Държавен вестник, брой 9 от 30.I

Чл. 1. С наредбата се определят обстоятелствата, които се вписват в Регистъра на държавните служители, както и редът за вписване и за ползване на информацията в него.

Чл. 2. (1) Регистърът на държавните служители, наричан по-нататък "регистъра", се създава към Държавната административна комисия.

(2) Регистърът се поддържа като единна електронна база от данни.

(3) Държавната административна комисия определя необходимите технически и организационни мерки за защита на данните в регистъра.

Чл. 3. Членовете на Държавната административна комисия и другите длъжностни лица, които имат достъп до информацията във връзка с воденето на регистъра по повод изпълнението на служебните си задължения, са длъжни да не разгласяват сведенията и фактите, които са им станали известни.

Чл. 4. В регистъра се вписват следните обстоятелства за държавния служител:

1. годината на раждане;

2. видът и степента на образованието и специалността, по която то е придобито;

3. притежаваната друга квалификация;

4. длъжността, включително заеманата по вътрешно съвместителство, датата на назначаване и организационното звено, в което тя се изпълнява;

5. правното основание и срокът, когато служебното правоотношение е възникнало за определен срок;

6. присъденият ранг и датата на присъждането;

7. датата и основанието за прекратяване на служебното правоотношение.

Чл. 5. (1) Обстоятелствата по чл. 4 за всеки държавен служител се завеждат в регистъра под индивидуален номер.

(2) Индивидуалният номер се състои от две части:

1. първа част - число, което се определя от Държавната административна комисия за всяка административна структура;

2. втора част - число, съответстващо на поредността на вписването в регистъра на обстоятелствата за държавния служител в административната структура, в която служи.

Чл. 6. (1) Всяка настъпила промяна на обстоятелство по чл. 4 подлежи на вписване в регистъра.

(2) Когато се вписват обстоятелства за лице, което е било държавен служител в друга администрация, се посочва и индивидуалният номер по предходното служебно правоотношение.

Чл. 7. (1) Органът по назначаването или упълномощено от него длъжностно лице в срок до 7 работни дни след издаването на актове, съдържащи подлежащи на вписване обстоятелства по чл. 4 и 6, изпраща на Държавната административна комисия справка. Образецът на справката се утвърждава от председателя на Държавната административна комисия.

(2) Справките по ал. 1 се предоставят на хартиен и на магнитен носител и се съхраняват от Държавната административна комисия 5 години.

Чл. 8. Вписването в регистъра се извършва в срок до 3 работни дни след получаването на справките по чл. 7.

Чл. 9. Промените във вписаните обстоятелства се извършват така, че да не бъде засегната информацията, съдържаща се в предходните вписвания.

Чл. 10. Воденето на регистъра осигурява информация, която може да се използва от Министерския съвет за формиране и провеждане на държавната политика в областта на държавната администрация, както и от Държавната административна комисия за упражняване на контрол за спазването на статута на държавния служител.

Чл. 11. (1) При необходимост органите по назначаването могат да подадат писмено заявление до Държавната административна комисия за предоставяне на данни, съдържащи се в регистъра.

(2) Заявлението по ал. 1 трябва да съдържа описание на исканите данни и целта, за която те ще се използват.

(3) Исканите данни се предоставят въз основа на решение на Държавната административна комисия от председателя на комисията в писмена форма в срок до 14 дни след получаване на заявлението.

Чл. 12. (1) Всеки държавен служител има право да подаде писмено заявление до Държавната административна комисия с искане за справка или извлечение от отнасящата се до него лична информация, поддържана в регистъра.

(2) Председателят на Държавната административна комисия в срок до 3 работни дни предоставя исканите документи по ал. 1.

Чл. 13. Използването, разкриването, разпространяването, прехвърлянето и унищожаването на вписани в регистъра данни за определен държавен служител не се допуска без негово предварително писмено съгласие.