Държавен вестник, брой 53 от 12.VI

Чл. 1. Тази наредба урежда условията и реда за упражняване на ветеринарномедицински контрол:

1. върху спазване на забраната по чл. 87, т. 1 и чл. 95, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за употреба в животновъдството и ветеринарната медицина на някои субстанции с тиреостатично, хормонално действие и бета-агонисти (b2-адреномиметици);

2. при разрешаване с терапевтична и зоотехническа цел на употребата на някои хормонални субстанции и бета-агонисти.

Чл. 2. Не се разрешават за употреба и не се допуска прилагане върху всички видове селскостопански животни, за каквито и да е цели и при каквито и да е обстоятелства, на субстанции с тиреостатично действие, стилбени, стилбенови производни, техни соли и естери, включително и когато те са регистрирани и се произвеждат като фармацевтични препарати.

Чл. 3. Не се допуска предоставянето на пазара и приложението при всички видове селскостопански животни с цел повишаване на работоспособността, стимулиране на растежа и продуктивността и при угояването на хормонални субстанции, бета-агонисти и говежди соматотропин, както и на продукти, съдържащи такива субстанции.

Чл. 4. (1) Под контрол на ветеринарен лекар се разрешава предоставянето на пазара и използването за терапевтични и зоотехнически цели на субстанции и препарати с естрогенно, андрогенно и гестагенно действие и на бета-агонисти, с изключение на тези по чл. 2 и 3.

(2) Употребата на 17b-естрадиол, тестостерон, прогестерон и техни производни, при които основната субстанция се подлага на бърза и пълна хидролиза (след резорбцията им от мястото на приложение) се разрешава при селскостопански животни само с терапевтични и зоотехнически цели.

(3) Разрешаването за употреба на хормонални субстанции и бета-агонисти за терапевтични и зоотехнически цели по ал. 1 и 2 се извършва след регистрация на основание чл. 84 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 5. (1) Употребата на хормоналните препарати по чл. 4, ал. 1 и 2 не се разрешава при:

1. препарати с удължено (депо) действие;

2. неточни показания и условия за употреба;

3. липса на аналитични методи за доказване присъствието на остатъци от тях в месото и другите хранителни продукти от животински произход в количества над максимално допустимите лимити;

4. карентен срок над 15 дни.

(2) Не се допуска разрешаване за употреба на бета-агонисти по чл. 4, ал. 1 с карентен срок над 28 дни.

Чл. 6. (1) Физически и юридически лица, които търгуват или произвеждат хормонални субстанции, бета-агонисти и субстанциите по чл. 2, за фармацевтични и/или ветеринарномедицински цели, са длъжни да водят отчетност в хронологична последователност за използваните за производство, произведените или продадени количества фармацевтични и ветеринарномедицински препарати, както и за лицата, от които същите са получени и/или на които са продадени.

(2) Документацията по ал. 1 се съхранява за срок 3 години и се предоставя за проверка при поискване от контролните органи.

Чл. 7. (1) Приложението при селскостопански животни на разрешените за употреба хормонални субстанции и бета-агонисти, както и на ветеринарномедицински препарати, съдържащи такива субстанции, се извършва от ветеринарен лекар с терапевтични или зоотехнически цели.

(2) При синхронизация на еструса и при подготовка на донори и реципиенти за имплантация на ембриони компетентните органи могат да разрешат третирането да се извършва от други лица, но под контрола на отговорния ветеринарен лекар.

(3) Разрешените за употреба хормонални препарати и бета-агонисти се прилагат само на предварително идентифицирани животни след преглед от ветеринарен лекар.

(4) Третирането на животните със субстанции и препарати по чл. 4, ал. 1 и 2 се вписва от ветеринарния лекар в дневник, като се отбелязват най-малко следните данни:

1. вид и идентификационен знак на животните;

2. вид на използвания разрешен препарат;

3. начин на приложение и дозировка;

4. дата на третиране;

5. карентен срок.

(5) Дневникът по ал. 4 се предоставя на компетентните контролни органи при поискване.

(6) При ценни коне (ездитни, състезателни, циркови, изложбени) третирането с разрешени хормонални препарати и бета-агонисти се отбелязва в здравните ветеринарномедицински паспорти, придружаващи конете.

Чл. 8. Не се разрешава третиране със зоотехническа цел на:

1. животни за угояване и на разплодни животни в края на техния репродуктивен период;

2. млади риби, над тримесечна възраст, с андрогени с цел инверсия на пола.

Чл. 9. Ветеринарномедицинските препарати по чл. 4, ал. 1 и 2 се отпускат само по лекарско предписание (срещу рецепта), уточняващо вида и количеството на препарата и начина на приложението му при съответния вид животни.

Чл. 10. (1) На държавен контрол подлежат всички етапи от производството, вноса, транспорта, съхранението, търговията и приложението на субстанциите и препаратите по чл. 2, 3 и чл. 4, ал. 1 и 2.

(2) Контролът по ал. 1 се извършва с цел:

1. предотвратяване на възможността за притежание на субстанциите и препаратите по ал. 1 от нелицензирани производители и търговци на едро и дребно с цел да бъдат използвани при животни;

2. недопускане на нелегална употреба на субстанции и препарати по т. 1;

3. гарантиране спазването на карентните срокове за разрешените за употреба субстанции и препарати по чл. 4, ал. 1 и 2.

Чл. 11. При осъществяване на своите функции органите на ветеринарномедицинския контрол имат право:

1. на свободен достъп без предупреждение до всички предприятия и обекти, занимаващи се с производство, внос, съхранение и търговия със субстанции и препарати по чл. 2, 3 и чл. 4, ал. 1 и 2;

2. да изискват сведения и документи, свързани с дейностите по т. 1;

3. да проверяват без предупреждение ветеринарномедицинските лечебни заведения и фермите за наличие на забранени субстанции и препарати по чл. 2 и 3;

4. да налагат забрана до изясняване на произхода, както и да конфискуват забранени и неразрешени за употреба в страната субстанции и препарати с тиреостатично и хормонално действие и бета-агонисти;

5. да вземат необходимите количества проби за анализ в оторизираните лаборатории;

6. да налагат санкции съобразно разпоредбите на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 12. Когато при контрола по чл. 10 се докаже присъствие на субстанции и препарати, притежанието и употребата на които са забранени съгласно чл. 2 и 3, те незабавно се конфискуват, а всички третирани животни или месото от тях се поставят под официално наблюдение до окончателно изясняване на случая, вземане на решение и налагане на съответни санкции.

Чл. 13. (1) Не се разрешава продажбата на:

1. живи животни, третирани със субстанции и препарати по чл. 2 и 3;

2. месо и месни продукти, предназначени за консумация от хора и получени от животните по т. 1;

3. водни животни, третирани със субстанциите по чл. 2 и 3, или на продукти, получени от тях, когато са предназначени за консумация от хора.

(2) Животните, третирани по чл. 4, ал. 1 и 2, не могат да бъдат изпращани за клане преди изтичане на утвърдения карентен срок.

Чл. 14. При търговия с месо, получено от разплодни животни, които са били третирани с разрешени хормонални препарати или бета-агонисти, се изискват гаранции за спазен карентен срок. За маркиране на месото от такива животни се използва специална маркировка.

Чл. 15. (1) Не се допуска вноса на животни, месо и месни продукти от страни, чието законодателство разрешава пускането на пазара и прилагането на субстанции с тиреостатично действие, стилбени, стилбенови производни и техни соли и естери.

(2) При вноса на месо от други страни се изискват:

1. писмени гаранции, че месото не произхожда от животни, третирани със субстанции по ал. 1;

2. списък на разрешените в съответната страна за терапевтична употреба хормонални субстанции и бета-агонисти.

Чл. 16. При съмнение за нарушение компетентните органи извършват проверка във фермите, където се отглеждат, държат или угояват животни с цел откриване наличието на забранените субстанции по чл. 2 и 3, както и на следи от имплантанти.

Чл. 17. Ветеринарните лекари упражняват контрол в кланиците за наличие на забранени субстанции по чл. 2 и 3, като:

1. извършват преглед на живите животни, предназначени за клане, и вземат необходимите проби, вкл. урина, както и оглед за остатъци от употреба на твърди имплантанти;

2. вземат проби от вътрешни органи и/или месо от закланите животни.

Чл. 18. (1) Пробите по чл. 17 се изследват в лаборатории, утвърдени от министъра на земеделието и горите.

(2) Изследванията на пробите по ал. 1 се извършват по официално утвърдени аналитични методи.

(3) Резултатите от изследванията на пробите по ал. 1, ако бъдат оспорвани, трябва да бъдат потвърдени или отхвърлени от референтна лаборатория, одобрена по реда на чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 19. (1) Ръководителят на лабораторията уведомява Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), когато изследването по чл. 18 потвърди наличието на забранени субстанции или на остатъци от разрешени субстанции, които надвишават максимално допустимите граници, като в уведомлението посочва всички данни относно фермата, произхода на пробите и идентификацията на животните.

(2) След уведомлението по ал. 1 компетентните органи към НВМС извършват:

1. обследване на фермата, за да се изясни причината за наличието на остатъци от хормонални субстанции и бета-агонисти;

2. обследване на източника или източниците на съответното вещество, на етапите на производство, преработка, транспорт, разпространение или продажба.

(3) Стадото или животните във фермата, за които в резултат на обследването може да се приеме, че съдържат остатък, се маркират допълнително и се подлагат на изследване.

(4) Ако анализите покажат наличие на остатъци от забранени по чл. 2 и 3 субстанции, животните не могат да бъдат предлагани на пазара за консумация от хора и животни.

(5) Ако анализите покажат наличие на остатъци от субстанции, разрешени по чл. 4, ал. 1, надвишаващи максимално допустимите лимити, клането на животните, предназначени за консумация от хора, се забранява, докато равнището на остатъците спадне под тези граници. Този период не може да бъде по-кратък от карентния срок, предвиден за съответния препарат. Когато бъде установено, че условията за прилагане на препарата не са били спазени, животните окончателно се изключват за консумация от хора.

(6) По време на извършване на изследванията по ал. 3 не се допуска животните да се продават на други лица.

(7) Животните по ал. 3 се придружават до мястото на клането от ветеринарномедицинско свидетелство, в което се вписва резултатът от извършеното изследване. След клането проби от всяко животно се подлагат на анализ за остатък и трупът се задържа до получаване на резултата от изследването.

Чл. 20. Най-малко един път в годината ръководителят на лабораторията по чл. 19 и компетентните контролни органи представят на генералния директор на НВМС доклад за извършвания контрол и взетите мерки, както и за резултатите от проведените изследвания.