Държавен вестник, брой 69 от 17.VI

Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат условията и редът за определяне на началните, основните и индивидуалните работни заплати, както и на допълнителните и други трудови възнаграждения.

(2) Прилага се при определяне на работните заплати в детските градини, училищата и обслужващите звена по смисъла на чл. 2 от Закона за народната просвета, наричани по-нататък за краткост "училища".

(3) Наредбата се прилага и от всички училища, детски градини и обслужващи звена към други министерства и ведомства.

(4) Към длъжността "учител" се приравняват длъжностите: помощник-директор - с преподавателска заетост, възпитател, ръководител на филиал на Междуучилищен център за трудово политехническо обучение (МУЦТПО), логопед, педагог, корепетитор, психолог, хореограф, ръководител на учебно-изчислителен кабинет, педагогически съветник.

Чл. 2. Началните основни месечни работни заплати на персонала, зает в системата на средното образование, се определят по длъжности с коефициент към минималната работна заплата за страната съгласно приложение № 1.

Чл. 3. (1) Основната работна заплата за длъжността "директор" е в зависимост от категорията на училището (приложение № 2) и времето, признато за стаж по специалността. Конкретните размери на основните работни заплати се определят като произведение на индивидуалните коефициенти (приложение № 3) и минималната работна заплата.

(2) Основната работна заплата за длъжността "учител" е в зависимост от нормата преподавателска работа, по-високата лична квалификация и времето, признато за стаж по специалността. Конкретните размери на основните работни заплати се определят като произведение на индивидуалния коефициент (приложение № 4) и минималната работна заплата.

(3) Основната работна заплата за длъжностите "помощник-директор по учебната дейност", "помощник-директор по учебно-производст-вената дейност" и "ръководител на филиал в МУЦТПО" е в зависимост от пълната норма преподавателска работа и времето, признато за стаж по специалността. Конкретните размери на основните работни заплати се определят като произведение от индивидуалните коефициенти от скалата за "учител с I клас квалификация" (приложение № 4) и минималната работна заплата.

(4) При недостигане на задължителната норма преподавателска работа за "учител" основната работна заплата на лицето се намалява, но за не повече от пет часа седмично или сто и осемдесет часа годишно.

(5) При изпълнение на учебни часове над задължителната норма преподавателска работа на педагогическия персонал се заплаща лекторско възнаграждение в процент към минималната работна заплата, както следва:

1. за учител с висше образование - 3,3 на сто;

2. за учител с полувисше образование - 2,8 на сто;

3. за учител със средно образование - 2,1 на сто.

(6) Когато лекторският час е по учебен предмет, за който придобитите от учителя (възпитателя) образование, професионална квалификация и правоспособност не отговарят на изискванията за заемане на длъжност "учител" по този предмет, възнаграждението на час е в размер 2,1 на сто от минималната работна заплата, определена за страната.

(7) За стаж по специалността се признава времето, прекарано на работа по трудово правоотношение:

1. в други отрасли и дейности по специалността от висшето и полувисшето образование, която ползва като учител;

2. на учителска длъжност в училищата и детските градини преди получаване на по-висок образователен ценз;

3. от лицата с учителска квалификация на щат като дружинни ръководители, ученически организатори в национални, регионални и общински извънучилищни учреждения;

4. като организационно-педагогически работници в национални, регионални и общински извънучилищни учреждения;

5. като училищни инспектори, методисти и други, които се занимават с учебно-възпитателна и организационно-методическа дейност в централните и местните органи;

6. на платена изборна работа в държавни органи и учителски синдикални организации.

(8) Основните работни заплати за длъжностите от категориите "Специалист с ръководни функции", "Специалист", "Помощно обслужващ персонал" , "Работници" и "Охрана", както и за "помощник-директор по административно-стопанската дейност" могат да бъдат определени и по-високи от тези в класификатора (приложение № 1) в рамките на определените средства за работна заплата.

Чл. 4. (1) При нормативно основание за допълнително материално стимулиране в края на календарната година право на допълнително материално стимулиране имат всички лица, били в трудови правоотношения през календарната година.

(2) Конкретният размер на допълнителното материално стимулиране се определя пропорцио-нално на отработеното време, трудовото възнаграждение и при спазване на всички ограничения, определени с акт на Министерския съвет и съгласно вътрешните правила за работна заплата.

Чл. 5. (1) При определяне на индивидуалната работна заплата в училищата не се допускат договорености, които са по-неблагоприятни от тези в наредбата.

(2) Когато по силата на акт на Министерския съвет от определена дата са увеличени работните заплати, но персоналът, зает в системата на образованието, е бил в платен годишен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен годишен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена в процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудово правоотношение.

(3) При увеличение на работната заплата по силата на нормативен акт на Министерския съвет на работниците и служителите, прекратили трудовите си правоотношения след датата на влизане в сила и неполучили изменение на трудовото възнаграждение, се доплаща разликата между новата основна работна заплата за длъжността и получаваната основна заплата до момента на напускането.

(4) Обезщетенията, изплатени при прекратяване на договора, се преизчисляват на база полагащата се нова начална основна заплата за длъжността.

Чл. 6. В брутното трудово възнаграждение за определяне възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или за обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват следните трудови възнаграждения:

1. основно трудово възнаграждение за отработеното време;

2. допълнителните трудови възнаграждения съгласно приложение № 5, които имат постоянен характер:

а) за продължителна работа - т. 1;

б) за по-висока лична квалификация на лице с научна степен - т. 5.1;

в) за по-висока лична квалификация (клас квалификация) - т. 5.2;

3. допълнителното трудово възнаграждение по вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;

4. възнаграждението, заплатено при престой или при производствена необходимост по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;

5. месечната част от изплатените суми, свързани с инфлацията.

Чл. 7. Видовете и размерите на допълнителните и други трудови възнаграждения, задължителни при работа по трудови правоотношения, както и специфичните за системата на средното образование се определят съгласно приложения № 5 и 6.

Чл. 8. (1) Право на допълнително трудово възнаграждение за ползване в работата на по-висока лична квалификация (т. 5.2 от приложение № 5) имат лицата, заемащи длъжности от категория "Педагогически специалисти с ръководни функции".

(2) При наличие на повече от едно основание за доплащане за по-висока лична квалификация лицето получава по-благоприятното допълнително месечно възнаграждение.

Чл. 9. (1) Право на допълнително трудово възнаграждение за работа при тежки или утежнени условия на труд (т. 6 от приложение № 5) има персоналът, работещ в специалните училища, специалните детски градини за деца с увредено зрение, с увреден слух и деца с умствена недостатъчност.

(2) Допълнителното възнаграждение се изплаща само за действително отработеното време, през което лицето е работило при тежки или утежнени условия на труд.

Чл. 10. На педагогическия персонал, извършващ допълнителна работа извън преките служебни задължения, се изплаща допълнително възнаграждение съгласно приложение № 6.