Държавен вестник, брой 9 от 2.II

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за класификация на гражданските въздухоплавателни средства (ВС), изискванията за разработване, въвеждане и актуализиране на нормите за летателна годност и за издаване на удостоверения за съответствие на ВС с тези норми.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2014 г.) Изискванията на тази наредба не се прилагат за ВС, по-тежки от въздуха, чиято максимално разрешена излетна маса не превишава 495 кг.

Чл. 2. (1) Въздухоплавателните средства, вписани в регистъра на Република България, изпълняват полети във въздушното пространство на Република България и на която и да е друга държава, ако притежават валидно удостоверение за летателна годност, издадено по реда на тази наредба.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за въздухоплавателно средство, извършващо изпитателен или контролен полет с цел издаване на удостоверение за летателна годност или продължаване срока на валидността му, както и за метеорологичен пилотиран балон (използван изключително за метеорологични цели), безпилотен свободен балон без товар, привързан балон и хвърчило.

Чл. 3. Въздухоплавателните средства, вписани в регистъра на друга държава, изпълняват полети във въздушното пространство на Република България само с удостоверение за летателна годност, издадено или признато от упълномощения орган на съответната страна.

Чл. 4. Удостоверенията за летателна годност на гражданските ВС, вписани в регистъра на Република България, се издават от Гражданската въздухоплавателна администрация.

Чл. 5. Удостоверението за летателна годност на ВС трябва да бъде винаги на борда му, когато е в полет.

Чл. 6. Всяко гражданско ВС може да бъде класифицирано в една или повече от следните категории:

1. транспортна категория (пътници);

2. транспортна категория (карго);

3. категория авиационна дейност;

4. категория частен;

5. категория специална.

Чл. 7. Категорията (категориите) на ВС трябва да бъде вписана в неговото удостоверение за летателна годност.

Чл. 8. Въздухоплавателните средства, според категорията в която са класифицирани, могат да извършват полети само за следните предназначения:

1. транспортна категория (пътници) - за всяко предназначение;

2. транспортна категория (карго) - за всяко предназначение с изключение на обществен транспорт на пътници;

3. категория авиационна дейност - за всяко предназначение с изключение на обществен транспорт, посочено в удостоверението за летателна годност;

4. категория частен - за всяко предназначение с изключение на обществен транспорт или авиационна дейност;

5. категория специална - за всяко предназначение с изключение на обществен транспорт, изрично посочено в удостоверението за летателна годност, но невключващо превоз на пътници.

Чл. 9. Не се допуска използването на ВС за други цели, които не съответстват на категорията, вписана в неговото удостоверение за летателна годност.

Чл. 10. Всяко ВС независимо в коя категория е класифицирано може да бъде използвано за извършване на полети за обучение или проверка на техниката на пилотиране и самолетоводене, ако е пригодено за тази цел.

Чл. 11. При промяна в предназначението на дадено ВС или даване на специално разрешение за категория специална съответният собственик, владелец или държател трябва да подаде заявление до Гражданска въздухоплавателна администрация за промяна на категорията му и да получи ново удостоверение за летателна годност.

Чл. 12. Министърът на транспорта със заповед въвежда в действие националните норми за летателна годност за отделните категории и видове ВС.

Чл. 13. (1) В националните норми за летателна годност се включват всички изисквания, произтичащи от Анекс 8 към Конвенцията по международна гражданска авиация и Ръководството за летателна годност на ИКАО за съответната категория и вид ВС.

(2) В националните норми за летателна годност се включват и изискванията, приети от Международната организация по гражданска авиация (ИКАО) за съответната категория и вид ВС.

Чл. 14. (1) Министърът на транспорта може да въвежда със заповед норми за летателна годност на друга страна, в качеството им на национални норми, след предприемане на съответни действия за изпращане на всички техни изменения и допълнения към тях на (до) Гражданска въздухоплавателна администрация.

(2) Разпространението на получените изменения и допълнения се извършва от Гражданска въздухоплавателна администрация.

Чл. 15. (1) Допуска се прилагане на единни норми за летателна годност на базата на междуправителствени съглашения с други страни.

(2) Процедурите за изменението и допълнението на единните норми за летателна годност се определят в междуправителствените съглашения.

Чл. 16. Министърът на транспорта издава методика за оценка на съответствието на типа ВС с националните, с въведените в качество на национални или с единните норми за летателна годност.

Чл. 17. Всеки тип ВС, проектирано и построено в Република България, трябва да има удостоверение за летателна годност за съответния тип ВС (типово удостоверение за летателна годност).

Чл. 18. (1) Типово удостоверение за летателна годност издава само Гражданска въздухоплавателна администрация.

(2) Заявлението за издаване на типово удостоверение за летателна годност се подава до Гражданска въздухоплавателна администрация от конструктора в процеса на проектирането на ВС.

(3) Гражданска въздухоплавателна администрация приема за разглеждане заявления за издаване на типово удостоверение за летателна годност, подадени от лица, притежаващи удостоверение за одобрена конструкторска организация, издадено от Гражданска въздухоплавателна администрация. Изключение от това изискване се допуска, ако предложеното ВС е с елементарна конструкция и ще бъде произведено в единични бройки или удостоверението за одобрение е в процес на издаване.

(4) Конструкторът трябва да представи на разположение на определената от Гражданска въздухоплавателна администрация сертификационна комисия за проучване всички разчети, чертежи, технологии, модели, макети и т.н., които подлежат на одобрение.

(5) Конструкторът трябва да построи най-малко един прототип (опитен образец) на ВС и да предложи програми за наземни и летателни изпитания.

(6) Прототипът трябва да бъде вписан в регистъра на Република България, а определените му от Гражданска въздухоплавателна администрация регистрационни знаци трябва да бъдат нанесени. Вписването на прототипа в регистъра се извършва, без да има удостоверение за летателна годност. Всички програми за наземни и летателни изпитания на прототипа трябва да бъдат съгласувани и утвърдени от Гражданска въздухоплавателна администрация.

(7) Допуска се удостоверяването на летателната годност за съответния тип ВС да се извърши в друга държава (от съответно овластени за това органи), ако нормите за летателна годност са по-високи или равни от действащите у нас.

(8) В случаите по ал. 7 не се прилагат изискванията за предлагане на програми за наземни и летателни изпитания.

Чл. 19. Определянето на съответствието на типа ВС с националните или приети в качеството на национални норми за летателна годност се извършва от определена от Гражданска въздухоплавателна администрация сертификационна комисия на базата на резултатите от аеродинамичните и якостните разчети, лабораторните и стендовите изследвания, наземните и летателните изпитания на прототипа и др. в съответствие с методиката за оценка на съответствието (неразделна част от нормите за летателна годност).

Чл. 20. По време на проучването сертификационната комисия, определена от Гражданска въздухоплавателна администрация, изготвя справка за съответствието на типа ВС с националните, с приетите в качеството на национални или с единните норми за летателна годност.

Чл. 21. (1) Гражданска въздухоплавателна администрация издава типово удостоверение за летателна годност, когато всички изисквания, произтичащи от националните, от приетите в качеството на национални или от единните норми за летателна годност, са удовлетворени и съответно отразени в справката за съответствие, т.е. прототипът напълно съответства на тях и експлоатационно-техническата документация е разработена на задоволително ниво.

(2) Техническата документация трябва да бъде пригодена за внасяне на изменения и допълнения чрез замяна или добавяне на листове.

Чл. 22. При издаването на типово удостоверение за летателна годност Гражданска въздухоплавателна администрация издава сертификационна таблица, неразделна част от типовото удостоверение за летателна годност. В сертификационната таблица се вписват сертификационните данни (характеристични данни и параметри) на типа ВС.

Чл. 23. (1) Всички разчети, чертежи, технологии, спесификации на материали и др., по които е построен прототипът, се подпечатват с печат на Гражданска въздухоплавателна администрация при издаването на типово удостоверение за летателна годност и не подлежат на изменение или унищожаване.

(2) Изменения в разчетите, чертежите, технологиите, спесификациите на материалите и др. се допускат само с предварително изрично писмено разрешение на Гражданска въздухоплавателна администрация.

Чл. 24. Типовото удостоверение за летателна годност заедно със сертификационната таблица се съхраняват на земята от конструктора и не могат да се унищожават без разрешение от Гражданска въздухоплавателна администрация.

Чл. 25. Когато конструкторът няма намерение да строи (произвежда) други серийни ВС от този тип, а прототипът се явява единственото ВС от този тип, този факт се декларира в заявлението. В тези случаи Гражданска въздухоплавателна администрация след типовото удостоверение за летателна годност издава удостоверение за летателна годност за конкретното ВС.

Чл. 26. (1) Ако конструкторът проектира и построи друго ВС, подобно на това, за което е издадено типовото удостоверение за летателна годност, но някои от данните му се различават от тези, посочени в сертификационната таблица, то това ВС се счита за друг тип и трябва да премине всички посочени сертификационни процедури, т.е. цялостна типова сертификация.

(2) Всички промени във ВС, чиито данни остават същите като посочените в сертификационната таблица, се считат модификации.

Чл. 27. (1) За всяко произведено серийно ВС се издава удостоверение за летателна годност на базата на заявление от производителя и сертификат за качество и съответствие, деклариран от производителя.

(2) Сертификатът за качество и съответствие гарантира, че серийното ВС е произведено по същите чертежи, технологии, спесификации на материалите и т.н. както на прототипа.

(3) На базата на заявление от производителя и сертификат за качество и съответствие Гражданска въздухоплавателна администрация издава експортно удостоверение за летателна годност, когато ВС е предназначено за износ в чужбина.

Чл. 28. (1) Конструкторът на даден тип ВС, от който са произведени серийни ВС, събира информация от операторите (експлоатационните предприятия) на тези ВС у нас или в чужбина относно поведението на ВС, характерни откази, неизправности и дефекти и при необходимост разработва модификации.

(2) Всички модификации се съгласуват предварително с Гражданска въздухоплавателна администрация и под формата на бюлетини се довеждат до знание на всички държави, вписали в своя регистър ВС от този тип, както и на всички оператори у нас или чужбина.

(3) Когато модификациите са от такова естество, че изискват промяна и допълнения на/към експлоатационно-техническата документация, конструкторът ги разработва и разпространява по реда, предвиден в предходната алинея.

(4) Измененията и допълненията трябва да позволяват внасянето им посредством добавяне или замяна на листове в експлоатационно-техническата документация.

Чл. 29. Издаването на удостоверения за летателна годност на внесените от чужбина граждански ВС се извършва от Гражданска въздухоплавателна администрация.

Чл. 30. (1) За издаване на удостоверения за летателна годност на внесено ВС трябва да бъде подадено заявление от собственика, владелеца или държателя на ВС.

(2) Заявлението се подава до Гражданска въздухоплавателна администрация по образец (приложение № 1) най-малко 30 дни преди датата на основния преглед от инспекторите на Гражданска въздухоплавателна администрация по реда на чл. 32, ал. 1.

Чл. 31. (1) Купувачът, наемателят на ВС или лизингополучателят писмено уведомяват Гражданска въздухоплавателна администрация и посочват нормите за летателна годност, в съответствие с които е било издадено типово удостоверение за летателна годност, преди да сключат договора за покупко-продажба, наем на ВС или лизинг.

(2) След като бъде уведомена, Гражданска въздухоплавателна администрация прави съответно проучване, ако досега този тип не е бил вписан в регистъра на Република България. Проучването включва запознаване с конструкцията на ВС и сравняване на нормите за летателна годност, по които е построено, с националните.

(3) След проучването Гражданска въздухоплавателна администрация съобщава на собственика, владелеца или държателя допълнителните условия, на които трябва да отговаря ВС, а също и регистрационните знаци.

(4) В заявлението за издаване на удостоверение за летателна годност се посочват заводският (сериен) № на ВС, регистрационните знаци и категорията му. Наред със заявлението собственикът, владелецът или държателят представя пред Гражданска въздухоплавателна администрация:

1. копие на типовото удостоверение за летателна годност заедно със сертификационната таблица, издадени от упълномощения орган на страната производител, ако досега такъв тип ВС не е бил вписван в регистъра;

2. експортно удостоверение за летателна годност на ВС в случаите, когато ВС се внася от държава, с която Република България не прилага единни норми за летателна годност. Експортното удостоверение за летателна годност за ново ВС се издава от упълномощения орган на страната производител, а за ВС, което е било на експлоатация в някоя друга страна - от упълномощения орган на тази страна или от упълномощения орган на страната производител;

3. сертификат за качество и съответствие в случаите, когато ВС е ново и се внася от държава, с която Република България прилага единни норми за летателна годност. Сертификатът за качество и съответствие се издава от одобрен от упълномощения орган на тази страна производител;

4. удостоверение за летателна годност в случаите, когато ВС е използвано и се внася от държава, с която Република България прилага единни норми за летателна годност. Удостоверението трябва да е с валиден срок, заверен от упълномощения орган на тази страна.

Чл. 32. (1) Собственикът, владелецът или държателят трябва да предоставят ВС на разположение на Гражданска въздухоплавателна администрация за огледи и проверки (основен преглед). Времето и мястото на прегледа се уговарят предварително между собственика, владелеца или държателя и Гражданска въздухоплавателна администрация и трябва да са приемливи за двете страни.

(2) Когато ВС се предоставя за огледи и проверки в чужбина или извън територията на София, собственикът, владелецът или държателят заплаща на Гражданска въздухоплавателна администрация допълнителните разходи за проверката.

(3) Собственикът, владелецът или държателят осигуряват оборудване, освидетелстван инженерно-технически персонал и екипаж за извършване на необходимите проверки, огледи и контролен полет.

Чл. 33. (1) Собственикът, владелецът или държателят представят в Гражданска въздухоплавателна администрация:

1. копие от ръководството за летателна експлоатация;

2. копие от всички ръководства на производителя за техническо обслужване, ремонт, илюстровани каталози;

3. копие от издаден/съгласуван от производителя регламент за техническо обслужване;

4. пълен списък на всички издадени експлоатационни бюлетини от производителя и директиви по летателна годност, издадени от съответните авиационни власти, които се отнасят за даденото ВС;

5. списък на максимално допустимите откази;

6. писмено споразумение между заявителя и производителя за изпращане в Гражданска въздухоплавателна администрация на всички изменения в ръководствата, посочени по-горе, както и на експлоатационните бюлетини, издавани от производителя;

7. ресурсна инструкция;

8. програма за техническо обслужване;

9. програма за наземни изпитания за приемане на ВС;

10. програма за летателните изпитания на ВС и неговото авиационно електронно оборудване.

(2) Собственикът, владелецът или държателят представя в Гражданска въздухоплавателна администрация инспекционен доклад за конкретното ВС, подписан от ръководителя на службата, за управление на качеството на авиационния оператор. Инспекционният доклад като минимум съдържа:

1. наработка на планера, двигателите и спомагателната силова установка от началото на експлоатация, от последния ремонт и от последното периодично техническо обслужване (в календарен срок, часове, кацания и т.н.) и съответния остатъчен ресурс;

2. списък на всички ресурсни агрегати и съответния остатъчен ресурс;

3. списък на бутилките за високо налягане и дата на следващите хидростатични изпитания;

4. състояние на аварийно-спасителното оборудване и остатък ресурс;

5. сравнителна таблица на издадените експлоатационни бюлетини от производителя и директиви по летателна годност, издадени от съответните авиационни власти, с изпълнените на даденото ВС;

6. протокол за масата и центровката на ВС;

7. списък на модификациите, извършени от производителя на основание издадени бюлетини и/или експлоатанта, одобрени от съответните авиационни власти;

8. дата и място на последното периодично техническо обслужване;

9. доклад за инциденти, извънредни проверки и ремонти.

(3) Наред с ВС съответният собственик, владелец или държател трябва да предостави на определените от Гражданска въздухоплавателна администрация инспектори за проучване:

1. формулярите на ВС, двигателите и спомагателната силова установка;

2. паспортите на компонентите (еквивалентен документ).

Чл. 34. (1) Преди издаване на удостоверението за летателна годност инспекторите от Гражданска въздухоплавателна администрация трябва да се убедят (от проверките, огледите и контролния полет), че:

1. въздухоплавателното средство е проектирано, построено и преминало изпитания по нормите за летателна годност, посочени в заявлението и вписани в типово удостоверение за летателна годност;

2. въздухоплавателното средство може да бъде класифицирано в категорията, посочена в заявлението;

3. комплектът експлоатационно-техническа документация е пълен и се отнася за същия тип ВС;

4. за ВС, което е било на експлоатация в някоя друга страна - в документите, отнасящи се към експлоатационно-техническата документация, са внесени всички изменения и допълнения към тях, издадени от страната производител, и комплектът бюлетини, издадени от страната производител, е пълен;

5. съответният собственик, владелец или държател има договор с производителя за получаване на всички бюлетини и изменения и допълнения на/към експлоатационно-техническата документация.

(2) Процедурата, посочена в ал. 1, т. 1, не се прилага или се прилага частично, ако между Република България и съответната страна е в сила междуправителствено съглашение за взаимно признаване на нормите за летателна годност, т.е. използване на единни норми за летателна годност.

(3) Процедурата, посочена в ал. 1, т. 3, не се прилага, когато съответният собственик, владелец или държател притежава ВС от същия тип, на което е издадено удостоверение за летателна годност.

Чл. 35. (1) Гражданска въздухоплавателна администрация издава удостоверение за летателна годност, след като всички посочени изисквания са удовлетворени, и че са налице условия собственикът, владелецът или държателят да поддържа летателната годност на ВС. Експортното удостоверение за летателна годност или сертификатът за качество и съответствие остава в Гражданска въздухоплавателна администрация.

(2) Всички текстове в удостоверението за летателна годност трябва да бъдат на български и английски език.

(3) Валидността на удостоверението за летателна годност е до една година в случаите, когато ВС се експлоатира предимно от летища в Република България, и до шест месеца в останалите случаи. Срокът на валидност се вписва в удостоверението за летателна годност.

(4) Удостоверението за летателна годност се предава на собственика, владелеца или държателя или негов представител срещу заплащане на такса, определена от Министерския съвет.

(5) Удостоверението губи валидността си, ако летателната годност на ВС не се поддържа съгласно изискванията на Закона за гражданско въздухоплаване и произтичащите от него нормативни актове.

(6) Собственикът, владелецът или държателят носят отговорност за поддържане летателната годност на ВС.

(7) Всяко ВС, на което е издадено удостоверение за летателна годност, трябва да бъде предоставено за проверки от Гражданска въздухоплавателна администрация при поискване.

(8) Удостоверението за летателна годност се отнема от Гражданска въздухоплавателна администрация, ако се установи, че не се спазват изискванията на Закона за Гражданско въздухоплаване и произтичащите от него нормативни актове.

Чл. 36. Не се допуска извършване на каквито и да било записи в удостоверението за летателна годност от други органи освен от Гражданска въздухоплавателна администрация.

Чл. 37. Удостоверението за летателна годност трябва да бъде винаги на борда на ВС, намиращо се в полет.

Чл. 38. Срокът на валидността на удостоверенията за летателна годност на гражданските ВС може да бъде продължен до една година (шест месеца) от Гражданска въздухоплавателна администрация.

Чл. 39. Продължаването на валидността на удостоверението за летателна годност на ВС се извършва по заявление от собственика, владелеца или държателя.

Чл. 40. Заявлението се подава до Гражданска въздухоплавателна администрация по образец (приложение № 2) не по-късно от 30 дни преди крайния срок на валидност на удостоверението.

Чл. 41. Заедно със заявлението собственикът, владелецът или държателят представят в Гражданска въздухоплавателна администрация инспекционен доклад за ВС, подписан от ръководителя на службата за управление на качеството на авиационния оператор. Инспекционният доклад съдържа данните по чл. 33, ал. 2.

Чл. 42. (1) Въздухоплавателното средство трябва да бъде предоставено на разположение на Гражданска въздухоплавателна администрация за огледи и проверки. Времето и мястото на прегледа трябва да бъдат предварително уговорени между съответния собственик, владелец или държател и Гражданска въздухоплавателна администрация и да са приемливи и за двете страни.

(2) Когато ВС се предоставя за огледи и проверки в чужбина или извън територията на София, собственикът, владелецът или държателят заплаща на Гражданска въздухоплавателна администрация допълнителните разходи за проверката.

(3) Собственикът, владелецът или държателят осигуряват оборудване и освидетелстван инженерно-технически персонал за извършване на необходимите проверки и огледи от определените инспектори от Гражданска въздухоплавателна администрация.

(4) Собственикът, владелецът или държателят предоставят на инспекторите от Гражданска въздухоплавателна администрация за проучване и:

1. формулярите на ВС, двигателите и спомагателната силова установка и всички документи, представляващи неразделна част от тях;

2. паспортите на компонентите (еквивалентен документ).

(5) Ако съответните инспектори счетат за необходимо извършването на контролен полет, съответният собственик, владелец или държател трябва да осигури екипаж и да организира провеждането му.

(6) Определените инспектори от Гражданска въздухоплавателна администрация проконтролирват състоянието и параметрите на ВС по време на редовен производствен полет след прегледа.

Чл. 43. (1) Преди да бъде продължена валидността на удостоверението за летателна годност, съответните инспектори от Гражданска въздухоплавателна администрация трябва да се убедят на база на огледите и проверките, че:

1. не са настъпили недопустими изменения в състоянието на ВС (корозия, деформации, гофри, загуба на устойчивост на силови елементи и др.);

2. летателните характеристики и техническите параметри на въздухоплавателното средство, двигателите и системите му не се различават от тези, посочени в ръководството по летателна експлоатация;

3. техническото обслужване на ВС е извършвано (от издаването на удостоверението за летателна годност, респективно от предшестващо продължаване на валидността му, до момента) по периодичност и обем в пълно съответствие с регламента за техническо обслужване;

4. всички задължителни бюлетини и директиви за летателна годност са изпълнени и съответно вписани във формулярите, респективно паспортите;

5. въздухоплавателното средство, двигателите, спомагателната силова установка и компонентите им не надвишават съответно доремонтния, междуремонтен и общ ресурс;

6. поддържането на летателната годност на ВС е извършвано от одобрена от Гражданска въздухоплавателна администрация организация за техническо обслужване.

(2) Инспекторите от Гражданска въздухоплавателна администрация продължават валидността на удостоверението за летателна годност, след като всички посочени изисквания са удовлетворени и когато са налице условия собственикът, владелецът или държателят да поддържат летателната годност на ВС, като вписват нов срок на валидност до една година, когато в повечето случаи ВС се експлоатира в летища на територията на Република България, и до шест месеца в останалите случаи.

(3) Удостоверението за летателна годност се предава на собственика, владелеца или държателя или негов представител срещу заплащане на такса, определена от Министерския съвет.

Чл. 44. Когато ВС бъде предадено за ремонт (независимо дали поради навършване на доремонтен, междуремонтен ресурс или повреда), собственикът, владелецът или държателят трябва да предадат в Гражданска въздухоплавателна администрация удостоверението за летателна годност в десетдневен срок независимо от това, дали е изтекъл срокът на валидността му.

Чл. 45. Десет дни преди приемането на ВС от ремонт собственикът, владелецът или държателят трябва да уведомят Гражданска въздухоплавателна администрация, като съобщят мястото и датата на приемането на ВС от ремонт.

Чл. 46. (1) Определените от Гражданска въздухоплавателна администрация инспектори, след като се убедят на база на огледите, проверките и контролния полет, че състоянието на ВС е задоволително и неговите летателни характеристики и технически параметри съответстват на посочените в ръководството по летателна експлоатация, както и че всички задължителни бюлетини и директиви за летателна годност са изпълнени и съответно вписани във формулярите, респективно паспортите, продължават валидността на удостоверението за летателна годност за срок до една година, когато в повечето случаи ВС се експлоатира в летища на територията на Република България, и до шест месеца в останалите случаи.

(2) Удостоверението за летателна годност се предава на собственика, владелеца или държателя или негов представител срещу заплащане на такса, определена от Министерския съвет.

Чл. 47. В случаите, когато дадено ВС претърпи повреда, отстраняването на която не може да се осъществи чрез прилагане на типова технология, а изисква значителни ремонтно-възстановителни работи, собственикът, владелецът или държателят на ВС е длъжен в седемдневен срок да върне удостоверението за летателна годност в Гражданска въздухоплавателна администрация.

Чл. 48. При предаване на ВС на ремонтен завод за отстраняване на повредата се прилага редът, предвиден в чл. 44, 45 и 46.

Чл. 49. (1) Когато собственикът, владелецът или държателят реши сам да извърши ремонтно-възстановителните работи, той разработва чертежи, схеми, технологии и др. за конкретния случай и програма за контролния полет (ако се налага такъв), които представя пред Гражданска въздухоплавателна администрация.

(2) При разработването на чертежите, схемите, технологиите и др. за ремонтно-възстановителните работи и програмата за контролния полет се препоръчва сътрудничество с конструктора (производителя).

Чл. 50. Преди завършване на ремонтно-възстановителните работи собственикът, владелецът или държателят уведомява Гражданска въздухоплавателна администрация.

Чл. 51. (1) Определените от Гражданска въздухоплавателна администрация инспектори, след като се убедят на базата на огледи, проверки и контролния полет, че ремонтно-възстановителните работи са извършени в съответствие с одобрените чертежи, схеми и технологии и че летателните характеристики и технически параметри съответстват на посочените в ръководството по летателна експлоатация, продължават валидността на удостоверението за летателна годност за срок до една година, когато в повечето случаи ВС се експлоатира в летища на територията на Република България, и до шест месеца в останалите случаи.

(2) Удостоверението за летателна годност се предава на собственика, владелеца или държателя или негов представител срещу заплащане на такса, определена от Министерския съвет.

Чл. 52. Издаването на експортно удостоверение за летателна годност на гражданско ВС, което ще се експортира от Република България и ще се впише в чужд регистър, се извършва от Гражданска въздухоплавателна администрация.

Чл. 53. Експортното удостоверение за летателна годност не дава право за извършване на полети с ВС, регистрирано в чужд регистър. Преди изпълнение на полети упълномощеният орган на държавата, в която е регистрирано ВС, издава собствено удостоверение за летателна годност.

Чл. 54. (1) За издаване на експортно удостоверение за летателна годност на ВС, което ще се експортира от Република България, трябва да бъде подадено заявление от собственика, владелеца или държателя на ВС. В заявлението се посочват всички допълнителни изисквания и условия на упълномощения орган на страната, където ще бъде вписано ВС.

(2) Заявлението трябва да бъде подадено до Гражданска въздухоплавателна администрация най-малко 30 дни преди датата на извършване на огледи и проверки от инспектори на Гражданска въздухоплавателна администрация съгласно чл. 42, ал. 1, по образец (приложение № 3).

(3) Преди издаване на експортно удостоверение за летателна годност следва да се изпълнят процедурите, посочени в чл. 41, 42 и 43.

Чл. 55. (1) Гражданска въздухоплавателна администрация издава експортно удостоверение за летателна годност, ако представеното ВС отговаря на изискванията на националните норми за летателна годност, а също и на специалните изисквания и условия на приемащата страна.

(2) В случаите, когато някое от специалните изисквания и условия на приемащата страна не могат да бъдат изпълнени, собственикът, владелецът или държателят на ВС трябва да получи от упълномощения орган на приемащата страна писмено съгласие с тези различия. В този случай Гражданска въздухоплавателна администрация издава експортно удостоверение за летателна годност, като изрично посочва в него тези различия като "изключения".

(3) Експортното удостоверение за летателна годност се предава на съответния собственик, владелец или държател или негов представител срещу заплащане на такса, определена от Министерския съвет.