Държавен вестник, брой 12 от 11.II

Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1, доп. - ДВ, бр. 34 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) С тази наредба се осигуряват мерки на национално ниво за прилагането на Регламент за изпълнение (ЕС) 923/2012 на Комисията от 26 септември 2012 г. за определяне на общи правила за полетите и разпоредби за експлоатация относно аеронавигационните услуги и процедури и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011 и регламенти (ЕО) № 1265/2007, (ЕО) № 1794/2006, (ЕО) № 730/2006, (ЕО) № 1033/2006 и (ЕС) № 255/2010 (Регламент № 923/2012) (ОВ L 281 от 2012 г.), стандартите и препоръките от Анекс 11 на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) за обслужване на въздушното движение в обслужваното гражданско въздушно пространство на Република България.

(2) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Условията и редът за обслужване на въздушното движение в части от въздушното пространство по чл. 2, ал. 1, т. 1, за които Република България е делегирала отговорност за организиране и осигуряване на обслужване на въздушното движение, се определят съгласно тази наредба, освен ако друго не е предвидено по силата на международни договори и споразумения за делегиране на отговорност за организиране и осигуряване на обслужването на въздушното движение.

Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Обслужвано гражданско въздушно пространство на Република България е въздушното пространство:

1. над територията на страната и териториалните води, в което Република България осъществява суверенни права, с изключение на:

а) забранените зони;

б) активираните опасни зони;

в) активираните ограничени зони;

г) временно отделеното въздушно пространство, районите и зоните на военните летища в случаите, когато се извършва само оперативно въздушно движение;

2. над акваторията на Черно море, в което Република България е поела отговорността за организиране на обслужването на въздушното движение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Приетата отговорност за организиране и осигуряване обслужването на въздушното движение по чл. 1, ал. 2 се ограничава до технически и оперативни аспекти, които обхващат осигуряването на безопасността и ефективното обслужване на въздухоплавателните средства (ВС), като обслужването се осъществява по реда на тази наредба или по взаимно споразумение с държавата, делегирала отговорност за организиране и осигуряване на обслужване на въздушното движение.

Чл. 3. С регионално споразумение за въздушна навигация се определя въздушното пространство над открито море или с неустановен суверенитет, където Република България е поела отговорността за обслужване на въздушното движение.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Доставчиците на аеронавигационно обслужване (ДАНО) изготвят информация за ползването на осигуреното обслужване на въздушното движение и я предоставят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") за публикуване в сборник "Аеронавигационна информация и публикация".

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Доставчиците на аеронавигационно обслужване осъществяват обслужването на въздушното движение във въздушното пространство по чл. 2, ал. 1.

Чл. 6. Обслужването на въздушното движение се осъществява с цел:

1. предотвратяване на сблъскване между ВС;

2. предотвратяване на сблъскване между ВС по маневрената площ на летището и на ВС с препятствия по тази площ;

3. подреждане и поддържане на последователен и експедитивен поток на въздушното движение;

4. предоставяне на препоръки и информация, необходими за безопасно и ефективно провеждане на полета;

5. уведомяване и оказване на необходимото съдействие на съответните органи, когато ВС се нуждае от помощ за търсене и спасяване.

Чл. 7. Видовете обслужване на въздушното движение са:

1. обслужване по контрол на въздушното движение за постигане на целите по чл. 6, т. 1 - 3, което се състои от:

а) обслужване по контрол на района - осигуряване на обслужване на въздушното движение за контролирани полети, с изключение на тези по букви "б" и "в", за постигане целите по чл. 6, т. 1 и 3;

б) обслужване по контрол на подхода - осигуряване на обслужване на въздушното движение за частите от контролираните полети, свързани с долитане или отлитане, за постигане целите по чл. 6, т. 1 и 3;

в) обслужване по контрол на летищното движение - осигуряване на обслужване по контрол на летищното движение, с изключение на частите от полета по буква "б", за постигане целите по чл. 6, т. 1 - 3;

2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) полетно-информационно обслужване за постигане целите по чл. 6, т. 4, което се състои от:

а) летищно полетно-информационно обслужване;

б) полетно-информационно обслужване на района;

3. аварийно-оповестително обслужване за постигане целите по чл. 6, т. 5.

Чл. 8. (1) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" определя необходимостта от осигуряване на обслужване на въздушното движение, като отчита:

1. видовете въздушно движение;

2. плътността на въздушното движение;

3. метеорологичните условия;

4. други фактори, които имат отношение към обслужването на въздушното движение.

(2) Определянето на необходимостта от обслужване на въздушното движение в определен район от пространството на Република България е независимо от оборудването с бордни системи на ВС за предотвратяване на сблъскване (ACAS).

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) (1) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" определя летищата и частите от въздушното пространство, където се осъществява обслужване на въздушното движение, като те се обозначават в зависимост от осигурените видове обслужване на въздушното движение.

(2) Частите от въздушното пространство по ал. 1 се определят като:

1. райони за полетна информация и зони за летищно полетно-информационно обслужване (ТIZ) - части от въздушното пространство, в които се осигурява полетно-информационно обслужване и аварийно-оповестително обслужване;

2. контролирани райони и контролирани зони - части от въздушното пространство, в които се осигурява обслужване по контрол на въздушното движение на полети по правилата за полети по прибори (ППП).

(3) Летищата по ал. 1 се определят като:

1. неконтролирани летища - летища, на които се осигурява полетно-информационно обслужване на летищното движение;

2. контролирани летища - летища, на които се осигурява обслужване по контрол на летищното движение.

(4) Частите от въздушното пространство по ал. 2, т. 2, в които се осигурява обслужване по контрол на въздушното движение на полети по правилата за визуални полети (ПВП), се обозначават като въздушно пространство с класове В, C или D.

(5) Контролираните райони и контролираните зони, които се намират в границите на район за полетна информация, са съставна част от него.

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) (1) Районите за полетна информация могат да бъдат включвани във функционален блок от въздушно пространство по силата на международен договор, по който Република България е страна.

(2) По силата на договор по ал. 1 Република България може да поеме отговорност за осигуряване на аеронавигационно обслужване във въздушно пространство, извън въздушното пространство, определено в чл. 2.

Чл. 9б. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Функционалните блокове от въздушно пространство се установяват при спазване на следните изисквания, установени в Регламент № 551/2004 г. за организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе на Европейския парламент и Съвета:

1. да бъдат придружени от досие, отразяващо анализ на безопасността;

2. да позволяват оптимално използване на въздушното пространство, като се отчитат потоците въздушно движение;

3. да бъдат обосновани от своята обща добавена стойност, включително оптимално използване на технически и човешки ресурси, на базата на анализ на разходната ефективност;

4. да осигуряват плавно и гъвкаво прехвърляне на отговорността за контрола на въздушното движение между органите за обслужване на въздушното движение;

5. да осигуряват съвместимост между конфигурациите на горното и долното въздушно пространство;

6. да бъдат съобразени с условията, произтичащи от регионални споразумения, сключени в рамките на ИКАО;

7. да бъдат съобразени с регионалните споразумения, които съществуват към датата на влизане в сила на Регламент № 551/2004 г., и особено с тези, които включват участието на трети европейски държави.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Обслужваното гражданско въздушно пространство по чл. 2 се класифицира, както следва:

1. клас "А" - в което са разрешени само полети по ППП и на ВС се осигурява обслужване по контрол на въздушното движение и се сепарират едно спрямо друго;

2. клас "В" - в което са разрешени полети по ППП и ПВП и на ВС се осигурява обслужване по контрол на въздушното движение и се сепарират едно спрямо друго;

3. клас "С" - в което са разрешени полети по ППП и ПВП и на ВС се осигурява обслужване по контрол на въздушното движение, като ВС, което изпълнява полет по ППП, се сепарира спрямо ВС, изпълняващи полети по ППП и ПВП, а ВС, което изпълнява полет по ПВП, се сепарира спрямо ВС, изпълняващи полети по ППП, и получава информация за движението на ВС, изпълняващи полети по ПВП;

4. клас "D" - в което са разрешени полети по ППП и ПВП и на ВС се осигурява обслужване по контрол на въздушното движение, като ВС, което изпълнява полет по ППП, се сепарира спрямо ВС, изпълняващи полети по ППП, и получава информация за движението на ВС, изпълняващи полети по ПВП; въздухоплавателно средство, което изпълнява полет по ПВП, получава информация за движението на останалите ВС;

5. клас "Е" - в което са разрешени полети по ППП и ПВП и на ВС, което изпълнява полети по ППП, се осигурява обслужване по контрол на въздушното движение и се сепарира спрямо въздухоплавателните средства, изпълняващи полети по ППП, като всички ВС получават информация за въздушното движение, доколкото това е възможно; клас "Е" не се използва в контролирани зони;

6. клас "F" - в което са разрешени полети по ППП и ПВП и на ВС, които изпълняват полети по ППП, се осигурява консултативно обслужване на въздушното движение и при искане на ВС се осигурява полетно-информационно обслужване;

7. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) клас "G" - в което са разрешени полети по ППП и ПВП и се осигурява полетно-информационно обслужване при поискване на ВС.

(2) Полетите на ВС на граничното ниво между обслужвани въздушни пространства от различни класове, разположени едно над друго, се подчиняват на изискванията на по-малко ограничаващия клас и им се предоставя приложимото за този клас обслужване (клас "В" е по-малко ограничаващ от клас "А", клас "С" е по-малко ограничаващ от клас "В" и т.н.).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Изискванията за полетите на ВС в границите на всеки клас обслужвано въздушно пространство са посочени в Допълнение № 4 на Регламент № 923/2012.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Конкретните класове обслужвано въздушно пространство в Република България се определят от главния директор на ГД ГВА по предложение на ДАНО.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) (1) Навигационните спецификации, прилагани при използване на навигация, основана на експлоатационни характеристики, се определят от ГД "ГВА". Когато е приложимо, навигационните спецификации за определени райони, пътни линии или трасета за обслужване на въздушното движение (ОВД) се определят въз основа на регионални споразумения за въздушна навигация.

(2) Определената навигационна спецификация отговаря на нивото на комуникацията, навигацията и обслужването на въздушното движение, предоставяни в съответното въздушно пространство.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) (1) Необходимите комуникационни характеристики се определят със заповед на главния директор на ГД "ГВА". Когато е приложимо, типовете необходими комуникационни характеристики се определят въз основа на регионално споразумение за въздушна навигация.

(2) При определяне типовете необходими комуникационни характеристики се отчита изискването към предоставянето на обслужването на въздушното движение в съответното въздушно пространство.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Обслужването на въздушното движение се осигурява от ДАНО чрез:

1. центрове за полетна информация (ЦПИ) - за осигуряване на полетно-информационно обслужване и аварийно-оповестително обслужване в границите на районите за полетна информация (РПИ);

2. органи за летищно полетно-информационно обслужване - за осигуряване на полетно-информационно обслужване и аварийно-оповестително обслужване в границите на летищните зони за полетно-информационно обслужване;

3. органи за контрол на въздушното движение - за осигуряване на обслужване по контрол на въздушното движение, полетно-информационно обслужване и аварийно-оповестително обслужване в границите на контролираните райони, контролираните зони и контролираните летища.

Чл. 14. (1) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Границите на обслужваното гражданско въздушно пространство се определят съобразно структурата на трасетата и необходимостта от ефективно обслужване.

(2) Когато границите на въздушното пространство съвпадат с държавните граници, се договарят оптимално разположени точки за предаване.

Чл. 15. (1) Границите на районите за полетна информация се определят, като обхващат обслужваните в тези райони трасета.

(2) Районът за полетна информация включва цялото въздушно пространство, определено от страничните му граници, освен пространството, включено в горен район за полетна информация.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Когато район за полетна информация е ограничен от горен район за полетна информация, горната граница на първия е долна граница на втория и съвпада с крейсерско ниво за полет по ПВП съгласно Допълнение № 3 към Регламент № 923/2012 г..

(4) Процедурите, прилагани в горен район за полетна информация, могат да бъдат различни от тези в района за полетна информация, разположен под него.

Чл. 16. (1) Контролирани райони с включени в тях трасета и летищни контролирани райони се определят, като обхващат достатъчно въздушно пространство, включващо траекториите на полетите по ППП или частите от тях, за които се осигурява съответният вид обслужване по контрол на въздушното движение и се съобразяват с възможностите на използваните в тези райони навигационни средства.

(2) В контролиран район без формирана система от трасета може да бъде създадена система от маршрути за подпомагане обслужването по контрол на въздушното движение.

(3) Долната граница на контролиран район се определя на височина не по-малка от 200 м (700 ft) над земната или водната повърхност, като това не означава, че долната граница трябва да бъде една и съща за целия контролиран район.

(4) Долната граница на контролиран район се определя на височина, по-голяма от минимума по ал. 3, когато е необходимо да се осигури достатъчно въздушно пространство за полетите по ПВП, изпълнявани под долната граница на контролиран район.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Когато долната граница на контролиран район е над 900 м (3000 ft) над средното морско ниво, тя съвпада с крейсерско ниво за полет по ПВП съгласно Допълнение № 3 към Регламент № 923/2012 г.

(6) Крейсерското ниво по ал. 5 се определя така, че очакваните промени в местното атмосферно налягане да не водят до понижаване на границата на контролирания район до височина, по-малка от 200 м (700 ft) над земната или водната повърхност.

(7) Горна граница на контролиран район се определя, когато:

1. не се осигурява обслужване по контрол на въздушното движение над тази горна граница; или

2. контролираният район е разположен под горен контролиран район и горната му граница съвпада с долната граница на горния контролиран район.

(8) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Горната граница на контролиран район съвпада с крейсерско ниво за полет по ПВП съгласно Допълнение № 3 към Регламент № 923/2012 г.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) (1) Зоните за летищно полетно-информационно обслужване се определят, като обхващат достатъчно въздушно пространство, включващо траекториите на полетите по ППП и ПВП, на ВС, долитащи към и отлитащи от съответните летища, на които се осигурява летищно полетно-информационно обслужване.

(2) Когато зоната за летищно полетно-информационно обслужване е в хоризонталните граници на контролиран район, тя се разполага от повърхността на земята най-малко до долната граница на този район. При необходимост може да бъде определена горна граница, по-висока от долната граница на разположения отгоре контролиран район.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Хоризонталните граници на контролираните зони и зоните за летищно полетно-информационно обслужване включват поне частите от въздушното пространство, през които преминават траекториите на полетите по ППП на ВС, долитащи и отлитащи от летищата, използвани за полети при приборни метеорологични условия (ПМУ), и тези части не попадат в границите на контролираните райони.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Хоризонталните граници на контролирана зона се разполагат най-малко на 9,3 км (5 NM) от центъра на съответното летище или летища в посоки, от които могат да се изпълняват подходи. Контролираната зона може да включва две или повече летища, разположени близко едно до друго.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Когато контролирана зона е в хоризонталните граници на контролиран район, тя се разполага от повърхността на земята най-малко до долната граница на този район. При необходимост може да бъде определена горна граница, по-висока от долната граница на разположения отгоре контролиран район.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) При разполагане на контролирана зона извън хоризонталните граници на контролиран район се определя горната ѝ граница.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) При определяне горната граница на контролирана зона на ниво, по-високо от долната граница на разположен над нея контролиран район, или контролираната зона е разположена извън хоризонталните граници на контролирания район, горната ѝ граница се определя на ниво, което да бъде лесно разпознато от пилотите.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Когато горната граница на контролирана зона е над 900 м (3000 ft) от средното морско ниво, тя съвпада с крейсерско ниво за полет по ПВП съгласно Допълнение № 3 към Регламент № 923/2012 г.

(7) Крейсерското ниво по ал. 6 се определя така, че очакваните промени в местното атмосферно налягане да не водят до понижаване на границата на контролираната зона до височина, по-малка от 200 м (700 ft) над земната или водната повърхност.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) (1) Районен контролен център (РКЦ) или ЦПИ се обозначават, като се използва името на близко разположен град или географски ориентир.

(2) Летищна контролна кула (ЛКК), орган за контрол на подхода или орган за летищно полетно-информационно обслужване се обозначават с името на летището, на което са разположени.

(3) Контролирана зона, контролиран район, район за полетна информация или зони за летищно полетно-информационно обслужване се обозначават с името на органа, който обслужва даденото въздушно пространство.

Чл. 20. (1) Установяването на трасета за ОВД се осигурява със защитено въздушно пространство по дължината на трасето и безопасен интервал между съседни трасета.

(2) Специални маршрути за движение на малка височина и за хеликоптери, които излитат от или кацат на платформи в открито море, се установяват при необходимост и в зависимост от плътността, сложността или особеностите на въздушното движение. Определянето на страничния интервал между такива маршрути се извършва с отчитане на навигационните средства и оборудване на борда на хеликоптерите.

(3) Трасетата за ОВД се обозначават с индекси съгласно приложение № 3.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Установяването на трасета за ОВД, различни от схеми за стандартно отлитане и долитане, се осъществява съгласно приложение № 2.

(5) Установяването на трасета за зонална навигация (RNAV трасета) се осъществява съгласно приложение № 4.

(6) Стандартните схеми за отлитане и долитане и свързаните с тях процедури се установяват съгласно приложение № 5.

(7) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Разстоянието между паралелни пътни линии или между осите на паралелни трасета за ОВД, базирани на навигация, основана на експлоатационни характеристики, се определят в зависимост от съответната необходима навигационна спецификация.

Чл. 21. (1) Точки за преминаване се установяват, когато те спомагат за точната навигация по отсечки от трасета за ОВД, определени с помощта на високочестотни всенасочени радиопредаватели.

(2) Точки за преминаване се установяват за отсечки от 110 км (60 NM) или по-големи, освен когато плътността на разположение на навигационните средства, други технически и експлоатационни причини и сложността на трасетата за ОВД налагат установяване на точки за преминаване на по-малки отсечки.

(3) Точки за преминаване се установяват на праволинеен участък от трасе на еднакво разстояние от навигационните средства или на мястото на пресичане на радиалите, когато отсечката от трасето между средствата не е праволинейна, освен ако техническите характеристики на средствата или критериите за защита от радиосмущения налагат друго.

(4) Установяването на точките за преминаване се извършва съгласно приложение № 6.

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Основни точки се установяват за определяне на трасе за ОВД или процедура за подход по прибори и/или във връзка с изисквания на органите за ОВД за протичане на информацията за полетите на ВС.

(2) Установяването и обозначаването на основните точки се извършва съгласно приложение № 6.

Чл. 23. (1) Стандартни маршрути за рулиране на ВС при необходимост се установяват на дадено летище между пистите за излитане и кацане, пероните и зоните за техническо обслужване.

(2) Стандартните маршрути за рулиране на ВС са преки и опростени и при възможност осигуряват безконфликтно движение на ВС.

(3) Стандартните маршрути за рулиране на ВС се обозначават с индекси, които ясно се отличават от тези на пистата за излитане и кацане и трасетата за ОВД.

Чл. 24. (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.)

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) ДАНО организира и осъществява взаимодействие със съответните военни органи, отговорни за провеждането на дейности, които могат да повлияят на полетите на ВС.

(2) Координацията на дейностите, които създават потенциална опасност за гражданските ВС, се осъществява в съответствие с чл. 28.

Чл. 26. (1) Органите за ОВД и съответните военни органи сключват договори за взаимодействие за безопасно и експедитивно провеждане на полетите на ВС.

(2) В договорите за взаимодействие по ал. 1 се установяват специални процедури за:

1. уведомяване на органите за ОВД, когато военен орган установи, че ВС, което е или може да бъде гражданско, се приближава към или е навлязло в район, където може да се наложи прехват;

2. предприемане на необходими действия по потвърждаване идентифицирането на ВС и осигуряване на нужното навигационно насочване с цел избягване на прехват.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" определя районите и трасетата, в които към полетите на ВС се прилагат изискванията за полетни планове, двустранни комуникации и доклади за местоположение с цел осигуряване на органите за ОВД с необходимата информация за опознаване на гражданските ВС и премахване или намаляване на необходимостта от прехват.

Чл. 28. (1) Координацията на дейностите, които създават потенциална опасност за гражданските ВС, има за цел осигуряване на оптимални условия за избягване на опасностите за гражданските ВС и свеждане до минимум смущенията в нормалното изпълнение на техните полети.

(2) Правилата и процедурите по координация се определят:

1. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) от местоположението на районите, времето и продължителността на дейностите, които се подбират така, че да се избегне закриване или промяна на установени трасета за ОВД, блокиране на най-икономичните полетни нива или закъснения на полетите по разписание, освен ако не съществува друга възможност;

2. от размера на въздушното пространство, определено за провеждане на такива дейности, който да е възможно най-малък;

3. между съответните органи за ОВД, органите или службите, ръководещи дейностите, се осигурява директна комуникация, която се използва в случаите на аварийно състояние за гражданско ВС или други непредвидени обстоятелства, които изискват прекратяване на тези дейности.

(3) Органите по ОВД носят отговорност за оповестяване на информацията за тези действия.

(4) При редовно или продължително осъществяване на потенциално опасни за гражданските ВС дейности се създава специализиран орган за осигуряване на необходимата координация.

(5) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) За предотвратяване неблагоприятното въздействие на лазерните лъчи при провеждане на полети ГД "ГВА" предприема необходимите мерки в съответствие с Документ 9815 "Ръководство по лазерни излъчватели и безопасност на полетите" на ИКАО и дял трети "Светлини", глава двадесет и трета "Светлини, които излагат на опасност ВС" от Наредба № 14 от 2012 г. за летищата и летищното осигуряване (обн., ДВ, бр. 86 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2014 г.).

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Подготовката за провеждане на дейности, които създават потенциална опасност за гражданските ВС в обслужваното гражданско въздушно пространство, предварително се координира с ДАНО с цел да бъдат спазени сроковете съгласно изискванията на Наредба № 15 от 2011 г. за аеронавигационното информационно обслужване (обн., ДВ, бр. 37 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2014 г.).

(2) Първоначалната координация с чуждестранни органи, които планират дейности по смисъла на ал. 1, се осъществява чрез ГД ГВА.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Определянето и докладването на аеронавигационни данни за обслужването на въздушното движение се извършва съгласно изискванията за точност и интегритет, посочени в таблици 1 - 5 от приложение № 7, като се отчитат установените процедури за управление на качеството.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Изискванията за точност на аеронавигационните данни се основават на 95 % ниво на достоверност, като за определяне на местоположение се дефинират три типа данни:

1. измерени точки (праг на пистата за излитане и кацане, местоположения на навигационни средства и др.);

2. изчислени точки (математически пресмятания на базата на известни измерени точки или на точки в пространството, контролни точки и др.);

3. обявени точки (точките по границата на РПИ и др.).

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) (1) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" осигурява запазването интегритета на аеронавигационните данни от момента на измерването или произхода им до предоставянето им за публикация от ДАНО.

(2) Доставчикът на аеронавигационно обслужване осигурява запазването на интегритета на аеронавигационните данни след получаването им по ал. 1 до изпращането им до крайния потребител.

(3) Изискванията към интегритета на аеронавигационните данни се определят от потенциалния риск, който произтича от изкривяване на данните и от използването на конкретен елемент от тях, като се прилагат следната класификация и нива на интегритет на данните:

1. критични данни (ниво на интегритет 1.10-8) - съществува голяма вероятност, че при използване на изкривени критични данни безопасното продължаване на полета и кацането на въздухоплавателното средство ще бъдат съпроводени със значителен риск и възможност за катастрофа;

2. съществени данни (ниво на интегритет 1.10-5) - съществува малка вероятност, че при използване на изкривени критични данни безопасното продължаване на полета и кацането на въздухоплавателното средство ще бъдат съпроводени със значителен риск и възможност за катастрофа;

3. рутинни данни (ниво на интегритет 1.10-5) - съществува много малка вероятност, че при използване на изкривени критични данни безопасното продължаване на полета и кацането на въздухоплавателното средство ще бъдат съпроводени със значителен риск и възможност за катастрофа.

Чл. 32. (1) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 34 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Множествата от електронни аеронавигационни данни се защитават при тяхното съхранение чрез 32-битова циклична контролна сума (CRC), осигурена от приложението, работещо с тези множества от данни.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 34 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Изискванията по ал. 1 не се отнасят до комуникационни системи, използвани за пренос на данни.

(3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Нивото на интегритет на рутинните аеронавигационни данни по ал. 1 се осигурява с използване на 16-битов CRC алгоритъм.

(4) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Географските координати, обозначаващи ширина и дължина, се определят и предават на службата за аеронавигационно информационно обслужване (САИО) в съответствие със Световната геодезична система - 1984 (WGS-84), като се указват тези географски координати, които са били преобразувани в координати във WGS-84 с помощта на математически методи и точността на заснемането на терена не отговаря на изискванията за местоположение в таблица 1 на приложение № 7.

(5) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Степента на точност при заснемането на терена, извършените измервания и изчисления са такива, че получените като резултат експлоатационни навигационни данни за различните етапи на полета остават в пределите на максимално допустимите отклонения, определени от рамките на съществуващата система на отчитане съгласно приложение № 7.

Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Въздухоплавателните средства получават актуална метеорологична информация за провеждането на полетите съгласно Наредба № 3 за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване (ДВ, бр. 6 от 2006 г.).

(2) Осигуряването на информацията по ал. 1 се осъществява така, че оперативният персонал за ОВД:

1. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) в допълнение на информацията от МТО индикаторите да докладва за други метеорологични елементи, ако са определени такива и са наблюдавани от оперативния персонал за ОВД или са докладвани от ВС;

2. да съобщава възможно най-бързо на съответната метеорологична служба важни за полетите метеорологични явления, ако такива са наблюдавани от оперативния персонал за ОВД или са съобщени от ВС, но не са били включени в метеорологичното летищно съобщение.

Чл. 34. (1) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) За осигуряване на службата за аеронавигационно информационно обслужване (САИО) с актуална информация за нуждите на предполетната подготовка и осигуряване на необходимата информация по време на полет органите за ОВД във възможно най-кратък срок докладват на съответната САИО:

1. информация за условията на летището;

2. експлоатационното състояние на съответните съоръжения, служби и навигационни средства в границите на района, за който отговарят;

3. всяка друга информация, важна за изпълнението на полетите.

(2) Преди въвеждане на промени в аеронавигационната система службите, които отговарят за такива промени, отчитат необходимото време на САИО за подготовка, оформяне и издаване на съответния материал за разпространение.

(3) От особено значение са промените в аеронавигационната информация, които влияят на картите (схемите) или компютризираните навигационни системи и се класифицират за разпространение чрез системата за регулиране и контрол на аеронавигационната информация (AIRAC). При предоставяне на първоначалните данни на САИО съответните органи за ОВД спазват предварително определените и международно съгласувани AIRAC дати за влизане в сила, като се включват допълнително 14 дни за изпращане по пощата.

(4) При предоставянето на първоначална аеронавигационна информация на САИО органите за ОВД отчитат изискванията за точност и интегритет на аеронавигационните данни, определени в приложение № 7.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) (1) Минималните абсолютни височини на полет се определят от ГД "ГВА" и се публикуват от ДАНО за всяко трасе за ОВД и контролираните райони в обслужваното гражданско въздушно пространство на Република България.

(2) Определените минимални абсолютни височини на полет осигуряват минимален запас от височина над контролното препятствие, разположено в границите на съответния контролиран район.

Чл. 36. (1) На ВС, за което е известно или се предполага, че се намира в аварийно състояние или незаконна намеса, се оказва максимално внимание и съдействие, като в зависимост от конкретните обстоятелства се осигурява предимство пред други ВС.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Въздухоплавателно средство, за което е известно или се предполага, че се намира в аварийно състояние или е обект на незаконна намеса, ако е оборудвано с линия за предаване на данни или транспондер, може да ги използва:

1. в режим А, код 7700 - за обозначаване на аварийно състояние;

2. в режим А, код 7500 - за незаконна намеса, и/или

3. да активира аварийните възможности на ADS-B или ADS-C, и/или

4. да предаде аварийно съобщение по линията за предаване на данни.

(3) При осъществяването на комуникациите между органите за ОВД и ВС, в случай на възникнало аварийно състояние, се отчитат човешките възможности.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) При действителна или предполагаема незаконна намеса органите за ОВД в съответствие с установените местни процедури незабавно уведомяват органите по опазване на въздушния суверенитет на страната и обменят необходимата информация с оператора или определен негов представител.

Чл. 37. (1) Отклонило се или неопознато е ВС:

1. което се е отклонило значително от предвидената пътна линия или докладва, че е загубило ориентировка;

2. което е било забелязано или за което е било докладвано, че се намира в даден район, но не е било идентифицирано.

(2) Въздухоплавателно средство по едно и също време може да бъде считано от един орган за ОВД за отклонило се, а от друг - за неопознато.

(3) Органът за ОВД, узнал за отклонило се ВС, за оказване на съдействие на ВС и осигуряване на безопасност на полета предприема следните необходими мерки:

1. когато местоположението на ВС е неизвестно, органът за ОВД е длъжен:

а) да се опита да установи двустранна комуникация с екипажа на ВС, освен когато е вече установена;

б) да използва всички налични средства за определяне местоположението;

в) да информира другите органи за ОВД, в чиито райони ВС може да се е отклонило или може да навлезе, като се отчитат всички фактори, които могат да повлияят на навигацията на ВС при дадените обстоятелства;

г) да информира съгласно установените процедури съответните военни органи и да им осигури полетен план и други данни за отклонилото се ВС;

д) да поиска от органите по букви "в" и "г" и от други ВС в полет всякакво съдействие за установяване на комуникация и определяне на местоположението на отклонилото се ВС;

2. когато местоположението на ВС е установено, органът за ОВД е длъжен:

а) да съобщи на ВС местоположението му и да даде инструкции за коригиращи действия;

б) при необходимост да предаде на други органи за ОВД и съответните военни органи необходимата информация за отклонилото се ВС и дадените му препоръки.

(4) По смисъла на ал. 3, т. 1 изискванията по букви "г" и "д" се отнасят и за информираните по буква "в" органи за ОВД.

(5) По смисъла на ал. 3 навигационното съдействие е от особена важност, когато органът за ОВД установи, че ВС се отклонява и в резултат на това навлиза или се приближава към зона, където съществува риск от прехващане или друга заплаха за неговата безопасност.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Органът за ОВД може да предполага, че отклонило се или неопознато ВС е обект на незаконна намеса.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) В случай че органът за ОВД прецени, че отклонило се или неопознато ВС може да е обект на незаконна намеса, незабавно уведомява органите, отговорни за осигуряване на действията при незаконна намеса съгласно местните инструкции за ОВД.

(8) (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.)

Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.)

Чл. 39. (1) Органите за ОВД използват универсално координирано време (UTC), което се изразява в часове и минути, а когато се изисква - и в секунди, от 24-часов ден, започващ в полунощ.

(2) Органите за ОВД се оборудват с добре видими от всяко работно място часовници, които показват времето в часове, минути и секунди.

(3) Часовниците и другите уреди за отчитане на времето трябва да осигуряват точно време в границите на плюс или минус 30 секунди от UTC.

(4) При използване на линия за предаване на данни от органа за ОВД часовниците и другите устройства за запис на времето се проверяват, така че да се осигури точност в границите на 1 секунда от UTC.

(5) Точното време се получава от стандартна станция за определяне на времето, а при невъзможност - от друг орган, който е получил точното време от такава станция.

(6) Летищната контролна кула е длъжна да информира пилота за точното време преди рулирането за излитане на ВС, освен когато е организирано получаване на точното време от друг източник.

(7) При поискване на точно време от ВС органите за ОВД съобщават точното време, закръглено към най-близката половин минута.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Изискванията за оборудване на ВС с транспондери, които предават данни за барометричната височина и използването им в определени части от въздушното пространство, се определят от ГД ГВА по предложение на ДАНО.

(2) Изискванията по ал. 1 се определят с цел подобряване ефективността на обслужването на въздушното движение и на бордните системи за предупреждение за сблъскване.

Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) (1) С цел постигане на приемливо ниво на безопасност на гражданското въздухоплаване в Република България Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" изготвя Национална програма за безопасност в гражданското въздухоплаване.

(2) Рамката за въвеждане и поддържане на Националната програма за безопасност в гражданското въздухоплаване се съдържа в приложение № 11.

Чл. 40б. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" определя в Националната програма за безопасност в гражданското въздухоплаване приемливото ниво на безопасност, което трябва да бъде постигнато.

Чл. 40в. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) (1) В изпълнение на Националната програма за безопасност в гражданското въздухоплаване ГД "ГВА" изисква доставчикът на аеронавигационно обслужване да въведе система за управление на безопасността (СУБ), която да:

1. идентифицира рисковете за безопасността;

2. осигурява изпълнението на коригиращи действия, необходими за поддържане на определените нива на безопасност;

3. предвижда постоянно наблюдение и редовна оценка на нивото на безопасността;

4. осигурява постоянното подобряване на цялостното функциониране на системата за управление на безопасността.

(2) Системата за управление на безопасността следва ясно да определя отговорността за безопасността на длъжностните лица от всички нива в структурата на доставчика на аеронавигационно обслужване, включително пряката отговорност за безопасността на неговото ръководство.

(3) Рамката за въвеждане и поддържане на система за управление на безопасността се съдържа в приложение № 12.

(4) Всяка промяна в системата за ОВД, която оказва влияние върху безопасността, включително въвеждане на намален минимум за сепарация или нова процедура, се извършва след оценка на значимостта на промяната и оценка на безопасността, която показва, че ще се поддържа приемливото ниво на безопасност, и след консултации с потребителите.

(5) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" осъществява наблюдение над доставчика след въвеждане на промяната по ал. 3, за да се увери в постигането на определеното ниво на безопасност.

(6) Когато приемливото ниво на безопасност не може да бъде изразено в количествено отношение, оценката на безопасността може да се основава на експертна преценка.

Чл. 40г. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) (1) Комуникацията между органите за ОВД се извършва:

1. на български език между органите за ОВД в рамките на Р. България;

2. на английски език с органите за ОВД от съседните държави.

(2) Доставчиците на аеронавигационно обслужване осигуряват ръководителите на полети да имат познания по английски език, съответстващи на изискванията на ИКАО за оперативно ниво.

Чл. 40д. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) (1) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" утвърждава план за осигуряване на ОВД при извънредни ситуации.

(2) Изготвянето и въвеждането на плана по ал. 1 се извършва в съответствие с приложение № 9.

Чл. 40е. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) (1) Световната геодезична система - 1984 (WGS-84), се използва като хоризонтална (геодезична) отправна система за нуждите на въздушна навигация. Докладваните аеронавигационни географски координати (указващи ширина и дължина) се изразяват спрямо геодезичния референтен датум на тази система.

(2) Вертикална отправна система за международна въздушна навигация е система с начало средното морско ниво (MSL), определяща гравитационно зависими относителни височини (превишения) спрямо повърхност, наречена геоид.

(3) Като отправна система за време в гражданската авиация се използва Грегорианският календар и универсалното координирано време (UTC).

Чл. 41. Обслужване по контрол на въздушното движение се осигурява на:

1. всички полети по ППП във въздушните пространства - класове А, В, С, D и Е;

2. всички полети по ПВП във въздушните пространства - класове В, С и D;

3. всички полети по ОПВП;

4. летищното движение на контролираните летища.

Чл. 42. Обслужване по контрол на района се осигурява от:

1. районен контролен център (РКЦ);

2. когато не е установен РКЦ, от орган, който осигурява обслужване по контрол на подхода, в контролирана зона или контролиран район с ограничени размери, оторизиран за предоставяне на обслужване по контрол на подхода.

Чл. 43. Обслужване по контрол на подхода се осигурява от:

1. летищна контролна кула (ЛКК) или РКЦ, когато е необходимо обединяването на функциите по обслужването по контрол на подхода с тези на обслужването по контрол на летищното движение или с тези по обслужването по контрол на района в границите на отговорността на един орган за ОВД;

2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) орган за контрол на подхода, когато е необходимо установяването на отделен такъв.

Чл. 44. (1) Обслужване по контрол на летищното движение се осигурява от ЛКК.

(2) Функциите по осигуряване на определено обслужване на перон могат да се възлагат на летищна контролна кула или друг орган.

Чл. 45. (1) Органът за КВД осигурява обслужване по контрол на въздушното движение, като:

1. разполага с информация за предполагаемото движение на ВС, възможните промени и последната текуща информация за фактическото изпълнение на полета на ВС;

2. определя въз основа на получената информация относителното местоположение на известните му ВС едно спрямо друго;

3. издава разрешение и дава информация с цел предотвратяване на сблъскване на контролирани ВС и поддържане на експедитивен и подреден поток на въздушното движение;

4. при необходимост координира разрешението с други органи:

а) когато съществува вероятност ВС да влезе в конфликт с контролирано от тези органи ВС;

б) преди предаване на контрола на ВС на тези органи.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Информацията за предполагаемото движение на ВС и записът на издаденото разрешение се изобразяват от органа за КВД и/или от технически средства по начин, който позволява бърз анализ за поддържане на оптимален поток на въздушното движение при осигуряване на достатъчна сепарация между ВС.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Органът за КВД освен в случаите, посочени в раздел 8, SERA.8005, буква "б", т. 1 - 4 от Регламент № 923/2012, издава разрешение с осигуряване на сепарация между ВС, които изпълняват полети по ОПВП.

Чл. 47. (1) Органът за КВД осигурява сепарация, като използва най-малко един от следните видове сепариране:

1. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) вертикално - назначаване на различни нива за полети, в съответствие с приложение № 1 на Наредба № 2 от 1999 г. за правилата за полети, освен ако е неприложимо предписаното корелиране на нивата към пътната линия; в тези случаи вертикалното сепариране се осигурява в съответствие с публикуваните в сборник "Аеронавигационна информация и публикация" указания или в съответствие с издаденото разрешение;

2. хоризонтално:

а) надлъжно - поддържане на интервал, изразен във време или разстояние, между ВС, които изпълняват полет по "попътни пътни линии" или "насрещни пътни линии" или "пресичащи се пътни линии";

б) странично - осигуряване изпълнението на полетите на ВС по различни трасета или в различни географски райони;

3. комбинирано - вертикално с надлъжно или вертикално със странично сепариране при спазване на съответните минимуми, които могат да бъдат намалени до половината на минимумите за отделните видове сепариране, прилагани индивидуално.

(2) Сепарирането по ал. 1, т. 3 се прилага само ако е договорено в регионално споразумение за въздушна навигация.

(3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) За всяко въздушно пространство, в което се прилага намалена вертикална сепарация от 300 м (1000 ft) между полетно ниво 290 и полетно ниво 410 включително, се установява програма на регионално ниво за наблюдение на точността на спазване на височината от ВС, опериращи на тези полетни нива, за да се гарантира, че непрекъснатото приложение на намаления минимум за вертикална сепарация отговаря на целите за безопасност. Обхватът на регионалните програми за наблюдение се изготвя така, че да е достатъчен за провеждането на анализи за груповата точност на ВС и оценката на стабилността на систематичната грешка при определянето на височината.

(4) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Споделянето на данни от програмите за наблюдение се урежда чрез междурегионални споразумения.

Чл. 48. (1) Минимумите за сепарация, които се прилагат в обслужваното въздушно пространство, се определят от ГД ГВА в зависимост от конкретните условия и в съответствие със стандартите и препоръките на ИКАО.

(2) Когато конкретните условия или средства не съответстват на стандартите и препоръките на ИКАО, могат да се прилагат други минимуми за сепарация между ВС, които изпълняват полети по трасета или части от тях:

1. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) в обслужваното въздушно пространство по чл. 2, ал. 1, т. 1, като минимумите се определят от ГД ГВА съгласувано с операторите и ДАНО;

2. които се намират във въздушното пространство по чл. 3, като минимумите се определят в регионално споразумение за въздушна навигация.

Чл. 49. Минимумите за сепарация се определят и прилагат след съгласуване със съответния орган за ОВД на съседна държава, когато:

1. въздушното движение преминава през въздушните пространства на Република България и съответната държава;

2. трасетата са разположени на разстояние от общата граница, по-малко от минимума за сепарация, приложим в конкретните условия.

Чл. 50. (1) Минимумите за сепарация и районите на тяхното приложение се съобщават на:

1. съответните органи за ОВД;

2. пилотите и операторите, когато сепарирането се базира на използването от ВС на определени навигационни средства или методи за навигация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Информацията по ал. 1, т. 2 се публикува в Сборник "Аеронавигационна информация и публикация".

Чл. 51. Въздухоплавателно средство, което изпълнява контролиран полет, се контролира във всеки момент от полета само от един орган за контрол на въздушното движение.

Чл. 52. (1) Отговорността за контрола на ВС, които изпълняват полети в определена част от въздушното пространство, се възлага само на един орган за контрол на въздушното движение.

(2) Контролът на едно ВС или група ВС може да бъде делегиран от един на друг орган за контрол на въздушното движение при условие, че е осигурена координация между тях.

Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) (1) Отговорността за контрола на ВС между два съседни органа, които осигуряват обслужване по контрол на района, се предава:

1. при пресичане на общата граница на контролираните райони във време, изчислено от органа по чл. 42, който осъществява контрол над това ВС;

2. на друга точка или време, съгласувано между органите.

(2) Отговорността за контрола на ВС между органите по чл. 42 и 43 се предава в точка или време, съгласувано между тях.

Чл. 53а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) (1) Отговорността за контрола на ВС между органите по чл. 43 и 44 се предава за долитащи ВС, когато:

1. въздухоплавателното средство се намира в околността на летището и:

а) се предполага, че ВС може да завърши подхода и изпълни кацане визуално по земни ориентири; или

б) е достигнало до устойчиви визуални метеорологични условия;

2. въздухоплавателното средство се намира над предварително определена точка или на полетно ниво/височина, определени с договор за взаимодействие или оперативни процедури на органа за ОВД;

3. въздухоплавателното средство е изпълнило кацане.

(2) За отлитащи ВС отговорността за контрол се предава от органа по чл. 44 на органа по чл. 43, когато:

1. в околността на летището преобладават визуални метеорологични условия:

а) преди времето на напускане от ВС на околността на летището, или

б) преди ВС да премине към полет в приборни метеорологични условия, или

в) въздухоплавателното средство се намира над предварително определена точка или на полетно ниво/височина, определени с договор за взаимодействие или оперативни процедури на органа за ОВД;

2. на летището преобладават приборни метеорологични условия:

а) незабавно след излитане, или

б) над предварително определена точка или на полетно ниво/височина, определени с договор за взаимодействие или оперативни процедури на органа за ОВД .

(3) Прехвърляне на отговорността за контрола на ВС от един сектор на друг сектор в границите на един и същ орган се извършва на точка, полетно ниво или време, определени с оперативни процедури на органа за ОВД.

Чл. 54. (1) Отговорността за контрола на ВС не се предава от един орган за КВД на друг без съгласието на приемащия орган.

(2) Предаващият орган за КВД предава на приемащия орган необходимите данни от текущия полетен план и всяка поискана друга информация при предаване на контрола, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) при използване на радарни или ADS-B данни необходимата информация включва информация за местоположението и при поискване пътната линия и скоростта на ВС по данните от радара или ADS-B, получени непосредствено преди предаването на контрола;

2. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) при използване на ADS-C данни необходимата информация включва четириизмерното местоположение на ВС и при необходимост друга информация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Приемащият орган за КВД:

1. потвърждава възможността да приеме контрола на ВС при определени от предаващия орган условия, освен ако по предварителна договореност между тях отсъствието на потвърждение се приема за съгласие с определените условия, или

2. изисква промяна на условията и определя друга информация или разрешение за следващ етап от полета, които трябва да бъдат дадени на ВС към момента на предаване на контрола.

(4) Приемащият орган за КВД уведомява предаващия орган за КВД за установяването на двустранна речева комуникация или комуникация по линия за предаване на данни с ВС и за приемането на контрола на ВС, освен когато има друга договореност между органите.

Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Процедурите за координация по чл. 54 се определят с договори за взаимодействие или оперативни процедури на органа за ОВД.

Чл. 56. (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.)

Чл. 56а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Схемите за стандартно отлитане и долитане по прибори, както и процедурите, свързани с тях, се установяват, за да се подпомогне:

1. осигуряването на безопасен, подреден и експедитивен поток въздушно движение;

2. описанието на маршрут и процедури за отлитане и долитане, съдържащи се в разрешението по КВД.

Чл. 57. (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.)

Чл. 57а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.)

Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Когато е издадено разрешение на ВС по контрол на въздушното движение за първоначалния етап от полета - само за ускоряване на излитането на ВС, последващото разрешение по маршрута се издава от РКЦ.

Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) При предаване на последващо разрешение от ВС по контрол на въздушното движение след установена връзка със следващия орган за КВД по маршрута на полета с използване на линия за предаване на данни е задължителна двустранна речева комуникация между пилота и орган за КВД, издал разрешението.

Чл. 60. (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.)

Чл. 60а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) (1) Управление на потоците ВД (УПВД) се организира във ВП, където количеството ВС за определен период от време (като правило 60 min) надхвърля или се очаква да надхвърли обявените капацитети при ОВД.

(2) Капацитетите по ал. 1 се определят и обявяват от съответните органи за ОВД.

Чл. 61. (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Когато на орган за КВД стане известно, че не може да бъде обслужено допълнително въздушно движение над приетото такова за даден период от време (на определено място или в определен район) или може да бъде обслужено само с определена скорост на приемане, органът уведомява другите органи за КВД, органа за УПВД, съответните оператори и командирите на подхождащите ВС към този район за вероятността всички допълнителни полети да реализират закъснения или да им бъдат наложени ограничения за определен период от време с цел избягване на закъснения на намиращите се в полет ВС.

Чл. 62. Летищната контролна кула контролира движението на лица, транспортни средства и буксирани ВС по маневрената площ на летище с цел избягване на опасности за тях или за кацащи, рулиращи или излитащи ВС.

Чл. 63. (1) При прилагане на процедури за полети при условия на ниска видимост броят на лицата и транспортните средства, които са на маневрената площ на летището, се ограничава до необходимия минимум.

(2) При условията по ал. 1 се отделя особено внимание на изискванията за защита на чувствителните зони на инструменталните системи за кацане, когато се изпълняват точни подходи по прибори категория II (CAT II) или категория III (CAT III).

(3) При прилагане на процедури за полети при условия на ниска видимост ГД ГВА определя минималната сепарация между транспортните средства и рулиращите ВС съгласно изискванията на чл. 64 и наличните технически средства.

(4) Периодът на прилагане на процедурите за полети при условия на ниска видимост се определя от ГД ГВА.

Чл. 64. Аварийно-спасителни транспортни средства, които се движат за оказване на помощ на ВС в състояние на бедствие, имат предимство пред всички други движещи се средства по летището.

Чл. 65. (1) При спазване правилото по чл. 64 транспортните средства на маневрената площ на летището са длъжни да спазват и следните правила:

1. транспортни средства и транспортни средства, буксиращи ВС, дават предимство на кацащи, излитащи или рулиращи ВС;

2. транспортни средства дават предимство на други транспортни средства, буксиращи ВС;

3. транспортни средства дават предимство на други транспортни средства в съответствие с действащите местни инструкции.

(2) Транспортните средства и транспортните средства, буксиращи ВС, са длъжни да изпълняват инструкциите на ЛКК.

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) (1) Радарът за наземно движение се използва за наблюдение на ВС и автотранспортни средства, които се движат по маневрената площ на летището:

1. наблюдение на движението на ВС и автотранспортни средства по маневрената площ;

2. предаване на ВС на информация при направляване на рулирането по искане на екипажа на ВС и автотранспортни средства или при необходимост;

3. предоставяне на помощ и препоръки за безопасно и ефективно движение на ВС и автотранспортните средства по маневрената площ.

(2) Радарните и ADS-B наземни системи осигуряват изобразяването на предупреждения и сигнали за опасности, свързани с безопасността, включително опасност от конфликт, предсказване на конфликти, предупреждения за минимални безопасни височини и неумишлено дублирани вторични кодове.

Чл. 67. (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.)

Чл. 68. (1) Когато орган за ОВД осигурява едновременно полетно-информационно обслужване и обслужване по контрол на въздушното движение, обслужването по контрол на въздушното движение се осъществява с предимство.

(2) При определени обстоятелства ВС, които изпълняват финален подход, кацане, излитане и набор, могат да искат незабавно получаване на важна информация, различна от предоставяната при осигуряване на обслужването по контрол на въздушното движение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Изискванията за организиране и осъществяване на летищно полетно-информационно обслужване се съдържат в приложение № 10.

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) (1) Информацията за опасността от сблъскване на ВС, които изпълняват полет във въздушни пространства - класове C, D, E, F и G, включва само известни ВС, които могат да създадат опасност от сблъскване.

(2) Информацията за опасността от сблъскване на ВС може да бъде непълна, като органите за ОВД не носят отговорност за нейното постоянно излъчване или за нейната точност.

Чл. 70. (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.)

Чл. 71. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Метеорологичната и оперативната информация за радионавигационното обслужване и летищата, която се включва в полетно-информационното обслужване, се предоставя в обединена форма.

(2) Съобщения, които съдържат обединена полетна информация, се предават на ВС с указаното съдържание и в посочена последователност за различните етапи на полета.

Чл. 72. (1) Радиопредаванията за оперативно полетно-информационно обслужване се състоят от съобщения, които съдържат обединена информация за подбрани оперативни и метеорологични елементи за различните етапи на полета.

(2) Радиопредаванията са три вида:

1. късовълнови - КВ (OFIS);

2. ултракъсовълнови - УКВ (OFIS);

3. автоматично летищно информационно обслужване (ATIS).

Чл. 73. (1) Късовълнови радиопредавания за оперативно полетно-информационно обслужване (OFIS) се осигуряват, когато се изискват в регионалното споразумение за въздушна навигация.

(2) Когато се осигуряват КВ радиопредавания (OFIS):

1. информацията съответства на изискванията на ал. 4 при условие, че това се изисква в регионалното споразумение за въздушна навигация;

2. летищата, за които се включват метеорологични доклади и прогнози, се определят в регионалното споразумение за въздушна навигация;

3. последователността на работа на станциите, които участват в радиопредаването, се определя в регионалното споразумение за въздушна навигация;

4. се отчитат човешките възможности, като продължителността на радиопредаването не превишава продължителността, определена в регионалното споразумение за въздушна навигация, и скоростта на предаването не влошава качеството на приемане;

5. всяко съобщение за дадено летище се обозначава с името на летището, за което се отнася;

6. и към времето на радиопредаването не е получена нова информация, в него се включва последната налична и се посочва времето на наблюдение;

7. съобщение се повтаря изцяло, ако е възможно, в остатъка от определеното за дадената радиопредавателна станция време;

8. предаваната информация се актуализира незабавно, ако настъпи съществена промяна;

9. те се подготвят и разпространяват от определения от ГД ГВА орган.

(3) В авиационните радиотелефонни комуникации КВ радиопредаванията (OFIS) за международните летища се водят на английски език.

(4) Късовълновите радиопредавания (OFIS) се излъчват в указаната последователност и съдържат:

1. информация за времето по маршрута, като информацията за значими метеорологични явления се предава във формата на съобщения SIGMET;

2. информация за летището, която включва:

а) име на летището;

б) време на наблюдение;

в) важна оперативна информация;

г) посока и скорост на приземния вятър и ако е необходимо - максимална скорост на вятъра;

д) видимост (VIS) и при наличие на данни - видимост на ПИК (RVR);

е) време в момента на наблюдението;

ж) облачност, по-ниска от 1500 м (5000 ft) или по-ниска от най-голямата минимална абсолютна секторна височина, в зависимост от това, коя стойност е по-голяма; купесто-дъждовна облачност; когато небето не се вижда - вертикалната видимост, при наличие на данни;

з) прогноза за летището.

(5) Регионално споразумение за въздушна навигация може да определи различна от ал. 4 последователност.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Елементите по ал. 4, т. 2, букви "д" - "ж" се заместват от термина "CAVOК" при наличие на необходимите условия, определени в глава трета на Наредба № 3 от 2006 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване.

Чл. 74. (1) Ултракъсовълнови радиопредавания за оперативно полетно-информационно обслужване (OFIS) се осигуряват, когато се изискват в регионалното споразумение за въздушна навигация.

(2) Когато се осигуряват УКВ радиопредавания (OFIS):

1. летищата, за които се включват метеорологични сведения и прогнози, се определят в регионалното споразумение за въздушна навигация;

2. всяко съобщение за дадено летище се обозначава с името на летището, за което се отнася;

3. и към времето на радиопредаването не е получена нова информация, в него се включва последната налична и се посочва времето на наблюдение;

4. те се водят непрекъснато и с повторения;

5. се отчитат човешките възможности и при възможност продължителността на съобщението не превишава 5 мин и скоростта на предаването не влошава качеството на приемане;

6. предаваните съобщения се актуализират редовно в съответствие с регионалното споразумение за въздушна навигация и веднага след настъпване на съществени промени;

7. те се подготвят и разпространяват от определения от ГД ГВА орган.

(3) Ултракъсовълновите радиопредавания (OFIS) за международните летища се водят на английски език.

(4) Ултракъсовълновите радиопредавания (OFIS) се излъчват в указаната последователност и съдържат информация за:

1. име на летището;

2. време на наблюдение;

3. писта за кацане;

4. съществени условия на повърхността на ПИК и ако е необходимо, за спирачен ефект;

5. промени в експлоатационното състояние на навигационните средства, ако е необходимо;

6. срок на задържане на ВС за изчакване, ако е необходимо;

7. посока и скорост на приземния вятър и ако е необходимо - максимална скорост на вятъра;

8. видимост (VIS) и при наличие на данни - видимост на ПИК (RVR);

9. време в момента на наблюдението;

10. облачност, по-ниска от 1500 м (5000 ft) или по-ниска от най-голямата минимална абсолютна секторна височина, в зависимост от това, коя стойност е по-голяма; купесто-дъждовна облачност; когато небето не се вижда - вертикалната видимост, при наличие на данни;

11. температура на въздуха;

12. температура на точката на оросяване;

13. данни за настройка на висотомера по QNH;

14. значими метеорологични явления от особено оперативно значение и където е необходимо, срез на вятъра;

15. прогноза за кацане от типа "тренд", когато има такава;

16. текущи съобщения SIGMET.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Елементите по ал. 4, т. 8 - 10 се заместват от термина "CAVOK" при наличие на необходимите условия, определени в глава трета на Наредба № 3 от 2006 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване.

(6) Елементите по ал. 4, т. 11 - 13 се предават в съответствие с регионалното споразумение за въздушна навигация.

Чл. 75. (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.)

Чл. 76. (1) Радиопредаванията на речево автоматично летищно информационно обслужване (речеви-ATIS) се осигуряват на летища, където е необходимо да се намали натоварването на УКВ каналите на двустранната комуникация "въздух - земя".

(2) Радиопредаванията по ал. 1 включват:

1. едно радиопредаване за долитащи ВС;

2. едно радиопредаване за излитащи ВС;

3. едно радиопредаване за долитащи и излитащи ВС;

4. две радиопредавания за долитащи и излитащи ВС на летища, където продължителността на радиопредаването за долитащи и излитащи ВС би била прекалено голяма.

(3) За радиопредаване на речеви - ATIS се използва отделна честота от УКВ диапазона, когато това е възможно.

(4) Когато няма налична УКВ честота, радиопредаването на речеви - ATIS може да се осъществи по речевия канал(-и) на най-подходящото летищно навигационно средство(-а) - за предпочитане VOR, при условие, че покритието и качеството на приемане на сигнала са достатъчни и опознавателният сигнал на навигационното средство се редува с радиопредаването, без да се смущават.

(5) Радиопредаванията на речеви - ATIS не се излъчват по речевия канал на системата ILS.

(6) При осигуряване на речеви-ATIS радиопредаването е непрекъснато и повтарящо се.

(7) Информацията, която се съдържа в текущото радиопредаване, незабавно се съобщава на органа за ОВД, обслужващ подхода, кацането и излитането на ВС, когато даденото съобщение не е изготвено от този орган.

(8) Радиопредаванията на речеви-ATIS за международните летища се излъчват на английски език.

(9) Продължителността на съобщението ATIS не превишава 30 сек, когато е възможно, и скоростта на предаване или опознавателният сигнал на навигационното средство, използвано за излъчване на ATIS, не влошават качеството на приемане на съобщението ATIS.

(10) При предаване на съобщения ATIS се отчитат човешките възможности.

Чл. 77. (1) Когато в допълнение на съществуващ речеви-ATIS се използва автоматично летищно информационно обслужване по линия за предаване на данни (D-ATIS), информацията, която се съдържа в блока от данни, е идентична по съдържание и форма с тази на речевия ATIS.

(2) Когато в D-ATIS се включва текуща метеорологична информация и данните са в пределите на критериите за съществена промяна, с цел запазване на същия индекс съдържанието се счита за идентично.

(3) Когато D-ATIS допълва съществуващ речеви-ATIS и информацията в ATIS се нуждае от актуализация, речевия ATIS и D-ATIS се актуализират едновременно.

Чл. 78. (1) Когато се осигурява речеви-ATIS или D-ATIS:

1. предаваната информация е само за едно летище;

2. предаваната информация се актуализира незабавно при настъпване на съществена промяна;

3. изготвянето и разпространението на съобщенията ATIS се осъществява от органите за ОВД;

4. отделните съобщения ATIS се обозначават с буквен индекс от фонетичната азбука на ИКАО и индексът на всяко следващо съобщение се определя в азбучен ред;

5. пилотът на ВС е длъжен да потвърди приемането на излъчваната информация след установяване на комуникация с органа за ОВД по чл. 43 или 44;

6. органът за ОВД е длъжен да предаде актуални данни за настройка на висотомера при установяване на комуникация с ВС, когато отговаря на съобщението по т. 5 или когато ВС е долитащо;

7. оперативната метеорологична информация (ОРМЕТ) се взима от метеорологичните сведения, разпространявани на летището.

(2) При бързо променящи се метеорологични условия и ако е нецелесъобразно в ATIS да бъде включена метеорологична информация, в съобщенията ATIS се указва, че информация за времето ще бъде предадена при първоначално установяване на връзка с органа за ОВД.

(3) Когато ВС потвърди приемането на информацията от текущия ATIS, същата не се включва в директното предаване от органа за ОВД към това ВС, с изключение на данните за настройката на висотомера по ал. 1, т. 6.

(4) Когато ВС потвърди приемането на стара ATIS информация, органът за ОВД съобщава незабавно на ВС всички елементи, които се нуждаят от актуализация.

(5) Съдържанието на съобщението ATIS трябва да бъде колкото е възможно по-кратко.

Чл. 79. Допълнителна информация към указаната по чл. 80 - 82, като информация от Сборника за аеронавигационна публикация и съобщения NOTAM, се включва в ATIS само когато това се налага от извънредни обстоятелства.

Чл. 80. (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.)

Чл. 81. (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.)

Чл. 82. (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.)

Чл. 82а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) (1) VOLMET или D-VOLMET се предава в късовълновия или ултракъсовълновия диапазон в съответствие с регионалното споразумение за въздушна навигация.

(2) VOLMET или D-VOLMET се разпространява в стандартна форма, определена в Наредба № 3 от 2006 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване.

Чл. 83. (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.)

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Центърът за полетна информация или районните контролни центрове работят като централен пункт за събиране на цялата информация за ВС в аварийно състояние, което изпълнява полет в границите на съответния район за полетна информация или в контролиран район, както и за предаване на информацията на ситуационния център на Министерството на транспорта за търсене и спасяване.

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) (1) Когато контролирано от ЛКК или от орган за контрол на подхода ВС попадне в аварийно състояние, органът за ОВД незабавно уведомява ЦПИ или съответния РКЦ, който уведомява ситуационния център на Министерството на транспорта за търсене и спасяване (СЦМТ), освен ако аварийното състояние е от такъв характер, че не се изисква уведомяване.

(2) В спешни случаи за оказване на незабавна помощ на намиращо се в аварийно състояние ВС ЛКК или органът за контрол на подхода оповестяват първо летищната аварийно-спасителна служба и предприемат всички необходими мерки за привеждането ѝ в действие за търсене и спасяване.

Чл. 86. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Органите за ОВД, освен в случаите по чл. 91, ал. 1, незабавно уведомяват СЦМТ, когато се предполага, че ВС се намира в аварийно състояние.

(2) Уведомяването по ал. 1 се осъществява за следните ситуации:

1. състояние на неопределеност:

а) когато с ВС няма комуникация в продължение на 30 мин след времето, в което е трябвало да бъде установена, или 30 мин след първия неуспешен опит за установяване на комуникация с това ВС, в зависимост от това, кое от двете е настъпило по-рано;

б) въздухоплавателното средство не е долетяло до 30 мин след последно съобщеното от ВС разчетно време на долитане или 30 мин след изчисленото време от органите за ОВД, в зависимост от това, кое от двете е настъпило по-късно, с изключение на случаите, когато няма никакви съмнения, че безопасността на ВС и намиращите се на борда лица не е застрашена.

2. състояние на тревога:

а) при състоянието по т. 1 и последващите опити да се установи комуникация с ВС са неуспешни или да се получи информация от други източници за ВС;

б) когато ВС е получило разрешение за кацане, но не кацне в продължение на 5 мин след разчетното време на кацане и комуникацията с това ВС не е възстановена;

в) когато е получена информация за влошаване експлоатационното състояние на ВС, но не се налага принудително кацане, с изключение на случаите, когато има доказателства, че безопасността на ВС и намиращите се на борда лица не е застрашена;

г) когато е известно или се предполага, че ВС е обект на незаконна намеса;

3. състояние на бедствие:

а) при състоянието по т. 2 и допълнителните опити да се установи комуникация с ВС са неуспешни и запитванията в по-широк мащаб дават основание да се предположи, че ВС търпи бедствие;

б) когато се предполага, че запасът от гориво на борда на ВС е изразходван или недостатъчен, за да осигури безопасността на ВС;

в) когато е получена информация за влошаването на експлоатационното състояние на ВС, което налага принудително кацане;

г) когато е получена информация или съществува обоснована увереност, че ВС се подготвя да изпълни или вече е изпълнило принудително кацане, с изключение на случаите, когато съществува обоснована увереност, че безопасността на ВС и намиращите се на борда лица не е сериозно застрашена и не се нуждаят от незабавна помощ.

Чл. 87. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Уведомяването на СЦМТ се извършва в следната последователност и съдържа следната информация:

1. INCERFA, ALERFA или DETRESFA - в зависимост от състоянието на бедствие;

2. лице и орган, който извършва уведомяването;

3. характер на аварийното състояние;

4. съществена информация от полетния план;

5. органа, който е осъществил последната комуникация, времето на осъществяване и използваното средство;

6. последния доклад за местоположението на ВС и начина на определяне на местоположението;

7. цвят и отличителни знаци на ВС;

8. опасни товари на борда;

9. всички действия, предприети от органа, който е извършил уведомяването;

10. други данни, които имат отношение по случая.

(2) Ако към момента на уведомяване органът за ОВД не разполага с някои от елементите по ал. 1 и е налице обоснована увереност за състояние на бедствие, той е длъжен да направи всичко възможно за получаване на тези елементи, преди да обяви състоянието по чл. 86, ал. 2, т. 3.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Органът за ОВД в допълнение към информацията по чл. 86 незабавно осигурява СЦМТ:

1. с всякаква необходима информация, особено за развитието на аварийното състояние по ситуации;

2. с информация, че аварийното състояние не съществува.

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Ситуационният център на Министерството на транспорта за търсене и спасяване носи отговорност за прекратяване на предприетите от него действия.

Чл. 89. Органите за ОВД при необходимост използват всички налични комуникационни средства за установяване и поддържане на комуникация с ВС в аварийно състояние и за искане на сведения за това ВС.

Чл. 90. (1) Маршрутът на полета на ВС, което се намира в аварийно състояние, се нанася върху карта за определяне на предполагаемото му следващо местоположение и неговото максимално отдалечение от последното известно местоположение.

(2) Маршрутите на останалите ВС, за които изпълняват полет в близост до ВС в аварийно състояние, се нанасят върху картата по ал. 1 с цел определяне на предполагаемите им следващи местоположения и максималната продължителност на техните полети.

Чл. 91. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Когато ЦПИ или РКЦ са взели решение за ВС, че е в състояние на неопределеност или състояние на тревога, при възможност уведомяват оператора, преди да уведомят СЦМТ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Цялата информация от ЦПИ или РКЦ, предадена на СЦМТ, при възможност се предава незабавно и на оператора.

Чл. 92. (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.)

Чл. 93. (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.)

Чл. 94. (1) За осъществяване на комуникация "въздух - земя" при обслужване на въздушното движение се използва радиотелефония или линия за предаване на данни.

(2) Когато за осигуряване на обслужване по контрол на въздушното движение се използва двустранна радиотелефонна комуникация "РП-пилот" или линия за предаване на данни, всички канали за комуникация "въздух - земя" се осигуряват със записващи устройства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) В случаите, когато ГД "ГВА" е определила типове необходими комуникационни характеристики за функциите на УВД, органите за ОВД в допълнение на изискванията по ал. 2 се снабдяват с комуникационно оборудване, което им позволява да осигуряват обслужване в съответствие с определения тип необходими комуникационни характеристики.

Чл. 95. (1) Средствата за двустранна комуникация "въздух - земя", които се използват при полетно-информационно обслужване, обслужване по контрол на района и обслужване по контрол на подхода, осигуряват:

1. осъществяване на двустранна комуникация между съответния орган и подходящо оборудвани ВС, които изпълняват полети в границите на района за полетна информация, контролирания район или контролираната зона;

2. пряка, непрекъсната и чиста от смущения двустранна комуникация, когато това е осъществимо.

(2) Осигуряването на пряка, непрекъсната и чиста от смущения двустранна комуникация е задължително при обслужване по контрол на подхода.

Чл. 96. Когато органът, който осигурява обслужване по контрол на подхода, функционира като отделен орган, двустранната комуникация "въздух - земя" се осъществява по комуникационни канали, които са отделени за негово ползване.

Чл. 97. (1) Средствата за двустранна комуникация "въздух - земя", които се използват при обслужване по контрол на летищното движение, осигуряват пряка, непрекъсната и чиста от смущения двустранна комуникация между ЛКК и подходящо оборудвани ВС, които се намират на разстояние не по-голямо от 45 км (25 NМ) от съответното летище.

(2) Когато условията изискват, се осигуряват отделни комуникационни канали за контрол на движението по маневрената площ на летището.

Чл. 98. (1) За осъществяване на комуникация "земя - земя" при обслужване на въздушното движение се използва директна речева комуникация или линия за предаване на данни.

(2) Периодът от време, който определя скоростта на осъществяване на комуникацията по ал. 1, се указва, както следва:

1. "мигновено" - комуникация, която може да се осъществи незабавно;

2. "петнадесет секунди - 15 сек" - комуникация, при която се допуска използване на комутационно поле;

3. "пет минути - 5 мин" - комуникация, която е свързана с ретранслация.

(3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) В случаите, когато ГД "ГВА" е определила типове необходими комуникационни характеристики за функциите на УВД, органите за ОВД в допълнение на изискванията по ал. 2 се снабдяват с комуникационно оборудване, което им позволява да осигуряват обслужване в съответствие с определения тип необходими комуникационни характеристики.

Чл. 99. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Центърът за полетна информация разполага със средства за комуникация със следните органи за ОВД:

1. районен контролен център, освен ако не са съвместени;

2. орган(и) за контрол на подхода;

3. летищна(и) контролна(и) кула(и);

4. орган(и) за летищно полетно-информационно обслужване.

Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Районният контролен център освен връзката с ЦПИ по чл. 99 разполага със средства за комуникация със следните органи за ОВД:

1. орган(и) за контрол на подхода;

2. летищна(и) контролна(и) кула(и);

3. пунктове за събиране на докладите за обслужване на въздушното движение, когато са разположени отделно;

4. орган(и) за летищно полетно-информационно обслужване.

Чл. 101. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Органът за контрол на подхода освен връзката с ЦПИ и РКЦ по чл. 99 и 100 разполага със средства за комуникации със съответните:

1. летищна(и) контролна(и) кула(и);

2. отделно установен(и) пункт(ове) за събиране на докладите за обслужване на въздушното движение;

3. орган(и) за летищно полетно-информационно обслужване.

Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Летищната контролна кула и органът за летищно полетно-информационно обслужване освен връзката с ЦПИ, РКЦ и органа за контрол на подхода по чл. 99, 100 и 101 разполагат със средства за комуникации със съответния отделно установен пункт за събиране на докладите за обслужване на въздушното движение.

Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Центърът за полетна информация и районните контролни центрове разполагат със средства за комуникация със следните органи и служби:

1. съответните военни органи;

2. метеорологичната служба, която обслужва дадения център;

3. аеронавигационната телекомуникационна станция, която обслужва дадения център;

4. съответните служби на операторите;

5. ситуационния център на Министерството на транспорта за търсене и спасяване или със съответната служба за търсене и спасяване;

6. международната служба НOTAM, която обслужва дадения център.

Чл. 104. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Органите за контрол на подхода, летищните контролни кули и органите за летищно полетно-информационно обслужване разполагат със средства за комуникация със следните органи и служби:

1. съответните военни органи;

2. летищните аварийно-спасителни служби (Бърза медицинска помощ, противопожарна охрана и др.);

3. метеорологичната служба, която осигурява дадения орган;

4. аеронавигационната телекомуникационна станция, която обслужва дадения орган;

5. отделно установения орган за осигуряване обслужване на перона на летището.

Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Комуникационните средства по чл. 103 и 104 осигуряват бърза и надеждна комуникация между съответните органи за ОВД и военните органи, които отговарят за контрола на дейностите по прехват в района на отговорност на органа за ОВД.

Чл. 106. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) (1) Всички комуникационни средства осигуряват:

1. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) пряка речева комуникация - използва се отделно или в комбинация с комуникация по линия за предаване на данни, когато се използва за предаване на контрола при използване на радар или ADS-B, се установява незабавно, а за други цели комуникацията нормално се установява до 15 секунди;

2. разпечатваща комуникация - когато се изисква писмен запис, като времето за предаване на съобщението чрез такава комуникация не надвишава 5 min.

(2) Комуникационните средства по чл. 99 - 102, комуникационните средства, използвани между центъра за полетна информация и районните контролни центрове и съответните военни органи, комуникационните средства, използвани между органите за контрол на подхода, летищните контролни кули и органите за летищно полетно-информационно обслужване и съответните военни органи, летищните аварийно-спасителни служби и метеорологичната служба, която осигурява дадения орган, осигуряват по ал. 1, т. 1 и комуникация, която за целите на предаването на радарния контрол може да бъде установена мигновено.

Чл. 107. При автоматично предаване на данни към или от компютрите на системите за обслужване на въздушното движение се осигуряват средства за автоматичен запис.

Чл. 108. Комуникационните средства по чл. 99 и 100 при необходимост се допълват с други средства за визуална или звукова комуникация (местна телевизионна мрежа, отделни системи за обработка на информация и др.).

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Комуникационните средства по чл. 104, т. 1 - 3 осигуряват директна речева конферентна комуникация.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Комуникационните средства по чл. 104, т. 4 осигуряват пряка речева конферентна комуникация, която нормално може да бъде установена до 15 сек.

Чл. 111. Всички средства за пряка речева комуникация или комуникация по линия за предаване на данни между органите за ОВД и между органите за ОВД и съответните военни органи се осигуряват с автоматични записващи устройства.

Чл. 112. Всички средства за пряка речева комуникация или комуникация по линия за предаване на данни по чл. 103 и 104 и непосочени в чл. 111 се осигуряват с автоматични записващи устройства.

Чл. 113. (1) Центърът за полетна информация и районните контролни центрове разполагат със средства за комуникации с всички съседни ЦПИ и РКЦ, като:

1. средствата осигуряват предаване на съобщенията във форма, която позволява по-дълго запазване на записа и доставянето му в съответното време до получателя в съответствие с регионалното споразумение за въздушна навигация;

2. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) средствата между РКЦ, които обслужват съседни контролирани райони, осигуряват пряка речева комуникация и когато е приложимо, комуникация по линия за предаване на данни с автоматичен запис, които позволяват незабавно установяване на връзка за предаване на контрола на ВС чрез използване на радарни, ADS-B или АDS-C данни, а за други цели комуникацията може да бъде установена до 15 секунди, освен ако регионално споразумение за въздушна навигация определя друго;

3. средствата между съседни ЦПИ или РКЦ, различни от тези по т. 2, осигуряват пряка речева комуникация, която се използва отделно или в комбинация с линия за предаване на данни, с цел премахване или намаляване необходимостта от прехват на отклонило се ВС, когато това се изисква в международни договори.

(2) Комуникационните средства по ал. 1, т. 3 осигуряват установяване на връзка до 15 сек и се осигуряват с автоматичен запис.

Чл. 114. (1) При възникване на особени обстоятелства задължително се установява връзка между съседните органи за ОВД.

(2) Особени обстоятелства могат да възникнат вследствие наситеност на въздушното движение, изпълнение на различни видове полети на ВС или начина, по който е организирано въздушното пространство.

Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Когато местните условия налагат преди излитане на ВС да се даде разрешение за полет в съседен контролиран район, се осигурява връзка между ОКП или ЛКК с РКЦ, който обслужва съседния район.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Комуникационните средства за осигуряване на връзка по чл. 114 и 115 осигуряват пряка речева комуникация, използвана отделно или в комбинация с линия за предаване на данни; осигурени са с автоматичен запис и позволяват незабавно установяване на връзка за предаване на контрола на ВС чрез използване на радарни, ADS-B или ADS-C данни; за други цели комуникацията може да бъде установена до 15 секунди.

Чл. 117. При разработване на процедури за осъществяване на пряка речева комуникация се предвиждат процедури за:

1. установяване на незабавна връзка при спешни повиквания, свързани с безопасността на ВС;

2. прекъсване на предаванията, при необходимост, които в определен момент не са спешни.

Чл. 118. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Органът за контрол на летищното движение се осигурява със средства за двустранна радиотелефонна комуникация с транспортните средства по маневрената площ на летището, освен ако използването на визуални сигнали се счита за достатъчно.

(2) Отделни комуникационни канали за контрол на превозните средства по маневрената площ на летището се осигуряват, когато условията налагат това.

(3) Комуникационните канали по ал. 2 се осигуряват с автоматични устройства за запис.

Чл. 119. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Данните от обзора, получени от първичен и вторичен радар, други системи (напр. ADS-B, ADS-C), използвани при обслужване на въздушното движение, се записват автоматично за нуждите на:

1. разследвания на авиационни произшествия;

2. търсене и спасяване;

3. оценка на системите за обзор и контрол на въздушното движение;

4. обучение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Записите по ал. 1 се съхраняват най-малко 30 дни, а когато те се използват за разследване на авиационни произшествия, се съхраняват за по-дълъг достатъчен период от време.

Чл. 120. (1) Органите за ОВД се осигуряват с последна информация за актуалните и прогнозирани метеорологични условия, необходима за изпълнение на техните функции.

(2) Метеорологичната информация се предоставя във форма, която изисква минимална интерпретация от органите за ОВД и с периодичност, удовлетворяваща техните изисквания.

Чл. 121. (Отм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.)

Чл. 122. Органите за ОВД се осигуряват с наличната подробна информация за местоположението, вертикалните размери, посоката и скоростта на движение на метеорологичните явления в района на летището и зоните за набор и подход, които представляват опасност за ВС.

Чл. 123. Когато на органите за ОВД се предоставят компютърно обработени данни за горните слоеве на атмосферата в цифров вид за използване от компютърните системи за ОВД, съдържанието, форматът и редът на предаването им се съгласуват между метеорологичните служби и органите за ОВД.

Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) (1) Центърът за полетна информация и районните контролни центрове се осигуряват с метеорологичната информация по т. 1.3 на приложение № 9 на Наредба № 3 от 2012 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 25 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 71 от 2014 г.), като особено внимание се обръща на наблюдавано или очаквано влошаване на времето.

(2) Сведенията и прогнозите за времето по ал. 1 покриват района за полетна информация или контролирания район и други райони, които са определени в регионално споразумение за въздушна навигация.

Чл. 125. Центърът за полетна информация и РКЦ се осигуряват през подходящи интервали от време с актуална информация за атмосферното налягане за настройка на висотомерите спрямо местоположения, определени от тях.

Чл. 126. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Органите осъществяващи контрол на подхода се осигуряват с актуални:

1. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) метеорологична информация за въздушното пространство и съответните летища, както е описано в т. 1.2 на приложение № 9 към чл. 128 от Наредба № 3 от 2012 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване;

2. данни за атмосферното налягане за настройка на висотомерите по отношение на местоположения, които са определени от тези органи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Специалните сведения и корекциите към прогнозите по ал. 1, т. 1 се предават веднага на органите осъществяващи контрол на подхода при необходимост, без да се изчаква следващото редовно наблюдение или прогноза за времето.

(3) Когато се използват няколко ветромера, техните индикатори се маркират така, че ясно да показват ПИК и участъка от ПИК, контролиран от всеки ветромер.

Чл. 127. (1) Органите, които осигуряват обслужване по контрол на финалния подход, кацане и излитане, се оборудват с индикатори за приземния вятър.

(2) Индикаторите по ал. 1 се свързват с тези точки на наблюдение и тези ветромери, с които са свързани индикаторите на ЛКК и метеорологичната станция, ако има такава.

Чл. 128. (1) При инструментално определяне на видимостта на ПИК органите, които осигуряват обслужване по контрол на финалния подход, кацане и излитане на летищата, се оборудват с индикатори, които показват актуалните стойности на видимостта на ПИК.

(2) Индикаторите по ал. 1 се свързват със същите точки на наблюдение и прибори за определяне на видимостта на ПИК, с които са свързани индикаторите на ЛКК и метеорологичната станция, ако има такава.

Чл. 129. Органите, които осигуряват обслужване по контрол на финалния подход, кацане и излитане, се осигуряват с налична информация за срез на вятъра, който може да повлияе неблагоприятно на ВС, намиращо се по траекторията на подхода за кацане или излитане, или при подход по кръга.

Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Летищните контролни кули се осигуряват с метеорологична информация за съответните летища, както е описано в т. 1.1 от приложение № 9 към чл. 128 от Наредба № 3 от 2012 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване.

(2) Специални сведения и корекции към прогнозите за метеорологичната обстановка се разпространяват незабавно до летищните контролни кули при необходимост, без да се изчаква поредното редовно наблюдение или прогноза.

Чл. 131. Летищните контролни кули се осигуряват с актуална информация за атмосферното налягане за настройката на висотомерите на даденото летище.

Чл. 132. (1) Летищните контролни кули се оборудват с индикатори за приземния вятър.

(2) Индикаторите по ал. 1 се свързват със същите точки на наблюдение и ветромери, както индикаторите в метеорологичната станция, ако има такава.

(3) Когато се използват няколко ветромера, индикаторите, към които са включени, се маркират така, че ясно да показват ПИК и участъка от ПИК, контролиран от всеки ветромер.

Чл. 133. (1) При инструментално определяне на видимостта на ПИК ЛКК се оборудват с индикатори, които показват актуалните стойности на видимостта на ПИК.

(2) Индикаторите по ал. 1 се свързват със същите точки на наблюдение и прибори за определяне на видимостта на ПИК, с които са свързани индикаторите на метеорологичната станция, ако има такава.

Чл. 134. Летищните контролни кули се осигуряват с налична информация за срез на вятъра, който може да повлияе неблагоприятно на ВС, намиращо се по траекторията на подхода за кацане или излитане, или при подход по кръга.

Чл. 135. Летищните контролни кули или другите органи се осигуряват с информация за метеорологичните условия, които могат да повлияят неблагоприятно на ВС на земята, на паркираните ВС, летищните средства и летищните служби.

Чл. 136. (1) Когато е необходимо за целите на полетната информация, редовните метеорологични сведения и прогнози се предават на комуникационните станции.

(2) Информацията по ал. 1 се изпраща в центъра за полетна информация или районния контролен център.

Чл. 137. Летищните контролни кули и органите по чл. 43 постоянно се осигуряват с редовна информация за особени условия по работната площ на летището, за наличието на временни опасности и експлоатационното състояние на всички летищни съоръжения.

Чл. 138. Органите за ОВД постоянно се осигуряват с редовна информация за експлоатационното състояние на:

1. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) радионавигационното обслужване и визуалните средства, които са важни за излитане, отлитане, подход и кацане, изпълнявани в границите на техните райони за отговорност;

2. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) визуалните средства и радионавигационното обслужване, необходими за осигуряването на наземното движение.

Чл. 139. (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Съответните органи за ОВД незабавно се осигуряват с информация за експлоатационното състояние и всякакви промени в експлоатационното състояние на средствата и обслужването по чл. 138.

Чл. 140. Операторите на безпилотни неуправляеми аеростати предоставят на органите за ОВД подробни данни за полетите на безпилотни неуправляеми аеростати в съответствие с Наредба № 2 от 1999 г. за правилата за полети (ДВ, бр. 26 от 1999 г.).

Чл. 141. (1) Органите за ОВД в съответствие с местните договорености се информират за:

1. вулканична дейност, която предшества изригването;

2. изригването на вулкан;

3. изхвърлянето на вулканична пепел.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя, ако засяга въздушното пространство в района на отговорност на съответния орган за ОВД.

Чл. 142. (1) Органите за ОВД в съответствие с местните договорености се информират за:

1. изпускане на радиоактивни вещества; или

2. токсични химикали в атмосферата.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя, ако засяга въздушното пространство в района на отговорност на съответния орган за ОВД.