Държавен вестник, брой 23 от 17.III

Чл. 1. С тази наредба се определят мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на инфекциозната хемопоетична некроза по пъстървата, вирусната хеморагична септицемия по пъстървата, инфекциозната панкреатична некроза по пъстървата и пролетната виремия по шарана.

Чл. 2. При установяване на болестите по чл. 1 те се обявяват и регистрират на основание чл. 27 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 3. (1) Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативен план за действие при съмнение или възникване на някоя от болестите, посочени в чл. 1.

(2) Съдържанието на оперативния план за действие е посочен в приложението.

Чл. 4. (1) Националната ветеринарномедицинска служба чрез регионалните ветеринарномедицински служби, на чиято територия се намират рибовъдните обекти, в които се отглежда или съхранява риба, възприемчива към болестите, посочени в чл. 1:

1. съгласува проектирането и въвеждането в експлоатация на обектите по реда на чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност;

2. издава разрешително за дейност на обектите на основание чл. 57, т. 8 от Закона за ветеринарномедицинска дейност (ЗВД) и ги регистрира съгласно чл. 32 ЗВД; данните, подлежащи на регистрация, са с постоянен срок на съхранение и подлежат на текущо обновяване.

(2) Собственикът на одобрен рибовъден обект или определен от него служител води дневник, който съдържа данни относно:

1. внесената жива риба и оплоден хайвер - брой или тегло, размер, произход и доставчик;

2. изнесената жива риба и оплоден хайвер - брой или тегло, размер и обекта, в който са доставени;

3. проведените профилактични мероприятия и диагностични изследвания и установената смъртност при рибите.

(3) Дневникът по ал. 2 се съхранява най-малко 4 години след приключването му и подлежи на периодични проверки от държавните ветеринарномедицински органи.

Чл. 5. (1) Мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на болестите по чл. 1 се определят от генералния директор на НВМС и със заповед на областния управител се въвеждат и отменят на територията на областта.

(2) При особено опасни заболявания, които застрашават територията на цялата страна, заповедта по ал. 1 се издава от министъра на земеделието и горите.

Чл. 6. Кметовете на кметства при съмнение или при възникване на болестите, посочени в чл. 1, въвеждат и отменят със заповед ограничителните мерки на територията на кметството.

Чл. 7. (1) При съмнение или възникване на някоя от болестите по чл. 1 собственикът или ръководителят на рибовъдния обект е длъжен незабавно да уведоми обслужващия ветеринарен лекар и органите на НВМС.

(2) До потвърждаване или отхвърляне на съмнението по ал. 1 собственикът или ръководителят на рибовъдния обект предприемат мерките по чл. 9, ал. 1, т. 2, 4 и 5.

Чл. 8. При възникване на съмнение за заразна болест по чл. 1 държавните ветеринарномедицински органи предприемат незабавно мерки за потвърждаване на диагнозата, които включват патологоанатомично изследване на умряла риба и изпращане на проби за лабораторно изследване.

Чл. 9. (1) До потвърждаване на диагнозата държавните ветеринарномедицински органи поставят рибовъдния обект под контрол, при който:

1. в дневника по чл. 4, ал. 2 се вписват данни за приблизителния брой на умрялата риба и приблизителния брой на останалата риба по технологични групи;

2. се забранява изнасянето от обекта на жива или умряла риба и оплоден хайвер;

3. се извършва обезвреждане на умрялата риба под контрола на държавен ветеринарен лекар;

4. се забранява внасяне или изнасяне на фуражи, риболовен и рибовъден инвентар или други предмети или субстанции като отпадъци, които могат да бъдат носители на заразния причинител;

5. влизането и излизането на лица и превозни средства във или от рибовъдния обект се допуска с разрешение на държавен ветеринарен лекар;

6. на входа и изхода от обекта се изграждат съоръжения за извършване на дезинфекция.

(2) Държавните ветеринарномедицински органи извършват епизоотологично проучване съгласно чл. 12.

(3) Рибовъдните обекти, разположени във водосборния район на водоизточника, който захранва засегнатия рибовъден обект, се поставят под контрола на държавните ветеринарномедицински органи, като се забранява изнасяне на жива риба и оплоден хайвер от тях, а умрялата риба се обезврежда.

(4) Мерките по ал. 1 се отменят от органите на НВМС, когато вследствие на лабораторното изследване съмнението за възникване на заболяване бъде официално отхвърлено.

Чл. 10. (1) Когато в резултат на лабораторно изследване официално бъде потвърдено наличие на някоя от болестите по чл. 1, освен мерките по чл. 9, ал. 1 в заразения рибовъден обект се налагат и следните допълнителни мерки:

1. оплоденият хайвер, умрялата риба и риба, показваща клинични признаци на заболяване, се считат за рискови материали и се обезвреждат от държавните ветеринарномедицински органи по начин, който гарантира унищожаването на заразния причинител;

2. останалата жива риба, която може да бъде оползотворена за човешка консумация, се преработва в одобрени от РВМС предприятия под контрола на органите на ДВСК;

3. отпадъците от преработената риба се считат за високорискови материали и се унищожават под контрола на държавните ветеринарномедицински органи, като използваната в тези процеси вода се обезврежда;

4. водата от басейните се източва, а рибовъдният обект, оборудването, хидротехническите съоръжения и инвентарът в рибовъдния обект се почистват и дезинфекцират;

5. всички обекти, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 4, трябва да бъдат унищожени или третирани по начин, който гарантира унищожаването на заразния агент;

6. държавните ветеринарномедицински органи провеждат подробно епизоотологично проучване съгласно чл. 12.

(2) Когато в резултат на лабораторното изследване официално бъде потвърдено заразно заболяване от посочените в чл. 1, НВМС извършва ветеринарни проверки във всички рибовъдни обекти, имащи общ водосборен басейн със засегнатия рибовъден обект. При установяване на клинични данни и патологоанатомични изменения за болестта в тези обекти се прилагат мерките, посочени в ал. 1.

(3) Ново зареждане на рибовъдния обект с жива риба или оплоден хайвер се разрешава от органите на НВМС след провеждане на заключителна проверка за качеството на извършеното почистване, дезинфекция и отстраняване на рибата и рибните продукти.

(4) Ръководителят на НВМС със заповед създава център за контрол на мерките за профилактика и борба на национално ниво, който координира и контролира мерките за ограничаване и ликвидиране на заболяването.

(5) Когато рибовъдните обекти по чл. 9 са разположени в близост до държавната граница, НВМС незабавно информира държавните ветеринарномедицински органи на съответната съседна страна за установените случаи на заразна болест и предприетите мерки.

Чл. 11. Когато заболяването се установи при естествено живееща риба, обект на спортен риболов, обитаваща водоеми, които не са регистрирани като рибовъдни обекти, НВМС съвместно с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) предприема всички възможни за прилагане мерки за ограничаване и ликвидиране на заболяването.

Чл. 12. Епизоотологичното проучване на болестите по чл. 1 има за цел да събере сведения относно:

1. времето, през което заболяването е съществувало преди възникване на съмнението, съответно поставяне на диагнозата и официалното обявяване;

2. възможния източник за инфектиране на рибата в рибовъдния обект и други рибовъдни обекти, в които е проникнало заболяването;

3. изнасяне или внасяне във и от обекта на жива риба, оплоден хайвер, превозни средства и други предмети, които могат да бъдат носители на заразния агент в други рибовъдни обекти.

Чл. 13. Когато при епизоотологичното проучване се установи, че заболяването е внесено от друг рибовъден обект, разположен на територията на друг водосборен район, или е изнесено в други рибовъдни обекти на територията на друг водосборен район, НВМС прилага мерките по чл. 9, ал. 1, а при лабораторно потвърждаване на заболяването - мерките по чл. 10, ал. 1, 2, 3 и 5.

Чл. 14. Когато при епизоотологичното проучване се установи, че е възможно заболяването да е проникнало в друга съседна държава, НВМС уведомява съответната държавна ветеринарна служба и предлага прилагане на съвместни мерки.

Чл. 15. (1) Вземането на проби за лабораторно изследване за заразните болести по чл. 1 се извършва в съответствие с план, изготвен от НВМС.

(2) Изследването на пробите се извършва в лаборатории, утвърдени от министъра на земеделието и горите по реда на чл. 6 и 7 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(3) Резултатите от лабораторното изследване се потвърждават от националната референтна лаборатория, а по преценка на НВМС - и от световна референтна лаборатория.

Чл. 16. (1) Министърът на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС, определя със заповед национална референтна лаборатория за диагностика на болестите по рибите, посочени в чл. 1.

(2) Националната референтна лаборатория трябва да разполага с необходимото оборудване, персонал, апаратура и диагностикуми за потвърждаване на резултатите на останалите лаборатории.

(3) Националната референтна лаборатория отговаря за координацията при използването на диагностичните стандарти и методи в другите диагностични лаборатории.