Държавен вестник, брой 10 от 5.II

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. редът за издаване на разрешение за внос на едри и дребни преживни животни, еднокопитни и свине в Република България;

2. ветеринарномедицинските изисквания и профилактичните мерки при провеждане на задължителна карантина;

3. задълженията на вносителите и собствениците на внесените животни в карантинното стопанство;

4. задълженията на държавните ветеринарномедицински органи по време на карантинния период.

Чл. 2. Карантина на животните по чл. 1, т. 1 се провежда в карантинни стопанства, одобрени от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС).

Чл. 3. (1) Вносителят на животни подава до Главно управление (ГУ) на НВМС молба за внос и молба за одобряване на карантинно стопанство за провеждане на задължителна карантина във вътрешността на страната.

(2) Вносителите представят копие от сключен договор за ветеринарномедицинско обслужване с регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС), на чиято територия е карантинното стопанство.

(3) В молбата за внос по ал. 1 се посочват броят и видът на животните и страната износител.

Чл. 4. (1) Главното управление на НВМС дава разрешение за внос след:

1. проучване на епизоотичната обстановка и мерките за контрол на заразните и паразитните болести в страната износител;

2. одобряване на карантинно стопанство за провеждане на задължителна карантина.

(2) Разрешение се издава най-малко 10 дни преди осъществяване на износа.

Чл. 5. (1) Главното управление на НВМС забранява вноса на животни, когато съществува опасност от пренасяне на заразни и паразитни болести.

(2) Главното управление на НВМС писмено уведомява вносителя за забраната по ал. 1, като посочва причините.

Чл. 6. Задължителната карантина на вносни животни се провежда в карантинни стопанства под контрол на НВМС.

Чл. 7. (1) Комисия от ветеринарни лекари от НВМС извършва експертиза на карантинното стопанство и изготвя писмено становище.

(2) На основание становището по ал. 1 генералният директор на НВМС одобрява карантинното стопанство или прави мотивиран отказ.

Чл. 8. Карантинното стопанство се разполага на разстояние най-малко 200 м от други обекти с епизоотично значение и има:

1. стабилна ограда;

2. ветеринарно-санитарен филтър;

3. един вход/изход с дезинфекционна площадка за моторни превозни средства;

4. рампа за товарене и разтоварване на животни;

5. водоснабдяване и електрификация;

6. торова площадка;

7. септична яма за събиране на отпадните води, без те да изтичат в канализационната мрежа;

8. трупосъбирателна площадка на линията на оградата или контейнер за трупове;

9. място за съхранение на груби и концентрирани фуражи за изхранването на животните през целия карантинен период;

10. ветеринарномедицински пункт с хладилник за съхранение на проби за диагностично изследване и склад за съхранение на дезинфекционни материали;

11. място за изолиране на заболели животни.

Чл. 9. Карантинното стопанство се ползва само от вносителя, на чието име е издадено разрешителното по чл. 7, ал. 2.

Чл. 10. (1) Карантинният период започва от деня на настаняването на животните в карантинните помещения и продължава най-малко 30 дни за кравите, дребните преживни и свинете, а за биците - 45 дни.

(2) По време на карантинния период се извършват задължителни диагностични изследвания и профилактични третирания по схема, одобрена от НВМС.

(3) Промени в схемата на диагностичните изследвания по ал. 2 НВМС може да прави по предложение на ветеринарния лекар, участващ в проучването на епизоотичната обстановка и избора на животните.

(4) Срокът на задължителната карантина се удължава при установяване на клинични признаци на заразна или паразитна болест или при получаване на положителни и съмнителни резултати от задължителните лабораторно-диагностични изследвания и продължава до окончателното определяне на диагнозата и предприемане на мерки, свързани с естеството на заболяването.

(5) За решението по ал. 4 ГУ на НВМС писмено уведомява ветеринарната служба на страната износител и вносителя.

Чл. 11. (1) Забранява се едновременно настаняване на задължителна карантина на различни видове животни и различни партиди внесени животни.

(2) Всяка партида се настанява в напълно освободено от животни карантинно стопанство с почистени и дезинфекцирани помещения.

Чл. 12. Влизането и излизането във/от карантинното стопанство се извършва през ветеринарно-санитарен филтър след смяна на облеклото и дезинфекция на ръцете и обувките.

Чл. 13. В карантинното стопанство се забранява:

1. внасянето на продукти от животински произход, които не са претърпели термична обработка;

2. внасянето и изнасянето на предмети и вещи без разрешение от държавния ветеринарен лекар.

Чл. 14. (1) Вносителят е длъжен:

1. да отглежда и изхранва животните през карантинния период;

2. да заплати на РВМС стойността на извършените диагностични изследвания, профилактични и лечебни третирания съгласно предварително сключен договор;

3. да заплати стойността на извършените лабораторно-диагностични изследвания в определените от НВМС диагностични лаборатории;

4. да спазва указанията и оказва съдействие на държавния ветеринарен лекар, отговарящ за карантината;

5. да не допуска отглеждането на други животни освен настанените вносни и влизането на външни лица в карантинното стопанство.

Чл. 15. (1) Ветеринарният лекар, отговарящ за провеждането на карантината, се определя със заповед на директора на съответната РВМС.

(2) Ветеринарният лекар по ал. 1 е длъжен:

1. да състави план за извършване на диагностичните изследвания съгласно схемата по чл. 10, ал. 2 и започне изпълнението му не по-късно от четвъртия ден от настаняване на животните;

2. да изпрати в ГУ на НВМС екземпляр от приемателния протокол и от плана за диагностичните изследвания в тридневен срок;

3. да води дневник, в който отразява ежедневно ветеринарномедицинските предписания, лечебните и профилактичните третирания на животните;

4. да уведомява РВМС при заболяване на едно или повече животни;

5. да състави протокол по образец (приложение № 1) за всяко заболяло, абортирало или умряло животно, който в тридневен срок изпраща на вносителя и на ГУ на НВМС;

6. да приключи диагностичните изследвания до 3 дни преди изтичане срока на карантината.

Чл. 16. (1) Ветеринарният лекар по чл. 15, ал. 1 заедно с главния ветеринарен лекар на регионалната или районната ветеринарна лечебница и вносителят приемат животните на карантина и съставят приемателен протокол по образец (приложение № 2).

(2) При изтичане на карантинния период и приключване на диагностичните изследвания се съставя заключителен протокол по образец (приложение № 3) от комисията по ал. 1.

(3) Екземпляр от заключителния протокол се изпраща в ГУ на НВМС и на вносителя.

Чл. 17. (1) Разрешение за убиване на болни животни с диагностична и профилактична цел се дава от ГУ на НВМС след писмено уведомяване на ветеринарната служба на страната износител.

(2) Разрешение за провеждане на ваксинации извън схемата по чл. 10, ал. 2 и за профилактични третирания по време на карантината се дава от ГУ на НВМС.

Чл. 18. След освобождаване от задължителната карантина на внесените животни се извършват диагностични изследвания и профилактични третирания съгласно профилактичната програма на НВМС.