Държавен вестник, брой 6 от 19.I

Чл. 7. (1) Заявлението за издаване на лицензия за банка се подава до управителя на централната банка чрез подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор". То трябва да съдържа наименованието, седалището и адреса на управление на банката, както и изчерпателно посочване на сделките по чл. 1, ал. 1 и 2 от Закона за банките, които банката ще извършва в страната и съответно в чужбина.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. заверен препис от протокола с решенията на учредителното събрание на банката;

2. устав, който съдържа разпоредби за сделките, които банката ще извършва, пълномощията за подписване и представляване на банката и данни за системата на вътрешния контрол;

3. списък на акционерите;

4. заверени преписи на протоколите от заседанията на избраните органи на банката;

5. план за деловата дейност, който съдържа описание на целите, политиката и стратегията на новоучредената банка, както и:

a) финансова прогноза за развитието на банката за тригодишен период;

б) описание на клиентската и продуктовата структура и сектора от финансовия пазар, който банката възнамерява да заеме;

в) източниците на финансиране, структурата на активите, инвестиционната стратегия;

г) описание на политиката по отношение на капитала, управлението на ликвидността, концентрацията на риска, кредитната дейност и др.;

д) предвижданата управленска и организационна структура, включваща дейността на отделните организационни единици, разпределението на компетенциите между изпълнителните директори и другите администратори, организацията и управлението на информационната система на банката, включително механизма за защита на информацията;

е) описание на системата на вътрешен контрол, която включва методите и средствата за ефективно наблюдение и контрол на рисковете и програма за мерките срещу прането на пари;

6. документи, удостоверяващи размера на записания капитал, както и че всеки от записалите акции е внесъл по банкова сметка на учреденото дружество най-малко 25 на сто от общата номинална стойност на записаните акции.

(3) Когато заявителят иска да извършва сделки по чл. 1, ал. 2, т. 4 от Закона за банките, към заявлението се прилагат:

1. план за деловата дейност на банката като инвестиционен посредник, който съдържа информация за сектора от пазара, който тя възнамерява да покрие със своите услуги, както и очакваната печалба за срок три години;

2. трите имена, единният граждански номер, местожителството, адресът, както и сведения за професионалната квалификация и опит на лицата, които непосредствено ще извършват сделките с ценни книжа;

3. копие от общите условия, приложими към договорите с клиентите;

4. информация за системата за водене на отчетност, както и мерките за съхраняване на ценните книжа и паричните средства на клиентите и за отделяне на собствения портфейл от ценни книжа от този на инвеститорите, които банката смята да прилага в дейността си, съгласно изискванията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и нормативните актове по прилагането му;

5. информация за вътрешната организация и за вътрешните правила съгласно изискванията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и нормативните актове по прилагането му.

(4) Адресът на централата на банката трябва да съвпада с адреса на управление в страната по седалище на банката.

Чл. 8. (1) Всяко физическо лице, което е записало 3 и над 3 на сто от акциите с право на глас, представя следните данни и документи:

1. име (собствено, бащино и фамилно);

2. единен граждански номер и място на раждане;

3. националност;

4. номер и серия на документа за самоличност (лична карта), дата и място на издаване;

5. адрес по местоживеене и местожителство на лицето;

6. упражнявана професия или занятие;

7. декларация, удостоверяваща следните обстоятелства:

а) произход на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции;

б) че средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции не са заемни;

в) платените от него данъци през последните пет години, наличието на неизплатени данъчни задължения и дали са му налагани санкции за укриване на доходи, подлежащи на данъчно облагане;

г) наличие или отсъствие на свързаност с други лица по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за банките; при наличие на свързаност се посочват имената, съответно наименованията и адресите на свързаните лица;

8. свидетелство за съдимост или друг аналогичен документ, в случаите, когато лицето не е български гражданин;

9. списък на банките, в които лицето има открити сметки.

(2) Всяко юридическо лице, което е записало 3 и над 3 на сто от акциите с право на глас, представя следните документи:

1. удостоверение от търговския или друг публичен регистър за вписване на лицето;

2. устав или други аналогични учредителни документи;

3. заверен препис от решението на компетентния орган съгласно закона, устава или учредителния договор за участие на лицето в капитала на банката;

4. финансови отчети - баланс, отчет за приходи и разходи, доклади на одитора за последните три години;

5. декларация, удостоверяваща изискванията по ал. 1, буква "г", подписана от лицата, които съгласно закон, устав или учредителен договор управляват и представляват юридическото лице;

6. списък на банките, в които лицето има открити сметки.

Чл. 9. (1) Всяко физическо лице, което е записало 10 и над 10 на сто от акциите с право на глас, представя освен данните по чл. 8, ал. 1 и:

1. описание на професионалната дейност на лицето през последните 10 години;

2. декларация, удостоверяваща следните обстоятелства:

а) дали лицето е било член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност и са останали неудовлетворени кредитори;

б) дали свързано с него лице е обявявано за неплатежоспособно, съответно несъстоятелно или в принудителна ликвидация през последните 10 години;

в) дали срещу него или срещу свързано с него лице са били образувани искови или изпълнителни производства за неиздължени кредити през последните 10 години.

(2) Всяко юридическо лице, което е записало 10 и над 10 на сто от акциите с право на глас, представя освен данните по чл. 8, ал. 2 и:

1. описание на деловата дейност на предприятието през последните 10 години;

2. препоръка за добросъвестно изпълнение на задълженията, издадена от банка, която обслужва дейността на лицето, подписана от лица, които са упълномощени да я управляват и представляват;

3. декларация, удостоверяваща изискванията по ал. 1, буква "в", подписана от лицата, които съгласно закон, устав или учредителен договор управляват и представляват юридическото лице;

4. данни за предприятията, с които заявителят има тесни връзки.

Чл. 10. (1) В случаите, когато лице, записало 25 и над 25 на сто от акциите с право на глас, е чуждестранна банка, или е дружество, което има за дъщерно дружество чуждестранна банка, или е контролирано от лице, което контролира и чуждестранна банка, централната банка:

1. се консултира предварително с компетентния орган за банков надзор по седалището на чуждестранната банка; и

2. изисква представяне на съответното разрешение за извършване на инвестицията, свързана с учредяването на банка в България, когато такова разрешение е необходимо, съгласно съответното чуждестранно законодателство.

(2) Заявителят по ал. 1 представя подробна информация за структурата на групата, в която участва.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1, към плана за делова дейност по чл. 7, ал. 2, т. 5, чуждестранната банка прилага становище относно предвиждания принос към развитие на конкуренцията на пазара на банкови услуги в Република България.

(4) Централната банка може да изисква от лицето по ал. 1 представянето на актуални копия на закони и подзаконови актове, приложими в страната по седалището на чуждестранната банка, които уреждат функциите и правомощията на компетентния орган за банков надзор.

Чл. 11. (1) Всяко физическо лице, което е избрано за член на надзорния съвет, представя следните данни и документи:

1. име (собствено, бащино и фамилно), единен граждански номер, националност и постоянен адрес;

2. свидетелство за съдимост или аналогичен документ, когато се отнася до чуждестранно лице;

3. декларация, удостоверяваща следните обстоятелства:

а) че лицето не е било член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

б) че лицето не е било през последните пет години, предхождащи датата на решението за обявяване на банка в несъстоятелност, член на неин управителен или контролен орган;

в) че не е било лишавано от право да заема материалноотговорна длъжност;

г) че не е съпруг или роднина до трета степен включително по права и по съребрена линия на друг член на надзорния и на управителния съвет;

д) размера на платените от лицето данъци през последните 3 години, дали са му налагани санкции за укриване на данъци и дали има неизплатени данъчни задължения;

е) наличието или отсъствието на свързаност с други лица по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за банките; при наличие на свързаност се посочват имената, съответно наименованията и адресите на свързаните лица.

(2) Всяко юридическо лице, което е избрано за член на надзорния съвет, представя:

1. удостоверение, издадено от съответния съд за вписването му в търговски или друг публичен регистър;

2. данни за трите имена на физическото лице, упълномощено да представлява юридическото лице в надзорния съвет, както и препис-извлечение от решението на компетентния орган за определянето му.

(3) Физическото лице, което ще представлява юридическо лице в надзорния съвет, представя документите по ал. 1.

Чл. 12. Всяко лице, избрано за член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите, представя:

1. сертификат за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело, издаден предварително по реда на Наредба № 20 от 1997 г. за издаване на сертификати по чл. 9, ал. 2 от Закона за банките (обн., ДВ, бр. 91 от 1997 г.; попр., бр. 93 от 1997 г.);

2. декларация, удостоверяваща следните обстоятелства:

а) размер на платените от него данъци през последните 3 години, дали са му налагани санкции за укриване на данъци и дали има неизплатени данъчни задължения;

б) наличие или отсъствие на свързаност с други лица по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за банките; при наличието на свързаност се посочват имената, съответно наименованията и адресите на свързаните лица.

Чл. 13. (1) Чуждестранна банка, която иска да получи лицензия за извършване на банкова дейност на територията на страната чрез клон, подава до управителя на БНБ чрез подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", писмено заявление, което съдържа:

1. мотивирано посочване на причините за създаване на клона на банката в страната;

2. изчерпателно посочване на видовете банкови сделки, които чуждестранната банка иска да извършва чрез клона на територията на страната;

3. наименованието, седалището и адреса на централата на банката; адресът на централата на банката трябва да бъде в страната, чийто компетентен надзорен орган е издал лицензията за извършване на банкова дейност и където банката действително извършва банкова дейност.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. заверен препис от акта за регистрация на банката с актуални данни за седалището и адреса на управление, предмета на дейност, размера на капитала, системата на управление и лицата, които представляват и управляват банката;

2. заверен препис от разрешението за извършване на банкова дейност, издадено от компетентния орган за банков надзор по седалището на банката, включващ и описание на разрешените банкови сделки;

3. списък на лицата, с които банката е свързана;

4. заверен препис от устава, съответно дружествения договор и други учредителни документи на банката;

5. заверен препис от решението на компетентния орган на управление на чуждестранната банка за откриване на клон на територията на Република България;

6. план за деловата дейност на клона, който освен данните, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 5, съдържа и подробно описание на функциите на клона и връзките му с централата на банка при вземане на решения относно дейността му на територията на страната;

7. финансовите годишни отчети на банката за последните три години;

8. заверен препис от акта на компетентния орган на управление на банката за избора (назначението) на поне две лица, които ще управляват и представляват клона на банката в страната;

9. писмено съгласие за откриване на клон, издадено от компетентния орган за банков надзор в страната по седалището на банката;

10. писмена декларация от компетентния управителен орган на банката, че ще представя годишните отчети, както и полугодишна информация за капиталовата адекватност на банката;

11. писмено изявление на местния надзорен орган на банката, което съдържа:

а) актуална оценка на финансовото състояние на банката, включващо посочване на размера на собствения й капитал и отношенията на капиталова адекватност, включително и на консолидирана основа;

б) декларация, че върху банката се упражнява надзор на консолидирана основа;

в) поемане на ангажимент за своевременно уведомяване на централната банка за надзорните мерки, които са наложени на банката;

г) подробна информация за системата на защита на влоговете, която ще се прилага за вложителите в клона;

12. поемане на ангажимент за своевременно уведомяване на централната банка за:

а) промени в капиталовата адекватност, ликвидността или други показатели, чиито изменения биха могли да имат негативен ефект върху стабилността на банката и клона й в страната;

б) промени в изискванията за разумен банков надзор и други условия, които биха могли да повлияят съществено върху дейността на банката, съответно на клона й в Република България;

в) промени в обхвата на банкова тайна и изискванията, свързани с нейното опазване и разкриване в страната по седалище на банката, отнасящи се до операциите на нейните клонове в чужбина;

г) промени в системата за защита на влоговете в страната по седалището на банката;

д) внезапно настъпила неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост на банката;

е) поемане на ангажимент за сътрудничество с органите за банков надзор в страната при извършването на проверки на място в клона, както и за предоставяне на информация при поискване.

(3) Когато заявителят иска да извършва и сделки по чл. 1, ал. 2, т. 4 от Закона за банките, към заявлението се прилагат и документите по чл. 7, ал. 3.

(4) Заявителят представя в актуализиран вид копия от нормативните актове, уреждащи банковата дейност в страната по неговото седалище, включващи изискванията за разумен банков надзор, както и функциите и правомощията на съответния компетентен орган за банков надзор.

Чл. 14. Всяко лице, което е избрано, съответно назначено да управлява клона и да представлява чуждестранната банка, представя:

1. документ, удостоверяващ, че лицето има постоянно местоживеене или местопребиваване в страната; лице, което към момента на подаването на заявление по чл. 13, ал. 1 няма постоянно местоживеене или местопребиваване в страната, представя съответния документ след съдебната регистрация на клона;

2. свидетелство за съдимост или друг аналогичен документ, когато лицето не е български гражданин, удостоверяващ, че лицето не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

3. информация за:

а) име (собствено, бащино и фамилно), единен граждански номер, дата и място на раждане, постоянен адрес;

б) образование, включително наименование на учебните заведения, в които е придобито, както и продължителността на обучението;

в) посетени квалификационни курсове и семинари с означение на мястото и годините на обучение;

г) чужди езици, които лицето владее писмено и говоримо, с посочване на степента на владеене;

д) професионален опит с подробна характеристика на заеманите длъжности по години;

е) настоящата месторабота и подробна характеристика на заеманата длъжност;

4. заверен препис от диплома или друг аналогичен документ за завършено висше образование;

5. две препоръки от предишни работодатели, за които лицето е работило поне три години последователно;

6. декларация, удостоверяваща следните обстоятелства:

а) че лицето не е лишено или лишавано от право да заема материалноотговорна длъжност;

б) че лицето не е било член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

в) че лицето не е съпруг или роднина до трета степен включително по права или съребрена линия на друго лице, което управлява и представлява клона, или на лице, което е член на службата за вътрешен контрол на клона;

г) че лицето не е било през последните 5 години, предхождащи датата на решението за обявяване на банка в несъстоятелност, член на неин управителен или контролен орган;

д) размера на платените данъци през последните 3 години, дали са му налагани санкции за укриване на данъци и дали има неизплатени данъчни задължения.

Чл. 15. (1) Всеки клон на чуждестранна банка е длъжен, след получаване на лицензия за извършване на банкова дейност на територията на Република България, да публикува на всеки 12 месеца, най-малко в един централен всекидневник, годишен финансов отчет на чуждестранната банка на самостоятелна и консолидирана основа, както и доклад на одиторите на банката.

(2) Документите, чиято публикация се изисква по предходната алинея, се представят във формата, определена съгласно законовите разпоредби в страната по седалище на чуждестранната банка.

Чл. 16. (1) В срок до 6 месеца от получаване на заявлението и всички необходими документи централната банка уведомява писмено заявителя, че ще издаде лицензия, ако се изпълнят условията по ал. 2, или отказва издаването на лицензия.

(2) Лицензия за местна банка се издава, ако в срок до 6 месеца от получаване на уведомлението по ал. 1 заявителят удостовери, че са изпълнени следните условия:

1. записалите акции лица са направили вноски, общата стойност на които е не по-малка от минимално изискуемия съгласно Закона за банките капитал; вноските срещу записаните акции са преведени по набирателна сметка, открита в съгласувана с централната банка местна банка;

2. за назначените администратори са представени биографични справки и документи, удостоверяващи наличието на необходимата квалификация и професионален опит за дейността, която ще изпълняват;

3. осигурени са подходящи сгради и помещения за извършване на банкова дейност и необходимото техническо оборудване;

4. представени са вътрешни правила за:

а) кредитната дейност;

б) управление на ликвидността;

в) управление на позициите в чуждестранна валута;

г) управление и контрол на риска;

5. създадена е служба за вътрешен контрол и са представени данни за:

а) лицето, което ще ръководи службата за вътрешен контрол - биографична справка, свидетелство за съдимост, копие от диплома и други документи, удостоверяващи наличие на професионална квалификация и опит, декларация за наличие на свързаност с други лица;

б) назначените служители по вътрешен контрол - биографична справка и документи, удостоверяващи наличието на необходимата квалификация и професионален опит.

Чл. 17. (1) Лицензията може да изключи извършването на банкови сделки или дейности, за които централната банка прецени, че заявителят не е квалифициран.

(2) При издаването на лицензия за местна банка централната банка може да разреши извършването на сделки и в чужбина, ако заявителят удостовери че разполага със:

1. достатъчно на брой служители с подходяща квалификация и професионален опит за извършване на банкови сделки в чужбина;

2.високотехнологично оборудване и информационно осигуряване, необходими за осъществяването на банкова дейност в чужбина, както и за управлението и контрола на присъщите на тази дейност рискове.

Чл. 18. Лицензията се издава върху специална хартия с воден знак, изобразяващ емблемата на централната банка, със знамето на Република България, с восъчен печат на централната банка и съдържа следните реквизити:

1. наименованието "лицензия";

2. органа, който издава лицензията;

3. лицето, на което се издава лицензията;

4. правните основания за издаване на лицензията;

5. разрешената дейност, съответно сделките, извършването на които централната банка е ограничила;

6. териториалния обхват на лицензията;

7. подпис на управителя на централната банка.

Чл. 19. (1) Лицата, получили лицензия, могат да започнат да осъществяват банкова дейност, след като представят на подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", следните документи и сведения:

1. заверен препис от съдебното решение за вписването на банката, съответно на клона на чуждестранната банка, в търговския регистър;

2. документ, удостоверяващ че банката е внесла встъпителна вноска във Фонда за гарантиране на влоговете в банките; клоновете на чуждестранни банки представят документ по предходното изречение, ако спрямо тях са налице условията, предвидени в чл. 2, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките;

3. заверено копие на документ, удостоверяващ право на собственост върху помещенията, в които ще се извършва банковата дейност, или договор за наем;

4. документ, който удостоверява, че помещенията по т. 3 отговарят на изискванията за охрана и сигурност;

5. удостоверение за противопожарна безопасност на банковите помещения, издадено от специализираните регионални органи за противопожарна охрана;

6. подробно описание на системата за информационно осигуряване на банката, включващо мерките за защита и прехвърляне на информацията, техническите и програмните инструменти и технологиите, които ще се прилагат в банката.

(2) Средствата по чл. 16, ал. 2, т. 1 могат да се ползват от банката след вписването на лицензията в регистъра по чл. 40, ал. 1 или съответно могат да се изтеглят от заявителя след влизането на решението за отказ в сила.

Чл. 20. (1) Централната банка отказва издаване на лицензия за местна банка на основанията, предвидени в чл. 16, ал. 1 от Закона за банките.

(2) В случая по чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за банките централната банка отказва издаването на лицензия и когато прецени, че съществува опасност:

1. финансовият холдинг да постави препятствия при осъществяването на надзор на консолидирана основа;

2. бъдещата банка да бъде засегната от рисковете, произтичащи от небанковата дейност на своите учредители;

3. наличието на тесни връзки между банката и други лица да възпрепятства упражняването на банковия надзор.

Чл. 21. (1) Централната банка отказва издаването на лицензия на чуждестранна банка да извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон, когато прецени, че:

1. осъществяваният върху чуждестранната банка надзор от компетентния местен надзорен орган не съответства на изискванията, установени със Закона за банките и издадените за неговото приложение нормативни актове, или въпреки че формално съответства на тези изисквания, не е ефективен по съдържание и по обхват;

2. чуждестранната банка - заявител не отговаря на изискването за реномираност;

3. компетентният местен орган за банков надзор в страната по седалище на чуждестранната банка е изпратил становище за незадоволителна платежоспособност, ликвидност или други показатели, свързани с изискванията на разумното банкиране, и препоръчва отказ от издаване на лицензия.

(2) Централната банка може да откаже издаването на лицензия и когато установи, че компетентният орган за банков надзор в страната по седалище на чуждестранната банка не прилага принципа на реципрочност при осигуряването на достъп на български банки до съответния чуждестранен банков пазар.

Чл. 22. (1) Централната банка отнема издадена лицензия на основанията, предвидени в чл. 21, ал. 1 и 2 от Закона за банките.

(2) Назначените квестори, ликвидатори или синдици са длъжни в тридневен срок да върнат в Българската народна банка отнетата лицензия.

(3) Преди отнемане на лицензията на клона на чуждестранната банка централната банка може да проведе предварителни консултации с компетентния орган за банков надзор в страната по седалище на банката.

(4) При отнемане на лицензията на местна банка централната банка уведомява в тридневен срок от влизането на решението в сила компетентните органи за банков надзор на страните, в които тази банка или нейни дъщерни банки извършват банкова дейност.

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2003 г.) (1) Централната банка издава разрешение по чл. 19 или чл. 19б от Закона за банките, когато:

1. установи, че по отношение на заявителя са изпълнени изискванията за издаване на съответното разрешение, предвидени в тази глава и чл. 41, и

2. прецени, че не са налице основанията за отказ за издаване на разрешението.

(2) По искане на заявителя за получаване на разрешение централната банка може да го освободи от представяне на отделни документи, предвидени в тази глава, ако:

1. не е изминала една година от представянето на тези документи във връзка с издаването на разрешение на заявителя по тази глава, и

2. заявителят е представил нотариално заверена декларация, че не са настъпили промени в обстоятелствата, удостоверени от тези документи.

(3) В процедурата по разглеждане на заявление централната банка може да поиска от заявителя представянето в определен от нея срок на допълнителни сведения и документи с цел да бъдат установени всички обстоятелства, необходими за извършване на преценка налице ли са условията за издаване на разрешение или отказ.

(4) Централната банка се произнася по заявлението за издаване на разрешение в тримесечен срок от получаването му.

(5) Освен на посочените за съответните разрешения основания централната банка може да откаже издаване на разрешение и когато установи, че:

1. към заявлението не са приложени и не по-късно от 14 дни след получаването му - не са представени всички изискуеми за съответното разрешение документи, или

2. заявителят не е представил в определения срок допълнително поисканите сведения и документи по реда на ал. 3, или

3. представените от заявителя документи съдържат непълна, противоречива, невярна или недостоверна информация, или

4. банката заявител е в нарушение на изискванията по глави четвърта и седма от Закона за банките или на наредбите, издадени във връзка с прилагането на тези изисквания.

(6) Алинея 5, т. 4 не се прилага спрямо разрешенията по раздел IV.

Чл. 23. (1) Местно или чуждестранно лице може да придобие пряко или косвено акции в местна банка, които му осигуряват 10 и над 10 на сто от акциите с право на глас, след като получи писмено разрешение от централната банка, освен в случая по чл. 19, ал. 2 от Закона за банките, когато разрешението трябва да бъде поискано в едномесечен срок от придобиването на акциите.

(2) Всяко физическо лице, което иска да придобие пряко или косвено акции в размера по ал. 1, посочва в заявлението си броя, вида, номиналната и общата стойност на акциите, които възнамерява да придобие, както и дела им в капитала на банката. Към заявлението се прилагат документите по чл. 9, ал. 1, както и:

1. данни за акциите на банката, които заявителят, всички свързани с него лица или лицата, с които той е в тесни връзки, вече притежават;

2. декларация, удостоверяваща дали в полза на заявителя или на свързано с него лице е учредявано лично или вещно обезпечение от страна на банката.

(3) Всяко юридическо лице, което иска да придобие пряко или косвено акции по ал. 1, посочва в заявлението си броя, вида, номиналната и общата стойност на акциите, които възнамерява да придобие, както и дела им в капитала на банката. Към заявлението се прилагат документите по чл. 9, ал. 2, както и данните и документите по ал. 2, т. 1 и 2. Декларацията по т. 2 се подписва от лицата, които по закон, устав или учредителен договор управляват и представляват юридическото лице.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2003 г.) При издаване на разрешение централната банка проверява дали източниците и размерът на притежаваното от заявителя имущество или развиваната от него дейност (делова активност) по своя мащаб и финансови резултати съответстват на заявеното за придобиване акционерно участие в банката и не създават съмнение относно надеждността и годността му при необходимост да окаже капиталова подкрепа на банката.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2003 г.) Централната банка отказва издаване на разрешение, ако установи, че са налице основанията по чл. 16, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за банките. Централната банка отказва издаването на разрешение и когато прецени, че:

1. съществува опасност банката да бъде засегната от небанковата дейност на заявителя;

2. наличието на тесни връзки на заявителя с други лица може да възпрепятства упражняването на банков надзор;

3. е налице съмнение за пране на пари;

4. представената от заявителя информация не осигурява достатъчна яснота за това, кои лица упражняват пряк или косвен контрол върху заявителя, или за тяхното финансово състояние и характера на деловата им дейност;

5. заявителят или лицата, които упражняват пряк или косвен контрол върху него, не са доказали своята надеждност и финансова стабилност;

6. представената информация за сделките, чрез които ще бъде придобито акционерното участие на заявителя в банката или чрез които е установен пряк или косвен контрол върху заявителя, поражда съмнение за привидност на тези сделки.

(6) За разрешенията по чл. 19б от Закона за банките се прилагат съответно разпоредбите на този член и на чл. 24 от тази наредба.

Чл. 24. (1) В случаите, когато заявител, който иска да придобие 25 и над 25 на сто от акциите с право на глас, е чуждестранна банка или е дружество, което има за дъщерно дружество чуждестранна банка, или е контролирано от лице, което контролира и чуждестранна банка, централната банка:

1. се консултира предварително с компетентния местен надзорен орган на чуждестранната банка;

2. изисква представянето на съответно писмено разрешение за извършване на инвестицията в България, ако това се изисква съгласно съответното чуждестранно законодателство.

(2) Централната банка надлежно уведомява компетентния местен надзорен орган на чуждестранната банка за взетото решение по заявлението по ал. 1.

Чл. 25. (1) Всяко местно или чуждестранно лице, което прехвърли акции с право на глас в местна банка и в резултат на това прехвърляне дяловото му участие спадне съответно под 50, 33, 20 и 10 на сто, уведомява в десетдневен срок централната банка относно:

1. размера на дяловото му участие, което е притежавал преди прехвърлянето;

2. размера на дяловото му участие, което продължава да притежава след прехвърлянето.

(2) Банката уведомява централната банка в срок не по-късно от 10 дни след узнаването на промените по ал. 1.

Чл. 26. (1) Местна банка може да придобие самостоятелно или заедно със свързано лице, пряко или косвено, дялово участие в местно или чуждестранно дружество, което не е банка, след получаването на писмено разрешение от централната банка, когато:

1. това участие е квалифицирано дялово участие;

2. стойността на това участие надхвърля 15 % от собствения капитал на банката.

(2) Освен в случаите по чл. 19, ал. 6 от Закона за банките не е необходимо разрешение и когато участието по ал. 1, т. 1 се изразява в акции, които банката е придобила като инвестиционен посредник за чужда сметка на организиран пазар на ценни книжа.

(3) За придобиването на дялови участия по ал. 2 банката надлежно уведомява централната банка в едномесечен срок.

(4) Към заявлението за получаване на разрешение по ал. 1 банката представя и следните документи:

1. данни за дяловото участие в дружеството, което банката вече притежава;

2. данни за вида, броя, номиналната и общата стойност на акциите (дяловете), дела им в капитала на дружеството, както и цената на придобиването;

3. документи и сведения за дружеството, които съдържат:

а) актуален препис-извлечение от съответния търговски регистър с данни за фирмата на дружеството, правно-организационната форма, седалището и адреса на управление;

б) финансови отчети на предприятието - годишен баланс и отчет за приходи и разходи за последните две години;

в) данни за свързаност на дружеството с други лица по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за банките;

г) (отм. - ДВ, бр. 108 от 2003 г.)

4. списък на всички дялови участия на банката в небанкови дружества, който съдържа следните данни за всяко отделно дружество:

а) наименование, правно-организационна форма, седалище и адрес на управление;

б) регистриран капитал;

в) размер на дяловото участие на банката;

5. актуални данни за размера на собствения капитал на банката към датата на подаване на заявлението по ал. 1;

6. икономическа обосновка на необходимостта от придобиването на дяловото участие;

7. декларация, удостоверяваща наличието или отсъствието на свързаност на банката с акционери или членове на управителни и контролни органи на небанковото дружество, подписана от лицата, които управляват и представляват банката; при наличие на свързаност се посочват имената, съответно наименованията и адресите на свързаните лица.

Чл. 27. (1) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2003 г.)

(2) Централната банка може да разреши придобиването на дялово участие по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 само при условие, че размерът на инвестицията е изцяло покрит със собствени средства на банката и тези средства няма да намалят капиталовата база на банката под изискуемия минимум.

(3) Централната банка отказва да издаде разрешение, когато:

1. придобиването на дялово участие по чл. 26, ал. 1, т. 1 или 2 самостоятелно или със свързано лице може да влоши капиталовата адекватност, ликвидността или качеството на активите на банката;

2. поради предмета на дейност на дружеството или неговото финансово състояние или поради свързаността му с други лица се създава възможност за рязко увеличаване на кредитния риск и загуби за банката;

3. банката не разполага със средствата по ал. 2.

Чл. 28. Разпоредбите на чл. 26 и 27 се прилагат на консолидирана основа, съответно за банкова група и финансов холдинг.

Чл. 29. (1) Местна банка, която иска да получи разрешение за откриване на клон в чужбина, подава до централната банка писмено заявление, което съдържа:

1. наименование на страната, където банката възнамерява да открие клон и неговото седалище;

2. имената на най-малко две лица, които са назначени да управляват клона и да представляват банката в чужбина.

(2) Към заявлението по ал. 1 се представят и следните документи:

1. заверен препис от решението на компетентния управителен орган на банката за откриването на клона в съответната страна;

2. заверен препис от решението на компетентния управителен орган на банката за назначението на лицата, които ще управляват клона и ще представляват банката в чужбина;

3. план за деловата дейност, който освен информацията по чл. 7, ал. 2, т. 5 съдържа и икономическа обосновка на необходимостта от откриване на клон на банката в съответната страна.

(3) Всяко лице, което е назначено да управлява клона на банката в чужбина, представя:

1. свидетелство за съдимост или друг аналогичен документ, когато лицето не е български гражданин, удостоверяващ, че лицето не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

2. данни за:

а) име (собствено, бащино и фамилно), единен граждански номер, дата и място на раждане, постоянен адрес;

б) образование, включително наименованието на учебните заведения, в които е придобито, и продължителността на обучението;

в) посетените квалификационни курсове и семинари с означение на мястото и годините на обучение;

г) чужди езици, които лицето владее писмено и говоримо, с посочване на степента на владеене;

д) професионалния опит с подробна характеристика на заеманите длъжности по години;

е) настояща месторабота и подробна характеристика на заеманата длъжност;

ж) заверен препис от диплома или друг аналогичен документ за завършено висше образование;

3. декларация, удостоверяваща следните обстоятелства:

а) че лицето не е лишено или лишавано от право да заема материалноотговорна длъжност;

б) че лицето не е било член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

в) че не е съпруг или роднина до трета степен включително по права или съребрена линия на друго лице, което управлява клона, или на лице, което е член на службата за вътрешен контрол на клона;

г) размера на платените данъци през последните 3 години, дали са му налагани санкции за укриване на данъци и дали имат неизплатени данъчни задължения.

Чл. 30. (1) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2003 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2003 г.) Централната банка отказва да издаде разрешение, когато:

1. съществува опасност финансовото състояние на банката да се влоши в резултат на откриването на клон в чужбина;

2. в представения план за деловата дейност по чл. 29, ал. 2, т. 3 се предвижда осъществяването на банкови сделки, които са извън обхвата на лицензията на банката;

3. предлаганата организационна структура на клона не осигурява неговото надеждно и стабилно управление;

4. упражнявания банков надзор в съответната страна не е достатъчно ефективен;

5. съществуват правни или административни пречки за осъществяване на надзор върху клона от страна на централната банка.

Чл. 31. След получаване на разрешение от компетентния надзорен орган - домакин в съответната страна, банката в десетдневен срок изпраща копие от разрешението на централната банка.

Чл. 32. Местна банка, която иска да получи разрешение за изменение на наименованието си, обозначено в лицензията, подава писмено заявление до централната банка, към което прилага:

1. заверен препис от решението на компетентния орган на банката;

2. мотивирано посочване на причините за промяна на съществуващото наименование на банката.

Чл. 33. Чуждестранна банка, която иска да промени наименованието, обозначено в лицензията за извършване на банкова дейност чрез клон на територията на страната, подава заявление в централната банка, към което прилага документи, удостоверяващи промяната в наименованието на банката в страната по нейното седалище.

Чл. 34. (1) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2003 г.)

(2) Централната банка отказва да издаде разрешение за изменение на наименованието, означено в лицензията, когато предложеното ново наименование на банката наподобява наименованието на съществуваща банка в страната.

Чл. 35. (1) Местна банка, която иска да получи разрешение за преобразуване чрез вливане, сливане или разделяне, подава писмено заявление до централната банка, към което прилага всички посочени в чл. 7, 8, 9, 10, 11 и 12 документи и сведения, както и:

1. заверен препис от решението на компетентния орган на банката за съответната форма на преобразуване на банката;

2. мотивирано посочване на причините за преобразуването.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2003 г.)

(3) Централната банка може да откаже издаването на разрешение за преобразуване на основанията, предвидени в чл. 20, ал. 1, ал. 2, т. 1 и 3, както и когато прецени, че съществува опасност:

1. бъдещата банка, съответно банки, да бъде засегната от рисковете, произтичащи от небанковата дейност на своите акционери;

2. преобразуването да влоши капиталовата адекватност, ликвидността и качеството на активите на банката, съответно банките;

3. преобразуването да доведе до нарушаване на изискванията на чл. 23, 25, 26, 29, 30 и 47 от Закона за банките и издадените за тяхното приложение наредби на централната банка.

Чл. 36. (1) Местна банка, която иска да получи разрешение за извършване на банкови сделки извън обхвата на издадената й лицензия, подава писмено заявление до централната банка, към което прилага:

1. изменения устав, който съдържа новите банкови сделки, придружен с копие от решението на общото събрание за изменение на устава;

2. обосновка на необходимостта от разширяване на предмета на дейност на банката;

3. сведения за професионалния опит и квалификация на лицата, които пряко ще извършват новите банкови сделки;

4. сведения за наличието на технологично оборудване и информационно осигуряване, необходимо за извършване на новите банкови сделки.

(2) Чуждестранна банка, която иска да извършва нови банкови сделки чрез клон на територията на страната, подава писмено заявление до централната банка, към което прилага:

1. документи, удостоверяващи правото й да извършва тези сделки в страната по нейното седалище;

2. сведенията по ал. 1, т. 3 и 4.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2003 г.)

(4) Централната банка отказва да издаде разрешение, когато:

1. прецени, че професионалната квалификация и опит на лицата по ал. 1, т. 3, както и финансовото състояние на заявителя не позволяват надеждно извършване на новите банкови сделки;

2. установи, че чуждестранната банка няма право да извършва посочените в заявлението сделки в страната по своето седалище.

(5) Местна банка може да започне извършването на разрешените банкови сделки, след като представи на подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", заверен препис от съответните промени в търговския регистър.

Чл. 37. (1) Местна банка, която иска да получи разрешение за увеличаване на капитала с непарични вноски, подава писмено заявление до централната банка, към което прилага:

1. заверен препис от решението на компетентния орган на банката за увеличение на капитала с непарични вноски и за изменение на устава, което съдържа подробно описание на имуществото, предмет на непаричните вноски, лицата, които ги правят, и номиналната стойност на акциите, предоставяни срещу вноските;

2. оценка на вещите лица, извършена по реда на чл. 72 от Търговския закон;

3. изменения устав, съдържащ пълно описание и оценка на имуществата, предмет на непаричните вноски.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2003 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2002 г.) Централната банка може да откаже да издаде разрешение, когато:

1. не са спазени изискванията на Търговския закон;

2. не е издадено разрешение по чл. 19, ал. 1 или чл. 19б от Закона за банките, когато такова се изисква;

3. банката е в нарушение или чрез извършване на вноската ще наруши изискванията на чл. 23, 25 или чл. 30, ал. 1 от Закона за банките;

4. предмет на вноската са активи с рисково тегло 50 или 100 на сто по смисъла на Наредба № 8 за капиталовата адекватност на банките и по нейна преценка, при необходимост от бърза продажба на тези активи, съществува опасност банката да не получи цена, съответстваща на оценката по устава;

5. предмет на вноската са права, които не са непосредствено свързани с дейността на банката.

(4) След издаването на разрешението банката представя на подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", заверен препис от съответните промени в търговския регистър.

Чл. 38. (1) Местна банка, която иска да получи разрешение за обратно изкупуване на издадени от нея акции, подава писмено заявление до централната банка, към което прилага:

1. заверен препис от решението на общото събрание на акционерите на банката за обратно изкупуване на издадените от банката акции, в което е посочена целта на обратното изкупуване;

2. мотивирано посочване на причините и необходимостта от обратно изкупуване на издадените от банката акции.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2003 г.)

(3) Централната банка отказва да издаде разрешение, когато:

1. не са спазени изискванията на чл. 187а от Търговския закон;

2. обратното изкупуване на акциите от банката би довело до нарушаване на изискванията на чл. 23, 25, 26, 29, 30 и 47 от Закона за банките и издадените за тяхното приложение наредби на централната банка.

(4) След издаването на разрешението банката представя на подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", заверен препис от съответните промени в търговския регистър.

Чл. 39. (1) Местна банка, която иска да получи разрешение за намаляване на капитала си, подава писмено заявление до централната банка, към което прилага:

1. заверен препис от решението на общото събрание на акционерите за намаляване на капитала, в което е посочена целта на намаляването;

2. мотивирано посочване на причините и необходимостта от намаляване на капитала.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2003 г.)

(3) Централната банка отказва да издаде разрешение по този член, когато:

1. намаляването на капитала е направено в нарушение с изискванията на чл. 199-203 от Търговския закон;

2. намаляването на капитала би довело до нарушаване на изискванията на чл. 23, 25, 26, 29, 30 и 47 от Закона за банките и издадените за тяхното приложение наредби на централната банка.

(4) След издаването на разрешението банката представя на подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", заверен препис от съответните промени в търговския регистър.