Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 78 от 13.VIII

НАРЕДБА № 8 ОТ 26 ФЕВРУАРИ 1999 Г. ЗА ПРОФИЛАКТИКА И БОРБА С КЛАСИЧЕСКАТА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ

 

НАРЕДБА № 8 ОТ 26 ФЕВРУАРИ 1999 Г. ЗА ПРОФИЛАКТИКА И БОРБА С КЛАСИЧЕСКАТА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ

Обн. ДВ. бр.24 от 16 Март 1999г., отм. ДВ. бр.78 от 13 Август 2002г.

Отменена с § 2 от заключителните разпоредби на Наредба № 32 от 29 юли 2002 г. за профилактика и борба с класическата чума по свинете - ДВ, бр. 78 от 13 август 2002 г.


Раздел I.
Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. мерките срещу проникване, разпространение и за ликвидиране на класическата чума по свинете (КЧС);

2. методите за диагностика на заболяването;

3. задълженията на държавните органи, физическите и юридическите лица за прилагане на мерките по т. 1.


Чл. 2. Класическата чума по свинете подлежи на обявяване по реда на Наредба № 1 от 1998 г. за обявяване възникването и ликвидирането на заразните болести по животните (ДВ, бр. 7 от 1998 г.).


Чл. 3. Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативен план за действие при съмнение или при възникване на КЧС (приложение № 1).


Раздел II.
Мерки срещу проникване и разпространение на класическа чума по свинете в страната

Чл. 4. (1) Внос на свине се разрешава от НВМС при условие, че:

1. са родени и отгледани на територията на страната износител;

2. произхождат от стада, свободни от КЧС, и от ферми, около които в радиус 50 км в продължение на една година не е установено заболяването;

3. не са ваксинирани срещу КЧС;

4. се придружават със сертификат, издаден от държавен ветеринарен лекар на страната износител.

(2) Свине, внесени за разплод, се подлагат на задължителна 30-дневна карантина в карантинни бази, одобрени от НВМС, съгласно изискванията на Наредба № 1 от 1999 г. за провеждане на задължителна карантина при внос на животни (ДВ, бр. 10 от 1999 г.).

(3) По време на карантинния период свинете се контролират от държавен ветеринарен лекар, изследват се и се ваксинират срещу КЧС по схема, утвърдена от НВМС.

(4) Свине, внесени за клане, се изколват в срок до 48 часа в кланици, одобрени от НВМС. На 3 % от закланите свине се взема кръвен серум и проби от вътрешни органи за лабораторно изследване за КЧС в утвърдени от НВМС лаборатории.

(5) Транзит на свине и продукти от свине се разрешава от НВМС в зависимост от епизоотичната обстановка в страните, през които се извършва транспортирането.


Чл. 5. Внос на свинско месо и продукти от свине се разрешава при условие, че са:

1. добити в одобрени за експорт предприятия на страната износител;

2. придружени от ветеринарен сертификат, отговарящ на условията по чл. 4, ал. 1.


Чл. 6. (1) За предпазване на страната от проникване и разпространение на КЧС НВМС чрез своите поделения и лицензираните частно практикуващи ветеринарни лекари провежда общи и специфични профилактични мерки.

(2) Общите мерки са:

1. регистрация на свиневъдните обекти, на свинете в тях и идентификация на разплодните свине;

2. контрол върху всички свиневъдни обекти;

3. контрол върху спазването на общите профилактични изисквания към свиневъдните обекти с над 5 разплодни свине или над 50 прасета за угояване - наличие на стабилна ограда, ветеринарномедицински филтър, дезинфекционна площадка, рампа за претоварване на фуражите, трупосъбирателна площадка на линията на ограда-та, септична яма и водоизточник с питейна вода;

4. контрол върху придвижването и търговията със свине и продукти от тях;

5. контрол върху пазарите и изложбите за животни;

6. задължителна 30-дневна карантина на новозакупените свине;

7. контрол върху спазване на изискванията за отглеждането на свине при пасищни условия съгласно Наредба № 15 от 1995 г. за ветеринарномедицинските изисквания при профилактиката и борбата със заразните и паразитните болести по свинете, отглеждани при пасищни условия (ДВ, бр. 68 от 1995 г.);

8. контрол върху кланици и месопреработвателни предприятия, предприятия за преработка на технически продукти от свине, екарисажи, предприятия, произвеждащи фуражи за свине, ветеринарни институти и станции и извършването на задължителни дезинфекции, дезинсекции и дератизации в тях;

9. контрол върху събирането, обезвреждането и използването на кухненски и кланични отпадъци за храна на свине;

10. контрол върху сметоразтоварищата и забрана за отглеждане на свине на тяхната територия;

11. контрол върху отстрела на диви свине и лабораторни изследвания на материали от тях;

12. контрол върху събирането и обезвреждането на отпадъците от паркинги до пътища с международен трафик, от летища, морски и речни гари и гранични контролно пропускателни пунктове;

13. дезинфекция на транспортните средства, превозващи свине и продукти от тях, съгласно Наредба № 5 от 1998 г. за профилактична дезинфекция на моторни превозни средства и контейнери, превозващи живи животни, животински продукти, технически животински суровини, трупове, кланични конфискати и фуражи (ДВ, бр. 7 от 1998 г.).

(3) Специфичните мерки (имунопрофилактика) са:

1. прилагане на ваксини, регистрирани в страната по реда на Наредба № 13 от 1998 г. за регистрация на ветеринарномедицински препарати (ДВ, бр. 50 от 1998 г.) и с разрешението и под контрола на НВМС;

2. профилактична ваксинация на всички свине за разплод и нерези на всеки 6 месеца;

3. двукратна ваксинация на прасетата в свиневъдни обекти с над 5 разплодни свине или с над 50 прасета за угояване по следната схема:

а) първа ваксинация - две-три седмици след отбиването на бозаещите прасета;

б) втора ваксинация - на 90 - 120-дневна възраст;

4. еднократна ваксинация на прасетата две седмици след отбиването, но не по-късно от 60-ия ден в останалите свиневъдни обекти и на свинете до 15-ия ден на карантинния период, като:

а) ваксинацията по т. 2, 3 и 4 се провежда с ваксина щам "К", в доза и начин на приложение, посочени от производителя;

б) ваксината се съхранява в хладилник при температура от 2 до 8 градуса С и се използва до 2 часа след разтварянето й;

в) всяка серия ваксина срещу КЧС, произведена в страната или от внос, подлежи на контрол в Института за контрол на ветеринарномедицински препарати, след което се допуска за приложение;

г) вносни ваксини и ваксини, произведени от други ваксинални щамове, се използват с разрешение и под контрола на НВМС;

5. за всяка проведена ваксинация се съставя протокол по образец на НВМС;

6. седем дни преди и след ваксинацията не се прилагат препарати с имуносупресивно действие.


Чл. 7. При установяване на КЧС в съседни страни освен мерките по чл. 6 НВМС провежда:

1. ежеседмични клинични прегледи на свинете в застрашените региони;

2. сондажни серологични и вирусологични изследвания на отстреляни диви свине.


Чл. 8. (1) По изпълнение на мерките по чл. 6 и 7 ветеринарномедицинските органи, кметовете, физическите и юридическите лица, свързани с отглеждането и търговията със свине, добив и преработка на продукти от свине, имат следните задължения:

1. ветеринарномедицинските органи:

а) извършват клинични прегледи, аутопсии и ваксинации срещу КЧС;

б) вземат проби за лабораторно изследване;

в) уведомяват незабавно регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС) при съмнение за КЧС;

г) издават ветеринарномедицински свидетелства при придвижването на свине и продукти от тях;

д) извършват контролна дейност по изпълнението на мерките по чл. 6, ал. 2 и 3 и по спазването на ветеринарномедицинските и хигиенните изисквания при отглеждане на свине и издават писмени предписания на собствениците на свиневъдните обекти за отстраняване на недостатъците;

2. кметовете:

а) организират регистрацията на свинете;

б) уведомяват собствениците на свине за графика на предстоящата ваксинация срещу КЧС;

в) осигуряват помощен персонал при ваксинациите, клиничните прегледи и идентификацията на разплодните свине;

г) определят със заповед състава на местната епизоотична комисия и организират нейната работа;

д) съдействат на ветеринарномедицинските органи за осъществяване на тяхната контролна дейност;

е) въвеждат със заповед ограничителните мерки, предписани от държавните ветеринарномедицински органи при съмнение или при възникване на КЧС на територията на населеното място;

ж) районират пашата на свинете в региони, където е разрешено отглеждането им при пасищни условия;

3. собствениците и управителите на свиневъдни обекти:

а) декларират в кметството броя на притежаваните от тях свине и настъпилите промени в числеността им в срок до 3 работни дни за новозакупените и до 30 дни за новородените;

б) в срок 3 дни представят на обслужващия ги ветеринарен лекар ветеринарномедицинско свидетелство за новозакупените животни;

в) предоставят на ветеринарномедицинските органи животните си за имунизация в сроковете и условията, посочени в чл. 6, ал. 3, т. 2, 3 и 4, и уведомяват незабавно обслужващия ги ветеринарен лекар за промени в здравословното състояние на животните;

г) проектират, изграждат и поддържат свиневъдни обекти и подобекти след съгласуване с държавните ветеринарномедицински органи;

д) осигуряват условия за карантиниране на новозакупените свине;

е) предават в екарисажа или по указание на ветеринарномедицинските органи обезвреждат на място труповете на умрелите свине;

ж) не допускат изхранване на свине с нестерилизирани кухненски, кланични и други животински отпадъци; кухненски, кланични и други животински отпадъци могат да се използват за храна само при прасета за угояване след термична преработка при режим, гарантиращ пълното унищожаване на вируса на КЧС, и под контрола на държавен ветеринарен лекар;

з) допускат на територията на свиневъдния обект външни лица след преминаване през ветеринарен филтър с разрешението на обслужващия ветеринарен лекар;

и) не допускат обратно настаняването на свине, които са напуснали свиневъдния обект;

й) осигуряват ветеринарномедицинско обслужване от лицензиран или държавен ветеринарен лекар за изпълнение на мероприятията по задължителната профилактична програма на НВМС;

4. собствениците и ръководителите на горски и ловни стопанства и ловно-рибарските дружества уведомяват незабавно ветеринарномедицинските органи за промени в здравословното състояние или за намерени трупове на диви свине;

5. собствениците и управителите на предприятия за добив, преработка и съхранение на продукти от свине и на фуражни заводи:

а) осигуряват изискванията по т. 3, буква "з";

б) приемат свине за клане и продукти от свине, придружени с ветеринарномедицинско свидетелство;

в) осигуряват дезинфекция на влизащите и излизащите от предприятието транспортни средства;

6. търговците на свине и продукти от свине са длъжни да ги придвижват с ветеринарномедицински документи, в оборудвани за целта, механично почистени и дезинфекцирани транспортни средства съгласно Наредба № 5 от 1998 г. за профилактична дезинфекция на моторни превозни средства и контейнери, превозващи живи животни, животински продукти, технически животински суровини, трупове, кланични конфискати и фуражи.

(2) Забранява се развъдната дейност в свиневъдни обекти, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания по чл. 6, ал. 2, т. 3 и ал. 3.


Раздел III.
Мерки при съмнение за класическа чума по свинете

Чл. 9. (1) При съмнение за КЧС ветеринарният лекар:

1. поставя свинете на оборен режим и забранява:

а) влизането и излизането на външни лица от свиневъдния обект;

б) вкарването, изкарването и преместването на свине, трупове на свине, продукти от свине, постеля, тор, торова течност, фураж, инвентар, облекло, обувки, превозни средства и други от свиневъдния обект, които могат да бъдат преносители на вируса;

в) клането, осеменяването, кръвните операции и други манипулации на свине;

г) вкарването, изкарването и преместването на обектите по буква "б", отнасящи се до други животински видове;

2. сменя облеклото и обувките, с които е извършил клиничния преглед, и дезинфекцира ръцете си преди излизане от обекта;

3. незабавно уведомява РВМС, собствениците и кмета на населеното място за мерките по т. 1;

4. разпорежда да се подготви и зареди с дезинфекционен разтвор площадка за дезинфекция на обувките и мивка за дезинфекция на ръцете;

5. сравнява съответствието на броя и вида на животните в свиневъдния обект с тези, посочени в регистъра на кметството;

6. провежда епизоотологично проучване;

7. не посещава други свиневъдни обекти, без да е предприел необходимите мерки за обезвреждане на дрехите и предметите, които могат да бъдат механични преносители на вируса на КЧС;

8. разрешава редовно клане 15 дни след установяване на отрицателен резултат при лабораторно изследване.

(2) Управителите на свиневъдни обекти, кланици и търговците на свине:

1. незабавно уведомяват ветеринарния лекар при установяване на влошено общо състояние, диария, слабост на задницата и кръвоизливи по кожата;

2. до идването на ветеринарния лекар:

а) изолират болните свине и не допускат външни лица в обекта;

б) не посещават други свиневъдни обекти;

в) преустановяват придвижването, разместването и прегрупирането на свинете в обекта.

(3) Мерките по ал. 1 и 2 се отменят от НВМС.


Чл. 10. (1) При съмнение за КЧС НВМС изпраща специализиран екип на място.

(2) Екипът по ал. 1 извършва епизоотологично проучване по чл. 16, ал. 1, т. 3, клиничен преглед, аутопсия на болни и умрели свине и взема материали за лабораторни изследвания.


Раздел IV.
Диагностика на класическа чума по свинете

Чл. 11. Материали за лабораторно изследване са: цял труп (при малки прасета) или далак, бъбрек и регионални лимфни възли. Те се поставят в непропускливи съдове, които външно се дезинфекцират преди поставянето им в хладилна чанта или термос. Материалите се изпращат до специализирана лаборатория от упълномощено от НВМС лице със съпроводително писмо по образец.


Чл. 12. (1) Лабораторната диагностика на КЧС включва следните методи:

1. директен или индиректен имунофлуоресцентен метод за доказване вируса на КЧС на хистосрезове и клетъчни култури;

2. реакция ЕЛАЙЗА за доказване на антитела срещу вируса на КЧС.

(2) При съмнение за африканска чума по свинете се извършва и биопроба с ваксинирани срещу КЧС прасета съгласно приложение № 4.


Чл. 13. (1) Диагностиката на КЧС се извършва в специализирани лаборатории, одобрени от НВМС, при условие, че извършват изследванията по методите, посочени в чл. 12.

(2) При съмнение за африканска чума по свинете лабораторно-диагностичните изследвания се извършват в специализираната лаборатория на Централния научноизследователски ветеринарномедицински институт в София.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява постоянен контрол за спазването изискванията за безопасност при работа с вируса на КЧС в лабораториите по ал. 1.


Чл. 14. Ръководителите на лабораториите по чл. 13:

1. поддържат постоянна диагностична готовност;

2. изследват незабавно получените проби и уведомяват за резултата Главно управление на НВМС и съответната РВМС;

3. използват утвърдените от Международното бюро по епизоотии методи за диагностика по чл. 12;

4. при необходимост от потвърждаване на диагнозата изпращат проби в една от световните референтни лаборатории за диагностика на КЧС.


Чл. 15. Диагноза КЧС се поставя на основание епизоотологичните, клиничните и патологоанатомичните данни и резултатите от лабораторните изследвания.


Раздел V.
Мерки за ограничаване и ликвидиране на класическа чума по свинете

Чл. 16. (1) При лабораторно потвърждаване на КЧС НВМС предприема следните мерки:

1. обявява заболяването по реда на Наредба № 1 за обявяване възникването и ликвидирането на заразните болести по животните;

2. определя със заповед границите на заразена зона "А", застрашена зона "Б" и предпазна зона "В" и мерките за ограничаване и ликвидиране на заболяването и изготвя оздравителен план;

3. провежда епизоотологично проучване за изясняване:

а) произхода на инфекцията;

б) времето и пътя за проникване на вируса в свиневъдния обект;

в) периода на скрито протичане на инфекцията;

г) наличието на други свиневъдни обекти, в които има вероятност от проникване на вируса;

д) придвижване на свине и продукти от тях, хора и транспортни средства до други свиневъдни обекти до 21 дни преди появата на първите клинични признаци на заболяването;

4. привежда в действие оперативния план по чл. 3;

5. проследява добива и реализацията на месото и месните продукти от закланите свине от засегнатия свиневъден обект до 21 дни преди появата на първите клинични признаци на КЧС и разпорежда тяхното обезвреждане под контрола на държавен ветеринарен лекар по начин, гарантиращ унищожаване вируса на заболяването.

(2) Когато заболяването е установено във ферма с над 50 разплодни свине или над 500 прасета за угояване, заповедта по ал. 1, т. 2 се издава от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

(3) Кметовете въвеждат със заповед мерките, предписани от ветеринарномедицинските органи, за предпазване, ограничаване и ликвидиране на заболяването в зависимост от особеностите на съответния регион и границите на заразената, застрашената и предпазната зона.

(4) В зависимост от промените в епизоотичната обстановка планът може да бъде изменян или допълван по реда, посочен в ал. 1.

(5) Когато заболяването е констатирано в няколко общини и кметства от една област, заповедта по ал. 1, т. 2 и ал. 3 се издава от областния управител, а в две или повече области - от областните управители на засегнатите области.


Чл. 17. (1) Заразената зона "А" включва:

1. епизоотичното огнище;

2. територията на цялото населено място, в което е регистрирано епизоотичното огнище;

3. населените места в радиус 3 км от епизоотичното огнище;

4. свиневъдните обекти в други населени места извън трикилометровата зона, имали епизоотична връзка със засегнатия свиневъден обект;

5. територията, на която е открит труп на умряло или отстреляно диво прасе, за което чрез лабораторни методи или патологоанатомично изследване е поставена диагноза КЧС.

(2) При констатиране на класическа чума при диви свине определянето на заразената зона "А" зависи от:

1. териториалното разпространение на заболяването;

2. броя на дивите свине в засегнатия район;

3. наличието на естествени или изкуствени препятствия при движението на дивите свине.

(3) Разкриването, ограничаването и ликвидирането на епизоотичните огнища сред дивите свине се извършва съвместно от НВМС, Национално управление по горите към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и Съюза на ловците и риболовците в България.


Чл. 18. В зона "А" със заповед на кмета на общината се налага възбрана, при която:

1. собствениците на свине декларират писмено, че ще отглеждат животните при условия на възбрана;

2. се изпълняват всички изисквания съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 и ал. 2, т. 2;

3. собственикът на засегнатия свиневъден обект осигурява условия за нормална работа, без да нарушава предписаните ветеринарномедицински изисквания;

4. епизоотичното огнище се контролира от държавен ветеринарен лекар;

5. ежедневно се извършват клинични прегледи на свинете в незасегнатите свиневъдни обекти в продължение на 21 дни след потвърждаване на диагнозата, а след това - ежеседмично в продължение на един месец;

6. се забранява търговията, пазарите, изложбите и други събирания на свине, лова на диви свине и пасищно отглеждане на източнобалкански свине;

7. в кланиците и месопреработвателните предприятия се забранява редовното клане на свине и преработката на месо и продукти от тях и се извършва почистване и дезинфекция.


Чл. 19. (1) Ограничаването и ликвидирането на КЧС в засегнатия свиневъден обект се извършва по два метода - "стемпинг аут" или комбиниран метод.

(2) Методът "стемпинг аут" се прилага, когато:

1. заболяването е установено при различни технологични групи свине;

2. заболяването е установено при разплодни свине;

3. няма условия за изолация на различните технологични групи;

4. в зона "А" и зона "Б" се намират други незасегнати от КЧС обекти с над 50 разплодни свине или над 500 прасета за угояване или стада с ценни генетически качества;

5. в стадото не се извършва ваксинация срещу КЧС.

(3) Комбинираният метод се прилага, когато:

1. заболяването е диагностицирано при първите заболели животни;

2. не са засегнати бременни свине и те не са били в контакт с клинично болни свине;

3. боледуват предимно млади неваксинирани животни;

4. свиневъдният обект е със затворен цикъл на производство;

5. в свиневъдния обект има животни с ценни генетически качества;

6. в зона "А" и зона "Б" няма свиневъдни обекти с над 50 разплодни свине или с над 500 прасета за угояване.


Чл. 20. Ликвидирането на епизоотични огнища на КЧС чрез метода "стемпинг аут" включва:

1. убиване по безкръвен начин на клинично болните, бозаещите и изоставащите в развитието си свине; труповете се загробват в района на фермата или се обезвреждат в екарисаж;

2. основно механично почистване и дезинфекция в свиневъдния обект с одобрени от НВМС дезинфекционни средства по начин, посочен в приложение № 2;

3. термометриране и санитарно клане на контактните и здравите свине с нормална телесна температура след изкъпване с 0,5 %-ов воден разтвор на натриева основа в определена от НВМС кланица под контрол на държавен ветеринарен лекар;

4. оползотворяване на добитото месо и субпродукти след термична преработка, гарантираща унищожаване на вируса на КЧС;

5. обезвреждане на кожите, костите, конфискатите и отпадъците при месодобива в екарисаж или чрез загробване, след предварителна обработка с 2 %-ов воден разтвор на натриева основа;

6. дезинфекция на помещенията, кланичните зали, превозните средства, пътищата, инвентара, съоръженията и складовете по методи и със средства, посочени в приложение № 2.


Чл. 21. (1) Ликвидирането на епизоотични огнища на КЧС чрез комбинирания метод включва:

1. умъртвяване на свинете, посочени в чл. 20, т. 1;

2. санитарно клане на бременните свине;

3. реваксиниране на всички клинично здрави свине с индивидуална игла;

4. спиране заплождането на свинете майки за срок 4 месеца след изпълнение на мерките по т. 1 и 2;

5. ежеседмично изкъпване на здравите свине с дезинфекционни средства, одобрени от НВМС;

6. периодична дезинфекция на помещенията за животни, транспортните средства, пътищата и инвентара по методи и със средства, посочени в приложение № 2;

7. пропускателен режим за влизане и излизане на лица в помещенията за животни след преминаване през дезинфекционни площадки;

8. ежедневни клинични прегледи и умъртвяване на новозаболелите прасета и свине;

9. извършване на ветеринарни манипулации със стерилизирани инструменти за всяко отделно животно;

10. провеждане на биологична проба 40 дни след последния случай на клинично болно, умряло или заклано животно с диагноза КЧС по начин, посочен в приложение № 3.

(2) Ограничителните мерки в епизоотичното огнище се прекратяват след отрицателен резултат от биологичната проба по ал. 1, т. 10 и цялостна заключителна дезинфекция по начин, посочен в приложение № 2.

(3) Настаняване на нови свине в оздравени свиневъдни обекти се извършва с животни, ваксинирани най-малко 15 дни преди настаняването.

(4) Ограничителните мерки в зона "А" се вдигат със заповед на генералния директор на НВМС или упълномощени от него лица.


Чл. 22. (1) Зона "Б" обхваща територия с радиус най-малко 10 км от външната граница на зона "А". В тази зона се провеждат следните мероприятия:

1. мерките по чл. 18, т. 6 и 7;

2. ежеседмични клинични прегледи на свинете във всички свиневъдни обекти;

3. аутопсия на умрелите свине и изпращане на материали от тях за лабораторно изследване за КЧС по реда, посочен в чл. 12;

4. загробване на труповете на умрелите свине на място или обезвреждането им в екарисаж под контрола на държавен ветеринарен лекар;

5. дезинфекция на превозните средства за животни, животински продукти и фуражи под контрола на държавен ветеринарен лекар;

6. контрол от обслужващия ветеринарен лекар при влизането и излизането на лица във и от свиневъдните обекти.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши придвижване на свине за клане от здрави стада след индивидуален клиничен преглед и термометриране в определени кланици под контрола на държавен ветеринарен лекар.

(3) Наложените ограничения в зона "Б" се премахват със заповед на кмета на общината след ликвидиране на епизоотичното огнище в зона "А" и изпълнение на мерките по чл. 18 и 19.


Чл. 23. Зона "В" включва стопанствата и селищата, разположени в радиус 20 км от външната граница на зона "Б". В тази зона се провежда засилен контрол върху:

1. движението на свине, на транспортни средства, превозващи свине, продукти от свине и фуражи, пазарите, изложбите, кланиците;

2. спазването на общопрофилактичните и специфичните мерки в свиневъдните обекти и районите, в които се отглеждат източнобалкански свине;

3. здравословното състояние на популацията от диви свине, извършване на отстрел с диагностична цел, вземане на материал за лабораторно изследване от държавен ветеринарен лекар.


Чл. 24. При опасност от широко разпространение на КЧС НВМС може да предприеме извършването на перорална ваксинация на диви свине.


Чл. 25. (1) Държавният ветеринарен лекар, контролиращ епизоотичното огнище, ежедневно изпраща информация в РВМС за изпълнението на мерките по ограничаване и ликвидиране на заболяването.

(2) Районната ветеринарномедицинска служба ежедневно изпраща информацията по ал. 1 в Главното управление на НВМС.


Чл. 26. За всички проведени мероприятия по ограничаване и ликвидиране на КЧС се съставят протоколи по образци, одобрени от НВМС.


Чл. 27. Мерките по ограничаване и ликвидиране на КЧС се провеждат със съдействието на Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите, собствениците на свиневъдни обекти, на горски и ловни стопанства, Съюза на ловците и риболовците в България.


Чл. 28. Разходите, свързани с оздравителните мероприятия, се заплащат съгласно Закона за ветеринарното дело.


Чл. 29. (1) Убитите с диагностична и профилактична цел свине се заплащат при условията и по реда на Наредба № 24 от 1996 г. за обезщетяване на собствениците на животни, унищожени с профилактична и диагностична цел (ДВ, бр. 75 от 1996 г.).

(2) Собствениците на свине, които не са спазили изискванията на тази наредба, поставени към тях, не подлежат на обезщетение по чл. 2 от Наредба № 24 за обезщетяване на собствениците на животни, унищожени с профилактична и диагностична цел.


Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Класическа чума по свинете" е контагиозно заболяване по домашни и диви свине, причинявано от вирус, принадлежащ към семейство "Флавивириде", род "Пестивирус" - тип 1.

2. "Свиневъден обект" е всяко място, където се отглеждат или настаняват свине.

3. "Държавен ветеринарен лекар" е ветеринарен лекар от НВМС.

4. "Епизоотично огнище" е свиневъден обект, в който са установени умрели, заболели, преболедували или инфектирани с вируса на класическата чума по свинете и територията около обекта, на която е възможно разпространение на заболяването.

5. "Възбрана" е временна забрана за придвижването на хора, транспортни средства, фуражи, животни и продукти от тях, която се налага до ликвидиране на заболяването.

6. "Стемпинг аут" е метод за ликвидиране на остро заразно заболяване чрез безкръвно убиване на всички заразени, съмнителни за заразяване и контактни свине в засегнатия свиневъден обект.


Заключителни разпоредби

§ 2. Тази наредба се издавана основание чл. 35 от Закона за ветеринарното дело.


Приложение № 1 към чл. 3


Съдържание на оперативния план за действие на НВМС при съмнение или при възникване на класическа чума по свинете


Оперативният план съдържа:

1. Заповед на генералния директор на НВМС за създаване на Национален координационен център за контрол на мерките.

2. Заповед на директора на РВМС за създаване на регионален координационен център за контрол на мерките.

3. Списък с държавните ветеринарни лекари от НВМС, участващи в провеждането и контрола на мерките за профилактика и борба.

4. Списък за спешно уведомяване на звената в системата на НВМС, вкл. и на специализираните лаборатории за диагностика на КЧС.

5. Списък на моторните превозни средства (вид, регистрационни номера и водачи), дезинфекционна и друга техника, оборудване и дезинфектанти, необходими за провеждане на мерките за профилактика и борба.

6. Наредба за профилактика и борба с КЧС.

7. Програми за обучение на държавните и частнопрактикуващите ветеринарни лекари по отношение на КЧС.

8. Изисквания към специализираните лаборатории за диагностика на КЧС.


Приложение № 2 към чл. 20, т. 5


Дезинфекция при класическа чума по свинете


1. След освобождаване на помещенията в свиневъдните обекти от свине подовете, хранилките, торът и околният терен се накисват с двупроцентов разтвор на натриева основа при разход 1 л/кв.м. и експозиция 24 часа.

2. След обработката по т. 1 се извършва механично почистване и измиване на помещенията с вода, смесена с детергент, с температура на разтвора 70(градуса по целзий) и налягане на струята 80 - 150 атм. Почистването продължава до пълното измиване на повърхностите, като отточните води не трябва да съдържат видими замърсявания.

3. В единия край на терена в границите на свиневъдния обект се изкопава траншея с дълбочина не по-малко от 2 м, в която се изхвърля торът от помещенията и торището, торовата течност, постелята, остатъците от фураж, малоценни и малотрайни предмети. Те се натрупват до 1 м над повърхността на траншеята, като равномерно се прибавя вирузан и отгоре се насипва 50 см пласт от пръст.

4. Отточните води от свиневъдния обект се обезвреждат чрез събиране в траншея и добавяне на 160 кг гасена вар на 1 куб. м. течност при експозиция най-малко 48 часа.

5. Когато отточните води се изливат в канализацията, в нея се поставя варел с вместимост 10 л, съдържащ твърда натриева основа.

6. След механичното почистване и измиването се извършва основна дезинфекция на помещенията с едно от следните дезинфекционни средства:

а) 2 %-ов разтвор на натриева основа при разход 1 л/ кв.м. и експозиция 6 часа;

б) 5 %-ов разтвор на хлорамин при разход 1 л/ кв.м. или суха хлорна вар по 100 - 200 г/ кв.м. и експозиция 6 часа, с активиране с амониева селитра или суперфосфат, по 50 - 100 г/ кв.м., при вземане на мерки за недопускане обгазяването на хора;

в) 5 %-ови разтвори на формалинови препарати (фезиаформ, вераформ, формазол) при разход 1 л/ кв.м., температура на разтвора 15 до 30(градуса по целзий) и експозиция 6 часа;

г) газов аерозол от формалдехид, получен при смесване на формалин, калиев перманганат и вода в съотношение съответно 25 мл., 17,5 г. и 12,5 мл. и експозиция 12 часа.

7. Броят на дезинфекциите се определя от държавен ветеринарен лекар.

8. Оградената територия около помещенията на свиневъдния обект се почиства механично и посипва с хлорна вар (200 г/ куб. м.) с активиране с амониева селитра и суперфосфат. Последните се посипват в количество 50 - 100 г/ куб. м. и се заливат с вода по 1 л/ куб. м. Почвата се изорава на дълбочина 25 - 30 см. Неизораните пространства между сградите, пътищата от асфалт и бетон се дезинфекцират с натриева основа по начин, посочен в т. 6, буква "а".

9. Транспортните средства се почистват механично и измиват на автомивка, снабдена със септична яма. Измиването се извършва с вода, смесена с детергент -1 %, и формалинов препарат - 5 %, или хлорамин-5 %. При зимни условия температурата на разтвора трябва да е 40 - 50 градуса C.

10. Дезинфекция на дрехи, обувки, завивки и друго облекло се извършва чрез обработка с пара (98 градуса C, 2 - 3 атм. налягане и експозиция 45 - 60 мин). При липса на парна машина дрехите, обувките и завивките се накисват в 5 - 7 %-ов разтвор на фезиаформ с температура 40 градуса C, експозиция 12 до 24 часа или 5 %-ов разтвор на хлорамин при експозиция 6 до 12 часа.

11. След почистване и измиване на помещенията в свиневъдния обект гледачите и други лица, обслужващи обекта се изкъпват и сменят облеклото и обувките.

12. На входа на засегнатия свиневъден обект се поддържа дезинфекционна площадка, заредена с 2 %-ов разтвор на натриева основа или 5 %-ов разтвор на хлорна вар.

13. Преди настаняване на свине се провеждат две заключителни дезинфекции през 3 дни, както е посочено в т. 6.

14. След приключване на основната дезинфекция от всички помещения в животновъдния обект се вземат проби за бактериологичен контрол на качеството на дезинфекцията.

15. За извършените дезинфекции държавният ветеринарен лекар води документация, в която се записват данни за обработените площи, количеството на изразходваните дезинфектанти, тяхната концентрация, експозиция и кратност на обработките.


Приложение № 3 към чл. 21, ал. 1, т. 10


Провеждане на биологична проба след ликвидиране на класическа чума по свинете в свиневъден обект


Биологичната проба се извършва за доказване ефикасността на противоепизоотичните мероприятия в засегнатия свиневъден обект, елиминирането на вируса на КЧС във външната среда и възможността за населване с нови животни:

1. Тя се извършва на не по-малко от 10 неваксинирани прасета с живо тегло 15 - 20 кг.

2. Прасетата се настаняват съобразно броя на помещенията в епизоотичното огнище.

3. Преди настаняване животните се маркират, извършва им се клиничен преглед, взема се кръв за вирусологично изследване и се съставя протокол, в който се описват броят, схемата на настаняване в помещенията и придвижване на опитните животни, както и здравословното им състояние.

4. От деня на настаняването се извършва ежедневен клиничен преглед с термометриране, като данните за всяко животно се отразяват в специален дневник.

5. Планът на биологичната проба се изработва от комисия, назначена от генералния директор на НВМС или упълномощени от него лица.

6. Биологичната проба продължава най-малко 30 дни и се контролира от държавен ветеринарен лекар - член на комисията.

7. Лечение на заболели опитни прасета се допуска след поставяне на диагноза, изключваща КЧС.

8. Всички прасета, умрели през периода на провеждане на биологичната проба, се аутопсират и изследват за КЧС.

9. След приключване на биологичната проба животните се изколват и от тях се вземат материали за изследване за наличието на вируса на КЧС и антитела срещу него.

10. При отрицателен резултат от изследванията за КЧС комисията дава заключение за завършване на биологичната проба, като за целта съставя заключителен протокол.

11. Разходите по извършването на биологичната проба се заплащат от собственика на свиневъдния обект.


Приложение № 4 към чл. 12, ал. 2


Провеждане на биологична проба за диагностика на класическа чума по свинете и диференциална диагностика на класическа чума по свинете от африканска чума по свинете


Биологичната проба се извършва с разрешение на Главно управление на НВМС в случаи на оспорване на диагнозата и съмнение за африканска чума по свинете като окончателен диагностичен метод.


1. Биологичната проба се извършва в определена от НВМС база.

2. Биологичната проба се провежда върху 3 прасета на 3-5-месечна възраст, ваксинирани срещу КЧС, най-малко 30 - 50 дни преди залагането и върху 3 неваксинирани прасета на същата възраст.

3. Прасетата се инокулират интрамускулно с по 2 мл 1:10 емулсия от далак и лимфни възли на болно или умряло със съмнение за КЧС или африканска чума по свинете прасе.

4. Опитните прасета се наблюдават в продължение на 30 дни при ежедневно термометриране и строга охрана.

5. При умиране на всичките 6 прасета с клинични признаци и патологоанатомични изменения за двете заболявания диагнозата с положителна за африканска чума. При умиране само на контролните, неваксинирани прасета диагнозата е положителна за КЧС.


Промени настройката на бисквитките