Държавен вестник, брой 44 от 12.VI

Чл. 21. (1) Ресурсното осигуряване на аварийно-спасителните и противопожарните дейности в летищата означава осигуряване на:

1. противопожарна и друга аварийно-спасителна техника, отговаряща на изискванията по количество и номенклатура;

2. технически и помощни средства, включително медицински средства и оборудване за провеждане на аварийно-спасителни и противопожарни мероприятия в летищата, включително за обучение и тренировки;

3. брой и номенклатура персонал, участващ в аварийно-спасителни и противопожарни действия.

(2) Целта на ресурсното осигуряване е да гарантира време за разгръщане, необходимо за достигане до всяка точка от пистата и работната площ в рамките на две до три минути (при оптимални условия на видимостта и състояние на повърхността) и ефективност на аварийно-спасителните и противопожарните действия, определена с наредбата.

Чл. 22. (1) На всяко летище се осигурява:

1. аварийно-спасително и противопожарно оборудване, съответстващо на категорията на летището, съгласно приложение № 2;

2. необходимия персонал, съответно обучен и подготвен за изпълнение на аварийно-спасителни и противопожарни действия на територията на летището и в непосредствената 5-километрова околност;

3. професионална медицинска помощ съгласно приложение № 13;

4. необходимото медицинско оборудване и лекарствени средства за оказване на първа помощ на пострадалите.

(2) Собственикът на летището е длъжен да осигури необходимите финансови ресурси за изпълнение на изискванията на наредбата.

(3) Изискванията по ал. 2 се отнасят за периода от време, през който летището функционира, осигурявайки обявената степен на аварийно-спасителна защита.

Чл. 23. (1) Администрацията на летището осигурява необходимите финансови средства за изпълнение на изискванията на наредбата основно чрез таксата за кацане, както и от други източници.

(2) Администрацията на летище с осигурена обектна противопожарна служба поема разходите за изразходваните ГСМ и гасителни вещества на привлечените за участие в аварийно-спасителни мероприятия на територията на летищата на териториални служби на противопожарната охрана.

(3) Контролните органи на Министерството на транспорта контролират изразходването на постъпленията от такси за кацане с оглед гарантиране на финансовото осигуряване на дейностите по наредбата.

Чл. 24. (1) Категорията на аварийно-спасителна защита на летищата се определя в зависимост от размерите на въздухоплавателните средства, използващи даденото летище, и интензивността на полетите според изискванията на наредбата.

(2) Определянето на категорията на летището се извършва съгласно приложение № 2.

(3) Във всички случаи, когато летището обслужва пътнически полети, категорията на противопожарно-спасителна защита не може да бъде по-ниска от най-високата категория на ВС, опериращо до/от летището. Това изискване не се отнася за случаи на инцидентно ползване на летището за провеждане на пътнически полети.

(4) За времето, когато се предвижда понижена активност на летището, категорията на летището може да бъде понижена до най-високата категория на самолета, който съгласно плановете ще оперира в този период от време независимо от количеството на операциите.

(5) На необслужвани летищни площадки, които се използват за полети за агрохимическа защита, за спортни полети или за единични полети на леки самолети (без превоз на пътници срещу заплащане), може да се използва неавтотранспортно противопожарно оборудване.

(6) Категорията на противопожарна и аварийно-спасителна защита на летището по ал. 5 се определя от длъжностно лице на оператора, който обявява своето решение пред УГА и поема отговорността за осигуряване на необходимата аварийно-спасителна защита.

Чл. 25. (1) Категоризирането на вертолетните площадки по отношение на аварийно-спасителната защита се основава на габаритната дължина на най-дългия вертолет, използващ обикновено дадената площадка, съгласно приложение № 3.

(2) За времето, когато полети се изпълняват от по-къси вертолети, категорията на аварийно-спасителна защита на вертолетната площадка може да бъде намалена до най-високата категория на вертолета, планиран да използва площадката през този период.

На необслужваните вертолетни площадки, използвани за единични полети (без превози на пътници), може да се използва неавтотранспортно противопожарно оборудване.

Чл. 26. (1) В зависимост от категорията на аварийно-спасителна защита на летището трябва да бъде осигурена работоспособна транспортна противопожарна техника, чието минимално количество и минимални технически характеристики са дадени в приложение № 4.

(2) Противопожарните автомобили трябва да могат да осигурят непрекъснато подаване на пожарогасителни вещества с необходимата интензивност, посочена в приложение № 5, на мястото на произшествието в интервал, не превишаващ 60 сек след пристигането на първия противопожарен автомобил.

(3) На летища, при които част от долитанията и излитанията се осъществяват над водно пространство, трябва да са осигурени допълнителни аварийно-спасителни средства - аварийно-спасителни вертолети и лодки с подходяща вместимост.

Чл. 27. На летателните площадки за изпълнение на полети за агрохимическо обслужване и на вертодромите, които не обслужват превози на пътници, трябва да има на разположение най-малко един специализиран противопожарен автомобил или друго мобилно противопожарно оборудване, способно да достигне всяка точка на площадката за времето съгласно чл. 21, ал. 2, и да осигури разхода на пожарогасителни вещества съгласно приложение № 5.

Чл. 28. (1) На летищата трябва да бъдат осигурени основни и помощни пожарогасителни вещества.

(2) Към основните пожарогасителни вещества се отнасят филмообразуващите пенообразуватели. Като основно пожарогасително вещество в летищата от 1 до 3 категория се препоръчва използването на пени, образуващи воден филм.

(3) Към помощните огнегасящи вещества се отнасят:

1. огнегасителен прах;

2. халогени, неразрушаващи озоновия слой;

3. въглероден двуокис;

4. смеси от тези вещества.

(4) Минималните технически изисквания към пенообразувателите трябва да отговарят на техническите изисквания, препоръчани от Международната организация за гражданска авиация и утвърдени от управление "Гражданска авиация" в Министерството на транспорта.

(5) За съвместно използване на различни пожарогасителни вещества са необходими удостоверения от фирмите производители или резултати от изпитания, проведени в сертифицирани за целта лаборатории, удостоверяващи съвместимостта на различните вещества.

Чл. 29. (1) Необходимите минимални количества пенообразувател, вода и помощни вещества за спасителните и противопожарните автомобили в зависимост от категорията на летището се определят съгласно приложение № 5.

(2) Корекция на посочените количества се допуска в следните случаи:

1. за летища от 1 и 2 категория се допуска замяна с помощни вещества до 100% от водата, използвана за производството на пяна;

2. за летища от 3 до 9 категория, където се използва пенообразувател, отговарящ на характеристиките на тип "А", се допуска замяна с помощни вещества до 30% от водата.

(3) Замяната на водата за производство на пяна с помощни вещества може да се извърши, като се имат предвид еквивалентните количества, определени в приложение № 7. Помощните вещества трябва да съответстват на техническите изисквания на Международната организация за стандартизация (ИСО), както следва:

1. за въглеродния двуокис - ИСО 5923. Въглероден двуокис;

2. за халогените - ИСО 7201. Халогени;

3. за праховете - ИСО 7202. Прахови вещества.

Чл. 30. (1) Количеството на концентрираните пенообразуватели, които се осигуряват отделно на транспортните средства за образуване на пяна, трябва да съответства на количеството налична вода за образуване на пяна и избрания пенообразувател.

(2) Количеството пенообразувател, осигуряван на транспортно средство, трябва да е достатъчно за осигуряване най-малко на две пълни зареждания на пенен разтвор.

(3) Когато се използват пенообразуватели, отговарящи на двата типа, при определяне на общото количество вода, необходима за образуване на пяна, трябва да се изхожда от това количество вода, което би било необходимо за образуване на пяна с характеристики на тип "А", като след това се намалява полученото количество с пропорция 3 л на всеки 2 л вода, необходима за образуване на пяна, отговаряща на характеристиките за тип "В".

(4) Нормата за разхода на пенен разтвор трябва да бъде не по-ниска от значенията, дадени в таблица № 5 на приложение № 5.

(5) На летището трябва да има разположен резерв от пенообразувател и допълнителни вещества, еквивалентен на 200% от количеството посочени вещества, които се намират в противопожарните и аварийно-спасителните транспортни средства. Тогава, когато има вероятност за големи задръжки в снабдяването за попълване на запасите, трябва да се увеличи резервното количество.

(6) Ако летището осигурява нанасяне на пенна възглавница върху повърхността на пистата, се предвижда допълнително количество пенообразувател за изпълнение на тази операция съгласно приложение № 7.

Чл. 31. Количеството на необходимата вода се определя, както следва:

1. общото количество вода, необходимо за получаване на пяна Q, се определя като сума на необходимото количество вода за потискане на пожара в практическата критична зона Q1 и количеството вода, необходимо след потискане на пожара за продължително потискане на огъня и/или за потушаване на запазили се огнища на пожар Q2.

2. количеството вода Q1 в литри се определя по формулата: Q1 = АxRxТ, където А е площта на практическата критична зона в кв. м (определя се в зависимост от дължината на тялото на самолета съгласно приложение № 8), R е нормата за разход (л/кв. м. мин), а Т е времето за подаване на пяната в мин.

3. количеството вода Q2 се определя като процент от Q1 по приложение № 9.

Чл. 32. (1) Минималните количества пожарогасителни вещества, необходими за осигуряване на аварийно-спасителната и противопожарната защита на вертолетни площадки, се осигуряват съгласно приложение № 10.

(2) Вертолетните площадки, разположени върху покрив, трябва да бъдат съоръжени, както следва:

1. площадката трябва да разполага минимално с един шланг, който може да осигури разпръскване на пенообразувател под налягане със специфичен разход 250 л/мин;

2. на вертолетните площадки от 2 и 3 категория на защита трябва да се разположат поне два хидромотора, всеки от които е способен да осигури необходимия специфичен разход, гарантиращ подаването на пенообразувател на всеки участък от площадката при всякакви метеорологични условия. Хидромоторите трябва да са разположени така, че да съществува минимална възможност за повреждането им вследствие на произшествие с вертолет;

3. вертолетните площадки се осигуряват срещу изтичане на горива и смазочни материали върху другите части на покрива. За целта площадката трябва да е оградена с бордюр с височина от 5 до 15 см. Ако към площадката са предвидени подходи, те се обезопасяват по същия начин.

Чл. 33. (1) За предпазване на пенообразувателя от окисляване и за повишаване устойчивостта на противопожарното транспортно средство цистерната на експлоатираното средство се държи постоянно запълнена.

(2) При експлоатацията на противопожарното транспортно средство пенообразувателят периодично се подновява с предшестващо измиване на цистерната и системите на противопожарния автомобил.

(3) На летищата се осигурява наличието в складови условия на резервни количества от концентрати на пенообразувател и помощни вещества, които надхвърлят поне два пъти количествата от тези вещества, които се намират на аварийно-спасителните и противопожарните автомобили, в съответствие с категорията на аварийно-спасителната защита на летището.

Чл. 34. (1) Аварийно-спасителните и противопожарните транспортни средства (или основното от тях) в летищата освен стандартното оборудване се окомплектуват с инструменти, посочени в приложение № 11.

(2) Аварийно-спасителните и противопожарните транспортни средства (или основното от тях) на вертолетните площадки освен стандартното оборудване се окомплектуват с инструменти, посочени в приложение № 12.

Чл. 35. (1) Целият персонал, участващ в аварийно-спасителните операции, се осигурява със защитно облекло, позволяващо изпълнението на поставените задачи. Типовите елементи на защитното облекло са следните:

1. шлем с козирка;

2. костюм - цял или състоящ се от две части (куртка и панталон);

3. ботуши (обувки);

4. ръкавици.

(2) Защитното облекло трябва да осигурява аварийно-спасителна защита от:

1. краткотраен контакт с огъня;

2. топлинно излъчване с интензивност 3 Вт/кв.м в течение на две минути;

3. топлинно излъчване с интензивност 8 Вт/кв.м в течение на една минута;

4. удари с остри предмети;

5. вода;

6. електрически удар.

(3) Членовете на аварийно-спасителните и противопожарните групи, проникващи във ВС за извършване на спасителни операции, задължително трябва да използват оборудване за аварийно-спасителна защита на дишането от въглероден окис, хлороводород, цианохлороводород и фосген. Дихателните апарати трябва да бъдат автономни - дихателен апарат с бутилка, и защитени от елементите на защитното облекло.

Чл. 36. (1) Всички аварийно-спасителни и противопожарни транспортни средства в стационарни условия се разполагат в сградата на обектната противопожарна служба. В тези случаи, когато времето за разгръщане не може да се осигури при разполагането на противопожарното оборудване в сградата на обектната противопожарна служба, се оборудва допълнително депо.

(2) Противопожарното депо се разполага по начин, осигуряващ пряк и удобен достъп на аварийно-спасителните и противопожарните средства в зоната на пистата за излитане и кацане с минимално количество маневри.

(3) Изискванията към проектиране на сградата на обектната противопожарна служба и на противопожарното депо се утвърждават от началника на УГА в МТ след вземане на становище на Националната служба по противопожарна охрана.

(4) На обектната противопожарна служба и противопожарните депа трябва да бъде осигурена директна свръзка със стационарния авариен оперативен център, другите пунктове за разполагане на аварийно-спасително и противопожарно оборудване и взаимодействащите противопожарни служби, както и с отделните транспортни средства, участващи в операциите.

(5) За персонала на аварийно-спасителните и противопожарните служби се осигурява система за оповестяване, функционираща в депото, в летищния координационен център (ако функционира такъв) и на всички места, където се намира персонал или оборудване, участващо в аварийно-спасителните операции. На местата, където нивото на шума е или може да бъде високо, се осигурява дублиране на звуковото оповестяване със светлинна индикация.

Чл. 37. (1) В обектната противопожарна служба и противопожарното депо на всяко летище се осигуряват:

1. средства за пряка свръзка между органа за обслужване на въздушното движение (или друг орган за оповестяване, назначен от администрацията на летището), противопожарното(ите) депо(а) на летището и летищния координационен център (там, където функционира такъв) за бързо извикване на аварийно-спасителните и противопожарните групи в случай на авиационно произшествие;

2. свръзка между органа за обслужване на въздушното движение, противопожарните и аварийно-спасителните групи, насочващи се към или вече намиращи се на мястото на произшествието, и координационния център на летището (там, където функционира такъв);

3. свръзка между противопожарното депо и противопожарните и аварийно-спасителните транспортни средства;

4. средства за свръзка между аварийно-спасителните и противопожарните транспортни средства, включвайки по необходимост система от разговорни устройства между членовете на групите. С радиосвързочни средства се осигуряват и взаимодействащите противопожарни автомобили на териториалната противопожарна охрана;

5. аварийни системи за сигнализация, предназначени за подаване на сигнали за тревога на помощния персонал и взаимодействащите подразделения, разположени както на територията на летището, така и извън неговите предели.

(2) Телефонната връзка между органа за обслужване на въздушното движение, пожарните депа и координационния център на летището (там, където функционира такъв) е пряка, непреминаваща през междинни комутатори за избягване на закъснението при подаване на съобщението. В дежурното помещение на противопожарното депо се предвижда звуков сигнал за тревога, дублиран със светлинен сигнал.

(3) В противопожарното депо се установява високоговоряща система за оповестяване на членовете на противопожарните и аварийно-спасителните групи и свеждане до тях на най-необходимите сведения относно произшествието - място, тип на ВС, най-удобни пътища за подход към мястото на произшествието и др. Пултът за управление на оповестяването трябва да се намира в главното дежурно помещение, където се намира и устройството за изключване на сигнала за тревога, за избягване на смущенията при използването на системата за оповестяване.

(4) При мобилизация на намиращите се извън пределите на летището взаимодействащи служби за оказване на помощ на ВС или в други аварийни ситуации в главното дежурно помещение на противопожарното депо се установява пряка телефонна линия за свръзка със съответните взаимодействащи центрове за управление и се определя редът за предаване на информацията.

(5) Дежурните помещения на взаимодействащите органи се свързват с пряка телефонна връзка с координационния център на летището (там, където функционира такъв) и с главното дежурно помещение на противопожарното депо на летището. В помощните противопожарни депа се установява високоговоряща система и система за оповестяване при тревога, които се управляват от главното дежурно помещение.

(6) Телефонното и радиооборудването във всяко дежурно помещение трябва да се проверяват периодично. В противопожарните депа и в стационарния авариен център на летището, респективно координационния център на летището (там където функционира такъв), се осигурява непрекъснато електрозахранване.

(7) Транспортните средства се снабдяват с апаратура за двустранна радиовръзка с органа за обслужване на въздушното движение и с координационния център на летището (там, където функционира такъв), чрез която се следи тяхното придвижване. Честотите за свръзка се определят чрез администрацията на летището съгласно нормативната уредба. Тези честоти се прослушват и в главното дежурно помещение на противопожарното депо.

(8) Ръководителите на аварийно-спасителните мероприятия на мястото на произшествието трябва да имат възможност да използват работоспособни мегафони или други портативни високоговорящи устройства, необходими за ръководството на операциите след напускането на транспортните средства.

Чл. 38. (1) На всяко летище се осигурява медицинско обслужване (пункт за първа медицинска помощ), а за летище, където работят над 3000 души - поликлиника, както и съответен запас от медикаменти за оказване на медицинска помощ при обикновени случаи (производствени травми, сърдечни пристъпи и др.), както и при възможни авиационни произшествия.

(2) Осигуряването на медицинското обслужване може да бъде както чрез щатни медицински органи, базирани на летището, така и посредством договаряне и координация с медицински органи, базирани извън летището (бърза медицинска помощ, болници и др.).

(3) За летища, разположени далече от стационарни медицински заведения, се организира аварийно-спасителна медицинска служба, функционираща по време на използването на летището и способна да окаже необходимата бърза медицинска помощ с отчитане на най-голямата пътниковместимост на ВС, използващи летището.

Чл. 39. (1) Всяко летище, обслужващо пътнически превози, се оборудва с един или повече дежурни автомобили за бърза медицинска помощ. При крупни произшествия се използват и други транспортни средства, подходящи за евакуация на пътниците от ВС.

(2) За осигуряване на превоза на пострадалите при авиационно произшествие между летищната администрация и службите за бърза помощ и болниците извън летището се изготвя взаимно съгласуван план.

(3) В случаи, когато летището е далече от служби за бърза помощ или болници, летищната администрация трябва да предвиди възможността за евакуиране на пострадалите с авиационни средства.

(4) В летищата се съхранява аварийно-спасително медицинско оборудване и имущество, като количествата на всеки вид се определят от размерите на обслужваните в летището ВС. Оборудването и имуществото се съхраняват в подходящо самоходно или буксируемо транспортно средство, което може да се придвижи до мястото на произшествието. Съставът на аварийно-спасителното медицинско имущество по номенклатури и количества трябва да отговаря на изискванията на приложение № 13.

(5) За оказване на неотложна помощ на пострадалите в международните летища се осигуряват подвижни болници и надуваеми палатки с отопление и осветление.

(6) Летищната аварийно-спасителна и взаимодействащите медицински служби се осигуряват с такава система на свръзки, която да гарантира необходимата свръзка при аварийна обстановка за предаване на предупреждения и за получаване на допълнителна помощ.

Чл. 40. В случай на авиационно произшествие в летището планът за мероприятията в случай на аварийна обстановка се изпълнява незабавно чрез последователно-паралелни дейности от плановете на органите и службите, участващи в аварийно-спасителните операции.

Чл. 41. (1) При авиационно произшествие на летището органът за обслужване на въздушно движение:

1. оповестява по системата за аварийна свръзка за аварийната ситуация:

а) обектната противопожарна служба;

б) аварийно-спасителната служба на летището, респективно там, където функционира такъв, координационния център на летището;

в) отделението на полицията и службата за сигурност и защита на летището;

г) медицинската служба на летището;

д) администрацията на летището (там, където не функционира координационен център на летището);

2. закрива пистата, на която е станало авиационното произшествие, и свежда до минимум движението на транспортни средства по тази писта с цел запазване на веществените доказателства за разследване на авиационното произшествие;

3. незабавно предава съобщение "NOTAM": "Защита от аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището не се осигурява до (време) или до предаване на следващото съобщение. Цялото оборудване е задействано в работите по ликвидиране на последствията от авиационно произшествие."

(2) При оповестяването на обектната противопожарна и аварийно-спасителната служба на летището се съобщават известните данни, свързани с координатите и мястото на произшествието, времето на авиационното произшествие и типа на ВС.

(3) При оповестяването на органите по ал. 1, т. 1, букви "в", "г" и "д" трябва да се съобщят координатите на картата, пункта на срещата и/или зоната за съсредоточаване и, ако е необходимо, мястото за влизане в летището.

(4) След приключване на задачите по ал. 1 изпълнителят прави контролна проверка за изпълнението им по т. 1 - 3 и регистрира времето на изпълнение и фамилията си.

(5) Когато постъпят допълнителна информация и сведения, службата за управление на въздушното движение трябва да съобщи на обектната противопожарна и аварийно-спасителната служба данни за броя на пътниците, експлоатанта на ВС, наличието на гориво и всякакви опасни товари на борда, включвайки, ако е известно, тяхното количество и месторазположение.

Чл. 42. (1) Обектната противопожарна и аварийно-спасителната служба могат да бъдат уведомени за авиационно произшествие (или събитие, при което може да настъпи авиационно произшествие) освен от органа за обслужване на въздушното движение и от някакво друго лице, както и при визуално установяване на произшествието на летището.

(2) При авиационно произшествие на летището обектната противопожарна служба:

1. следва по установените подходни пътища към мястото, посочено от органа за обслужване на въздушно движение;

2. уведомява другите взаимодействащи противопожарни служби;

3. съобщава пътя на взаимодействащите противопожарни служби за пункта на срещата, зоната за съсредоточаване (ако е известно), необходимостта от допълнителни хора и оборудване и всякаква друга необходима информация;

4. организира добре забележим команден пункт, който играе ролята на временен пункт, докато не пристигне и започне да действа подвижният команден пункт на администрацията на летището;

5. започва незабавни действия под ръководството на ръководителя на обектната противопожарна служба по аварийно-спасителните операции при концентриране на силите и средствата в критичната зона на пожара.

(3) Ръководителят (а при внезапно настъпило авиационно произшествие - сменният ръководител) на обектната противопожарна служба на летището е отговорен ръководител при произшествия, при които възниква или се очаква да възникне пожар дотогава, докато аварийната обстановка не се стабилизира.

(4) При авиационно произшествие на летището аварийно-спасителната служба на летището:

1. съсредоточава участниците на определеното по плана място и следва по установените подходни пътища към мястото, посочено от органа за обслужване на въздушното движение;

2. уведомява (чрез летищния координационен център, ако функционира такъв) другите взаимодействащи служби и органите:

а) отделението на полицията в летището;

б) взаимодействащото отделение на полицията;

в) службата(ите) за бърза помощ;

г) болницата(ите);

д) органите на Гражданска защита;

е) медицинския съдебен експерт;

ж) взаимодействащите според плана военни власти;

3. съобщава (чрез летищния координационен център, ако функционира такъв) пътя на взаимодействащите служби и органи за пункта на срещата, зоната за съсредоточаване (ако е известна), необходимостта от допълнителни хора и оборудване и всякаква друга необходима информация;

4. започва незабавни действия под ръководството на ръководителя на обектната противопожарна служба по аварийно-спасителните операции;

5. задейства подвижния команден пункт на администрацията на летището.

(5) Ръководителят (а при негово отсъствие сменният ръководител) на летищната аварийно-спасителна служба е отговорен ръководител при изпълнение на аварийно-спасителни работи при произшествия, при които не е възникнал пожар, а при произшествия, при които е възникнал пожар, поема отговорността от ръководителя на обектната противопожарна служба след стабилизиране на обстановката.

Чл. 43. (1) При авиационно произшествие на летището действията на полицията и службата за сигурност и защита включват:

1. сътрудникът на службата за сигурност и защита или полицията, който първи е пристигнал на мястото на произшествието, ръководи осигуряването на безопасността и организирането на безпрепятствено преминаване за аварийните транспортни средства, като в случай на необходимост иска подкрепление. Той отговаря за мерките за безопасност до пристигане на съответния ръководител на полицията, определен с плана на мероприятията за аварийна обстановка на летището;

2. регулира движението около мястото на произшествието, осигурява достъпа до мястото на произшествието само на тези лица, които са упълномощени да провеждат аварийно-спасителните операции, и охранява багажа и личните вещи, свалени от ВС;

3. отклонява обикновения транспорт в обходен път от мястото на произшествието;

4. закрива в най-кратък срок достъпа към мястото на произшествието за странични лица, представители на средствата за масово осведомяване, любопитни и др. (На видни места трябва да се поставят плакати, предупреждаващи за опасността от получаване на сериозни травми в случай на проникване в дадената зона.);

5. установява в най-кратък срок свръзка между всички пропускателни пунктове и командния пункт и/или аварийния оперативен център;

6. установява пропускателен режим до зоната на произшествието (проверка на специалните пропуски и удостоверения на участниците в аварийно-спасителните операции);

7. взема специални мерки за запазване и съхраняване на апаратурата за автоматична регистрация на полетните данни и автоматичен запис на бордовите разговори, пощата и изолацията на опасните товари, които могат да се намират на борда, а също така за защита на хората срещу излъчвания от радиоактивни материали.

(2) До завършването на всички аварийно-спасителни операции на мястото на произшествието при никакви обстоятелства не се допускат представители на средствата за масово осведомяване или всякакъв друг персонал, неучастващ в спасителните работи. При осигуряването на охраната на мястото на произшествието интересите на органите на печата се отчитат дотолкова, доколкото не пречат на аварийно-спасителните работи.

Чл. 44. (1) Администрацията на летището организира при необходимост на мястото на произшествието лесно опознаваем подвижен команден пункт. На подвижния команден пункт трябва да се намират отговорни представители на администрацията, които са упълномощени да вземат решения по отношение на:

1. експлоатацията на летището;

2. мерките за безопасност;

3. медико-санитарните операции;

4. съответния експлоатант на ВС.

(2) Следващите действия на администрацията на летището са проверка на контролния ред от мероприятията, за да се убеди, че:

1. аварийният оперативен център на летището действа;

2. взаимодействащите полицейски подразделения са предупредени и са предадени допълнителните уведомления;

3. взаимодействащите пожарни команди са оповестени и са взети мерки за тяхното съпровождане до мястото на произшествието;

4. експлоатантът на даденото ВС е оповестен и е получена информация за наличието на борда на опасни товари;

5. със службите на въздушното движение е установена връзка по отношение на затварянето на различни зони на летището, определени са аварийните подходи, предадени са разговорните съобщения и съобщенията "NOTAM" за пониженото ниво на защитата, осигурявана от аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба на летището;

6. уведомена е Държавната въздухоплавателна инспекция (ДВИ) като упълномощен орган за разследване на авиационни произшествия;

7. метеорологичната служба е осведомена за необходимостта да извърши специални метеонаблюдения;

8. предприети са мерки за незабавно оглеждане от съответния персонал на пистата, на която е станало произшествието, с цел откриването на остатъци от ВС.

(3) Съвместно с взаимодействащите подразделения на полицията администрацията на летището осигурява:

1. определяне на пунктове за среща и зони за съсредоточаване за вътрешния и външния периметър;

2. отделяне на сътрудници от службата за безопасност в зоната за съсредоточаване и/или пункта на сбора за съпровождане на транспортните средства с цел осигуряване нормалното придвижване на аварийно-спасителния персонал към мястото на произшествието, особено за съпровождането на автомобилите за бърза помощ от пунктовете за среща и зоните за съсредоточаване;

3. определяне на местата за паркиране за автомобилите за съпровождане и автомобилите за бърза помощ.

(4) След консултация с началника на обектната противопожарна служба администрацията на летището координира дейността на взаимодействащия аварийно-спасителен персонал и ръководи неговите действия за получаване на максимални резултати, без да се подлага аварийно-спасителният персонал на излишна опасност.

(5) Администрацията на летището при необходимост осигурява организирането на:

1. преносими аварийни навеси, които няма да се използват за медицински цели;

2. тоалетни (вкл. подвижни);

3. питейна вода;

4. ограждащи въжета;

5. раздаване на храна;

6. подвижно и преносимо осветление;

7. преносима отоплителна система;

8. конуси, стълбове и знаци;

9. механизация - тежко оборудване, инструменти за гасене на пожара;

10. оборудване за свръзка - високоговорящи уредби, високоговорители и др.

(6) Администрацията на летището извършва предварителен инструктаж на своя сътрудник за обществена информация, който след това по необходимост координира със сътрудника за обществена информация на съответния експлоатант на ВС:

1. пресбюлетините за сътрудниците на различните служби, отговарящи за информацията за печата;

2. заявленията за органите на печата.

(7) Представителят на администрацията на летището, ръководещ операциите на мястото на произшествието, уведомява всички взаимодействащи организации за завършването на аварийната ситуация в летището след съгласуване с началника на обектната противопожарна служба, началника на полицията, службата за безопасност и координатора по медицинските въпроси.

Чл. 45. Медицинските служби, ръководени от координатора по медицинските въпроси, извършват следните дейности:

1. проверка от страна на координатора за оповестяването на взаимодействащите медицински служби за бърза помощ и за пристигането им в пункта за среща или в зоната за съсредоточаване;

2. предприема необходимите мерки по откриването, преглеждането и оказването на помощ на пострадалите и последващата им евакуация със съответния вид транспорт;

3. регулира потока на пострадалите;

4. отправя съвместно с диспечера по транспорта пострадалите в съответните болници със земен, морски или въздушен транспорт;

5. съставя точен списък на пострадалите с посочване на техните фамилии и мястото на евакуация;

6. координира с експлоатанта на даденото ВС превозването на непострадалите в установения пункт за сбор;

7. взема мерки за попълване на запасите от медикаменти, ако има необходимост за това.

Чл. 46. Болниците в случай на аварийни ситуации:

1. изпращат лекари и санитарни команди за първа помощ на мястото на произшествието веднага след оповестяването за аварийна ситуация;

2. оказват медицинска помощ на пострадалите след пристигането;

3. осигуряват необходимото количество лекари и медицински сестри, операционни, екипи от хирурзи и интензивна терапия.

Чл. 47. (1) Експлоатантите на ВС при авиационно произшествие на летището:

1. осигуряват упълномощен представител на експлоатанта на ВС на подвижния команден пункт за координация на действията на експлоатанта с ръководителя на аварийно-спасителните операции;

2. предоставят информация чрез представителя на експлоатанта на ВС за броя на пътниците, състава на екипажа и опасните товари на борда на ВС. Информацията от този характер се предава веднага на началника на обектната противопожарна служба и координатора по медицинските въпроси;

3. вземат мерки от страна на представителя на експлоатанта на ВС за превозване на пътниците от мястото на произшествието до района за сбор, определен за непострадалите пътници. Превозването от мястото на произшествието на ранените, способни да се придвижват, се разрешава само след консултация с координатора по медицинските въпроси;

4. осигуряват сътрудници на експлоатанта на ВС в определения за непострадалите район за сбор. Упълномощеният представител на експлоатанта в района за сбор на непострадалите пътници назначава лица, извършващи приемане и регистрация на пътниците, а също така и координатор по въпросите на социалното осигуряване, имащ подготовка за изпълняване на тези функции;

5. осъществяват общо ръководство от представител на експлоатанта, който е определен за главно отговорно лице, в района на сбора на непострадалите пътници, приемайки при необходимост мерки по осигуряване на допълнително медицинско обслужване, доставяне на продоволствени продукти, осигуряване на свръзка и др.;

6. осигуряват сътрудник на експлоатанта, отговарящ за приемането на пътниците, на пристигащите от мястото на произшествието автобуси и съпровождането на пътниците към бюрата на регистраторите за преминаване на необходимите формалности;

7. записват от регистратор, определен от експлоатанта, имената на пътника и получават информация за бъдещите планове на пътника (запазване на място в хотел, за полет на самолет или на друг вид транспорт и т.н.), а също така с цел изясняване кой трябва да бъде известен за физическото и/или моралното състояние на пътника и бъдещите му планове. Регистраторът попълва удостоверяващи личността на пътниците карти и ги отправя към сътрудника по въпросите на информационното осигуряване на пътниците;

8. изслушват и коментират исканията на пътниците и разясняват техните права;

9. съобщават за авиационното произшествие:

а) на органите на здравеопазването и социалното осигуряване;

б) при необходимост на митническите служби;

в) при необходимост на имиграционните служби;

г) на пощенското(ите) отделение(я).

(2) Експлоатантът определя отговорен служител за предварителното осведомяване на роднините и близките на пътниците.

(3) Експлоатантите на ВС, сътрудникът на летището по въпросите на обществената информация и сътрудниците за връзки от други органи, участващи в ликвидирането на последствията от произшествието, подготвят съвместно съобщения за пресата.

(4) Експлоатантът носи отговорност за отстраняване на повреденото въздухоплавателно средство, загубило способност да се придвижва само, след получаване на разрешение от ДВИ като пълномощен орган по разследване на авиационни произшествия.

Чл. 48. Държавните органи, които предприемат действия съгласно собствените планове за дейности в случай на аварийни ситуации, са:

1. Министерството на транспорта - чрез управление "Гражданска авиация" и ДВИ;

2. органите на Гражданска защита;

3. органите по здравеопазването и социалното осигуряване;

4. пощенското(ите) отделение(я);

5. митническите органи;

6. имиграционните служби.

Чл. 49. (1) Сътрудникът по въпросите на обществената информация на летището:

1. приема всички представители на средствата за масово осведомяване, упълномощени да предават информация за произшествието в летището, в предназначен за тях сборен пункт. В този пункт се осигуряват:

а) извършване на инструктаж;

б) свръзки;

в) транспортни средства за предвижване, когато това е разрешено, до мястото на произшествието, и обратно;

2. изготвя прессъобщенията, отнасящи се до авиационното произшествие, и носи отговорност за тази информация съвместно с представителя на експлоатанта на даденото ВС.

(2) Достъпът в пункта за сбор и инструктаж или присъствие на мястото на произшествието се разрешава само на тези представители на средствата за масово осведомяване, които носят журналистическа карта и имат издаден временен пропуск от службата за сигурност и защита.

Чл. 50. В случай на авиационно произшествие извън пределите на летището планът за мероприятията за случай на аварийна обстановка в летището, а също така съглашенията за взаимопомощ в аварийни ситуации се изпълняват незабавно чрез последователно-паралелно изпълняване на дейностите от плановете на органите, службите и ведомствата, участващи в аварийно-спасителните операции.

Чл. 51. (1) Органът за обслужване на въздушно движение:

1. оповестява по системата за аварийна свръзка за аварийната ситуация съгласно плана за оповестяване на летището на предвидените органи:

а) териториалните поделения на противопожарната охрана, които обслужват дадения район, със съобщаване на координатите на мястото на авиационното произшествие, времето на настъпване на произшествието, типа на ВС;

б) летищната аварийно-спасителна служба и обектната противопожарна служба на летището;

в) отделението на полицията и службата за сигурност и защита на летището;

г) администрацията на летището;

д) медицинската служба на летището;

2. колкото е възможно по-бързо предава следното съобщение "NOTAM": "Нивото на защитата, осигурявана от службата за търсене и спасяване и противопожарната служба, е понижено до категория (посочва се категорията в проценти) до предаване на следващото съобщение."

(2) След приключване на изпълнението на задачите по ал. 1 изпълнителят трябва да направи контролна проверка за изпълнението на задачите и да регистрира времето на изпълнение и фамилията си.

(3) Когато постъпят допълнителна информация и сведения, органът за обслужване на въздушното движение трябва да съобщи на задействаните служби данни за количеството на пътниците, експлоатанта на ВС, наличието на гориво и всякакви опасни товари на борда, включвайки, ако е известно, тяхното количество и месторазположение.

Чл. 52. (1) Аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба на летището могат да бъдат извикани за действия при авиационно произшествие, настъпило в 5-километровата зона извън пределите на летището, от органа за обслужване на въздушното движение, местните отделения на полицията, териториалните поделения на противопожарната охрана или местните служби на Гражданска защита.

(2) Аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба на летището осигуряват за действие при авиационно произшествие извън границите на летището материално-технически и човешки ресурси съгласно плана за мероприятията в случай на авиационно произшествие извън пределите на летището.

(3) Аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба на летището при авиационно произшествие извън пределите на летището:

1. следват по предварително установени подходни пътища към мястото на произшествието извън пределите на летището, координирайки маршрута с местната полиция;

2. уведомяват другите взаимодействащи териториални поделения на противопожарната охрана, службите за гражданска защита и други взаимодействащи органи и служби съгласно плана;

3. съобщават по пътя на териториалните поделения на противопожарната охрана или искат информация за:

а) пункта на срещата и/или района за съсредоточаване;

б) персонала, участващ в аварийно-спасителните операции, и задействаното оборудване;

в) всякаква друга необходима информация.

(4) Началникът на обектната противопожарна служба на летището пристига в разпореждане на старшия началник на териториалните поделения на противопожарната охрана, обслужващи дадения район, и изпълнява неговите указания.

(5) Аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба на летището, териториалните поделения на противопожарната охрана и другите взаимодействащи органи и служби започват незабавни действия по спасяването при концентриране на силите и средствата в критичната зона на пожара.

(6) Териториалното поделение на противопожарната охрана, осъществяващо ръководството на операциите, аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба на летището и другите взаимодействащи органи и служби трябва предварително да са определили коя служба има най-ефективни средства и оборудване за гасене на пожари на ВС и/или в сградите и да разпределят силите и средствата по целесъобразност. Предварително трябва да е договорено кой орган ще осъществява ръководството, ако в резултат на произшествието са повредени ВС и съоръжение на летището или друго съоръжение.

Чл. 53. В случай на авиационно произшествие извън пределите на летището полицията и службата за безопасност включват дейностите, определени в чл. 43.

Чл. 54. Ако в плана за взаимодействие между администрациите на летището и окръжаващите го населени места е предвидено оказване на взаимна помощ в аварийни ситуации, администрацията на летището:

1. пристига на мястото на произшествието;

2. осигурява, ако е необходимо, функционирането на аварийния оперативен център на летището и подвижен команден пункт;

3. оказва максимална помощ по молба и съгласувана с органа, ръководещ операциите по ликвидиране последствията от произшествието извън пределите на летището;

4. известява експлоатанта на ВС;

5. известява следните органи и ведомства:

а) териториалните органи на Гражданска защита;

б) автобусния парк;

в) сътрудника на експлоатанта на ВС по въпросите на обществената информация;

г) органите на здравеопазването и социалното осигуряване;

д) митническите и имиграционните служби;

е) пощенското отделение;

6. предоставя медицинско оборудване и персонал.

Чл. 55. (1) В случай на авиационно произшествие извън границите на летището за разгръщане на дейността на медицинските служби отговарят органите на Гражданската защита и местните административни власти.

(2) Администрацията на летището, ако това е предвидено в плана за аварийно-спасителни работи, при поискване доставя част от наличното в летището медицинско имущество и оборудване и осигурява медицински работници за оказване на първа медицинска помощ.

Чл. 56. (1) В случай на авиационно произшествие извън границите на летището:

1. болниците включват мероприятия, определени в чл. 46;

2. Гражданската защита при ликвидиране на последствията участва в търсене и спасяване на пострадали и привеждане в готовност, изпращане и оказване на помощ от специализираните формирования на Гражданска защита;

3. експлоатантите на ВС извършват дейностите, определени от чл. 47;

4. участието на държавните органи се определя в чл. 48;

5. отговорността за съобщенията за пресата се възлага на представителя на експлоатанта на ВС, сътрудника по въпросите на обществената информация, назначен от местните административни власти, осъществяващи общото ръководство, и сътрудника по въпросите на обществената информация, назначен от администрацията на летището.

(2) До завършването на всички аварийно-спасителни операции на мястото на произшествието при никакви обстоятелства не се допускат представители на средствата за масово осведомяване или всякакъв друг персонал, неучастващ в спасителните работи. При осигуряването на охраната на мястото на произшествието интересите на органите на печата се отчитат дотолкова, доколкото не пречат на аварийно-спасителните работи.

Чл. 57. Органите, участващи в плана за мероприятията в случай на аварийна обстановка в летището, се уведомяват за състоянието на "обща тревога", когато стане известно, че ВС, приближаващо летището, е установило или има подозрение, че има такива неизправности, които могат да доведат до авиационно произшествие.

Чл. 58. При обявяване на "обща тревога" на летището органът за обслужване на въздушното движение:

1. дава указания на аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба на летището да заемат предписаните в плана аварийни позиции до пистата, която се предполага, че ще бъде използвана, и съобщава по възможност следните сведения:

а) типа на ВС;

б) наличието и количеството на гориво на борда;

в) броя на пътниците, включвайки особени пътници: инвалиди, парализирани, слепи, глухи;

г) характера на неизправността(ите);

д) използваната писта;

е) времето за кацане;

ж) експлоатанта на ВС, ако това е необходимо;

з) наличието на всякакви опасни товари на борда, включително количеството и месторазположението им, ако това е известно;

2. извиква взаимодействащите териториални поделения на противопожарната охрана и други организации съгласно плана за мероприятията в случай на аварийна ситуация в летището, съобщавайки пункта на срещата и място за влизане в летището.

Чл. 59. Органите, участващи в плана за мероприятията в случай на аварийна обстановка в летището, се привеждат в състояние на "местна аварийна готовност", когато стане известно, че ВС, приближаващо летището, е установило или има подозрение, че има определена неизправност, която в обикновени условия не би попречила да бъде извършено безопасно кацане.

Чл. 60. При обявяване на "местна аварийна готовност" на летището органът за обслужване на въздушното движение (по молба на командира на полета или ако това е предвидено в местния план за действия) дава указания на аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба на летището да заемат предписаните в плана аварийни позиции до пистата, която се предполага, че ще бъде използвана, и съобщава по възможност сведенията по чл. 41, ал. 2.

Чл. 61. Другите органи при ликвидиране на последствията от авиационно произшествие при обявяване на "обща тревога" или "местна аварийна готовност" извършват дейностите, определена в раздел II на тази глава.

Чл. 62. (1) В случай на аварийни ситуации в летището, несвързани с авиационни произшествия, редът и характерът на действията при ликвидиране на последствията са аналогични на определените в раздел II на тази глава с отчитане на местните и конкретните условия и необходимостта и целесъобразността от участието на отделните служби.

(2) Летищната администрация осигурява планиране, организация и провеждане на аварийно-спасителни и противопожарни действия на територията на летището (например за действия при пожари в терминалите, складовите стопанства за горивно-смазочни материали, хангарите, различните производствени зони).

(3) Летищната администрация осигурява възможност за бързо оказване на първа медицинска помощ за пътници, клиенти и работещи на летището при спиране на сърцето, болки в областта на корема, изгаряния, порезни рани, счупвания и други случаи в рамките на медицинското осигуряване на полетите.

Чл. 63. (1) При провеждани незаконни актове срещу гражданската авиация действията се планират и провеждат съгласно нарочен план за действие при незаконни актове срещу гражданската авиация.

(2) Въздухоплавателно средство, намиращо се под заплаха от акт на диверсия или незаконно завладяване, трябва да бъде разположено на изолирана стоянка до нормализация на обстановката. Такива стоянки трябва да се намират на разстояние, не по-малко от 100 м от местата на стоянките на другите ВС, зданията и зоните за обществено ползване. В случай на възникване на необходимост от срочно евакуиране на пътници се допуска използването на бордови стълби и надувни съоръжения.

(3) Ако се наложи провеждане на аварийно-спасителни и противопожарни действия вследствие на акт на незаконно действие, аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба действат съобразно обстановката или по реда по раздел II, или по плана по ал. 1.

Чл. 64. (1) В случай на произшествие с ВС, превозващо опасни товари (взривни вещества, възпламеняващи се и невъзпламеняващи се газове под налягане, възпламеняващи и огнеопасни течности, възпламеняващи се твърди вещества, окисляващи материали, отровни вещества, радиоактивни материали, разяждащи вещества, етиологични агенти, раздразващи вещества и др.), експлоатантът на ВС е задължен във възможно най-кратък срок да осведоми за това администрацията на летището.

(2) За случаи на откриване на неизправни контейнери, които могат да причинят травми или да повредят здравето на пътниците или аварийно-спасителния персонал (особено на радиоактивни, етиологични и токсични материали), трябва да се предприемат специални мерки, които да се осигурят от летищната администрация с привличане на специално обучен персонал.

(3) При предположения за наличие на радиоактивни материали при условията на ал. 2 се спазват следните общи правила:

1. незабавно се осведомява най-близкият орган, занимаващ се с въпросите на атомната енергия, или най-близката военна база или орган на Гражданската отбрана, които да изпратят съгласно предварително съгласувания план група за радиологично разузнаване;

2. изолират се всички лица, които са могли да имат контакт с радиоактивните материали, до преглеждането им от лекар от групата за радиологично разузнаване;

3. предизвикващите подозрение материали се маркират и не се докосват до провеждането на дозиметричен контрол от съответния орган. Дрехите и инструментите, използвани на мястото на произшествието, се слагат отделно до проверката от аварийната група за радиологично разузнаване;

4. не се употребяват храна и питейна вода, които са могли да имат съприкосновение с материалите на мястото на произшествието;

5. на мястото на произшествието действа само екипиран в зависимост от конкретните изисквания персонал; всички други лица се намират извън мястото на произшествието;

6. всички болници незабавно се осведомяват за опасността от радиоактивно облъчване с цел вземането на мерки за оборудване на зони за дезактивация в болниците.

(4) При произшествия, свързани с етиологични и токсични материали, не се употребяват храни и питейна вода, които са могли да имат съприкосновение с тези материали. Незабавно се известяват органите на здравеопазването и ветеринарните органи.

(5) Лицата, получили увреждания или подложени на въздействието на опасните товари, се извеждат от мястото на произшествието и възможно най-бързо се транспортират в медицинско учреждение, предвидено в плана, за дезактивация.

Чл. 65. (1) Планът за действие при аварийни ситуации предвижда и действия на аварийно-спасителните и противопожарните служби по време и след земетресение или крупно наводнение, довело до производствени аварии, заплашващи здравето и живота на хора, или ограничаващо експлоатацията на летището.

(2) В плановете се предвиждат специални мерки за свеждане до минимум на щетите и най-бързото възобновяване на полетите на ВС.

(3) За защита на зданията в случай на аварийна обстановка в плана за мероприятията се определят конкретни лица, събиращи и закрепващи предметите, които могат да паднат при земетресение.

Чл. 66. (1) На всяко летище в случай на аварийна ситуация се организира стационарен авариен център, а за оперативно наблюдение и ръководство от страна на летищната администрация на аварийно-спасителните действия на мястото на авиационното произшествие (инцидент) - и подвижен команден пункт.

(2) Местоположението на аварийния оперативен център трябва да осигурява добър обзор на работната площ и изолираните стоянки на ВС.

(3) Аварийният оперативен център:

1. е стационарен;

2. оказва помощ на ръководителя на операциите на мястото на авиационното произшествие (инцидент), намиращ се в подвижния команден пункт;

3. е команден, координационен и свързочен пункт в случай на акт на незаконно завладяване на ВС и заплаха от прилагане на взривни устройства;

4. действа денонощно.

(4) Аварийният оперативен център се осигурява с оборудване за свръзка с органите, участващи в ликвидирането на последствията от аварийната ситуация, и подвижния команден пункт и се окомплектува с личен състав за водене на свръзката. Електронното оборудване и оборудването за свръзка за осигуряването на аварийния оперативен център се проверяват ежедневно.

Чл. 67. (1) Подвижният команден пункт:

1. е подвижно високомобилно средство, което може да се развръща бързо в началото на аварийно-спасителните операции;

2. използва се като команден, координационен и свързочен пункт при авиационните произшествия (инциденти);

3. действа през цялото времетраене на авиационното произшествие (инцидент).

(2) В случай на аварийна ситуация на летище подвижният команден пункт е място за сбор на ръководителите на взаимодействащите органи за получаване и разпространяване на информация и вземане на решения по предприеманите аварийно-спасителни операции.

(3) Подвижният команден пункт е оборудван с отличителен знак от типа на флаг на квадрати, цветен конус, балон или въртящ се фенер. Той се осигурява с карти, схеми, оборудване за свръзка с всички органи, участващи в ликвидирането на последствията от аварийната ситуация, и се окомплектува с личен състав за водене на свръзката. Свързочното и електронното оборудване за осигуряване на подвижния команден пункт се проверяват периодически в зависимост от местните условия съгласно плана за мероприятията.

(4) При необходимост в зависимост от типа на аварийната ситуация в летището се организира помощен команден пункт. Помощният команден пункт се осигурява със свръзка с основния (главния) команден пункт.

Чл. 68. (1) Експлоатацията на летище (летищна или вертолетна площадка) се разрешава по надлежния ред само ако има изготвен, координиран, договорно и ресурсно осигурен план за мероприятията в случай на аварийна обстановка на летището.

(2) Планът за мероприятия в случай на аварийна обстановка в летищата определя във формата на ръководство задълженията, необходимите действия и ролята на персонала и органите, вземащи участие в провеждането на аварийно-спасителни действия на летището.

(3) Планът трябва да осигурява координация на действията и мерките, предприемани от летищната администрация и служби и от взаимодействащите органи и организации, можещи да окажат помощ при възникване на аварийна ситуация.

(4) Планът трябва да осигурява:

1. последователен и ефективен преход от нормална дейност към аварийно-спасителни операции;

2. разпределението на задълженията на персонала, участващ в аварийно-спасителните операции, и другата дейност по време на аварийната ситуация;

3. разрешение от страна на ръководния състав за осъществяване на планираните дейности;

4. координиране на действията по ликвидиране на последствията от аварийната ситуация;

5. безопасно осъществяване на полетите на ВС или най-бързото им възобновяване.

Чл. 69. (1) Планът за мероприятия и за реда на действие в случай на аварийна обстановка в летищата се изготвя от летищната администрация и предвижда:

1. определяне на задълженията на летищната администрация и други органи;

2. осигуряване на ефективни канали за свръзка и съответни средства за свръзка за осъществяване на стъпаловидна система на извикване, която включва списък от лица (органи), отговарящи за стъпаловидната информация, която свръзка, доколкото е възможно, трябва да се поддържа денонощно;

3. организиране на летището в случай на аварийна обстановка на стационарен авариен оперативен център и подвижен команден пункт;

4. осигуряване на помощта на териториалните поделения на противопожарната охрана, органите на МВР, медицинските служби, органите за Гражданска защита, държавни и други взаимодействащи органи;

5. определяне на функциите на службите за управление на въздушното движение в аварийна обстановка;

6. даване на указания за изпълнение на работите по ликвидация на последствията от авиационно произшествие (инцидент).

(2) В плана за мероприятията се определя и ролята, която би могло да има духовенството за оказването на морална поддръжка на пострадалите в авиационното произшествие и техните роднини.

(3) Примерна структура на плана мероприятия в случай на аварийна обстановка на летището е дадена в приложение № 14.

(4) Планът за мероприятията в случай на аварийна обстановка на летище задължително се подлага на критичен анализ и евентуално преразглеждане на реда за действие и взаимодействие в 7-дневен срок след провеждане на тренировка или фактическо произшествие (инцидент).

Чл. 70. (1) За тренировка на аварийно-спасителните органи и служби в аварийния план на летището задължително се предвиждат мероприятия по вдигане в готовност "по тревога" на целия персонал, способен да окаже помощ в операциите по ликвидиране на последствията от произшествието от аварийно-спасителните и противопожарните служби.

(2) Целта на тренировката в случай на аварийна ситуация на летището е осигуряването на достатъчна ефективност на:

1. разгръщането на задействания личен състав;

2. плановете за мероприятия и процедури в случай на аварийна обстановка на летището на различните органи и служби;

3. аварийното оборудване и свръзките;

4. взаимодействието между участващите лица и органи.

Чл. 71. (1) По плана за мероприятията в случай на аварийна обстановка на летището не по-рядко от един път в годината се извършва пълномащабно учение за проверка на действията на всички средства, служби и съответни органи.

(2) След провеждане на учението по ал. 1 трябва да се извършва внимателен разбор с критичен анализ на резултатите.

(3) По плана за мероприятията в случай на аварийна обстановка на летището ежемесечно трябва да се провеждат специализирани учения с цел проверка и изясняване на възможностите както на аварийно-спасителната, обектната противопожарна служба и други органи, така и за проверка и изясняване на възможностите на отделни елементи на плана и системата за свръзка.

(4) Поне веднъж годишно трябва да се провеждат и щабни учения с участието на координационния комитет по изпълнение на плана мероприятия в случай на аварийна обстановка на летището, като тези учения трябва да се провеждат независимо от тези по ал. 1 и 3.

Чл. 72. (1) При планиране на пълномащабни учения в случай на аварийна обстановка администрацията на летището осигурява поддръжката и участието на всички заинтересувани пълномощни органи на летището и близките райони съгласно общия план за мероприятията.

(2) Подготовката за пълномащабно учение трябва да започне поне 120 дни преди планираното учение. Примерен календарен план за подготовката на пълномащабно учение е даден в приложение № 15.

(3) Летищната администрация трябва да определи група от наблюдатели, която да наблюдава и изготвя критичен анализ на целия ход на учението. Членовете на групата за наблюдение трябва да са добре запознати с дейностите по ликвидиране на последствията от произшествия с голям брой пострадали.