Обучението завършва с държавни изпити, които се провеждат в две групи дисциплини:
1. вътрешни болести, хирургия и акушерство;
2. ветеринарно-санитарна експертиза, заразни болести, паразитология, патоморфологична диагностика и организация на ветеринарното дело.
(2) Всеки държавен изпит се полага пред държавна изпитна комисия, включваща най-малко по един хабилитиран преподавател от посочените в ал. 1 дисциплини. В комисията се включват и външни за висшето училище лица.
(3) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора.
Чл. 8. Завършилите образованието си по специалността "Ветеринарна медицина" получават образователно-квалификационна степен "магистър" и професионална квалификация "ветеринарен лекар".
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. Висши училища, които не изпълняват изискванията на наредбата, нямат право да издават дипломи за висше образование.
§ 2. Студентите, които през учебната 1996 - 1997 г. са в пети и шести курс, продължават обучението си и се дипломират по сега действащите учебни планове.
§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование и влиза в сила от 1 септември 1996 г.