НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 17 ОТ 1992 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОСИНОВЯВАНЕ НА ЛИЦЕ, КОЕТО Е БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН, ОТ ЧУЖДЕНЕЦ ПО ЧЛ. 136, АЛ. 1 ОТ СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС (ОБН., ДВ, БР. 65 ОТ 1992 Г.; ИЗМ. И ДОП., БР. 94 ОТ 1992 Г., БР. 8
НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 17 ОТ 1992 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОСИНОВЯВАНЕ НА ЛИЦЕ, КОЕТО Е БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН, ОТ ЧУЖДЕНЕЦ ПО ЧЛ. 136, АЛ. 1 ОТ СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС (ОБН., ДВ, БР. 65 ОТ 1992 Г.; ИЗМ. И ДОП., БР. 94 ОТ 1992 Г., БР. 80 ОТ 2000 Г. И БР. 62 ОТ 2001 Г.)
Обн. ДВ. бр.69 от 7 Август 2001г., изм. ДВ. бр.92 от 26 Октомври 2001г.
§ 1. В чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 12 думите "№ 1" се заменят с "№ 2".
2. В т. 13 думите "№ 2" се заменят с "№ 1".
3. Точка 17 се изменя така:
"17. Декларация, нотариално заверена, с която удостоверяват, че са осведомени, че осиновяването в Република България не е обвързано с дарение на общественото заведение, в което се отглежда детето, което осиновяват."
Преходни разпоредби
§ 2. (1) (Предишен текст на § 2 - ДВ, бр. 92 от 2001 г.) Производствата за даване на съгласие от министъра на правосъдието на основание чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс за осиновяване на лице, което е български гражданин, от чужденец, висящи към 17 юли 2001 г., се разглеждат при условията и реда, които са били в сила до тази дата.
(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2001 г.) За направените до 17 юли 2001 г. нотариално заверени писмени съгласия за осиновяване по чл. 56, ал. 2 от Семейния кодекс не се прилага изискването да са по образец съгласно приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 13.
