Държавен вестник, брой 4 от 12.I

Чл. 1. (1) С тази наредба се урежда положението на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража в съответствие с правото им на защита, презумпцията за невиновност до доказване на противното с влязла в сила присъда и целите по чл. 147 НПК.

(2) Спрямо обвиняемите и подсъдимите се прилагат разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията и подзаконовите нормативни актове във връзка с прилагането му, доколкото в НПК и тази наредба не е предвидено друго.

Чл. 2. (1) Местата за настаняване на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража са:

1. следствените арести;

2. обособени отделения към затворите, поправителните домове и затворническите общежития от закрит тип.

(2) Главният директор на Главната дирекция на местата за лишаване от свобода определя със заповед затворническите общежития от закрит тип, в които се настаняват обвиняеми и подсъдими.

Чл. 3. (1) Следствените арести се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.

(2) Следствените арести се оборудват с технически и други средства за охрана и контрол, за предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения.

(3) На настанените в следствените арести се осигуряват:

1. самостоятелно легло, безплатно облекло и обувки за нуждаещите се, спални принадлежности по таблици, утвърдени за лишените от свобода:

2. безплатна храна, ползването на лекарства и диетична храна по предписание на лекаря;

3. достатъчен приток на дневна светлина, осветление, отопление, възможности за проветряване на помещенията, условия за поддържане на лична хигиена и спазване на санитарните изисквания;

4. условия за провеждане на ежедневен престой на открито.

Чл. 4. (1) Организацията на охраната и вътрешния ред в следствените арести се урежда с правилник, издаден от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.

(2) Във всеки следствен арест се води задължително следната документация:

1. дневник за постъпилите и освободените;

2. азбучник на задържаните лица;

3. регистър за проведените свиждания и получените хранителни и колетни пратки;

4. дневник за иззетите, получените и разходваните суми от задържаните лица;

5. дневник за извършените проверки на следствения арест;

6. дневник за посещенията на лицата по чл. 18 от тази наредба;

7. дневник за извеждане на задържаните лица за процесуално-следствени действия извън следствения арест;

8. дневник за извеждане на разпит на задържаните лица по дни и часове.

Чл. 5. Ръководството на следствените арести и контролът върху тяхната дейност се извършват от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция чрез Главна дирекция "Следствени арести".

Чл. 6. (1) Лицата с мярка за неотклонение задържане под стража се настаняват в следствения арест, в района на който се води предварителното производство или се разглежда делото.

(2) В следствените арести се настаняват и:

1. осъдените на лишаване от свобода, преведени по разпореждане на съда или прокуратурата за явяване по граждански или наказателни дела, за следствени действия или с взета мярка за неотклонение задържане под стража като обвиняеми и подсъдими за други престъпления;

2. задържаните лица, обявени за национално издирване.

(3) В следствените арести могат да бъдат настанени и етапно конвоирани лица, когато в съответното поделение на МВР няма условия за това.

Чл. 7. (1) Никое лице не може да бъде прието в следствения арест без писмено постановление за мярка за неотклонение задържане под стража или писмено разпореждане за неговото задържане в случаите по чл. 6, ал. 2, т. 2 и ал. 3.

(2) Всеки новопостъпил незабавно се подлага на обиск, санитарна обработка и щателен медицински преглед.

(3) Паспортите и другите лични документи на задържаните лица се изземват и съхраняват от завеждащия ареста, който им ги връща след освобождаването или ги изпраща в затвора, ако бъдат преведени там. Парите и ценните вещи по желание на осъдения се изпращат на близките му или се съхраняват в следствения арест.

(4) За изземването се съставя протокол в 3 екземпляра, един от които се прилага към делото, един - към документите и вещите и един се дава на задържаното лице.

Чл. 8. (1) Дневникът за постъпилите и освободените съдържа данни за:

1. самоличността на задържания;

2. основанията и органа, разпоредил задържането;

3. датата и часа на приемането и напускането.

(2) Всяко задържано лице има право незабавно да уведоми семейството или близките си за постъпването в ареста или затвора. Ако лицето не желае те да бъдат уведомявани, това се удостоверява с писмена декларация, като администрацията не може да прави това по своя инициатива.

(3) На задържаното лице се разясняват правата му на свиждане, кореспонденция, колетни пратки и размерът на сумите за лични нужди, за да може да уведоми близките си за начина на тяхното реализиране.

Чл. 9. (1) Обвиняемите и подсъдимите се изпращат в местата за лишаване от свобода с писмено разпореждане на съответния прокурор или съд след съставяне на обвинително заключение по реда на чл. 219 НПК.

(2) Обвиняемите, по отношение на които следствените действия са приключили, но не може да бъде съставено обвинително заключение поради усложнена фактическа обстановка по делото, се преместват в местата за лишаване от свобода в изключителни случаи с мотивирано разпореждане на прокурора.

Чл. 10. (1) При превеждането на обвиняемите и подсъдимите в местата за лишаване от свобода писмото на прокурора или съда, разпоредил превеждането им, се придружава от копие от постановлението за мярката за неотклонение задържане под стража и справка-извлечение от обвинителното заключение или обвинителния акт. Същото се отнася и за подсъдимите, на които мярката за неотклонение от по-лека се изменя в задържане под стража.

(2) Ако няма изготвено обвинително заключение или обвинителен акт, справката трябва да съдържа данни за правната квалификация на престъплението, в което задържаното лице се обвинява, кратко описание на фактическата обстановка, данни за предишните осъждания, както и всички други сведения, които имат отношение за правилното изпълнение на мярката за неотклонение.

Чл. 11. (1) В местата за лишаване от свобода се настаняват и задържаните лица по искане за предаване на чужда държава, както и български граждани, осъдени на лишаване от свобода от чуждестранен съд и предадени на България за изтърпяване на наложеното наказание.

(2) До изпълнението на решението за предаване на чуждата държава и до влизането в сила на решението на съда относно изпълнението на чуждестранната присъда лицата по ал. 1 ползват правата на обвиняемите и подсъдимите съгласно тази наредба.

Чл. 12. (1) При разпределението на обвиняемите и подсъдимите по затвори и помещения се настаняват отделно:

1. мъжете от жените;

2. непълнолетните от пълнолетните;

3. лицата, които не са български граждани, от българските граждани;

4. обвиняемите и подсъдимите по едно и също дело, при изрично разпореждане на прокурора или съда.

(2) В местата за лишаване от свобода обвиняемите и подсъдимите се настаняват в спални помещения отделно от осъдените.

Чл. 13. (1) Обвиняемите и подсъдимите се изпращат в затвора, в района на който се води предварителното производство или се разглежда делото.

(2) Непълнолетните младежи се изпращат в Поправителния дом - Бойчиновци, а жените и непълнолетните девойки - съответно в затвора или поправителния дом в Сливен.

(3) Обвиняемите и подсъдимите по едно и също дело се изпращат в различни затвори при разпореждане на прокурора или съда.

Чл. 14. В местата за лишаване от свобода обвиняемите и подсъдимите се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато:

1. с невлязла в сила присъда е постановено наказание доживотен затвор или доживотен затвор без замяна;

2. има мотивирано разпореждане на съответния прокурор или съд;

3. застрашават сигурността в затвора или поправителния дом - в този случай настаняването се извършва с писмена заповед на началника на затвора или поправителния дом въз основа на преценка на личностните им особености, психическото състояние и характера на престъплението, за което е постановена мярката за неотклонение. Копие от заповедта се изпраща на прокурора, упражняващ надзор за законност.

Чл. 15. Изолацията на обвиняемите и подсъдимите, които се настаняват отделно от останалите, се осигурява и при конвоиране, при лечение, свиждане, престой на открито и при други случаи на напускане на помещението.

Чл. 16. (1) Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат премествани от един затвор в друг и от един арест в друг само по нареждане на прокурора, който упражнява ръководство и надзор върху предварителното производство, или по разпореждане на съответния съд.

(2) Когато се налага незабавно настаняване в болнично заведение или възникне обстановка, застрашаваща сигурността в затвора или ареста или живота на задържаното лице или служители, преместването може да се извърши със заповед на главните директори на Главната дирекция на местата за лишаване от свобода или Главна дирекция "Следствени арести", за което се уведомява съответният прокурор или съд.

(3) Обвиняемите могат да бъдат върнати от затвора или поправителния дом в следствените арести само с писмено нареждане на прокурора. Ако в тези случаи мярката за неотклонение бъде отменена или заменена с по-лека, обвиняемият се освобождава, след като се уведоми затворът или поправителният дом и се направи справка дали не се задържа на друго основание.

Чл. 17. (1) Осъдените на лишаване от свобода, които са обвиняеми и подсъдими по друго дело, могат да бъдат премествани от затвора или поправителния дом в следствените арести само въз основа на взета мярка за неотклонение задържане под стража и писмено разпореждане на прокурора.

(2) Следствени действия по друго дело с осъдени на лишаване от свобода или с обвиняеми и подсъдими не в това им качество се провеждат в затвора, поправителния дом или ареста, в който се намират. В изключителни случаи те могат да бъдат премествани в друг затвор или следствен арест само с писмено разпореждане на съответния прокурор, като изрично се отбелязва времето, за което преместването се разрешава.

Чл. 18. (1) Съдът уведомява писмено администрацията на затвора или поправителния дом, където подсъдимият се води на отчет, за постановената присъда незабавно след произнасянето й.

(2) Когато в случаите на чл. 307, ал. 2 НПК съдът освободи подсъдимия в съдебната зала, след като установи, че не се задържа на друго основание, той незабавно изпраща препис от решението на затвора, поправителния дом или следствения арест.

Чл. 19. (1) Право на контакт с обвиняемите и подсъдимите имат прокурорите, следователите, съдиите, вещите лица и защитниците по делото.

(2) Достъп до местата, където се настаняват обвиняемите и подсъдимите, се осигурява на международните експерти, които имат право да ги посещават по силата на международни договори, ратифицирани от Република България. В тези случаи се спазват изискванията на съответния договор.

(3) Съответният прокурор или съдията-докладчик могат да разрешат срещи с представители на правозащитни, религиозни и други организации и общности, регистрирани в страната, както и със служители от оперативно-издирвателните служби.

(4) Контакти с представители на средствата за масово осведомяване се допускат с разрешение на съответния прокурор или съдията-докладчик след представяне на писмено съгласие на обвиняемия или подсъдимия.

(5) Достъпът на лицата по предходните алинеи се осигурява в рамките на работното време след представяне на съответните документи. По изключение този достъп може да бъде удължен до 2 часа за извършване на неотложни следствени действия или за довършване на започнали следствени действия.

(6) На прокурорите, които упражняват специализиран надзор за законност в местата за задържане, достъп се осигурява по всяко време на денонощието.

Чл. 20. (1) Обвиняемите и подсъдимите имат право на среща със своя защитник незабавно след задържането им. Когато са настанени в следствения арест, затвора или поправителния дом, срещите се провеждат в рамките на работното време.

(2) По време на срещите със защитника обвиняемите и подсъдимите могат да предават или получават писмени материали или инструкции във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка.

(3) Разговорите със защитника не може да бъдат подслушвани или записвани. Присъствието на служител се допуска само по искане на защитника.

Чл. 21. (1) Обвиняемите и подсъдимите се посещават от лекар най-малко веднъж седмично, а в неотложни случаи - незабавно.

(2) При спешни случаи се осигурява незабавна медицинска помощ, а при необходимост задържаният се настанява в специализирано здравно заведение.

(3) Предписанията на лекаря са задължителни за служителите от охраната и администрацията на затвора, поправителния дом или следствения арест.

Чл. 22. Обвиняемите и подсъдимите имат право да получават и четат вестници, списания и книги. Те могат да слушат радиопредавания и да гледат телевизионни програми по ред, установен от администрацията.

Чл. 23. Обвиняемите и подсъдимите могат да ползват лично облекло и обувки.

Чл. 24. (1) Обвиняемите и подсъдимите могат:

1. да провеждат две свиждания месечно с продължителност по 45 минути;

2. да получават две хранителни пратки на месец;

3. да получават пратки с дрехи и други разрешени вещи за лично ползване;

4. да разполагат със собствени или получени отвън суми за лични нужди в размер на установената за страната минимална работна заплата;

5. да получават или изпращат неограничен брой писма;

6. да пишат и да изпращат за публикуване в средствата за масово осведомяване свои статии или материали;

7. да ползват престой на открито не по-малко от 1 час дневно.

(2) Съдията-докладчик, прокурорът или длъжностното лице, което провежда разследването, могат да разрешават допълнително свиждане и хранителна пратка.

Чл. 25. (1) (Отменена с Решение № 7982 на ВАС - ДВ, бр. 4 от 2001 г.)

(2) Свижданията и кореспонденцията с лица, които осуетяват разкриването на обективната истина по делото, могат да бъдат забранени с писмено нареждане на съответния прокурор или съдия-докладчик, с изключение на свижданията и кореспонденцията с низходящи, възходящи и съпрузи.

(3) Писмата от или до обвиняемите и подсъдимите, които съдържат сведения във връзка с делото или с друго престъпление, се изпращат на съответния следовател, прокурор или съд. Това не се отнася до кореспонденцията със защитника.

Чл. 26. (1) Обвиняемите и подсъдимите в местата за лишаване от свобода могат да работят по възможност и при изрично писмено изявено желание за това.

(2) Включването им в общообразователно и професионално-техническо обучение се насърчава.

Чл. 27. (1) Обвиняемите и подсъдимите в местата за лишаване от свобода могат да бъдат наказвани или награждавани по реда на глави осма и единадесета от ЗИН.

(2) По отношение на обвиняемите и подсъдимите не се прилага наградата домашен отпуск.

Чл. 28. (1) Спрямо обвиняемите и подсъдимите, които буйстват, тероризират останалите или оказват физическа съпротива, се прилагат засилени предпазни мерки в съответствие със ЗИН.

(2) Когато обвиняемите и подсъдимите отказват да приемат храна и това създава опасност за живота и здравето им, по предписание на лекаря се вземат необходимите медицински мерки.

Чл. 29. (1) Обвиняемите и подсъдимите се държат в постоянно заключени помещения.

(2) В затворите и поправителните домове обвиняемите и подсъдимите могат да се държат в помещения, които се заключват само през нощта.

Чл. 30. По отношение на осъдените на лишаване от свобода, които са обвиняеми или подсъдими по друго дело, се прилагат по-тежките ограничения от включените в съдържанието на съответния режим или в правното положение на обвиняемите и подсъдимите.

Чл. 31. (1) В края на всеки месец началникът на следствения арест, затвор или поправителен дом изготвя поименен списък на лицата без връчен обвинителен акт, които се задържат като обвиняеми повече от 6 месеца. Списъците се изпращат до министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и главния прокурор.

(2) В края на всяко тримесечие началникът на съответния затвор или поправителен дом сигнализира Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция поименно за подсъдимите, които се задържат повече от 6 месеца в това качество.

Чл. 32. Обвиняемите и подсъдимите се освобождават, когато мярката за неотклонение бъде отменена или заменена с друга по съответния ред и не се задържат на друго основание.

Чл. 33. (1) "Обвиняеми" по смисъла на тази наредба са задържаните лица до момента на връчването на обвинителния акт.

(2) "Подсъдими" са задържаните, на които е връчен обвинителен акт, но не са осъдени с влязла в сила присъда, а в случаите по чл. 412, ал. 1 НПК - когато са предадени на съд.