Държавен вестник, брой 41 от 23.IV

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за регистрация на обменните бюра и изискванията, на които следва да отговарят обменните бюра при извършване на дейността си.

Чл. 2. Сделки с валута в наличност по занятие като обменно бюро могат да се извършват само от лица, вписани като търговци с предмет на дейност - обмяна на валута, и регистрирани в сроковете и при условията, установени с тази наредба.

Чл. 3. (1) За целите на тази наредба при обмяната на валута обменното бюро извършва финансова услуга.

(2) При обмяна на чуждестранна валута стойността на сделката е равна на получените от обменното бюро левове.

(3) При обмяна на левове стойността на сделката е равна на получените от купувача левове.

Чл. 4. Обменните бюра извършват обмяната на валута при обменен курс към лева, определен от обменното бюро на пазарен принцип.

Чл. 5. Лицата, които извършват сделки с валута в наличност като обменно бюро, не могат да извършват по занятие обмяна на валута по безкасов начин.

Чл. 6. (1) Регистрацията на лицата, които извършват сделки като обменно бюро, се извършва от Министерството на финансите чрез вписване в специален регистър по образец, утвърден от министъра на финансите.

(2) За извършване на регистрацията лицата подават писмена декларация по образец съгласно приложението, към която прилагат следните документи в оригинал или официално заверено копие:

1. удостоверение от търговския регистър на съответния окръжен съд по седалището на лицето за актуалното му състояние, валидно към датата на подаване на декларацията;

2. регистрационно удостоверение или карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ;

3. удостоверение за данъчна регистрация;

4. протокол за охранително обследване на мястото, където ще се извършват операциите с парични средства, изготвен от съответната регионална дирекция на вътрешните работи, в който е отразено, че са изпълнени изискванията на Наредба № 7 от 1998 г. за системите за физическа защита на строежите (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; попр., бр. 82 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 59 от 1999 г.);

5. сертификат за противопожарна безопасност на помещенията;

6. документ за вещно право или нотариално вписан договор за наем за помещението, където се извършва обмяната на валута;

7. вътрешни правила по чл. 16 от Закона за мерките срещу изпиране на пари;

8. разрешение (лицензия) на Българската народна банка - за лицата по § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Валутния закон (ДВ, бр. 83 от 1999 г.);

9. документ за наличие на фискално устройство в пункта за обмяна на обменното бюро - съкратен отчет на фискалната памет, като данните за собственика на обменното бюро в заглавната част на бона следва да се отнасят за конкретния обект.

(3) При промяна на някое от обстоятелствата по ал. 2 лицата са длъжни да уведомят Министерството на финансите в 14-дневен срок от настъпването на промяната.

(4) В регистрите по ал. 1 се вписват обстоятелствата по ал. 2 и промените в тях.

Чл. 7. Документите, въз основа на които се извършва всяко вписване в регистрите, образуват партида на лицето, която се съхранява пет години след прекратяване на дейността на обменното бюро.

Чл. 8. Регистърът на обменните бюра се води от специализирано звено на Министерството на финансите и се основава на единна компютърна база данни, изготвена въз основа на документите в партидата на регистрираното лице.

Чл. 9. На вписване в регистрите подлежат само предвидените в наредбата обстоятелства и промените в тях.

Чл. 10. (1) Обстоятелствата и документите, представени от лицето при подаване на декларацията за регистрация и съставляващи неговата партида, са търговска тайна.

(2) Обстоятелството дали едно лице, осъществяващо дейност като обменно бюро, е регистрирано по тази наредба, не е търговска тайна.

Чл. 11. (1) Подадените декларации се разглеждат от длъжностните лица по регистрацията в поредност по датата на постъпването им в Министерството на финансите.

(2) В случай, че към декларацията не е приложен някой от документите по чл. 6, ал. 2 или се налага допълнително уточняване по формата и съдържанието на приложен документ, длъжностното лице по регистрацията уведомява декларатора по реда на чл. 41, ал. 3 и 4 ГПК в седемдневен срок от разглеждане на документите.

(3) В двуседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 2 деклараторът следва да представи необходимия документ или да отстрани посочения от длъжностното лице недостатък на приложен документ. При обективна невъзможност по молба на декларатора този срок може да бъде удължен.

(4) Ако в срока по ал. 3 лицето не изпълни указанията на органа по регистрацията и продължи да извършва дейността без надлежна регистрация, както и при деклариране на неверни обстоятелства, се налагат мерките на въздействие и наказанията, предвидени във Валутния закон.

Чл. 12. (1) Министерството на финансите издава удостоверение за извършената регистрация по образец, утвърден от министъра на финансите.

(2) За дата на регистрация се счита датата, на която декларацията за регистрация е подадена в Министерството на финансите, независимо от датата, на която е издадено удостоверението за регистрация.

(3) Удостоверението за регистрация се съставя в четири екземпляра, от които един екземпляр се връчва или изпраща на декларатора, втори екземпляр се прилага към партидата на лицето, третият екземпляр се съхранява в общия архив на Министерството на финансите, а четвъртият екземпляр се изпраща в данъчната служба по местонахождението на обекта.

(4) Регистрацията се заличава при прекратяване на дейността.

(5) Регистрираните лица ежегодно (до 31 януари) уведомяват Министерството на финансите за размера на паричните средства, с които извършват дейността.

Чл. 13. (1) При осъществяване на своята дейност лицата, извършващи по занятие сделки с валута в наличност, които не са търговски банки, са длъжни да спазват изискванията, установени с Наредба № 4 от 1999 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти (обн., ДВ, бр. 16 от 1999 г.; изм., бр. 55 от 1999 г.).

(2) Сделките по обмяна на валута, извършвани от лицата по ал. 1, се удостоверяват с разширена фискална касова бележка (фискален бон) в съответствие с Наредба № 4 от 1999 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез използване на фискално устройство от одобрен за страната тип.

(3) Обменните бюра водят отчетност (дневна и периодична) на фискалните устройства съгласно изискванията на Наредба № 4 от 1999 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти.

Чл. 14. За нуждите на статистиката на платежния баланс обменните бюра са длъжни да предоставят на Българската народна банка информация за обменената валута по определен от нея ред.

Чл. 15. Обменните бюра обявяват на видно място, пред обекта за обмяна и на гишето за обмяна обменните курсове по чл. 4, като обявата следва да съдържа следната информация в еднакви по размер букви и цифри:

1. котировка на бюрото за отделните чуждестранни валути към лева;

2. допълнителните условия при обмяната, свързани с цената на сделката (видове котировки, комисиони, такси и др.), изписани на български и на английски език над мястото, където е обявен обменният курс;

3. посоченият в приложението към удостоверението за регистрация на обменното бюро телефон в Министерството на финансите за сигнали при констатирани нередности в дейността.

Чл. 16. Удостоверението за регистрация на обменното бюро се поставя на видно място в обекта за обмяна на валута.

Чл. 17. При рекламация от клиента, направена преди напускане на обекта за обмяна на валута, касаеща констатирани липси, дефекти на банкнотите или несъответствие с условията по сделката, обявени съгласно чл. 15, т. 1 и 2, обменните бюра са длъжни да отстранят недостатъка, вкл. и да развалят сделката.

Чл. 18. (1) В края на всеки работен ден обменните бюра могат да задържат в касите си чуждестранна валута, чиято равностойност е общо до 20 000 лв.

(2) Средствата в чуждестранна валута над посочения в ал. 1, размер се съхраняват в търговските банки.

Чл. 19. При нарушение разпоредбите на тази наредба се налагат мерките за въздействие, предвидени в чл. 17, т. 1, и санкциите по чл. 18, ал. 2 и 4 от Валутния закон.