Държавен вестник, брой 29 от 30.III

Чл. 1. С тази наредба се уреждат организацията на дейността на заведенията за социални услуги, видовете услуги, предоставяни в тях, както и условията и редът за извършването им.

Чл. 2. (1) Заведенията за социални услуги са държавни, общински, частни и със смесено участие.

(2) Държавни по смисъла на тази наредба са заведенията за социални услуги, които се финансират от държавния бюджет чрез Националната служба за социално подпомагане. Ползваната от тях материална база е публична държавна собственост.

(3) Общински са заведенията за социални услуги, които се финансират чрез общинските бюджети. Ползваната от тях материална база е публична държавна или общинска собственост. Общинските заведения за социални услуги могат да изпълняват и междуобщински функции.

(4) Частни заведения за социални услуги са тези, които се откриват и финансират от физически или юридически лица.

(5) Държавата и общините могат да предоставят и извършват социални услуги съвместно с физически или юридически лица на основание сключен договор.

Чл. 3. (1) Социални услуги се извършват във или извън обичайната домашна среда.

(2) Социални услуги в обичайната домашна среда се предоставят от:

1. дневни домове;

2. домашен социален патронаж;

3. бюра за социални услуги;

4. центрове за социална рехабилитация и интеграция на лица в неравностойно социално положение;

5. обществени трапезарии;

6. клубове на инвалида.

(3) Социални услуги извън обичайната домашна среда се предоставят от:

1. домове за деца или възрастни с физически увреждания, в т.ч. сетивни;

2. домове за деца или възрастни с умствени затруднения;

3. социални учебно-професионални заведения;

4. детски селища;

5. домове за стари хора;

6. домове за временно настаняване;

7. приюти;

8. сезонни домове.

Чл. 4. В зависимост от времето, през което се извършват социални услуги, те могат да бъдат:

1. дневни;

2. целогодишни.

Чл. 5. Дневните домове създават условия за обслужване през деня на:

1. деца и младежи от 3- до 18-годишна възраст с умствени затруднения;

2. лица над 18-годишна възраст с физически увреждания, с определена първа или втора група инвалидност;

3. лица над 18-годишна възраст с умствени затруднения;

4. лица над 60-годишна възраст.

Чл. 6. (1) Домашният социален патронаж извършва социални услуги по домовете на:

1. лица над 60-годишна възраст;

2. инвалиди с определена първа или втора група инвалидност;

3. деца инвалиди.

(2) Социалните услуги по ал. 1 са:

1. доставяне на храна;

2. поддържане на личната хигиена и хигиената в жилищните помещения, обитавани от обслужвания;

3. съдействие за снабдяване с необходимите помощни средства при инвалидност или тежко заболяване;

4. помощ в общуването и в поддържането на социални контакти, развлечения и занимания в дома или извън него;

5. битови услуги - закупуване на хранителни продукти и вещи от първа необходимост, заплащане на електрическа и топлинна енергия, телефон и други със средства на лицето;

6. съдействие за изготвяне на необходимите документи за явяване на трудово-експертна лекарска комисия;

7. други.

Чл. 7. (1) Бюрата за социални услуги предоставят социални услуги на семейства с непълнолетни деца, болни, инвалиди, стари хора и др.

(2) Бюрата за социални услуги осигуряват:

1. социални и правни консултации по проблеми, свързани със социалното подпомагане;

2. разпределение на хуманитарни помощи;

3. социална работа с деца, лица и семейства в неравностойно социално положение;

4. консултации и съдействие за намиране на работа за гледане на деца, възрастни и болни;

5. консултации и съдействие на лица и семейства, желаещи да осиновят дете.

(3) Дейностите по ал. 2 се осъществяват от квалифициран персонал за оказване на различни социални услуги по домовете срещу заплащане. Цената на услугата се определя чрез договор между ползващия и извършващия услугата без заплащане за посредничеството.

Чл. 8. (1) Центровете за социална рехабилитация и интеграция предоставят социални услуги на:

1. деца с изоставане в развитието;

2. деца и възрастни със сетивни увреждания;

3. деца с отклонение в поведението;

4. деца и възрастни с физически увреждания;

5. лица с различна степен на умствени затруднения;

6. деца и възрастни в неравностойно социално положение;

7. малтретирани деца и жени;

8. алкохолици, наркомани, лица, изтърпели наказанието "лишаване от свобода";

9. проституиращи и просещи деца и възрастни;

10. деца и възрастни с други социални проблеми.

(2) Центровете по ал. 1 предоставят:

1. рехабилитация;

2. социално-правни консултации;

3. насочване към заведения за социални услуги;

4. програми за социална интеграция и ресоциализация;

5. образователно и професионално ориентиране;

6. обучение на лицата с умствени затруднения в професионални умения.

Чл. 9. Обществените трапезарии предоставят храна на нуждаещи се лица и семейства.

Чл. 10. Клубовете на инвалида организират социални контакти и възможности за активен живот на лица с определена група инвалидност.

Чл. 11. Домовете за деца или възрастни с физически увреждания предоставят социални услуги на:

1. деца и възрастни от 7- до 25-годишна възраст с тежки физически увреждания, които не им позволяват да посещават масови или специални училища от системата на Министерството на образованието и науката;

2. лица над 18-годишна възраст с тежки физически увреждания на крайниците, с определена първа или втора група инвалидност;

3. слепи лица над 18-годишна възраст.

Чл. 12. Домовете за деца или възрастни с умствени затруднения предоставят социални услуги на:

1. деца или младежи от 3- до 18-годишна възраст с различна степен на умствени затруднения;

2. деца или възрастни със сетивни увреждания (слепи,глухи);

3. лица над 18-годишна възраст с различна степен на умствени затруднения;

4. лица над 18-годишна възраст с психични разстройства;

5. лица над 18-годишна възраст с деменция.

Чл. 13. (1) Социалните учебно-професионални заведения осигуряват професионална квалификация и преквалификация на лица от 14- до 35-годишна възраст, които са:

1. с определена група инвалидност;

2. с лека умствена изостаналост;

3. със сетивни увреждания.

(2) В заведенията по ал. 1 се предоставят социални услуги и на деца над 14-годишна възраст от семейства в неравностойно социално положение.

(3) Организацията на работата в социалните учебно-професионални заведения се урежда с наредба, издадена от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на образованието и науката.

Чл. 14. Детските селища предоставят условия за краткотраен отдих на деца и младежи от 7- до 18-годишна възраст, които са:

1.сираци и полусираци;

2. на разведени родители и самотни майки;

3. от семейства с право на социално подпомагане;

4. от семейства в неравностойно социално положение;

5. от детски заведения за социални услуги;

6. от семейства на бежанци.

Чл. 15. Домовете за стари хора предоставят социални услуги на:

1. лица над 60-годишна възраст;

2. лица над 60-годишна възраст, трудно подвижни или лежащо болни.

Чл. 16. (1) В домовете за временно настаняване се предоставят социални услуги на бездомни лица над 18-годишна възраст.

(2) Срокът за пребиваване в домовете за временно настаняване може да бъде до три месеца в рамките на една календарна година.

(3) Сираците, завършили социални учебно-професионални заведения или други учебни заведения, се настаняват в домове за временно настаняване за срок до една година.

Чл. 17. (1) Приютите предоставят социални услуги на деца и младежи, ненавършили 18-годишна възраст, останали без грижата на родителите или лицата, които ги заместват.

(2) Дейността на приютите се урежда с правилник, издаден от министъра на труда и социалната политика.

Чл. 18. Сезонните домове предоставят условия за отдих до три месеца на:

1. лица над 60-годишна възраст;

2. лица над 16-годишна възраст с определена група инвалидност и запазени възможности за самообслужване;

3. лица и семейства с деца до 18-годишна възраст, които имат право на социално подпомагане.

Чл. 19. (1) Заведения за социални услуги се откриват при капацитет не по-малко от 20 места. Откритите заведения за социални услуги под посочения капацитет могат да съществуват като филиали.

(2) Ръководителят на Националната служба за социално подпомагане, съгласувано с Министерството на финансите, открива и закрива със заповед държавни заведения за социални услуги.

(3) Ръководителят на Националната служба за социално подпомагане разрешава откриване и закриване на общински заведения за социални услуги по предложение на областната служба за социално подпомагане.

(4) Към предложението на областната служба за социално подпомагане за откриване или закриване на заведение за социални услуги се прилагат следните документи:

1. решение на общинския съвет за откриване или закриване на заведение за социални услуги с посочване на профила и капацитета му, числеността на персонала, средствата за работна заплата, местата и веществената им издръжка, датата на откриване или закриване на заведението;

2. копие от документа за собственост на сградата, в която ще се разкрива заведението;

3. становище на хигиенно-епидемиологична инспекция и противопожарна охрана за пригодността на сградата.

(5) Центрове за социална рехабилитация и интеграция, обществени трапезарии, домашен социален патронаж и клубове на инвалида се откриват с решение на общинския съвет, копие от което се изпраща в Националната служба за социално подпомагане.

(6) Бюрата за социални услуги се откриват с решение на ръководителя на общинската служба за социално подпомагане, за което писмено се уведомява Националната служба за социално подпомагане.

Чл. 20. (1) Националната служба за социално подпомагане утвърждава минимални нормативи относно организацията на дейността на заведенията за социални услуги.

(2) Утвърдените нормативи са задължителни и за заведенията, открити от физически или юридически лица.

Чл. 21. (1) Държавните заведения за социални услуги се управляват от ръководителя на Националната служба за социално подпомагане.

(2) Ръководителят на Националната служба за социално подпомагане създава, изменя и прекратява трудовите правоотношения с директорите на държавните заведения за социални услуги.

(3) Директорът на държавно заведение за социални услуги създава, изменя и прекратява трудовите правоотношения с работниците и служителите.

(4) Длъжностното разписание на държавните заведения за социални услуги се определя и утвърждава от ръководителя на Националната служба за социално подпомагане.

Чл. 22. (1) Общинските заведения за социални услуги са подчинени на ръководителите на общинските служби за социално подпомагане.

(2) Ръководителят на общинската служба за социално подпомагане създава, изменя и прекратява трудовите правоотношения с директорите на общинските заведения за социални услуги.

(3) Директорът на общинско заведение за социални услуги създава, изменя и прекратява трудовите правоотношения с работниците и служителите в заведението.

(4) Длъжностното разписание на общинското заведение за социални услуги се определя и утвърждава от ръководителя на общинската служба за социално подпомагане.

Чл. 23. (1) В заведенията, предоставящи социални услуги извън обичайната домашна среда, се създава социален съвет, а в заведенията за деца - социално-педагогически съвет, като съвещателни органи по въпросите на социалната, учебно-възпитателната и корекционна дейност. Председател на съвета по право е директорът на заведението.

(2) В съветите участват специалистите, пряко заети със специфичната дейност на заведението.

Чл. 24. За провежданите от съветите ежемесечни заседания се води протоколна книга.

Чл. 25. Заведенията за социални услуги имат право на:

1. наименование, символи и официален адрес, който съответства на адреса на материалната база, където се помещава заведението;

2. собствен кръгъл печат;

3. собствено движимо и недвижимо имущество;

4. собствен бюджет, включен в общия бюджет на общинската служба за социално подпомагане, и сметки съгласно указания на Министерството на финансите и Националната служба за социално подпомагане;

5. спонсорства, дарения, хуманитарни помощи и др.;

6. терапевтично-трудова и помощно-стопанска дейност.

Чл. 26. (1) В домовете за стари хора, домовете за лица с физически увреждания и домашния социален патронаж се приемат лица, които:

1. не са в състояние сами да организират и задоволяват своите жизнени потребности;

2. имат определена първа или втора група инвалидност и активното лечение за тях е приключило;

3. нямат близки, които да се грижат за тях;

4. не са сключвали договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане.

(2) В заведения за социални услуги по ал. 1 могат да се приемат и лица, които имат близки, но те:

1. са с определена първа или втора група инвалидност;

2. са навършили пенсионна възраст - за мъжете 60 години, за жените 55 години;

3. полагат грижи за тежко болно лице или дете;

4. са ограничени в обитаваната жилищна площ;

5. са в лоши взаимоотношения с лицето, желаещо да ползва социални услуги, доказани със социална анкета.

(3) Ветераните от войните ползват с предимство социални услуги, ако отговарят на условията по ал. 1 и 2.

Чл. 27. Лицата със сетивни увреждания и/или умствени затруднения се настаняват в заведения за социални услуги, когато в домашна среда не могат да им бъдат осигурени специфичните за здравословното им състояние грижи.

Чл. 28. В домове за деца с умствени затруднения и/или с физически увреждания с предимство, без да се спазва редът на завеждане на документите, се приемат деца:

1. без родители или от непълни семейства;

2. от семейства в неравностойно социално положение;

3. от многодетни семейства;

4. от семейства на безработни.

Чл. 29. Лицата или децата се приемат в заведения, в които се извършват социални услуги извън обичайната домашна среда, след като са изчерпани всички възможности за оставане в семейството.

Чл. 30. (1) В заведения за социални услуги могат да се приемат и лица, за които не са налице условията по чл. 26, ако те или техните близки поемат заплащането на такса в размер реалните разходи за издръжка на едно лице в съответното заведение.

(2) За прием на лица по ал. 1 в заведенията за социални услуги се предоставят не повече от 20 % от капацитета им.

(3) Чуждестранни граждани могат да ползват услуги в държавни или общински заведения за социални услуги само при наличие на междудържавни спогодби за социално подпомагане или други международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 31. (1) Настаняването в държавните заведения за социални услуги се извършва с настанително писмо от ръководителя на Националната служба за социално подпомагане.

(2) Отказът на ръководителя на Националната служба за социално подпомагане за настаняване в държавно заведение за социални услуги може да бъде обжалван по реда на Закона за административното производство пред министъра на труда и социалната политика, чието решение е окончателно.

Чл. 32. (1) Настаняването в общински заведения за социални услуги се извършва с настанително писмо от ръководителя на общинската служба за социално подпомагане по местонахождение на заведението, по реда на постъпване на молбите.

(2) Отказът на ръководителя на общинската служба за социално подпомагане да разпореди настаняване в заведение за социални услуги може да бъде обжалван пред ръководителя на областната служба за социално подпомагане, чието решение е окончателно.

(3) Ръководителят на Националната служба за социално подпомагане може да настанява във всички общински заведения за социални услуги извън обичайната домашна среда при спазване на профила им.

Чл. 33. (1) Необходимите документи за постъпване в заведение, предоставящо социални услуги извън обичайната домашна среда, в дневните домове и за домашния социален патронаж са:

1. молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика;

2. медицинско удостоверение от районното здравно заведение по местоживеене на кандидата за общото му здравословно състояние, степен на подвижност и самообслужване, хронични заболявания;

3. медицинско удостоверение за психично състояние, издадено от районното психиатрично заведение или кабинет;

4. за деца и възрастни с физически увреждания и/или умствени затруднения - удостоверение от лекарска консултативна комисия (ЛКК) или експертно решение на трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за определена група инвалидност и/или степен на умствена изостаналост;

5. две снимки;

6. документ за самоличност за справка;

7. за лицата с умствени затруднения документ за поставяне под запрещение (ако има такъв).

(2) Документите по ал. 1 се подават в общинската служба за социално подпомагане по местоживеене на кандидата.

(3) При временно настаняване в заведение за социални услуги се изисква само документ за самоличност.

Чл. 34. Лицата над 18-годишна възраст с умствени затруднения могат да бъдат поставяни под запрещение и след настаняването им в заведение за социални услуги.

Чл. 35. (1) По всяка постъпила молба за приемане в заведение за социални услуги се извършва социална анкета, с която се мотивира необходимостта от предоставяне на социални услуги (по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика).

(2) Службата, която извършва настаняването в заведение за социални услуги, писмено уведомява лицето и определя срока за постъпване, който не може да бъде по-малък от 15 дни, считано от датата на изпращане на уведомителното писмо.

(3) До изтичане на посочения в уведомителното писмо срок, ако лицето не е настанено, мястото се счита за свободно.

Чл. 36. При постъпване в заведение за социални услуги задължително се представят:

1. документ за самоличност, а за детските заведения - акт за раждане с отразен единен граждански номер;

2. медицинска бележка от районното здравно заведение, че лицето не е в контакт със заразно болни;

3. медицинска бележка с резултат от изследване за чревно заразоносителство, паразитози, а за децата и имунизационен паспорт;

4. личен амбулаторен картон, ако има такъв.

Чл. 37. (1) На всеки новоприет в дневните домове и заведенията извън обичайната домашна среда се извършва задължителен медицински преглед.

(2) Ползването на услуги в държавни и общински заведения ха социални услуги се урежда с договор между заведението и нуждаещото се лице или неговия законен представител (по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика).

(3) Приемането и ползването на услуги в заведения, открити от физически или юридически лица, се извършва при условия и по ред, определени от собственика на заведението.

Чл. 38. (1) Децата или възрастните с умствени затруднения, които имат и физически или сетивни увреждания, се настаняват в заведенията за социални услуги съобразно степента на умствените затруднения.

(2) Децата с умствени затруднения, чието физическо развитие не съответства на достигнатата 18-годишна възраст, могат да останат в детското заведение за социални услуги за неопределено време по преценка на лекарска консултативна комисия.

(3) Децата с умствени затруднения могат да бъдат премествани в дом за лица след навършване на 16-годишна възраст по преценка на лекарска консултативна комисия.

Чл. 39. (1) Не се допуска настаняване в заведение за социални услуги на лице, чието психическо и физическо състояние не съответства на профила на заведението.

(2) При настаняване в заведение за социални услуги задължително се спазва районирането им.

(3) Когато в заведението има свободни места, в него могат да бъдат настанявани и лица от други райони.

Чл. 40. (1) При смърт на лице, настанено в заведение за социални услуги, незабавно писмено се уведомяват неговите наследници или законни представители.

(2) Починали в заведения за социални услуги се погребват по служебен ред, когато нямат близки или те писмено отказват да приемат тленните останки.

Чл. 41. Лице, настанено в заведение за социални услуги, се премества или изписва:

1. по негово или на законния му представител желание, изразено с писмена молба до директора на заведението;

2. при промяна в психическото и/или физическо състояние, несъответстващо на профила на заведението;

3. когато месечната такса за ползваните социални услуги не е платена повече от един месец;

4. при системно неспазване разпоредбите на правилника за вътрешния ред на заведението;

5. при установена наркомания.

Чл. 42. (1) Дете или възрастен се премества от едно заведение в друго чрез службата, която го е настанила, по мотивирано писмено предложение на директора на заведението, към което се прилагат:

1. епикриза от лекаря, обслужващ дома;

2. личен амбулаторен картон;

3. оценка на възможностите на детето, възрастния;

4. медицинска бележка, че детето или лицето не е в контакт със заразно болни.

(2) При преместване на деца и лица от едно заведение в друго задължително се изпраща личното дело и писмено се уведомяват близките.

Чл. 43. (1) Лицата, настанени в заведения за социални услуги, имат право на домашен отпуск до три месеца в година.

(2) За времето, през което се ползва домашен отпуск, такса не се заплаща.

Чл. 44. (1) Ръководителите на общинските служби за социално подпомагане до 5-о число на текущия месец изпращат в областната служба за социално подпомагане писмена информация за броя на заетите и свободни места в заведенията за предходния месец.

(2) Ръководителите на областните служби за социално подпомагане до 10-о число на всеки месец представят в Националната служба за социално подпомагане обобщена информация за броя на заетите и свободни места в заведенията за социални услуги на територията на областта.

Чл. 45. (1) Лицата, настанени в заведения, предоставящи социални услуги извън обичайната домашна среда, ползват лични облекла и вещи, а когато не разполагат с такива, същите им се осигуряват за сметка на заведението по норматив.

(2) При изписване от заведението, ако лицето няма собствено облекло и обувки или няма средства да си закупи такива, му се предоставят безвъзмездно съобразно сезона. Облеклото и обувките се изписват с протокол на комисия, назначена от ръководителя на заведението.

Чл. 46. (1) Лицата, настанени в заведения, предоставящи социални услуги извън обичайната домашна среда, получават лично месечните си пенсии.

(2) Личните пенсии на недееспособните лица, настанени в заведения, предоставящи социални услуги извън обичайната домашна среда, се получават от определените им законни представители.

Чл. 47. (1) Сумите за лични разходи, чийто размер се определя съгласно разпоредбите на Закона за местните данъци и такси, на лицата и децата с умствени затруднения, които не могат да се разпореждат с тях, могат да се използват за закупуване на лично облекло, обувки, тоалетни принадлежности и други лични вещи.

(2) Разходите по ал. 1 могат да се извършват само след писмено разпореждане на директора на заведението за социални услуги. Отчитането на извършените разходи се удостоверява с протокол, подписан от комисия, назначена от директора.

(3) В заведението се води партидна книга за личните средства на всеки домуващ, в която се вписват какво е закупено, номерът и датата на издаване на разходно-оправдателния документ и от кого е издаден.

(4) Неизползваните средства за лични разходи се внасят на личен спестовен влог.

Чл. 48. В заведенията за социални услуги се води и съхранява задължителна, определена от Националната служба за социално подпомагане документация относно приемането, обслужването и изписването на лицата.

Чл. 49. (1) В домовете за деца с физически увреждания и съхранен интелект учебно-възпитателният процес се осъществява по единни изисквания и критерии на основата на учебни програми, утвърдени от министъра на образованието и науката.

(2) В домовете за деца с умствени затруднения обучението, възпитанието и корекционната работа се осъществяват на основата на програми, утвърдени от министъра на труда и социалната политика.