Държавен вестник, брой 34 от 25.III

ОБЯВЕНА ЗА НИЩОЖНА С РЕШЕНИЕ № 2071 ОТ 6 АПРИЛ 2000 Г. ПО АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО № 6925 ОТ 1999 Г.

Чл. 1. Прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) по отношение на доходите по чл. 12, ал. 2 и 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и чл. 26, ал. 1, т. 2-7 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), реализирани в Република България от чуждестранни физически и юридически лица и чуждестранни неперсонифицирани дружества, се извършва само след доказване на основанията за това.

Чл. 2. Основанията за прилагане на СИДДО са конкретни факти и обстоятелства, доказани и удостоверени от чуждестранното лице, а именно, че:

1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;

2. е притежател (т.е. собственик, а не само получател) на дохода от източник в Република България;

3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответните доходи са действително свързани.

Чл. 3. (1) Обстоятелствата по чл. 2 се отразяват в искане по образец, утвърден от министъра на финансите. Искането се попълва и оформя от притежателя, от платеца на доходите или от техен пълномощник и се представя в данъчната служба по седалището, съответно по местоживеенето на платеца на доходите. Когато искането се подава чрез пълномощник, последният представя нотариално заверено пълномощно.

(2) За различните видове доходи се попълват отделни формуляри на искане.

(3) Обстоятелствата по чл. 2, т. 1 се удостоверяват от данъчната администрация на другата държава в съответствие с нейната практика и компетентност.

(4) Обстоятелствата по чл. 2, т. 2 и 3 се удостоверяват от притежателя на доходите, като за декларирането на неверни данни последният носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.

(5) При съмнение относно достоверността на данните, посочени в чл. 2, т. 2 и 3, компетентните органи могат да извършат проверка, да поискат извършването на насрещна проверка от други данъчни служби, както и да отправят искане до Главно управление на данъчната администрация за предоставяне на сведения, отнасящи се до факти и обстоятелства, засягащи формата, под която чуждестранното лице извършва стопанска дейност на територията на Република България.

Чл. 4. (1) Искането по чл. 3, ал. 1 и доказателствата по чл. 8, ал. 3 се представят едновременно пред Главно управление на данъчната администрация и данъчната служба по седалището, респ. по местоживеенето на платеца на доходите, не по-малко от 30 дни преди изплащането им, считано от датата на завеждането на искането в данъчната служба.

(2) Данъчната служба извършва проверка на представените документи в 14-дневен срок от подаването им и незабавно уведомява платеца на доходите дали са налице предпоставките за пряко прилагане на съответната спогодба. В такъв случай платецът удържа данъка съгласно предвидената в спогодбата данъчна ставка. Ако предпоставките не са налице, данъчната служба дава указания на платеца за отстраняване на недостатъците, когато това е възможно.

(3) Ако в течение на срока по ал. 2 Главно управление на данъчната администрация установи, че предпоставките за пряко прилагане на спогодбата не са налице, тя уведомява съответната данъчна служба. Данъчната служба уведомява платеца и му дава указания съгласно ал. 2. В този случай 14-дневният срок започва да тече след отстраняване на пречките.

Чл. 5. При подаването на искането по чл. 3, ал. 1 чуждестранното лице прилага писмени доказателства относно вида и размера на дохода, като се имат предвид разпоредбите на чл. 8, ал. 3.

Чл. 6. (1) Когато доходите подлежат на плащане въз основа на договори с продължително действие или се изплащат от едно и също лице на еднакво основание, искане по чл. 3, ал. 1 се представя преди първото плащане.

(2) Доходите от дивиденти не се считат за доходи по договори с продължително действие и за периодични плащания.

(3) Платецът на доходите уведомява своевременно данъчната служба за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 2 и 5.

Чл. 7. Ако преди изплащане на доходите не е представено искане или не са доказани основанията за прилагане на съответната спогодба, данъкът се удържа съгласно данъчните ставки, регламентирани в чл. 47 ЗКПО и чл. 40 ЗОДФЛ.

Чл. 8. (1) Чуждестранното лице може след удържането на данъка по чл. 47 ЗКПО и чл. 40 ЗОДФЛ да претендира връщане на разликата между платения и дължимия данък по съответната спогодба.

(2) Платеният данък се връща след представяне на искане по чл. 3, ал. 1 пред данъчната служба по седалището, респ. местоживеенето на платеца на дохода.

(3) При подаването на искането по чл. 3, ал. 1 чуждестранното лице прилага писмени доказателства относно вида и размера на дохода. Такива доказателства могат да бъдат:

1. когато правото за получаване на конкретния доход произтича от договорно правоотношение - договор между платеца на дохода и неговия получател, въз основа на който е възникнало правото за изплащане на конкретния доход;

2. когато чуждестранно лице претендира прилагане на по-ниска данъчна ставка при облагането на доходи от дивиденти и дялови участия - решение за съдебна регистрация, извлечение от книга на акционерите, заверено копие от купюр или временно удостоверение, поименно удостоверение за безналични акции, извлечение от книгата за безналични акции или друг документ, удостоверяващ размера на това участие;

3. независимо от изискванията по т. 2 във всички случаи, отнасящи се до получаване на дивиденти - документ, издаден от платеца на дохода, удостоверяващ неговия размер, като решение на общото събрание на дружеството, купон за изплатен дивидент и др.;

4. при получаване на ликвидационен дял - заключителен баланс на ликвидационния остатък, а при изплащане в натура-решение на съдружниците или акционерите;

5. при получаване на лихви върху допълнителни парични вноски по чл. 134 и 190 ТЗ - решение на общото събрание за извършване на допълнителни парични вноски, в което е посочен размерът на лихвата по тези вноски;

6. при получаване на лихви от облигации - облигациите и купоните за изплащане на доход по тях;

7. при получаване на доходи от държавни ценни книжа (ДЦК) - поименен сертификат за собственост върху ДЦК с отразени в него плащания за лихви;

8. при лихви върху отпуснат заем - в случаите, в които се изисква - разрешението от Министерството на финансите относно заема и размера на лихвения процент;

9. при получаване на доходи от продажба на:

а) ценни книги, регистрирани на фондова борса - писмено потвърждение за сключената сделка или друг документ, произхождащ от инвестиционния посредник, когато издаването му е предвидено в нормативен акт или договор между посредника и притежателя на доходите;

б) дялови участия - нотариално заверен договор за продажба на дружествен дял;

10. други документи, които по преценка на данъчния орган представляват доказателства за обстоятелствата по тази алинея.

(4) Независимо от вида на дохода при искане за възстановяване на платен данък служебно се изискват доказателства от платеца на дохода относно размера на платения данък.

(5) Когато при предявяването на искането по чл. 3, ал. 1 чуждестранното лице не разполага с необходимите доказателства или представените доказателства са непълни, както и при съмнение относно тяхната достоверност, данъчният орган извършва проверка съгласно Наредба № 4 от 1995 г. за извършване на данъчни проверки и ревизии (ДВ, бр. 28 от 1995 г.).

Чл. 9. (1) При наличие на основанията за прилагане на съответната спогодба разликата между платения данък по чл. 47 ЗКПО или чл. 40 ЗОДФЛ и този съгласно ставката по спогодбата се възстановява на чуждестранното лице, както следва:

1. в пълен размер - когато съгласно спогодбата не се облага с данък при източника конкретният доход, а това се извършва само в държавата на местното лице;

2. частично - когато съгласно спогодбата е предвидено данъчно облагане на конкретния доход както в държавата на местното лице, така и в държавата на източника на неговото възникване.

(2) Чуждестранното лице е длъжно да посочи банкова сметка в страната, по която да се преведе сумата на върнатия данък.

(3) В разпореждането за връщане изрично се посочва, че след закупуването на валута сумата подлежи на превод в чужбина.

Чл. 10. (1) Когато доходите по чл. 12, ал. 2 и 3 ЗКПО и чл. 40 ЗОДФЛ подлежат на периодично плащане, искането по чл. 3, ал. 1 може да бъде представено след извършването на първото плащане и внасянето на дължимия за него данък. След представяне на доказателствата по чл. 8, ал. 3 и извършване на проверка за установяване на вида и размера на дохода и неговия притежател платецът може да удържа данъка, дължим за следващите периодични плащания, основаващи се на същото правоотношение, съгласно регламентираната в съответната спогодба данъчна ставка.

(2) Платецът и притежателят на доходите уведомяват данъчната служба за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 2, както и за всяко изменение във вида, размера на дохода или режима на неговото данъчно третиране съгласно прилаганата спогодба.

Чл. 11. Разпореждането за възстановяване на разликата между внесения и дължимия данък съгласно съответната спогодба се издава от началника на данъчната служба в едномесечен срок.