НАРЕДБА № 28 ОТ 5 НОЕМВРИ 1999 Г. ЗА ПРОФИЛАКТИКА И БОРБА С АФРИКАНСКАТА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ
НАРЕДБА № 28 ОТ 5 НОЕМВРИ 1999 Г. ЗА ПРОФИЛАКТИКА И БОРБА С АФРИКАНСКАТА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ
Обн. ДВ. бр.99 от 16 Ноември 1999г., отм. ДВ. бр.17 от 2 Март 2004г.
Отменена с § 2 от заключителните разпоредби на Наредба № 7 от 6 февруари 2004 г. за профилактика и борба с болестта африканска чума по свинете - ДВ, бр. 17 от 2 март 2004 г.
Раздел I.
Общи положения
Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на африканската чума по свинете (АЧС);
2. методите за диагностика на заболяването;
3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица при прилагане на мерките и методите по т. 1 и 2.
Чл. 2. Африканската чума по свинете подлежи на задължително обявяване по реда на Наредба № 1 от 1998 г. за обявяване възникването и ликвидирането на заразните болести по животните (ДВ, бр. 7 от 1998 г.).
Чл. 3. Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативен план за действие при съмнение или при възникване на АЧС съгласно изискванията на приложение № 1.
Раздел II.
Мерки за предпазване от африканска чума по свинете
Чл. 4. (1) Внос на свине се разрешава от НВМС при условие, че:
1. са родени и отгледани в страната износител, която е свободна от АЧС най-малко 3 години преди датата на износа и в която за същия период не са внасяни свине от страни, засегнати от заболяването;
2. в страната износител АЧС е задължителна за обявяване и съществуват ефикасни структури за епизоотологичен надзор;
3. се придружават от сертификат, издаден от държавен ветеринарен лекар на страната износител.
(2) Свине, внесени за разплод и доотглеждане, се подлагат на задължителна 30-дневна карантина в карантинни бази, одобрени от НВМС по реда на Наредба № 1 от 1999 г. за провеждане на задължителна карантина при внос на животни (ДВ, бр.10 от 1999 г.).
(3) През карантинния период свинете се поставят под контрол на държавен ветеринарен лекар и се изследват по схема, утвърдена от НВМС.
(4) Свине, внесени за клане, се изколват в срок до 48 часа в кланици, одобрени от НВМС.
Чл. 5. Внос на свинско месо и продукти от свине се разрешава от НВМС при условие, че са добити в одобрени за експорт предприятия на страната износител от животни, отговарящи на изискванията по чл. 4, ал. 1.
Чл. 6. Транзит на свине и продукти от тях се разрешава от НВМС в зависимост от епизоотичната обстановка в страните, от които произхождат и през които се извършва транспортирането.
Чл. 7. Националната ветеринарномедицинска служба провежда наред с общите профилактични мерки по чл. 23, ал. 1 ЗВМД за предпазване на страната от АЧС и:
1. задължителна 30-дневна карантина на новозакупените свине в изолирани помещения;
2. контрол върху събирането, обезвреждането и използването на кухненски отпадъци за храна на свине;
3. контрол върху сметоразтоварищата и забрана за отглеждане на свине на тяхната територия;
4. контрол върху отстрела на диви свине и лабораторни изследвания на материали от тях;
5. контрол върху събирането и обезвреждането на отпадъците от паркинги до пътища с международен трафик, от летища, морски и речни гари и гранични контролнопропускателни пунктове.
Чл. 8. (1) При установяване на АЧС в съседни страни със заповед на генералния директор на НВМС се определят застрашените региони и се създават предпазни зони, включващи територията на 10 км от границата на Република България със съответната страна.
(2) В случаите по ал. 1 органите на НВМС:
1. провеждат ежеседмични клинични прегледи на свинете в застрашените региони;
2. налагат забрана за лов на диви свине в зоните по ал. 1 освен в случаите по т. 3;
3. провеждат сондажни серологични и вирусологични изследвания за АЧС на отстреляни с диагностична цел диви свине в застрашените региони;
4. провеждат засилен контрол върху движението и търговията със свине и обектите с епизоотично значение на територията на цялата страна;
5. провеждат проучване за наличие на преносителите на вируса на АЧС (кърлежи от род "Орнитодорус") и мероприятия за тяхното унищожаване на територията на цялата страна;
6. прилагат съвместни профилактични мерки с държавната ветеринарна служба на засегнатата страна.
Чл. 9. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа със заповед въвежда мерките по чл. 8, ал. 2 и забранява вноса на свине от засегнатите страни.
Чл. 10. Държавните органи и лицата, имащи отношение към отглеждането, търговията със свине и добива и преработката на продукти от тях, имат следните задължения:
1. собствениците и ръководителите на горски и ловни стопанства и ловно-рибарските дружества незабавно уведомяват ветеринарномедицинските органи за промени в здравословното състояние или за намерени трупове на диви свине;
2. собствениците и управителите на предприятия за добив, преработка и съхранение на суровини и продукти от свине и на фуражни заводи:
а) приемат за клане свине и продукти от свине за преработка и съхранение само ако са придружени с ветеринарномедицински свидетелства;
б) осигуряват дезинфекция на предприятието и на влизащите и излизащите от него транспортни средства;
3. търговците на свине и продукти от свине са длъжни да ги придвижват с ветеринарномедицински документи в транспортни средства, отговарящи на изискванията на чл. 61 ЗВМД и на Наредба № 5 от 1998 г. за профилактична дезинфекция на моторни превозни средства и контейнери, превозващи живи животни, животински продукти, технически животински суровини, трупове, кланични конфискати и фуражи (ДВ, бр. 7 от 1998 г.).
Чл. 11. (1) Забранява се изхранването на свине със:
1. отпадъци от летища, пристанища, жп гари и паркинги;
2. нестерилизирани кухненски, кланични и други животински отпадъци.
(2) Отпадъците по ал. 1, т. 2 могат да се използват за храна само при прасета за угояване след термична преработка при режим, гарантиращ пълното унищожаване на вируса на АЧС, извършена под контрола на държавен ветеринарен лекар.
Раздел III.
Мерки, приложими при съмнение за африканска чума по свинете
Чл. 12. (1) При съмнение за АЧС обслужващият ветеринарен лекар е длъжен да:
1. постави свинете на оборен режим и издава писмено предписание, с което забранява:
а) влизането и излизането на външни лица и транспортни средства от свиневъдния обект без негово разрешение;
б) вкарването, изкарването и преместването на свине, трупове на свине, продукти от свине, постеля, тор, торова течност, фураж, инвентар, облекло, обувки, превозни средства и др. от свиневъдния обект, които могат да бъдат преносители на вируса;
в) клането, осеменяването, кръвните операции и други манипулации на свине;
г) вкарването, изкарването и преместването на обектите по буква "б", отнасящи се до други животински видове;
2. разпореди да се подготви и зареди с дезинфекционен разтвор площадка за дезинфекция на обувките и мивка за дезинфекция на ръцете;
3. сменя облеклото и обувките, с които е извършил клиничния преглед, и дезинфекцира ръцете си преди излизане от обекта;
4. уведоми незабавно РВМС, собствениците и кмета на населеното място за мерките по т. 1;
5. не посещава други свиневъдни обекти, без да е предприел необходимите мерки за обезвреждане на дрехите и предметите, които могат да бъдат механични носители на вируса на АЧС;
(2) При съмнение за АЧС собствениците и управителите на свиневъдни обекти и на предприятия за добив и преработка на суровини и продукти от свине и търговците на свине са длъжни:
1. да уведомят незабавно обслужващия ветеринарен лекар при повишена смъртност или влошено общо състояние, диария, слабост на задницата и кръвоизливи по кожата на наличните в обекта свине;
2. до идването на ветеринарния лекар да:
а) изолират болните свине и не допускат външни лица и транспортни средства до обекта;
б) не посещават други свиневъдни обекти;
в) преустановяват придвижването, разместването и прегрупирането на свинете в обекта;
3. да изпълняват разпорежданията на ветеринарния лекар по ал. 1, т. 1 и 2.
(3) Мерките по ал. 1 и 2 се отменят от НВМС.
Чл. 13. (1) При сигнал за АЧС по чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗВМД НВМС изпраща специализиран диагностичен екип на място.
(2) Екипът по ал. 1 извършва епизоотологично проучване, което обхваща: клиничен преглед, аутопсия на болни и умрели свине и взема материали за лабораторни изследвания.
Раздел IV.
Диагностика на африканската чума по свинете
Чл. 14. Диагноза АЧС се поставя въз основа на епизоотологичните, клиничните, патологоанатомичните данни и резултатите от лабораторните изследвания, получени съгласно чл. 13, ал. 2.
Чл. 15. (1) Лабораторните изследвания за АЧС се извършват в специално оборудвани лаборатории (съгласно т. 8 от приложение № 1), одобрени от НВМС по реда на чл. 13 и 14 ЗВМД, чрез използване на следните методи:
1. директен или индиректен имунофлуоресцентен метод за доказване вируса на АЧС на хистосрезове и клетъчни култури;
2. реакция ЕЛАЙЗА за доказване на антитела в кръвни проби;
3. биопроба, извършена по начин, указан в приложение № 2.
(2) Диференциалната диагноза на АЧС от класическата чума по свинете се извършва по начин, указан в приложения № 2 и 3.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол за спазване изискванията за безопасност при работа с вируса на африканската чума по свинете по предходните алинеи.
Чл. 16. (1) За лабораторно изследване за АЧС се вземат следните материали:
1. цял труп (при малки прасета);
2. части от вътрешни органи, като тези от храносмилателния тракт (тънки и дебели черва) се поставят в отделен съд.
(2) Материалите по ал. 1, т. 2 се поставят в плътно затворени, непропускливи съдове, които се дезинфекцират външно преди поставянето им в термос или хладилна чанта.
(3) Материалите за изследване се изпращат до лабораторията с придружително писмо по образец, утвърден от генералния директор на НВМС.
Чл. 17. Ръководителят на лабораторията по чл. 15:
1. поддържа постоянна диагностична готовност;
2. незабавно изследва получените проби по методите, посочени в чл. 15;
3. незабавно уведомява Главното управление на НВМС и съответната РВМС за резултата от изследванията по т. 2;
4. по разпореждане на генералния директор на НВМС изпраща проби в Световната референтна лаборатория за диагностика на АЧС.
Раздел V.
Мерки за ограничаване и ликвидиране на африканската чума по свинете
Чл. 18. При лабораторно потвърждаване на диагноза АЧС НВМС предприема следните мерки:
1. обявява заболяването съгласно чл. 2;
2. определя границите на заразена зона "А", застрашена зона "Б" и предпазна зона "В" в зависимост от географските, административните и екологичните особености на засегнатите региони;
3. изготвя оздравителен план по реда на чл. 29 ЗВМД за ограничаване и ликвидиране на заболяването, който може да се изменя и допълва в зависимост от промените в епизоотичната обстановка;
4. провежда епизоотологично проучване за изясняване:
а) произхода на инфекцията;
б) времето и пътя за проникване на вируса в свиневъдния обект;
в) периода на скрито протичане на инфекцията;
г) наличието на други свиневъдни обекти, в които има вероятност от проникване на вируса;
5. проследява добива и реализацията на месото и месните продукти от закланите свине от засегнатия свиневъден обект до 21 дни преди появата на първите клинични признаци на АЧС и разпорежда тяхното обезвреждане под контрола на държавен ветеринарен лекар по начин, гарантиращ унищожаване вируса на заболяването.
Чл. 19. (1) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа въвежда със заповед мерките за ограничаване и ликвидиране на заболяването АЧС.
(2) Областните управители и кметовете издават заповеди на основание заповедта по ал. 1 за съответната територия.
Чл. 20. (1) Заразената зона "А" включва:
1. епизоотичното огнище;
2. територията на населеното място, в което е регистрирано епизоотичното огнище;
3. населените места в радиус 10 км от епизоотичното огнище;
4. свиневъдните обекти в други населени места извън десеткилометровата зона, имали епизоотична връзка със засегнатия свиневъден обект;
5. територията, на която е открит труп на умряло или отстреляно диво прасе, за което е поставена диагноза АЧС.
(2) При констатиране на АЧС при диви сви-не при определянето на заразената зона "А" се взема предвид и:
1. териториалното разпространение на заболяването;
2. броя на дивите свине в засегнатия район;
3. наличието на естествени и изкуствени препятствия при движението на дивите свине.
Чл. 21. (1) В зона "А" в изпълнение на заповедта по чл. 19, ал. 2:
1. собствениците на свине писмено декларират, че са запознати със заповедта на кмета и се задължават да изпълняват мерките, предвидени в нея;
2. епизоотичното огнище се поставя под контрола на държавен ветеринарен лекар;
3. се извършват ежедневни клинични прегледи на свинете в незасегнатите свиневъдни обекти в продължение на 21 дни след ликвидиране на болните и контактни свине в епизоотичното огнище, а след това ежеседмично в продължение на 6 месеца;
4. се организира залавянето и изолирането на скитащи животни около района на засегнатия свиневъден обект;
5. се забранява търговията, пазарите, изложбите и други събирания на свине, лова на диви свине и пасищно отглеждане на източнобалкански свине;
6. се забранява редовното клане на свине и преработката на месо и продукти от тях и се извършва почистване, дератизация, дезинфекция и дезакаризация на предприятията за добив, съхранение и преработка на суровини и продукти от свине съгласно приложения № 4 и 5;
7. се извършва основно механично почистване, дератизация, дезинфекция и дезакаризация на помещенията на свиневъдния обект - сгради за животни, складови и битови помещения, вътрешни транспортни средства, пътища и околния терен, след унищожаване на болните и контактните свине съгласно приложения № 4 и 5.
(2) Срокът на действие на мерките по ал. 1 е 60 дни след ликвидирането на епизоотичното огнище и при отрицателни резултати от серологичните изследвания и от биопробата на свинете в незасегнатите от АЧС свиневъдни обекти в зона "А" и зона "Б".
(3) В случай че са изпълнени изискванията на ал. 2, се преминава към "условна възбрана".
Чл. 22. (1) Условната възбрана по чл. 21, ал. 3 в зона "А" продължава от 6 месеца до една година в зависимост от годишния сезон на възникване на заболяването и от възможността за разпространението му чрез кърлежи от род "Орнитодорос", които са преносители на вируса. Срокът на условната забрана във всеки конкретен случай се определя със заповедите по чл. 19.
(2) По време на условната възбрана се извършват:
1. ежеседмични клинични прегледи на свинете;
2. основно механично почистване и дезинфекция на помещенията със свине, складовите и битовите помещения и транспортните средства в засегнатия свиневъден обект.
3. дезакаризация по начин, указан в приложение № 4.
Чл. 23. (1) Ограничаването и ликвидирането на епизоотично огнище на АЧС се извършва чрез метода "стемпинг аут", който включва умъртвяване по безкръвен начин на болните и контактните свине и унищожаване труповете чрез загробване в района на фермата или изгаряне в екарисаж.
(2) Загробването се извършва в ров, дълбок най-малко 3 м, който се запълва с трупове на височина до 2 м от дъното на рова и върху труповете се поръсва хидратна вар, след което се покриват с пласт пръст не по-малък от 2 м. Мястото на загробването и 3 м около него се дезинфекцира и огражда срещу преминаване на животни.
Чл. 24. (1) В зона "Б", която обхваща територия с радиус най-малко 50 км около външните граници на зона "А", се провеждат следните ограничителни мерки, освен мерките по чл. 21, ал. 1, т. 1, 5 и 6:
1. ежеседмични клинични прегледи на свинете във всички свиневъдни обекти;
2. аутопсия на всички умрели свине и изпращане на материали за лабораторно изследване по реда, посочен в чл. 16;
3. загробване на труповете на умрелите и умъртвените свине на място по начин, посочен в чл. 23, ал. 2, или обезвреждането им в екарисаж под контрола на държавен ветеринарен лекар;
4. дезинфекция на превозните средства за животни, животински продукти и фуражи под контрола на държавен ветеринарен лекар;
5. контрол от държавен ветеринарен лекар върху влизането на лица и транспортни средства в свиневъдните обекти.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши придвижване до определени кланици на свине за клане от здрави стада след индивидуален клиничен преглед и под контрола на държавен ветеринарен лекар.
(3) Действието на ограничителните мерки в зона "Б" се прекратява 60 дни след ликвидиране на епизоотичното огнище и при отрицателни резултати от серологичните изследвания и от биопробата на свинете в незасегнатите от АЧС свиневъдни обекти в зона "А" и зона "Б".
Чл. 25. (1) В зона "В", която включва стопанствата и селищата, разположени в радиус 50 км около зона "Б", се провеждат следните мероприятия:
1. контрол върху движението на свине, на транспортните средства, превозващи свине и продукти от свине, фуражите, както и върху предприятията за добив, съхранение и преработка на продукти от свине и фуражните заводи;
2. наблюдение върху здравословното състояние на популацията от диви свине, извършване на диагностичен отстрел и преглед на отстреляните свине от държавен ветеринарен лекар.
(2) Действието на ограничителните мерки в зона "В" се прекратява 60 дни след ликвидиране на епизоотичното огнище и при отрицателни резултати от серологичните изследвания и от биопробата на свинете в незасегнатите от АЧС свиневъдни обекти в зона "А" и зона "Б".
Чл. 26. Когато в зони "А", "Б" и "В" попада част от територията на съседни държави, мерките по чл. 21, 24 и 25 се съгласуват с държавните ветеринарни служби на засегнатите страни.
Чл. 27. (1) Държавният ветеринарен лекар, контролиращ епизоотичното огнище, ежедневно информира РВМС за хода на заболяването в зона "А" и изпълнението на мерките по ограничаване и ликвидиране на епизоотичното огнище.
(2) Районната ветеринарномедицинска служба ежедневно подава информация по ал. 1 в Главното управление на НВМС.
Чл. 28. Забранява се провеждането на ваксинация срещу АЧС.
Чл. 29. За всички проведени мероприятия по ограничаване и ликвидиране на АЧС се съставят протоколи по образци, одобрени от НВМС.
Чл. 30. Разходите за провеждане на мерките по тази наредба се осъществяват съгласно ЗВМД и свързаните с прилагането му подзаконови нормативни актове.
Чл. 31. (1) Собствениците на убитите с диагностична и профилактична цел свине се обезщетяват при условията и по реда на Наредба № 24 от 1996 г. за обезщетяване на собствениците на животни, унищожени с профилактична и диагностична цел (ДВ бр. 75 от 1996 г.).
(2) Не подлежат на обезщетение по ал. 1 собствениците на свине, които не са спазили ветеринарномедицинските изисквания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Свиневъден обект" е всяко място, ферма, двор, комплекс в страната, където се отглеждат или настаняват свине.
2. "Държавни ветеринарномедицински органи" са органите на НВМС.
3. "Епизоотично огнище" е мястото на пребиваване на източника на инфекция в тези предели и територия, при които е възможно предаване на инфекциозния причинител.
4. "Африканска чума по свинете" е силно заразно заболяване, причинявано от вирус, принадлежащ към семейство "Иридовириде". Доказани са няколко антигенни типа. Вирусът е патогенен само за свине, засяга всички породи и възрастови групи, включително и дивите свине.
5. "Условна възбрана" е временно ограничение за придвижването на хора, транспортни средства, фуражи, животни и продукти от тях, която се налага до ликвидиране на заболяването.
6. "Хистосрез" - клетъчни препарати за хистологични изследвания.
7. "Клетъчни култури" - клетки от тъкани (органи), култивирани при лабораторни условия.
8. "Продукти от свине" - продуктите по § 1 ЗВМД от свине.
9. "Източнобалкански свине" - аборигенна порода свине.
Заключителни разпоредби
§ 2. Тази наредба се издава на основание § 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Приложение № 1 към чл. 3 и чл. 15, ал. 1
Съдържание на оперативния план за действие на НВМС при съмнение или при възникване на африканска чума по свинете
1. Наредбата за профилактика и борба с АЧС, определяща приложимите мерки при съмнение и при възникване на АЧС, както и за ограничаване и ликвидиране на заболяването.
2. Заповед на генералния директор на НВМС за създаване на национален координационен център за контрол на мерките
3. Заповед на директора на РВМС за създаване на регионален координационен център за контрол на мерките.
4. Списък на държавните ветеринарни лекари от НВМС, участващи в провеждането и контрола на мерките.
5. Списък за спешно уведомяване системата на НВМС, вкл. и на специализираната лаборатория за диагностика на АЧС.
6. Списък на моторните превозни средства (регистрационни номера и шофьори), дезинфекционна техника, средства за дезинфекция, дезинсекционна техника, средства за дезинсекция, друга техника, инструменти и оборудване, необходими за провеждане на мерките за профилактика и борба.
7. Обучение на държавните и частнопрактикуващите ветеринарни лекари по специализирани програми за болестта АЧС.
8. Изисквания към специализираната лаборатория за диагностика на АЧС.
Приложение № 2 към чл. 15, ал. 1, т. 1 и ал. 2
Провеждане на биологична проба за диагностика и диференциална диагностика на африканската чума по свинете
Биологичната проба за доказване на АЧС е задължителна при първия случай на съмнение за това заболяване.
1. Биопробата се извършва в определена от НВМС база.
2. Биологичната проба се провежда върху 3 прасета на 3 - 5-месечна възраст, ваксинирани срещу класическа чума по свинете най-малко преди 30 - 50 дни, и 3 неваксинирани срещу класическа чума по свинете на същата възраст.
3. Прасетата се инокулират интрамускулно с по 2 мл емулсия от далак и лимфни възли на болно или умряло прасе със съмнение за АЧС, разредена в съотношение 1:10 с буфериран физиологичен разтвор, филтриран през бактериален филтър.
4. Опитните прасета се наблюдават в продължение на 30 дни при ежедневно термометриране и строга охрана.
5. При умиране на всичките 6 прасета с клинични признаци и патологоанатомични изменения за чума диагнозата е положителна за африканска чума. При умиране само на контролните неваксинирани прасета диагнозата е положителна за класическа чума по свинете.
Приложение № 3 към чл. 15, ал. 2
Диференциална диагноза на класическата и |
африканската чума по свинете |
№ | Показатели | Класическа | Африкан- |
чума по | ска чума | ||
свинете | по свинете | ||
1. | Телесна температура | 41 - 41,5 | 41 - 42 |
градуса по | градуса по | ||
Целзий | Целзий | ||
2. | Хеморагична диатеза | умерена | силно |
изразена | |||
3. | Смъртност | висока | 90 - 100% |
4. | Белодробни усложнения | крупозна | серофиб- |
пневмония | ринозен | ||
пневмонит | |||
5. | Дебели черва | бутони | кръвоиз- |
(дифтероид- | ливи без | ||
ни плаки) | бутони | ||
6. | Далак | нормален | трикратно |
с инфаркти | увеличен | ||
7. | Бъбрек | блед с пете- | нормален |
хиални кръ- | и с кръво- | ||
воизливи | изливи | ||
8. | Черен дроб | хепатит | холецис- |
тит с удебе- | |||
лена стена | |||
на жлъчния | |||
мехур и | |||
кръвоизли- | |||
ви по него | |||
9. | Стомах | хиперемия | хеморагии |
Приложение № 4 към чл. 21, ал. 1, т. 6 и 7, чл. 22, ал. 2, т. 3
Правила за дезакаризация при африканска чума по свинете
1. Профилактиката и борбата срещу кърлежите - преносители на АЧС, е неразделна част от оздравителния план за профилактика и борба със заболяването (чл. 18, т. 3) и включва система от задължителни мерки:
1.1. извършване на наблюдения и оглед на помещенията и принадлежащите им територии за наличие на кърлежи от род "Орнитодорус", установяване на местата на тяхното развитие (биотопи) и укрития (цепнатини в зидовете и пода, под отлепена мазилка, дупки от мишевидни гризачи и др.);
1.2. събиране и видово определяне на намерените кърлежи;
1.3. осигуряване на условия за директно попадане на акарицидния разтвор върху кърлежите в помещенията - откриване на цепнатините, сваляне на отлепената мазилка и др.;
1.4. избор на подходяща техника и метод за дезакаризация;
1.5. унищожаване на кърлежите и в околностите на фермата;
1.6. унищожаване на кърлежите, намиращи се върху свинете;
1.7. обработките по т. 1.5 и 1.6 се провеждат едновременно от специализираните звена на РВМС с разрешени за употреба в страната акарицидни средства; концентрациите и разходните норми се определят в зависимост от характера на обработваните повърхности (земя, трева, стена - тухлена, каменна, бетонна, мазилка и др.) и възрастта и физиологичното състояние на животните;
1.8. провеждат се трикратни обработки с интервал от 7-10 дни;
1.9. ежедневно събиране, отчитане и унищожаване на умрелите след дезакаризацията кърлежи.
2. За извършените дезакаризационни обработки се води дневник, в който се записват датата на провеждането, видът, концентрацията и разходната норма на използвания препарат.
3. Контрол върху ефективността на проведените противокърлежни обработки се извършва най-рано един месец след последната чрез търсене на живи ларви, нимфи, възрастни кърлежи и отложени яйца. При положителен резултат обработките се повтарят с евентуална смяна на препарата, коригиране на концентрацията или разходната норма.
4. Преди ново заселване на помещенията със свине се провеждат две заключителни дезакаризации с интервал от 7 - 10 дни.
Приложение № 5 към чл. 21, ал. 1, т. 6 и 7
Правила за дезинфекция при африканска чума по свинете
1. След освобождаване на помещенията в свиневъдните обекти от свине се извършва накисване на подовете, хранилките, тора и околния терен с двупроцентов разтвор на натриева основа при разход 1 л/м2 и експозиция 24 часа.
2. След обработката по т. 1 се извършва механично почистване и измиване на помещенията с вода, смесена с детергент, при температура на разтвора 70 градуса С и налягане на струята 80 - 150 атм. Почистването продължава до пълното измиване на повърхностите, като отточните води не трябва да съдържат видими замърсявания.
3. В единия край на терена в границите на свиневъдния обект се изкопава траншея с дълбочина не по-малко от 2 м, в която се изхвърлят торът от помещенията и торището, торовата течност, постелята, остатъците от фураж, малоценните и малотрайните предмети до 1 м под повърхността на траншеята, като равномерно се прибавя вирузан и отгоре се насипва 50 см пласт от пръст.
4. Отточните води от свиневъдния обект се обезвреждат чрез събиране в траншея и добавяне на 160 кг гасена вар на 1 м3 течност при експозиция най-малко 48 часа.
5. Когато отточните води се изливат в канализацията, в нея се поставя варел с вместимост 10 л, съдържащ твърда натриева основа.
6. След механичното почистване и измиването се извършва основна дезинфекция на помещенията с едно от следните дезинфекционни средства:
а) 2 %-ов разтвор на натриева основа при разход 1 л/м2 и експозиция 6 часа;
б) 5 %-ов разтвор на хлорамин при разход 1 л/м2 или суха хлорна вар по 100-200 г/м2 и експозиция 6 часа с активиране с амониева селитра или суперфосфат по 50 - 100 г/м2 при вземане на мерки за недопускане обгазяването на хора;
в) 5-%-ови разтвори на формалинови препарати (фезиаформ, вераформ, формазол), при разход 1 л/м2, температура на разтвора 15 до 30 градуса С и експозиция 6 часа;
г) газов аерозол от формалдехид, получен при смесване на формалин, калиев перманганат и вода в съотношение съответно 25 мл, 17,5 г и 12,5 мл и експозиция 12 часа;
7. Броят на дезинфекциите се определя от държавен ветеринарен лекар.
8. Оградената територия около помещенията на свиневъдния обект се почиства механично и посипва с хлорна вар (200 г/м2) с активиране с амониева селитра и суперфосфат. Последните се посипват в количество 50-100 г/м2 и се заливат с вода по 1 л/м2. Почвата се изорава на дълбочина 25 - 30 см. Неизораните пространства между сградите, пътищата от асфалт и бетон се дезинфекцират с натриева основа по начин, посочен в т. 6, буква "а".
9. Транспортните средства се почистват механично и измиват на автомивка, снабдена със септична яма. Измиването се извършва с вода, смесена с детергент -1 %, и формалинов препарат - 5 %, или хлорамин - 5 %. При зимни условия температурата на разтвора трябва да е 40-50 градуса С.
10. Дезинфекция на дрехи, обувки, завивки и друго облекло се извършва чрез обработка с пара (98 градуса С, 2 -3 атм. налягане и експозиция 45-60 мин.). При липса на парна машина дрехите, обувките и завивките се накисват в 5 - 7 %-ов разтвор на фезиаформ с температура 40 градуса С, експозиция 12 до 24 часа или 5 %-ов разтвор на хлорамин при експозиция 6 до 12 часа.
11. След почистване и измиване на помещенията в свиневъдния обект гледачите и други лица, обслужващи обекта, се изкъпват и сменят облеклото и обувките.
12. На входа на засегнатия свиневъден обект се поддържа дезинфекционна площадка, заредена с 2 %-ов разтвор на натриева основа или 5 %-ов разтвор на хлорна вар.
13. Преди настаняване на свине се провеждат две заключителни дезинфекции през 3 дни, както е посочено в т. 6.
14. След приключване на основната дезинфекция от всички помещения в животновъдния обект се вземат проби за бактериологичен контрол на качеството на дезинфекцията.
15. За извършените дезинфекции държавният ветеринарен лекар води документация, в която се записват данни за обработените площи, количеството на изразходваните дезинфектанти, тяхната концентрация, експозиция и кратност на обработките.