Държавен вестник, брой 99 от 16.XI

Отменена с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 35 от 13 септември 2002 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на свине - ДВ, бр. 90 от 24 септември 2002 г.

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. минималните зоохигиенни изисквания за хуманно отношение при отглеждане на свине за разплод и угояване;

2. задълженията на собствениците на свине за осигуряване изискванията по т. 1;

3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, свързани с контрола по спазване на тази наредба.

Чл. 2. Наредбата не се прилага за свиневъдни обекти, в които се отглеждат до 5 свине майки и до 10 прасета за угояване.

Чл. 3. Помещенията, в които се отглеждат свине за разплод или за угояване, трябва да отговарят на следните минимални зоохигиенни изисквания и стандарти:

1. да са изградени от материали, които не оказват вредно въздействие върху животните и лесно могат да се почистват и дезинфекцират;

2. да имат обезопасена електрическа инсталация и електроуреди;

3. да осигуряват необходимия въздухообмен чрез естествена вентилация или вентилационна система, поддържаща скорост на движение на въздуха 0,2 - 0,5 м/сек. и относителна влажност 70-85 %;

4. вредните газове да не надвишават следните концентрации:

а) въглероден двуокис - 0,3 %;

б) амоняк - 0,2 %;

в) сероводород - 0,001 %;

5. да осигуряват възможност на животните да лягат и стават без затруднение, като при групово отглеждане имат свободна площ, както следва:

а) по 0,15 кв.м - за прасета с тегло до 10 кг;

б) по 0,20 кв.м - за прасета с тегло от 10 до 20 кг;

в) по 0,30 кв.м - за прасета с тегло от 20 до 30 кг;

г) по 0,40 кв.м - за прасета с тегло от 30 до 50 кг;

д) по 0,55 кв.м - за прасета с тегло от 50 до 85 кг;

е) по 0,65 кв.м - за прасета с тегло от 85 до 110 кг;

ж) по 1 кв. м - за прасета или свине с тегло над 110 кг;

6. да осигуряват видимост между отделните животни;

7. да имат равни, сухи и твърди подове, които не позволяват подхлъзване;

8. да имат суха и безвредна постеля;

9. да имат изкуствено осветление - 50 - 70 лукса, с намаляваща през нощта интензивност до 30 лукса;

10. ниво на шум - не повече от 80 децибела;

11. да имат съоръжения за хранене и поене, изградени по начин, недопускащ замърсяване на фуража и водата.

Чл. 4. Собствениците, ръководителите на свиневъдни обекти и гледачите на свине:

1. проверяват здравословното състояние на животните поне веднъж дневно;

2. незабавно отделят в помещение със суха постеля наранени или показващи признаци на заболяване животни, открити при проверките по т. 1, и уведомяват обслужващия ветеринарен лекар;

3. отделят и след консултация с обслужващия ветеринарен лекар третират медикаментозно свине с повишена агресивност и прояви на канибализъм;

4. ежедневно почистват и периодично дезинфекцират помещенията, боксовете, съоръженията и инвентара, като отстраняват фекалиите, без да замърсяват околната среда;

5. хранят животните най-малко веднъж дневно с количество фураж, което съответства на тяхната възраст, технологична група и тегло, и осигуряват прясна вода за пиене;

6. осигуряват достъп на всяко животно до хранилките и поилките;

7. проверяват ежедневно автоматичните линии и механичните съоръжения (ако в обекта има такива) и незабавно отстраняват възникналите повреди, а ако това е невъзможно, осигуряват хранене, поене и поддръжане на зоохигиенните изисквания по други начини.

Чл. 5. Установяват се следните специфични изисквания при отглеждане на:

1. нерези:

а) отглеждане поединично;

б) площ на бокса - най-малко 5 кв. м;

в) температура на въздуха - от 8 до 15 градуса С.

2. свине майки:

а) отглеждане поединично;

б) площ на бокса - най-малко 2,5 кв. м;

в) температура на въздуха - от 12 до 20 градуса С;

г) боксове - чисти, сухи, отцедливи и удобни за естествено опрасване или опрасване с помощта на ветеринарномедицински специалист;

д) суха и безвредна постеля;

е) перила за предпазване на малките прасенца;

3. прасенца бозайници:

а) топлинен източник, осигуряващ температура на въздуха:

- при прасенца от 1- до 3-дневна възраст - от 30 до 33 градуса С;

- при прасенца от 3- до 7-дневна възраст - от 28 до 30 градуса С ;

- при прасенца от 7- до 14-дневна възраст - от 25 до 28 градуса С;

- при прасенца от 14- до 21-дневна възраст - от 23 до 26 градуса С;

- при прасенца от 21- до 28-дневна възраст - от 19 до 22 градуса С;

- при прасенца от 28- до 35-дневна възраст - от 16 до 18 градуса С;

б) твърд, сух и удобен под за лежане до свинята майка, позволяващ прасенцата да лягат едновременно;

в) при използване на бокс за опрасване - всички прасенца да бозаят без затруднения;

г) кастриране на мъжките прасенца - след четвъртата седмица от раждането с местна упойка от ветеринарномедицински специалист;

д) подрязване на опашки и зъби - при нараняване вимето на свинята майка или склонност към канибализъм; зъбите се подрязват с дезинфекцирани инструменти;

е) отбиване на прасенцата - след третата седмица от раждането; при заболяване на свинята майка отбиването може да се извърши по-рано;

4. отбити прасета и прасета за угояване:

а) след отбиването - възможно най-бързо сформиране на групи;

б) групите се поддържат постоянни; избягва се включване на нови прасета.

Чл. 6. (1) Ветеринарномедицинските органи извършват проверки относно спазването изискванията на наредбата.

(2) Проверките по ал. 1 могат да се извършват едновременно и с проверки с друга цел.

(3) Ежегодно Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) изготвя програма, която включва броя на свиневъдните обекти, които ще бъдат проверявани за спазване на изискванията по чл. 3, 4 и 5.

Чл. 7. (1) Свиневъдните обекти с над 10 прасета за угояване или 5 свине майки с техните прасета се регистрират в съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) преди въвеждането им в експлоатация.

(2) Собствениците на обектите по ал. 1 подават в съответната РВМС молба за регистрация на обекта.

(3) В РВМС се води регистър на обектите по ал. 1, който съдържа:

1. дата на регистрация на обекта;

2. име, презиме, фамилия и адрес или наименование и седалище на собственика;

3. брой и категория на отглежданите свине;

4. резултати от извършените от ветеринарномедицинските органи проверки на обекта.

Чл. 8. (1) При констатиране на нарушения на технологията и профилактичната програма за отглеждане на свине ветеринарномедицинските органи издават предписания за отстраняването им.

(2) Когато нарушенията не бъдат отстранени в определения в предписанието срок, ветеринарномедицинските органи спират експлоатацията на обекта за срок, определен по тяхна преценка, но не по-дълъг от 6 месеца. Причините за спирането се отбелязват в регистъра по чл. 7, ал. 3.

(3) След отстраняване на нарушенията собственикът на обекта подава до РВМС молба за повторното му въвеждане в експлоатация. Въвеждането се извършва след проверка от ветеринарномедицинските органи.

Чл. 9. Собственици на свиневъдни обекти, които не желаят повече да осъществяват тази дейност, подават до РВМС молба за заличаване на обекта от регистъра по чл. 7, ал. 3.