Държавен вестник, брой 34 от 14.IV

Чл. 1. Целта е чрез спазване на нормите за допустими емисии да се предотвратят или ограничат емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници.

Чл. 2. Нормите се отнасят за емисии на вредни вещества, изпускани организирано в атмосферния въздух при:

1. процеси и дейности в действащи обекти с производствено и непроизводствено предназначение;

2. реконструкция и модернизация на действащи обекти;

3. проучване, проектиране и изграждане на нови обекти с производствено и непроизводствено предназначение.

Чл. 3. Нормите са задължителни за всички случаи по чл. 2, освен ако за конкретен обект и дейност има нормативен акт на компетентния орган съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Чл. 4. По силата на тези норми:

1. "Замърсяване на атмосферния въздух" е всяко постъпване на вредни вещества в него.

2. "Вредни вещества" са тези, които предизвикват промени в качеството на атмосферния въздух, водещи до неблагоприятни последици за здравето и комфорта на хората, увреждат живите ресурси, почвата, екосистемите и материалните ценности.

3. "Въздух при нормални условия" е приведеният към температура нула градуса по Целзий и налягане 1013 хектопаскала след корекция за съдържание на влага.

4. "Приземен слой" е атмосферният въздух на височина до 100 м от повърхността на Земята.

5. "Емисии" са изпусканите от даден източник в атмосферния въздух вещества, определени като маса на един кубически метър изпускан газ при нормални условия.

6. "Организирано изпускане" е това, при което веществата се отвеждат в атмосферния въздух чрез изпускащо устройство - комин, канал и др.

7. "Неорганизирано изпускане" е това, при което в атмосферния въздух веществата се отделят разсредоточено от дадена площадка товарно-разтоварни площадки, открити складове за прахообразуващи материали, неизправна технологична апаратура и др.

8. "Отлагания" са натоварванията на вредни вещества от атмосферния въздух върху открита повърхност.

9. "Действащ обект" е този, който е въведен в експлоатация или е получил положително решение по оценката за въздействие върху околната среда до 1 юли 1998 г.

10. "Нов обект" е този, който е получил положително решение по оценката за въздействие върху околната среда след 1 юли 1998 г.

11. "Неподвижен източник" (горивен или производствен) означава всяко техническо устройство/инсталация или група от устройства/инсталации, разположени в близост, който е или може да бъде източник на емисии.

12. "Мощност (капацитет) на производствени единици (линия, агрегат, инсталация и др.) или горивна уредба" е номиналната производителност в час на определената единица или група единици, включени в общо изпускащо устройство - комин, канал и др.

13. "Топлинната мощност" на горивна уредба (MW) се определя по топлотворната способност на количеството гориво, подавано при номинален товар за един час.

14. "Масов поток в час" е количеството, изразено в килограми или грамове от дадено вещество, което се изпуска с изходящите газове в атмосферния въздух за един час.

15. (Доп. - ДВ, бр. 73 от 1999 г.) "Голям неподвижен горивен източник или голяма горивна инсталация" означава всяка неподвижна горивна уредба, чиято номинална топлинна мощност е минимум 50 MW.

16. "Ограничаване на емисиите" означава действие за постигане на допустимото общо количество вредно вещество, изпускано с изходящите газове в атмосферата от един или група неподвижни източници, разположени на обща площадка или в определен географски район, изразено в метрични тона за година.

17. "Степен на десулфуризация" при горивен процес означава отношението на уловеното количество сяра през даден период от време чрез технология, специално приложена за тази цел, към количеството на сяра, съдържащо се в горивото, подадено за същия период в горивната инсталация.

Чл. 5. (1) За действащи обекти, при които видът на суровините и равнището на техниката не дават възможност за достигане на утвърдените норми, министърът на околната среда и водите или Министерският съвет може да утвърждава временни норми.

(2) Условията и редът по ал. 1 се определят с наредби на министъра на околната среда и водите за случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Чл. 6. При реконструкция и модернизация на действащи обекти с утвърдени временни норми по чл. 5, ал. 2 се прилагат нормите по чл. 17 - 42. Прилагането им се решава от компетентния орган по Закона за опазване на околната среда въз основа на оценката за въздействие върху околната среда.

Чл. 7. Министърът на околната среда и водите по предложение на общинските органи може да утвърждава и по-строги от утвърдените норми за емисии на отделни процеси и дейности на територията на общината. Условията и редът се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.

Чл. 8. (1) При проучването и разработването на проекти, освен спазването на тези норми, инвеститорът и проектантът изясняват за всеки конкретен обект замърсяването на въздуха в района на площадката и предвиждат мерки (степен на пречистване и височина на комина за разсейване) така, че след изпълнението на проекта съдържанието на вредни вещества във въздуха на приземния слой да не превишава пределно допустимите концентрации съгласно Наредба № 14 за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места (ДВ, бр. 88 от 1997 г.).

(2) Независимо от изчисленията по методиката съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух височината на изпускащото устройство на източника трябва да превишава най-малко с 5 м най-високата обитавана сграда, разположена в радиус 50 м от него.

(3) Когато обектът е разположен на открит незастроен терен (асфалтови бази, трошачно пресевни инсталации и други производствени процеси), височината на изпускащото устройство трябва да бъде най-малко 12 м над терена, ако изчисленията не изискват по-голяма височина.

(4) При проектирането на нови обекти инвеститорът и проектантът се ръководят от равнището на техниката и технологиите в момента на проучването, постиженията на науката и резултатите от практическото използване на тези постижения у нас и в напредналите страни с оглед осигуряване възможните по-ниски емисии от определените с този документ норми.

Чл. 9. (1) Нормите се отнасят за емисиите на вредни вещества в производствени и вентилационни газове след последния технологичен агрегат или пречиствателното съоръжение, преди изпускащото устройство, без да се разреждат със свеж въздух. Навсякъде в наредбата нормите в mg/m3 и количеството на газовете в m3 се разбират при тези условия.

(2) За процеси и дейности, непосочени в чл. 22 - 42, количеството на газовете в m3./h и измерените концентрации на вредни вещества в тях се определят при следните условия:

1. за процеси, в които се използват горивни уредби, измерените концентрации се привеждат към съдържанието на кислород в обемни проценти:

а) производство на асфалтови смеси - 17%;

б) производство на стъкло - 8% при тиглови и ванни пещи с непрекъснат процес и 13% при периодично действащи (дневни) пещи;

в) директно сушене на продукти и материали с горещи газове, получени в горивна камера - 17%;

г) топене на минерални материали, като базалт, шлаки и др. - 8%;

д) подгряване на метали за валцоване и други обработки - 5 %;

е) производство на набъбнал перлит, шисти или глини - 14%;

ж) изгаряне на дървесни и растителни отпадъци, хартия, слама - 11%;

з) изгаряне на луга от производството на целулоза - 5%;

2. емисиите се определят спрямо състава и общото количество на изходящите газове и определеното съдържание на кислород в тях за съответния процес преди изпускащото устройство.

(3) Когато измереното съдържание на кислород е различно от определеното за съответния процес или е увеличено поради разреждането на газовете, измерената емисия се коригира, като се умножи с коефициента К, определен по формулата:

К = (21-Он)/(21-Ои),

където:

Он е съдържанието на кислород в обемни проценти за съответния процес или на изхода от технологичната линия;

Ои - измереното съдържание на кислород в обемни проценти след пречиствателното съоръжение или преди изпускане на газовете в атмосферата.

Чл. 10. Емисиите се измерват при нормална работа на производствената единица или горивната уредба и натоварване от 70 до 100%.

Чл. 11. За вещества, които могат да се намират в газовете при различно агрегатно състояние (частици, пари и газ), нормите се отнасят за общото им съдържание.

Чл. 12. Общата емисия на прахообразни вещества по чл. 17 включва нетоксичен прах и съдържащите се в него прахообразни вещества по чл. 18 и 21, съдържанието на които не се допуска да превишава стойностите, определени за съответния клас.

Чл. 13. Навсякъде в тези норми емисията на серни окиси е сумата на серен двуокис и серен триокис, определени като серен двуокис, а емисията на азотни окиси - азотен двуокис и азотен окис, определени като азотен двуокис.

Чл. 14. Измерването на емисиите от контролните органи и други организации се извършва по методи съгласно чл. 17, ал. 3 ЗООС и чл. 25, ал. 2 ЗЧАВ.

Чл. 15. (1) Емисиите при обработка, производство и транспорт на прахообразуващи материали се ограничават по следния начин:

1. устройствата и съоръженията за обработка (например раздробяване, класиране, смесване, палетизиране, брикетиране и др.) или производство на прахообразуващи материали трябва да бъдат капсуловани, а газовете, съдържащи прах - обхванати и отведени в обезпрашително съоръжение;

2. за транспортиране на прахообразуващи материали задължително се използват затворени (капсуловани) съоръжения - транспортни ленти, шнекове, редлери, пневмотранспорт и др.; когато капсуловането не е възможно, газовете, съдържащи прах, се улавят и отвеждат в съоръжение за пречистване;

3. при товарене и разтоварване на прахообразуващи материали се поставят засмукващи и обезпрашаващи съоръжения:

а) на постоянните места за товарене и разтоварване с грайфери, лопатъчни товарачи и др.;

б) на изходната тръба (течката) на товарните устройства;

в) при разрохкващото устройство в началото на пневмотранспорт и механични разтоварващи съоръжения;

4. когато не е възможно засмукване (улавяне) на запрашения въздух, при тези операции (напр. при товарене на вагони и камиони) се използват течки с променливи височини (телескопични течки), поставяне на регулиращи клапи на изхода на течките с цел да се намали скоростта на излизащите материали и др.;

5. при запълване на затворени обеми (силози, циментовози и др.) въздухът, излизащ от тях, се обхваща (улавя) и отвежда в съоръжение за пречистване;

6. товарно-разтоварните площадки и транспортните връзки се асфалтират или покриват с друга равностойна настилка и се поддържат постоянно чисти.

(2) За намаляване на емисиите при складиране и депониране на прахообразуващи материали се прилагат следните мерки:

1. складиране в силози;

2. покриване и затваряне на всички врати на склада, включително и на помощните съоръжения, обслужващи склада;

3. повърхностно покриване на складирания материал с платнище и др.;

4. затревяване на депонирания материал;

5. "обваловка" на депото, изграждане на ветрозащитни насаждения или ветрозащитни огради;

6. поддържане на постоянно овлажнена повърхност на депото.

Чл. 16. Допустимото повърхностно натоварване на открити площи с вредни вещества, отлагани върху земната повърхност - средноаритметични стойности за година, е, както следва:

1. общ прах - 350 mg/m2 на денонощие;

2. олово и неорганичните му съединения в отложения прах, определени като олово - 0,25 mg/m2 за денонощие;

3. кадмий и неорганичните му съединения в отложения прах, определени като кадмий - 0,005 mg/m2 за денонощие;

4. талий и неорганичните му съединения в отложения прах, определени като талий - 0,01 mg/m2;

5. флуороводород и газообразни неорганични флуорни съединения в отложения прах, определени като флуор - 0,001 mg/m2 за денонощие;

6. цинк в отложения прах - 0,4 mg/m2 за денонощие.

Чл. 17. (1) Общата емисия на прахообразни вещества не може да превишава за източници с дебит на газа:

а) до 20 000 m3/h - 150 mg/m3

б) от 21 000 до 60 000 m3/h - 130 mg/m3

в) над 60 000 m3/h - 80 mg/m3

(2) Емисията на сажди независимо от количеството газове не може да превишава 50 mg/m3

Чл. 18. (1) Емисиите на прахообразни неорганични вещества, посочени в приложение № 1, не могат да превишават следните стойности:

1. вещества от I клас: при масов поток от 1 g/h и повече - 0,2 mg/m3;

2. вещества от II клас: при масов поток от 5 g/h и повече - 1 mg/m3;

3. вещества от III клас: при масов поток от 25 g/h и повече - 5 mg/m3

(2) При наличие на няколко вещества от един и същи клас общата им емисия не може да превишава определената норма за съответния клас.

(3) При наличие на вещества от различни класове емисията на всяко от тях не се допуска да превишава нормата за съответния клас; сумарната емисия при наличието на вещества от I и II клас не се допуска да превишава нормата за II клас, а при вещества от I и III, II и III или I, II и III клас - нормата за III клас.

Чл. 19. Емисиите на газо- и парообразни вещества, посочени в приложение № 2, не се допуска да превишават следните стойности:

1. вещества от I клас: при масов поток от 10 g/h и повече - 1 mg/m3

2. вещества от II клас: при масов поток от 50 g/h и повече - 6 mg/m3

3. вещества от III клас: при масов поток от 300 g/h и повече - 30 mg/m3

4. вещества от IV клас: при масов поток от 5 kg/h и повече - 500 mg/m3

Чл. 20. (1) Емисиите на органични вещества, посочени в приложение № 3, не може да превишават следните стойности:

1. вещества от I клас: при масов поток от 0,1 kg/h и повече - 20 mg/m3

2. вещества от II клас: при масов поток от 2 kg/h и повече - 100 mg/m3

3. вещества от III клас: при масов поток от 3 kg/h и повече - 200 mg/m3

(2) При наличието в газовете на органични вещества от различните класове при масов поток от 3 kg/h и повече, общата емисия, определена като въглеводороди, не се допуска да превишава 200 mg/m3.

(3) При инсталации, при които могат да се отделят интензивно миришещи вещества (органични и неорганични), задължително се предприемат мерки за ограничаване на емисиите, като капсуловане, работа при подналягане и др., а газовете се обхващат и отвеждат за пречистване (обезмирисяване).

Чл. 21. (1) Емисиите на вещества с канцерогенни въздействия не се допуска да превишават следните стойности:

1. клас I (азбест като фин прах; бенз(а)пирен, берилий и съединенията му, определени като берилий; дибенз(а,h)антрацен; 2-нафтиламин) - при масов поток от 0,5 g/h и повече емисията не може да превишава 0,1 mg/m3.

2. клас II (арсенов триокис и арсенов петоокис, арсенова киселина и нейните соли, определени като арсен; хром шествалентен и съединенията му - например калциев хромат, - хром тривалентен, стронциев хромат и цинков хромат, определени като хром; кобалт - аерозоли и трудноразтворими кобалтови соли, определени като кобалт; 3,3 дихлорбензидин; диметилсулфат; етиленимин; никел, никелов сулфид, никелов окис, никелов карбонат и никелов тетракарбонат, определени като никел) - при масов поток от 5 g/h и повече емисията не може да превишава 1 mg/m3.

3. клас III (акрилнитрил; бензол; 1,3 бутадиен; епихлорхидрин; 1,2 дибромметан; 1,2 епоксипропан; етиленов окис; хидразин; винилхлорид) - при масов поток от 25 g/h и повече емисията не може да превишава 5 mg/m3.

(2) При наличие на вещества от I и II клас сумарната емисия не се допуска да превишава 1 mg/m3, а при I и III, II и III или I, II и III клас - 5 mg/m3. като за всяко отделно вещество се спазва нормата за съответния клас.

Чл. 22. (1) Емисиите в газовете, изпускани от горивни източници, не може да превишават стойностите в mg/m3, дадени в приложения № 4-1 и 4-2.

(2) Нормите се отнасят за съдържанието на кислород в димните газове по ал. 1:

1. при скарно изгаряне - 7% обемни;

2. при прахово изгаряне и сухо извеждане на пепелината - 6% обемни;

3. при прахово изгаряне и течно шлакоотделяне - 5% обемни;

4. за течни горива - 3% обемни;

5. за газови горива - 3% обемни.

Чл. 23. При производството на цимент:

1. прахообразни емисии се определят по чл. 17;

2. емисиите на азотни окиси от пещите за клинкер не може да превишават 1500 mg/m3;

3. емисията на серни окиси от пещите за клинкер не може да превишава 750 mg/m3;

4. емисиите с газовете от пещите за клинкер са при съдържание на кислород 9% обемни.

Чл. 24. При производството на керамични изделия и материали от глина:

1. емисиите се определят при съдържание на 18% обемни кислород в газа;

2. прахообразни емисии - по чл. 17;

3. при съдържание на сяра във входящите суровини 0,12% и повече емисията на серни окиси при масов поток от 10 kg/h и повече не може да превишава 1500 mg/m3.

Чл. 25. При изпичане на доломит, гипс, варовик, боксит, кизелгур, магнезит, кварцит и шамот:

1. праховите емисии се определят по чл. 17, а когато суровините съдържат хром, емисията на хром и неговите съединения, определени като хром, не трябва да превишава 10 mg/m3;

2. емисията на азотни окиси не може да превишава:

а) при въртящи пещи - 1800 mg/m3;

б) при други пещи - 1500 mg/m3;

3. емисията на неорганични флуорни съединения, определени като флуороводород, не трябва да превишава 10 mg/m3.

4. емисиите са при съдържание на кислород в газовете 9% обемни.

Чл. 26. При производството на цветни метали:

1. праховите емисии се ограничават на 20 mg/m3 с изключение на производството на олово - 10 mg/m3;

2. емисията на серни окиси се ограничава при масов поток от 5 kg/h и повече на 800 mg/m3.

Чл. 27. При производството на чугун, стомана, феросплави, леярски дейности:

1. концентрацията на прах в отпадъчните газове от топилните и агломерационните агрегати не се допуска да превишава 30 mg/m3, а при цветни метали - 20 mg/m3;

2. концентрацията на органични съединения в газовете при леярски процеси не се допуска да превишава нормите, определени в чл. 20, а за амини да не превишава 5 mg/m3;

3. прахообразните емисии при сушене на пясък и други процеси за подготовка или обработка на леярски смеси и почистване на отливки се определят по чл. 17.

Чл. 28. При топенето на алуминий:

1. праховите емисии при масов поток от 0,5 kg/h и повече не може да превишават 20 mg/m3;

2. емисията на хлор с газовете при рафиниране на алуминий не може да превишава 3 mg/m3;

3. емисията на органични съединения, определени общо като въглеводороди, не може да превишава 50 mg/m3.

Чл. 29. При производството на оловни акумулатори:

1. прахообразните емисии при масов поток от 5 g/h и повече не може да превишава 0,5 mg/m3;

2. концентрацията на сярна киселина в газовете не може да превишава 1 mg/m3.

Чл. 30. При производството и опаковането на препарати за растителна защита и фармацевтични препарати:

1. пестицидният и фармацевтичният прах при масов поток над 1 g/h не се допуска да превишават 0,15 mg/m3;

2. прахообразните емисии за други препарати при масов поток от 25 g/h и повече не се допуска да превишават 5 mg/m3;

Чл. 31. При производството на изкуствени торове - при сушене и гранулация, прахообразните емисии не може да превишават 15 mg/m3.

Чл. 32. При производство на серен двуокис, серен триокис, сярна киселина и олеум:

1. емисията на серен двуокис не може да превишава 2,6 kg/t произведена 100-процентна сярна киселина;

2. емисията на серен триокис не може да превишава 120 mg/m3.

Чл. 33. При производство на серни продукти с използване на "Клаус-процес":

1. емисията на серни съединения, определени като сяра в тегловни проценти от преработваното количество сяра на ден, не се допуска да превишава:

а) до 20 т на ден включително - 3%;

б) от 21 до 50 т на ден включително - 2%;

в) над 50 т на ден - 0,5%;

2. след изгаряне на отпадъчния газ или след друго третиране емисията на сероводород не се допуска да превишава 10 mg/m3.

Чл. 34. При производството на 1,2 дихлоретан и винилхлорид емисията им не може да превишава 5 mg/m3.

Чл. 35. При производството на поливинилхлорид (PVC) емисията на винилхлорид максимално се ограничава и средно за месец не се допуска да превишава 200 mg за килограм произведен поливинилхлорид.

Чл. 36. При производството на полиакрилнитрил:

1. когато процесните газове се подлагат на изгаряне, емисията на акрилнитрил не се допуска да превишава 0,2 mg/m3;

2. когато процесните газове се третират чрез промиване, емисията на акрилнитрил не се допуска да превишава 5 mg/m3.

Чл. 37. При преработка на нефт и получаване на нефтопродукти:

1. за горивни уредби:

а) емисията на серни окиси се определя по формулата:

Е = Er x (Тr/То) + Ет x (Тt/То),

където:

Еr е граничната стойност при изгаряне на газ - 35 mg/m3;

Еt - граничната стойност за течни горива; при топлинна мощност до 300 MW Ет = 1700 mg/m3 топлинна мощност над 300 MW Ет = 400 mg/m3;

Тr - топлотворната способност на количеството газово гориво, подавано в час;

Тt - топлотворната способност на количеството течно гориво, подавано в час;

To - Топлотворната способност на общото количество гориво; То = Тr + Тt;

б) емисията на азотни окиси не трябва да превишава 300 mg/m3;

в) емисиите се отнасят за съдържание на кислород в газовете 3% обемни;

2. при хранилища на нефт и нефтопродукти:

а) нефт и нефтопродукти, които при температура 20°С имат парен натиск над 13 хектопаскала, се съхраняват в резервоари с плаващи покриви, резервоари с неподвижни покриви, свързани с газовата система на предприятието;

б) газовете от дишането на резервоарите с неподвижен покрив задължително се отвеждат в газовата система на предприятието, когато съхраняваните продукти могат да емитират вещества от I клас по чл. 20 и от кой да е клас по чл. 21 или когато очакваните емисии превишават масовите потоци, дадени за останалите класове по чл. 20;

3. при други източници на емисии:

а) изпусканите органични газове и пари се обхващат и отвеждат в газовата система на предприятието, от която се подават за изгаряне, на факел и друго третиране; тези изисквания се отнасят за: предпазни (предпазни клапани) и изпразващи съоръжения; регенериране на катализатори; ремонт и почистване на инсталации; пускане и спиране на технологични линии; пълнене на суров нефт, междинни и крайни нефтопродукти, които при температура 20°С имат парен натиск над 13 хектопаскала;

б) емисия на сероводород - газовете от обезсерващи инсталации и други източници се подлагат на третиране, когато: обемното съдържание на сероводород превишава 0,4%; масовият поток на сероводород е повече от 2 т/денонощие; емисията на третираните и нетретираните газове не трябва да превишава 10 mg/m3;

в) третиране на процесни и баластни води - процесните и баластните води, преди да се изпускат в открити системи, се подлагат на обезгазяване, като получените газове се отвеждат за пречистване или изгаряне.

Чл. 38. При производството на дървесни плоскости:

1. емисията на прах не се допуска да превишава:

а) след шлайфмашини - 10 mg/m3;

б) след сушене - 50 mg/m3;

2. емисията на паро- и газообразни органични вещества от I клас по чл. 20 в газовете след пресите не може да превишава 0,12 kg/m3 произведени плоскости.

Чл. 39. При боядисване и лакиране на машини, метални и други изделия:

1. газовете от камерите за боядисване не може да съдържат частици (лакови частици) повече от 3 mg/m3; за тези газове не важат изискванията по чл. 20 - II и III клас;

2. емисията на органични вещества в газовете от камерите за сушене, определени общо като въглеводороди, не може да превишава 50 mg/m3.

Чл. 40. При инсталации за нанасяне на покрития и щамповане на платове и други изделия с органични бои, лакове и изкуствени материали:

1. праховите емисии не може да превишават 5 mg/m3 при нанасяне чрез шприцоване и 15 mg/m3 чрез пулверизиране на прахообразни средства;

2. емисията на органични съединения, определени общо като въглеводороди, при употреба на разтворители повече от 10 kg/h не може да превишава 150 mg/m3;

3. когато се използват като разтворител вода и етанол до 25%, емисията на етанол не може да превишава 500 mg/m3;

4. емисията на органични съединения с газовете от инсталациите за сушене, определени общо като въглеводороди, не може да превишава 50 mg/m3.

Чл. 41. Концентрациите на вредни вещества в газовете, изпускани от инсталации за изгаряне на твърди битови отпадъци, не може да превишават стойностите, посочени в приложение № 5.

Чл. 42. Концентрациите на вредни вещества в газовете, изпускани от инсталации за изгаряне на опасни отпадъци, не може да превишават стойностите, посочени в приложение № 6.

Чл. 43. Когато от определени процеси и дейности се очакват емисии на вредни вещества, непосочени в тези норми, заинтересуваните юридически и физически лица извършват проучване и предлагат на министъра на околната среда и водите за утвърждаване норми за емисии за конкретния случай.