Държавен вестник, брой 8 от 21.I

Чл. 1. С тази наредба се уреждат организацията на профилактиката и контролът на вътреболничните инфекции в Република България.

Чл. 2. (1) Вътреболнична инфекция (ВБИ) е всяка клинично проявена инфекция и всяко състояние на носителство на патогенни микроорганизми у пациент или работещи в здравно заведение, когато са пряко или косвено свързани с медицинско обслужване или работа в здравно заведение.

(2) Не са ВБИ случаите на остри заразни болести, когато болните са били в инкубационен период при постъпването на болнично лечение.

Чл. 3. (1) Вътреболничните инфекции се установяват:

1. по време на болничния престой;

2. по време на извънболничното лечение, изследвания и профилактични мероприятия;

3. след изписване от болничното заведение или приключване на извънболничното лечение или изследване.

(2) Вътреболничните инфекции са екзогенни, ендогенни или автоинфекции

(3) Диагнозата на вътреболничните инфекции е клинико-лабораторна, като предприемането на противоепидемични мерки предхожда лабораторното потвърждаване на причинителя.

Чл. 4. (1) Критериите за разграничаване на вътреболничните от извънболничните инфекции са клинико-епидемиологични.

(2) Общи критерии за ВБИ са:

1. отсъствие на данни за инфекция при постъпването и поява на такива данни поне 24 до 48 часа след това;

2. промяна или добавяне на нов причинител при инфекция, констатирана при постъпването на болнично лечение или при извънболнично лечение и изследване;

3. проява на ендогенна инфекция след инвазивна процедура или приложени терапевтични средства, намаляващи защитните сили на организма.

(3) Критериите за ВБИ, причинени от остри заразни болести, са:

1. клинична проява в болничното заведение след изтекъл инкубационен период за даденото заболяване;

2. в рамките на инкубационния период при доказан източник или фактор за предаване на инфекцията в болничното заведение;

3. клинична проява в рамките на инкубационния период за даденото заболяване след изписване от болнично заведение при липса на данни за извънболнично заразяване.

(4) Специфичните критерии за някои ВБИ с неопределен инкубационен период са:

1. за раневи инфекции:

а) зачервяване, болка, флуктуация;

б) гной;

в) температура над 38 оС 48 часа след операцията;

г) промяна в лабораторните параметри (брой левкоцити, СУЕ);

д) микробиологично доказване на причинителя;

2. за дихателната система:

а) клинични и рентгенологични прояви на бронхити, пневмонии, бронхопневмонии, плеврити и други, появили се след хоспитализация и особено след инвазивни процедури на респираторния тракт;

б) микробиологично доказване на причинителя;

3. за отделителната система:

а) поява на липсваща при постъпването бактериурия или смяна на микробния причинител;

б) поява на липсваща при постъпването пиурия;

4. за инфекции на сърдечно-съдовата система:

а) инфекции на сърцето и кръвоносните съдове: флебити и артериити след инвазивни процедури; ендокардити, перикардити, миокардити след сърдечно-съдови операции;

б) сепсис-клинични симптоми на сепсис, възникнали след хоспитализация, промяна в лабораторните параметри: левкоцитоза или левкопения, тромбоцитопения, позитивна хемокултура.

Чл. 5. (1) Инфекциите с повече от една локализация у един и същ болен се считат за отделни ВБИ независимо от това, дали са обусловени от един и същ или различен микробен причинител.

(2) Промяната на микробния причинител или добавянето на нов, към вече установения причинител на инфекция, се счита за нова ВБИ.

Чл. 6. Възникването на два и повече случаи на вътреболнична инфекция, обусловени от един и същ микробен причинител, с една и съща или различна локализация и епидемична връзка между случаите или общ фактор за предаване на заразата, се счита за епидемичен взрив от ВБИ.

Чл. 7. (1) Комисия по профилактика на вътреболничните инфекции се създава в публичните стационарни болнични заведения съгласно чл. 5 от Наредба № 16 на МЗ за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения (обн., ДВ, бр. 76 от 1996 г.; изм., бр. 114 от 1997 г.) и в частните здравни заведения със стационар.

(2) Болничната комисия за профилактика на вътреболничните инфекции (БКПВБИ) има следните функции:

1. ежегодно до 31 януари разработва и внася за разглеждане в медицинския съвет и за утвърждаване от директора на здравното заведение Програма за профилактика на ВБИ с основни раздели:

а) мерки за подобряване на болничната база, включващи условията за лечение на пациентите;

б) асептика;

в) дезинфекционна политика на болницата;

г) антибиотична политика на болницата;

д) микробиологично обслужване;

е) обучение на персонала по профилактиката на ВБИ;

ж) организация и финансиране на програмата;

2. на база на приетата програма разработва протокол за детайлизиране на мерките по основните раздели по образец, утвърден от МЗ;

3. контролира стриктното спазване на мерките, набелязани в протокола, и внася за разглеждане в медицинския съвет анализ за изпълнението на програмата на всеки 3 месеца;

4. обсъжда на всеки 6 месеца анализ на заболяемостта от ВБИ по отделения и предлага мерки за адаптиране на антибиотичната политика съобразно чувствителността на микробните причинители;

5. обсъжда периодично резултатите от проспективните, ретроспективните и срезовите проучвания на ВБИ и набелязва мерки за профилактика на ВБИ по отделения;

6. при получаване на информация за възникнал взрив или съмнение за епидемичен взрив от ВБИ се събира незабавно, като предлага противоепидемични мерки и контролира изпълнението им;

7. обсъжда дезинфекционна политика на болницата и я внася за разглеждане в медицинския съвет и утвърждаване от директора на здравното заведение;

8. обсъжда препоръките и предписанията, направени по отношение на спазването на хигиенно-противоепидемичния режим, и контролира изпълнението им.

Чл. 8. За осъществяване профилактиката на вътреболничните инфекции ръководителите на здравните заведения в зависимост от профила и броя на леглата в тях възлагат на:

1. лекар със специалност по епидемиология на инфекциозните болести, клинична микробиология, друга основна специалност или без специалност (болничен епидемиолог) провеждането на:

а) ръководство и контрол върху изпълнението на разработената програма за профилактика на ВБИ в звената на болницата;

б) разкриване "базовата" заболяемост от ВБИ чрез проспективни, срезови и ретроспективни проучвания и внасяне резултатите за обсъждане в БК по ВБИ;

в) участие във визитации в рискови отделения;

г) своевременно разкриване покачването на заболяемостта от ВБИ над "базовите" показатели и предписване на мерки за предотвратяване на епидемични взривове;

д) разпореждане на незабавни противоепидемични мерки при възникнал епидемичен взрив, внасяне в комисията по профилактика на ВБИ на допълнителни мерки за предотвратяване на нови аналогични епидемични взривове;

е) анализиране на всяко шестмесечие съвместно със завеждащ микробиологичната лаборатория, обслужваща болницата, заболяемостта от ВБИ, чувствителността на причинителите на ВБИ към антибиотици по отделения и внасяне анализа за обсъждане от БК по ВБИ;

ж) съвместно с микробиолога и други специалисти от болницата осигуряване провеждането на правилна антибиотична и антисептична политика, включваща инструкции за антибиотична профилактика, за емпирична терапия и списък на антибиотиците за обща употреба, за ограничена употреба и за резерв;

з) разработване и внасяне за обсъждане в БК по ВБИ дезинфекционната политика на болницата;

и) консултиране на персонала на здравното заведение по проблемите на ВБИ;

к) организиране на своевременно изпращане на сведение за ВБИ (уч.ф.3 - 05) от всички отделения в ХЕИ;

л) ръководство и контрол над дейността на фелдшера, санитарния инспектор, медицинската сестра, акушерка (помощник-епидемиолог), натоварени с провеждане профилактика на вътреболничните инфекции;

м) координация на работата на болничния персонал за подобряване нивото на болничната хигиена и грижите за болните и за снижаване на заболяемостта от ВБИ;

2. фелдшер, санитарен инспектор, медицинска сестра или акушерка (помощник-епидемиолог) извършването на:

а) своевременно и точно изпълнение на дадените предписания от болничния епидемиолог или епидемиолога от регионалната ХЕИ по откриване, регистрация и съобщаване на ВБИ;

б) контрол върху спазване на изискванията за асептика и антисептика при извършване на медицинските процедури и за ефективността на дезинфекциите, стерилизацията и отстраняване на отпадъците.

Чл. 9. На регистрация и отчет освен острите заразни болести, възникнали като ВБИ и съобщавани с бързо известие (уч.ф. № 58 на МЗ), подлежат и следните ВБИ:

1. на дихателната система;

2. на пикочо-половата система;

3. на храносмилателната система;

4. на кожата и подкожната тъкан;

5. на сърдечно-съдовата система;

6. на костно-мускулната система;

7. на нервната система и сетивните органи.

Чл. 10. (1) За всеки случай на инфекция, съмнителна за ВБИ, завеждащ отделението уведомява болничния епидемиолог (помощник-епидемиолога) с оглед на:

1. изясняване произхода на инфекцията-екзогенна, ендогенна или автоинфекция;

2. предприемане на мерки за предотвратяване инфектирането на други болни и персонала.

(2) При изолиране от клиничен материал на микроорганизми, известни като болнични щамове или съмнителни за такива, микробиологът уведомява незабавно лекуващия лекар и болничния епидемиолог (помощник-епидемиолога) и отразява това в искането за микробиологично изследване (уч.ф. № 2-149/102) и в книгата за микробиологично изследване (уч.ф. № 2-162).

(3) При повторно изолиране на аналогичен щам от аналогичен или друг клиничен материал на друг болен от същото или друго болнично отделение в здравното заведение микробиологът писмено уведомява регионалната ХЕИ отделение "Епидемиология на заразните болести".

(4) При установяване на данни или съмнение за ВБИ по време на аутопсия лекарят, извършващ аутопсията, ги отбелязва в аутопсионния протокол, взема материал за микробиологично изследване и уведомява незабавно съответния завеждащ отделение и болничния епидемиолог (помощник-епидемиолога).

Чл. 11. Във всяко болнично отделение или клиника старшата сестра вписва в книгата за ВБИ (уч.ф. № 11 на МЗ):

1. всички открити в отделението случаи

на ВБИ;

2. откритите случаи след превеждане за лечение в друго отделение;

3. съобщените случаи от други здравни заведения или частно практикуващи лекари за проявили се инфекции у болни след изписване от болницата;

4. стафилококовите инфекции, възникнали при родилки и новородени деца до 30-ия ден от раждането.

Чл. 12. Ежедневно на сутрешния рапорт в болничните заведения (отделения) дежурният лекар докладва откритите през предишния ден случаи на ВБИ или съмнителните за ВБИ.

Чл. 13. На всеки календарен тримесечен период регистрираните в уч.ф. № 11 случаи на ВБИ се вписват в сведение за ВБИ (уч.ф.3. - 05) и сведенията на всички отделения се изпращат за проверка в регионалната ХЕИ до 5-о число на месеца, следващ отчетния период. ХЕИ изпраща проверените сведения за ВБИ до 10-о число за обработка в Националния център за здравна информация.

Чл. 14. (1) Регионалната ХЕИ, отдел "Епидемиология на заразните болести", разработва годишен епидемиологичен анализ за ВБИ в стационарните здравни заведения и го изпраща до месец март на следващата година в Министерството на здравеопазването (МЗ), управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" (УЗПДСК), Главно управление " Лечебно-профилактична помощ" (ГУЛПП).

(2) Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) изготвя годишен епидемиологичен анализ на ВБИ за страната по получените от Националния център по здравна информация (НЦЗИ) данни, които представя в УЗПДСК на МЗ.

Чл. 15. (1) При съмнение за започващ епидемичен взрив от ВБИ завеждащият съответното отделение уведомява незабавно ръководителя на здравното заведение, болничния епидемиолог (помощник-епидемиолога) и по телефона - регионалната ХЕИ (отделение "Епидемиология на заразните болести").

(2) При епидемичен взрив от ВБИ завеждащият отделение "Епидемиология на заразните болести" в регионалната ХЕИ уведомява по телефона в срок 48 часа МЗ - управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол"и Главно управление "Лечебно-профилактична помощ".

Чл. 16. Хигиенно-епидемиологичните инспекции, отделение "Епидемиология на заразните болести", имат контролни, експертни и методични функции по профилактиката на ВБИ в стационарните здравни заведения на територията, която обслужват.

Чл. 17. (1) При съмнение за инфекция у болни, които не подлежат на хоспитализация в инфекциозно отделение, във всяко болнично отделение се създават подходящи условия за изолацията им.

(2) При всеки болен с данни за инфекция завеждащият отделението и лекуващият лекар съвместно с болничния епидемиолог (помощник-епидемиолога) едновременно с диагностично-лечебните мероприятия назначават мерки за предотвратяване възникването на ВБИ у болните и персонала на отделението.

Чл. 18. (1) При данни за инфекциозно заболяване, носителство на патогенни микроорганизми, носителство на болнични щамове или инфекция, представляваща риск от заразяване на пациенти и персонал, работещ в здравно заведение, БК по профилактика на ВБИ прави предложение на директора на здравното заведение за временно преместване в друго звено на здравното заведение до оздравяване, саниране на носителството или разрешаване на отпуск поради временна нетрудоспособност, както и преустановяване временно участие в рискови процедури или процедури при пациенти с нарушени защитни сили.

(2) При повишена заболяемост от стафилококови инфекции при болните (родилките) по решение на БК по профилактика на ВБИ се извършва саниране на носителството на персонала на засегнатите отделения.

Чл. 19. Хигиенно-епидемиологичните инспекции чрез отделение "Епидемиология на заразните болести" осъществяват методично ръководство и контрол по профилактиката на вътреболничните инфекции в здравните заведения на територията, която обслужват.

Чл. 20. Контролът върху мерките за профилактика на ВБИ се осъществява от Министерството на здравеопазването - управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол", Главно управление "Лечебно-профилактична помощ" и ХЕИ.