Държавен вестник, брой 7 от 24.I

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за вписване и отписване на въздухоплавателни средства (ВС), по-тежки от въздуха, чиято максимално разрешена излетна маса не превишава 850 кг, в регистъра на гражданските ВС на България като свръхлеки въздухоплавателни средства, както и условията и редът за първоначално определяне на летателната им годност и нейното продължаване.

Чл. 2. Националните знаци на гражданските ВС, вписани в регистъра на България, са главни латински букви LZ и са определени от Международния съюз по далекосъобщения.

Чл. 3. (1) Регистрационните знаци на всяко гражданско ВС, вписано в регистъра, се определят от Гражданската въздухоплавателна администрация (ГВА).

(2) Определянето на регистрационните знаци се извършва по заявление от собственика, владелеца или държателя на ВС. Заявлението се изпраща в ГВА най-малко 30 дни преди планираната дата на извършване на основния преглед от ГВА, предвиден в чл. 15. Собственикът, владелецът или държателят може да предложи регистрационните знаци, съобразявайки се с изискванията към тях, предвидени в тази наредба.

Чл. 4. (1) Регистрационните знаци са серия (комбинация) от три главни букви или серия от няколко (три и повече) арабски цифри.

(2) Когато регистрационните знаци са серия от букви, тя не трябва да съвпада с някоя от трибуквените комбинации, започващи с латинската буква Q от Q-кода, с аварийно-спасителния сигнал SOS или с други настоятелни сигнали, като PAN, ТТТ, XXX и др.

(3) Националните знаци предшестват регистрационните знаци, разделени с тире между тях.

Чл. 5. (1) Регистрационните знаци на ВС не се променят до момента на отписването на ВС от регистъра.

(2) Когато ВС бъде отписано от регистъра и след време отново бъде вписано, регистрационните знаци, определени при първоначалната му регистрация, могат да се запазят.

(3) Регистрационните знаци на ВС, което е отписано от регистъра, не се предоставят на друго ВС.

Чл. 6. Определените (потвърдените) от ГВА регистрационни знаци се съобщават писмено на собственика, владелеца или държателя на ВС.

Чл. 7. (1) Националните и регистрационните знаци се нанасят върху ВС или се закрепват по начин, осигуряващ трайност, като са чисти и видими по всяко време.

(2) Линиите на буквите, цифрите и тирето са плътни и с цвят, ярко контрастиращ на фона на съответната част от ВС.

Чл. 8. (1) Националните и регистрационните знаци на ВС се разполагат:

1. върху крилата, като знаците трябва да са нанесени или върху долната повърхност на лявото полукрило, или върху долната повърхност на двете полукрила, по възможност на еднакво разстояние от атакуващия и изходящия ръб с върхове на буквите и цифрите в посока на атакуващия ръб; и

2. върху двете страни на тялото между крилата и опашните плоскости или върху вертикалните опашни плоскости, а при една вертикална опашна плоскост - върху горните половини на външните страни на крайните плоскости.

(2) Ако ВС няма части, съответстващи на посочените в ал. 1, знаците трябва да бъдат разположени по начин, позволяващ ВС да бъде идентифицирано директно.

Чл. 9. (1) Буквите и цифрите във всяка една група са с еднаква височина.

(2) Знаците на ВС имат следните размери:

1. височината им върху крилата не може да е по-малка от 50 см;

2. височината им върху тялото и вертикалните опашни плоскости не може да е по-малка от 30 см.

(3) Ако ВС няма части, съответстващи на посочените в ал. 2, височината трябва да е избрана по начин, непрепятстващ непосредствено и директно идентифициране на ВС.

Чл. 10. Типът на буквите и цифрите, използвани в националните и регистрационните знаци, отговаря на следните изисквания:

1. буквите да са главни букви от латинската азбука без орнаменти;

2. цифрите да са арабски без орнаменти;

3. широчината на всяка буква или цифра (с изключение на буквите I, M, W и цифрата 1) и дължината на тирето трябва да бъдат 2/3 от височината;

4. широчината на буквата I и цифрата 1 трябва да бъде равна на 1/6 от височината;

5. широчината на буквите M и W трябва да е равна на височината;

6. дебелината на линиите на буквите, цифрите и тирето трябва да бъде равна на 1/6 от височината;

7. разстоянието между буквите, цифрите и тирето трябва да бъде равно или по-голямо от 1/4 от ширината на стандартните букви и цифри.

Чл. 11. Гражданската въздухоплавателна администрация вписва ВС в регистъра на гражданските ВС на България като свръхлеко въздухоплавателно средство и издава техническо свидетелство.

Чл. 12. Регистърът на гражданските ВС на България се води от ГВА, като в него се отразяват като свръхлеки ВС с маса до 850 кг.

Чл. 13. (1) Вписването на ВС в регистъра и издаването на техническо свидетелство се извършват по заявление, подадено от собственика, владелеца или държателя на ВС.

(2) Заявлението се подава до ГВА по образец (приложение № 1) най-малко 30 дни преди датата на основния преглед.

Чл. 14. Гражданската въздухоплавателна администрация извършва проучване на типа ВС, което включва запознаване с конструкцията, съответствието със сертификационните данни на прототипа и нормите за летателна годност, по които е построено ВС.

Чл. 15. (1) Въздухоплавателно средство се представя на ГВА за първоначален преглед в съответствие с изискванията на раздел III и IV, като предварително се определят времето и мястото на прегледа, които да са приемливи за ГВА, но не повече от един месец след подаване на заявление.

(2) Когато ВС се представя за първоначален преглед в чужбина или извън територията на София, заявителят заплаща на ГВА допълнителните разходи за проверката.

Чл. 16. (1) След извършването на първоначален преглед и при съответствие на ВС с изискванията на наредбата ВС се вписва в регистъра на гражданските ВС на България като свръхлеко въздухоплавателно средство, където се нанасят следните данни:

1. номер на техническото свидетелство;

2. национални и регистрационни знаци;

3. тип и производител на ВС и сериен номер на конструкцията;

4. сериен номер и тип на силовата установка (ако има);

5. цвят на крилото - за ВС с "меко крило";

6. максимална излетна маса и максимален полезен товар;

7. брой места;

8. име и адрес на собственика, владелеца или държателя;

9. дата на вписване.

(2) Гражданската въздухоплавателна администрация издава техническо свидетелство на ВС, което се предава на собственика, владелеца или държателя.

(3) В техническото свидетелство се вписват данните от ал. 1.

Чл. 17. (1) Вписването в регистъра на сделките по прехвърляне правото на собственост върху гражданско ВС на територията на България се извършва след подаването на заявление от новия собственик, придружено с техническото свидетелство.

(2) Вписването в регистъра на сделките по учредяване и прехвърляне на вещни или облигационни права, както и на учредяването на вещни тежести върху гражданско ВС на територията на България се извършва след подаване на заявление от собственика, владелеца или държателя, придружено от договор или друг документ, даващ основание за вписване промени в регистъра на граждански ВС.

(3) Въз основа на посочените документи ГВА унищожава досегашното техническо свидетелство, а в регистъра вписва датата и номера на новото техническо свидетелство, името и адреса на новия собственик, владелец или държател на ВС и основанието за прехвърлянето на права.

(4) След вписването на посочените данни в регистъра ГВА издава техническо свидетелство, което предава на новия собственик, владелец или държател или негов представител срещу заплащане на такса, определена от Министерския съвет.

(5) Досегашният титуляр на права предава на новия собственик, владелец или държател на ВС формулярите на ВС, двигателите и всички други документи, представляващи неразделна част от формулярите, а техническото свидетелство връща в ГВА.

Чл. 18. Отписването на ВС с максимална излетна маса до 850 кг се извършва, когато:

1. собствеността на ВС бъде прехвърлена на чуждестранно физическо или юридическо лице;

2. въздухоплавателното средство бъде бракувано поради катастрофа, авария, безследно изчезване, природно бедствие, навършване на общия ресурс или морално остаряване.

Чл. 19. (1) В случаите по чл. 18, т. 1 отписването се извършва на основание подадено заявление от досегашния собственик на ВС, придружено от техническото свидетелство, договора за прехвърляне на собствеността или друг документ, който дава основание за отписването.

(2) Непосредствено преди отписването ВС се предоставя на ГВА за оглед, като времето и мястото се определят предварително, така че да са приемливи и за администрацията. Когато ВС се представя за оглед в чужбина или извън територията на София, заявителят заплаща на ГВА необходимите разходи за проверката.

(3) Въз основа на представените документи и след като ГВА в резултат на огледа се убеди, че са заличени националните и регистрационните знаци и е свалена идентификационната табела (ако е предвидена), техническото свидетелство се унищожава, а в регистъра се вписват датата и основанието за отписване и се издава документ, че ВС е отписано от регистъра. Документът за отписване се предава на заявителя.

Чл. 20. (1) В случаите по чл. 18, т. 2 отписването на ВС се извършва на някое от следните основания:

1. заявление от досегашния собственик, придружено (когато това е възможно) от техническото свидетелство; заявлението трябва да бъде подадено в ГВА не по-късно от един месец от възникване на основанието за отписване;

2. протокол от комисията по разследване на катастрофата, аварията, безследното изчезване или протокол от комисията по бракуването.

(2) Въз основа на посочените документи ГВА отписва ВС от регистъра, като вписва датата и основанието за това и уведомява писмено собственика за извършеното отписване.

Чл. 21. Всеки тип ВС, проектирано и построено в България, трябва да има удостоверение за летателна годност за съответния тип ВС (типово удостоверение за летателна годност).

Чл. 22. Типовото удостоверение за летателна годност се издава от ГВА по молба от заявителя след проучване и заключение на назначена от ръководителя на ГВА експертна комисия, в която могат да бъдат привличани и експерти от съответни авиационни структури и други компетентни организации.

Чл. 23. Гражданската въздухоплавателна администрация издава типово удостоверение за летателна годност, когато всички изисквания, произтичащи от националните, от приетите за национални или от единните норми за летателна годност, са удовлетворени и е налице разработена експлоатационно-техническа документация.

Чл. 24. За всяко серийно произведено ВС се издава техническо свидетелство и се определя летателната годност на основание подадено заявление от производителя, сертификат за качество, както и декларирано съответствие от производителя.

Чл. 25. При наличие на документите по чл. 24 ГВА издава експортно удостоверение, когато ВС е предназначено за износ.

Чл. 26. Гражданската въздухоплавателна администрация издава техническо свидетелство и заверява летателната годност на ВС, внесени от чужбина.

Чл. 27. Техническо свидетелство на внесено ВС се издава на основание заявление, подадено от собственика, владелеца или държателя на ВС.

Чл. 28. Заявлението (приложение № 2) по ал. 1 се подава до ГВА най-малко 30 дни преди планираната дата за преглед от инспекторите на ГВА.

Чл. 29. В заявлението се посочват: заводският (серийният) номер на ВС, регистрационните знаци и категорията му. Наред със заявлението собственикът, владелецът или държателят представя пред ГВА:

1. копие на типовото удостоверение за летателна годност, издадено от упълномощения орган на страната производител, ако досега такъв тип ВС не е бил вписан в регистъра;

2. експортно удостоверение за летателна годност на ВС в случаите, когато ВС се внася от държава, с която България не прилага единни норми за летателна годност;

3. сертификат за качество и съответствие в случаите, когато ВС е ново и се внася от държава, с която България прилага единни норми за летателна годност.

Чл. 30. Собственикът, владелецът или държателят представя в ГВА:

1. копие от Ръководството за летателна експлоатация (РЛЕ);

2. копие от всички ръководства на производителя за техническо обслужване;

3. копие от издаден (съгласуван) от производителя регламент за техническо обслужване;

4. пролетени часове на планера и двигателите от началото на експлоатацията, от последния ремонт и от последното периодично техническо обслужване (ПТО) (в календарен срок, часове, кацания и т.н. и съответния остатъчен ресурс) в зависимост от типа на регламента;

5. списък на всички ресурсни агрегати (ако има такива) и съответния остатъчен ресурс;

6. протокол за масата и центровката;

7. формулярите на ВС и двигателите.

Чл. 31. Гражданската въздухоплавателна администрация признава издадено от страна-членка на ЕС, валидно свидетелство за летателна годност и издава българско техническо свидетелство и заверява летателна годност.

Чл. 32. Срокът на валидност на летателната годност може да бъде продължен до една година от ГВА.

Чл. 33. Продължаването на валидността на летателната годност на ВС се извършва по заявление (приложение № 2) от собственика, владелеца или държателя.

Чл. 34. (1) Преди да бъде продължена валидността на летателната годност, инспекторите от ГВА или от упълномощени от ГВА лица - членове на специализирани организации, трябва да се убедят на базата на огледи и проверки, че:

1. не са настъпили недопустими изменения в състоянието на ВС;

2. летателните характеристики и техническите параметри на ВС, двигателите и системите му не се различават от тези, посочени в РЛЕ;

3. техническото обслужване на ВС е извършвано в пълно съответствие с РТО.

(2) Инспекторите от ГВА или от съответната упълномощена организация предлагат да бъде продължена валидността на летателната годност.

(3) Техническото свидетелство и продължената летателна годност се предават на собственика, владелеца или държателя срещу заплащане на такса, определена от Министерския съвет.

Чл. 35. Летателната годност губи валидността си, ако ВС не се поддържа съгласно изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване и тази наредба.

Чл. 36. Собственикът, владелецът или държателят носи отговорност за поддържане на летателната годност на ВС.