Държавен вестник, брой 70 от 29.VIII

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат редът и начините за прилагане на методите за определяне на обичайните пазарни цени, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица, или когато между лица са договорени или са им наложени особени условия и тези условия оказват влияние върху размера на печалбата и доходите им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2000 г., в сила от 1.01.2000 г.) Тази наредба се прилага и при определянето на данъчните задължения по реда на чл. 109 от Данъчния процесуален кодекс.

Чл. 2. При определяне на обичайните пазарни цени, необходими за анализа на цените, се използват методите, посочени в чл. 16, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане и чл. 20, т. 5 от Закона за данък върху добавената стойност.

Чл. 3. За целите на наредбата се използват съкратените наименования на методите:

1. метод на сравнимите неконтролирани цени;

2. метод на пазарните цени;

3. метод на увеличената себестойност.

Чл. 4. Методите в тази наредба се прилагат при определяне на обичайните пазарни цени при сделки със стоки или услуги между свързани лица и при сделки между лица, при които са договорени или са им наложени особени условия и тези условия оказват влияние върху размера на печалбата и доходите им.

Чл. 5. (1) Методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато са налице сделки с един и същи вид стоки или услуги, осъществявани между свързани лица и същия вид сделки между независими търговци, като определянето на обичайните пазарни цени се извършва чрез анализиране и сравняване на цените и условията на сделките между свързаните лица и същия вид сделки между независими търговци.

(2) При прилагането на метода по ал. 1:

1. сравняването на цените се извършва, като се преценяват всички обстоятелства, с които могат да се обяснят различията, като условия за доставка, монтаж, гаранционен срок, пласмент, времето между производството или доставката и продажбата, застраховки и други поети задължения от продавача след продажбата;

2. се сравняват и количествените различия за еднакви сделки с един и същи вид стоки или услуги, като се преценяват обичайните отстъпки за съответните количества.

Пример: "А" и "Б" са свързани лица. "А" продава на "Б" стока при цена 100 единици. "С" и "Д" са независими търговци. "С" продава на "Д" същия вид стока при цена 200 единици. Приема се, че сделките се осъществяват по едно и също време и при еднакви условия на производство или доставка. В този случай за пазарна цена на стоката между свързаните лица "А" и "Б" се приемат 200 единици. Приходите на "А" се преизчисляват по коригираната пазарна цена - 200 единици.

Чл. 6. (1) Методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага и когато едно лице извършва един и същ вид сделки със стоки или услуги със свързано с него лице и с независим търговец на различни цени, като определянето на обичайните пазарни цени се извършва чрез анализиране и сравняване на цените и условията на сделката между свързаните лица и на сделката с независимия търговец.

(2) Когато се сравняват цените, се преценяват всички обстоятелства по чл. 5, ал. 2.

Пример: "А" и "Б" са свързани лица. "А" продава на "Б" стока при цена 100 единици. "А" и "С" са независими търговци. "А" продава на "С" същия вид стока при цена 200 единици. Приема се, че сделките се осъществяват по едно и също време и при еднакви условия на производство или доставка. В този случай за пазарна цена на стоката между свързаните лица "А" и "Б" се приемат 200 единици. Приходите на "А" се преизчисляват по коригираната пазарна цена - 200 единици.

Чл. 7. Начините на анализиране на цените, посочени в чл. 5 и 6, се прилагат алтернативно.

Чл. 8. (1) Методът на пазарните цени се прилага за сделки между свързани лица, когато стоката или услугата, предмет на тези сделки, се продава на независим търговец, като се анализира цената, на която същата стока или услуга, продадена на независим търговец, е закупена от свързано лице.

(2) При прилагането на метода по ал. 1:

1. сравняването на цените се извършва, като се преценява обичайната търговска надценка, от която лицето, извършващо продажба, покрива разходите си за пласмент и реализира печалба;

2. цената, на която е продадена стоката или услугата, след приспадане на търговската надценка се приема като пазарна цена на сделката между свързаните лица;

3. търговската надценка на лице от продажба на стоки или услуги, закупени от свързани лица, се сравнява с обичайната търговска надценка на същото лице от продажбата на същия вид стоки или услуги, закупени от независим търговец.

(3) Когато се сравняват търговските надценки по ал. 2, се преценяват всички обстоятелства, свързани с продажбата, като: транспорт, риск и отговорност за съхранение, времето между доставката и продажбата, изразходвани средства за реклама, маркетинг, пласмент, гаранционни условия, количествени различия, застраховки и други договорени от страните по сделката.

Пример: "А" и "Б" са свързани лица. "А" закупува от "Б" даден вид стока при цена 100 единици. "А" и "С" са независими търговци. "А" продава на "С" същия вид стока при цена 200 единици. Приема се, че обичайната търговска надценка за този вид стока е 50 единици. В този случай за пазарна цена на стоката, предмет на сделката между "А" и "Б", се приема 150 единици. Приходите на "Б" се преизчисляват по коригираната пазарна цена - 150 единици.

Чл. 9. (1) Методът на пазарните цени се прилага и за сделки между свързани лица, когато стоките или услугите, предмет на тези сделки, се продават на независим търговец, като се анализира цената, на която стоки или услуги от същия вид се продават между независими търговци.

(2) При прилагането на метода по ал. 1 се сравняват търговските надценки при сделките със стоки или услуги между свързани лица, продадени на независим търговец, и обичайните търговски надценки на същия вид сделки със стоки или услуги между независими търговци, продадени на трето лице - независим търговец.

(3) Когато се сравняват търговските надценки, се преценяват всички обстоятелства по чл. 8, ал. 2 и 3.

Пример: "А" и "Б" са свързани лица. "А" и "В" са независими търговци. "А" закупува от "Б" даден вид стока при цена 100 единици. "А" продава на "В" същия вид стока при цена 200 единици. "С", "Д" и "Е" са независими търговци. "С" закупува от "Д" същия вид стока при цена 150 единици и я продава на "Е" при цена 200 единици. Приема се, че обичайната търговска надценка по сделката между "С" и "Е" е 50 единици. В този случай за пазарна цена на стоката, предмет на сделката между "А" и "Б", се приема 150 единици. Приходите на "Б" се преизчисляват по коригираната пазарна цена - 150 единици.

Чл. 10. Начините на анализиране на цените, посочени в чл. 8 и 9, се прилагат алтернативно.

Чл. 11. (1) Методът на увеличената себестойност се прилага за определянето на обичайните пазарни цени при продажба и доставка на продукция, изпълнение на услуги, ползване на общи дълготрайни материални активи, както и когато сделките са несъпоставими (предмет на сделките са различен вид стоки или услуги), като се анализира и сравнява обичайната печалба при сделки, по които страни са лице и свързано с него лице и същото лице и независим търговец.

(2) При прилагането на метода по ал. 1 се анализира и сравнява обичайната печалба по съответните сделки или за отрасъла, като се преценяват всички обстоятелства, като: транспорт, риск и отговорност, реклама, маркетинг, пласмент, гаранционни условия, количествени различия, ефективност на производството и други условия по сделките.

Пример: "А" и "Б" са свързани лица. "А" е производител и продава на "Б" тостери при цена 110 единици. Разходи на "А" за производство на тостери са 100 единици, а печалбата е 10 %. "А" и "С" са независими търговци. "А" произвежда и продава на "С" ютии при цена 200 единици. Разходите на "А" за производство на ютии са 160 единици, а печалбата е 25 %. Приема се, че обичайната печалба за отрасъла е 25 %. В този случай за пазарна цена на тостера се приема 125 единици (100 единици разходи + 25 % печалба).

Чл. 12. (1) Методът на увеличената себестойност се прилага и за определянето на обичайните пазарни цени при продажба и доставка на продукция, изпълнение на услуги, ползване на общи дълготрайни материални активи, както и когато сделките са несъпоставими, като се анализира и сравнява печалбата между сделки със стоки или услуги, по които страни са свързани лица, и същия вид сделки, по които страни са независими търговци.

(2) При анализа и сравняването на обичайната печалба по съответните сделки или за отрасъла в случаите по ал. 1 се прилагат способите, посочени в чл. 9, ал. 2.

Пример: "А" и "Б" са свързани лица. "А" е производител и продава на "Б" тостери при цена 110 единици. Разходите на "А" за производството на тостери са 100 единици, а печалбата е 10 %. "С" и "Д" са независими търговци. "С" произвежда и продава на "Д" ютии при цена 200 единици. Разходите на "С" са 160 единици, а печалбата е 25 %. Приема се, че обичайната печалба за отрасъла е 25 %. В този случай за пазарна цена на тостера се приема 125 единици (100 единици разходи + 25 % печалба).

Пример за количествени различия съгласно чл. 5, ал. 2, т. 2; чл. 6, ал. 2; чл. 8, ал. 3; чл. 9, ал. 3, чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 2:

"А" и "Б" са свързани лица. "А" продава на "Б" 1000 тона от дадена стока при цена 200 единици. "А" и "С" са независими търговци. "А" продава на "С" 500 тона от същия вид стока при цена 200 единици. В този случай цена 200 единици не може да се приеме за пазарна цена на стоката, тъй като се сравняват количествените различия между сделките. При условие че обичайната отстъпка за 1000 тона е 20 единици, за пазарна цена на стоката, предмет на сделката между "А" и "Б", се приемат 180 единици.

Чл. 13. Установяването на разликата в цените при извършване на сделки по предоставянето на стоки и услуги, които се отличават от пазарните цени с повече от 25 на сто, се извършва от данъчните органи, които преизчисляват печалбите и доходите на данъчнозадължените лица до размера на пазарната цена.

Чл. 14. Коригираната пазарна цена съгласно методите в тази наредба намира отражение при данъчното облагане на провереното лице за съответния данъчен период.

Чл. 15. Данъчните органи при извършване на данъчни проверки или ревизии във връзка с прилагането на методите по тази наредба изискват от данъчнозадължените лица да декларират обстоятелствата по § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 16. Данъчните органи при извършване на данъчни проверки или ревизии по своя преценка в зависимост от вида на сделката, която анализират, и данните, с които разполагат, избират и прилагат един от начините за прилагане на методите, посочени в чл. 5, 6,8,9,11 и 12, който най-точно отговаря на характера на сделките и целите на данъчното облагане.

Чл. 17. При прилагането на методите за определяне на пазарните цени данъчните органи осигуряват събирането, съхранението и актуализацията на необходимата статистическа, борсова, митническа и друга информация за анализите на сделките между свързани лица и за сделки, чрез които се постига отклонение от данъчното облагане.

Чл. 18. При необходимост за целите на данъчното облагане по смисъла на тази наредба данъчните органи могат да ползват и оценки на лицензирани оценители или заключения на вещи лица.