Държавен вестник, брой 47 от 7.VI

Чл. 5. (1) При извършване на експертизата на временната неработоспособност лекуващият лекар или стоматолог:

1. прави точна преценка на здравословното състояние на болния и неговата работоспособност въз основа на клиничен преглед, резултатите от направените изследвания, заключенията на консултантите, характера на работата и на условията на труд на болния;

2. вписва в личната амбулаторна карта (ЛАК) на болния, издадена по образец, утвърден от министъра на здравеопазването, при всеки преглед:

а) данните от анамнезата, обективния статус, направените изследвания, предписаното лечение и диагнозата; епикризите от болничното лечение и талоните с консултативните мнения на специалистите се прилагат в ЛАК;

б) своята преценка за работоспособността на болния ("работоспособен" или "неработоспособен");

в) номера и серията на болничния лист, началото и продължителността на временната неработоспособност;

г) подписва се под посочените данни и поставя личния си печат;

3. описва болничния лист в контролния лист към ЛАК по следните реквизити: №, начало и продължителност на временната неработоспособност, органът, който го е издал (лекуващ лекар или стоматолог, ЛКК, по решение на ТЕЛК), и диагноза;

4. изпраща служебно болничния лист на работодателя, при условие че болният заяви писмено, че липсва възможност болничният лист да бъде предоставен на работодателя най-късно до следващия ден от началото на разрешения отпуск;

5. трудоустроява работника с болничен лист, когато здравословното му състояние налага леки облекчения в трудовия му процес, но за не повече от един месец;

6. насочва болния към ЛКК, когато:

а) осигуреният е ползвал непрекъснат отпуск за временна неработоспособност в продължение на 10 календарни дни, разрешени от един или повече лекуващи лекари или стоматолози; преценката за непрекъснатост на отпуска за временна неработоспособност се извършва съгласно чл. 59, ал. 3;

б) осигуреният е ползвал 60 дни отпуск за временна неработоспособност в една календарна година с прекъсване, разрешен еднолично, от един или повече лекари;

в) състоянието налага продължителен отпуск по болест;

г) здравословното състояние на болния налага трудоустрояване за повече от един месец;

д) приема, че е настъпила трайна загуба на работоспособността;

7. подготвя необходимата медицинска документация и вписва своето становище в ЛАК при насочване на болния към ЛКК по даден повод.

(2) Болничен лист не се издава, ако болният не представи ЛАК на лекуващия лекар или стоматолог.

Чл. 6. (1) Лекарската консултативна комисия освидетелства лицата:

1. за продължаване на отпуск по болест над 10 дни;

2. за трудоустрояване за повече от един месец;

3. за снабдяване с ортопедични средства, уреди, апарати и консумативи;

4. за професионално ориентиране;

5. чиито болнични листове са издадени еднолично и са обжалвани;

6. подали жалба срещу лекуващия лекар или стоматолог по повод неправилна оценка на работоспособността им и отказ да се издаде болничен лист;

7. за подготовка на документи и насочване към ТЕЛК;

8. за изготвяне на документи съгласно други нормативни актове.

(2) Лекуващите лекари или стоматолози докладват случаите, но не участват при вземането на решението, с изключение на случаите, когато са членове на ЛКК.

Чл. 7. (1) Общите лекарски консултативни комисии освидетелстват всички случаи, посочени в чл. 6, при положение че не са изградени специализирани ЛКК или създадените в момента не работят.

(2) Когато към лечебното заведение за извънболнична помощ на територията на дадено населено място не е изградена ЛКК, експертизата на работоспособността се извършва от общата или от специализираната ЛКК на лечебното заведение, оказващо болнична помощ.

Чл. 8. (1) Лекарските консултативни комисии разрешават еднократно отпуск поради временна неработоспособност за не повече от 30 календарни дни.

(2) Лекарските консултативни комисии към амбулаториите за групова практика за първична медицинска помощ разрешават непрекъснат отпуск за временна неработоспособност за не повече от 60 календарни дни, след което при необходимост осигуреният се насочва към специализирана ЛКК по профила на заболяването му.

(3) Лекарските консултативни комисии към амбулаториите за групова практика за специализирана медицинска помощ разрешават отпуск по болест само за заболявания от техния профил. Те разрешават непрекъснат отпуск по болест до шестия месец от началото на отпуска, след което при необходимост насочват болния към ТЕЛК.

Чл. 9. (1) Лекарските консултативни комисии вземат решения по здравословното състояние и работоспособността на лицата след задължителен клиничен преглед. Изключения се допускат при:

1. вземане на решение за отпуск по болест за минало време, при положение че прегледът няма да допринесе за изясняване на здравословното състояние на лицето към дадения период;

2. проведено лечение в чужбина;

3. отказ на лицето да се яви за преглед по повод обжалвани болнични листове.

(2) Когато по преценка на ЛКК направените изследвания не са достатъчни за изясняване на характера или степента на заболяването, болните се изпращат за допълнителни амбулаторни или болнични изследвания и наблюдения.

(3) Когато се налага продължаване на срока на отпуска за временна неработоспособност на тежко болни, чието здравословно състояние не позволява да се движат, освидетелстването се извършва в дома на болния.

(4) При издаване на болничен лист ЛКК вписва в ЛАК на болния всички реквизити, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3.

Чл. 10. (1) Лекарските консултативни комисии насочват болните към ТЕЛК в следните случаи:

1. след изтичане на 6 месеца непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност;

2. преди изтичане на 6-месечен отпуск, ако има признаци за настъпила трайна неработоспособност;

3. когато лицето е ползвало 12 месеца отпуск за временна неработоспособност с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването;

4. когато лицето е трудоустроявано от ЛКК в продължение на 2 години и работоспособността му не е възстановена;

5. когато лицето е станало неработоспособно за работата, на която е трудоустроено от ЛКК.

(2) Лекарската консултативна комисия насочва болните за освидетелстване от ТЕЛК с "Медицински протокол на ЛКК" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването, в който се вписват: трите имена, адресът, ЕГН, професията на лицето и работи ли в момента, ползваният отпуск за временна неработоспособност до момента (колко дни и в кой период), анамнезата, обективната находка, диагнозата на водещото и на придружаващите заболявания, мнение относно работоспособността (временна или трайна) на лицето. Към медицинския протокол на ЛКК се прилагат резултатите от направените изследвания, които се вписват в утвърдени от министъра на здравеопазването образци, подписват се от извършителя и задължително се отбелязва датата, на която са направени. При неспазване на посочените изисквания протоколът се връща на ЛКК за допълване.

(3) Ако болният пожелае, ЛКК е длъжна да го насочи към ТЕЛК, независимо от своята преценка за работоспособността му, която следва да впише в медицинския протокол.

(4) Лекарската консултативна комисия насочва болния към ТЕЛК не по-рано от 5 дни преди изтичането на отпуска по последния болничен лист.

Чл. 11. (1) Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват лицата по повод на:

1. временна неработоспособност;

2. трайно намалена или загубена работоспособност;

3. искане на застрахователни компании и на застраховани лица в тях;

4. други поводи, предвидени в нормативни актове.

(2) Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 40-дневен срок от датата на постъпването на документите. При временна неработоспособност, която продължава, срокът за освидетелстване е 10 дни.

(3) Когато за изясняване на отделни случаи се изискват допълнителни документи или изследвания, срокът по ал. 2 започва да тече от деня на тяхното представяне.

(4) В случай че ТЕЛК прецени, че не е в състояние да вземе решение в деня на клиничния преглед на лицето, експертното решение се изпраща с писмо с обратна разписка, в която се отбелязват номерът и датата на експертното решение.

(5) Освидетелстването от ТЕЛК по повод искане на застрахователни компании и застраховани лица в тях се извършва срещу заплащане.

(6) Срокът на временната неработоспособност по всяко решение на ТЕЛК е до 2 месеца от датата, на която изтича срокът, определен с последния болничен лист, ако в решението не е посочен по-кратък срок.

Чл. 12. (1) Освидетелстването и преосвидетелстването на лицата се извършва от ТЕЛК по района на постоянния им адрес, което се доказва с документ за самоличност. Изключение се допуска, когато лицето се намира на продължително (повече от 30 дни) болнично или домашно лечение и не е в състояние да се яви в ТЕЛК по района на постоянния си адрес.

(2) Лицата, които по медицински показания не са в състояние да се явят в ТЕЛК, се освидетелстват на място (в дома, болнично или друго заведение). Това обстоятелство се доказва с медицинско удостоверение, издадено от лекуващия лекар или вписано в протокола на ЛКК.

(3) Освидетелстването на лицето по повод на обжалвани болнични листове се извършва от ТЕЛК по района на лечебното заведение, издало болничните листове.

Чл. 13. Общините поемат разходите за командироване на експертите от ТЕЛК от друга община при освидетелстване на лица, живеещи на територията на тяхната община.

Чл. 14. (1) Ръководителите на лечебните заведения, към които са разкрити ТЕЛК, осигуряват своевременно цялостно амбулаторно или болнично изследване на освидетелстваните лица, както и необходимите условия за нормална работа на ТЕЛК - работни помещения, инвентар, пособия, канцеларски материали, транспорт, както и заместване на отсъстващите членове на ТЕЛК.

(2) Ръководителите на лечебните заведения са задължени да предоставят на ТЕЛК и на НЕЛК необходимата медицинска документация, касаеща здравословното състояние на освидетелстваното лице.

Чл. 15. (1) Работодателите при поискване предоставят на ТЕЛК и на НЕЛК производствена характеристика, която включва информация за квалификацията, трудовия маршрут, условията на труд.

(2) Бланката на производствената характеристика се одобрява от министъра на здравеопазването и се предоставя на работодателя от ТЕЛК или от НЕЛК с писмо или чрез освидетелстваното лице.

Чл. 16. (1) За изясняване на отделни случаи и конкретни въпроси, свързани с освидетелстването на дадено лице, в заседанията на ТЕЛК след покана на председателя могат да участват представители на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, на работодателя, на Министерството на труда и социалната политика и на неговите поделения, на съюзите на инвалидите, както и други длъжностни лица, имащи отношение по конкретните въпроси, свързани с освидетелстването.

(2) В своята дейност ТЕЛК може да ползва консултативната помощ на други специалисти: психолози, социални работници, специалисти по трудова медицина и др.

(3) При снемането на анамнезата и при клиничния преглед на освидетелстваното лице участват само лекари.

Чл. 17. (1) В извършването на клиничния преглед и при вземането на решение участват всички членове на ТЕЛК. При липса на единодушно становище експертното решение се подписва с "особено мнение" от лекаря, изразил мотивирано несъгласие с останалите членове на ТЕЛК.

(2) Експертните решения на ТЕЛК, подписани с "особено мнение", се изпращат в НЕЛК за окончателно решение.

Чл. 18. (1) Председателят на ТЕЛК има следните задължения:

1. осигурява цялостното изследване и прегледа на болния от всички специалисти в комисията, колективното обсъждане на данните от клиничния преглед и наличната медицинска и друга документация;

2. контролира пълното и точно попълване на експертното решение;

3. връчва срещу подпис експертните решения на ТЕЛК, като изяснява на лицата решенията на комисията, дава указания за предприемането на съответни действия, свързани с тяхното пенсиониране или трудоустрояване, с реда за обжалването на решенията на ТЕЛК и др.;

4. организира освидетелстването на лицата на място;

5. работи в сътрудничество със съответното териториално поделение на НОИ;

6. организира проверки в лечебните заведения по експертизата на временната неработоспособност и работата на ЛКК по подготовката на медицинските документи за ТЕЛК; уведомява ръководствата на лечебните заведения за констатираните пропуски и грешки и предлага мерки за отстраняването им;

7. съвместно с експертите по експертиза на работоспособността към Районния център по здравеопазване (РЦЗ), към Картотеката за медицинските експертни досиета (КМЕД) и към териториалното поделение на НОИ предлага и провежда мероприятия за повишаване на квалификацията на лекарите от района по проблемите на експертизата на работоспособността;

8. организира и провежда мероприятия за повишаване квалификацията на лекарите в ТЕЛК.

9. Председателят на ТЕЛК изготвя:

а) графика за работа на ТЕЛК, като определя един ден от седмицата за домашни посещения;

б) отчетите за работата на ТЕЛК, като един екземпляр от годишния отчет изпраща на НЕЛК;

10. съвместно с експертите към КМЕД, РЦЗ и ТП на НОИ организира обсъждане на решенията на НЕЛК, касаещи обжалвани решения на ръководената от него ТЕЛК, и взема съответни мерки за недопускане на констатираните пропуски и грешки;

11. организира мероприятия за изучаване на условията и особеностите на професионалния труд в района;

12. участва в заседанията на медицинския съвет на лечебното заведение;

13. отговаря за организацията и качеството на работата на ТЕЛК пред директора на РЦЗ и директора на лечебното заведение, към което е разкрита ТЕЛК.

(2) Лекарите в ТЕЛК:

1. извършват клиничен преглед и при необходимост назначават допълнителни изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК с оглед най-правилна преценка на работоспособността на освидетелстваните лица;

2. извършват клиничен преглед на място;

3. участват в проверки в лечебните заведения по организацията и качеството на експертизата на работоспособността;

4. осъществяват методична помощ на ЛКК по подготовката и изпращането на болните за освидетелстване от ТЕЛК;

5. изучават условията и особеностите на професионалния труд в района;

6. при покана от страна на работодателите участват в комисиите за определяне на работните места за трудоустроени лица.

Чл. 19. Териториалната експертна лекарска комисия може да вземе решение само по документи, без преглед на лицата в следните случаи:

1. когато има сключени спогодби с други страни, в които е установен такъв ред;

2. при посмъртно освидетелстване и предсрочно преосвидетелстване за влошено състояние, когато лицето е подало молба в КМЕД приживе или е подлежало на редовно преосвидетелстване за получаване на пенсия;

3. когато лицето, редовно призовано, откаже да се яви за освидетелстване, с изключение на случаите, при които по здравословни причини не може да ръководи постъпките си и да отговаря за тях;

4. при продължително (над 2 месеца) лечение в чужбина с разрешение на Комисията за лечение в чужбина.

Чл. 20. (1) След вземане на решение ТЕЛК връща в КМЕД медицинското експертно досие заедно с експертни решения за досието за работодателя (ако лицето работи), за териториалното поделение на НОИ, за Националния център за здравна информация и за други заинтересувани лица и органи съобразно конкретния случай. Ако срокът на инвалидността е пожизнен, един екземпляр от решението на ТЕЛК (НЕЛК) се предоставя на териториалния орган по социално подпомагане.

(2) Медицинската документация на лица, които, редовно призовани, не са се явили за освидетелстване и редовно преосвидетелстване от ТЕЛК, се връща в КМЕД.

(3) Картотеката за медицинските експертни досиета уведомява писмено ТП на НОИ за неявилите се за преосвидетелстване пенсионери, редовно призовани с обратна разписка.

Чл. 21. Решенията на ТЕЛК се обжалват пред НЕЛК в 14-дневен срок чрез КМЕД. По отношение на освидетелстваните лица този срок започва да тече от датата на връчването на експертното решение, а по отношение на контролните органи по експертиза на работоспособността, на териториалните органи на НОИ, на работодателя и други заинтересувани органи - от датата на узнаването му. В случаите, когато жалбата е подадена чрез друг орган, тя се изпраща до съответната КМЕД, като срокът за обжалване се приема за спазен.

Чл. 22. Всички решения на ТЕЛК се проверяват от експертите към КМЕД (РЦЗ) и към ТП на НОИ. На обжалваните се поставя параф "за НЕЛК", дата и подпис, а на останалите - "Няма основание за обжалване", дата и подпис.

Чл. 23. Специализираните състави на НЕЛК имат следните задължения:

1. разглеждат и решават:

а) обжалваните решения на ТЕЛК по установения ред;

б) немотивираните решения на ТЕЛК, установени при контролно-методичните проверки в КМЕД;

в) решенията на ТЕЛК по сигнал за нарушения, свързани с експертизата на работоспособността;

2. оказват методична помощ и контрол по организацията и качеството на експертната дейност на ТЕЛК;

3. участват в разработването на нормативната уредба по експертизата на работоспособността;

4. провеждат производствена практика на работещите в ТЕЛК;

5. освидетелстват на място лица, които по медицински показания не са в състояние да се явят в НЕЛК; освидетелстване на лица на място може да се направи и по преценка на директора на НЕЛК;

6. участват в проверки по експертизата на временната неработоспособност в лечебните заведения в страната;

7. оказват методична помощ и контрол на дейността на КМЕД; извършват системни проверки на медицинската документация, която се съхранява в медицинските експертни досиета на лицата.

Чл. 24. Председателите на съставите на НЕЛК имат следните задължения:

1. планират, организират и ръководят цялостната дейност на състава;

2. осигуряват клинико-експертното изясняване на отделните случаи и колективното им обсъждане и решаване от състава;

3. носят отговорност за своевременността и качеството на експертните решения;

4. организират и провеждат мероприятия за повишаване квалификацията на лекарите от състава;

5. осигуряват условия за добра производствена практика за членовете на състава.

Чл. 25. (1) При всички случаи на обжалвани решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия задължително се произнася по всички поводи, предвидени в чл. 91, включително и по състоянието на работоспособността на лицето в момента на освидетелстването му.

(2) При обжалване на решения на ТЕЛК по експертизата на временната неработоспособност НЕЛК се произнася по всички приложени от жалбоподателя болнични листове независимо от това, дали са обсъждани в решенията на ТЕЛК, както и по състоянието на работоспособността на лицето в момента на освидетелстването му.

Чл. 26. (1) Националната експертна лекарска комисия може да събира допълнителни данни за заболяването и работоспособността на лицата, както и да иска мнението на лечебни заведения, научноизследователски институти и на националните консултанти.

(2) Лекарите от ТЕЛК и НЕЛК насочват директно болните за диагностично уточняване в лечебни заведения по своя преценка независимо от определения район на обслужване.

Чл. 27. Националната експертна лекарска комисия взема решение в срок 45 дни от датата на получаването на необходимите документи. При временна неработоспособност, която продължава, срокът е 15 дни. В случаите, когато се провеждат допълнителни амбулаторни или болнични изследвания или се изискват допълнителни документи, срокът започва да тече от датата на получаването им.

Чл. 28. Спорните в клинико-експертно отношение случаи се обсъждат от експертен съвет в НЕЛК, в който участват председателите на специализираните състави. В заседанията на експертния съвет могат да участват като консултанти националните консултанти и водещи специалисти по профила на разглежданите случаи, представители на НОИ, на съюзите на инвалидите и на други заинтересувани инстанции. Експертният съвет има консултативни функции.

Чл. 29. (1) Националната експертна лекарска комисия може да се произнася въз основа на медицинската и друга документация без клиничен преглед в случаите, посочени в чл. 19. По изключение НЕЛК може да се произнесе по документи, когато случаят не налага клиничен преглед на лицето и не са необходими нови данни и документи.

(2) Когато дадено лице, обжалвало решението на ТЕЛК, откаже да се яви за преглед, жалбата му остава без уважение.

Чл. 30. Националната експертна лекарска комисия може да потвърди решението на ТЕЛК, да го отмени и да върне за ново освидетелстване лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението или да го отмени и да даде ново решение.

Чл. 31. (1) Националната експертна лекарска комисия изпраща по един екземпляр от решението си на освидетелстваното лице и на Националния център по здравна информация, а един екземпляр съхранява в своя архив в продължение на 40 години. Останалите екземпляри (за медицинското досие на лицето, за ТП на НОИ, за работодателя, ако лицето работи, и за друга инстанция съобразно конкретния случай) изпраща в КМЕД заедно с медицинското досие. Картотеката за медицинските експертни досиета предоставя получените екземпляри от решението на НЕЛК на посочените адресати.

(2) Експертното решение на освидетелстваното лице се изпраща с писмо с обратна разписка, на която са записани номерът и датата на експертното решение.

Чл. 32. Технически грешки и непълноти в решенията на ТЕЛК и НЕЛК се коригират с ново решение.

Чл. 33. Националният център по здравна информация към Министерството на здравеопазването обработва данните от експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК и предоставя информацията на Министерството на здравеопазването и на Националния осигурителен институт.

Чл. 34. (1) Съставянето, съхраняването и движението на медицинската документация на освидетелстваните лица от ТЕЛК (НЕЛК) се осъществява от картотеките за медицинските експертни досиета.

(2) В КМЕД се съхраняват медицинските експертни досиета, подредени по единен граждански номер (ЕГН).

(3) За всяко лице, което ще се освидетелства за първи път от ТЕЛК, се попълва контролен картон.

Чл. 35. (1) Лицата подават молба в КМЕД за:

1. освидетелстване;

2. редовно преосвидетелстване, когато, служебно повикано, лицето не се е явило в ТЕЛК;

3. преосвидетелстване, когато се иска промяна на датата на инвалидизирането, срока на инвалидизирането, противопоказаните условия на труд или причинната връзка;

4. предсрочно преосвидетелстване за влошено или подобрено състояние;

5. преосвидетелстване по повод социални придобивки и други поводи, предвидени в нормативни актове.

(2) Явяването за редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия става след служебно повикване.

(3) Лицата по ал. 1 заедно с молбата представят в КМЕД и медицинска документация, доказваща тяхното здравословно състояние, а тези, които се явяват за освидетелстване - и протокол на ЛКК.

(4) Когато в КМЕД се получи молба, протокол на ЛКК или друга медицинска документация, се проверява има ли медицинско досие или друга документация на името на това лице, за да се свърже с нея.

(5) Експертите в КМЕД изпращат документите за освидетелстване или преосвидетелстване на лицата на съответната ТЕЛК в срок 3 дни от получаването им.

Чл. 36. (1) Медицинските експертни досиета се образуват и съхраняват в картотеката по постоянния адрес на лицата.

(2) В медицинското експертно досие се съхраняват:

1. медицинските протоколи на ЛКК;

2. резултатите от направените изследвания;

3. експертните решения на ТЕЛК;

4. експертните решения на НЕЛК;

5. експертните решения на комисиите по професионални болести;

6. производствена характеристика (ако е изискана);

7. други медицински документи, допълнително изискани от ТЕЛК (НЕЛК) - преписи от истории на заболяването, епикризи, преписи от съдебномедицински протоколи и др.

Чл. 37. (1) Когато лицето подлежи на освидетелстване или преосвидетелстване от специализирана ТЕЛК или ТЕЛК извън района на постоянния му адрес, картотеката изпраща медицинското експертно досие на съответната ТЕЛК.

(2) Когато лицето е освидетелствано от ТЕЛК извън района на постоянния му адрес, медицинската документация се изпраща в картотеката по постоянния му адрес за образуване на медицинско експертно досие.

(3) В случаите, когато лицето е било освидетелствано от ТЕЛК в друг район за продължаване на отпуска по болест и са изминали повече от 2 месеца от срока на разрешения отпуск и лицето не се е явило за ново освидетелстване, цялата му медицинска документация се изпраща на картотеката по постоянния му адрес.

Чл. 38. (1) Медицинските експертни досиета се изпращат в НЕЛК не по-късно от следващия работен ден от подаване на жалбата срещу решението на ТЕЛК.

(2) Когато НЕЛК е отменила решението на ТЕЛК и е върнала преписката за ново освидетелстване или преосвидетелстване на лицето, медицинското експертно досие се изпраща от картотеката в двудневен срок на съответната ТЕЛК.

(3) Картотеката по постоянния адрес на лицето изпраща в ТП на НОИ първия екземпляр от експертното решение на ТЕЛК след изтичането на срока за обжалване по чл. 21, а на НЕЛК - на следващия ден след получаването му.

Чл. 39. Медицинските експертни досиета се предоставят за служебно ползване при поискване на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, НОИ и НЕЛК.

Чл. 40. (1) Медицинските експертни досиета и азбучните картони на лицата, на които е определен процент намалена работоспособност, се съхраняват в картотеката за срок 40 години от последното решение на ТЕЛК (НЕЛК).

(2) Медицинските експертни досиета на лицата, на които не е определен процент намалена работоспособност, се съхраняват в картотеката за срок от 5 години.

(3) След изтичането на сроковете по ал. 1 и 2 комисия, назначена по чл. 11 от Закона за Държавния архивен фонд, извършва подбор и определя за постоянно запазване медицинските експертни досиета, които имат научна стойност.

(4) Документите, определени за постоянно запазване по ал. 3, се описват и предават за съхранение в съответния държавен архив, а останалите се предават за вторични суровини.

(5) Медицинските експертни досиета на починалите инвалиди се изпращат на наследниците, а ако няма такива, се унищожават.

(6) В азбучния картон се вписва къде и кога са предадени за съхранение медицинските експертни досиета.

Чл. 41. Началниците на отделения ръководят и контролират цялостната дейност по експертизата на временната неработоспособност в отделението. Във връзка с това:

1. оказват помощ и контрол на лекуващите лекари за своевременна диагностика, правилно лечение и рехабилитация на болните, както и за обосновани и законосъобразни заключения за състоянието на тяхната работоспособност;

2. вписват в историята на заболяването (в ЛАК) дадената консултация и мнението си за работоспособността на болните;

3. консултират всички болни, за които лекуващият лекар е преценил, че следва да бъдат освидетелствани за трайна неработоспособност;

4. организират ежемесечно обсъждане с лекарския състав качеството на експертизата на временната неработоспособност и вземат мерки за отстраняване на допуснатите грешки;

5. създават необходимата организация, помощ и контрол при изучаване и прилагане на нормативните документи по експертизата на работоспособността;

6. осъществяват контрол на работата на ЛКК, когато не я председателстват, и качеството на нейните протоколи;

7. проверяват и докладват на ръководителите на лечебните заведения жалбите на гражданите срещу решения на лекуващите лекари и ЛКК;

8. проверяват и подписват епикризите, в които следва да се мотивира и отразява продължителността на следболничния отпуск за временна неработоспособност.

Чл. 42. (1) Ръководителите на лечебните заведения носят цялостна отговорност за правилната организация, качеството и контрола на експертизата на работоспособността. За целта:

1. осигуряват необходимите материали и създават организация за своевременно изучаване на действащите нормативни документи по експертизата на работоспособността;

2. осъществяват системен контрол по своевременността и качеството на експертизата на работоспособността и воденето на медицинската документация и вземат мерки за отстраняване на допуснатите пропуски и грешки;

3. осигуряват възможност за своевременно амбулаторно или болнично изследване на болните, които ще бъдат освидетелствани от ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК;

4. осъществяват контрол върху организацията и качеството на работата на ЛКК и на ТЕЛК, ако има такава в лечебното заведение;

5. разглеждат жалбите на заинтересуваните лица и органи, отнасящи се до експертизата на работоспособността и вземат съответни мерки за отстраняване на причините, които ги пораждат;

6. един път на полугодие съвместно с главните експерти по експертизата на работоспособността към Районния център по здравеопазване, към картотеката за медицинските експертни досиета, към териториалното поделение на НОИ и с председателите на ТЕЛК организират провеждане на общ колегиум, в който се прави анализ на допуснатите пропуски и грешки при осъществяване на експертизата на работоспособността.

(2) Ръководителите на лечебните заведения могат да възложат дейността по ал. 1 на един от заместниците си или на един от началниците на отделения с основна медицинска специалност.

Чл. 43. Главните експерти по експертизата на работоспособността към районните центрове по здравеопазване, към териториалните поделения на НОИ и към картотеките на медицинските експертни досиета осъществяват методична помощ и контрол по експертизата на временната и трайната неработоспособност на всички лечебни заведения на територията на района, като:

1. правят проверки по: създадената организация на работа и кадровото състояние на ЛКК и ТЕЛК; качеството на експертизата на работоспособността, осъществявана от лекуващите лекари, ЛКК и ТЕЛК, и воденето на медицинската документация;

2. информират ръководителите на лечебните заведения, директорите на районните центрове по здравеопазване, директорите на териториалните поделения на НОИ и на районните здравноосигурителни каси за констатираните грешки и пропуски и предлагат мерки за отстраняването им;

3. организират и провеждат мероприятия за повишаване квалификацията на лекарите от района по проблемите на експертизата на работоспособността;

4. участват в обсъждането на решенията на НЕЛК относно правомерността на решенията на ТЕЛК на лица, живеещи на територията на района;

5. докладват на директорите на РЦЗ и на директорите на ТП на НОИ жалби във връзка с експертизата на работоспособността и предлагат мерки за отстраняване на причините, които ги пораждат;

6. при покана от страна на работодателите участват в комисиите за определяне на работни места за трудоустроени;

7. обжалват неправилно издадени болнични листове и експертни решения на ТЕЛК при условията и по реда на чл. 16, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО).

Чл. 44. (1) Временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане, гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението.

(2) Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден от управителя на НОИ и министъра на здравеопазването.

Чл. 45. (1) Болничните листове се издават от лекуващите лекари или стоматолози и ЛКК. Стоматолозите издават болнични листове само за заболявания от тяхната специалност. Лекарите от центровете за спешна медицинска помощ могат да издават болнични листове за домашно лечение до 3 календарни дни, като предоставят на болния талон, в който описват обективния статус, даденото лечение и разрешения отпуск. Талонът се съхранява в ЛАК на лицето.

(2) Болничните листове за временна неработоспособност се издават от лекуващите лекари или стоматолози и ЛКК при лечебните заведения, където осигурените са упражнили правото си на избор на лекар или стоматолог, или при ведомствените лечебни заведения, които обслужват осигурения по месторабота. При спешни случаи болничен лист може да се издаде и от друго лечебно заведение, но само за времето, през което лицето трябва да спазва домашен режим.

(3) Болничните листове, издадени от центровете за спешна медицинска помощ, се обжалват пред ЛКК към лечебните заведения, където осигурените са упражнили правото си на избор на лекар, съответно на стоматолог.

Чл. 46. (1) По искане на лицата, които са осигурени за всички осигурителни социални рискове и работят при повече от един работодател, се издава повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки от работодателите.

(2) Когато има данни за настъпила трудова злополука, довела до временна неработоспособност, работодателят предоставя на ТП на НОИ копие от болничния лист.

(3) Екземплярите на болничния лист, издадени по реда на ал. 1, се извеждат под един и същ номер в книгата за регистриране на издадените болнични листове и в книгата за решенията на ЛКК - отчетни форми по образец, утвърден от министъра на здравеопазването.

Чл. 47. (1) Болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването му. Изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове или след изтичане на работното му време, както и когато болничният лист е продължение. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден независимо, че той може да е неработен за болния.

(2) Осигуреният е длъжен да представи болничния лист на работодателя или да го уведоми за него непосредствено след издаването му, най-късно до следващия ден от началото на разрешения отпуск за временна неработоспособност.

(3) В случаите, при които лекуващият лекар или ЛКК са констатирали състояние на неработоспособност, но осигуреният откаже да му се издаде болничен лист, последният задължително се издава и служебно се изпраща на работодателя, където работи осигуреният. Ако осигуреният желае да ползва платен годишен отпуск за времето, включено в болничния лист, подава съответна молба до работодателя. В този случай болничният лист се съхранява в предприятието, като към него се прикрепя копие от молбата на осигурения.

(4) Болничен лист за минало време без предварителен преглед на болния не се издава. Изключение се допуска най-много до 3 дни в случаи с тежки остри или изострени хронични заболявания, когато при прегледа обективната находка, отразяваща естеството и стадия на даденото заболяване, доказва, че лицето е боледувало и е било в състояние на временна неработоспособност, но прегледът не е могъл да бъде извършен. За лица, които поради заболяването си не носят отговорност за действията си, този срок е 10 дни. При издаване на болничния лист денят на прегледа не се включва в посочените 3 или 10 дни.

(5) Когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да се издаде за минало време, ако въз основа на обосноваваща документация на лечебното заведение се прецени, че лицето през това време е било временно неработоспособно. В тези случаи болничен лист за отпуск до 10 дни се издава от лекуващия лекар, до 6 месеца - от ЛКК, а за повече от 6 месеца - след решение на ТЕЛК. Целият отпуск за минало време се включва в един болничен лист.

Чл. 48. (1) Всички решения на ЛКК и ТЕЛК по експертизата на временната неработоспособност, както и издадените болнични листове задължително се вписват в личната амбулаторна карта, а за лекуващите се в лечебно заведение за болнична помощ - и в историята на заболяването (ИЗ), и в епикризата.

(2) Решенията и мненията на ЛКК се вписват под номер в Книга за решенията на ЛКК по образец, утвърден от министъра на здравеопазването, и се подписват от председателя и членовете на комисията. Всяка ЛКК води отделна книга за решенията. Издадените болнични листове от лекуващите лекари и от ЛКК се регистрират в Книга за регистриране на издадените болнични листове по образец, утвърден от министъра на здравеопазването. Във всяко лечебно заведение се води само една такава книга.

Чл. 49. (1) Болничен лист се издава и при следните случаи:

1. умишлено увреждане на здравето с цел получаване на отпуск или обезщетение;

2. нарушаване на режима, определен от здравните органи;

3. временна неработоспособност поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;

4. временна неработоспособност поради хулигански и други противообществени прояви, установени по съответния ред;

5. временна неработоспособност поради неспазване на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред;

6. неявяване своевременно без уважителни причини на контролен преглед.

(2) Работоспособни осигурени, страдащи от хроничен алкохолизъм и наркомании, приети за лечение в лечебни заведения, имат право на болничен лист, издаден по общия ред за цялото време, прекарано там.

(3) Неработоспособните хронични алкохолици се третират по реда и правилата за общо заболяване.

(4) За всички случаи, посочени в ал. 1, т. 1-5, лекуващият лекар задължително вписва в болничния лист: "За анкета по чл. 46 КЗОО".

Чл. 50. Не се издава болничен лист за временна неработоспособност:

1. когато при прегледа се установи, че осигуреният е работоспособен; в този случай в служебната бележка, ако се поиска такава, се отбелязват датата и часът на явяването и на напускането на лечебното заведение;

2. при кръводаряване, освен в случаите, когато поради кръводаряването настъпи временна неработоспособност;

3. за гледане на хронично болен и на инвалид, на който е определена и чужда помощ, освен в случаите, когато се прибавя ново заболяване, което утежнява състоянието и налага гледане на болния с цел да се предотвратят сериозни усложнения, а също така и в терминалния стадий.

Чл. 51. (1) Болничен лист за временна неработоспособност на един осигурен се издава еднолично от лекуващите лекари и стоматолози до 10 дни непрекъснато независимо, дали той се разрешава от един или повече лекари, но за не повече от 60 дни с прекъсване в една календарна година.

(2) След изтичането на отпуска по ал. 1 болният се насочва към ЛКК.

(3) Когато болничният лист е издаден в нарушение на ал. 1 и 2, въпросът за временната неработоспособност се решава по реда на чл. 16, ал. 1 КЗОО.

Чл. 52. (1) Болничен лист за цялото време на болничното лечение се издава еднолично от лекуващия лекар или стоматолог. В случаите, когато след болничното лечение болният се нуждае и от домашно лечение, при изписването се издава един болничен лист от ЛКК, в който се включват дните за болничното лечение, както и не повече от 30 дни за домашно лечение. В историята на заболяването и в епикризата се отразява издаденият болничен лист и се обосновава необходимостта от отпуск за домашно лечение.

(2) По искане на осигурения болничен лист за болнично лечение може да се издаде и за по-кратки периоди преди завършване на лечението с оглед изплащане на парично обезщетение за изтеклото време.

(3) Болничен лист за дневен и домашен стационар се издава от ЛКК.

Чл. 53. (1) В зависимост от състоянието на болния в болничния лист се определя един от посочените режими:

1. болничен;

2. санаторно-курортен;

3. домашен:

а) на легло - постоянно или за определени часове на деня;

б) стаен;

в) амбулаторен;

4. свободен:

а) само в района на населеното място, където болният прекарва отпуска по болест;

б) с право да отиде в друго населено място.

(2) При определяне на домашен режим лекуващият лекар или ЛКК, издаващи болничния лист, са длъжни да се информират от болния за възможностите му да проведе лечението си в друго населено място при по-добри грижи, без опасност за влошаване на състоянието му от пътуването. Когато се разреши прекарването на домашния отпуск в друго населено място, това обстоятелство се вписва в болничния лист.

(3) Когато болничният лист, с който е определен домашният режим, е издаден, а нуждата и възможностите за гледане на болния в друго населено място се установяват след неговото издаване, промените в режима по условията на ал. 2 се извършват преди заминаването на болния в другото населено място върху болничния лист, преди представянето му в съответната администрация. В случай че той вече е представен на съответната администрация, се изпраща писмо до нея, с което се уточняват промените в режима, както и датата, от която следва да се прилагат.

Чл. 54. Всички лабораторни изследвания и лечебни процедури (физиотерапия, рентгенова терапия и др.) на работоспособни осигурени се извършват в извънработно време или в работно време с разрешението на работодателя, без да се издава болничен лист. В тези случаи лекарят (стоматологът), който прави изследването или консултацията, издава служебна бележка на осигурения, в която отразява часа на явяването и часа на приключването на изследването. Болничен лист може да бъде издаден само в случаите, когато процедурите или изследванията могат да се извършат единствено през работното време на осигурения, както и в случаите, когато времето, необходимо за отиване и връщане до лечебното заведение, и извършването на изследванията и процедурите, ангажират цялото му работно време. В тези случаи болничният лист се издава от лекаря (стоматолога), изпратил болния за съответното изследване и лечебни процедури.

Чл. 55. На осигурени с ампутирани крайници или други ортопедични дефекти, повикани, за да им бъде взета мярка за направа на ново ортопедично средство или за поправка на старо, както и за обучение при ползването му, болничен лист за необходимото време се издава от лекаря в съответния център за протезиране.

Чл. 56. Осигуреният не може по своя преценка, без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. Осигурителите не допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност. В случаите, когато осигуреният въпреки разрешения му отпуск за временна неработоспособност е постъпил на работа, за дните, през които е работил, се лишава от обезщетение.

Чл. 57. (1) Когато лицето, което ползва отпуск по болест, заяви, че работоспособността му е възстановена преди изтичане на разрешения отпуск и ако лекуващият лекар, стоматолог или ЛКК, издали болничния лист, установят това, те могат да прекратят отпуска, като отбележат в болничния лист датата, от която осигуреният трябва да постъпи на работа. В тези случаи ЛКК може да прекрати отпуск, даден еднолично от лекар.

(2) Лекуващият лекар или стоматолог или ЛКК, издали болничния лист, могат да прекратят отпуска за временна неработоспособност, ако установят, че такава не е налице, но при условие, че осигуреният не възразява.

(3) Споровете между осигурения, лекуващите лекари и други заинтересувани лица и органи се разрешават по реда на чл. 16, ал. 1 КЗОО.

Чл. 58. Лекуващите лекари или стоматолози и ЛКК са длъжни:

1. да уведомяват осигурените за деня, в който трябва да се явят на преглед или на работа;

2. да дават указания на осигурените за реда, начина и сроковете за обжалване на техните решения;

3. да осведомяват осигурените по всички въпроси, възникнали във връзка с уреждане на временната или трайната им неработоспособност.

Чл. 59. (1) Болничен лист за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайна нетрудоспособност от ТЕЛК независимо от това, дали по него ще се плати парично обезщетение.

(2) Когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца.

(3) Неработните дни, както и ползването на друг законоустановен отпуск не прекъсват временната неработоспособност по смисъла на ал. 2. Прекъсване на временната неработоспособност се приема само когато лицето се е явило на работа със съгласието на органа, разрешил отпуска по болест (лекуващите лекари, ЛКК или ТЕЛК). Това обстоятелство се отразява в ЛАК и в издадения болничен лист по реда на чл. 5, ал. 1, т. 2, буква "б".

(4) По изключение за отделни случаи след мотивирано решение на ТЕЛК отпускът за временна неработоспособност може да се продължи и след завършване на новите 6 месеца само за някои болести, като туберкулоза, травматични увреждания, следоперативни състояния, хепатит, инфаркт на миокарда и др., когато е очевидно, че осигуреният ще възстанови работоспособността си в следващите 6 месеца. Не се разрешава ползването на отпуск за временна неработоспособност непрекъснато за повече от 18 месеца.

Чл. 60. При злополука лекуващият лекар или стоматолог определя вида є - трудова или битова, според данните от анамнезата и неговите лични констатации, като задължително вписва в личната амбулаторна карта часа, мястото и обстоятелствата на злополуката. При съмнение за трудова злополука в болничния лист се вписва: "За доказване с разпореждане на ТП на НОИ", а за професионална болест - "За доказване с протокол на комисията по професионални болести".

Чл. 61. Болничен лист за аборт по желание или по медицински показания се издава по общия ред.

Чл. 62. (1) Болничен лист на осигурен, изпратен за консултация или изследване, се издава от лекуващия лекар или стоматолог или ЛКК, които са го изпратили. Консултантът издава болничен лист в случаите, когато поеме лечението, приеме болния в лечебно заведение за болнична помощ или му осигури системно домашно-амбулаторно наблюдение и лечение. Еднократното даване на рецепта не се счита за поемане на лечение.

(2) Лекарят консултант дава мнение относно характера и стадия на заболяването, лечението и работоспособността на болния. Консултантите не определят продължителността на неработоспособността. Тя се определя от лекуващия лекар или ЛКК, които издават болничния лист.

(3) Когато осигуреният не е бил изпратен за консултация от лекуващия лекар или ЛКК, но представи консултативно мнение от по-висококвалифицирано лечебно заведение, което е констатирало състояние на временна неработоспособност, въпросът за работоспособността при несъгласие с мнението на консултанта се решава по реда на чл. 16, ал. 1 КЗОО. В този случай лечебните заведения, извършили консултацията, са длъжни да издават официален документ, в който да отразяват обективната находка, параклиничните изследвания, лечението и мотивирано мнение за работоспособността на осигурения.

(4) При представяне на консултативни мнения за временна неработоспособност от лечебни заведения, които не са сключили договор със съответната здравноосигурителна каса, въпросът за временната неработоспособност се решава по реда на ал. 3.

Чл. 63. (1) Когато няма данни за трайно намалена работоспособност, но здравословното състояние на осигурения налага да работи при облекчени условия, включително и при намален работен ден, той се трудоустроява с болничен лист.

(2) Лекуващият лекар трудоустроява за срок един месец в една календарна година, а ЛКК - до две години, но за не повече от 6 месеца еднократно. На всеки 6 месеца се прави контролен преглед и се издава нов болничен лист. След изтичане на двете години осигуреният се насочва за освидетелстване от ТЕЛК. Ако здравословното състояние на лицето не е довело до установяване на трайна нетрудоспособност и се налага то да продължи да работи при облекчени условия, срокът на трудоустрояването се продължава от ЛКК.

Чл. 64. (1) Отпускът поради бременност и раждане на осигурената в размер 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в три болнични листа, както следва:

1. за 45 календарни дни преди раждането; болничният лист се издава еднолично от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; в болничния лист задължително се вписва терминът на раждането;

2. за 42 календарни дни непосредствено след раждането - от лекаря, който е водил раждането; ако раждането е станало без медицинско наблюдение - от лекар в лечебното заведение, в чийто район е станало раждането, или от избрания лекар;

3. за 48 календарни дни - продължение на предходния болничен лист - от лекаря, при който е регистрирано детето.

(2) През време на отпуска по бременност и раждане не се издава болничен лист по други причини.

(3) При патологична бременност болничен лист се издава по общия ред - както за общо заболяване.

Чл. 65. (1) Когато раждането не стане в рамките на 45-те дни отпуск по бременност, той се продължава с нов болничен лист до деня на раждането, но за не повече от 93 дни.

(2) Когато поради неточно предвиждане на лекарите раждането е станало преди изтичането на 45-дневния отпуск по бременност, а също и при преждевременно раждане, когато не е съществувала възможност да се започне ползването на 45-дневния отпуск по бременност, осигурената има право на остатъка или на неизползвания отпуск поради бременност. В тези случаи отпускът се включва в третия болничен лист, като се вписва размерът на неизползвания отпуск поради бременност. В случаите, при които осигурената няма право на отпуск за времето след 42-рия ден от раждането, от 43-тия ден след раждането се издава нов болничен лист от лекаря, наблюдавал бременната за целия неизползван отпуск поради бременност.

Чл. 66. (1) Болничен лист за временна неработоспособност след раждане се издава от датата, на която е станало раждането, като винаги се разрешават 42 дни отпуск независимо от това, дали детето е мъртвородено, починало или е дадено за осиновяване или в детско заведение на пълна държавна издръжка преди изтичането на 42-рия ден от раждането.

(2) Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-рия ден, срокът на временната неработоспособност се продължава по преценка на здравните органи до нейното възстановяване.

Чл. 67. Когато детето почине, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или е дадено за осиновяване след 42-рия ден от раждането, отпускът по болничния лист се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена, срокът на временната неработоспособност се продължава по реда на чл. 66, ал. 2.

Чл. 68. (1) В случай, при който бременната не се е явила своевременно за оформяне на отпуска си по бременност, но има определен термин на раждане, болничният лист се издава, както следва:

1. ако до явяването є при лекаря е работила - само за времето от датата на прекратяване на работата до термина на раждането;

2. ако до явяването є при лекаря не е работила - за целия период от 45 дни, предхождащ термина на раждането.

(2) Когато осигурената ражда, без да е имала определен термин и без оформен отпуск по бременност, временната неработоспособност се оформя, както следва:

1. за целия период от 45 дни преди раждането, ако не е работила, болничният лист се антидатира и се издава за целия период до датата на раждането от лекаря, водил раждането;

2. ако е работила част от периода от 45 дни, предхождащ раждането, а през останалия период не е работила, болничният лист се издава за времето от прекратяването на работата є до датата на раждането;

3. ако до раждането бременната е работила, болничен лист за бременност не се издава.

(3) В случаите, при които бременната се явява по-късно за оформяне на отпуска си по бременност, трябва да представи на здравните органи документ от предприятието за датата, до която е работила. Документът се съхранява в ЛАК заедно с картон на бременната.

Чл. 69. (1) На осигурената или осигурения за всички осигурени социални рискове, които осиновят дете, се издава болничен лист за временна неработоспособност в размер разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичането на срока, определен по чл. 50 КЗОО.

(2) Болничният лист за временна неработоспособност на осиновителя за гледане на осиновено дете се издава еднолично от ръководителя на съответното лечебно заведение, където е отглеждано детето до датата на осиновяването.

Чл. 70. (1) В случаите, при които вземането на дете за осиновяване е станало от дома на родилката, болничният лист се издава еднолично от личния лекар на осиновителя въз основа на акта за раждане на детето и декларация по образец, подписана от осиновителя. Декларацията на осиновителя се прилага към личната му амбулаторна карта.

(2) Отпускът се разрешава и болничният лист се издава от деня на явяването на осиновителя пред здравните органи и представяне на декларацията за срока по чл. 69, ал. 1.

Чл. 71. (1) Болничен лист за отпуск за санаторно-курортно лечение се издава само на временно неработоспособен осигурен, чието заболяване е показано за такова лечение.

(2) Санаторно-курортно лечение на лица с хронични заболявания със запазена работоспособност се провежда за сметка на друг законоустановен отпуск.

(3) При непосредствено изпращане на временно неработоспособен осигурен от болнично на санаторно-курортно лечение болничният лист се издава от ЛКК на лечебното заведение, което го е изпратило.

(4) В случаите, когато е разрешен отпуск за временна неработоспособност за домашно лечение и през този отпуск осигуреният по препоръка на лекуващия лекар или ЛКК се снабди с карта за санаторно-курортно лечение, срокът на която изтича по-късно от срока на разрешения отпуск за домашно лечение, отпускът за временна неработоспособност се продължава от ЛКК, която е разрешила отпуска за домашно лечение, с нов болничен лист - продължение на предходния, в който се определят санаторно-курортният режим и дните от предходния болничен лист, за които този режим се отнася.

Чл. 72. В болничния лист за санаторно-курортно лечение се включват допълнително до 3 календарни дни отпуск за пътуване, когато това е необходимо.

Чл. 73. (1) При карантина на болен или контактен осигурен, наложена съгласно разпоредбите за борба със заразните болести, болничен лист се издава еднолично от лекуващия лекар за срока на карантинния период.

(2) Когато осигурен заболее през време на дадения му отпуск за карантина, независимо дали заболяването е поради болестта, за която е оставен под карантина, или поради друга болест, не следва да се издава друг болничен лист до изтичане на срока, за който е издаден болничният лист за карантина. Нов болничен лист се издава след този срок само ако временната неработоспособност поради заболяването продължава. Този болничен лист се означава като "Първичен", но ако заболяването е поради болестта, за която е наложена карантината, болничният лист се означава като "Продължение".

(3) Когато поради характера на извършваната работа осигуреният е отстранен от нея по нареждане на здравните органи като преболедувал от заразна болест, като бацилоносител или поради контакт със заразноболен, болничният лист се издава еднолично от лекуващия лекар за сроковете, установени за съответните заразни болести. В трите случая лицето трябва да представи служебна бележка от администрацията на предприятието, че не може да се трудоустрои на друга подходяща работа.

Чл. 74. (1) Болничен лист за гледане на болен член от семейството в дома се издава:

1. от лекуващия лекар (стоматолог) - еднолично до 10 дни непрекъснато, независимо дали се отнася за едно или различни заболявания;

2. от ЛКК - до 30 дни наведнъж, но за не повече от 6 месеца, а след шестия месец - след решение на ТЕЛК.

(2) Болничните листове за гледане на болен член от семейството в дома се издават от лечебните заведения, в които се осъществява лечението и наблюдението на болния.

(3) При издаване на болничен лист за гледане на болно дете до 18 години се вписват задължително трите имена, рождената дата, родствената връзка и диагнозата на болното дете.

Чл. 75. (1) Болничен лист за гледане на болни деца от семейството се издава еднолично от лекуващия лекар и в следните случаи:

1. за гледане на заразноболно дете в лечебно заведение за болнична помощ или в дома - до изтичане на болничното или домашното лечение, както и на дете, посещаващо детско заведение, контактно със заразноболен, задължително карантинирано в дома - до изтичане на карантинния период;

2. за гледане на здрави деца, посещаващи детски заведения, върнати оттам поради наложена карантина на тези заведения или на отделни групи - за срока на карантинния период; болничен лист в случая се издава въз основа на служебна бележка от директора на детското заведение за наличността и срока на карантината и за невъзможността детето да бъде прехвърлено в друга група, където няма карантина; служебната бележка се прилага в амбулаторната карта на лицето, което получава отпуска.

(2) Не се издава болничен лист за гледане на здрави деца, оставени под карантина, които не посещават детски заведения.

Чл. 76. (1) Болничен лист за гледане на болен член от семейството в лечебно заведение за болнична помощ се издава еднолично от лекуващия лекар при наличност на заключение, вписано в историята на заболяването от ръководителя на лечебното заведение, че гледането на болния е било наложително и за какъв срок. Това обстоятелство задължително се вписва в болничния лист, като се отбелязва номерът на историята на заболяването на болния член от семейството.

(2) Болничен лист за гледане на дете до 3-годишна възраст, настанено на лечение в лечебно заведение за болнична помощ, се издава еднолично от лекуващия лекар, без да се изисква разрешение на ръководителя на лечебното заведение, за целия престой на осигурения в стационара.

Чл. 77. (1) Болничен лист за придружаване на болен член от семейството, включително на болно дете до 18-годишна възраст, в същото или в друго населено място се издава от лекуващия лекар или ЛКК, изпратили болния за консултация, изследване или постъпване за лечение, след като осигуреният представи документи от лечебното заведение, към което е насочен болният, от които се вижда времето, необходимо за придружаване.

(2) В случаите по ал. 1 болничен лист се издава само за времето до настаняването на болния в лечебното заведение за болнична помощ. След това болничен лист може да се издаде по реда на чл. 76.

(3) Когато извънболничното лечение се поеме от лечебно заведение в друго населено място, болничен лист на придружителя се издава от това заведение по реда на наредбата.

Чл. 78. (1) Болничен лист за гледане или придружаване на болен член от семейството се издава при условие, че в мястото, където пребивава болният, няма друг незает на работа член от семейството му, годен да гледа или придружава болния. Това обстоятелство се установява с декларация на осигурения, на когото се издава болничният лист, която се прилага към болничния лист. Лекуващият лекар или ЛКК вписва в личната амбулаторна карта на болния на кого е издаден болничният лист за гледането му, името, местоработата, постоянния адрес, родствената връзка с болния, размера на отпуска, номера на болничния лист и обстоятелството, че е приложена декларация към него. Данните от болничния лист - номер, серия, начало и продължителност на отпуска, се нанасят и в ЛАК на лицето, на което е издаден болничният лист.

(2) За деца до 7-годишна възраст не се изисква декларация по ал. 1.

Чл. 79. (1) Не се издава болничен лист за гледане или придружаване на болен член от семейството едновременно на повече от един осигурен.

(2) Болничен лист може да се издаде едновременно на повече от един осигурен член от семейството, когато в семейството има едновременно повече от един болен и гледането или придружаването на болните се осъществява на различни места, както и в случаите, когато в семейството има повече от един болен от различни инфекциозни болести, гледането на които в дома или в лечебното заведение е противопоказано да става от едно и също лице.

Чл. 80. Болничен лист за временна неработоспособност поради заболяване, злополука, бременност или раждане в чужбина на служителите от българските посолства, легации, консулства, търговски представителства, на изпратените на работа при поделенията на ООН и другите международни представителства се издава от ЛКК на лечебното заведение, определено от директора на Районния център по здравеопазване - София, за целия период на временната неработоспособност, срещу представяне на документ от лечебното заведение, в което е извършено лечението или изследването.

Чл. 81. (1) Болничен лист на изпратените за лечение и изследване в чужбина от Комисията за лечение в чужбина към Министерството на здравеопазването се издава от ЛКК при лечебното заведение по техния постоянен адрес срещу представяне на преведен и легализиран документ от лечебното заведение в чужбина, което е извършило лечението или изследването, и разрешителния документ на комисията.

(2) Болничен лист за времето преди заминаване за лечение и изследване в чужбина се издава на временно неработоспособни лица по общия ред.

(3) На членовете на семейството, когато придружават болни за лечение и изследване в чужбина, болничен лист се издава само за дните, необходими за отиване до лечебното заведение и обратно. За оставане на придружителя в населеното място, където се провежда лечението, в болнична или домашна обстановка, болничен лист се издава само ако в решението за лечение в чужбина на комисията има изрично заключение за необходимостта и срока за оставането на придружителя по време на лечението на болния.

Чл. 82. (1) На осигурени, на които е проведено болнично лечение или изследване в чужбина, независимо по какъв ред, болничен лист се издава за целия период на лечението или изследването въз основа на представените документи от лечебното заведение.

(2) Болничният лист за амбулаторно лечение или изследване в чужбина се издава само ако от представената документация се установи, че отпускът е разрешен от лекар от лечебно заведение, че неработоспособността е настъпила вследствие на неотложни състояния, че вписаните обективни данни в издадената документация дават основание за разрешаване на отпуск и обосновават неговата продължителност.

(3) В случаите по ал. 1 и 2, ако състоянието на болния е налагало придружител, се издава болничен лист и на придружителя, при условие че той е осигурен.

(4) Болничен лист по ал. 1, 2 и 3 се издава от ЛКК на лечебното заведение, в което осигуреният е упражнил правото си на избор на лекар, по предложение на директора на съответното ТП на НОИ. Във връзка с това осигуреният е длъжен да представи в териториалното поделение на НОИ документите от лечебното заведение, където е извършено лечението или изследването.

(5) При отказ на териториалното поделение на НОИ да направи предложение за издаване на болничен лист спорът се отнася за решаване от НОИ.

Чл. 83. Документите, издадени в чужбина, въз основа на които в Република България се издават болнични листове, трябва да имат официалния характер, валиден за съответната страна, в която са издадени, и да са преведени на български език от оторизирана фирма за превод и легализация на документи.

Чл. 84. Болничните листове и други официални документи, установяващи проведено лечение или изследване в страните, с които Република България има сключени спогодби за сътрудничество в областта на социалната политика, са задължителни за компетентните органи в Република България.

Чл. 85. Когато раждането е станало в чужбина, представя се само документ за деня на раждането и за ползвания отпуск по бременност.

Чл. 86. За временно неработоспособни български граждани на работа в други страни, изпратени въз основа на сключени спогодби с тях, при завръщане и за престоя им в страната поради ползването на платен или неплатен отпуск или командировка болничен лист се издава при условията и по реда на наредбата.

Чл. 87. Дубликат на болничен лист се издава от лечебното заведение, което е издало оригинала, срещу писмено искане от осигурителя, от осигурения или от самоосигуряващото се лице. В молбата се посочва причината, поради която се иска дубликат. На издадения болничен лист се вписва "Дубликат". Молбата, срещу която се иска дубликат от болничен лист, се прилага в личната амбулаторна карта на лицето.

Чл. 88. (1) Органите на експертизата, издали неправомерно болнични листове, имат право сами да ги анулират до изплащане на обезщетения по тях.

(2) Болнични листове след изплащане на обезщетение по тях се анулират само по реда на чл. 16, ал. 1 КЗОО.

(3) Анулираните болнични листове по реда на ал. 1 се съхраняват в съответните лечебни заведения, а тези по ал. 2 - при осигурителите.

(4) Анулираните болнични листове се съхраняват 3 години след датата на издаването им, след което се унищожават с акт от комисия, определена със заповед на съответния ръководител. В акта задължително се вписват серията и номерът на унищожените болнични листове.

Чл. 89. Повредените по някаква причина болнични листове се съхраняват в лечебните заведения. Унищожават се в края на годината по реда на чл. 88, ал. 4.

Чл. 90. (1) Бланките на болничните листове се отпечатват и разпределят от НОИ. За получените и разходваните бланки на болнични листове за временна неработоспособност в ТП на НОИ и в лечебните заведения се води регистър за получаването, движението и отчитането на болничните листове.

(2) Лекари и стоматолози получават бланки на болнични листове от ТП на НОИ след представяне на удостоверение за регистрация на лечебното заведение, издадено от директора на РЦЗ.

(3) За получаването, разпределянето и съхраняването на бланките на болнични листове носят отговорност директорите на ТП на НОИ, а за лечебните заведения - ръководителите им.

(4) За съхраняване и опазване на получените бланки на болнични листове лична отговорност носи лекарят или стоматологът, който ги е получил.