Държавен вестник, брой 98 от 18.X

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. мерките срещу проникване, разпространение, ограничаване и за ликвидиране на африканската чума по конете (АЧК);

2. методите за диагностика на заболяването;

3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица при прилагане на мерките и методите по т. 1 и 2.

Чл. 2. Африканската чума по конете подлежи на обявяване по реда на Наредба № 1 от 1998 г. за обявяване възникването и ликвидирането на заразните болести по животните (ДВ, бр. 7 от 1998 г.).

Чл. 3. (1) Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативен план за прилагане на мерките по чл. 1 при съмнение или възникване на АЧК.

(2) Оперативният план по ал. 1 отговаря на изискванията, посочени в приложение № 1.

Чл. 4. (1) Внос, транзит и временно пребиваване на еднокопитни животни се разрешава от НВМС при условие, че:

1. животните произхождат от страна, свободна от АЧК най-малко две години преди датата на износа и която не провежда ваксинация срещу това заболяване;

2. страните, през които преминават и в които пребивават животните до вноса им в България, отговарят на изискванията по т. 1.

(2) Внесените еднокопитни животни се подлагат на задължителна 30-дневна карантина по реда на Наредба № 1 от 1999 г. за провеждане на задължителна карантина при внос на животни (ДВ, бр. 10 от 1999 г.).

Чл. 5. Срещу проникване и разпространение на АЧК НВМС провежда следните профилактични мерки:

1. идентификация на еднокопитните животни и регистрация на обектите, в които се отглеждат;

2. контрол върху придвижването и търговията с такива животни;

3. контрол върху животновъдните обекти, пазарите, изложбите и спортните състезания с еднокопитни животни;

4. наблюдение и проучване върху видовия състав на мокреците от рода "Куликоидес" и други преносители на вируса и вирусологично изследване на проби от тях;

5. дезинфекция и дезинсекция на влизащите в страната транспортни средства, превозващи еднокопитни животни.

Чл. 6. (1) При установяване на АЧК в съседни страни, в застрашените райони НВМС провежда и:

1. ежеседмични клинични прегледи на еднокопитни животни;

2. сондажни серологични изследвания;

3. засилен контрол върху движението и търговията с еднокопитни животни и обектите с епизоотично значение;

4. ограничаване придвижването на еднокопитни животни.

(2) Когато епизоотичните огнища в съседни държави се намират на разстояния по-малки от 150 км от границата, НВМС съгласува профилактичните мерки с държавната ветеринарна служба на засегнатата страна.

(3) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа със заповед въвежда мерките по ал. 1 и забранява вноса на еднокопитни животни от засегнатите страни.

Чл. 7. При прилагане на мерките по чл. 5 и 6:

1. кметовете:

а) водят регистър на собствениците и броя на притежаваните от тях еднокопитни животни;

б) определят със заповед състава на местната епизоотична комисия и организират нейната работа;

в) организират идентификацията на еднокопитните животни;

г) осигуряват помощен персонал при клиничните прегледи и идентификацията на еднокопитните животни;

д) осигуряват условия за извършване на контролна дейност от страна на държавните ветеринарномедицински органи;

е) въвеждат със заповед ограничителните мерки, предписани от държавните ветеринарномедицински органи;

2. ветеринарните лекари:

а) извършват клинични прегледи и аутопсии;

б) вземат проби за лабораторно изследване;

в) уведомяват незабавно регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС) при съмнение за АЧК;

г) издават ветеринарномедицински свидетелства за придвижване на еднокопитни животни след извършване на клиничен преглед;

3. собствениците на еднокопитни животни:

а) декларират в кметството вида и броя на притежаваните от тях животни;

б) изграждат животновъдни обекти за еднокопитни животни след съгласуване с държавните ветеринарномедицински органи;

в) предоставят животните за клинични прегледи и вземане на проби за лабораторни изследвания;

г) уведомяват незабавно обслужващия ветеринарен лекар при поява на заболяване на притежаваните от него еднокопитни животни;

д) предават на екарисажа или по указание на ветеринарен лекар обезвреждат труповете на умрелите еднокопитни животни;

е) ограждат обектите за еднокопитни животни и поддържат дезинфекционни площадки за хора и превозни средства;

4. търговците на еднокопитни животни:

а) придвижват животните само с ветеринарномедицински документи, в специално оборудвани транспортни средства;

б) преди натоварването почистват превозните средства и ги предоставят за дезинфекция на ветеринарномедицински специалисти;

в) уведомяват незабавно ветеринарния лекар при заболяване или смърт на животните.

Чл. 8. (1) При съмнение за АЧК до идването на специализиран диагностичен екип на НВМС ветеринарният лекар:

1. поставя еднокопитните животни в обекта на оборен режим в затворени помещения;

2. забранява:

а) влизането и излизането на външни лица от обекта;

б) вкарването, изкарването и преместването на еднокопитни животни, трупове на такива животни, постеля, фураж, тор, инвентар, превозни средства и други предмети, които могат да бъдат преносители на вируса;

в) осеменяването, кръвните операции и други манипулации;

3. сменя облеклото и обувките, с които е извършил клиничния преглед, дезинфекцира ръцете си преди излизане от обекта и незабавно уведомява РВМС, като описва клиничните признаци, патологоанатомичните и епизоотологичните данни;

4. разпорежда да се подготви и зареди с дезинфекционен разтвор площадка с одобрени от НВМС дезинфекционни средства;

5. сравнява съответствието на броя и вида на еднокопитните животни в обекта с тези, посочени в регистъра на кметството, и извършва епизоотологично проучване;

6. уведомява кмета и собствениците на еднокопитни животни за мерките по т. 1 и 2;

7. не посещава други обекти с еднокопитни животни, без да е предприел необходимите мерки за обезвреждане на дрехите и предметите, които биха могли да са механични преносители на вируса на АЧК.

(2) Собствениците и управителите на обекти с еднокопитни животни:

1. незабавно уведомяват обслужващия ветеринарен лекар при заболяване, придружено с повишена температура (40 - 41 градуса С) и спазматична кашлица, изтечения от ноздрите и зачервяване на конюнктивата;

2. до идването на ветеринарния лекар:

а) изолират еднокопитните животни;

б) не посещават други животновъдни обекти с еднокопитни животни;

в) преустановяват придвижването, разместването и прегрупирането на еднокопитните животни в обекта.

Чл. 9. Мерките по чл. 8 се отменят от НВМС.

Чл. 10. (1) При сигнал за АЧК главно управление на НВМС изпраща специализиран диагностичен екип на място.

(2) Екипът по ал. 1 извършва епизоотологично проучване, клиничен преглед, аутопсия на умрелите животни и взема материал за лабораторно изследване, както следва:

1. за изолиране на вируса:

а) кръвни проби, взети по време на температурния стадий и консервирани в разтвор, съдържащ 50 % глицерин, 0,5 % калиев оксалати 0,5 % фенол или хепарин, съдържащ 10 UI/мл;

б) далак, бял дроб, лимфни възли от умрели животни в 10 % буфериран глицерин и транспортирани до лабораторията при 4 °С;

в) куликоиди - 10 сборни проби с най-малко 300 насекоми в една проба;

2. за серологично изследване - проби кръвен серум, взети двукратно през 21 дни, които се съхраняват при минус 20 градуса С;

3. материалите за лабораторни изследвания по т. 1 и 2 се транспортират до специализираната лаборатория с хладилна чанта, след дезинфекция на външната част на стъклата с материала и на контейнера, в който се поставят.

Чл. 11. (1) Диагностиката на АЧК се извършва в специализирана лаборатория, определена от НВМС.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява постоянен контрол върху спазване на изискванията за безопасност при работа с вируса на АЧК в лабораторията по ал. 1.

(3) В лабораторията по ал. 1 се използват следните методи:

1. изолиране на вируса:

а) върху чувствителни клетъчни култури;

б) чрез интравенозна инокулация на кокоши ембриони;

в) чрез интрацеребрална инокулация на новородени бозаещи мишки;

2. идентификация на вируса чрез:

а) реакция ЕЛАЙЗА (ензим свързан имуносорбентен метод);

б) вируснеутрализационна реакция за определяне на серотипа;

в) полимеразно верижна реакция;

3. серологична диагноза чрез:

а) реакция ЕЛАЙЗА за доказване на антитела;

б) реакция за свързване на комплемента;

в) реакция имуноблотинг.

Чл. 12. Ръководителят на лабораторията по чл. 11, ал. 1:

1. поддържа постоянна диагностична готовност;

2. изследва незабавно получените проби и уведомява за резултата главно управление на НВМС, съответната РВМС и лицензирания частнопрактикуващ ветеринарен лекар в участъка;

3. използва утвърдените от Международното бюро по епизоотии методи за диагностика по чл. 11, ал. 3;

4. изпраща проби за потвърждаване на диагнозата в световна референтна лаборатория.

Чл. 13. Диагноза АЧК се поставя въз основа на епизоотологичните, клиничните и патологоанатомичните данни, както и на резултатите от лабораторните изследвания по чл. 11, ал. 3.

Чл. 14. (1) При лабораторно потвърждаване на диагноза АЧК:

1. Националната ветеринарномедицинска служба:

а) обявява заболяването по реда на Наредбата за обявяване възникването и ликвидирането на заразните болести по животните;

б) определя границите на заразена зона "А", застрашена зона "Б" и предпазна зона "В" в зависимост от географските, административните и екологичните особености на засегнатите региони и от структурите на НВМС;

2. министърът на земеделието, горите и аграрната реформа определя със заповед мерките за ограничаване и ликвидиране на заболяването;

3. кметовете издават заповед, в която посочват мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на АЧК в зависимост от особеностите на съответния регион;

4. когато заболяването е установено в няколко общини и кметства в една област, заповедта по т. 3 се издава от областния управител, а от две или повече области - от областните управители на засегнатите области.

(2) Генералният директор на НВМС издава заповед за:

1. провеждане на епизоотологично проучване за изясняване:

а) произхода на инфекцията;

б) предполагаемата дата и пътя на проникване на вируса в засегнатия обект;

в) периода на скрито протичане на инфекцията (при максимален инкубационен период 28 дни);

г) наличието на други обекти с еднокопитни животни, в които има вероятност за проникване на вируса на АЧК;

д) придвижването на еднокопитни животни, хора и транспортни средства до и от епизоотичното огнище до други обекти с еднокопитни животни;

е) броя на заболелите, умрелите и застрашените от заразяване еднокопитни животни;

ж) на биотопите с благоприятни условия за развитие на куликоиди и други вектори на вируса на АЧК;

2. определяне районите, върху които се налагат ограничителните мерки в зависимост от разпространението на заболяването;

3. извършване на дезинсекция в помещенията с еднокопитни животни и биотопите с преносители

на вируса с одобрени от НВМС дезинсекционни средства, посочени в приложение № 2;

4. умъртвяване по безкръвен начин и загробване на всички болни еднокопитни животни с клинични признаци за АЧК и на серопозитивните еднокопитни животни, реагирали при лабораторно изследване за АЧК;

5. проследяване придвижването на еднокопитни животни от епизоотичното огнище в други обекти с такива животни;

6. основно механично почистване и дезинфекция в животновъдния обект - сгради, конюшни, складови и битови помещения, транспортни средства, пътища и околния терен.

(3) В зависимост от промените в епизоотичната обстановка мерките по ал. 1 и 2 могат да бъдат изменяни, допълвани или отменяни по реда на тяхното въвеждане.

Чл. 15. (1) Зона "А" обхваща:

1. епизоотичните огнища със засегнатите обекти с еднокопитни животни;

2. територията на цялото населено място;

3. населените места в радиус 20 км от епизоотичното огнище;

4. обектите с еднокопитни животни извън 20-километровата зона, имали връзка с епизоотичното огнище 28 дни преди появата на първите клинични признаци.

(2) Мерките в зоната по ал. 1 включват:

1. поставяне на епизоотичното огнище под контрола на държавен ветеринарен лекар;

2. налагане на оборен режим за еднокопитните животни в затворени помещения, като собственикът осигурява изхранването и обслужването им;

3. въвеждане на пропускателен режим за влизане и излизане във и от животновъдния обект;

4. поставяне на полицейски постове около засегнатия животновъден обект за осъществяване на контрол върху придвижването на еднокопитните животни и транспортните средства;

5. поставяне на предупредителни за АЧК;

6. извършване на ново преброяване на еднокопитните животни;

7. забрана за придвижване на еднокопитни животни, изнасяне на продукти и предмети, които могат да бъдат преносители на вируса, кръвни операции, други манипулации, профилактични имунизации и противопаразитни третирания;

8. проследяване придвижването на еднокопитни животни от засегнатия животновъден обект 28 дни преди предполагаемото проникване на вируса;

9. извършване на ежедневни клинични прегледи с термометриране на еднокопитните животни;

10. умъртвяване по безкръвен начин на еднокопитните животни с клинични признаци и положително реагиралите при лабораторните изследвания за АЧК;

11. обезвреждане в екарисаж или чрез загробване в ров дълбок най-малко 2 м на труповете на болни или серопозитивни животни по т. 10; на дъното на рова и върху труповете се посипва хидратна вар и се покрива с пласт от пръст не по-малко от 1 м;

12. двукратно серологично изследване през 21 дни на еднокопитните животни без клинични признаци, умъртвяване и загробване на серопозитивните по начин,посочен в т. 10 и 11;

13. извършване на клинични прегледи в населените места, извън епизоотичното огнище на всеки 3 дни в продължение на 28 дни след умъртвяване на последното болно или серопозитивно животно;

14. прегледите по т. 9 се извършват в продължение на 28 дни след умъртвяването на последното болно или серопозитивно животно, а след това на всеки 3 дни в продължение на 2 месеца;

15. извършване на серологични изследвания на останалите еднокопитни животни в зона "А" по схема на НВМС;

16. извършване на дезинсекция, дезинфекция и дератизация;

17. изграждане на дезинфекционни площадки пред входовете на обектите с еднокопитни животни.

(3) Ограничителните мерки по ал. 2 се вдигат 60 дни след ликвидиране на епизоотичното огнище и отрицателни резултати от серологичните изследвания за АЧК, след което се преминава към условна възбрана.

(4) Еднокопитните животни с отрицателен резултат при двукратното серологично изследване се считат за здрави.

(5) Собствениците на унищожени еднокопитни животни се обезщетяват по реда на Наредбата за обезщетяване на собствениците на животни, унищожени с профилактична и диагностична цел (ДВ, бр. 75 от 1996 г.).

Чл. 16. (1) Условната възбрана в зона "А" продължава от 3 до 6 месеца в зависимост от годишния сезон.

(2) По време на условната възбрана се извършват:

1. ежеседмични клинични прегледи на еднокопитните животни;

2. основно механично почистване и заключителна дезинфекция на помещенията с еднокопитни животни, складовите и битовите помещения и транспортните средства в засегнатия животновъден обект;

3. закопаване на тора и отпадъците в траншея;

4. дезинсекция с одобрени от НВМС дезинсекционни средства в помещенията с еднокопитни животни и в биотопите на биологичните преносители.

Чл. 17. (1) Застрашената зона "Б" включва територията в радиус най-малко 80 км от външната граница на зона "А".

(2) В зона "Б" се изпълняват мероприятията, посочени в чл. 15, ал. 2, т. 7 и 13.

(3) Забранява се търговията с еднокопитни животни в зона "Б" в срок 60 дни след ликвидирането на епизоотичното огнище в зона "А".

(4) Ограничителните мерки в зона "Б" се прекратяват 60 дни след унищожаване на болните еднокопитни животни в засегнатите животновъдни обекти, след извършване на дезинсекция и при отрицателни сондажни серологични изследвания за АЧК в обектите с еднокопитни животни.

Чл. 18. (1) Предпазната зона "В" включва територия с радиус най-малко 50 км около външната граница на зона "Б".

(2) В зона "В" се провеждат:

1. преброяване, регистрация и контрол върху движението на еднокопитни животни;

2. сондажни серологични изследвания за АЧК по схема, утвърдена от НВМС.

(3) Забранява се търговия, пазари, изложби и спортни състезания с еднокопитни животни от зона "В" за срок 60 дни от датата на ликвидиране на последното болно или серопозитивно за АЧК животно.

Чл. 19. Когато територията на зона "А", зона "Б" или зона "В" включва и територията на съседни държави, мерките по чл. 14, 15, 16 и 17 се съгласуват с държавните ветеринарни служби на засегнатите страни.

Чл. 20. (1) Забранява се профилактичната ваксинация срещу АЧК.

(2) Принудителна ваксинация се извършва при опасност от широко разпространение на заболяването, извън зона "А".

(3) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на НВМС издава заповед за провеждане на ваксинация по ал. 2, в която посочва:

1. територията, на която се провежда ваксинацията;

2. видовете еднокопитни животни, подлежащи на ваксинация;

3. схемата на ваксинация;

4. ограниченията върху придвижването и търговията с ваксинирани еднокопитни животни;

5. начина на идентификация на ваксинираните животни.

(4) Ваксинацията се извършва с одобрена от НВМС ваксина.