Държавен вестник, брой 75 от 3.IX

С отпаднало основание. Виж Закона за ветеринарномедицинската дейност – ДВ, бр. 42 от 5 май 1999 г., в сила от 05.06.1999 г.

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът, при които се изплащат обезщетенията от държавата за умрели и убити животни, птици, пчелни семейства, риби, буби и др., унищожени с цел опазване здравето на животните и хората.

Чл. 2. Обезщетение се изплаща в следните случаи:

1. за принудително убити животни с диагностична цел;

2. за умрели при наложена карантина и за принудително убити болни или контактни със заразно болни животни;

3. за умрели или принудително убити животни вследствие непредвидим риск при третирания с имунобиологични, химиопрофилактични и химиотерапевтични средства;

4. за заклани по необходимост животни.

Чл. 3. (1) Не се изплаща обезщетението по чл. 2 на собствениците, когато животните:

1. не са регистрирани в кметството;

2. са заболели от заразна или паразитна болест и са укрити от ветеринарномедицинските органи;

3. не са предоставени за извършване на задължителни профилактични и диагностични мероприятия;

4. са лекувани от неправоспособно лице или ветеринарномедицински специалист, който не е регистриран по Наредбата № 2 от 1993 г. за условията и реда за упражняване на частна ветеринарномедицинска практика (ДВ, бр. 31 от 1993 г.);

5. са заболели или умрели поради небрежност или умишлено деяние на лицето, което се грижи за тях.

(2) Освен в случаите по ал. 1 собствениците на унищожени животни не се обезщетяват, когато не са изпълнили или са нарушили дадените писмени разпореждания на ветеринарномедицинските органи за предотвратяване или ликвидиране на заразното или паразитното заболяване.

Чл. 4. (1) Нареждане за избиване и клане по необходимост на животни, птици и др., се издава от кмета на съответната община по предложение на държавните ветеринарномедицински органи за брой животни, както следва:

1. до 10 едри еднокопитни и двукопитни животни;

2. до 100 свине за разплод, овце или кози;

3. до 500 прасета, агнета или ярета;

4. до 1000 птици носачки;

5. до 2000 пилета;

6. до 100 пчелни семейства;

7. до 50 броя от останалите животински видове.

(2) Нареждането за избиване над посочения брой животни по ал. 1 се издава от министъра на земеделието и хранителната промишленост.

Чл. 5. За животните, подлежащи на обезщетение по чл. 2, се съставя акт (приложение № 1) в два екземпляра, от комисия в състав: участъков ветеринарен лекар, представител на общината и епизоотологът на регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС).

Чл. 6. (1) За изплащане на обезщетение собствениците на унищожени животни подават в съответната РВМС молба, придружена от следните документи:

1. декларация, че животните не са застраховани или документ от застрахователя за размера на платеното обезщетение;

2. екарисажна бележка за взети трупове или протокол за загробване, съставен от комисията по чл. 5;

3. свидетелство за собственост на едрите домашни животни;

4. документ за отчетната стойност на животните, заверен от счетоводството, ако те са собственост на държави, кооперативни или обществени организации.

(2) Към документите по ал. 1 служебно се добавят:

1. резултат от лабораторно-диагностичното изследване или аутопсионен протокол от комисия при РВМС;

2. нареждането по чл. 4;

3. протокол за оценка и унищожаване на животни (приложение № 2), съставен от комисия в присъствие на собственика. Когато се унищожава племенно животно, в комисията участва и представител на Регионалната служба за селекция и репродукция (приложение № 3);

4. акт за обезщетение по чл. 5.

(3) В десетдневен срок от постъпването на молбата по ал. 1 директорът на РВМС изпраща цялата преписка в Главно управление на Националната ветеринарномедицинска служба (ГУ на НВМС).

(4) Главно управление на НВМС проверява редовността на документите и не по-късно от един месец от получаването на преписката:

1. дава разрешение, отпуска средствата и връща преписката в РВМС за изплащане на обезщетението;

2. отказва плащането на обезщетението или връща преписката в РВМС за отстраняване на пропуските.

Чл. 7. (1) Обезщетението се изплаща в размера, определен в акта по чл. 5.

(2) Обезщетението за заклани по необходимост животни е в размер на разликата между оценката по протокола към момента на клането и реализирания приход от месото и другите добити продукти.

(3) Когато животните са били застраховани, обезщетението е в размер на разликата между стойността им, определена в оценителния протокол, и изплатената сума от застрахователя.

(4) Когато животните подлежат на задължително застраховане по Закона за застраховане на имущества, но не са били застраховани от техните собственици, обезщетението се изплаща в размер 80 на сто от стойността, определена в оценителния протокол.

Чл. 8. Средствата за заплащане на обезщетения се отпускат по реда на чл. 8а от Закона за ветеринарното дело в размер, който ежегодно се утвърждава със Закона за държавния бюджет.

Чл. 9. В случаите, когато се касае за ликвидиране на заразни и паразитни болести с голямо икономическо и социално значение, свързаните с това обезщетения и разходи за провеждане на оздравяването се отпускат целево с решение на Министерския съвет.