Държавен вестник, брой 16 от 23.II

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за утвърждаване на експлоатационните ресурси на подземните води, в т.ч. на минералните води.

Чл. 2. По смисъла на тази наредба:

1. подземните води са всички води в земните недра.

2. подземен воден обект е обособена, хомогенна и хидравлически единна част от земните недра (водоносен хоризонт, водоносен комплекс, водоупор, пукнатинна система, карстова система и др., както и изкуствено създадените такива), в която се формират, натрупват и движат подземни води;

3. земни недра е частта от земната кора, достъпна за човешка дейност;

4. вододобивни съоръжения са каптажи, сондажни и шахтови кладенци, хоризонтални дренажи, кладенци с хоризонтални филтри, открити и подземни минни изработки и др., предназначени за добив на определено водно количество за конкретни водоснабдителни или отводнителни цели;

5. вододобивна система е съвкупност от няколко вододобивни съоръжения, работещи при взаимодействие помежду си, предназначени за добив на определено водно количество за конкретни водоснабдителни или отводнителни цели;

6. хидрогеоложки проучвания са всички дейности за проучване на подземни води, изграждане, ремонт, реконструкция и модернизация на вододобивни съоръжения или системи.

Чл. 3. Ресурсите на подземните води са естествени и експлоатационни.

Чл. 4. Естествените ресурси на подземните води е общото средногодишно подхранване на подземния воден обект.

Чл. 5. (1) Експлоатационните ресурси на подземните води (Qекс) представляват допустимия и технически възможен средногодишен добив на подземни води.

(2) Допустим добив е добивът на подземни води при: допустимо понижение на водното ниво, допустимо качество на водите и допустимо въздействие върху околната среда.

Чл. 6. (1) По пространствен обхват експлоатационните ресурси на подземните води са:

1. регионални (Qр,екс) - експлоатационни ресурси на подземния воден обект;

2. локални (Qл,екс) - експлоатационни ресурси на вододобивното съоръжение или система.

(2) За всеки подземен воден обект трябва да е изпълнено условието

S Qл,екс <= Qр,екс

(3) По степен на изученост и достоверност експлоатационните ресурси на подземните води се категоризират на:

1. категория ЕР 1 - гарантирани (напълно проучени);

2. категория ЕР 2 - възможни (достатъчно проучени);

3. категория ЕР 3 - предполагаеми (слабо проучени).

(4) Утвърждаването на експлоатационните ресурси в категориите по ал. 3 се извършва при условията, посочени в приложението.

Чл. 7. В случаите, в които подземните води са носител на определени запаси от ценни компоненти и/или на определени ресурси от хидрогеотермална енергия едновременно с утвърждаването на експлоатационните им ресурси, се утвърждават и запасите на ценните компоненти и/или ресурсите от хидрогеотермална енергия.

Чл. 8. (1) Експлоатационните ресурси на пресни подземни води, на подземни води за добиване на ценни компоненти за стопански нужди и на ресурсите от хидрогеотермална енергия се утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите.

(2) Експлоатационните ресурси на минерални води се утвърждават с обща заповед на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.

Чл. 9. (1) Разрешителни или концесии за ползване на подземни води се издават при утвърдени експлоатационни ресурси в категория ЕР 1 и/или ЕР 2.

(2) Допуска се предоставяне на концесия или издаване на разрешително за водоползване без утвърдени експлоатационни ресурси в гратисния период, определен в § 2.

Чл. 10. (1) Експлоатационните ресурси от хидрогеотермална енергия (Gekс) са допустимият и технически възможен средногодишен добив на топлина от подземни води при степен на охлаждане на водата делта Т

Gekс = 4,19 Qekс делта Т.

(2) Ресурсите от хидрогеотермална енергия са:

1. регионални - ресурси на термоводоносния хоризонт;

2. локални - ресурси на водотоплодобивната система.

Чл. 11. Оценката на експлоатационните ресурси се извършва на основата на проведени хидрогеоложки проучвания в съответствие с одобрена от министъра на околната среда и водите методика за определяне на ресурсите на подземните води.

Чл. 12. (1) Проектен дебит (Qпр) е средногодишният дебит, предлаган за утвърждаване и ползване.

(2) Фактически дебит (Qф) е действителният средногодишен дебит на изградените водовземни съоръжения.

(3) За подземния воден обект като цяло и за всяко отделно вододобивно съоръжение или система в него са валидни следните задължителни условия:

Qпр <= Qekс и Qф <= Qekс.

Чл. 13. На държавна оценка и утвърждаване подлежат:

1. регионалните експлоатационни ресурси на подземния воден обект или част от него;

2. локалните експлоатационни ресурси на вододобивните съоръжения и системи;

3. проектният дебит на вододобивните съоръжения и системи;

4. ресурсите от хидрогеотермална енергия, носител на които са ресурсите по т. 1 и 2;

5. запасите на ценни компоненти, добивани от подземни води за стопански нужди, на подземния воден обект или негов участък.

Чл. 14. (1) Хидрогеоложките проучвания за определяне на ресурсите на подземните води се извършват в съответствие с одобрена от министъра на околната среда и водите методика за определяне на ресурсите на подземните води.

(2) При хидрогеоложките проучвания се определят:

1. източниците за формиране на експлоатационните ресурси на подземните води;

2. филтрационните характеристики на подземния воден обект или част от него;

3. хидродинамичните, хидрохимичните и геотермичните условия;

4. ограничителните и охранителните условия.

Чл. 15. (1) Източниците за формиране на експлоатационните ресурси на подземните води са:

1. естествените ресурси;

2. гравитационните или еластичните запаси;

3. привлекаемите ресурси от реки и повърхностни водоеми и от съседни подземни водни обекти;

4. изкуствени ресурси от инфилтрационни и водопоглъщащи съоръжения.

(2) Източниците за формиране на експлоатационните ресурси по своето значение са:

1. основни - чието значение е определящо за размера на ресурсите;

2. второстепенни - чието значение е подчинено и по-маловажно;

3. предполагаеми - които не са установени при проучването, но е възможно да се проявят при експлоатацията.

Чл. 16. Подземните водни обекти според филтрационните свойства на водовместващата среда се схематизират, както следва:

1. относително еднородни - при които филтрационните параметри на средата са съизмерими в рамките на подземния воден обект и може да бъдат характеризирани със средни представителни стойности на проводимостта на пласта; това са водоносните хоризонти в издържани пясъчно-чакълести пластове, в седиментни скали с равномерна напуканост, спокойно залягане и издържани водоупори;

2. нееднородни - при които филтрационните свойства на отделните пластове или зони са съществено различни и всеки от тях може да се характеризира със свои представителни параметри; такива са слоестите водоносни комплекси (от пясъци, песъчливи глини и други отложения в алтернация), пукнатинно-карстовите масиви с повсеместна водоносност и други;

3. особено нееднородни - при които не може да се определят достатъчно верни и валидни хидрогеоложки параметри на средата; това са водоносните пукнатинни системи от жилен тип, привързани към разломни зони, водоносните пукнатинно-карстови системи, привързани към много неравномерно окарстени масиви и други.

Чл. 17. Хидрохимичните и геотермичните условия на подземните водни обекти се схематизират като:

1. прости - при които е налице сравнително еднороден химичен състав и просто по структура геотермично поле;

2. сложни - при които има съществени различия в химическия състав на водата в различните части на подземния воден обект и/ или е налице деформирано, аномално, геотермично поле.

Чл. 18. Според граничните условия по контурите на подземните водни обекти последните са:

1. подземни водни обекти с прости, ясни и постоянни гранични условия;

2. подземни водни обекти със сложни, неясни и променливи гранични условия.

Чл. 19. По сложност на хидрогеоложките условия подземните водни обекти се групират, както следва:

1. първа група - подземни водни обекти с прости хидрогеоложки условия: филтрационните свойства са условно еднородни; хидрохимичните, геотермичните и граничните условия са прости;

2. втора група - подземни водни обекти със сложни хидрогеоложки условия: филтрационните свойства са нееднородни или особено нееднородни; хидрохимичните, геотермичните и граничните условия са сложни.

Чл. 20. По степен на изученост подземните водни обекти се групират, както следва:

1. първа група - подземни водни обекти с добре изучени хидрогеоложки условия;

2. втора група - подземни водни обекти със средно изучени хидрогеоложки условия;

3. трета група - подземни водни обекти със слабо изучени хидрогеоложки условия.

Чл. 21. Отнасянето на даден подземен воден обект към съответната група по чл. 19 и 20 се определя по най-неблагоприятното условие от посочените в чл. 16, 17 и 18.

Чл. 22. (1) За извършените хидрогеоложки проучвания, както и за дейностите с цел водоползване на подземни води при експлоатацията на водоснабдителни, дренажни, водопонизителни и отводнителни системи се съставя доклад.

(2) Докладът по ал. 1 съдържа:

1. обобщена характеристика на разкрития подземен воден обект;

2. точно описание на преминатия геоложки разрез, направено въз основа на:

а) ядково сондиране, поинтервални ядкови рейсове - при еднообразен геоложки разрез, описание на шлам - при изяснен геоложки разрез, както и сондажно-геофизични изследвания за проучвателни хидрогеоложки сондажи с дълбочина по-голяма от 50 м;

б) сондажно-геофизични изследвания при безядково сондиране за изграждане на вододобивни съоръжения с дълбочина по-голяма от 50 м;

3. конструкция на вододобивните съоръжения и разположение на водоприемната им част с приложени протоколи за изпитване за херметичност на прикриващите колони;

4. резултати от проведените опитно-филтрационни изследвания;

5. резултати от химичния анализ на разкритите подземни води;

6. оценка на естествените и експлоатационните ресурси на подземния воден обект при оценка на регионални експлоатационни ресурси или данни за тях при оценка на локални експлоатационни ресурси;

7. оценка на експлоатационните ресурси на вододобивните съоръжения или системи така, че те да не компрометират вече разрешен добив на други експлоатационни съоръжения или системи в същия подземен воден обект или част от него;

8. определените зони за хидрогеоложка и санитарна охрана на вододобивните съоръжения или системи или отразяване на вече съществуващи такива;

9. карта в М 1:25 000 с нанесени местоположението на изградените проучвателни и вододобивни съоръжения, определено чрез геодезично заснемане, и съществуващите в радиус 1000 м други вододобивни съоръжения, разкриващи същия подземен воден обект, с техните експлоатационни характеристики - утвърдени локални експлоатационни ресурси, експлоатационно водно ниво и разрешен за ползване дебит;

10. схема на разположението на проектните или изградените вододобивни съоръжения или системи и пунктове за собствен мониторинг в подходящ мащаб;

11. информационна карта и паспорти на изградените проучвателни и вододобивни съоръжения по образец съгласно одобрената от министъра на околната среда и водите методика за определяне на ресурсите на подземните води;

12. протоколи за извършените циментационни, консервационни и ликвидационни работи.

(3) При проучване на минерални води докладът следва да съдържа и оценка на величината на ресурсите от хидрогеотермална енергия, а при проучване на подземни води, съдържащи ценни компоненти - и оценка на запасите на последните.

(4) Докладът по ал. 2 задължително се заверява от изпълнителя на хидрогеоложките работи, инвеститора и лицензиран специалист за инженерен надзор.

Чл. 23. За изпълнение на хидрогеоложки проучвания се изисква позволително от Министерството на околната среда и водите освен в случаите по чл. 7, ал. 1 от Закона за водите.

Чл. 24. (1) За издаване на позволително за хидрогеоложко проучване кандидатите подават писмено заявление до министъра на околната среда и водите.

(2) Заявлението по ал. 1 съдържа:

1. името и адреса на физическото лице или наименованието, седалището, фирмената регистрация на юридическото лице;

2. единен граждански номер за физическите лица и единен идентификационен номер за юридическите лица;

3. подземния воден обект - цел на проучване или разкриване;

4. наименованието, местоположението, размера и характерните гранични точки на площта на проучването, илюстрирани с карта в подходящ мащаб, с обозначена номерация на характерните гранични точки;

5. дълбочината на сондиране.

(3) Към заявлението за проучване на подземните води се прилагат:

1. документ за собственост или писмено съгласие от собственика на земята, в която ще се извършва съответната дейност;

2. проект за изпълнение на хидрогеоложкото проучване, заверен от инвеститора и лицензиран специалист за инженерен надзор на хидрогеоложки работи;

3. работна програма с кратко описание на сроковете за започването й и продължителността на предвидените дейности, както и мерките за опазване на земните недра и околната среда;

4. предварителен разчет за търсените водни количества;

5. протокол за извършения оглед по чл. 29 и становище на регионалната инспекция по околна среда и води;

6. документ за внесена такса.

(4) Към заявлението за изграждане, ремонт, реконструкция или модернизация на вододобивни съоръжения и системи на подземни води се прилагат:

1. документ за собственост или нотариално заверено писмено съгласие от собственика на земята, в която ще се извършва съответната дейност;

2. доклад за извършеното хидрогеоложко проучване в два екземпляра;

3. проект за изпълнение на вододобивните съоръжения или системи, заверен от инвеститора и лицензиран специалист за инженерен надзор на хидрогеоложки работи;

4. работна програма с кратко описание на сроковете за започването й и продължителността на предвидените дейности, както и мерките за опазване на земните недра и околната среда;

5. протокол за извършения оглед по чл. 29 и становище на регионалната инспекция по околна среда и води;

6. документ за внесена такса.

(5) В случаите, когато се иска позволително за изграждане на съоръжения и системи за добив на подземни води с количество над 10 литра на секунда, към заявлението по ал. 4 се прилага и решение по оценка на въздействието върху околната среда на проекта по ал. 4, т. 3.

(6) Заявлението по ал. 1 се подава в съответната регионална инспекция по околна среда и води.

Чл. 25. Проектите за изпълнение на хидрогеоложко проучване по чл. 24, ал. 3, т. 2 и за изграждане на вододобивни съоръжения и системи на подземни води по чл. 24, ал. 4, т. 3 се разработват в съответствие с методическите указания за реда и начина на разработване на проекти за провеждане на геологопроучвателни дейности при изпълнение на хидрогеоложки задачи на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 26. Органът, разрешил проучване, не отговаря за загубите и вредите, които титулярът на позволителното понася, ако резултатите от проучвателната дейност са такива, че не дават основание да се позволи изграждане на вододобивни съоръжения или да се разреши водоползване.

Чл. 27. (1) Позволително за изграждане на вододобивни съоръжения на подземни води се издава само след извършване на съответно проучване на подземните води.

(2) В случаите, когато се иска позволително за изграждане на съоръжения в район с изяснени при по-рано проведени проучвания хидрогеоложки условия, може да се издаде позволително, без да се изисква допълнително проучване.

Чл. 28. (1) Не се издава разрешително за ползване на подземни води от вододобивни съоръжения и системи, изградени без съответно позволително по чл. 23.

(2) В случаите по ал. 1 регионалната инспекция по околна среда и води сигнализира Министерството на околната среда и водите, което прави предложение пред компетентните органи за ликвидиране на съоръженията за сметка на инвеститора.

Чл. 29. (1) За проверка и изясняване обстоятелствата по исканите позволителни регионалната инспекция по околна среда и води извършва огледи на самото място.

(2) За деня и часа на огледа заинтересуваните страни се уведомяват 7 дни по-рано.

(3) За извършения оглед се съставя протокол, подписан от присъстващите страни.

Чл. 30. Заявленията по чл. 24, ал. 1 се разглеждат и решават в едномесечен срок от датата на завеждането им в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 31. (1) За издадените позволителни се водят публични регионални регистри в регионалните инспекции по околна среда и води и публичен национален регистър в Министерството на околната среда и водите.

(2) Министерството на околната среда и водите изпраща копие от всяко издадено позволително в съответната регионална инспекция по околна среда и води за завеждане в регионалния регистър и за контрол на изпълнението на разрешените дейности при условията на издаденото позволително.

Чл. 32. Всяко позволително съдържа:

1. име и постоянния адрес на титуляра на позволителното;

2. единен граждански номер за физическите лица и единен идентификационен номер за юридическите лица;

3. точно местоположение на хидрогеоложкото проучване и на вододобивното съоръжение или система, подземния воден обект - цел на проучване или разкриване;

4. цел, за която ще се използва водата;

5. условия на позволителното, свързани с метода на сондиране, необходимия комплекс допълнителни работи, конструкцията на съоръженията, вида и продължителността на опитно-филтрационните работи, вида на анализа на водните проби, мерките за опазване на подземните води и околната среда, специалните изисквания към документацията за предоставяне на концесия или издаване на разрешително;

6. срок за започване на съответната дейност;

7. срок за завършване на съответната дейност;

8. регионална инспекция по околна среда и води, осъществяваща контрола по изпълнение условията на позволителното.

Чл. 33. (1) Срокът на действие на позволителното се определя в зависимост от мащабите и сложността на проучването или изграждането.

(2) Срокът по ал. 1 е от 1 до 3 години.

Чл. 34. Изменение на позволителното може да се извършва по молба от титуляра му при доказани съществени изменения на геолого-техническите условия, както и на параметрите и показателите, формирали срока на позволителното.

Чл. 35. (1) Действието на издаденото позволително се прекратява по решение на органа по чл. 23 при:

1. прекратяване на правото на титуляра върху собствеността или ползването на недвижимия имот, за територията на който е издадено позволителното;

2. изтичане на срока на издаденото позволително;

3. смърт на физическото лице, съответно при прекратяване на юридическото лице.

(2) Органът по чл. 23 може да постанови отнемане на позволително при наличието на поне едно от следните условия:

1. неизпълнение на разрешените дейности в срока по чл. 32, т. 6;

2. своеволна промяна на посочения подземен воден обект - цел на проучване или разкриване;

3. системно или съществено нарушаване на условията на позволителното.

(3) Отнемането може да се отнася до част от разрешените дейности, в който случай органът по чл. 23 определя тази част.

Чл. 36. В случай на отнемане на позволително органът по чл. 23 може да определи срок на титуляра му да възстанови състоянието на подземния воден обект и земната повърхност в обхвата на позволителното.

Чл. 37. Решението на органа по чл. 23 за отнемане на позволително подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 38. (1) Държавната оценка и утвърждаването на регионални експлоатационни ресурси се извършва въз основа на доклад за изпълнено хидрогеоложко проучване, възложено по държавна поръчка.

(2) За държавна оценка и утвърждаване на локални експлоатационни ресурси на подземните води кандидатът за ползване или концесия за подземни води внася в Министерството на околната среда и водите доклад за резултатите от извършените хидрогеоложки проучвания с оценка на експлоатационните ресурси на изградената вододобивна система и с обосновка на искания проектен дебит.

(3) Вносителят на доклада по ал. 2 заплаща такса за утвърждаване на експлоатационните ресурси.

(4) Докладите по ал. 1 и 2 се разглеждат от специализирана комисия за държавна оценка на ресурсите на подземните води, определена със заповед на министъра на околната среда и водите.

(5) Комисията има право да връща за преработване и допълване докладите, които не отговарят на изискванията на чл. 22, ал. 2, 3 и 4.

Чл. 39. Дейността на комисията се регламентира с правилник за нейната работа, утвърден от министъра на околната среда и водите.

Чл. 40. (1) Комисията дава оценка на представения доклад и посочения в него размер на експлоатационните ресурси на подземните води при максимално допустимо експлоатационно понижение, като ги отнася в съответните категории по чл. 6, ал. 3 и взема решение за утвърждаването им и за размера на проектния дебит на вододобивната система.

(2) При разглеждане на доклади за минерални води комисията оценява и ресурсите от хидрогеотермална енергия.

(3) При разглеждане на доклади за подземни води, съдържащи ценни компоненти, комисията оценява ресурсите на подземните води и предоставя доклада за разглеждане и утвърждаване на запасите на посочените компоненти от компетентния орган по подземни богатства.

Чл. 41. Комисията съставя протоколи за държавната оценка на експлоатационните ресурси на подземните води и на хидрогеотермалната енергия.

Чл. 42. (1) Оценките по чл. 40 се извършват въз основа на не по-малко от две експертизи от външни експерти.

(2) Експертизите се възлагат със заповед на министъра на околната среда и водите.

Чл. 43. При оценка на локални експлоатационни ресурси комисията прави предложение за издаване на разрешително за ползване на подземни води в размера на оценения от нея проектен дебит на вододобивната система.

Чл. 44. Комисията води регистър на утвърдените ресурси.

Чл. 45. Средствата за дейността на комисията и за хонорарите на външните членове и рецензентите се осигуряват от Националния фонд за опазване на околната среда.