Държавен вестник, брой 95 от 8.X

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. мерките срещу проникване и разпространение на шап в страната;

2. методите за диагностика на заболяването;

3. мерките за ограничаване и ликвидиране на шап;

4. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица за предпазване от проникване и при поява на шап.

Чл. 2. (1) Внос на двукопитни животни от страни, свободни от шап, в които не се извършва ваксинация, се разрешава при условие, че:

1. заболяването не е установено най-малко една година преди вноса;

2. предвидените за внос животни са родени и отгледани на територията на страната износител и не са ваксинирани срещу шап през последните пет години.

(2) Внесените за разплод двукопитни животни се подлагат на задължителна 30-дневна карантина в карантинни бази на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), където се изследват по схема, утвърдена от генералния директор на НВМС.

(3) Внесените за незабавно клане двукопитни животни се изколват в срок 48 часа в определени от НВМС кланици.

(4) Транзит на животни и животински продукти се разрешава от НВМС в зависимост от епизоотичната обстановка.

Чл. 3. Внос на продукти от двукопитни животни се разрешава:

1. от страни, свободни от шап, в които не се провежда ваксинация, когато:

а) възникналите епизоотични огнища са ликвидирани най-малко 3 месеца преди износа чрез унищожаване или санитарно клане и е проведен серологичен контрол на животните;

б) продуктите са добити най-малко 3 месеца след последния случай на шап;

2. от страни, свободни от шап, в които се провежда ваксинация, когато:

а) са изтекли най-малко 2 години от ликвидиране на последния случай на заболяването;

б) месото е обезкостено и е претърпяло период на зреене най-малко 24 часа;

в) млякото и млечните продукти са претърпели преработка, гарантираща унищожаване на шапния вирус.

Чл. 4. За предпазване на страната от проникване и разпространение на шап НВМС провежда следните общи профилактични мерки:

1. идентификация и регистрация на двукопитните животни;

2. контрол върху придвижването и търговията с двукопитни животни и продукти от тях;

3. контрол върху пазарите и изложбите за животни.

4. контрол върху животновъдните обекти за двукопитни животни и върху движението на хора и транспортни средства в тях;

5. контрол върху кланици, млекосъбирателни пунктове, месо- и млекопреработвателни предприятия, предприятия за преработка на технически продукти от двукопитни животни, екарисажи, ветеринарни институти и станции и дезинфекции, дезинсекции и дератизации в тях;

6. контрол върху събирането и обезвреждането на отпадъците от паркингите до пътища с международен трафик:

7. дезинфекция на влизащите в страната превозни средства;

8. проверка на влизащите в страната лица и транспортни средства за наличие на продукти от животински произход, Непретърпели термична обработка; намерените продукти се конфискуват и унищожават под контрола на държавен ветеринарен лекар.

Чл. 5. В граничните райони НВМС провежда допълнително следните мероприятия:

1. периодични клинични прегледи на двукопитните животни;

2. .сондажни серологични изследвания на домашни и отстреляни диви двукопитни животни;

3. клинични прегледи и серологични изследвания на преминали границата домашни двукопитни животни.

Чл. 6 (1) При установяване на шап в съседни страни освен мерките по чл. 4 и 5 НВМС провежда и:

1. ежеседмични клинични прегледи на двукопитните животни в застрашените райони;

2. райониране пашата и водопоя в селищата от рисковите райони;

3. засилен контрол върху движението и търговията с двукопитни животни и продукти от тях и върху обектите с епизоотично значение.

(2) Мероприятията по ал. 1 се утвърждават със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на генералния директор на НВМС.

Чл. 7. (1) Определени задължения по изпълнението на мерките по чл. 4, 5 и чл. 6, ал. 1 имат кметовете, ветеринарномедицинските специалисти, собствениците и управителите на животновъдни обекти и на предприятия за добив и преработка на животински продукти и търговците на животни и продукти от тях.

(2) Кметовете:

1. определят със заповед състава на местната епизоотична комисия и организират нейната работа;

2. организират регистрацията на животните;

3. осигуряват помощен персонал при клиничните прегледи и идентификацията на животните;

4. осигуряват условия за извършване на контрол на дейност от страна на ветеринарномедицинските специалисти;

5. въвеждат със заповед ограничителните мерки, предписани от държавните ветеринарномедицински органи;

6. районират пашата и водопоя съгласно изискванията на държавните ветеринарномедицински органи.

(3) Ветеринарномедицинските специалисти:

1. извършват клинични прегледи и аутопсии;

2. вземат проби за лабораторно изследване;

3. издават ветеринарномедицински свидетелства за животни и животински продукти;

4. уведомяват незабавно регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС) при съмнение за шап.

(4) Собствениците и управителите на животновъдни обекти:

1. водят регистър на животните и представят в кметството информация за броя им;

2. проектират и изграждат обектите след съгласуване с държавните ветеринарномедицински органи:

3. предоставят животните за клинични прегледи и вземане на проби за лаборатории изследвания:

4. незабавно уведомяват ветеринарномедицинските специалисти при заболяване и смърт на животни:

5. предават на екарисажа или по указание на ветеринарномедицински специалист обезвреждат труповете на умрелите животни;

6. ограждат обектите и поддържат в тях ветеринарно-санитарни филтри и дезинфекционни площадки за хора и превозни средства;

7. не допускат на територията на обекта външни лица;

8. не допускат изхранване на свине с нестерилизирани кухненски и кланични отпадъци.

(5) Собствениците и управителите на предприятия за добив и преработка на животински продукти и на фуражни заводи:

1. изпълняват задълженията по ал. 4, т. 6;

2. приемат за клане и преработка само животни и животински продукти с ветеринарно-медицински свидетелства;

3. предоставят за дезинфекция влизащите и излизащите от предприятието транспортни средства.

(6) Търговците на животни и животински продукти:

1. придвижват животни и животински продукти само с ветеринарномедицински документи;

2. уведомяват незабавно ветеринарномедицински специалист при заболяване или смърт на животни;

3. почистват превозните средства и ги предоставят за дезинфекция на ветеринарномедицински специалисти.

Чл. 8. При съмнение за шап до идването на специализиран диагностичен екип на НВМС ветеринарният лекар:

1. поставя животните в засегнатия обект на оборен режим;

2. изключва вентилационните системи на помещенията за животни;

3. уведомява собственика и гледачите на животни, че се забранява:

а) влизането и излизането на хора от обекта;

б) вкарването, изкарването и преместването на животни, трупове на животни, животински продукти, постеля, тор, торова течност, фураж, инвентар, облекло, обувки, превозни средства и др., които могат да бъдат носители на вируса;

в) клането, осеменяването, кръвните операции и други манипулации;

4. сменя облеклото и обувките, с които е извършил клиничния преглед, дезинфекцира ръцете си преди излизане от обекта и незабавно уведомява РВМС, като описва клиничните признаци и епизоотичните данни;

5. разпорежда да се подготви зареди с дезинфекционен разтвор площадка за дезинфекция на обувките и мивка за ръцете с подходящи дезинфекционни средства;

6. сравнява съответствието на броя и вида на животните в животновъдния обект с тези, посочени в регистъра на кметството, и извършва епизоотологично проучване;

7. уведомява кмета за мерките по т. 1 и 3;

8. не посещав а други животновъдни обекти.

Чл. 9. При съмнение за шап собствениците и управителите на животновъдни обекти и на предприятия за добив и преработка на животински продукти и търговците на животни:

1. незабавно уведомяват ветеринарния лекар за намаляване на млеконадоя, слюнкотечение, мехурчета по устната кухина, устните, междукопитната цепка, млечните папили и куцота;

2. до идването на ветеринарния лекар:

а) изолират животните и не допускат контакт с външни лица; ако животните са на паша, остават на пасището,без да се придвижват и контактуват с други стада;

б) не посещават други животновъдни обекти;

в) преустановяват придвижването, разместването и прегрупирането на животните в обекта;

3. изпълняват мерките по чл. 8, т. 3.

Чл. 10. Мерките по чл. 8 и 9 се отменят от НВМС.

Чл. 11. (1) При сигнал за шап главното управление на НВМС организира екип от специалисти, които незабавно посещава животновъдния обект.

(2) Специализираният диагностичен екип по ал. 1 взема за лаборатории изследвания проби от патологичен материал на болни животни (епител от везикули), които се поставя във фосфатно-буферен разтвор с рН 7,6, а при животни с повишена температура без патологични изменения - кръв с антикоагулант.

(3) Пробите по ал. 2 се транспортират до специализирана лаборатория с хладилна чанта, след дезинфекция на външната част на стъклата с материала и на контейнера, в които се поставят.

Чл. 12. (1) Диагностиката на шапа се извършва в специализираната лаборатория на Централния научноизследователски ветеринарномедицински институт в София, където единствено се разрешава работа с инфекциозен материал от болни или съмнително болни от шап животни.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява постоянен контрол върху спазването на изискванията за безопасност при работа с вируса на шапа в лабораторията по ал. 1.

(3) По изключение извършване на биологична проба извън лабораторията по ал. 1 се разрешава от генералния директор на НВМС.

(4) В лабораторията по ал. 1 се използват следните методи:

1. идентификация на вируса чрез:

а) ензимсвързан имуносорбентен метод (ELISA);

б) реакция за свързване на комплемента;

в) вируснеутрализационна реакция;

2. изолация на вируса чрез:

а) инокулация в първични клетъчни култури от: телешка щитовидна жлеза, свински, телешки и агнешки бъбрек и постоянните клетъчни линии ВНК 21, РК-15, IВ-RS-2:

б) инокулация на мишки и морски свинчета;

в) пробанг-тест (фарингеална проба);

3. серологични тестове:

а) ELISA;

б) вируснеутрализационнна реакция.

Чл. 13. Ръководителят на лабораторията по чл. 12:

1. поддържа постоянна диагностична готовност;

2. изследва незабавно получените проби и уведомява за резултата главно управление на НВМС, съответната РВМС и участъковия ветеринарен лекар;

3. използва утвърдените от Международното бюро по епизоотии методи за диагностика, посочени в чл. 12, ал. 4;

4. изпраща проби за потвърждаване на диагнозата в Световната референтна лаборатория в Пърбрайт, Великобритания.

Чл. 14. Диагноза шап се поставя въз основа на епизоотологичните и клиничните данни и резултатите от лабораторните изследвания, получени в лабораторията по чл. 12.

Чл. 15. (1) При лабораторно потвърждаване на диагноза шап:

1. Националната ветеринарномедицинска служба обявява заболяването:

а) незабавно - във всичките си поделения и ветеринарните служби към Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта ;

б) в срок 24 часа - пред ветеринарните служби в съседните страни и международните ветеринарни организации - Ветеринарен комитет на Европейския съюз, Международно бюро по епизоотии, Европейска комисия за контрол на шапа към Световната организация по прехрана и земеделие;

2. министърът на земеделието, горите и аграрната реформа определя със заповед общите мерки за ограничаване и ликвидирането на заболяването;

3. кметовете издават заповед, в която посочват мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на шапа в зависимост от особеностите на съответния регион, като посочват границите на заразената, застрашената и предпазна зони.

(2) Генералният директор на НВМС издава заповед за:

1. провеждане на епизоотологично проучване за изясняване:

а) произхода на инфекцията;

б) времето и пътя на проникване на вируса в животновъдния обект;

в) периода на скрито протичане на инфекцията;

г) наличието на други животновъдни обекти, в които има вероятност за проникване на вируса;

д) придвижването на възприемчиви животни и продукти от тях, хора и транспортни средства до други обекти с епизоотично значение;

2. определяне района на разпространение на заболяването, броя на заболелите и контактни животни, стада, рисковите животновъдни обекти, пасища и водопои;

3. привеждане в действие оперативен план за борба с шапа;

4. умъртвяване по безкръвен начин и унищожаване труповете на болните и контактни двукопитни животни чрез изгаряне или загробване; загробването се извършва в ров, дълбок най-малко 3 м, които се запълва с трупове на височина 2 м; на дъното на рова и върху труповете се поръсва хидратна вар и те се покриват с пласт пръст не по-малък от 2 м; мястото на загробване и 3м около него се дезинфекцира и огражда срещу преминаване на животни;

5. проследяване добива и реализацията на месото при извършено клане на животни от засегнатия животновъден обект до 21 дни преди установяване на заболяването; месото и месните продукти се обезвреждат под контрол на държавен ветеринарен лекар по начин, гарантиращ унищожаване вируса на шапа;

6. обезвреждане на млякото и млечните продукти, получени в срока по т. 5 по начин, гарантиращ унищожаване на вируса;

7. основно механично почистване и дезинфекция на помещенията в животновъдния обект - обори, складови и битови помещения, вътрешни транспортни средства, пътища и околния терен, след унищожаване на възприемчивите животни по реда, посочен в приложение № 1.

Чл. 16. (1) Генералният директор на НВМС утвърждава оперативен план за борба с шапа.

(2) В плана по ал. 1 се посочват организацията, ръководството и финансирането на профилактиката и борбата със заболяването.

Чл. 17. За ограничаване и ликвидиране на възникналото епизоотично огнище се определят три зони: заразена зона "А", застрашена зона "Б" и предпазна зона "В".

Чл. 18. (1) Заразена зона "А" включва:

1. епизоотичното огнище със засегнатите животновъдни обекти;

2. територията на цялото населено място;

3. населените места в радиус 3 км от огнището;

4. стадата и животните в други населени места извън трикилометровата зона, имали епизоотична връзка със засегнатия животновъден обект.

(2) В зона "А" със заповед на кмета на общината се налага усилена възбрана, при която :

1. всички двукопитни животни се поставят на оборен режим;

2. гледачите остават в засегнатия животновъден обект до унищожаване на животните и извършване на дезинфекция;

3. собственикът на животновъдния обект осигурява изхранването на животните и условия за нормална работа и битово устройване на лицата в обекта;

4. влизане и излизане на лица от животновъдния обект се допуска с разрешение на държавен ветеринарен лекар след преминаване през ветеринарно-санитарен филтър;

5. епизоотичното огнище се контролира денонощно от държавен ветеринарен лекар;

6. около засегнатия животновъден обект и на входно-изходните пътища в засегнатото населено място се поставят денонощни полицейски постове за контрол върху движението на хора, животни и транспортни средства;

7. се поставят предупредителни надписи за констатиран шап;

8. се извършва ново преброяване на двукопитните животни;

9. се забраняват клането, вкарването и изкарването на животни, изнасянето на продукти и предмети, които могат да бъдат носители на вируса, кръвни операции, други манипулации, осеменяване, профилактични имунизации и противопаразитни третирания на животни;

10. се извършват ежедневни индивидуални клинични прегледи с термометриране на животните с намален апетит и млеконадой: преглеждат се езикът, вътрешната страна на устните, венците, носното огледало (рилото), вимето, копитата и междукопитната цепка;

11. прегледите по т. 10 се извършват 21 дни след потвърждаване на диагнозата, а след това - през 5 дни в продължение на 2 месеца;

12. за установяване на скрито разпространение на шап се извършват серологични изследвания по схема на НВМС; изследванията обхващат двукопитните животни от всички животновъдни обекти и животните от зони "Б" и "В", имали пряк или косвен контакт с епизоотичното огнище; при установяване на положителни серореагенти стадото се изолира; извършват се индивидуални клинични прегледи и серологични изследвания на всички животни; серопозитивните се унищожават,а останалите се изследват след 3 - 4 седмици; при установяване на нови серопозитивни животни цялото стадо се унищожава; при отрицателни резултати то се счита за здраво;

13. млякото от заразения животновъден обект се обезврежда с 2 %-ов разтвор на натриева основа и се унищожава;

14. млякото от незасегнатите животновъдни обекти се преработва термично под контрол на държавен ветеринарен лекар по начин, посочен в приложение № 2;

15. намиращите се на територията на засегнатия животновъден обект фуражи, продукти от животински произход и контаминирани малоценни предмети се унищожават под контрола на държавен ветеринарен лекар; стойността им се заплаща на собствениците след оценка от комисия, назначена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа;

16. кметът на засегнатото населено място организира залавянето и унищожаването на скитащи кучета и отстрел на диви птици в района на засегнатия животновъден обект;

17. пред входовете на животновъдните обекти се изграждат дезинфекционни площадки и рампи за претоварване на фураж, храна за хора и други материали;

18. в засегнатото населено място се извършва ежедневна дезинфекция на пътищата;

19. собствениците на унищожените животни се обезщетяват по реда, посочен в Наредба № 24 от 1996 г. за обезщетяване на собствениците на животни, унищожени с профилактична и диагностична цел (ДВ, бр. 75 от 1996 г.);

20. след ликвидиране на болните и контактните животни и изпълнението на мерките по т. 15 се разрешава изнасянето на невъзприемчиви към шап животни и продукти от тях под контрол на държавен ветеринарен лекар.

(3) Усилената възбрана се вдига 30 дни след ликвидиране на епизоотичното огнище и отрицателни резултати от серологичните изследвания и се преминава към условна възбрана.

Чл. 19. (1) Условната възбрана продължава от 3 до 5 месеца в зависимост от годишния сезон.

(2) По време на условната възбрана се извършват:

1. ежемесечни профилактични дезинфекции и дератизации в засегнатите животновъдни обекти;

2. ежеседмични клинични прегледи на двукопитните животни;

3. основно механично почистване и заключителна дезинфекция на помещенията, инвентара, складовите и битовите помещения, вътрешния транспорт, пътищата и района на засегнатия животновъден обект;

4. изпарване или изваряване работното облекло на персонала;

5. закопаване на тора и отпадъците в траншея;

6. контролирано придвижване и клане на двукопитни животни;

7. дезинфекция на кожи, вълна и други технически продукти от двукопитни животни в определени от НВМС предприятия под контрол на държавен ветеринарен лекар.

(3) След преминаване на условната възбрана се разрешава редовно клане и отглеждане на двукопитни животни в ликвидираното епизоотично огнище.

Чл. 20. (1) Застрашена зона "Б" включва територията в радиус най-малко 10 км от външната граница на зона "А".

(2) В зона "Б" се изпълняват мероприятията, посочени в чл. 18, ал. 2, т. 1, 8, 9, 10, 12, 14 и 17.

(3) Четиринадесет дни след ликвидиране на епизоотичното огнище се разрешават районирана паша и водопой.

(4) Забранява се търговията на животни до 30-ия ден след ликвидирането на епизоотичното огнище. Придвижване на животни за клане се разрешава от държавен ветеринарен лекар.

(5) Ограничителните мерки в зона "Б" се вдигат 30 дни след унищожаването на болните и контактни животни в засегнатите животновъдни обекти от зона "А" и извършване на дезинфекция и сондажни серологични изследвания.

Чл. 21. (1) Предпазна зона "В" включва територията в радиус най-малко 20 км от външната граница на зона "Б"

(2) Границата на зоната се определя в съответствие със стопанско-икономическите връзки между обектите с епизоотично значение, броя и вида на възприемчивите животни.

(3) В зона "В" се провеждат следните мероприятия:

1. преброяване, регистрация и контрол на движението на възприемчивите животни;

2. ежеседмични клинични прегледи на двукопитните животни;

3. поддържане от собствениците на денонощна охрана и дезинфекционни площадки на входа на животновъдните обекти;

4. райониране на пашата и водопоя и забраната им около пътищата, магистралите, животновъдните обекти и предприятията с епизоотично значение;

5. ежедневни профилактични дезинфекции в обектите с епизоотично значение;

6. събиране и преработка на млякото по реда, посочен в приложение № 2;

7. клане на възприемчиви животни - след клиничен преглед и термометриране в кланици, посочени от НВМС;

8. събиране и обезвреждане на труповете под контрол на държавен ветеринарен лекар;

9. извършване на сондажни серологични изследвания по схема на НВМС.

(4) Тридесет дни след ликвидиране на епизоотичното огнище се забраняват търговията, пазарите, изложбите и панаирите с животни.

Чл. 22. Ограничителните мерки в зони "А", "Б" и "В" се прекратяват със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 23. В предприятията за добив и преработка на месо в страната, екарисажите, станциите за изкуствено осеменяване, фуражните предприятия, ветеринарните лечебници, институти и станции се въвеждат засилени ветеринарно-санитарни мерки.

Чл. 24. (1) Профилактичната ваксинация срещу шап е забранена.

(2) Принудителна ваксинация се извършва при опасност от широко разпространение на шап със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на генералния директор на НВМС.

(3) В заповедта по ал. 2 се посочват:

1. географският регион, в който се провежда ваксинацията;

2. видовете животни, подлежащи на ваксиниране;

3. схемата на ваксинация;

4. ограниченията върху придвижването и търговията с ваксинираните животни и продуктите от тях;

5. специалната идентификация и регистрация на ваксинираните животни.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба разработва програма за санитарно клане на ваксинираните животни.

Чл. 25. Националната ветеринарномедицинска служба поддържа резерв от ваксини срещу застрашаващите страната субтипове шапен вирус.