Държавен вестник, брой 75 от 26.VIII

Чл. 1. С наредбата се уреждат условията и редът за лицензиране на публичните складове за зърно и на собствениците или наемателите на зърнохранилищата, контролът върху тях, както и информацията, която те дават за дейността си.

Чл. 2. На лицензиране и контрол по реда на наредбата подлежат публичните складове за зърно и собствениците или наемателите на зърнохранилища по смисъла на Закона за съхранение и търговия със зърно.

Чл. 3. Договор за влог на зърно като влогоприемател може да сключи само лицензиран публичен склад или лицензиран собственик или наемател на зърнохранилище.

Чл. 4. (1) Публичните складове за зърно и собственикът или наемателят на зърнохранилища се лицензират от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националната служба по зърното.

(2) Лицензия на публичен склад за зърно се издава на акционерно дружество или на дружество с ограничена отговорност с предмет на дейност съхранение на вложеното зърно и издаване на складови записи и с минимален капитал 100 хил. лв.

(3) Лицензия на собственик или наемател на зърнохранилище се издава за силоз, силозна клетка или склад, съоръжени с необходимото технологично оборудване.

Чл. 5. Лицата, които желаят да получат лицензия за публичен склад за зърно, подават до министъра на земеделието, горите и аграрната реформа чрез Националната служба по зърното искане съгласно приложение № 1, към което се прилагат:

1. съдебна регистрация и удостоверение за актуално състояние;

2. документ за данъчна регистрация и номер по БУЛСТАТ;

3. декларация за наличната складова вместимост и документи за правата на публичния склад върху силозите или складовите помещения;

4. банков документ, удостоверяващ внесения депозит или предоставената неотменяема банкова гаранция по чл. 9, ал. 4 от Закона за съхранение и търговия със зърно;

5. документи, удостоверяващи сключените застраховки на складовите помещения срещу пожар, наводнение и земетресение;

6. декларация за изпълнение на технологичните изисквания по приложение № 3;

7. санитарно разрешително на регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция;

8. разрешително от териториалната служба за пожарна и аварийна безопасност;

9. последният годишен счетоводен отчет с всички приложения към него;

10. баланс и отчет за приходите и разходите към датата на подаване на документите за лицензиране;

11. справка за текущи задължения по банкови заеми и обезпечението им;

12. квитанция за платена държавна такса.

Чл. 6. Лицата, които желаят да получат лицензия за зърнохранилище, подават до министъра на земеделието, горите и аграрната реформа чрез Националната служба по зърното искане съгласно приложение № 2, към което се прилагат:

1. документ за правата на собственика или наемателя върху силоза или складовото помещение и справка за вещни тежести и възбрани;

2. документ, удостоверяващ сключената застраховка на складовите помещения срещу пожар, наводнение и земетресение;

3. декларация за изпълнение на технологичните изисквания по приложение № 3;

4. санитарно разрешително на регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция;

5. разрешително от териториалната служба за пожарна и аварийна безопасност;

6. квитанция за платена държавна такса.

Чл. 7. (1) Когато представените документи са непълни, молителят се уведомява от длъжностно лице от Националната служба по зърното по реда на чл. 41, 46, 47 и 48 от Гражданския процесуален кодекс. Ако в 7-дневен срок молителят не отстрани непълнотите, молбата се оставя без разглеждане.

(2) Националната служба по зърното извършва проверка за верността на декларациите по чл. 5, т. 3 и 6 или по чл. 6, т. 3, резултатите от която се отразяват в заключение.

(3) Националната служба по зърното може да изисква допълнителна информация във връзка с проверяваните факти.

Чл. 8. Националната служба по зърното в едномесечен срок от получаването на искането за лицензия предлага на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа да издаде или да откаже издаването на лицензия. Предложението за отказ задължително се мотивира. Към предложението се прилагат документите по чл. 5 или 6 и заключението по чл. 7, ал. 2.

Чл. 9. (1) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издава или отказва издаването на лицензия в едномесечен срок от получаването на предложението на Националната служба по зърното.

(2) Отказът за издаване на лицензия задължително се мотивира писмено.

Чл. 10. Лицензията и отказът за издаването й могат да се обжалват от заинтересуваните лица по реда на Закона за административното производство.

Чл. 11. (1) Лицензия на публичен склад за зърно се издава за срок до 2 месеца преди изтичането на срока на внесения депозит или предоставената неотменяема банкова гаранция.

(2) Лицензията по ал. 1 се продължава автоматично, без да се спазват изискванията на този раздел, при представяне на нов депозит или неотменяема банкова гаранция за срока по ал. 1.

(3) Лицензия на собственика или наемателя на зърнохранилище се издава за срок 5 години. Два месеца преди изтичането на срока собственикът или наемателят на зърнохранилище подава чрез Националната служба по зърното искане за подновяване.

Чл. 12. Публичният склад за зърно и собственикът или наемателят на зърнохранилище получават лицензионен документ с регистрационен номер. Притежателят на лицензията може да поставя собствен отличителен знак.

Чл. 13. При прехвърляне или наемане на зърнохранилище приобретателят или наемателят е длъжен в едномесечен срок да поиска изменение на лицензията и вписване в регистъра на прехвърлянето или наемането.

Чл. 14. Лицензията се изменя или отнема със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по искане на публичния склад за зърно или на собственика или наемателя на зърнохранилището, или по предложение на Националната служба по зърното.

Чл. 15. (1) Националната служба по зърното предлага отнемане на лицензията, когато:

1. имуществото на публичния склад за зърно спадне под минимално изискващия се капитал по чл. 9, ал. 2 от Закона за съхранение и търговия със зърно;

2. дружеството бъде прекратено, преобразувано или спрямо него бъде открито производство по несъстоятелност;

3. публичният склад за зърно извърши някое от действията по чл. 10, ал. 1 или 2 от Закона за съхранение и търговия със зърно без съгласието на органа, който го е лицензирал;

4. застраховката по чл. 10, ал. 3 не е сключена за текущата година;

5. бъдат нарушени санитарно-хигиенните или противопожарните изисквания за съхранение на зърно;

6. публичният склад или собственикът, или наемателят на зърнохранилището не спазва изискванията на приложение № 3;

7. публичният склад не притежава минималната складова вместимост по чл. 9, ал. 3 от Закона за съхранение и търговия със зърно;

8. публичният склад не е изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 5 от Закона за съхранение и търговия със зърно;

9. публичният склад или собственикът, или наемателят на зърнохранилище използва складова вместимост, която превишава вместимостта, посочена в лицензията;

10. бъде установено по съдебен ред, че публичният склад или собственикът, или наемателят на зърнохранилище е издал документи с невярно съдържание за количеството или качеството на зърното;

11. констатира трайно влошаване на финансовото състояние, което застрашава интересите на влогодателите.

(2) Националната служба по зърното прави предложение по ал. 1, т. 4 и 5, след като е наложила административна мярка по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за съхранение и търговия със зърно, която не е била изпълнена.

Чл. 16. (1) Лицензията се изменя при настъпили изменения в условията на лицензирането, които не са свързани с нарушение на закона.

(2) Публичният склад за зърно и собственикът или наемателят на зърнохранилище са длъжни в 7-дневен срок да поискат изменение на лицензията, когато са настъпили изменения в обстоятелствата по чл. 5 или 6.

Чл. 17. Отнемането и изменението на лицензията задължително се мотивират и могат да се обжалват от заинтересуваните лица по реда на Закона за административното производство.

Чл. 18. При отнемане на лицензията лицензионният документ се връща чрез Националната служба по зърното.

Чл. 19. Националната служба по зърното води отделни регистри за публичните складове за зърно и за собствениците или наемателите на зърнохранилища.

Чл. 20. (1) Регистърът за публичните складове съдържа:

1. номера на вписването;

2. номера и датата на издаване на лицензията;

3. вида на дружеството, фирмата, седалището и адреса на управление;

4. размера на капитала;

5. складовата вместимост и местонахождението на складовите помещения;

6. датата и основанието за изменението или отнемането на лицензията;

7. датата на подновяване на лицензията.

(2) Регистърът на собствениците или наемателите на зърнохранилища съдържа:

1. номера на вписването;

2. номера и датата на издаване на лицензията;

3. името (фирмата), местожителството (седалището) и адреса на собственика или наемателя;

4. местонахождението на силозите и складовете на зърнохранилището;

5. датата и основанието за изменението или отнемането на лицензията;

6. датата на подновяване на лицензията.

(3) За всеки лицензиран публичен склад и собственик или наемател на зърнохранилище се открива лицензионна преписка, в която се подреждат всички постъпили документи, свързани с лицензирането.

Чл. 21. (1) За вписаните публични складове и собственици или наематели на зърнохранилища се води азбучен указател, в който срещу тяхното име или фирма се отбелязват видът на регистъра, поредният номер на тома, страницата и поредният номер на партидата.

(2) Регистрите и лицензионните преписки са общодостъпни (публични). Те могат да бъдат преглеждани в определените часове в присъствието на длъжностно лице. Всеки може да получи справка или документ за вписаните в регистъра обстоятелства.

(3) За направените справки и издадените документи се заплаща държавна такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 22. Условията и начинът за воденето, съхраняването и достъпа до регистрите се уреждат в Правилника за устройството и дейността на Националната служба по зърното.

Чл. 23. (1) Публичният склад за зърно и собственикът или наемателят на зърнохранилище са длъжни да предоставят на Националната служба по зърното информация за характера и обема на своята дейност.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя всяко тримесечие във форма, определена от Националната служба по зърното, и трябва да съдържа данни за:

1. количеството зърно на склад;

2. качеството на зърното по групи;

3. застраховките по чл. 10, ал. 4 от Закона за съхранение и търговия със зърно.

Чл. 24. При настъпване на застрахователни събития - пожар, наводнение или земетресение, които са нанесли вреди на публичния склад, зърнохранилището или зърното, вложено в тях, публичният склад или собственикът, или наемателят на зърнохранилището уведомява Националната служба по зърното.

Чл. 25. Публичният склад и собственикът или наемателят на зърнохранилище обявяват на видно място цените на извършваните услуги и работното време.

Чл. 26. Публичният склад може да откаже да издаде складов запис съгласно чл. 577, ал. 4 от Търговския закон само когато вложеното зърно не отговаря на изискванията на Българския държавен стандарт.

Чл. 27. (1) Складовите записи за зърно се отпечатват в единна форма, предложена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и одобрена от министъра на финансите. Министърът на финансите издава разрешение за отпечатване на складов запис за зърно само в одобрената форма.

(2) Заявките за отпечатване на складови записи на зърно по чл. 18 от Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 38 от 1995 г. и бр. 73 от 1998 г.) се извършват чрез Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 28. (1) Националната служба по зърното извършва първоначална, годишни и специални проверки за финансовото, техническото и технологичното състояние на публичните складове за зърно и на собствениците или наемателите на зърнохранилищата и за количеството и качеството на съхраняваното зърно.

(2) При извършване на проверките контролните органи са длъжни:

1. да се легитимират пред контролираното лице;

2. да опазват служебната и търговската тайна;

3. да установяват точно фактите и да отразяват обективно резултатите от извършената проверка.

(3) При извършване на проверките контролните органи имат право:

1. на свободен достъп до помещенията и документите на контролирания публичен склад или на собственика или наемателя на зърнохранилище по чл. 28, ал. 1;

2. да изискват необходимата им информация;

3. да вземат проби и мостри за лабораторни изследвания;

4. да привличат експерти, когато проверката изисква това.

(4) Публичният склад за зърно и собственикът или наемателят на зърнохранилище са длъжни да представят на контролния орган всички документи по чл. 28, ал. 1 и да осигурят достъп до складовите помещения и до зърното, което се съхранява в тях.

Чл. 29. Контролните органи проверяват спазването на чл. 9 и 10 от Закона за съхранение и търговия със зърно и за изпълнението на изискванията на приложение № 3.

Чл. 30. (1) При констатиране на нарушение контролните органи налагат принудителни административни мерки по чл. 32, ал. 1 от Закона за съхранение и търговия със зърно и съставят актове за установяване на извършените административни нарушения по чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Принудителните административни мерки се налагат със заповед на ръководителя на Националната служба по зърното според характера и тежестта на нарушението.