Държавен вестник, брой 39 от 16.V

Отменена с § 1, т. 54 от заключителните разпоредби на Постановление № 162 на Министерския съвет от 23 юли 2002 г. за приемане на Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист" - ДВ, бр. 76 от 6 август 2002 г., в сила от 6 август 2002 г.

Чл. 1. (1) Висше образование по специалностите от професионално направление "Филологии" за образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър" се придобива във висши училища, които отговарят на изискванията на Закона за висшето образование и на тази наредба.

(2) Висше образование по специалността "Приложна лингвистика" се придобива само на образователно-квалификационна степен "бакалавър", а по специалностите "Славянска филология", "Балканистика" и "Скандинавистика" - само на образователно-квалификационна степен "магистър".

(3) Формите на обучение са редовна и задочна.

Чл. 2. Сроковете при редовна форма на обучение са:

1. за образователно-квалификационна степен "бакалавър" - 4 учебни години, съответстващи на 8 семестъра, с общ минимален хорариум 3000 учебни часа;

2. за образователно-квалификационна степен "магистър" - 5 учебни години, съответстващи на 10 семестъра, с общ минимален хорариум 3700 учебни часа;

3. за образователно-квалификационна степен "магистър" за лица, притежаващи образователно-квалификационна степен "бакалавър" и професионална квалификация по същата специалност - 1 учебна година, съответстваща на 2 семестъра, през които се изучават минимум 6 учебни дисциплини, с общ минимален хорариум 700 учебни часа.

Чл. 3. (1) Висшите училища могат да провеждат обучение за получаване на образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър" по специалностите от професионално направление "Филологии" и за лица, притежаващи образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър" по специалности от други професионални направления.

(2) Обучението на лицата по ал. 1 се извършва по учебни планове, съобразени с образователната им подготовка и с изискванията на:

1. член 6, ал. 2 и 3 - за образователно-квалификационна степен "бакалавър";

2. член 2, т. 3 относно броя на учебните дисциплини и техния минимален хорариум и чл. 6, ал. 2 и 3 - за образователно-квалификационна степен "магистър".

Чл. 4. (1) Приемането на студенти за обучение в случаите по чл. 2, т. 1 и 2 се извършва чрез конкурсен изпит при условия и по ред, определени от висшите училища.

(2) Приемането на студенти за обучение в случаите по чл. 2, т. 3 и чл. 3 се извършва при условия и по ред, определени от висшите училища.

Чл. 5. Лица, завършили висше образование по специалностите "Българска филология", "Славянска филология", "Тюркология", "Руска филология", "Английска филология", "Френска филология", "Немска филология", "Испанска филология", "Португалска филология", "Италианска филология", "Турска филология", "Класическа филология" и "Арменска филология", могат да придобият и квалификация "учител" при спазване на единните държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация "учител", приети с акт на Министерския съвет.

Чл. 6. (1) Обучението включва задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.

(2) Минималният брой задължителни учебни дисциплини и минималният им хорариум са:

(3) Висшите училища могат да включват в учебните планове на всяка специалност като задължителни учебни дисциплини и други освен посочените в чл. 6, ал. 2.

(4) Минималният хорариум на задължителните учебни дисциплини за задочна форма на обучение не може да бъде по-малък от половината от предвидения за редовна форма, а срокът на обучението е с 1 учебна година над определения за редовната форма.

(5) Хорариумът на факултативните дисциплини не може да надхвърля 10 на сто от общата аудиторна заетост по учебен план.

Чл. 7. (1) Лекционните курсове на не по-малко от половината от задължителните учебни дисциплини, определени в чл. 6, ал. 2, се преподават от хабилитирани в съответната научна специалност лица на основна работа във висшето училище.

(2) Лекционните курсове на не по-малко от 70 на сто от задължителните учебни дисциплини, включени в учебните планове за образователно-квалификационна степен "магистър", и семестриалните изпити по тях се провеждат от хабилитирани в съответната научна специалност лица на основна работа във висшето училище.

(3) По решение на академичния съвет до 25 на сто от лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини и семестриалните изпити по тях могат да се провеждат от преподаватели с образователна и научна степен "доктор" по съответната научна специалност.

Чл. 8. (1) Обучението за получаване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" задължително завършва с писмен държавен изпит.

(2) Обучението за получаване на образователна и квалификационна степен "магистър" завършва със защита на дипломна работа.

Чл. 9. (1) Държавните изпити или защитата на дипломната работа се организират и провеждат от комисия, в състава на която влизат не по-малко от трима преподаватели, хабилитирани в съответната научна специалност.

(2) Съставът на всяка комисия се определя със заповед на ректора на висшето училище.

Чл. 10. (1) Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план, в който са отразени изискванията на наредбата, получават диплома за образователно-квалификационните степени "бакалавър" или "магистър" и професионална квалификация в съответствие с Държавния регистър на образователно-квалификационните степени по специалности във висшите училища на Република България.

(2) В дипломите на студентите, завършили специалност "Славянска филология" и изпълнили единните държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация "учител", се вписва професионална квалификация "филолог и учител по български език и литература в средните училища".