Държавен вестник, брой 7 от 20.I

§ 1. В заглавието на част първа думите "на населените места" се заличават.

§ 2. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) С тази наредба се определят правилата, нормите и нормативите за устройството и застрояването в населените места и извънселищните територии."

2. В ал. 3, изречение второ след думите "се определят с" се добавя "териториалноустройствените и".

3. Алинея 5 се отменя.

§ 3. Член 2 се изменя така:

"Чл. 2. (1) Устройството и застрояването на териториите на населените места се осъществяват съобразно одобрените териториалноустройствени, общи и подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите за прилагането им, които се одобряват заедно с тях.

(2) Правилата и нормативите по ал. 1 се прилагат общо за териториите на населените места или за обособени техни структурни части, зони, квартали и парцели."

§ 4. Създава се чл. 2а:

"Чл. 2а. (1) За населени места и селищни образувания или за части от тях с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение, както и с характерна селищна структура, с курортнолечебни ресурси и сложни теренни и геоложки условия може да се създават специфични правила и нормативи към общите и подробните градоустройствени планове.

(2) Специфичните правила и нормативи по ал. 1 се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството преди одобряване на градоустройствените планове.

(3) Заповедите за одобряване на специфичните правила и нормативи се обнародват в "Държавен вестник".

§ 5. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Предназначението на териториите в строителните граници се определя с общите и подробните градоустройствени планове съгласно чл. 36, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ)."

2. В ал. 2 думата "терените" се заменя с "териториите", а в ал. 3 думата "терени" се заменя с "територии".

§ 6. В чл. 4 ал. 4 се изменя така:

"(4) Към определените по ал. 3 устройствени зони могат да се създават правила и нормативи при условията и по реда на чл. 2 или специфични правила и нормативи при условията и по реда на чл. 2а."

§ 7. Член 5 се изменя така:

"Чл. 5. (1) По общия начин на ползване, както и според преобладаващото си предназначение и застрояване устройствените зони се определят с градоустройствените планове като:

1. жилищни, означени като (Ж);

2. производствено-складови, означени като (П);

3. за отдих, означени като (О);

4. смесени, означени като (С).

(2) Освен зоните по ал. 1 градоустройствените планове определят територии:

1. за обществено обслужване и делови дейности;

2. за озеленени площи, паркове и градини;

3. за спорт и атракции;

4. с културно-историческо наследство;

5. за движение и транспорт;

6. за инженерно-техническа инфраструктура и комунално обслужване;

7. със специално предназначение;

8. с друго предназначение."

§ 8. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Кварталите се обособяват с уличнорегулационни линии, като парцелите за застрояване в тях се нормират поотделно или общо за целия квартал по отношение на:

1. предназначение и допустимост на дейности и видове строежи;

2. начин на застрояване;

3. характер на застрояване (етажност);

4. граници и линии на застрояване;

5. плътност на застрояване;

6. интензивност на застрояване;

7. свободна незастроена дворна площ;

8. задължително озеленена дворна площ."

2. Създава се ал. 3:

"(3) Когато кварталът е нормиран с градоустройствен план, за парцелите за застрояване са допустими по-ниски стойности от предвидените за съответната зона в чл. 16 или най-много равни на предвидените."

3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

§ 9. В чл. 8 се създава ал. 3:

"(3) Парцелите за спорт и атракции в парковете и градините могат да имат лице (изход) и към алейната мрежа."

§ 10. Членове 12, 13, 14, 15 и 16 се изменят така:

"Чл. 12. Съобразно характера на застрояване се обособяват следните видове жилищни устройствени зони:

1. "малки населени места" с преобладаващо малкоетажно застрояване, означени като (ЖМ);

2. "предимно жилищни" с преобладаващо средноетажно застрояване, означени като (ЖП);

3. "смесени жилищни" с преобладаващо многоетажно застрояване, означени като (ЖС).

Чл. 13. (1) Жилищните зони "малки населени места" (ЖМ) могат да се обособяват във всички населени места.

(2) Жилищните зони "предимно жилищни" (ЖП) могат да се обособяват в градовете.

(3) Жилищните зони "смесени жилищни" (ЖС) могат да се обособяват в сродните, големите и много големите градове.

Чл. 14. В отделни парцели на жилищните зони, в съответствие с желанието на собствениците и съгласно санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и норми, могат да се изграждат:

1. магазини и заведения за хранено;

2. малки занаятчийски работилници;

3. сгради за социални, учебни, просветни, културни, спортни, здравни и религиозни дейности;

4. хотелски огради;

5. административни и делови сгради;

6. бензиностанции, гаражи и автосервизи;

7. трансформаторни постове и уредби на водо- и топлоснабдяването.

Чл. 15. В парцелите на жилищните зони освен жилищните сгради (основното застрояване) са допустими огради и постройки на допълващото застрояване по чл. 44, ал. 3 при спазване на санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и норми.

Чл. 16. Парцелите в жилищните зони се устройват и застрояват съобразно нормативи, установени с подробните градоустройствени планове, но не по-високи от следните пределно допустими стойности:

§ 11. В чл. 17 думата "норми" се заменя с "нормативи".

§ 12. Създава се чл. 17а:

"Чл. 17а. (1) В съществуващи жилищни комплекси чрез преструктуриране и обновяване могат да се образуват парцели за:

1. съществуващите жилищни сгради;

2. ново жилищно строителство с предимно малкоетажно и средноетажно застрояване;

3. нови общественообслужващи дейности по чл. 14;

4. безвредни производствени дейности съобразно санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и норми;

5. обществени озеленени площи - градини и паркове.

(2) В образуваните парцели за съществуващите жилищни огради показателите се определят със самия план при условията на чл. 2а.

(3) Парцелите за ново жилищно строителство по ал. 1, т. 2 се застрояват съгласно нормативи не по-високи от посочените за предимно жилищниустройствени зони по чл. 16.

(4) Парцелите за обществени озеленени площи - градини и паркове по ал. 1, т. 4, следва да заемат най-малко 15 на сто от общата територия на комплекса."

§ 13. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 накрая се добавят думите "и се означават като (СЦ)."

2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:

"(2) В централните зони освен жилищни сгради съгласно санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и норми могат да се изграждат:

1. административни и делови сгради;

2. сгради за социални, просветни, учебни, културни, религиозни и други обществени дейности;

3. търговски и други обслужващи сгради и комплекси;

4. хотели и заведения за хранено и развлечения;'

5. бензиностанции и надземни, подземни и етажни гаражи и паркинги.

(3) В централните зони се устройстват открити представителни площадни пространства, пешеходни зони, паркове и градини."

§ 14. Членове 19 и 20 се изменят така:

"Чл. 19. (1) Застрояването в централните зони се предвижда предимно свързано и може да се разполага на уличнорегулационната линия.

(2) При ново жилищно строителство в централни зони за всяко жилище задължително се осигурява най-малко един гараж или едно паркомясто в съответния парцел. За нежилищни сгради се осигурява едно паркомясто за 200 кв. м разгъната застроена площ.

(3) За нежилищни огради в централните зони няма ограничения за етажност и височина при спазване на изискванията на чл. 61а.

(4) В парцелите на централните зони, при спазване на санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и норми, се допуска допълващо застрояване с изключение на стопански и второстепенни огради и постройки в много големите, големите и средните градове.

Чл. 20. (1) Дворищнорегулационните парцели в централните зони се застрояват съобразно нормативи, установени с подробните градоустройствени планове, но не по-високи от следните пределно допустими стойности:

(2) При плътност на застрояване над 80 на сто се осигуряват озеленени площи върху покривите и терасите не по-малко от 20 на сто от площта на парцела."

§ 15. В чл. 22 се правят следните допълнения:

1. В т. 1 след думата "производствени" се поставя запетая и се добавя "означени като (ПЧ)".

2. В т. 2 след думата "производствени" се поставя запетая и се добавя "означени като (ПП)".

3. В т. 3 след думата "производствени" се поставя запетая и се добавя "означени като (ПС)".

§ 16. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 след думата "паркинги" се добавя "както и".

2. Създават се ал. 3 и 4:

"(3) При застрояване на парцелите в чисто производствените зони се спазват следните нормативи:

1. максимална плътност на застрояване - 70 на сто;

2. минимална озеленена площ - 20 на сто;

3. максимална интензивност на застрояване Кинт=2,4;

4. максимална интензивност на застрояване,

изразена в обем Кинт/об = 10,0 (Кинт/об представлява отношението на обема на сградата или сградите, изразен в кубически метри, към площта на парцела, изразена в квадратни метри).

(4) Със застроителен и регулационен план в отделни парцели може да бъде допусната плътност на застрояване до 100 на сто, както и завишаване на Кинт/об, ако това не противоречи на санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и норми."

§ 17. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 накрая се добавя:

"В тях не се допускат:

1. химическа и каучукова промишленост с отпадни технологии;

2. варо-бетонови центрове, асфалтови бази и други подобни обекти;

3. всякакъв вид леярни за черни и цветни метали."

2. Създават се ал. 3 и ал. 4:

"(3) При застрояване на парцелите в предимно производствените зони се спазват следните нормативи:

1. максимална плътност на застрояване - 60 на сто;

2. минимална озеленена площ - 25 на сто;

3. максимална интензивност на застрояване Кинт - 1,8;

4. максимална интензивност на застрояване, изразена в обем Кинт/об = 9,0.

(4) Със застроителен и регулационен план, когато това се налага от преструктуриране на предприятията, в отделни парцели може да бъде допусната плътност на застрояване до 100 на сто, както и завишаване на Кинт/об, ако това не противоречи на санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и норми."

§ 18. В чл. 26, ал. 1 се изменя така:

"(1) Курортните зони, обособени в строителните граници на населените места или в непосредствена близост до тях, и курортните комплекси, обособени в самостоятелни строителни граници, са територии, предназначени за курортолечение, отдих, туризъм и спорт в подходящо организирана среда с курортни ресурси, и се означават с (ОК)."

§ 19. Създава се чл. 28:

"Чл. 28. (1) Курортните зони и курортните комплекси се устройват съобразно следните нормативи за територията:

1. необходима обща територия (бруто) на курортната зона или курортния комплекс:

а) за курортна зона - от 150 до 200 кв. м на един курортист;

б) за курортен комплекс - от 100 до 150 кв. м на един курортист;

2. необходима територия за отделни видове курортни огради за подслоняване (нето):

а) за хотелски огради - от 60 до 80 кв. м на един курортист;

б) за мотели и къмпинги - от 80 до 100 кв. м на един курортист;

в) за почивни домове - от 150 до 180 кв. м на един курортист;

г) за балнеосанаториуми - от 200 до 250 кв. м на един курортист.

(2) Курортните зони и курортните комплекси се застрояват съобразно следните нормативи, отнесени към нето територията:

1. плътност на застрояване - от 10 до 20 на сто;

2. интензивност на застрояване - от 0,35 до 1,00;

3. озеленена свободна площ - от 60 до 80 на сто.

(3) При обособяване на самостоятелни парцели за курортните огради, когато се преструктурират и обновяват съществуващи курортни комплекси, нормативите за плътност и интензивност на застрояване по ал. 2 могат да се завишават съответно до 25 на сто и до 1,2 спрямо площта на парцела. Озеленените и спортните площи за общо ползване следва да заемат не по-малко от 20 на сто от общата територия на курортния комплекс."

§ 20. В чл. 30, ал. 1 след думата "зони" се поставя запетая и се добавя "означени като (ОВ)".

§ 21. В чл. 31 думата "норми" се заменя с "нормативи", а в т. 2 числото "0,4" се заменя с "0,6".

§ 22. В чл. 32, ал. 1, изречение второ думата "услуги" се заменя с "дейности".

§ 23. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се ал. 2:

"(2) В обществените озеленени площи могат да се образуват парцели за реституирани имоти на граждани, в които се допуска изграждането на обекти, съвместими с основната функция на обществените озеленени площи, при условията на ал. 1."

2. Алинея 2 става ал. 3 и се изменя така:

"(3) Изпълнението на изискванията по ал. 1 и 2 се доказва с цялостен паркоустройствен проект и оценка за въздействието върху околната среда съгласно Закона за опазване на околната среда."

§ 24. В чл. 41, ал. 1 се създава изречение второ:

"В тези случаи минималната широчина на пътното платно е 4,5 м, съответно 4 м."

§ 25. В чл. 42 текстът "Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство" и първите скоби се заличават.

§ 26. В чл. 44, ал. 3, т. 5 след думата "стопански" се добавя "и обслужващи".

§ 27. В чл. 45, ал. 1 се правят следните допълнения:

1. В т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "ако това не противоречи на установения с подробния градоустройствен план брой на етажите."

2. Създава се т. 4:

"4. трафопостове в приземния стаж или под терена."

§ 28. Член 48 се изменя така:

"Чл. 48. Застрояването се извършва във:

1. дворищнорегулационни парцели за жилищни и вилки сгради;

2. парцели за комплексно застрояване на жилищни, обслужващи и други сгради;

3. парцели за обслужващи сгради, производствени сгради и сгради със смесено предназначение;

4. парцели за спортни и атракционни обекти и съоръжения."

§ 29. В чл. 54, ал. 3 след думата "парцели" се добавя "със свързано застрояване".

§ 30. В чл. 55, ал. 2 думата "нормите" се заменя с "нормативите".

§ 31. Създава се чл. 55а:

"Чл. 55а. Дълбочината на застрояване не се ограничава, ако са спазени пределно допустимите нормативи за плътност, интензивност на застрояване, озеленена площ и за разстояния до регулационни линии и между сгради, при условията на чл. 63а в следните случаи:

1. при свободно застрояване;

2. при свързано застрояване само в два парцела."

§ 32. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите "средно и многоетажно" се заличават.

2. Алинея 3 се изменя така:

"(3) Дълбочината на оградите по чл. 44, ал. 2, т. 2, 3 и 4 не се ограничава при спазване на санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания."

§ 33. В чл. 57 ал. 3 и 4 се изменят така:

"(3) Приземният стаж се включва в броя на етажите по ал. 1. В броя на етажите се включва и таванският стаж в подпокривното пространство, когато светлата височина на над зида, който е по фасадната плоскост, е по-голяма или равна на 1,5 м.

(4) Полуподземният стаж, чийто таван е до 1,5 м над котата на средното прилежащо тротоарно ниво, и подземните етажи не се включват в броя на етажите по ал. 1. В броя на етажите по ал. 1 не се включват етажите в подпокривното пространство, когато светлата височина на над зида, който е по фасадната плоскост, е по-малка от 1,5 м, както и терасовидни етажи, при спазване на изискванията на чл. 10, ал. 2 и чл. 59, ал. 3."

§ 34. Създава се чл. 57а:

"Чл. 57а. В подробните градоустройствени планове броят на етажите в жилищните сгради се означава с арабско число. Когато се предвижда приземен стаж за магазини, гаражи или за други нежилищни нужди, същият се означава съответно с буквите "М", "Г" или "М/Г".

§ 35. В чл. 58 се правят следните изменения:

1. В ал. 1, т. 1 числото "6" се заменя със "7".

2. В ал. 2 числото "8" се заменя с "9", а числото "5" се заменя с "6".

§ 36. В чл. 59, ал. 3 накрая на изречение първо се поставя запетая и се добавя "а при сгради без корнизи и без стрехи - от най-високата точка на ограждащите стени."

§ 37. Член 61 се изменя така:

"Чл. 61. (1) Не се допуска жилището да бъде изложено изцяло на североизток, северозапад или север.

(2) Разположението на оградите и помещенията трябва да осигурява изложение към юг, югоизток, югозапад, изток или запад за:

1. най-малко едно жилищно помещение в едностайните, двустайните и тристайните жилища и най-малко за две жилищни помещения - в жилищата с четири и повече стаи;

2. постоянно обитаваните помещения от болни в здравните заведения и за постоянно обитаваните помещения от деца в учебните и детските заведения.

(3) При разделяне на заварени жилища се допуска по изключение да се образува жилище с предимно северно изложение, ако най-малко едно от жилищните помещения има изложение на североизток или северозапад."

§ 38. Създават се членове 61а и 61б:

"Чл. 61а. (1) Разстоянията между обществени, производствени и други нежилищни сгради се определят с подробния градоустройствен план съобразно санитарно-хигиенните и противопожарните норми и другите изисквания за безопасност и опазване живота и здравето на хората. Разстоянието между оградите и вътрешните регулационни линии не може да бъде по-малко от 3 м.

(2) При свободно застрояване в производствените зони разстоянието до вътрешните регулационни линии е 1/4 от височината на сградата, но не по-малко от 3 м.

(3) Разстоянията между жилищни и обществени, производствени и други нежилищни сгради се определят съобразно нормативите за разстояния между жилищни сгради. В този случай дълбочината на застрояване на нежилищната ограда се определя по чл. 63а.

Чл. 61б. В един парцел могат да се застрояват две или повече сгради при спазване на изискванията за разстояния между сградите съгласно чл. 66."

§ 39. В чл. 62, ал. 1 след думата "малкоетажно" се добавя думата "жилищно".

§ 40. В чл. 63 се правят следните изменения:

1. Текстът на ал. 1 става чл. 63, като след думата "високоетажно" се добавя "жилищно".

2. Алинея 2 се отменя.

§ 41. Създава се чл. 63а:

"Чл. 63а. Нормативите за разстояния до страничните регулационни линии по чл. 62 и 63 се прилагат за сгради с дълбочина до 14 м. При сгради с по-голяма дълбочина разстоянията се увеличават с 30 на сто за дълбочината над 14 м."

§ 42. Членове 74 и 75 се изменят така:

"Чл. 74. (1) Пред външната строителна линия, когато тя съвпада с уличната регулационна линия, се допускат:

1. входни стъпала, пиластри, рамки и други архитектурни елементи около отворите - до 0,15 м, както и цокли - до 0,05 м;

2. конструктивни елементи при надстрояване на сградата - до 0,25 м;

3. шахти - по изключение само когато не е възможен достъпът до съответните подземни помещения и при гарантирано обезопасяване въз основа на одобрен проект.

(2) Пред външната строителна линия, когато тя съвпада с уличната регулационна линия и разстоянието между оградите през улицата е по-голямо или равно на норматива по чл. 64, ал. 1, се допускат балкони - до 1,2 м, и еркери - до 0,9 м.

(3) Пред външната строителна линия, когато тя съвпада с уличната регулационна линия и разстоянието между сградите през улицата е по-малко от норматива по чл. 64, ал. 1, се допускат балкони - до 0,9 м, и еркери - до 0,6 м.

(4) Пред външната строителна линия, когато тя не съвпада с уличната регулационна линия и разстоянието между оградите през улицата е по-голямо или равно на норматива по чл. 64, ал. 1, се допускат балкони и еркери до 1,5 м, които не могат да излизат пред уличната регулационна линия на разстояния, по-големи от установените по ал. 2 или 3.

(5) Пред външната строителна линия, когато тя не съвпада с уличната регулационна линия и разстоянието между оградите през улицата е по-малко от норматива по чл. 64, ал. 1, се допускат балкони и еркери до 1,5 м, които не могат да излизат пред уличната регулационна линия на разстояния, по-големи от установените по ал. 3.

(6) Еркерите по ал. 2, 3, 4 и 5 не могат да заемат повече от 2/3 от дължината на ограждащата стена.

Чл. 75. (1) Пред вътрешните строителни линии - страничните и към дъното на парцелите, се допускат:

1. пиластри, рамки и други архитектурни елементи около отворите - до 0,15 м, както и цокли - до 0,05 м;

2. входни стъпала до 1,2 м от средното ниво на прилежащия терен със съответна площадка - ако отстоят от вътрешната регулационна линия най-малко на 2 м като стъпала и плочници, високи до 0,3 м, могат да бъдат до самата вътрешна регулационна линия;

3. конструктивни елементи при надстрояване на сградата - до 0,3 м.

(2) Пред вътрешните строителни линии, когато разстоянията между оградите в съседните парцели и до регулационните линии са равни на изискуемите, се допускат балкони до 0,9 м и еркери до 0,3 м.

(3) Пред вътрешните строителни линии, когато разстоянията между оградите в съседните парцели и до регулационните линии са по-големи от изискуемите, се допускат балкони и еркери до 1,5 м, които не могат да бъдат на разстояния до вътрешните регулационни линии, по-малки от тези на издатините по ал. 2.

(4) Пред вътрешните строителни линии, когато разстоянията между сградите в съседните парцели и до регулационните линии са по-малки от изискуемите, се допускат само балкони до 0,6 м.

(5) Еркерите по ал. 2 и 3 не могат да заемат повече от 1/3 от дължината на съответната ограждаща стена на сградата към страничните регулационни линии и повече от 2/3 от дължината на съответната ограждаща стена на сградата към дъното на парцела.

(6) Балконите по ал. 2, 3 и 4 не могат да заемат повече от 1/3 от дължината на съответната ограждаща стена на сградата към страничните регулационни линии."

§ 43. Член 77 се отменя.

§ 44. В чл. 78 думата "наддаванията" се заличава.

§ 45. Член 79 се изменя така:

"Чл. 79. (1) Над покривната плоскост от 45 градуса, проведена по правилата на чл. 59, ал. 3, се допускат издатини, като капандури, корнизи, перголи и други архитектурни елементи, най-много до 0,7 м височина.

(2) Капандурите по ал. 1 могат да заемат общо не повече от 1/3 от дължината на ограждащата стена. При свързано застрояване капандурите се допускат на разстояние не по-малко от 2 м от страничната регулационна линия."

§ 46. В чл. 84 ал. 2 се отменя.

§ 47. В чл. 85 ал. 1 се отменя.

§ 48. Членове 87 и 88 се изменят така:

"Чл. 87. Отворите на вратите и прозорците на жилищната ограда трябва да осигуряват безпрепятствено осъществяване на функциите на сградата и на жилищата в нея и да отговарят на хигиенните изисквания и на изискванията за безопасност.

Чл. 88. В подпокривното пространство на жилищните огради могат да се проектират жилища, ателиета и складови помещения, както и стаи за ползване от обитателите на жилищата за творческа, научна и друга дейност. Към ателиетата се предвижда самостоятелен санитарен възел (тоалетна с мивка). За стайте за творческа, научна и друга дейност не се изисква санитарен възел."

§ 49. Член 90 се отменя.

§ 50. В чл. 92, ал. 2 думите "и БДС 4699" се заличават.

§ 51. В чл. 93 се правят следните изменения:

1. В ал. 2, т. 2, буква "а" думите "по БДС 15558" и в буква "б" думите "по БДС 14741" се заличават.

2. В ал. 3 се създава изречение второ:

"Допустимо е кухнята или кухненският бокс да бъдат свързани пространствено с дневната."

3. Създава се ал. 4:

"(4) При определянето на жилищата като едностайни, двустайни, тристайни и др. не се смятат за стаи и не участват в определяне броя на стайте: кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите помещения - бани, клозети, преддверия, килери, складове и други спомагателни и обслужващи помещения."

§ 52. Създава се чл. 93а:

"Чл. 93а. Най-малките допустими светли площи в жилищата са:

1. дневна - 15 кв.м;

2. спалня за един обитател - 7,5 кв.м;

3. спалня за двама обитатели - 12,5 кв.м;

4. кухня-бокс - 4,5 кв.м;

5. кухня със зона за хранене - 7,0 кв.м.

§ 53. В чл. 94, ал. 1 думите "чл. 95, ал. 5, чл. 96, ал. 1, чл. 101, ал. 1 и чл. 104, ал. 3" се заменят с "чл. 96, 101 и чл. 104, ал. 3".

§ 54. В чл. 95 ал. 5 се отменя.

§ 55. Член 96 се изменя така:

"Чл. 96. В жилищата задължително се предвиждат комини в дневните и кухните."

§ 56. В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Стайте и кухните трябва да имат пряко странично осветление, като площта на отворите е най-малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните, детските стаи, кабинетите и кухните."

2. В ал. 3 се създава изречение трето:

"Допуска се кухненски бокс с непряко осветление при задължително осигуряване на принудителна вентилация."

§ 57. В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се отменя.

2. В ал. 3 изречение първо се заличава.

§ 58. В чл. 105 ал. 2 се отменя.

§ 59. В чл. 112 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите "с второстепенни сгради и постройки" се заменят със "със сгради и постройки по чл. 44, ал. 3", а след думата "план" се поставя запетая и се добавя "при спазване на санитарно-хигиенните изисквания и противопожарните строително-технически норми".

2. Създава се ал. 3:

"(3) Сградите и постройките по ал. 1 са едноетажни, като височината им се определя съгласно тази наредба и действащите нормативи за съответния вид обекти."

§ 60. В чл. 113 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите "или плътни огради" се заличават.

2. В ал. 2 след думите "югоизточна регулационна линия" думата "на" се заменя с "към".

§ 61. В чл. 115 ал. 1 се отменя.

§ 62. В чл. 117 се създава изречение второ:

"В рамките на тези височини се допуска обособяването на второ ниво за складови нужди."

§ 63. В чл. 119, ал. 2 в началото се добавят думите "Басейни, кладенци", а след думата "изисквания" се добавя "на разстояние, не по-малка от 3 м от регулационните линии".

§ 64. В чл. 120, ал. 1 след думата "обект" се добавя "и се предвиждат с подробен градоустройствен план или при условията на чл. 116, ал. 2 ППЗТСУ".

§ 65. В чл. 123, ал. 2, т. 3 думите "пределната плътност на застрояване на парцела според предвижданията на плана" се заменят с "минимална озеленена площ за съответната устройствена зона."

§ 66. Член 124 се изменя така:

"Чл. 124. (1) Парцелите могат да се ограждат към улицата и към съседните парцели.

(2) Видът, формата и височината на оградите се определят от техническата служба на общината съобразно характера на населеното място, теренните особености и предназначението на парцела.

(3) Допустимо е оградите да бъдат с височина до 2,2 м над прилежащия терен. При денивелация на терена между съседни парцели височината на оградата се отчита спрямо котата на по-ниския прилежащ терен.

(4) Към улицата плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6 м.

(5) Изключения от изискванията по ал. 3 и 4 могат да се допускат съобразно предназначението на парцела и с оглед осигуряване на архитектурно единство въз основа на индивидуален архитектурен проект.

(6) Плътни огради по вътрешни регулационни линии се допускат, ако разстоянието от оградата до жилище в първия надземен стаж на сграда в съседния парцел е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата."

§ 67. Създава се глава седемнадесета:

"Глава седемнадесета

СТРОЕЖИ В НЕУРЕГУЛИРАНИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА И В НЕУРЕГУЛИРАНИ ЧАСТИ НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА

Чл. 125. (1) Строежи в неурегулирани населени места и в неурегулирани части на населени места се допускат въз основа на частично застроително решение, одобрено от кмета на общината, при спазване на нормативите за застрояване на малки населени места по чл. 13 и 16.

(2) Разположението на сградите в имотите се определя с оглед на бъдеща регулация, като не се допуска застрояване в близост до чупки или ивици, вдадени към пътища, към улици или съседни имоти, и като се оставя свободна площ за прокарване на нови или за разширяване на съществуващите улици. Сградите край водни площи (реки, канали, езера и др.) се разполагат с оглед вероятното им бъдещо коригиране."

§ 68. Създава се част четвърта:

"ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ НА ИЗВЪНСЕЛИЩНИТЕ ТЕРИТОРИИ

Глава осемнадесета

ОБЩИ ПРАВИЛА

Чл. 126. Предназначението на териториите извън строителните граници на населените места и селищните образувания по смисъла на чл. 2 ЗТСУ се определя според общия начин на тяхното ползване и устройство с териториалноустройствените планове и общите градоустройствени планове на общините съгласно чл. 36, ал. 1 ППЗТСУ.

Чл. 127. (1) Извън строителните граници на населените места застрояване се допуска, ако е предвидено в одобрен териториалноустройствен план или общ градоустройствен план, въз основа на застроително решение.

(2) При отсъствие на план по ал. 1 застрояване извън строителните граници се допуска въз основа на застроително решение, придружено с обосновка за социално-икономическата, техникоустройствената и екологическата допустимост на предлаганото строителство.

(3) За земеделски земи, когато обектите не са съвместими с основното предназначение на земите, съгласно чл. 2 на Наредба № 2 за застрояване в земеделските земи застроителното решение по ал. 1 или 2 е основа за провеждане на процедури за промяна предназначението на земите по Закона за опазване на земеделските земи и правилника за неговото прилагане.

Чл. 128. Извън строителните граници на населените места при наличие на подходящи теренни условия и съобразяване с предвижданията на влязло в сила частично застроително решение могат да се изграждат:

1. обекти и съоръжения на селското стопанство;

2. обекти на промишленото производство;

3. складови обекти и бази;

4. курортни и туристически обекти и съоръжения;

5. транспортни обекти и съоръжения;

6. обекти на горското стопанство;

7. инфраструктурни и хидромелиоративни обекти и съоръжения;

8. жилищни огради и вили;

9. обекти с мемориален и религиозен характер, трайна монументална и декоративно-художествена украса, рекламни елементи и съоръжения;

10. обекти и съоръжения със специално предназначение.

Чл. 129. (1) Строителството на обектите по чл. 128 се извършва при спазване на разпоредбите на ЗТСУ, ППЗТСУ, на тази наредба, на санитарно-хигиенните, екологическите и противопожарните изисквания и нормативи, на действащите специфични нормативи и стандарти за съответните обекти и съобразно възможностите за осигуряване на необходимата техническа инфраструктура - добър транспортен достъп, водоснабдяване, електроснабдяване и др.

(2) Необходимата земя за изграждане на обектите по чл. 128 се определя въз основа на нормативи, одобрени от Министерския съвет.

Чл. 130. Проектите за оградите и съоръженията се одобряват и се издават разрешения за строеж при условията и по реда на ППЗТСУ след съгласуване със специализираните органи и служби относно безопасността, сигурността, хигиената и безвредността."

§ 69. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. Параграф 2 се изменя така:

"§ 2. (1) Основно застрояване в парцелите е застрояването със огради, отговарящи на основното предназначение на парцелите, съобразно предвижданията на подробния градоустройствен план.

(2) Допълващо застрояване в парцелите е застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни сгради и постройки."

2. В § 3 се правят следните изменения и допълнения:

а) в ал. 5 след думите "регулационна линия" се добавя "на улици от първостепенната улична мрежа";

б) създават се ал. 7 и 8:

"(7) Тавански е етажът, разположен в подпокривното пространство и ограничен частично или цялостно от покривните плоскости.

(8) Терасовиден е етажът, разположен в отстъп навътре от фасадната плоскост."

3. Създава се § 3а:

"§ 3а. (1) Застроена площ на жилището и на други самостоятелни обекти в сградите е площта, ограничена от външните конструктивни очертания на външните ограждащи стени на жилището (обекта) и осовите линии на разделителните стени към съседните жилища (обекти) или към общите помещения в сградата. Към застроената площ на жилището (обекта) се прибавя цялата площ на лоджиите и балконите, измерена по външните им конструктивни очертания.

(2) Застроена площ на жилище (или на друг обект), разположено на повече от един стаж, е сборът от застроените площи на отделните етажи на жилището (обекта), включително площта на стълбищата в тях.

(3) Когато външната стена е с прозорци, балкони или лоджии, към застроената площ на жилището (обекта) се включва цялата и дебелина, а когато е без прозорци, балкони или лоджии, към застроената площ се включва само половината от дебелината на стена, равняваща се на 1/2 от дебелината на разделителните стени между жилищата (обектите). Останалата част от външната стена се причислява като обща част на сградата.

(4) Застроена площ на стаж от ограда по смисъла на чл. 105, ал. 7 на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост е площта, ограничена от външните конструктивни очертания на ограждащите стени, включително цялата площ на балкони, лоджии и тераси, измерени по външните им конструктивни очертания.

(5) Разгъната застроена площ на сградата по смисъла на чл. 104 на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост е сборът от застроените площи на всички етажи, в това число полуподземния и подземните етажи."

§ 70. В преходните и заключителните разпоредби се създават § 15 и 16:

"§ 15. Изработените до влизане в сила на тези изменения и допълнения подробни градоустройствени планове, които са обявени при условията и по реда на чл. 69 ППЗТСУ, се одобряват съгласно действащите до този момент разпоредби.

§ 16. (1) Одобрените (съгласуваните) до влизане в сила на тези изменения и допълнения проекти за огради се одобряват (съгласуват) в следващи фази на проектиране съгласно действащите по време на одобряването (съгласуването) им разпоредби.

(2) Проекти за огради, внесени за одобряване до датата на влизане в сила на тези изменения и допълнения, се одобряват съгласно действащите до тази дата разпоредби."