Държавен вестник, брой 11 от 31.I

Чл. 14. (1) При планирането на територията за строежи за ВВООБ, с изключение на строежите по чл. 17, се изработва генерален план, който съдържа:

1. техническа територия (район) - за производство, изпитване и съхраняване на ВВООБ, за обслужване, за товаро-разтоварни и други работи и за открити стрелбища;

2. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) подривна територия (площадка) - за унищожаване на негодни и опасни за работа ВВООБ извън техническата територия, разположена на разстояние не по-малко от 400 m от складовете и останалите сгради и съоръжения и на разстояние 1000 m от урбанизирани територии и други строежи;

3. административно-стопанска територия - за разполагане на административни, стопански и жилищни сгради, контролно-пропускателни пунктове, противопожарно депо, топло- и пароцентрали, помпени станции, гаражи, работилници, складове и други сгради на спомагателните служби.

(2) На техническата територия се планира изграждането на:

1. комплекс от сгради, площадки и съоръжения, необходими за правилното и безопасното изпълнение на основните функции;

2. противопожарни депа и водоеми;

3. технически средства за сигнализация и свръзка;

4. пътна мрежа за двупосочно движение и достъп до всички сгради и съоръжения по всяко време на годината, обозначена със съответните пътни знаци;

5. жп линии и рампи (при необходимост);

6. сортировъчни площадки, разположени на разстояние не по-малко от 200 m от други сгради и съоръжения, със складове, пътища, водоеми, противопожарна и сигнална инсталация и телефонна връзка.

Чл. 15. Необходимите територии, сгради и комуникации съгласно чл. 14 за конкретните строежи за ВВООБ се определят със заданието за проектиране.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) Минималните безопасни разстояния R в m до урбанизирани територии, до отделни сгради и съоръжения и до плавателни реки са съгласно приложение № 5.

(2) За случаите, непосочени в приложение № 4, и за разстоянията между сградите на територията безопасните разстояния се определят по формулата

R = K(1) х (корен втори от (Q)),

а за съхранявани количества ВВ до 10 t и за капсулдетонатори и електродетонатори, преизчислени към количество ВВ - по формулата

R = K(1) х (корен трети от (Q)),

където:

Q е масата на ВВ, приравнена към тротила, в кг;

К(1) - коефициент, който отчита очакваните повреди съгласно приложение № 6.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) Когато в складовете се съхраняват до 100 kg ВВ или барути и до 500 броя капсулдетонатори или електродетонатори, разстоянието до урбанизирани територии може да се намали до 100 m, а при складове със земен насип тези количества може да се удвоят.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) Безопасните разстояния от открити стрелбища до урбанизирани територии трябва да са не по-малко от 1000 m.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) Безопасните разстояния от открити стрелбища до урбанизирани територии по направление на стрелбата с обхват 120° трябва да са не по-малко от:

1. 6000 m - за ръчно стрелково огнестрелно оръжие с калибри, равни и по-големи от 12,7 mm;

2. 3000 m - за калибри, по-малки от 12,7 mm;

3. 1000 m - за стрелбища с ловно гладкоцевно и късо нарезно оръжие.

(6) Безопасните разстояния между сградите (производствени и складови) на територията за строежи за ВВООБ за непредаване на детонация се определят по формулата

R = K(2) х (корен втори от (Q)),

където:

Q е масата на ВВ, приравнена към тротила, в кг;

К(2) - коефициент съгласно приложение № 7.

(7) Допуска се намаляване с 1/3 на безопасните разстояния по ал. 1, когато се изграждат съоръжения (обвалване) откъм застрашените (потенциално опасните) направления, а безопасните разстояния по ал. 2 се намаляват съгласно забележка 3 на приложение № 6.

(8) Съоръженията по ал. 7 се проектират като земен насип с височина, равна на котата на корниза на сградите, с наклон 45°, с широчина в основата не по-малка от 5 m, а при върха - не по-малка от 1 m. Земният насип трябва да отстои от сградите на разстояние не по-малко от 1 m и не по-голямо от 3 m.

(9) Допуска се, когато е невъзможно изграждането на земен насип, заграждането да се проектира със защитна монолитна стоманобетонна конструкция с наклон 45°, която да осигурява безопасност съгласно технологичните изисквания в заданието за проектиране.

(10) Допуска се тристранно заграждане (със земен насип или монолитна стоманобетонна конструкция) в случаите, когато незащитената страна не застрашава сградите откъм нея.

(11) Земният насип се изгражда от пластични или сипещи се материали, като се забранява използването на камъни, чакъл и горими материали.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) В урбанизирани територии могат да се планират и изграждат:

1. магазини за търговия с огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия без ограничения в която и да е зона;

2. складове (хранилища) за огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия към магазини, складове на спортни организации, на музеи, театри, частни колекции и др.;

3. производствени помещения за огнестрелни оръжия;

4. работилници за ремонт на огнестрелни оръжия;

5. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) полуоткрити, покрити и закрити стрелбища при осигуряване на мерки за безопасност;

6. лаборатории за изпитване на ВВООБ (без полигонни изпитвания) при осигуряване на мерки за безопасност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) Магазините за огнестрелни оръжия и боеприпаси, складовете към тях и ремонтните работилници (без електрохимична обработка) могат да се проектират в приземните и първите етажи в жилищни сгради и в сгради със смесено предназначение, като се спазват изискванията на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр. 3 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 10 от 2005 г.) и санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания.

(3) Допустимите количества ВВООБ за съхраняване в строежите по ал. 1 са съгласно чл. 19 и 21 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. За лабораториите за смесване и изпитване на ВВ и хранилищата към тях допустимото количество тротилов еквивалент е не по-голямо от 20 kg.

Чл. 18. (1) Строителните конструкции на взривоопасните производствени и складови сгради се проектират от негорими материали и изделия при спазване на следните изисквания:

1. разделяне на конструкцията на секции с възможност за отделянето на секциите с риск от експлозия;

2. ограничаване на площта на секциите с риск от експлозия;

3. проектиране на специални защитни мерки между секциите с риск от експлозия;

4. проектиране на елементи на сгради от лек материал и с подходящо закрепване с възможност за лесно изхвърляне при евентуална експлозия.

(2) Покривите на сградите по ал. 1 се проектират от негорими материали и изделия, които трябва да са леки и лесно изхвърлящи се при взрив. Това изискване трябва да се прилага и за ограждащите конструкции на сгради на два и повече етажи.

(3) Полезните експлоатационни натоварвания на подовите конструкции се определят с технологичните изисквания в заданието за проектиране.

(4) Нормативното полезно натоварване на подовите конструкции на строежите за ВВООБ се определя с технологичните изисквания в заданието за проектиране.

Чл. 19. (1) Производствените и складовите взривоопасни сгради се проектират по правило на един етаж.

(2) Изключение по ал. 1 се допуска, когато технологията на производство и съхраняване налага сградите да се проектират на два и повече етажи.

Чл. 20. Помещенията във взривоопасни производствени сгради с дължина, по-голяма от 10 m, и във взривоопасни складове с дължина, по-голяма от 15 m, трябва да имат най-малко два изхода. Разстоянието от всяко работно място до един от изходите за всяко помещение не може да превишава 30 m.

Чл. 21. Стените и таваните на помещенията в производствени и складови сгради, в които ВВ са в насипно или прахообразно състояние, се проектират с лицеви покрития с цвят, различен от този на ВВ.

Чл. 22. (1) Технологичната връзка между взривоопасните и невзривоопасните помещения се осъществява чрез технологични отвори, осигурени и обезопасени съгласно Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми (обн., ДВ, бр. 58 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 33 от 1994 г.).

(2) В случаите, когато през хоризонталните и вертикалните пожарозащитни прегради преминават тръбопроводи, въздуховоди и кабели, местата на преминаването се уплътняват с негорими материали, без да се намалява границата на пожароустойчивост на съответната преграда.

Чл. 23. Забранява се използването на азбестосъдържащи строителни продукти (материали и изделия) и на азбестосъдържащи изолации в строежи за ВВООБ.

Чл. 24. (1) Подовете на помещения във взривоопасни производствени и складови сгради и в закрити стрелбища се проектират безискрови и антистатични, като в закритите стрелбища те не трябва да задържат натрупвания от неизгорели барутни частици.

(2) Когато в помещенията на сградите по ал. 1 се работи с течни ВВ, подовете се проектират непромокаеми и пригодени за лесно почистване, с наклон най-малко 3 % и оттичане в съответни ями.

Чл. 25. (1) Височината на прозорците от пода във взривоопасни производствени и складови сгради се определя с технологичните изисквания в заданието за проектиране.

(2) Стъклата на прозорците във взривоопасни складове, които се огряват от слънцето, се проектират със слънцезащита.

Чл. 26. Стълбите и стълбищата във взривоопасни производствени и складови сгради на два и повече етажи трябва да осигуряват сигурна и безопасна експлоатация, като в случаи на аварии или пожар да позволяват безопасна евакуация.

Чл. 27. (1) Стопанските, административните, жилищните и други обслужващи сгради по правило се проектират като самостоятелни сгради.

(2) Допуска се проектиране на помещения за оперативно управление, за съблекални, бани и др. във взривоопасни производствени и складови сгради в най-безопасните за тях места.

Чл. 28. Площите, обемите и помещенията на подземните складове за ВВООБ се определят с технологичните изисквания в заданието за проектиране, в зависимост от вида и количеството на ВВООБ.

Чл. 29. Подземните складове за ВВ се проектират като камери или ниши, които се разполагат така, че взривяването в една от тях да не предизвиква детонация на ВВ в съседните камери или ниши.

Чл. 30. Разполагането на подземните складове за ВВ, свързани с подземни изработки (рудници, мини и др.), трябва да отговаря на следните условия:

1. разстоянието от склада до шахтите, шахтовите дворове и други камери, както и до вентилационни врати, разрушаването на които може да лиши целия рудник или участък от него от приток на чист въздух, трябва да е не по-малко от 100 m за склад камерен тип и не по-малко от 60 m - за склад с ниши;

2. разстоянието от склада до изработките трябва да е не по-малко от 25 m - за склад камерен тип, и не по-малко от 20 m - за склад с ниши;

3. отстоянието от повърхността на земята на складове камерен тип трябва да е не по-малко от 30 m, а на складове с ниши - не по-малко от 15 m;

4. всеки подземен рудничен склад трябва да се проектира с два изхода; допуска се подземни складове, които нямат връзка с подземните изработки, да се проектират с един изход с осигурена вентилация.

Чл. 31. (1) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) Стрелбищата в зависимост от предназначението им са спортни, тренировъчни и др.

(2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) Стрелбищата за спортни и тренировъчни цели могат да бъдат изпълнени като полупокрити, покрити и закрити строежи.

(3) (Предишен текст на чл. 31, изм. - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) Не се допуска проектирането на стрелбища в жилищни сгради.

Чл. 31а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) (1) Стрелбищата за спортни и тренировъчни цели се проектират с огнева зона с дължина, както следва:

1. при употреба на пневматично оръжие - 10 m;

2. при употреба на огнестрелно оръжие - съответно 25, 50, 100 и 300 m.

(2) При проектиране на стрелбищата по ал. 1, т. 1, както и на стрелбищата по ал. 1, т. 2 с огнева зона с дължина съответно 25 и 50 m се спазват изискванията на глава девета, раздел I "Спортна стрелба" от нормите за проектиране на спортни сгради и съоръжения (отпечатани в "Нормативна база на проектирането и строителството", 1989 г. - специализирано издание на Комитета по териториално и селищно устройство).

(3) Изискванията при проектиране на стрелбища по ал. 1, т. 2 с огнева зона с дължина съответно 100 и 300 m се определят със заданието за проектиране.

Чл. 32. (1) Помещенията, в които се предвижда устройването на закрити стрелбища, трябва да се проектират без прозорци.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) Дължината на огневата зона в стрелковия тунел трябва да е най-малко:

1. за късо нарезно оръжие - 25 m;

2. за дълго нарезно оръжие:

а) за калибър над 5,6 mm - 100 m;

б) за калибър до 5,6 mm - 50 m;

3. при балистични изпитвания и прострелвания - съгласно заданието за проектиране.

(3) Светлата височина на стрелковия тунел трябва да е най-малко 2,20 m, мерено до долния ръб на таванните куршумоуловители, а при балистични изпитвания и прострелване - най-малко 1,00 m.

(4) Широчината на стрелковия коридор трябва да е най-малко 0,80 m.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) Куршумоуловителите в закритите стрелбища се проектират многопластови, от подходящи материали, с оглед осигуряване на защита от рикошет. Таванните куршумоуловители се проектират с широчина не по-малка от 30 cm, разположени на разстояние 5 m един от друг.

(6) Облицовките в закритите стрелбища се проектират от трудногорими и негорими материали с възможност за поемане на рикошет.

(7) В закритите стрелбища се проектират шумозащитни съоръжения, които да осигуряват степен на защита от шум съгласно изискванията на приложение № 3 от Наредба № 4 за защита от шум на територията на населените места (ДВ, бр. 41 от 1999 г.).

Чл. 33. (1) Отоплението, вентилацията и климатизацията на строежите за ВВООБ се проектират съобразно общите изисквания на Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации (отпечатани в Бюлетин за строителство и архитектура (БСА), бр. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6-7 от 1991 г., бр. 10 от 1993 г. и бр. 4-5 от 1994 г.) и при спазване на специфичните изисквания на тази наредба.

(2) Котелните инсталации и тръбопроводите се проектират съгласно изискванията на съответните нормативни актове за съоръжения с повишена опасност и в съответствие със Закона за техническите изисквания към продуктите (ДВ, бр. 86 от 1999 г.). Котелните инсталации се проектират в подветрената страна на територията.

Чл. 34. (1) Температурата в отопляеми складове не трябва да е по-ниска от 15°C и по-висока от 25°C.

(2) Отоплителната инсталация се изчислява за максимална температура на повърхността на отоплителните тела и топлопроводите най-малко с 20 % по-ниска от температурата на самовъзпламеняване на ВВ.

(3) Отоплението на взривоопасните сгради (производствени и складови) се проектира водно или парно с налягане до 0,1 atm.

Чл. 35. (1) В производствени помещения за ВВ не се допуска поставяне на оребрени отоплителни тела и на отоплителни тела в ниши по стените.

(2) Отоплителните тела и топлопроводите се боядисват с такъв цвят, при който попадналите частици от взривоопасен прах да са лесно забележими.

Чл. 36. Нагнетателно-засмукващите агрегати във взривоопасните помещения се предвиждат в отделно помещение или на външната страна на стените на сградите. Агрегатите трябва да са със степен на защита, съответстваща на зоните по пожаро- и взривоопасност. Зоните се определят съгласно Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми.

Чл. 37. Смукателни агрегати на аварийната вентилация могат да се предвиждат във взривоопасните помещения, ако електродвигателите им са от същия тип, както другите електродвигатели, намиращи се в тях, и са взривозащитени.

Чл. 38. (1) Въздуховодите, топлопроводите и техните елементи се проектират от негорими материали и изделия, които да не позволяват образуване на искри и статично електричество.

(2) Транзитните въздуховоди, когато пресичат хоризонтални и вертикални противопожарни прегради, се защитават допълнително до граница на пожароустойчивост най-малко 45 min.

(3) Във въздуховодите на вентилационните и климатичните инсталации се предвиждат отвори и люкове за почистването им.

(4) Вентилационните отвори на закритите стрелбища се проектират на две нива - над пода и над всяко стрелково място на огневия рубеж.

Чл. 39. В помещенията за работа с димни барути и пиротехнически състави вентилацията се проектира ежекторен тип.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) Електрическите уредби, включително електрическите инсталации и мрежи, на строежите за ВВООБ се проектират при спазване изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (ДВ, бр. 90 и 91 от 2004 г.), Наредба № 4 от 2003 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на електрически уредби в сгради (ДВ, бр. 76 от 2003 г.; попр., бр. 79 и 87 от 2003 г.; изм., бр. 14 от 2004 г.), Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми и при спазване на специфичните изисквания на тази наредба.

(2) Описанието на степените на защита на електрообзавеждането, осигурени от обвивката (срещу достъп до опасни части, срещу проникване на твърди чужди тела и на вода), е съгласно приложение № 8.

Чл. 41. Електрозахранването се проектира от разпределителна мрежа, от собствен стационарен източник или от подвижен източник на електроенергия, като се допускат и комбинации от тези начини на електрозахранване и задължително се проектира аварийно захранване.

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) Когато прекъсване на електрическото захранване може да предизвика производствени аварии, за съответните сгради и цехове трябва да се проектира електрозахранване от самостоятелни електрически подстанции или от две отделно работещи секции на една подстанция, осигуряващи първа категория на електрозахранване съгласно Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 43. (1) Когато внезапно прекъсване на електрическото осветление може да доведе до производствени аварии, свързани с възможност от възникване на взрив или пожар, за съответните сгради и цехове се проектира аварийно осветление.

(2) Захранването на аварийното осветление се проектира от отделен източник, който не се използва за захранване на основното осветление.

(3) При отсъствие на независим захранващ източник за целите на аварийното осветление, както и за производствени ремонтни работи могат да се предвиждат преносими взривобезопасни акумулаторни осветители, предварително заредени и разположени на определени за тях места.

(4) За сгради, в които се извършва нитрация на нитроглицерин, толуол, сулфодиметил-анилин, пентаеритрит и промиване на нитроглицерин, както и за цехове за приготвяне на иницииращи ВВ, за захранване на аварийното осветление се предвиждат акумулаторни батерии или друг независим източник на електроенергия (електроагрегат, друга подстанция с двустранно захранване и др.).

Чл. 44. Когато в съответния цех или помещение работят едновременно повече от 50 човека, се проектира евакуационно осветление.

Чл. 45. Трафопостовете, подстанциите и разпределителните устройства се проектират на разстояние от взривоопасни сгради и съоръжения съгласно т. 8 от приложение № 5.

Чл. 46. Местата за подвижните източници на електроенергия се проектират на разстояние най-малко:

1. от складовете, навесите, площадките и др. - 25 m;

2. от сградите с I, II и III степен на пожароустойчивост - 5 m;

3. от сградите с IV и V степен на пожароустойчивост - 10 m.

Чл. 47. Електрическите помещения в производствените сгради трябва да са най-малко от II степен на пожароустойчивост.

Чл. 48. Електрическите помещения в производствените сгради се проектират отделени от взривоопасните помещения чрез плътни стени с пожароустойчивост съгласно Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми.

Чл. 49. Електрическите разпределителни табла и пултовете за управление на електрообзавеждането в складове, площадки и пунктове за работа на техническата територия се проектират отвън, на разстояние най-малко 5 m от тях.

Чл. 50. Всички външни електропроводни линии за напрежение до 1000 V се проектират положени подземно, в тръби, в канали или направо в терена.

Чл. 51. Когато общото потребление на електроенергия е над 1000 kW, се проектират две захранващи линии, като всяка от тях се оразмерява най-малко за 70 % от общия товар.

Чл. 52. Груповите силови и осветителни линии се проектират извън взривоопасните помещения.

Чл. 53. Във взривоопасните помещения:

1. не се допуска да се проектират кабелни съединители или кабелни муфи;

2. за всички токови кръгове се проектира защита срещу претоварване както на фазовите проводници, така и на неутралния проводник.

Чл. 54. Електрическата инсталация в стрелковия тунел на закритите стрелбища се проектира вградена или скрита зад непробиваеми прегради.

Чл. 55. В мрежите за еднофазно напрежение се проектират двуполюсни прекъсвачи (във веригите на фазовия и неутралния проводник).

Чл. 56. Не се допуска устройването на ниши за разполагане на осветители в плътни междинни стени, които отделят взриво- и пожароопасни сгради и помещения от съседни такива.

Чл. 57. В складовете електрическите осветителни инсталации, включително осветителите, се проектират над проходите, между отделните фигури, като височината на окачване на осветителите трябва да е най-малко 2,5 m.

Чл. 58. Управлението на външното осветление на техническата територия се проектира централизирано.

Чл. 59. Електрическото захранване на външни осветители, които са достъпни за допир, се проектира за безопасно свръхниско напрежение до 24 V.

Чл. 60. Апаратите за управление и защита на осветителните електрически инсталации се проектират извън взривоопасните и пожароопасните помещения.

Чл. 61. За защита срещу поражения от електрически ток се проектира отделен защитен проводник.

Чл. 62. Забранява се неутралният проводник да се използва и като защитен.

Чл. 63. (1) Повторното заземяване на неутралните проводници се проектира извън сградите.

(2) За защитните електрически вериги във взривоопасните помещения се проектират най-малко две електрически връзки със заземителите, по възможност в противоположните краища на съответното помещение.

Чл. 64. Всички метални и други токопроводими части във взривоопасните помещения (метални конструктивни части, корпусите на електрически машини, апарати и съоръжения, тръбопроводи, въздуховоди и др.) трябва да са взаимно свързани чрез защитни проводници.

Чл. 65. За преминаването на защитните проводници през стените на взривоопасните помещения се предвиждат стоманени тръби.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) Мълниезащитата на строежите за ВВООБ се проектира за първа категория със защитна зона тип А съгласно Наредба № 8 от 2004 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства (ДВ, бр. 6 от 2005 г.) и при спазване на специфичните изисквания на тази наредба.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) Допуска се строежите за ВВООБ по чл. 3, ал. 1, т. 5 и 7 и ал. 2 да се проектират за категорията на строежа, в който се намират (втора или трета категория), съгласно Наредба № 8 от 2004 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства.

Чл. 67. Защитата срещу преки попадения на мълнии се проектира чрез отделно стоящи мълниеотводи, като импулсното съпротивление трябва да е до 5 W.

Чл. 68. С проекта за мълниезащита се изработва инструкция за провеждане на преглед след пряко попадение на мълния и инструкция за текущата експлоатация на мълниезащитата.

Чл. 69. Защитата от статично електричество на строежите за ВВООБ се проектира съобразно общите изисквания на БДС 16780-87 и при спазване на специфичните изисквания на тази наредба.

Чл. 70. Покритията на подовете и работните маси трябва да отговарят на изискванията за антистатични покрития и да имат специфично съпротивление не по-голямо от 106W.

Чл. 71. (1) Когато се предвиждат ремъчни предавки, ремъците трябва да са антистатични.

(2) Когато се предвиждат лентови транспортьори, лентите трябва да са антистатични.

Чл. 72. (1) Слаботоковите електрически инсталации за целите на телефонията, сигнализацията, охраната и др. извън сградите се проектират кабелни (подземни или въздушни) или въздушни с проводници.

(2) Когато инсталациите по ал. 1 са въздушни, на техническата територия те се проектират на разстояние най-малко 10 m от сградите (производствени и складови) и площадките.

Чл. 73. (1) Телефонните линии за връзка и сигнализация, проектирани към сгради с мълниезащита от първа категория, трябва да са кабелни по цялото си протежение, започвайки от телефонната станция.

(2) Линиите се проектират с кабели с метална оплетка или броня, като оплетката (бронята) се свързва към защитната верига на електрическата уредба.

Чл. 74. Въздушни телефонни линии за връзка и сигнализация в производствени цехове се въвеждат с подземен кабел с дължина най-малко 50 m.

Чл. 75. (1) На техническата територия външните телефонни апарати, включени към въздушни свързочни линии, се поставят в затворени кутии на стълбовете на линиите или на самостоятелни стълбчета, които се намират на разстояние не по-малко от 10 m от сградите (производствени и складови) и площадките с ВВ, боеприпаси и барути, като се предвидят съответните защитни мерки.

(2) Металните корпуси на телефонните апарати, предпазителите и металните кутии за поставяне на телефонните апарати се свързват със защитния проводник на електрическата уредба или се заземяват със специален заземител, чието съпротивление спрямо земя не трябва да превишава 50 W.

(3) На техническата територия се допуска вместо телефонни апарати да се инсталират щепселни розетки за включване на телефонни апарати.

(4) Телефонните апарати в пожароопасните и взривоопасните помещения трябва да са взривозащитени.

Чл. 76. Пожарната и постовата сигнализация се осъществяват чрез комутатори лъчева система.

Чл. 77. (1) Когато линиите за пожарна и постова сигнализация са въздушни, на техническата територия те се прокарват на разстояние най-малко 10 m от сградите (производствени и складови) и площадките за ВВ и боеприпаси.

(2) Линиите за постова сигнализация се прокарват в охраняваната ивица на разстояние 6-8 m от външната телена ограда и от електрическите линии.

Чл. 78. Когато на техническата територия се проектира пожароизвестителна система, тя трябва да е с извод до противопожарната охрана.

Чл. 79. При проектиране на електрически инсталации, мрежи и уредби за сгради и площадки за ВВООБ трябва да се спазват и изискванията за електромагнитна съвместимост.

Чл. 80. Водоснабдяването на територията за ВВООБ се проектира съгласно Нормите за проектиране на водоснабдителни системи (отпечатани в БСА, бр. 1, 2 и 3 от 1987 г.; изм., бр. 1 от 1993 г.), а канализацията - съгласно Нормите за проектиране на канализационни системи (отпечатани в БСА, бр. 9 и 10 от 1989 г.; изм., бр. 1 от 1993 г.), като проектирането на разделна или смесена система зависи от технологичните изисквания в заданието за проектиране.

Чл. 81. Помпените станции за подаване на вода за домакински, питейни и противопожарни нужди трябва да имат резерв от помпи, както следва:

1. при една работна помпа - 100 %;

2. при две и повече работни помпи - 50 %.

Чл. 82. Помещението на помпената станция трябва да е най-малко от II степен на пожароустойчивост с автоматично управление.

Чл. 83. За гасене на пожар се проектира водоем със запас съгласно технологичните изисквания в заданието за проектиране, при осигурен непрекъснат обмен на водата.

Чл. 84. Разполагането на водопроводите на територията за ВВООБ се проектира по направление на пътната мрежа в нея, на разстояние не по-малко от 5 m от взривоопасните сгради (производствени и складови).

Чл. 85. На водопроводната мрежа се предвиждат:

1. пожарни хидранти край пътищата и пресечките на разстояние L не по-малко от

и не по-голямо от 25 m от стените на взривоопасните сгради (производствени и складови), като всяка сграда се осигурява с най-малко два хидранта на разстояние не по-голямо от 100 m един от друг. Н е височината на сградата;

2. спирателни кранове с възможност за изключване на отделни участъци без прекъсване водоснабдяването на сградите на разстояние до захранваните сгради не по-голямо от 250 m.

Чл. 86. Отвеждането и изпускането на течности, които при смесване е възможно да се възпламенят или да образуват отровни и взривоопасни вещества, трябва да се осъществяват по закрит начин, като се вземат съответните мерки за безопасност.

Чл. 87. Водопроводните и канализационните инсталации в сградите за ВВООБ се проектират съгласно Нормите за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради (отпечатани в БСА, бр. 5-6 от 1986 г.; изм., бр. 11 от 1988 г., бр. 1 от 1993 г.; изм., ДВ, бр. 62 от 1995 г. и бр. 15 от 1996 г.) и Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2005 г.) За неизпълнение на разпоредбите на тази наредба виновните лица се наказват при условията и по реда на чл. 232, ал. 4, т. 1 и 2 и чл. 233 от Закона за устройство на територията, ако не подлежат на по-тежки наказания, предвидени в други закони.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват при условията и по реда, определени със Закона за административните нарушения и наказания.