Държавен вестник, брой 100 от 22.XI

Отменена с § 1, т. 47 от заключителните разпоредби на Постановление № 162 на Министерския съвет от 23 юли 2002 г. за приемане на Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист" - ДВ, бр. 76 от 6 август 2002 г., в сила от 6 август 2002 г.

Чл. 1. (1) Висше образование по специалностите от професионалното направление "Социални дейности" на образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър" се придобива във висши училища, които отговарят на изискванията на Закона за висшето образование и тази наредба.

(2) Формите за обучение са редовна и задочна.

Чл. 2. (1) Сроковете за редовната форма на обучение са:

1. за образователно-квалификационната степен "бакалавър" - 4 учебни години, съответстващи на 8 семестъра, с минимален хорариум 2800 академични часа и 800 часа практика (в т. ч. 300 часа преддипломен стаж);

2. за образователно-квалификационната степен "магистър" - една учетна година, съответстваща на 2 семестъра, след придобиване на образователно-квалификационната степен "бакалавър" по "Социални дейности" с минимален хорариум 700 академични часа и с изучаване на минимум 6 учебни дисциплини.

(2) Приемането на студентите се извършва, както следва:

1. за образователно-квалификационната степен "бакалавър" - чрез писмен конкурсен изпит по български език или философия, оценяван по шестобалната система;

2. за образователно-квалификационната степен "магистър" - при условия и по ред, определени в правилниците на висшите училища.

Чл. 3. (1) Висшите училища могат да провеждат обучение за придобиване на образователно-квалификационнитестепени "бакалавър" и "магистър" по "Социални дейности" и за лица, притежаващи образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по други специалности.

(2) Обучението се извършва по учебни планове, съобразени с образователната подготовка на студентите и с изискванията на:

1. член 4, ал. 2 и 3 - за образователно-квалификационната степен "бакалавър";

2. член 2, ал. 1, т. 2 - относно броя на дисциплините и минималния им хорариум, и чл. 4, ал. 2 и 3 - за образователно-квалификационната снепен "магистър".

(3) Критериите за признаване на учебните дисциплини, по които са положени изпити при обучение по друга специалност, се регламентират в правилниците на висшите училища.

(4) Условията и редът за приемането на студенти се определят в правилниците на висшите училища.

Чл. 4. (1) Обучението за получаване на образователно-квалификационната степен "бакалавър" по "Социални дейности" включва задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.

(2) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум са:

1. Основи на социалната работа 120 ч.

2. Обща и специална педагогика 105 ч.

3. Методи на социалната работа 120 ч.

4. Обща и възрастова психология 90 ч.

5. Социална психология 90 ч.

6. Клинична психология 90 ч.

7. Обща социология и социология на труда 120 ч.

8. Философия 60 ч.

9. Икономика 75 ч.

10. Социална политика 90 ч.

11. Организация и управление на социалните дейности 120 ч.

12. Анатомия, физиология и хигиена на човека 90 ч.

13. Соматопатология на човека 60 ч.

14. Социална медицина 60 ч.

15. Демография и статистика 75 ч.

16. Информатика 90 ч.

17. Основи на държавата и правото 75 ч.

18. Трудово и осигурително право 90 ч.

19. Семейно и наследствено право 75 ч.

Общо: 1695 ч.

(3) В учебния план могат да се включват и други задължителни дисциплини.

Чл. 5. Общият минимален хорариум при задочната форма на обучение е не по-малък от 1/3 от предвидения в чл. 2, ал. 1, т. 1, а минималният хорариум на задължителните учебни дисциплини - не по-малък от 1/2 от предвидения за тях в чл. 4, ал. 2.

Чл. 6. (1) Практическата подготовка на студентите се осъществява чрез учебни практики и стажове, определени в учебните планове.

(2) При задочната форма на обучение на студентите, които не работят в областта на социалните дейности, се организира практическа подготовка с продължителност не по-малка от 2/3 от предвидената практика за редовната форма на обучение.

Чл. 7. Съотношението между лекции и упражнения се определя от висшето училище съгласно неговия правилник, като часовете за лекции по задължителните дисциплини не могат да бъдат по-малко от половината хорариум.

Чл. 8. (1) Лекционните курсове и семестриалните изпити по задължителните и избираемите учебни дисциплини за образователно-квалификационната степен "бакалавър" се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели.

(2) По изключение и с решение на академичния съвет до 25 на сто от лекционните курсове и семестриалните изпити по задължителните дисциплини и до 50 на сто по избираемите дисциплини могат да се провеждат от преподаватели с образователна и научна степен "доктор".

(3) За провеждането на лекционните курсове по факултативните учебни дисциплини могат да се привличат и специалисти, притежаващи образователно-квалификационната степен "магистър". Хорариумът на факултативните дисциплини не може да надхвърля 10 на сто от общата аудиторна заетост по учебен план.

(4) Не по-малко от 50 на сто от преподавателите по задължителните дисциплини трябва да бъдат в трудово правоотношение с висшето училище, в което преподават.

Чл. 9. Лекционните курсове и семестриалните изпити за образователно-квалификационната степен "магистър" се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели, най-малко 75 на сто от които са на основна работа във висшето училище.

Чл. 10. (1) Обучението за образователно квалификационната степен "бакалавър- завършва с държавен изпит.

(2) Обучението за образователно-квалификационната степен "магистър" завършва със защита на дипломна работа.

(3) Държавните изпити се провеждат от държавна комисия, в състава на която влизат не по-малко от двама хабилитирани преподаватели в съответното научно направление, както и представители на държавни институции от областта на социалните дейности.

(4) Защитата на дипломните работи се осъществява пред държавна комисия, в състава на която влизат не по-малко от трима хабилитирани преподаватели в съответното научно направление, както и представители на държавни институции от областта на социалните дейности.

(5) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора.

Чл. 11. Студентите, изпълнили задълженията си по учебните планове, в които са отразени изискванията на тази наредба, получават диплома за висше образование съответно на образователно-квалификационната степен "бакалавър" или "магистър" с професионлна квалификация "социален работник".