Държавен вестник, брой 3 от 11.I

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) С тази наредба се определя редът за събиране на информация от банките при извършването на презгранични преводи и плащания.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) Преводи и плащания към чужбина могат да се извършват чрез търговските банки след деклариране основанието на всеки презграничен превод.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) Местно лице, което иска да извърши превод или плащане на валута в чужбина, размерът на която надхвърля равностойността на 25 000 лв., представя на банката следните документи:

1. за внос на стоки и услуги - договор, фактура, митническа декларация или друг документ - носител на информация за регистриране на тези стопански операции за първи път, в който е установено задължението за плащане;

2. за транспортни, товарителни, застрахователни, складови и други подобни разходи, свързани с превоза на стоки и пътници, осъществявани от чуждестранни лица - срещу представяне на договор, фактура или друг документ, удостоверяващ основанието за плащане;

3. за договорено авансово плащане по т. 1 и т. 2 - към нареждането за плащане се прилагат договор, предварителна (проформа) фактура или друг документ, носител на информация за регистриране на тези стопански операции за първи път;

4. за плащане по реекспорт от наредители - посредници, когато стоката не влиза в страната, на банката се представя и документ за получено от чужбина плащане в полза на наредителя по превода, ако в договора не е предвидено друго;

5. по решение на местни правораздавателни органи в полза на чуждестранни лица - срещу представяне на влязло в сила решение;

6. по решение на чуждестранни правораздавателни органи - срещу представяне на влязло в сила решение, удостоверяващо задължението за плащане на местни към чуждестранни лица;

7. за плащания от застрахователни и презастрахователни дружества по застрахователни и презастрахователни договори - срещу представяне на съответния договор или документ, удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие;

8. за обучение и квалификация в чужбина - срещу представяне на документ за обучение за съответната учебна година и пребиваване във връзка с обучение в чужбина;

9. за предварително плащане на визови такси - срещу документ, издаден от органите на Министерството на външните работи на съответната държава за страни, които нямат дипломатически и консулски представителства на територията на страната, или срещу документ от дипломатическо или консулско представителство на територията на страната;

10. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) за прегледи и лечение в чужбина и свързаната с това лечение издръжка - срещу представяне на епикриза от лечебно заведение;

11. за издръжка на дипломатически и консулски представителства на Република България, както и на други представителства на министерства или други ведомства в чужбина - срещу план-сметка за административно-стопанските разходи, представени от съответното министерство или друго ведомство;

12. за административно-стопански разходи на физически и юридически лица в чужбина - срещу представяне на решение за откриване на представителство в чужбина и регистрация на представителството, ако такава е предвидена в страната на представителството, и план-сметка за тези разходи за съответната година;

13. за заплащане на комисиони, такси и реклами, свързани със стопанската дейност на търговците, както и за участие в панаири и изложби в чужбина - срещу представяне на договор или друг документ, установяващ задължението за плащане;

14. за заплащане на банкови комисиони и такси по операции на местните банки за сметка на клиентите им - срещу документ, удостоверяващ задължението за плащане на местната банка по операции на клиентите й;

15. за заплащане на членски внос в международни организации - срещу представяне на документ, издаден от съответната международна организация;

16. за участие в международни конкурси, фестивали, симпозиуми, конференции, бригади и други от този характер - срещу документ от съответния чуждестранен организатор;

17. за туристически разходи на местни физически лица в чужбина - срещу представяне на документ, удостоверяващ пътуването в чужбина;

18. за абонаментни такси за чуждестранни печатни издания - срещу представяне на документ, удостоверяващ размера на таксата, включително обява в самото печатно издание;

19. за консултантски и правни услуги в чужбина - срещу представяне на документ, удостоверяващ цената на услугата;

20. за изплащане на пенсии в чужбина - срещу представяне на документ, удостоверяващ пенсионното правоотношение;

21. за издръжка на съпрузи, низходящи, възходящи и братя и сестри в чужбина - срещу декларация за семейна връзка и документ, удостоверяващ пребиваването на лицето в чужбина, в чиято полза се превежда валутата;

22. за създаване на предприятие в чужбина, за придобиване на предприятие, за придобиване на права на съдружник с неограничена отговорност или на дялово участие, което дава право на над 20 на сто от броя на гласовете в общото събрание - срещу учредителен акт, договор или друг документ, удостоверяващ създаването или придобиването на пряката инвестиция;

23. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) за преводи и плащания, свързани с придобиване на ценни книжа - срещу представяне на документи, удостоверяващи придобиването на ценните книжа;

24. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) за предоставяне на заем във връзка с пряка инвестиция в чужбина или свързан със споразумение за участие в разпределение на печалбата - срещу договор или друг документ, удостоверяващ предоставянето на заема и съответно споразумение за участие в печалбата, а ако местното лице е юридическо лице или едноличен търговец - и срещу документ, удостоверяващ декларирането пред БНБ на заема и първоначалното извършване на пряката инвестиция;

25. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) за допълнителна инвестиция към вече направена пряка инвестиция - срещу документ, удостоверяващ декларирането в БНБ на първоначалното извършване на пряката инвестиция, ако местното лице е юридическо лице или едноличен търговец;

26. за придобиване на недвижими имоти - срещу документ, удостоверяващ необходимостта от плащане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) Чуждестранно лице, което иска да извърши превод или плащане на валута в чужбина, размерът на която надхвърля равностойността на 25 000 лв., представя на банката следните документи:

1. за превод на доходи от чуждестранни инвестиции в страната и на суми от прекратяване на преки инвестиции - срещу представяне на документи, удостоверяващи инвестицията, прекратяването й и плащането на дължимите данъци;

2. за преводи в чужбина на валута, размера на която не надвишава размера на внесената по банков път валута в страната, към нареждането за обратен превод се прилага заверено копие от документа, удостоверяващ получаването на превода;

3. за преводи в чужбина на валута от чуждестранни физически лица, придобита от разпореждане със собствени недвижими имоти - копие от нотариален акт и оригиналния акт за сверка или други документи за собственост - вписани договор за доброволна делба или съдебно решение, или постановление на съдия-изпълнител за възлагане на имот от публична продан;

4. за преводи на валута от чуждестранни физически лица, придобита от влог на наследодател - удостоверение за наследници и извлечение от сметката на наследодателя.

(3) В случаите извън предходните алинеи лицето, което иска да направи превод или плащане, представя документ, удостоверяващ необходимостта от плащане към чужбина.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) В случаите, когато местно юридическо лице или едноличен търговец извършва превод или плащане към чужбина във връзка с вече предоставен от или на чуждестранно лице финансов кредит, местното юридическо лице или едноличен търговец удостоверява със заверена от БНБ декларация декларирането на финансовия кредит по реда на чл. 7, ал. 5 от Валутния закон.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) За преводите и плащанията, неподлежащи на статистическо деклариране, когато предприятието или дружеството е с над 50 на сто държавно участие, към нареждането за плащане се прилага и документ за съгласуване с компетентния орган, който упражнява правото на собственост на държавата в съответното юридическо лице.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.)

Чл. 4. (Доп. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) В случаите по чл. 3, ал.1, т.6, 7, 8, 9, 13, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 24, 25, 26 документите се представят на съответния чужд език, придружени с превод на български език при поискване.

Чл. 5. Равностойността на чуждестранната валута към лева се изчислява по курса на Българската народна банка в деня на представянето на нареждането за превода.

Чл. 6. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) Банките могат да изискват физическите лица да установяват наличие или липса на постоянно пребиваване в Република България по смисъла на Валутния закон чрез декларация по образец съгласно приложението.