Държавен вестник, брой 9 от 30.I

Чл. 1. С наредбата се определят видът и размерът на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, както и виновните лица, които дължат заплащането им.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г.) За щетите, нанесени на дивеча, виновните лица заплащат обезщетения в следните размери:

Чл. 3. Обезщетението по чл. 2 се дължи във всички случаи на:

1. убиване, улавяне и нараняване на дивеч;

2. вземане, пренасяне и превозване на намерен убит или ранен дивеч или на разпознаваеми части от него;

3. вземане на намерени паднали дивечови рога в нарушение на чл. 63, ал. 1 от закона;

4. събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов.

Чл. 4. Обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча вследствие на неправилна употреба на химически средства за защита на земеделските и горските култури или на такива, забранени за употреба, се заплащат от лицата, взели решение за тяхната употреба или допуснали използването им.

Чл. 5. Обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча при използване на горска и земеделска техника, се заплащат от извършителя.

Чл. 6. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г.)

Чл. 7. Обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, се заплащат на лицата, стопанисващи дивеча, в чиито ловностопански райони е причинена вредата.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2017 г., в сила от 07.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 01.02.2024 г.) Когато месото на иззетия убит дивеч или на разпознаваеми части от него е негодно за консумация, освен обезщетението по чл. 2 се заплаща и равностойността му по цени, определени с ценоразпис, утвърден от министъра на земеделието и храните.