Държавен вестник, брой 16 от 12.II

Чл. 24. Маркирането се извършва след одобряване на годишните планове, план-извлеченията или заявленията, като се спазват изискванията на чл. 87 ППЗГ.

Чл. 25. (1) Преди започване на маркирането се обхожда площта на насаждението за добиване на цялостна представа за действителното му състояние, както и за определяне на подходяща технология и пътна мрежа.

(2) Пътищата за извоз се отбелязват с траен знак (блажна боя и др.) върху оставащите на корен дървета.

(3) Въз основа на определената технология, наличната и новопроектираната пътна мрежа маркиращият изготвя технологична схема, която се залага в технологичния план.

Чл. 26.(1) (Предишен текст на чл. 26 - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) Определените за сеч дървета с диаметър на гръдна височина над 14 см се маркират с контролна горска марка. Тя се поставя в основата на дърветата от долната страна на склона, така че след отсичане на дърветата марката да остане на пъна.

(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) Определените за сеч дървета с диаметър на гръдна височина под 14 см се отбелязват с блажна боя, с която е извършено маркирането на дървостоя в насаждението.

(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) При маркиране на насаждения за извеждане на сеч с интензивност 100 % сечищата се ограничават по периферията върху оставащите стоящи дървета на гръдна височина с ивица блажна боя, а контролната горска марка се поставя само в основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч.

Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.)

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) (1) В държавните и общинските гори, с изключение на горите, предвидени за реконструкция и нискостъблено стопанисване и всички издънкови церови дървета, определените за сеч дървета с диаметър на гръдна височина над 38 см се отбелязват с пореден номер.

(2) Извън случаите по ал. 1 определените за сеч дървета се отбелязват с цвета на боята на лесосечния фонд за съответната година или задялка на височина 1,30 м.

Чл. 29. (1) Определените за сеч дървета се описват в карнет-опис по образец, в който се отбелязват поредният номер (ако има такъв), диаметърът на височина 1,30 м, дървесният вид, годността (годни - строителната дървесина е над 75 % от обема на стъблото, полугодни - строителната дървесина е 25 - 75 % от обема на стъблото, и негодни - строителната дървесина е под 25 % от обема на стъблото) и процентът на короната спрямо общата височина на стъблото за дърветата, използвани за определяне на височинния разред.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) Диаметрите на определените за сеч дървета се вписват в карнет-описа по степени на дебелини съобразно възприетата справочно-нормативна база.

Чл. 30. В карнет-описа се записват по 3 - 5 броя височини, измерени на дърветата от централните степени на дебелини, по етажи и по дървесни видове.

Чл. 31. (1) Дърветата, които без колебание могат да се отнесат в съответната категория за годност по чл. 29, ал. 1, се категоризират още на терена, като диаметрите им се вписват в карнет-описа в графата за дадената категория.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) Диаметрите на дърветата, чието категоризиране не може да стане веднага, се вписват в графата полугодни.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.)

Чл. 32. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.)

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) В горите - държавна и общинска собственост, се допуска маркиране в годината на сечта преди издаване на позволителното за сеч в насаждения, определени за:

1. прочистки;

2. прореждания, в които не са водени отгледни сечи;

3. реконструкции;

4. санитарни сечи;

5. гола сеч в нискостъблени гори;

6. ползване на дървесина по такса на корен;

7. ползване по чл. 61, ал. 1 от Закона за горите.

Чл. 34. Изчисляването на обема и сортиментите на маркираната маса се извършва по възприетата справочно-нормативна база или чрез други съвременни методи и средства, утвърдени от началника на Националното управление по горите (НУГ).

Чл. 35. За всеки дървесен вид се определя височинен разред въз основа на средния диаметър на маркираните за сеч дървета и на измерените височини.

Чл. 36. Маркираните за сеч дървета се кубират и сортиментират в сортиментна ведомост по образец.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) Обемът на ползването на дървесина от насаждения за реконструкция и гола сеч в горите с издънково възобновяване или след каламитети и пожарища, както и в тези, определени за прочистки и прореждания, се установява чрез залагане на две или повече пробни площи, които обхващат не по-малко 10 % от цялата площ и дават цялостна представа за действителното състояние на насаждението. Общата площ на пробните площи не може да е по-малка от 1 дка.

Чл. 38 (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) (1) Всяка година в срок до 15 ноември общините - собственици на гори, изготвят и представят в държавното лесничейство опис на маркирания и сортиментиран лесосечен фонд по образец (приложение № 5).

(2) Всяка година в срок до 30 ноември държавните лесничейства изготвят и предоставят в регионалното управление на горите обобщен отчет за маркирания и сортиментиран лесосечен фонд за държавните и общински гори по образец (приложение № 6).

(3) Всяка година в срок до 15 декември регионалните управления на горите представят в НУГ обобщен отчет за маркирания и сортиментиран лесосечен фонд по образец (приложение № 6).

Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.)

Чл. 40. Контролът по маркирането, кубирането и сортиментирането на лесосечния фонд обхваща проверката на тези дейности, както и на изготвената придружаваща документация.

Чл. 41. Контролът се извършва в процеса на осъществяване на маркирането, кубирането и сортиментирането на лесосечния фонд в държавните и общинските гори и след приключването им, но не по-късно от 15 ноември на текущата година, а в гори - собственост на физически и юридически лица - преди издаване на позволителното за сеч.

Чл. 42. (1) Контролът по чл. 41 се извършва върху целия маркиран, кубиран и сортиментиран лесосечен фонд.

(2) Регионалните управления на горите контролират минимум 20 % от маркирания лесосечен фонд за държавните и общинските гори по видове гори и видове сечи, като се обхваща работата на всички участници.

(3) Директорът и неговият заместник осъществяват контрола върху маркирания, кубирания и сортиментирания лесосечен фонд на съответното държавно лесничейство.

(4) За горите - собственост на физически и юридически лица, контролът се извършва от директора на държавното лесничейство или от упълномощено от него лице.

Чл. 43. (1) За резултатите от осъществения контрол се съставя констативен протокол по образец.

(2) Насажденията, в които сортиментираната стояща маса превишава 20 % от предвиденото ползване, се проверяват задължително от служител на РУГ и ако са спазени лесовъдските изисквания, маркирането се приема.

Чл. 44. Корекции по маркирането в проверените насаждения се извършва в случаите, когато:

1. маркирането не съответства на вида и фазата на сечта, предвидена по устройствените проекти, планове и програми;

2. маркирането не е извършено по цялата площ на насаждението;

3. не са спазени лесовъдските изисквания по чл. 43, ал. 2.

Чл. 45. Точността на таксационните показатели, височинният разред и изчислените категории дървесина се проверяват, като на терена се залагат пробни площи, обхващащи 5 - 10 % от броя на маркираните дървета.

Чл. 46. (1) Комплектоването на лесосечния фонд включва подбора на маркираните, кубирани и сортиментирани насаждения, в които ще се осъществява добив на дървесина през следващата календарна година.

(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) В лесосечния фонд приоритетно се включват насаждения, в които:

1. не е приключила сечта;

2. ще се извеждат санитарни сечи;

3. е възникнала необходимост от събиране на суха и паднала дървесина.

(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) Насажденията по ал. 2 се допълват до предвиденото средногодишно ползване с редовно маркираните насаждения за сеч.

(4) (Предишен текст на ал. 2 - ДВ, бр. 69 от 2001 г.)В комплектования лесосечен фонд не се включват насаждения, които са маркирани преди повече от три години. За включването им същите се премаркират.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) (1) Общините - собственици на гори, изготвят и представят в държавното лесничейство опис на комплектувания лесосечен фонд по образец (приложение № 10) до 30 ноември в годината преди сечта.

(2) Държавните лесничейства изготвят и представят за одобрение в регионалното управление на горите обобщен опис на комплектувания лесосечен фонд по видове собственост - държавна и общинска, по образец (приложение № 10) и обобщен отчет на комплектувания лесосечен фонд по образец (приложение № 11) в срок до 20 декември в годината преди сечта.

Чл. 48. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.)

Чл. 49. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.)

Чл. 50. (1) Промени в комплектования лесосечен фонд могат да се извършват само от РУГ.

(2) Искания за промени се отправят от държавните лесничейства в писмена форма.

Чл. 51. (1) След утвърждаването на описа на комплектования лесосечен фонд от РУГ същият се записва в книгата за ползването по образец в срок до 15 януари в годината на сечта.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.)

Чл. 52. (1) Попълването на книгата за ползването се извършва от държавното лесничейство.

(2) В книгата за ползване лявата част отговаря на описа на комплектованите насаждения, а дясната част се равнява на отсечената дървесина за годината по видове гори, видове собственост, дървесни видове и категории дървесина по отчетни документи.

Чл. 53. Регионалните управления на горите представят в НУГ обобщен отчет за комплектования лесосечен фонд по видове собственост по образец в срок до 15 януари на текущата година.

Чл. 54. Регионалните управления на горите проверяват и заверяват книгите за ползването в държавните лесничейства в срок до 20 януари следващата година.

Чл. 55. Ползването на дървесина от горите в държавния горски фонд се извършва възмездно с изключение на случаите, посочени в чл. 61, ал. 1 от Закона за горите.

Чл. 56. Право на ползване на дървесина по такси на корен имат:

1. местното население, когато ползването е за собствени нужди без право на продажба;

2. служители и работници на НУГ и на неговите органи и поделения без право на продажба;

3. юридически лица, когато материалите са необходими за: триангулачни точки и др.; геодезични знаци в горите; геоложки и минни проучвания; възстановяване на повредени или унищожени от стихийни бедствия пътни съоръжения, телефонни линии и други обекти, намиращи се в горите.

Чл. 57. Местното население ползва дървесина за собствени нужди по такси на корен от общинските гори, а при недостиг-от горите на държавния горски фонд на територията на съответното държавно лесничейство.

Чл. 58. Местното население ползва от горите на държавния горски фонд обли дървени материали и дърва за огрев по такси на корен за собствени нужди без право на продажба по лимит, определен от НУГ, и по списъци, изготвени от кметствата и съгласувани със съответните държавни лесничейства.

Чл. 59. Физически лица-собственици на гори, ползват правата по чл. 57 и 58, когато не могат да задоволяват личните си нужди с дървесина от предвиденото ползване по устройствените проекти, планове и програми за собствените им гори.

Чл. 60. Размерът на таксите на корен за общинските гори се определя от общинските съвети, но не по-малък от определените за горите на държавния горски фонд.

Чл. 61. Дървесина по такси на корен се ползва по предварително установена или добита при сечта дървесна маса.

Чл. 62. Добитата при сечта дървесина се ползва от местното население и се допуска при: реконструкция; събиране на суха и паднала дървесина; отгледни сечи във високостъблени насаждения до 40-годишна възраст; събиране на листников фураж и вършина; извършване на отгледни сечи в издънкови гори до 20-годишна възраст; изсичане на подлеса и при гола сеч в нискостъблени гори.

Чл. 63. На местното население се разрешава да ползва отпадъчна дървесина в горите от държавния горски фонд след приключване на сечта и освидетелстване на сечището, както и при почистване на просеки за електропроводи, водопроводи, газопроводи и други срещу заплащане на съответна такса в държавното лесничейство.

Чл. 64. Основен начин за придобиване на право за ползване на дървесина от горите в държавния горски фонд е чрез търг или конкурс.

Чл. 65. Начинът за предоставяне на право на ползване на дървесина в общинските гори се избира с решение на общинския съвет.

Чл. 66. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.)

Чл. 67. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.)

Чл. 68. (1) Ползването на дървесина в насаждения, в които е предвидено последващо изкуствено възобновяване или в такива за стопанисване като нискостъблени с предвидено последващо издънково възобновяване, може да се извърши и въз основа на отстъпено концесионно право по реда на чл. 54 ЗГ.

(2) Ползването на дървесина по ал. 1 се извършва при условията на сключения концесионен договор при спазване изискванията на ЗГ и ППЗГ.

Чл. 69. Сеч и извоз на дървесина до временния склад се разрешава само с писмено позволително за сеч.

Чл. 70. (1) Позволително за сеч се издава от държавното лесничейство за всички гори независимо от тяхната собственост по образец.

(2) В позволителното за сеч по ал. 1 се определят сроковете за сеч и извоз, количеството на отделните категории дървесина по дървесни видове, начинът на почистване на сечището и местонахождението на временния склад.

(3) Позволително за сеч по ал. 1 се издава на база утвърден от държавното лесничейство технологичен план по образец.

(4) Технологичният план по ал. 3 се изготвя от ползвателя на дървесина, съгласува се със собственика на гората и се утвърждава от директора на държавното лесничейство.

(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) При изготвяне на технологичния план извозната пътна мрежа се залага така, че да осигури максимално опазване на оставащия дървостой и подраста.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) Когато при осъществяването на сечта и извоза се налагат промени на утвърдения технологичен план, те се утвърждават от държавното лесничейство.

Чл. 71. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) На основание на позволително за сеч по чл. 70, ал. 1 на ползвателите по чл. 88, ал. 3 ППЗГ се издава позволително за сеч по образец.

(2) Извозът на отсечената дървесина по ал. 1 се извършва след издаване на позволително за извоз по образец.

(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2002 г.) Извозът на вършината и отпадъчната дървесина по чл. 68 ППЗГ се извършва след издаване на позволително за извоз (приложение № 16). Позволителното е в два екземпляра, като първият е бял.

(4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2002 г.) В позволителното за извоз (приложение № 16) се въвежда защита:

1. върху първия екземпляр като цветен растер е знакът на НУГ; в горния десен ъгъл на бланката, образувайки равнобедрен триъгълник с дължина на бедрото 20 мм, се поставя лента с широчина 5 мм и изрисувана върху нея абревиатура "НУГ", нанесена с топъл печат през 5 мм;

2. върху втория екземпляр на позволителното се поставя само растер с черен цвят.

Чл. 72. Сечта във високостъблените гори и издънковите гори за превръщане в семенни се провежда през цялата година, а в нискостъблените за издънково възобновяване-от 1 септември до 1 април.

Чл. 73. При закъсняване на вегетацията срокът за сеч в нискостъблените гори може да бъде продължен от НУГ до 30 април.

Чл. 74. В нискостъблените гори за добив на листников фураж сечта се провежда от 1 август, а за добив на лико-до 31 май.

Чл. 75. За запазване на подраста във високостъблените гори директорът на държавното лесничейство може да забрани сечта от 1 април до 1 октомври.

Чл. 76. За опазване на подраста от механични повреди окончателната фаза на сечта да се провежда с предимство през зимата при наличие на снежна покривка.

Чл. 77. Провеждането на санитарни и отгледни сечи, както и събирането на суха и паднала дървесина се извършват през цялата година.

Чл. 78. Забранява се изсичането на клекови и чермурови насаждения. По изключение в чермуровите насаждения се провежда само санитарна сеч.

Чл. 79. За съхраняване на биологичното разнообразие в нелесопригодните горски площи може да се провежда сеч за подмладяване.

Чл. 80. В горите на каменливи и урвести терени се допуска провеждането на санитарна сеч.

Чл. 81. За възобновяване на горите, заети с подлес от вечнозелена растителност, се провеждат изборни сечи.

Чл. 82. В горната граница на гората не се допуска гола сеч за реконструкция.

Чл. 83. По уважителни причини сроковете за сеч могат да бъдат продължавани до три месеца, но не по-късно от 31 декември същата година.

Чл. 84. По уважителни причини сроковете за извоз могат да бъдат продължавани до три месеца, а за буковите материали - до един месец.

Чл. 85. (1) За държавните и общинските гори сроковете за сеч и извоз се продължават от РУГ, а за всички останали гори и за местното население - от директора на държавното лесничейство.

(2) Продължаването на сроковете за сеч и извоз на дървесината се разрешава на основание писмено заявление от лицето, на което е издадено позволителното, направено не по-късно от 10 дни преди изтичане на сроковете, отразени в позволителното.

Чл. 86. Продължаването на сроковете за сеч и извоз се вписва от държавното лесничейство във всички екземпляри на позволителното.

Чл. 87. След изтичане на сроковете за сеч и извоз, определени на ползвателя, маркираната и неизсечена дървесина остава в разпореждане на собственика на гората.

Чл. 88. Ползвателите на дървесина са длъжни да спазват установените правила и изисквания за техническа и противопожарна безопасност при работа в горите.

Чл. 89. От деня на получаване на позволителното за сеч определеното сечище се счита за предадено и се намира под охраната на ползвателя.

Чл. 90. Ползвателят е задължен да пази позволителното за сеч до края на срока му и при поискване да го представя на служителите на държавното лесничейство, РУГ и НУГ.

Чл. 91. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.)

Чл. 92. Ползвателите на дървесина могат да ползват построените от тях временни сглобяеми жилищни и стопански постройки до изсичането и извозването на закупения от тях лесосечен фонд в дадения район.

Чл. 93. Построените по чл. 91 жилищни и стопански постройки трябва да бъдат вдигнати след приключване на добива и транспорта на дървесината.

Чл. 94. (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.)

Чл. 95. Механизираната сеч на дървета с диаметър на гръдна височина над 10 см се извършва с направата на клиновиден засек, с дълбочина от 1/4 до 1/3 от диаметъра на дървото и ъгъл на клина от 40 до 50 градуса.

Чл. 96. При силно наклонени дървета дълбочината на засека се прави до 1/2 от диаметъра.

Чл. 97. Хоризонталният ряз на засека се прави перпендикулярно на оста на дървото, като преди направата му се изсичат кореновите нарасти.

Чл. 98. Дърветата се секат ниско до земята, като височината на пъна, мерена от горната му страна, не трябва да надвишава 5 см за пънове с диаметър до 20 см и 10 см за пънове с диаметър над 20 см.

Чл. 99. При сеч в издънкови насаждения, предвидени за издънково възобновяване, не се допуска засичане на дърветата от двете страни, както и унищожаването на пъновете.

Чл. 100. Посоката на поваляне на дърветата се определя съобразно наклона на дървото, наклона на терена, посоката на извоза, наличния подраст и околните стоящи дървета. При поваляне на дърветата задължително се спазват правилата за безопасна работа.

Чл. 101. Дървата се складират върху подложки на отцедливи места в правилни правоъгълни фигури с плътно нареждане, като дебелите им краища се поставят в противоположни посоки.

Чл. 102. (1) Ако при сечта и извоза е налице опасност от повреждане на други стоящи на корен немаркирани дървета, те следва да бъдат защитени от ползвателя по подходящ начин с подръчни материали.

(2) Директорът на държавното лесничейство има право със заповед да спре сечта и извоза на добитата дървесина при неизпълнение на условията на сечта и извоза, установени от комисия, включваща представител на държавното лесничейство, собственика на гората и ползвателя, и отразени в констативен протокол.

(3) За нанесените щети, отразени в констативния протокол по ал. 2, директорът на държавното лесничейство има право да състави акт на нарушителите за издаване на наказателно постановление по образец съгласно изискванията на Наредбата за контролната служба в горите.

Чл. 103. Дървените материали от сечищата се извозват и спускат до временните складове по определените пътища и спускове съобразно технологичния план.

Чл. 104. През периода април-октомври ползвателите на букова дървесина следва да я реализират в срок до един месец след сечта.

Чл. 105. (1) Извозените дървени материали на временен склад (камионна станция или претоварен пункт) се подреждат и складират върху подложки по сортименти.

(2) При измерване на добитите материали в сечището или на временните складове ползвателят води карнет-опис и отбелязва с траен знак кубатурата върху челата на материалите.

Чл. 106. Дървесината, изнесена извън местата, указани за нейното измерване в позволителното за сеч, и необявена за измерване, след сечта остава в разпореждане на държавното лесничейство.

Чл. 107. Транспортирането от определените места за измерване се разрешава, след като държавното лесничейство издаде позволително за транспортиране на измерената дървесина по образец.

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) (1) Ползвателите или собствениците на дървесина, с изключение на случаите по чл. 135, ал. 2, при транспортирането са длъжни да издават превозен билет, удостоверяващ произхода и количеството на сортиментите за всяко отделно транспортно средство по образец (приложение № 18).

(2) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2002 г.) Превозният билет по ал. 1 е в три екземпляра, като първият е бял.

(3) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2002 г.) В превозния билет (приложение № 18) се въвежда защита:

1. върху първия екземпляр като цветен растер е знакът на НУГ; в горния десен ъгъл на бланката, образувайки равнобедрен триъгълник с дължина на бедрото 20 мм, се поставя лента с широчина 5 мм и изрисувана върху нея абревиатура "НУГ", нанесена с топъл печат през 5 мм;

2. върху втория и третия екземпляр на билета се поставя само растер с черен цвят.

(4) (Предишен текст на ал. 2 - ДВ, бр. 16 от 2002 г.) В случаите на продажба на дървесина от държавни или общински гори на частни лица от временен склад ползвателите или собствениците на дървесината издават позволително по образец (приложение № 19).

Чл. 109. Собствениците на дървесина са длъжни при претоварване (преместване) на дървените материали да издават превозния билет по чл. 108, ал. 1.

Чл. 110. (1) (Предишен текст на чл. 110 - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) Собствениците на гори са длъжни преди транспортирането на дървените материали, без тези, добити по такса на корен, да поставят експедиционната си горска марка.

(2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) В случаите, когато собствениците на гори не притежават експедиционна горска марка, експедиционната горска марка се поставя от държавното лесничейство.

Чл. 111. Извозът на добита от горите дървесина се извършва по горски пътища, въжени линии и спускове по начин, който не уврежда почвата и не причинява повреди на оставащите дървета и на съществуващия подраст, на пътните платна и на съоръженията в горите, при спазване изискванията на чл. 102, ал. 1.

Чл. 112. Не се допуска движение на верижни машини по пътища с трайна настилка в горския фонд.

Чл. 113. (1) Размерът на щетите по чл. 111 се определя от служители по горите в държавното лесничейство, на основание констативен протокол, в съответствие с действащата нормативна уредба.

(2) Размерът на щетите по чл. 112 се изчислява по единните норми и разценки за видовете работи, необходими за отстраняване на повредата, като се добавя и стойността на вложените материали.

Чл. 114. Временни горски въжени линии се проектират и изграждат при следните условия и ред:

1. директорът на държавното лесничейство одобрява трасе за изграждане на въжени линии на базата на изготвено техническо задание и скица в М 1:10000;

2. техническият проект за въжени линии с дължина над 500 м се одобрява от началника на РУГ, а под 500 м-от директора на държавното лесничейство;

3. закриването на въжените линии се извършва с протокол, изготвен от комисия в състав: представител на държавното лесничейство, ползвателя (собственика), и се отразява в акта за освидетелстване на сечищата по образец след приключване на работата по сечта и извоза.

Чл. 115. Изграждането на временни извозни пътища и спускове се разрешава с одобрен от директора на държавното лесничейство технологичен план и скица в М 1:10000, като срокът е определен в позволителното за сеч. Пътищата се закриват с протокол, изготвен от комисия в състав: представител на държавното лесничейство, ползвателя (собственика), и се отразява в акта за освидетелстване на сечищата по образец.

Чл. 116. (1) Почистването на сечищата от отпадъците при сечта се извършва от ползвателя едновременно със сечта и продължава най-късно до извоза на дървесината до временните складове. Към отпадъците се причисляват: кори, трески, вършина, пластмасови и метални отпадъци, части и агрегати от горска, транспортна, строителна техника, опаковки и амбалаж на ГСМ и др.

(2) Почистването на отпадъците е задължение на ползвателя и се извършва по указания, дадени с позволителното за сеч.

Чл. 117. (1) Сечищата се почистват по един от следните начини:

1. събиране на отпадъците и изнасянето им извън сечищата;

2. събирането на отпадъците на купчини в сечищата;

3. разхвърляне на отпадъците равномерно по цялото сечище;

4. нареждане на отпадъците по хоризонталите във вид на ленти или по извозните пътища;

5. изгаряне на отпадъците в самото сечище.

(2) Начините за почистване на сечищата по ал. 1, т. 1 и 2 се прилагат при всички видове възобновителни сечи, при ал. 1, т. 1, 2 и 3 - при отгледни сечи, а тези по ал. 1, т. 4 и 5 - при голите сечи и реконструкции.

Чл. 118. Забранява се почистването на сечища чрез изгаряне на отпадъците от сечта по време на пожароопасния сезон.

Чл. 119. Почистването на сечищата чрез събиране и изнасяне на отпадъците вън от сечището се извършва в иглолистните и широколистните гори на влажни, хумусни среднодълбоки и дълбоки почви в насаждения, в които остатъците са в голямо количество и събрани на купчина, заемат голяма част от площта на насаждението, като същевременно липсват и условия за изгарянето им. По същия начин се почистват и сечищата в дефицитни на дървесина райони, като остатъците се изнасят на най-близките поляни или празни места в горите, в които не се очаква поява на самосев и подраст.

Чл. 120. Почистването на сечищата чрез събиране на остатъците на купчини, които се оставят в сечищата да изгният, се извършва в широколистните и иглолистните гори на среднодълбоки, влажни и съдържащи достатъчно хумус в почвите. Купчините се правят върху пъновете и на свободните от самосев и подраст места. Те не трябва да бъдат по-широки от 2 м и по-високи от 1,5 м.

Чл. 121. Почистване на сечищата чрез разхвърляне се извършва на бедни, песъчливи, каменисти или плитки почви, в песъчливо-глинести почви и на стръмни терени с наклон над 30 градуса, като се внимава да не се пречи на растежа на подраста. Почистването се извършва, като остатъците се насичат на части с дължина не повече от 2 м и се разхвърлят равномерно по цялата площ или на ивици по хоризонталите. Дебелината на настилката е различна съобразно с конкретните условия-вид на почвата, дълбочина и др.

Чл. 122. Почистването на сечищата чрез събиране на остатъците на ленти се извършва, като остатъците се събират и нареждат по хоризонталите на ленти със широчина при основата до 1,5 м и височина до 1 м. Разстоянието между лентите е 10 м една от друга, като на наклонени терени отпадъците се прикрепват към терена с дървени колове.

Чл. 123. Изгарянето на остатъците от сечта може да се прилага във всички иглолистни и широколистни гори с наклон до 25 градуса и дълбочина на почвата над 80 см, при песъчливи, глинесто-песъчливи, влажни и богати с органични вещества почви, след съгласуване с органите на противопожарната защита.

Чл. 124. Не се разрешава изгаряне на остатъците от сечта върху бедни, песъчливи и каменисти почви, които съдържат малко органични вещества, в дефицитни на дървесина райони и в места, където има опасност от повреда на подраста, на останалите неотсечени дървета и по периферията на насажденията при голата сеч.

Чл. 125. (1) Остатъците се изгарят по следните начини:

1. остатъците се събират на купчини с диаметър до 2 м и височина 1,5 м и всяка от тях се запалва поотделно, запалването се извършва не едновременно на всички купчини, а след изгарянето на една или няколко купчини се запалват последователно и другите;

2. запалват се в сечищата една или няколко купчини и след това в огъня се хвърлят остатъците от останалите купчини;

3. разхвърлят се остатъците върху цялата площ на сечището и се запалват.

(2) При прилагането на способа по ал. 1, т. 3 сечището се разделя на участъци, ограничени с противопожарни ивици.

(3) При изгарянето на купчините трябва да има постоянен контрол, за да се осигури пълното им изгаряне.

Чл. 126. При почистването на сечищата чрез изгаряне на остатъците броят на купчините на хектар, които могат да се изгарят отделно, се определя в зависимост от състава на насаждението, количеството на остатъците, условията на месторастенето и времето за изгаряне на остатъците.

Чл. 127. (1) Почистването на сечището се смята за задоволително, когато са изпълнени всички посочени изисквания, дадени поотделно за всеки начин на почистване.

(2) Ползвателят на сечището носи непосредствена отговорност за правилното почистване на сечището и за оползотворяване на дървесината, което се отразява в акта за освидетелстване на сечището.

Чл. 128. (1) Сечищата се освидетелстват от държавното лесничейство до 30 дни след изтичане на срока за извоз в присъствието на ползвателя и на собственика на гората.

(2) При невъзможност за освидетелстване на сечището поради непреодолими природни условия освидетелстването се извършва до 10 дни след нормализиране на условията.

Чл. 129. (1) За резултата от освидетелстване на сечището се съставя констативен протокол, който се подписва от представители на държавното лесничейство, собственика на гората и ползвателя.

(2) В констативния протокол се отразяват всички данни за изпълнението на задълженията по позволителното за сеч.

(3) При допуснати нарушения, отразени в констативния протокол, държавното лесничейство съставя акт.

Чл. 130. (1) За всяко сечище в държавното лесничейство се водят досиета на насажденията по години и по видове собственост.

(2) Към досието по ал. 1 се прилагат:

1. карнет-опис на маркираните за сеч дървета и скица на извозните пътища;

2. сортиментна ведомост за изчисляване обема и сортиментите от маркирания лесосечен фонд;

3. (отм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.)

4. констативен протокол за проверка на извършеното маркиране, кубиране и сортиментиране;

5. технологичен план;

6. позволително за сеч;

7. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) опис на позволителните за транспортиране (приложение № 17);

8. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) опис на позволителните за извоз (приложение № 16);

9. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) констативен протокол за освидетелстване на сечището.

(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) Към досиетата на частните гори се прилагат:

1. заявление, одобрено от директора на държавното лесничейство;

2. удостоверение за наследници, когато гората е възстановена на наследници;

3. нотариално заверено пълномощно, когато заявителят не е собственик;

4. сортиментна ведомост, одобрена от директора на държавното лесничейство;

5. технологичен план в случаите по чл. 133, ал. 2, т. 2, одобрен от директора на държавното лесничейство;

6. опис на позволителните за транспортиране;

7. констативен протокол за освидетелстване на сечището.

Чл. 131. Данните от добитата дървесина при освидетелстване на сечището се вписват в устройствените проекти, планове, програми и в книгата за ползване, по подотдели и видове собственост.