Държавен вестник, брой 67 от 6.VIII

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. класифицирането на радиолюбителите в Република България;

2. редът за провеждане на изпити за радиолюбителски клас и лицензиране на радиолюбителите;

3. начините за разрешаване, използване, преместване и закриване на любителските радиостанции;

4. правата, задълженията и отговорностите на радиолюбителите при използването на любителските радиостанции.

Чл. 2. (1) Българските радиолюбители се класифицират в четири операторски класа - А, В, С и D, в зависимост от тяхната теоретична и практическа подготовка. За всеки клас се издава съответно свидетелство. Сравнение между радиолюбителските класове в Република България и тези на Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (СЕРТ) е дадено в приложение А1.

(2) Лицата, упражняващи само радиолюбителска слушателска дейност, са радиолюбители-слушатели.

Чл. 3. Право да упражняват радиолюбителска дейност имат лицата, притежаващи свидетелство за радиолюбителски клас и повиквателен знак или личен слушателски знак.

Чл. 4. (1) Свидетелство за радиолюбителски клас се получава след успешно издържан писмен изпит по:

1. радиотелеграфия с използване кода на Морз (не се отнася за клас D) - приемане и предаване на специфичен текст от радиолюбителски обмен;

2. електротехника и радиотехника;

3. кодове и радиолюбителски съкращения, правила и процедури за работа;

4. нормативна уредба - Конституция и Конвенция на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), Правилник за радиосъобщенията на ITU, Закон за съобщенията и тази наредба.

(2) Писмените изпити за различните радиолюбителски класове се провеждат по тестови въпроси съгласно приложение А2.

(3) Всеки тест съдържа минимум 60 въпроса и се одобрява от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения.

(4) Изпитът се счита за издържан, ако кандидатът е отговорил правилно на не по-малко от 80% от въпросите в теста.

(5) Условие за явяване на изпит за по-горен клас е успешно положен изпит за предидущ клас.

Чл. 5. (1) Изпитите се провеждат от комисия, назначена от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения.

(2) Изпитната комисия има следния състав:

1. представител на Комитета по пощи и далекосъобщения, който е председател на комисията;

2. двама членове радиолюбители: един - клас А, и един - клас А или клас В.

(3) Кандидатите за явяване на изпит подават заявление (приложение Б1) до председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения, като заплащат определената такса за полагане на изпита.

(4) Изпитите се провеждат по график и на места, определени от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения.

(5) За резултатите от изпита комисията съставя протокол, който в 10-дневен срок се изпраща в Комитета по пощи и далекосъобщения.

(6) Комитетът по пощи и далекосъобщения издава на успешно положилите изпита радиолюбители свидетелство за съответния радиолюбителски клас и определя повиквателен знак след представяне на една снимка и копие на квитанция за платена такса.

(7) За издаване на дубликат на свидетелство за радиолюбителски клас радиолюбителят подава заявление до председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения и представя една снимка и копие на квитанция за платена такса.

Чл. 6. (1) Притежателят на радиолюбителски клас А или В може да притежава хармонизиран радиолюбителски сертификат (HAREC), съгласно препоръка Т/R 61-01 на СЕРТ.

(2) За получаване на хармонизиран радиолюбителски сертификат радиолюбителят подава заявление (приложение Б2) до председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения, като прилага свидетелство за клас А или В и копие на квитанция за платена такса.

Чл. 7. Кандидатът за радиолюбител-слушател подава заявление (приложение БЗ) до председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения, за да получи личен слушателски знак, или заявление за неговата промяна.

Чл. 8. Радиолюбителите клас А, В, С и D имат следните права:

1. да развиват радиолюбителска дейност, като спазват всички постановления на Конституцията и Конвенцията на ITU, Правилника за радиосъобщенията на ITU, Закона за съобщенията и тази наредба;

2. да притежават и работят с лична любителска радиостанция, като придобиват, строят, инсталират, изпробват и използват един или повече стационарни, возими или носими радиопредаватели, приемници или комбинация от тях съгласно техническите изисквания за съответния радиолюбителски клас, посочени в приложение АЗ;

3. да работят на друга лична любителска радиостанция в присъствието на нейния собственик, като предават повиквателния знак на радиостанцията, от която работят, а под дробна черта - собствения си повиквателен знак;

4. да бъдат определяни за отговорници и заместник-отговорници на любителски колективни радиостанции, ретранслатори и радиофарове;

5. да участват в аварийна радиолюбителска система за връзка при извънредни обстоятелства (бедствия, аварии и катастрофи), като подпомагат органите и силите на Гражданската защита при провеждане на спасителни и други неотложни дейности за защита на населението.

Чл. 9. Любителските радиостанции могат да бъдат лични и колективни.

Чл. 10. (1) Комитетът по пощи и далекосъобщения издава на радиолюбителите разрешително за инсталиране и използване на лична любителска радиостанция. За целта се подава заявление до председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения (приложение Б4), към което се прилагат:

1. свидетелство за радиолюбителски клас;

2. квитанция за платена такса.

(2) Собственикът на радиолюбителска станция използва радиопредавателните средства само в съответствие с условията, определени в разрешителното за инсталиране и използване.

Чл. 11. За инсталиране и работа на любителска радиостанция на борда на речен или морски съд или на борда на въздухоплавателно средство се издава разрешително от Комитета по пощи и далекосъобщения след представяне на писмено съгласие на съответния собственик.

Чл. 12. (1) Разрешително за инсталиране и използване на колективна любителска радиостанция се издава от Комитета по пощи и далекосъобщения на радиоклубове.

(2) Колективната любителска радиостанция има отговорник и един или повече заместник-отговорници, които осигуряват изпълнението на изискванията на тази наредба.

(3) Отговорници и заместник-отговорници на колективни любителски радиостанции могат да бъдат радиолюбители клас А или В, които са навършили 18 години.

(4) Разрешените технически параметри на колективните любителски радиостанции са в зависимост от класа на отговорника на колективната любителска радиостанция (приложение АЗ).

Чл. 13. (1) Радиоклубове, желаещи да получат разрешително за инсталиране и използване на колективна любителска радиостанция (ретранслатор, радиофар), подават заявление (приложение Б5) до председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. копие на документ за регистрация на клуба в съда или документ за неговата принадлежност към съответната организация или ведомство;

2. сведения (приложение Б6) за отговорника и заместник-отговорниците;

3. копие от квитанция за платена такса.

(3) При смяна на отговорника на радиостанцията в едномесечен срок радиоклубът уведомява Комитета по пощи и далекосъобщения.

Чл. 14. Комитетът по пощи и далекосъобщения, след като проучи условията и установи, че не съществуват пречки, издава разрешително за инсталиране и използване на личната или колективната любителска радиостанция (ретранслатор, радиофар), като определя съответния повиквателен знак.

Чл. 15. Отделни радиолюбители или радиоклубовете могат да изграждат любителски ретранслатори (аналогови и цифрови) и радиофарове за общо ползване от всички радиолюбители.

Чл. 16. (1) Любителските ретранслатор и радиофар имат собственик и отговорник (заместник-отговорници), които осигуряват изпълнение на изискванията на тази наредба.

(2) Отговорници и заместник-отговорници на любителски ретранслатори и радиофарове могат да бъдат радиолюбители клас А и В, навършили 18 години.

Чл. 17. (1) Любителските радиостанции могат да бъдат използвани само за радиолюбителска дейност в определените честотни ленти, клас на излъчване и с мощност, указани в приложение А3.

(2) Любителските радиостанции не могат да се използват за предаване и приемане на съобщения срещу възнаграждение от какъвто и да е характер.

Чл. 18. (1) Повиквателните знаци на всички български любителски радиостанции се определят от Комитета по пощи и далекосъобщения. Те се състоят от буквите LZ и една цифра, следвана от не повече от три букви. За Южна България (първа зона) са определени цифрите 1, 3, 5, 7 и 9, а за Северна България (втора зона) цифрите 2, 4, 6 и 8. След цифрата в повиквателния знак на колективните радиостанции следват буквата К и комбинация от буквите АА до ZZ.

(2) Повиквателните знаци на любителските ретранслатори и радиофарове се състоят от буквите LZ и цифрата 0, следвана от три букви.

(3) Личните слушателски знаци на радиолюбителите-слушатели се определят от Комитета по пощи и далекосъобщения. Те се състоят от буквите LZ, една цифра, една буква, следвани от не повече от четири цифри. Цифрата след LZ се формира съгласно чл. 19, ал. 1. Буквата след цифрата е свързана с административно-териториалното деление на страната (приложение А4).

(4) Комитетът по пощи и далекосъобщения определя временни повиквателни знаци във връзка с честване на бележити дати, участие в международни радиолюбителски състезания и експедиции.

(5) Повиквателният знак се предава при започване и при завършване на радиовръзката.

Чл. 19. (1) Притежатели на радиолюбителски клас, членове на едно домакинство, могат да използват със собствен повиквателен знак личната любителска радиостанция на друг радиолюбител, член на домакинството, след получаване на разрешително от Комитета по пощи и далекосъобщения. За целта се подава заявление (приложение Б7) до председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения, като се заплаща съответната такса.

(2) В случаите по ал. 1 мощността на личната любителска радиостанция е една и съща, независимо от това, че някои от членовете на домакинството имат по-нисък клас, но всеки е длъжен да работи само в разрешените за неговия радиолюбителски клас честотни ленти и класове на излъчване.

(3) Отговорност за спазване изискванията на тази наредба в случаите по ал. 1 носят собственикът на любителската радиостанция и радиолюбителят - член на домакинството, който я използва.

Чл. 20. (1) Любителските радиостанции могат да бъдат използвани за подвижна радиокомуникация. В този случай след повиквателния знак се предава под дробна черта:

1. буква "М" или думата "мобилна" (при телефония) - за работа от сухопътно превозно средство;

2. буквите "ММ" или думите "морска мобилна" (при телефония) - за работа от борда на плавателен съд;

3. буквите "АМ" или думата "авиомобилна" (при телефония) - за работа от борда на въздухоплавателно средство;

4. буквата "П" или думата "портативна" (при телефония) - за носими любителски радиостанции.

(2) По време на радиовръзките се посочва местонахождението (населено място, географски координати, локатор).

Чл. 21. Любителските ретранслатори и радиофарове работят само от посоченото в разрешителното постоянно местонахождение.

Чл. 22. Собственикът (отделен радиолюбител или радиоклуб) на любителски ретранслатор или радиофар няма право да ограничава по какъвто и да е начин използването им от който и да е радиолюбител.

Чл. 23. Собственикът на любителския ретранслатор или радиофар е длъжен да осигури техническа възможност отговорникът или заместник-отговорниците да ги изключват при необходимост.

Чл. 24. Размяната на съобщения между любителските радиостанции се позволява само чрез използване на международните радиолюбителски съкращения, кодове или на открит текст.

Чл. 25. (1) Любителските радиостанции могат да бъдат използвани за излъчване на радиолюбителски бюлетини след съгласуване с Комитета по пощи и далекосъобщения на деня, часа, продължителността и честотата, на която ще се излъчват.

(2) Радиолюбителските бюлетини могат да съдържат съобщения, свързани само с непосредствената радиолюбителска дейност.

Чл. 26. Чуждестранни радиолюбители от страните, които са приели препоръки Т/R 61-01 и Т/R 61-02 на СЕРТ, могат да работят от територията на Република България, при условие че:

1. притежават национален лиценз в съответствие с препоръки Т/R 61-01 и Т/R 61-02 на СЕРТ;

2. пребивават на територията на Република България временно до три месеца;

3. работят само с возима или носима лична любителска радиостанция (вкл. станция, захранвана от електрическа мрежа на временното местопребиваване);

4. спазват изискванията на собствения си лиценз.

Чл. 27. Чуждестранни радиолюбители от страните, с които Република България има взаимни споразумения, могат да работят от територията на страната на базата на условията на взаимна договореност.

Чл. 28. (1) Във всички случаи, когато чуждестранни радиолюбители не отговарят на изискванията на чл. 26 и 27, те могат да работят с личната си любителска радиостанция от територията на страната, след като получат разрешително от Комитета по пощи и далекосъобщения. За целта подават заявление по образец (приложение Б8) до председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения, към което прилагат:

1. копие на документа за радиолюбителски клас;

2. копие на квитанцията за платена такса.

(2) Полученото разрешително има валидност за поискания срок, но не повече от една година.

Чл. 29. Чуждестранните радиолюбители, работещи от територията на Република България, спазват разпоредбите на тази наредба и представят радиолюбителските си документи при поискване от съответните контролни органи.

Чл. 30. (1) Чуждестранните радиолюбители могат да работят от личните и колективните любителски радиостанции на български радиолюбители, като предават повиквателния знак на радиостанцията, от която работят, и под дробна черта - личния си повиквателен знак.

(2) Чуждестранните радиолюбители, работещи на личните си любителски радиостанции от територията на Република България, образуват повиквателния си знак, като предават LZ и под дробна черта пълния си повиквателен знак.

(3) Чуждестранните радиолюбители, притежаващи национален лиценз в съответствие с препоръка Т/R 61-01, могат да работят от личните и колективните любителски радиостанции на българските радиолюбители, като образуват повиквателния си знак съгласно ал. 2.

Чл. 31. Забранено е:

1. работа на радиопредавател с мощност, по-голяма от разрешената, и на честоти извън разрешените честотни ленти;

2. инсталиране и използване на фабрична радиостанция, която няма удостоверение за одобрение на типа, издадено от Комитета по пощи и далекосъобщения;

3. използване на шифър и кодове (условен език), цифри, думи или съкращения, които нямат общоизвестен смисъл;

4. предаване на факти и сведения от какъвто и да е характер, които представляват държавна тайна;

5. предаване на съобщения, независимо от чие име, които са от такъв характер, че би трябвало да бъдат предадени чрез обществените съобщителни мрежи, с изключение на съобщенията, свързани с непосредствената радиолюбителска дейност;

6. предаване на текст с неприлично или обидно съдържание;

7. излъчване на звукови сигнали и комбинация от тях, музика, на забавни радиопредавания, радиоразпръсквателни програми, както и на всякакви реклами;

8. излъчване на съобщения, без да се предава повиквателният знак на радиостанцията;

9. предаване на чужди или недействителни повиквателни знаци и съкращаване на повиквателни знаци;

10. предаване на фалшиви сигнали за бедствие, срочност и безопасност и сигнали, които могат да се оприличат на такива;

11. приемане на съобщения и влизане във връзка с нелюбителски радиостанции;

12. свързването на любителска радиостанция с други далекосъобщителни мрежи и съоръжения както по електрически, така и по звуков път.

Чл. 32. Всяка регистрирана от Комитета по пощи и далекосъобщения любителска радиостанция води апаратен дневник (приложение А6), в който се отразяват всички осъществени радиовръзки.

Чл. 33. Комитетът по пощи и далекосъобщения предоставя на националната обществена радиолюбителска организация, представляваща българските радиолюбители в Международния радиолюбителски съюз (IARU), преференциални условия за обмен на международната QSL-кореспонденция.

Чл. 34. При преместване на любителска радиостанция от един адрес на друг Комитетът по пощи и далекосъобщения издава ново разрешително за инсталиране и използване на любителската радиостанция по реда на чл. 10.

Чл. 35. Комитетът по пощи и далекосъобщения закрива любителската радиостанция и освобождава повиквателния знак:

1. при прекратяване на операторската дейност радиолюбителят писмено уведомява Комитета по пощи и далекосъобщения и връща разрешителното за инсталиране и използване;

2. при наложено наказание по реда на чл. 51;

3. при смърт на радиолюбителя.

Чл. 36. Освободените повиквателни знаци могат да бъдат предоставяни на други радиолюбители след изтичане на 10 години от датата на освобождаване.

Чл. 37. Всички технически средства и системи, използвани за любителска радиокомуникация, трябва да отговарят на нормите за безопасност, определени в действащите в страната стандарти.

Чл. 38. (1) Максимално допустимата изходна мощност, разрешените честотни ленти и класовете на излъчване на любителската радиостанция в зависимост от радиолюбителския клас са представени в приложение АЗ.

(2) Комитетът по пощи и далекосъобщения може да разрешава при специфични изисквания и осигурена електромагнитна съвместимост използване на по-голяма мощност от максимално допустимата, посочена в приложение АЗ.

(3) Мощността на подвижните любителски радиостанции не може да превишава 100 W (20 dBW).

(4) Мощността на радиофаровете не може да превишава 100 W (20 dBW).

Чл. 39. Относителната нестабилност на честотата на излъчвания сигнал трябва да отговаря на действащите в страната стандарти.

Чл. 40. Лентата на модулиращите звукови честоти трябва да бъде в обхвата от 0,3 до 3 kHz.

Чл. 41. (1) Максимално допустимата широчина на честотната лента за различните класове на излъчване не може да превишава следните стойности:

1. телеграфия с незатихващи колебания, код на Морз (CW) - 100 Hz;

2. двулентова телефония с амплитудна модулация (АМ) - 6 kHz;

3. еднолентова телефония с амплитудна модулация и потисната носеща честота (SSB) - 2,7 kHz.

(2) Максималната честотна девиация при класове на излъчване с честотна модулация (FМ) да не превишава:

1. за честоти под 30 MHz - x 3 kHz;

2. за честоти от 30 до 438 MHz - x 5 kHz;

3. за честоти над 438 MHz - в зависимост от техническото предназначение на устройството и съответните стандарти.

Чл. 42. Манипулацията на любителската радиостанция се осъществява така, че да не представлява източник на смущения за близко разположените радиоелектронни съоръжения, а тонът на телеграфния сигнал да е чист и не по-лош от Т8.

Чл. 43. Любителската радиостанция трябва да има възможност за настройка на радиопредавателя при изключен краен усилвател на мощност и при използване на еквивалентна антена.

Чл. 44. Страничните излъчвания на радиопредавателя на любителската радиостанция не могат да бъдат по-големи от:

1. за предаватели с работни честоти по-ниски от 30 MHz и средна мощност, по-голяма от 25 W - минус 40 dB (спрямо носещата); средна мощност по-малка от 25 W - 2,5 mW;

2. за предаватели с работни честоти, по-високи от 30 MHz и средна мощност, по-голяма от 25 W - минус 60 dB (спрямо носещата); средна мощност, по-малка от 25 W - 25 µW;

3. за предаватели с работни честоти, по-високи от 235 MHz, страничните излъчвания се потискат максимално.

Чл. 45. (1) При работата си любителската радиостанция не трябва да причинява смущения на други радиостанции и на други телекомуникационни инсталации, служещи за обществени цели.

(2) Ако се причиняват смущения, радиолюбителят е длъжен да предприеме всички необходими мерки за отстраняването им.

(3) При доказани постоянни смущения от дадена любителска радиостанция, установени с протокол от Държавната инспекция по съобщенията, Комитетът по пощи и далекосъобщения може да наложи на притежателя на разрешителното за инсталиране и използване на радиостанцията, причиняваща смущения, ограничения на часовете на работа, мощността на предавателя, използването на определени честотни ленти и определени класове на излъчване.

Чл. 46. (1) Антените и свързващите линии на любителската радиостанция се изграждат, инсталират и поддържат по такъв начин, че минималното разстояние между съставните им части вътре в сградите и коя да е част от телекомуникационните инсталации да бъде не по-малко от 1 м. По-къси разстояния се допускат за екранирани линии, ако се гарантира работа без взаимно смущение. Антенните системи извън сградите се инсталират в съответствие с действащите в страната стандарти. Разрешава се линиите да пресичат телекомуникационни инсталации само със съгласието на съответния оператор, в чиято област се разполага любителската антенна система.

(2) Антенната система не може да минава над въздушни силнотокови и телекомуникационни линии.

(3) Заземителните проводници на радиолюбителските станции не може да се свързват с телекомуникационните инсталации, служещи за обществени цели.

(4) Собственикът на любителската радиостанция е длъжен да смени инсталираните антени, заземителни проводници и свързващи линии незабавно и на негови собствени разноски, ако те пречат или застрашават инсталирането или модификацията на телекомуникационни инсталации, служещи за обществени цели.

Чл. 47. Любителските ретранслатори и радиофарове подават автоматично повиквателния си знак (на телеграфия), географските координати (локатор) и надморската височина.

Чл. 48. (1) Всяка любителска радиостанция се снабдява със следните документи, които собственикът (отговорникът) представя при поискване от контролните органи:

1. свидетелство за радиолюбителски клас на собственика (отговорника) на станцията;

2. разрешително за инсталиране и използване на любителската радиостанция;

3. апаратен дневник - образец (приложение А6);

4. тази наредба.

(2) Собствениците на возими и носими любителски радиостанции, когато ги използват извън постоянния адрес, представят само разрешително за инсталиране и използване на любителската радиостанция.

(3) Когато се работи с возима или носима любителска радиостанция, дневник може да не се води само при работа между български любителски радиостанции.

Чл. 49. Собственикът (отговорникът) взема всички необходими мерки, за да не може никой да използва любителската радиостанция в негово отсъствие, с изключение на случаите по чл. 19.

Чл. 50. Нарушенията по тази наредба се установяват от Държавната инспекция по съобщенията.

Чл. 51. (1) За нарушения, за които не се предвижда съдебно преследване или глоба, Комитетът по пощи и далекосъобщения налага следните наказания:

1. писмено предупреждение;

2. отнемане на разрешителното за инсталиране и използване за срок от три месеца до една година;

3. отнемане на свидетелството (свидетелствата) за радиолюбителски клас и закриване на любителската радиостанция.

(2) Наказанията по ал. 1 се налагат със заповед на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения.

Чл. 52. Заповед за налагане на наказание може да бъде обжалвана от нарушителя пред Комитета по пощи и далекосъобщения в срок от 15 дни от датата на връчването й.

Чл. 53. При отнемане на свидетелството (свидетелствата) по чл. 51, ал. 1, т. 3 лицето има право да кандидатства за притежавания преди наказанието радиолюбителски клас не по-рано от една година от датата на отнемането.

Чл. 54. За извършените услуги лицата заплащат такси в размер, посочен в Тарифата за таксите, които се събират от Комитета по пощи и далекосъобщения по Закона за държавните такси, както следва:

1. по чл. 5, ал. 3 - за явяване на изпит за клас;

2. по чл. 5, ал. 6, чл. 6, ал. 1 - за издаване на свидетелство за радиолюбителски клас;

3. по чл. 10, ал. 1, чл. 13, ал. 2, т. 3 - за издаване на разрешително за инсталиране и използване на любителска радиостанция;

4. за издаване на дубликати на радиолюбителски документи.